Решение № 2936 от 20.6.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 623/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Благоевград, действащ чрез упълномощен юрисконсулт, против решение № 29/20.02.2025 г. по н.а.х.д. № 670/2024 г. по описа на Районен съд – Петрич, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 01-002343/11.09.2024 г., издадено от касатора. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати от районния съд съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва се изводът на съда за неприложимост на Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи (Наредба № 12/2005) по отношение укрепването на товари от страна на водач на пътно превозно средство в процеса на натоварване от трето лице. Оспорва се и изводът на съда, че превозвачът „Одисей транс“ ЕООД няма качеството на предприятие по см. на чл. 2 от Наредба № 12/2005. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което процесното наказателно постановление да бъде отменено. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба – „Одисей транс“ ЕООД, действащо чрез упълномощен адвокат, оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмени становища по делото. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и пледира да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Административен съд – Благоевград намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. В настоящото производство не са събрани нови доказателства по реда на чл. 219, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Районен съд – Петрич е образувано по жалба на „Одисей Транс“ ЕООД, ЕИК 203632270, срещу НП № 01 – 002343/11.09.2024 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) – Благоевград, с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) на дружеството – жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева за извършено нарушение по чл. 23, ал. 1 от Наредба № 12/2005 г., изразяващо се в това, че като работодател на К. М., който работи на длъжност „шофьор товарен автомобил“, не е осигурил на своя работник „подходящи и изправни преносими стълби и/или съоръжения“ във връзка с товаренето на собственото на дружеството и управлявано от работника пътно превозно средство, което товарене е извършено на 15.03.2024 г., в [населено място], Кралство Швеция на територията на обект (товаро–разтоварна рампа), управляван от трето лице, и от което нарушение работникът е пострадал. Жалбата е разгледана по реда на чл. 59 от ЗАНН като по делото не се установяват възражения от страните относно местната подсъдност, доколкото разглежданото нарушение е извършено на територията на Кралство Швеция. С обжалваното решение Районен съд – Петрич е отменил като незаконосъобразно обжалваното НП. За да постанови този резултат, районният съд е приел, че административнонаказателното производство е надлежно образувано и проведено, вкл. че АУАН и НП са издадени от компетентни органи спрямо извършеното в чужбина нарушение. За да отмени НП при условията на чл. 63, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 3, т. 1 от ЗАНН, съдът е приел за недоказано обвинението за неспазване на чл. 23, ал. 1 от Наредба № 12/2005 г. на територията Кралство Швеция от „Одисей Транс“ ЕООД, тъй като от показанията на св. К. М. е установено, че процесното превозно средство разполага с „фабрична стълба“, фиксирана на вратата на натоварваното на 15.03.2024 г. ремарке, която е използвана за качване върху товара, с цел да бъде укрепен, но не е използвана от М. за слизане след извършените от него действия по укрепване на товара. Съдът е приел и за недоказано качеството на „Одисей Транс“ ЕООД като предприятие по см. на чл. 2 от Наредба № 12/2005, тъй като дружеството няма вписана търговска дейност за извършване на товаро-разтоварни дейности. Прието е за доказано участието на М. в укрепването (обезопасяване) на натоварения от трето лице товар, но е изведен извод, че укрепването не е част от процеса по товарене, респ. прието е за недоказано, че М е извършвал товаро-разтоварни работи, ангажиращи приложението на чл. 23, ал. 1 от Наредба № 12/2005 г. Решението е правилно като краен резултат. Фактическата обстановка по делото е правилно установена от районния съд въз основа на събраните по надлежния ред доказателства, но изводите му за допустимост на административнонаказателното производство и липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство са неправилни. Съгласно чл. 4 от ЗАНН, този закон и другите закони и укази, в които са предвидени административни наказания, се прилагат за всички административни нарушения, извършени на територията на Република България, на български кораб или самолет и по отношение на български граждани, извършили административни нарушения в чужбина, наказуеми по българските закони, ако засягат интересите на нашата държава. Съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Съгласно чл. 83, ал. 2 от ЗАНН, санкцията по предходната алинея се налага по реда на този закон, доколкото в съответния нормативен акт не е предвиден друг ред. В този смисъл, ако не е предвиден друг специален ред, установеният такъв в ЗАНН предполага, че налагането на имуществена санкция е допустимо по отношение на юридически лица и еднолични търговци, извършили административни нарушения в чужбина, наказуеми по българските закони, ако засягат държавните интереси. Съответният нормативен акт по см. на чл. 83, ал. 2 от ЗАНН в случая е КТ, доколкото в НП се поддържа състав по чл. 413, ал. 2 от КТ във вр. с чл. 23, ал. 1 от Наредба № 12/2005 г. Редът за установяване на нарушенията на трудовото законодателство и издаване на наказателни постановления е уреден в чл. 416 от КТ. Съгласно чл. 416, ал. 6 от КТ, установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда, предвиден в ЗАНН, доколкото с този кодекс не е установен друг ред. Нито чл. 416, нито друга норма от КТ уреждат друг ред, различен от реда по ЗАНН, за налагане на имуществена санкция на юридически