Решение № 1296 от 27.10.2023 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 1825/2023 г.

Производството е въззивно по жалба на Д. Т. В. с ЕГН •••••••••• чрез адв.Ц. К. против решение №1907 от 02.05.2023 г. на Пловдивския районен съд- 9гр.с. по гр.д. №3806/2022 г., в частта, с което е осъден да заплати на В. С. А., ЕГН: •••••••••• сумата от 1600 лв.-разходи за ремонтни дейности за отстраняване на повреди върху стени и тавани, както и почистване на апартамент №4, находящ се в гр.•••••, отдаден под наем на ответника с договор за наем от 26.11.2012 г., и с което е осъден да му заплати сумата от 427, 64 лв. разноски пред ПРС.Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението и се иска неговата отмяна в уважителната част и постановяване на друго, с което да се отхвърли предявения иск. Претендира разноски. Конкретно са изложени оплаквания, че при напускане на наетото жилище жалбоподателят е поискал да се направи приемо- предавателен протокол, но наемодателят е отказал, поради което кредиторът не е дал необходимото му съдействие за установяване на вреди и повреди по наетата вещ. Неправилно съдът приел, че има проблем с течовете, за които не отговаря наемателя. От разпита на свидетелите се установява, че течовете са в общата част на сградата и че наемодателят многократно е канен на Общо събрание на Етажната собственост за решаване на проблема и че течовете и мухъла са задължение за отстраняване от собственика на имота. Наемателите са правили опити за отстраняване на проблема, като са боядисвали стените през година, постоянно третирайки местата с мухъл със съответните препарати. В банята се наложило да се подмени цялата тръбна инсталация, поради което е останала дупка в стената и счита, че това е задължение на наемодателя. Наемателите са поставили нови плочки на стените и пода на банята и тоалетната, които ремонти са извършени със знанието и разрешението на наемодателя. Наличието на мазни петна по стените в хола и в другите стаи неправилно са приети за доказани, тъй като такива доказателства не са приложени по делото. Счита, че съдът неправилно е приел за доказано, че ищецът е заплатил за ремонта сумата 2200 лв., тъй като във втората фактура не е посочен адрес на ремонтираното жилище; че по делото не са представени надлежни доказателства за всяка една конкретна дейност по ремонта и вложените материали – по количество, вид и стойност, и че вредите са причинени вследствие от виновното поведение на наемателя; счита, че РС не е обсъдил налице ли е причинна връзка между поведението на наемателя и настъпилите вреди. Въззиваемата страна В. С. А., ЕГН: •••••••••• чрез адв.М. П. взема становище, че жалбата е неоснователна и се иска потвърждаване на решенето като правилно и законосъобразно. Счита се, че е надценено значението на приемо- предавателния протокол и приетата в чл. 233, ал. 1 ЗЗД оборима презумпция съгласно която до доказване на противното се предполага, че вещта е приета в добро състояние. Счита, че презумпицията е успешно оборена по делото от събраните гласни и писмени доказателства. Претендира за разноски. Съдът, като прецени направените доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Предявен е иск с пр.осн.чл.231, ал.1 от ЗЗД. Ищецът твърди, че на 26.11.2012 г. страните сключили договор за наем на недвижим имот, находящ се в гр.•••••, по силата на който ищецът, в качеството на наемодател, предоставил на ответника- наемател описания имот срещу заплащане на наемна цена, който договор е продължил действието си до началото на м.09.2021 г.; Твърди се, че наемателят при напускането си оставил жилището в изключително лошо състояние – стените били силно захабени със следи от влага, мухъл, мазни петна; тапетите били повредени, а на места липсвали; таваните и дограмите –силно замърсени, както и тоалетната; капакът на тоалетната чиния бил демонтиран и захвърлен, поради което за отстраняване на повредите по стени и тавани и почистване, ищецът извършил ремонт чрез фирма «ТМ-Бизнес»ЕООД: шпакловане, шкурене, боядисвне с латекс и блажна боя, пръскане с препарат »антимухъл», обезмасляване, почистване, за който заплатил 2200 лв., която сума претендира да бъде осъден ответника да му заплати. Представя договор за наем, 2бр.