Решение № 2 от 23.2.2026 г. на Районен съд - Ивайловград по дело № 23/2025 г.

Производството е по глава III раздел V чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания . Обстоятелства по жалбата. Жалбоподателят ОБЩИНА ИВАЙЛОВГРАД, с ЕИК ••••••••• и административен адрес – гр. Ивайловград, ул. „••••“ № ••, представлявана от Д,Д,О. – Кмет на Община Ивайловград, обжалва Наказателно постановление (НП) № 12/29.04.2025 г., издадено от Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Хасково, като счита, че същото е неправилно, необосновано и в противоречие със закона. Излага доводи на първо място, че в КП, АУАН и НП не бил посочен период на извършване на нарушението, което от своя страна било предпоставка за невъзможност да се определи момента на деянието и дали то не е извършено извън сроковете, предвидени по ЗАНН, което от своя страна било неизпълнение на чл. 42, ал.1, т.3 от ЗАНН. На второ място – местоположението на посочените в АУАН и НП поземлени имоти, върху които било установено натрупано количество неопасен отпадък били част от предходно административнонаказателно производство, по което имало съставени АУАН и НП, оспорени по съдебен ред по които нямало влязъл в сила съдебен акт, което било в нарушение на чл. 17 от ЗАНН, тъй като за едно и също деяние имало издадени две наказателни постановления, а именно НП № 58/22.11.2024 г. и настоящото. Порочността на издаденото НП била и при посочване местоположението на имотите, тъй като нямало доказателства за точността на измервателния уред, определящ местоположението, както и за компетентността на лицата, установили местоположението на имотите. Счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в КП и АУАН били посочени две и повече нарушения върху четири различни поземлени имота, което било в нарушение на чл.18 от ЗАНН В съдебно заседание жалбоподателят ОБЩИНА ИВАЙЛОВГРАД, се представлява от Д. Н. – ст. юрисконсулт на Община Ивайловград, който поддържа жалбата, като претендира и разноски в р-р на 150 лв., юрисконсултско възнаграждение. АНО - Директор на РИОСВ – Хасково, се явява лично, която счита жалбата за неоснователна и моли съда да я отхвърли. Представя и писмено становище /писмена защита/. АНО нито в писмената защита, нито в съдебно заседание претендира разноски. Факти от съдебното дирене. С констативен протокол № 77/04.02.2025 г. е установено, че при проверка, извършена във връзка с постъпили в МОСВ сигнал, препратен по компетентност в РИОСВ – Хасково и регистриран с входящи номера С- 362(12)/29.01.2025 г. е извършена проверка в описаните поземлени имоти в м. „Мандалъка“ и е установено, че в поземлени имоти с идентификатори №№ 32024.14.31, 32024.14.35 и 32024.14.36 има натрупани смесени битови отпадъци на купчини с височина 2 – 2.5 м. с произход от системата за организирано сметосъбиране на Община Ивайловград. Върху описаните поземлени имоти, а също и в ПИ №32024.14.30 под подравнената повърхност и под куповете от битов отпадък е образуван насип от натрупвани, уплътнявани и засипвани с почва отпадъци… Образуваното незаконно сметище не представлява депо за отпадъци по смисъла на ЗУО и подзаконовите нормативни актове. Сметопочистването се извършва от общинската фирма ОП „С,“. Извозването на натрупаните отпадъци до РЦУО – Кърджали се извършва от „Е. енд С. Т.“ ООД. По време на проверката са представени копия от документи, удостоверяващи извозването и приемането на битови отпадъци от Община Ивайловград до РЦУО - Кърджали за периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г….. – 464.4 т. смесени битови отпадъци. От 01.01.2025 г. до 01.02.2025 г., Община Ивайловград е е транспортирала 79.14 т. битови отпадъци от системата за организираното сметосъбиране до РЦУО - Кърджали. В констативния протокол са посочени и още поземлени имоти по номера, в които е констатирано натрупването на отпадъци – строителни отпадъци, стари покривни изолационни материали, пластмасови опаковки и други. Било е дадено предписание да се извърши почистване на нерегламентирано натрупаните битови отпадъци от поземлените имоти, като същите се транспортират до РЦУО – Кърджали за депониране със срок на изпълнение 05.03.2025 г. и отговорник Община Ивайловград. Протоколът е бил връчен на св. Д. М. – Директор на ОП „С,“, присъствал по време на проверката. Бил е съставен АУАН № 12 от 05.03.2025 г. в отсъствие на нарушителя, който е връчен на Кмет на Община Ивайловград на 10.03.2025 г., видно от приложената кореспонденция между РИОСВ и Общината. С наказателно постановление № 12/29.04.2025 г. на Директор на РИОСВ - Хасково, на ОБЩИНА ИВАЙЛОВГРАД, със законен представител Д,Д,О. – Кмет на Община Ивайловград е наложена „имуществена санкция“ в р-р на 2700 (две хиляди лева и седемстотин) лв. на осн. чл. 134, ал.1, т.1, пр.1, вр. чл. 29, ал.2, пр.2 от Закона на