Решение № 12493 от 30.9.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1144/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на С. Е. Х., [ЕГН], чрез адв. А. Д. от АК – Варна, с адрес [населено място], бул. М. Л., № ••, ет. *, ап. ••, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GRAM-1457008/16.03.2026 г. по чл. 171, т. 1, б. З)ГГ) от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), издадена от мл. автоконтрольор към Отдел „Пътна полиция“ при СДВР – И. Т., с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“. Оспорването е основано на твърдения за незаконосъобразност на оспорената ЗППАМ, поради противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Собственика на превозното средство не е уведомен за прекратяване на регистрацията на ППС, поради което и не е налице основание за ангажиране на отговорността му. Искането е за отмяна на ЗППАМ, както и за присъждане на разноски. В проведеното съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. П., който поддържа жалбата. По същество, пледира за нейното уважаване. Ответникът – мл. автоконтрольор към Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, не депозира писмен отговор на жалбата. В проведеното съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се представлява, не изразява становище по жалбата. Административен съд – Варна, след извършване на съвкупна преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установени следните факти: Видно от приетите материали по административната преписка, на 16.03.2026 г., в [населено място], С. Е. Х. управлява лек автомобил с рег. № [рег. номер], който не е регистриран по надлежния ред (прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, считано от 03.02.2026 г.). Установените факти са квалифицирани като нарушение по чл. 140 ал.1 ЗДвП, за което е съставен АУАН с GA № 4322970/ 16.03.2026 г., от мл. автоконтрольор при отдел „Пътна полиция“ при СДВР. При съставянето на акта в последния като иззети доказателства са описани: 2 броя регистрационни табели с рег. № [рег. номер], СРМПС № 012653534, СУМПС [номер]. Съобразявайки съставения АУАН с GA № 4543693/ 05.06.2026 г., полицай къв РУ 04 Варна, при ОД на МВР – Варна, упълномощен със Заповед № 365з-513з - 12086/ 14.10.2025 г. на директора на СДВР, издава оспорената в настоящото производство GPAM - 1457008/ 16.03.2026 г. срещу С. Е. Х., с която и е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. з)гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 6 месеца. Като фактически основания за издаването на ЗППАМ органът е излага 16.03.2026 г., в [населено място], С. Е. Х. управлява лекавтомобил с рег. № [рег. номер], който не е регистриран по надлежния ред (прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, считано от 03.02.2026 г.). При така приетите факти и на основание чл.171, т.1 б. “з“, „гг“ от ЗДвП спрямо Н. е приложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС [номер]. до решаване на въпроса за отговорността, за 6 месеца. В ЗППАМ е записано, че е отнето СУМПС [номер]. Оспорената заповед е връчена на С. Е. Х., на 16.03.2026 г., лично. Въз основа на установените факти и след съвкупната преценка на събраните доказателства съобразно правомощията си по чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК, съдът формира следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт. Разгледана по същество допустимата жалба е и основателна. Този извод се налага по следните съображения: Оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка GPAM - 2158721/ 05.06.2026 г. е издадена от компетентен административен орган, видно от представената по делото Заповед № 365з – 7399/ 04.09.2025 г. на Директора на ОД на МВР - Варна. Оспорената заповед е издадена при спазване на предвидената в чл. 172 ал.1 ЗДвП форма, която съответства и на принципното изискване на чл. 59 ал. 2 от АПК за писмена форма на индивидуалния административен акт. Същата съдържа предвидените в чл. 59 ал.2 АПК реквизити и с оглед съдържанието е мотивирана, в какъвто смисъл е изискването на чл. 172 ал.1 ЗДвП, поради което не е налице и отменителното основание по чл. 146 т. 2 от АПК. Съдът извърши служебна проверка относно допускането на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да представляват самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 146 т.3 АПК. Развилото се административно производство е предвидено в чл. 22 от ЗАНН и чл. 171 от ЗДвП и предвид естеството му не е необходимо уведомяване на жалбоподателя съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК за неговото започване, а органът може да пристъпи към издаване