фактури за извършени ремонтни работи от 10.01.2022 г. за сумата 1100 лв. и от 17.01.2022 г. за сумата 1100 лв., издадени от фирма «ТМ-Бизнес»ЕООД-гр.••••. по делото са разпитани са 4 свидетели на страните. Ответникът е депозирал отговор по чл.131 ГПК, с който не признава исковете като възразява, че още през 2012 г. на терасата на наетото жилище имало остъкление, което течало отвсякъде при всеки дъжд и цялата тераса била в мухъл; започвал да се появявал мухъл в долната част на ъглите на спалнята и детската стаи, а в последствие и на хола и кухнята; въпреки проветряването, третирането с препарати, боядисване на стените през година и ползване на влагоабсорбатори, разпространението на мухъла се увеличило; сложили тапети на детската и спалнята, но още на следващите дни ги намерили паднали на земята, а стените на стаята –мокри; установили, че по външните стени на апартамента има множество дълбоки пукнатини в мазилката и течове по общите части на сградата, за които потвърдили и съседите; казали на наемодателя, че за да се спре теча и конденза, следва да санира жилището с външна топлоизолация, но той отказал.От постоянната влага изгнили кухненските шкафове, ръждясали проточният бойлер и тръбната инсталация в банята, поради което ги подменили, както и поставили нови плочки на стените и пода на банята и тоалетната. Многократно уведомявали за влагата и мухъла наемодателя, но за 10 години той дошъл на оглед 4 пъти и не отстанил проблема. РС е уважил иска до размер на 1600 лв. – за почистване и подмяна на подовете настилки в двете спални и е отхвърлил иска за сумата 200 лв. – разходи за препарати за отстраняване на мухъл и 400 лв.- за пребоядисване. По делото са разпитани свидетелите К. А.а – съпруга на ищеца, Т. М. - -извършил ремонта чрез фирмата си „ТМ-Бизнес“ЕООД, Н. Т. – съсед и В. А.-сестра на съпругата на ответника. Св.Кр.А.а установи, че знае апартамента от 2011 г. – когато наемателите са нанесли той бил в добро състоявние, а сега, след като те се изнесли през 2021 г. –жилището било в много лошо състояние - неприятна миризма на мръсотия и мухъл се усещала навсякъде, плочките били захабени, тоалетната –мръсна, банята –неподдържана, по фугите черно, а по ъглите – мухъл, тапетите – полуразлепени, захабени надрани. Св.Т. М., който извършил ремонта установи, че апартамента при огледа бил в много лошо състояние – в спалните балатума бил захабен и накъсан, тоалетната- мръсна, в банята –изкъртени плочки, едната стена на терасата, където се е готвило –дълбоко наслоени мазнини, в хола на едната стена имало мазно петно с размери 1м на 1м; имало мухъл в хола на 1 стена, в двете спални, в банята и в кухнята– употребили 4 флакона „Саво“ против мухъл; извършили почисване на санитарните помещения, шпакловане на стени, почистване на мазните петна, боядисване на стени и тавани в коридора, кухнята, детската, хола, тавана на банята, подлепили тапетите в спалнята, боядисали 1 стена зад гардероба, северната тераса почистили от наслоените мазнини и я боядисали. Свидетелят огледал апартамента отвън – на северната тераса имало изкъртено от външната част, поради което направил кърпеж и отвън. Св.