управление на отпадъците (ЗУО), вр. чл. 83 от ЗАНН. Като дата и място на извършване на нарушението се сочи: Н а 04.02.2025 г. в поземлени имоти с №№ 32024.14.30, 32024.14.31, 32024.14.35 и 32024.14.36, община Ивайловград, гр. Ивайловград, м. Мандалъка. В обстоятелствената част на обжалваното НП, както и в АУАН № 12/05.03.2025 г, изд. от инж. С. И. К. – гл. ексепрт Дирекция КОС при РИОСВ - Хасково е посочена идентична фактическа обстановка с тази в констативния протокол, като е посочено, че в землището на гр. Ивайловград няма изградено и въведено в експлоатация съоръжение за обезвреждане на отпадъци - депо за отпадъци. Посочено е също, че в резултат на това в посочените имоти се образувало незаконно сметище. Предвид изложените фактически обстоятелства АНО е счел, че с деянието са нарушени разпоредбите на чл. 134, ал.1, т.1, пр.1, вр. чл. 29, ал.2, пр. 2 от ЗУО. В АУАН и НП са посочени идентични нарушени законови разпоредби. В хода на производството се разпитаха в качеството на свидетели актосъставителят С. И. К., която е изготвила и констативния протокол, свидетелите при констатиране на нарушението Н. Т. Н., М. Н. А. и Д. П. М., както и свидетеля при съставянето на АУАН, Л. Г. Н.. Установената фактическа обстановка и обективирана в констативния протокол, в АУАН и в НП се потвърждава от свидетелите, присъствали на проверката. Св. М. потвърждава обстоятелството, че ОП „С,“ се занимава със сметосъбирането на Общината и, че в процесните имоти, където е била извършена проверката се депонирали отпадъците и след това се извозвали до Кърджали. Почистването ставало веднъж месечно от кърджалийска фирма, която идвала в няколко поредни дни и със свой транспорт и техника извозвала депонираните отпадъци до Кърджали. Св. К. сочи, че установеното по време на проверката натрупване на нерегламентирано място на смесени битови отпадъци и наличието на такива, запластени под нивото на терените, им дало основание да възприемат, че Община Ивайловград складира неопасни отпадъци на неразрешени за целта места. Св. Н. преценя, че на незаконното сметище имало и стари отпадъци, които били уплътнени, отгоре затрупани с пръст и по такъв начин се образувало едно сметищно тяло. Върху това пробутано, уплътнено и запластено „сметищно тяло“ имало и купчини със свеж отпадък. Тези имоти дори не били старо сметище, тъй като нямало необходимата инфраструктура. Свидетелят дава пример с друга община, как бил решен проблема, но община Ивайловград нямала такива условия. Св. Н. е присъствала при съставяне на АУАН, тъй като представляващият Общината г-жа О. не се била явила след покана. От показанията на св. А. се е установява, че същият е присъствал по време на проверката, като с техническо средство на Общината – „джи пи ес“ е посочил засегнатите имоти, а св. К. взела координатна точка с телефона си чрез „Гугъл Мапс“. Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни и непротиворечиви. Правни съображения. Делото е родово и местно подсъдно на РС – Ивайловград. Настоящото НП подлежи на обжалване в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. НП е връчено на жалбоподателя на 02.05.2025 г. Жалбата е постъпила в РИОСВ - Хасково на 15.05.2025 г., а в РС - Ивайловград на 20.05.2025 г. От приложения пощенски плик и положеното пощенско клеймо е видно, че е била изпратена на 14.05.2025 г. Като подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, жалбата се явява процесуално допустима. Актът е издаден от компетентно длъжностно лице – С. И. К. в качеството й на главен експерт, Дирекция КОС при РИОСВ - Хасково. Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на свидетелите Н. и Н. в отсъствието на представляващ Община Ивайловград, след надлежна покана да се яви за съставянето на АУАН при хипотезата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН. Актът е съставен на 05.03.2025 г. и връчен на Кмета на Община Ивайловград на 10.03.2025 г. – обстоятелство, отразено както в самия АУАН, така и в отделна разписка за връчване. Актът съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Издаденото въз основа на АУАН, НП № 12 от 29.04.2025 г. на Директор на РИОСВ - Хасково, е издадено от компетентен орган, в рамките на правомощията по чл. 157, ал.4, вр. ал.1 от ЗУО, в законния срок по чл.34 ал. 3 от ЗАНН. При издаване на наказателното постановление също не са допуснати нарушения на процесуалните правила, налице са задължителните реквизити по смисъла на чл. 57 от ЗАНН. Констатираното нарушение е индивидуализирано с оглед на време, място и начин на извършване. Това налага извода, че НП е издадено при спазване на предвидените в глава трета на ЗАНН разпоредби, регламентиращи установяване на административните нарушения и налагане на административните наказания и не страда от процесуални пороци, водещи до отмяната му. Съдът не споделя