на ЗППАМ при наличие на фактическите и правните основания за това. Нормата на чл. 34 от АПК гарантира правото на участие на страните в административното производство, да се запознават със събраните материали, да вземат становища по тях, да правят възражения, да правят доказателствени искания. В случая на жалбоподателя е връчен съставеният АУАН и му е предоставена възможност да направи възражения, която същият е използвал, подавайки възражение срещу акта. Но органът не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК, тъй като не е изяснил действителната фактическа обстановка, имаща значение за издаване на ЗППАМ. Обсъденото в мотивите на Тълкувателно постановление № 2/5.04.2023 г по т. д. № 3/2022 г. на ОСНК на ВКС и ОС на съдиите от Първа и Втора колегия на ВАС налага да се изследва и прецени дали адресатът на акта е знаел за служебното прекратяване на регистрацията на МПС, а в случая жалбоподателят навежда доводи, че този факт не му е известен. В случая, делото липсват доказателства за изпратени до собственика на МПС уведомления за служебното прекратяване на регистрацията, такива данни не са постъпили по делото, а и липсват индикации този въпрос да е бил изследван в хода на административното производство. Когато собственикът на автомобила без валидна застраховка "Гражданска отговорност" не е уведомен за прекратяването на регистрацията на МПС на това основание, то това изключва съставомерността на нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Липсата на събрани данни в посочения аспект и изясняване на визираните обстоятелства биха довели до формиране на съвсем различни правни изводи по приложението на материалния закон в сравнение с хипотезата на събрани такива данни. Ето защо, допуснатото процесуално нарушение на нормата на чл. 35 АПК обуславя издаване на акта в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и се явява съществено такова. Визираната в оспорената заповед като правно основание норма на чл.171, т. 1, б. “з“, „гг“ от ЗДвП (в сила от 07.09.2025 г)., като съгласно същата за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца - за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5. Фактическият състав по чл. 171, т. 1, б. "з/ гг" от ЗДвП предполага наличие на две материалноправни предпоставки, а именно: 1. управление на МПС от жалбоподателя като негов водач; 2. извършено от водача нарушение по ЗДвП, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява МПС – в случая нарушение по чл. 175, ал. 3, във вр. с чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Безспорно по делото е качеството на жалбоподателя като водач на МПС – предмет на извършената на 16.03.2026 г. проверка. Относно втората предпоставка в процесната заповед е отразено, че същата е издадена поради извършено нарушение по чл. 140 ал.1 ЗДвП, който предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Санкционната разпоредба за нарушение на това правило се съдържа в чл. 175 ал.3 ЗДвП и съгласно същата наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Следователно в случая ПАМ е приложена за констатирано нарушение - управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС, за което цитираната разпоредба на чл. 175, ал.3 ЗДвП предвижда наказание "лишаване от право да управлява моторно превозно средство". Фактът на извършване на това нарушение е установен със съставения за целта АУАН, като в процесната ПАМ е посочено основанието за липсата на регистрация на МПС, а именно: служебно прекратяване на регистрацията по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба в действащата редакция (изм. ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.), служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Нормата на чл. 574, ал. 10 от КЗ, в редакцията в сила от 01.08.2025г., регламентира, че информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни, считано от датата на изпращане на уведомлението, да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Разпоредбата на чл. 574, ал. 11 КЗ, в редакцията и в сила от 01.08.2025 г., предвижда, че компетентните органи по ал. 1 /които регистрират превозните средства в Република България -т. 1; и които осъществяват контрол по ЗДвП – т. 2/ предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка; когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за ЗЗ "ГО" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство. По делото не са ангажирани доказателства, а и липсват данни, за изпращане на уведомление от Информационния център на основание чл. 574, ал. 10 от КЗ, а това е първата степен от предвидения в закона тристепенен механизъм на