Решение № 1020 от 16.2.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 1662/2025 г.

Производството е по реда на глава ХХХІІІ от ГПК и е образувано по подадена от Комисия за защита на потребителите (КЗП) искова молба срещу „РеКредит“ ООД за постановяване на решение, с което да установи нищожността на клаузата на чл. 15 от договор, който счита за типов и с предварително изготвен текст, да задължи ответника да отстрани неравноправната клауза, да постанови забрана за бъдещото й ползване от ответника и да задължи дружеството да огласи по подходящ начин за своя сметка съдебното решение или част от него. Твърди се в исковата молба, че чл. 15 от договор за заем, макар и наречен „индивидуален“, е типов такъв и с предварително изготвен текст, което лишавало потребителя от възможността да влияе върху неговото съдържание. Клаузата на чл. 15 от договора уреждала последиците за потребителя при забава за заплащането с повече от 30 дни на която и да е вноска (главница или лихва) по заема, както и при неизпълнение на което и да е друго негово задължение по договора за заем: вземането на дружеството за възстановяване на дължимата главница и дължимите и изискуеми лихви ставало изцяло предсрочно изискуемо, без да се прекратява действието на договора. Според КЗП, нито забавянето с повече от 30 дни на която и да е вноска от страна на потребителя, нито неизпълнение на друго задължение по договора, представлява достатъчно основание вземането да бъде обявено изцяло за предсрочно изискуемо без предизвестие и без преди това на потребителя да се даде възможност в разумен срок да изпълни задълженията си. Клаузата на чл. 15 била във вреда на потребителя и в противоречие с добрите нрави, което е характеризирало като неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 вр. ал. 2, т. 20 от ЗЗП. С писмо от 04.11.2024 г. КЗП указала на „РеКредит“ ООД да отстрани неравноправни клаузи от типовия договор за потребителски заем и да уведоми по подходящ начин потребителите за направените промени в 14-дневен срок. На 21.11.2024 г. ответникът подал становище с коригиран текст на чл. 15, но и тази редакция не отстранявала констатираната неравноправност. Според КЗП, клаузата следвало да се прецизира в смисъл на възможност да се обяви предсрочна изискуемост на заема при забава в плащането на три последователни месечни погасителни вноски и отправяне на писмена покана до заемополучателя да изпълни задължението си в 10-дневен срок от получаване на поканата. На 20.12.2024 г. до „РеКредит“ ООД бил уведомен за взетото решение, след което на 04.02.2025 г. постъпило второ становище. Според коригирания текст на чл. 15, „при забава на две последователни погасителни вноски заемодателят има право да обяви заема за предсрочно и изцяло изискуем. В случая по предходното изречение заемодателят отправя писмена покана до заемополучателя да изпълни задължението си в 10-дневен срок от получаването на поканата и указва на заемателя, че при неизпълнение на задълженията в указания срок заемът ще се счита за изцяло и предсрочно изискуем.“ Според КЗП тази редакция на клаузата продължавала да е неравноправна, тъй като след нанесените корекции запазила смисъла си и следвало да отпадне. Кръгът на увредените лица били физически лица, ползващи услугите, предоставяни от „РеКредит“ ООД не за извършване на търговска или професионална дейност. Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който изразява становище, че КЗП представя само един договор и че не доказва увреждане и на други лица. Приложеният към исковата молба договор не бил сключен при общи условия. Ответникът коригирал първоначалната клауза, но това не било отразено в исковата молба, а се посочвало само, че актуалната редакция на оспорената клауза запазвала смисъла си и продължавала да е неравноправна. Оспорва и настояването на КЗП писмена покана до заемополучателя да се отправя при забава в плащането на три последователни месечни вноски, но в указанието препоръка с такова съдържание не се съдържала. Ответникът коригирал процесната клауза и затова предявеният иск бил неоснователен, а „РеКредит“ ООД не дал повод за завеждане на делото. Твърди, че КЗП знаела за клаузата относно последиците на забавата на заемополучател още през 2018 г. по повод на обжалвано наказателно постановление, с което е наложена глоба за нарушение на чл. 10, ал. 4 от ЗПК. Тогава обаче мерки не били предприети, а това се случило седем години по-късно, което представлявало нарушение на принципа за правна сигурност. По молба на Сдружение „Българска национална асоциация активни потребители“ от 28.07.2025 г. с определение от 06.08.2025 г. съдът е приел сдружението за участие в процеса. Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна: Предявени са искове с правно основание чл. 165, ал. 3, т. 3 вр. чл. 186, ал. 2, т. 1 вр. чл. 143 от ЗЗП вр. чл. 379 от ГПК. Исковете са предявени от легитимирано лице, съгласно нормата на чл. 165, ал. 3, т. 3 от ЗЗП. На първо място, съдът намира за необходимо да бъде очертан обектът на спора. От твърденията в исковата молба, формулирания петитум, отговора на исковата молба, уточняващата молба на КЗП от 07.10.2025 г. и от съдържанието на представените от страните писмени бележки е безспорно, че се атакува клаузата на чл. 15 от договор за заем в редакцията, съгласно приложения договор от 11.09.2024 г., както и допълнително представените от ответника договори за заем от 2024 г.: „В случай, че заемателят забави с повече от 30 дни заплащането на която и да е вноска (главница или лихва) по заема, както и при неизпълнение на което и да е друго негово задължение но договора за заем, вземането на дружеството за възстановяване на дължимата главница и дължимите и изискуеми лихви става изцяло предсрочно изискуемо, без да се прекратява действието на договора“. По възраженията на „РеКредит“ ООД за недопустимост на производството, съдът намира следното: Действително, с исковата молба е представен един договор за заем, наречен „индивидуален“. Според ответника от неговото съдържание не могат да се правят изводи, че е накърнен колективен интерес. В решение № 235/15.12.2016 г. по т.д. № 1510/2016 г. на ВКС, I г.о. е прието, че нарушение на колективните интереси на потребителите по смисъла на чл. 186, ал. 2 от ЗЗП вр. глава шеста от ЗЗП, би могло да бъде осъществено чрез включване на клаузи, съдържащи характеристиките по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, които са предварително изготвени от търговеца и неиндивидуално уговорени, но несъдържащи се непременно в общите условия към договора. Без значение е дали предварително изготвеният договор ще бъде квалифициран като типов, еднотипен или еднообразен. Аргумент за правомощията на КЗП да защитава колективни потребителски интереси при наличие на клаузи в договори, несключени при общи условия, за които се твърди, че са неравноправни, се извежда и от разпоредбата на чл. 7, §2 вр. § 1 от Директива 93/13 ЕИО на Съвета. Допуска се държавите членки да прилагат подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в „договори, изготвени с цел за общо ползване“. В мотивната част на директивата също се говори за „иск срещу договорни клаузи, редактирани с цел общо използване в договори с потребители“, а разпоредбата на чл. 187, т. 2 от ЗЗП (ред. ДВ, бр. 99/2005 г.) оправомощава съда да задължи търговеца да отстрани от договора неравноправна клауза в определен срок. Затова и когато КЗП се позовава на неравноправна клауза в договори с общи условия, компетентността да сезира съда произтича от разпоредбата на чл. 148, ал. 1, т. 4 от ЗЗП, при спазване на предвидените в нея предпоставки, а когато твърдението за нарушение на колективните интереси се изразява във включване на считана за неравноправна, предварително изготвена (неиндивидуално уговорена) клауза в потребителски договори, които не са сключени при общи условия, овластяването й за защита на колективните интереси произтича от общата разпоредба на чл. 186, ал. 3 от ЗЗП (ред. ДВ, бр. 23/2021 г.). Що се отнася до правния интерес от иска, съдът съобразява приетото в решение № 133/05.08.2024 г. по т.д. № 1436/2023 г. по описа на ВКС, II т.о. Интерес е налице, независимо от изменението на оспорената клауза. Трайно установена е съдебната практика на ВКС (решение № 60071/30.07.2021 г. по т.д. № 1453/2020 г. на ВКС, I т.о., решение № 109/12.08.2019 г. по т.д. № 636/2019 г. на ВКС, II т.о., решение № 110/15.08.2016 г. по т.д. № 827/2016 г. на ВКС, II т. о. и др.), че допустимостта (от гледна точка наличието на правен интерес) на иска по чл. 379 и сл. от ГПК вр. чл. 186 от ЗЗП не зависи от обстоятелството дали нарушението е било преустановено от ответника и кога. Допустимостта произтича и от разпоредбата на чл. 2 на Директива/ЕС/2020/1828 на ЕП. Националното законодателство не поставя изрично изискване за допустимост на колективния иск в зависимост от момента на извършване и/или преустановяване на нарушението на колективните интереси. В случая се твърди, че т.нар. „индивидуален договор за заем“ съдържа клауза, която е предварително изготвена и която се съдържа в редица договори от този вид, сключени с потребители. По искане на ищеца в молба от 07.10.2025 г. за представяне на използвани образци на договори за потребителски кредит, вътрешни правила и регистър на промените по типовия договор за редакция на клаузите, кореспонденция, оферти и документи, доказващи преговори с потребителя по оспорената клауза съдът се е произнесъл с определение № 19159/08.10.2025 г., с което е задължил ответника да представи посочените от КЗП документи, като му е указал последиците от неизпълнението – прилагане на разпоредбата на чл. 161 от ГПК. В молба от 23.12.2025 г. ответникът е изразил становище по исканията, като е заявил, че не ползва образец на договор, а е посочил най-често използваните клаузи. Не представя и вътрешни правила и инструкции. Заявява и че не поддържа регистър на промените по типовия договор. Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дефинира като неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В разпоредбите на чл. 143, т. 1 - т. 19 от ЗЗП са изброени примерни форми на неравноправни клаузи. По аргумент от т. 20 на чл. 143 от ЗЗП изброяването е примерно, доколкото е регламентирана като неравноправна и клауза в договор, която поставя условие, отговарящо на общите предпоставки по чл. 143, ал. 1 от ЗЗД – да е във вреда на потребителя, да не отговаря на изискването за добросъвестност и да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. По искане на Сдружение „Българска национална асоциация активни потребители“ са представени заверени копия на сключени през 2024 г. десет индивидуални договора за заем. Във всеки от тях се открива оспорената от КЗП клауза на чл. 15 - за предсрочна изискуемост на дължимата главница и изискуеми лихви при забава с повече от 30 дни за заплащане на която и да е вноска по заема или при неизпълнение на което и да е други задължение на заемателя. При изследване съдържанието на договорите за заем се установява, че всички клаузи относно правата и задълженията на страните са изготвени предварително от заемодателя „РеКредит“ ООД. Различни са само името на заемателя, заетата сума, броят и размерът на погасителните вноски. Ответникът по делото е наложил едностранно клаузите, които му дават правото да търси всички изискуеми суми по договорите за заем (цялата главница и изискуемите лихви) при едномесечна забава на погасителна вноска или при неизпълнение на друго задължение от страна на заемателя. Неизпълнението на договорно задължение (не само просрочие на дължима вноска по кредита с повече от 30 дни, но е на което и да е друго задължение на заемателя) води до автоматична предсрочна изискуемост на дължимата главница и изсикуемите лихви. Посочената формулировка е неясна, тъй като последиците от тази „предсрочна изискуемост“ се съвместяват с неговото продължаващо действие. След като заемодателят има право да получи всичко дадено по договора, неясна остава съдбата на правоотношението – в кои части и по отношение на кои права и задължения на страните той остава в сила. Последиците от забавата са регламентирани по начин, че не се отчита продължителността на срока на договора и за размера на погасителните вноски (останалия дълг по заема). Клаузата е налична във всеки от договорите, независимо дали срокът е 15 седмици или 12 месеца. Продължаващото действие на договора и след предсрочната изискуемост, освен че поставя заемателя в неизвестност относно съдържанието на неговата обвързаност от договорното съглашение, цели да заобиколи задължителната преценка за това доколко съществено е неизпълнението на заемателя, за да се освободи кредиторът му от собствената си договорна обвързаност. Липсата на ясни последици от предсрочната изискуемост за правата и задълженията на потребителя препятства възможността при възникнал съдебен спор между страните по договора за заем съдът да преценява последиците от предсрочната изискуемост и дали е налице прекратяване на договора и в коя негова част. Неяснотата относно последиците от неизпълнението поставят длъжника в значително по-неблагоприятно положение спрямо кредитора. На следващо място, с „предсрочна изискуемост“ по смисъла на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ се обозначава правомощието на банките и финансовите институции по чл. 2, ал. 1 от ЗКИ да упражнят свое преобразуващо право, с което да предизвикат едностранна промяна в едно облигационно отношение, въпреки волята на другата страна. Тъй като законът предоставя на банките и съответно финансовите институции право, преценката дали да го упражни или не е предоставена изцяло на правоимащото лице. В т. 18 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че когато се касае за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или с настъпването на обстоятелства, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Клаузата на чл. 15 от сключвани от „РеКредит“ ООД с потребители договори да заем, съдържаща автоматична предсрочна изискуемост без необходимост от уведомяване на длъжника, съчетана с продължаващо действие на договора, нарушава изискването за равновесие в отношенията заемодател – заемател и поставя потребителя в значително по-неблагоприятно положение от икономически по-силната страна. Приетата от съда за неравноправна клауза по недопустим начин налага твърде обременителни задължения за заемателите и е в техен ущърб. Неоснователно е възражението на ответника, че е извършил корекция в клаузата на чл. 15 от договора. Това твърдение остана недоказано в хода на производството. „РеКредит“ ООД не представи доказателства, че е водил преговори със заематели, сключили договори, съдържащи неравноправната клауза. Действително, с оглед кратките срокове на договорите, междувременно те са прекратени. Не се представят обаче доказателства, че сключените след завеждане на исковата молба на ЗКП на 12.02.2025 г. договори за заем съдържат коригирана клауза. При това, в предложената си редакция те не регламентират по ясен и разбираем за потребителя начин каква е съдбата на правоотношението. Затова съдът приема за основателен иска на КЗП за осъждане на „РеКредит“ ООД да отстрани клаузата на чл. 15 от договорите за заем в редакцията й, която се установи да е неравноправна и която ответникът не доказа действително да е коригирал в сключваните от него договори. Ответникът следва да отстрани клаузата на 15 и да преустанови прилагането й, като огласи диспозитива на съдебното решение в едномесечен срок от влизането му в сила чрез съобщение, публикувано в национален ежедневник. Всяка от страните е направила искане за присъждане на разноски. На основание чл. 23, т. 4 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро. На ищеца се следват разноски на стойност 365.05 евро. Ответникът дължи да заплати по сметка на СГС сумата от 40.90 евро държавна такса, на основание чл. 77 от ГПК. Така мотивиран, съдът