Н. Т. – съседка на ет.2 над процесния апартамент, установи, че в панелните блокове имало влага и мухъл – в нейния апартамент в хола също имало мухъл и влага, затова в двете стаи /кухня и детска/ направила вътрешна изолация, иначе в целия блок имало такъв проблем, въпреки, че направили ремонт на покрива на блока преди 3-4 години; апартамента на В. А. граничал с южния вход на сградата, където имало козирка, която била в много лошо състояние; там имало вертикална фуга между панелите /между външните стени на блока/, през която влизала влага, както в нейния, така и в неговия апартамент, тъй като техните апартаменти били крайни и имали 3 външни стени; през 2022 г. му казала, че трябва да направят ремонт, защото тази влага влиза в жилищата им; влизала е в апаратамента, когато живеели наемателите – следите от мухъл се виждали; в нейното жилище преди да направи вътрешно саниране направо се стичала вода по стените. От северната страна преди да направят ремонт на козирката през 2021 г., която граничала с апартамента на А., - от там също влизала влага и се събирала вода. Св.В. А. установи, че е живяла в наетия апартамент процесните 10 години; след като се нанесли се появил мухъл в двете спални, хола и терасата, която след всеки дъжд се пълнила с вода и като започне да се изпарява – целите стени ставали черни; борили се с мухъла с всякакви препарати, но той пак се появявал; говорили с наемодателя, пращали му снимки на стените, но той отказал да постави изолация; направили ремонт - в двете спални залепили тапети, които падали на първия месец; от мухъла децата били постоянно болни; външната стена на спалнята била постянно мокра и матракът станал жълто червен от мухъла; всичките мебели започнали да се разпадат; заради мухъла изхвърлили дрехи, чаршафи, одеала и друга покъщнина. От приетите по делото фактура №14/10.01.2022 г. и фактура №16/17.01.2022 г., издадени от фирма „ТМ-Бизнес“ЕООД е видно, че фирмата е извършила ремонтни работи – шпакловане, шкурене, боядисване с латекс, боядисване с блажна боя, пръскане с антимухъл, обезмасляване на обща стойност 1100 лв. с ДДС и шпакловка, шкурене, грундиране, боядисване с латекс, почистване и материали на обща стойност 1100 лв. Именно платената сума от 2200 лв. по двете фактури се претендират от оттветника по делото. Съгласно чл.231, ал.1 ЗЗД дребните поправки, отнасящи се до повреди, които се дължат на обикновено употребление като замърсяване на стени в помещенията, разяждане на кранове, на брави, запушване на комини и други такива са за сметка на наемателя, а съгласно чл.231, ал.2 ЗЗД – поправките на всички други повреди, ако не са причинени виновно от наемателят, са за сметка на наемодателя. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява непротиворечиво, че наетият апартамент е изложен на външни влияния, поради което по стените в целия апартамент се е появил мухъл и влага, която не е могла да бъде отстранена с препарати антимухъл, а е било необходимо да се извърши полагане на външна изолация. Горното не съставлява дребна поправка, поради което съгласно чл.231, ал.2 от ЗЗД е задължение на наемодателя. Наемодателят не установи кои дребни поправки, отнасящи се до повреди, които се дължат на обикновено употребление е отстранил след освобождаване на апартамента от наемателите – не е посочил всяка една конкретна дейност по ремонта и вложените материали по количество, вид и стойност и не е ангажирал доказателства за това какво е заплатил по пера за дребните поправки по смисъла на закона и на повредите, които са причинени вследствие от виновното поведение на наемателя. От горното следва, че искът е недоказан по основание и размер и следва да се отхвърли. Не до същия извод е достигнал РС, поради което първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно и следва да се отмени. Разноски по делото пред ПОС са поискани от въззиваемия и с оглед уважаване на ВЖ същият има право на разноски, поради което такива му се присъждат в размер на 538 лв.-ДТ за ОС и платен адвокатски хонорар от 700 лв., от който РС е присъдил 191, 91 лв. Съгл. чл.280, ал.2 ГПК- с оглед цената на иска - настоящето решение не подлежи на касационно обжалване. Водим от горното, съдът