процедурата, включващ: първо - информиране на собственика по чл. 574, ал. 10 от КЗ и възможност за доброволно изпълнение на задължението за сключване на ЗЗ „ГО“; второ - информиране на компетентните органи на МВР по чл. 574, ал. 11 от КЗ за липсата на валидна ЗЗ „ГО“ на МПС, предпоставяща служебно прекратяване на регистрацията му; и трето - служебно прекратяване на регистрацията. Едва при реализирането на тези три степени от посочения механизъм са налице условията за издаване на заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1 б. “з“, „гг“ от ЗДвП. В тежест на административния орган, издал оспорения акт, е да докаже всички факти и обстоятелства, даващи основание за издаването на индивидуалния административен акт. В случая се доказват втората и третата предпоставка : служебното прекратяване на регистрация, основано на получено от ГФ уведомление по чл. 143 ал.10 ЗДвП, че МПС е без ЗЗ „ГО“, но липсват доказателства за реализирането на първата предпоставка. При положение, че в закона е разписана процедура за служебно прекратяване на регистрацията на ППС, едва при нейното изпълнение, управлението на МПС със служебно прекратена регистрация може да се приравни на управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС и да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, която попада в приложното поле на чл. 171, т. 1 б.“з“, „гг“ от ЗДвП. Неизпълнението на задължението по уведомяване на собственика на МПС по реда на чл. 574, ал. 10 от КЗ, лишава същия от възможността да предприеме действия за предотвратяване на дерегистрацията, сключвайки валиден застрахователен договор. С изменението на чл. 143, ал.10 ЗДвП, влязло в сила на 07.09.2025г., за органа по чл. 143, ал. 1, т. 1 ЗДвП вече няма разписано изрично задължение да уведомява собственика за прекратената регистрация. Липсата и на такова уведомяване напълно поставя водача в положение да не знае, че управлява МПС с прекратена регистрация. Същевременно няма основания да се счита за загубило сила тълкуването, дадено в Тълкувателно постановление № 2/5.04.2023 г по т. д. № 3/2022 г. на ОСНК на ВКС и ОС на съдиите от Първа и Втора колегия на ВАС разрешение, според което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. Независимо от последвалото законодателно изменение на нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, реализирането на нарушение от субективна страна е пряко свързано със знанието на водача за прекратяване на регистрацията, а това знание е налице след като е бил уведомен поне собственика за това. Действително, този въпрос е от решаващо значение при реализиране на административнонаказателната отговорност на водача, но доколкото посочената в оспорената заповед като правно основание норма на чл. 171, т. 1 б.“з“, „гг“ от ЗДвП включва във фактическия си състав извършено от водача нарушение по чл. 175, ал. 3, във вр. с чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, то липсата на уведомяване по чл. 574, ал. чл. 10 от КЗ и по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП силно разколебават извода за извършването на такова нарушение от субективна страна и поставят под въпрос наличието на посоченото правно основание за издаване на ЗППАМ. Въпреки че чл. 143, ал. 10 от ЗДвП не изисква изрично уведомяване, това изискване е необходимо предвид разпоредбата на чл. 574 ал.10 от КЗ и принципите на законност по чл. 4 от АПК, на съразмерност по чл. 6 от АПК, както и от процесуалните изисквания на чл. 35 от АПК за постановяване на акта след изясняване на фактическата обстановка, при гарантиране правото на защита на субекта на твърдяното нарушение. Ето защо се явява необоснован извода на ответния орган за наличие на материалноправните предпоставки за прилагане на приложената ПАМ. Предвид изложеното, налага се извода, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на законовите му правомощия, и в предвидената от закона форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при нарушение на материалните разпоредби и в несъответствие с целта на закона, поради което са налице основания за отмяната му по смисъла на чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК. Предвид изхода на спора, на основание чл. 143 ал. 1 АПК, в полза на оспорващата страна следва да се присъдят извършените разноски, а такива са доказани с платежен документ за заплащане на държавна такса по делото в размер на 5.11 евро, и адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро, или в общ размер от 305.11 евро. Воден от горното и на основание чл. 172 ал.2, предложение второ от АПК и чл. 143 ал. 1 АПК във вр. с чл.172 ал.5 от ЗДвП, съдът