лица и еднолични търговци, извършили административно нарушение на чужда територия, наказуеми по националното ни трудово законодателство. Следователно, за да бъде допустимо санкциониране на нарушение на българското трудово законодателство, извършено в чужбина, е необходимо доказването на засегнат конкретен държавен интерес от нарушението по см. на чл. 4 от ЗАНН. Нито в АУАН, нито в НП се съдържа позоваване на факти или обстоятелства, обосноваващи засягане на държавен интерес от това, че българският работодател „Одисей Транс“ ЕООД не е осигурил „подходящи и изправни преносими стълби и/или съоръжения“ за своя работник, изпълняващ трудовите си задължения като шофьор към 15.03.2024 г. на територията на друга държава - Кралство Швеция. Липсата на доказано засягане на конкретен държавен интерес е самостоятелно основание да се приеме, че административнонаказателното производство за нарушение, извършено на чужда територия от юридическо лице, съгласно българското законодателство, е проведено в нарушение на чл. 4 във вр. с чл. 83, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, във вр. с чл. 416, ал. 6 от КТ. По делото не е спорно, че мястото на работа на М. като „шофьор товарен автомобил“ следва от характера на работата му по см. на чл. 66, ал. 3 от КТ, според който за място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата. Следователно мястото на работа на М. включва освен територията на страната ни, така и територията извън нея. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), този закон се прилага във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност или се провежда обучение, независимо от формата на организация, вида на собственост и основанието, на което се извършва работата или обучението. Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 2 от ЗЗБУТ, този закон се прилага и за българските предприятия в чужбина, доколкото друго не е предвидено в законите на съответната държава или в международен договор, по който Република България е страна. Доколкото извършването на превози на територията на Кралство Швеция е част от териториалния обхват на мястото на работа на М. при неговия български работодател по см. на чл. 10 от КТ, респ. българско предприятие по см. на чл. 2, ал. 2, т. 2 от ЗЗБУТ, то преценката дали българските правила за здравословни и безопасни условия на труд за водач на товарен автомобил са приложими на шведска територия, предполага отговор дали друго не е предвидено в законите на съответната държава или в международен договор, по който Република България е страна. Подобно изследване за приложим закон не е направено в НП, поради което неговият издател не може да защити приложимостта на българското законодателство на шведска територия. Наред с горното, следва да се посочи, че АУАН № 01-002343/19.07.2024 г. е издаден от контролен орган по чл. 416, ал. 1 от КТ, който е на длъжност главен инспектор в Отдел „АИПО“ при ДИТ – Благоевград. КТ не урежда териториалната компетентност на контролните органи. Съгласно чл. 21, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (Правилника), при и по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в Кодекса на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за насърчаване на заетостта, Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, Закона за държавния служител и в други нормативни актове, с които се възлага контрол на агенцията. Съгласно чл. 21, ал. 4, изр. първо от Правилника, служителите в териториалните дирекции "Инспекция по труда" имат компетентност на контролен орган в териториалния обхват на съответната дирекция. Правилника не урежда компетентност на контролни органи при ИА „ГИТ“ за установяване на административни нарушения, извършени извън територията на страната. В този смисъл е неправилен изводът на районния съд, че НП е издадено при липса допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство, доколкото не е доказана териториалната и материална компетентност за образуване на това производство от контролния орган по чл. 416, ал. 1 от КТ, съставил АУАН № 01-002343/19.07.2024 г. В случая, деянието не е извършено в седалището на работодателя, а на мястото и при условията, при които е извършван конкретния превоз с конкретен товар, за укрепване на който се сочи, че са били необходими „подходящи и изправни преносими стълби и/или съоръжения“. От тук и извода, че НП е издадено при наличие на основание по чл. 54, ал. 1, т. 8 от ЗАНН - когато при съставяне на акта за установяване на административно нарушение е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Това основание предполага по арг. от чл. 63, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 3, т. 2 от ЗАНН отмяна на НП, тъй като са били налице основания за прекратяване на административнонаказателното производство. В заключение, НП е несъответно и на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, тъй като е налице бланкетно позоваване на нарушение на чл. 23, ал. 1 от Наредба № 12/2005 г., но не се сочи каква е подходящата стълба и/или подходящо съоръжение, които като работно оборудване са били задължителни, за да бъде обезпечена конкретната дейност по укрепване на процесния товар. Липсата на работно оборудване не е въведено като основание за наказването, а е въведено твърдението, че липсва подходящо оборудване. При липса на конкретни съображения какво оборудване е подходящо, то нито страната, нито съдът могат да оценят липсващите доводи на административнонаказващия орган. Ето защо, като е отменил процесното НП, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение като краен резултат, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 228 от АПК претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е основателна. По настоящото дело са налице доказателства за действителното заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер 300 лв. по ДПЗС от 15.03.2025 г. (л.27-28). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Благоевград