съображенията на жалбоподателя, изнесени в жалбата досежно местоположението на имотите, тъй като нямало доказателства за точността на измервателния уред, определящ местоположението, както и за компетентността на лицата, установили местоположението на имотите. В КП е посочено, че местоположението на имотите е установено от служител на Общината – св. А., вида на техническото средство и евентуалното отклонение, което може да бъде отчетено при измерването. Не е място в настоящото производство да се преценя компетентността на общинския служител, но доколкото е присъствал на проверката именно като представител на Общината, то неговата компетентност би следвало да бъде извън всякакво съмнение от страна на жалбоподателя. Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 17 от ЗАНН, тъй като двете наказателни постановления – НП № 58/22.11.2024 г. на Директора на РИОСВ- Хасково и настоящото касаят различни времеви периоди. Първото нарушение е констатирано на 30.07.2024 г., а второто на 04.02.2025 г. Действително терените са едни и същи или съседни и за двете нарушения, но те са именно мястото, където Общината е оформила нерегламентираното сметище. При тези обстоятелства следва деянието да се прецени по същество. Посочените като нарушени норми от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) гласят: Съгласно Закона за управление на отпадъците (ЗУО) - Чл. 29, ал.2, пр. 2 забранява се ……….нерегламентираното изхвърляне ……..или друга форма на неконтролирано управление на отпадъците. Чл. 134, ал.1, т.1, пр.1 гласи, че се наказва с имуществена санкция в размер от 1400 до 4000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което: 1. изхвърля неопасни отпадъци на неразрешени за това места. Юридическите характеристики на нарушителя са определени съгласно чл. 136, ал.3 от КРБ. При така приетото за установено от фактическа страна, АНО законосъобразно е приел, че жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение по чл. чл. 134, ал.1, т.1, пр.1, вр. чл. 29, ал.2, пр. 2 от ЗУО. За това нарушение е предвидена имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 1400 до 4000 лв. За така установеното нарушение АНО е наложил имуществена санкция в размер на 2700 лв., което е среден размер. АНО обаче не е отчел обстоятелствата, че липсва въобще площадка за сметосъбиране за територията на гр. Ивайловград. Освен това, безспорно е доказано, че Общината е положила усилия да извози отпадъка. Служебно известно е на съда от предходни идентични нарушения, в т.ч. и Решение № 1 от 10.02.2025 г. по АНД № 57/2024 г., постановено от същия състав и приложено по делото, че при предишни нарушения Общината не е транспортирала отпадъци до РЦУО – Кърджали в продължителни периоди от време, но в настоящия случай, видно от приложените документи, а и посочено в КП, че само в периода от 01.01.2025 г. до 01.02.2025 г., Общината е транспортирала 79.14 тона смесени битови отпадъци от системата за организирано сметосъбиране до РЦУО – Кърджали. Следва да се има предвид е обстоятелството, че трета, външна за Общината фирма физически се занимава със сметоизвозването, транспортиране на отпадъците до РЦУО – Кърджали. В периода между двете проверки, констатирали предишното и настоящото нарушения, също са транспортирани значителни количества отпадъци, видно от представените фактури и месечни протоколи за депониран в РЦУО – Кърджали отпадък от Община Ивайловград. Безспорно се установява, че Общината полага усилия да транспортира натрупалия се отпадък и да почиства нерегламентираното сметище Ето защо съдът счита, че жалбата е частично основателна, само по отношение на размера на наложената имуществена санкция и обжалваното НП следва да бъде изменено и да бъде наложена имуществена санкция, по близка до минималния размер, а именно в р-р на 2000 лв. По разноските. При такъв изход на спора, АНО има право на разноски. Н а осн. чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чиито орган е издал акта по чл. 58д се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Доколкото обаче не се претендират разноски и АНО лично се явява и поддържа издаденото от него НП и няма данни да е представлявано от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, съдът не следва да му присъжда разноски. На въпроса дали при изменение на акта се дължат разноски по съразмерност на жалбоподателя, съдът счита, че съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Цитираната разпоредба препраща към уредбата в АПК и по специално към чл.чл. 143 и 144 от АПК. В чл. 143, ал.1 от АПК е предвидено, че „когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ“. Следователно разноските се присъждат на подателя на жабата само при отмяна на атакувания административен акт, но не и при изменението му и в настоящия случай АНО не дължи разноски по съразмерност.