Решение № 3768 от 19.8.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 2920/2024 г.

Софийски районен съд19.08.2024 г.докладчик ХРИСТИНА БОТЕВА ГАРВАНСКА

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА НП № 22 - 2300557/ 23.01.2024г., издадено от директора на дирекция „ Инспекция по труда " - гр. София, с което на основание чл. 413 ал.2 КТ вр. чл. 52 ал.1 ЗЗБУТ на жалбоподателя „ Карго Транс Вагон България“ ЕАД е наложена имуществена санкция от 2 000 лв. ОСЪЖДА „ Карго Транс Вагон България“ ЕАД да заплати в полза на ИА „ Главна инспекция по труда „ сумата от 80 лв. - разноски за участие на юрисконсулт по делото. Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Адм. съд – гр. София. Районен съдия: Съдия при Софийски районен съд: _______________________

Мотиви

Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН – образувано по жалба на „ Карго Транс Вагон България“ ЕАД срещу НП № 22 - 2300557/ 23.01.2024г., издадено от директора на дирекция „ Инспекция по труда " - гр. София, с което на основание чл. 413 ал.2 КТ вр. чл. 52 ал.1 ЗЗБУТ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция от 2 000 лв. за това, че в хода на проверка на контролните органи на дирекция „ Инспекция по труда " – гр. София, извършена на 07.11.2023г. по повод настъпила на същата дата трудова злополука в района на междугарието между жп гара Илиянци – гр. София, било установено, че жалбоподателят в качеството му на работодател не е изпълнил задължението си да застрахова С. С. Й. с длъжност „маневрист" за риска „Трудова злополука" - нарушение чл. 52 ал.1 ЗЗБУТ. С жалбата се претендира отмяна на НП поради допуснати при издаването му съществени процесуални нарушения. Претендира се също несправедливост на размера на наложената с НП санкция. Представител на административнонаказващия орган оспорва изцяло основателността на жалбата. И двете страни претендират присъждането на разноски. По отношение на фактите по делото: Съдът, след като обсъди доводите на страните и приобщените по делото доказателства, прие за установено следното като факти по делото: По повод настъпила на 07.11.2023г. трудова злополука в района на междугарието между жп гара Илиянци – гр. София на същата дата на място била извършена проверка от контролните органи на дирекция „ Инспекция по труда“ - гр. София. В хода на проверката на място били събрани сведения и на осн. 45 АПК били изискани документи, от които било установено, че в момента на настъпване на трудовата злополука работникът С. Й. изпълнявал задълженията си по трудов договор с жалбоподателя от 31.10. 2023г на длъжност „маневрист“. Представена била застрахователна полица за застраховка за риск „Трудова злополука" с №711523213000048/25.01.2023 г., с която жалбоподателят в качеството му на работодател бил застраховал 24 лица и анекс към нея от 14.11.2023г., с който, считано от 15.11.2023г., по договора от работодателя били застраховани допълнително работникът С. Й. и още едно лице. Въз основа на изложеното от контролните органи на дирекция „ Инспекция по труда“ - гр. София било прието, че към 07.11.2023 г. жалбоподателят в качеството му на работодател и предприятие с коефициент на трудов травматизъм над средния за страната, принадлежащо към икономическа дейност „Товарен железопътен транспорт", не изпълнил задължението си да застрахова работника С. Й. за риска „Трудова злополука", с което нарушил чл. 52 ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. За констатираното при проверката бил съставен протокол за проверка от 06.12.23г. и акт за установяване на административно нарушение на чл. 52 ал.1 ЗЗБУТ, въз основа на които било издадено обжалваното НП. По отношение на доказателствата: Изложеното по отношение на фактите по делото се установява от непротиворечив доказателствен материал – протокол за проверка от 06.12.2023г. за констатираното при процесната проверка, конкретно т. 8, т. 12, т. 13, т. 14 и показанията на актосъставителя, които потвърждават отразеното в протокола за проверка, застрахователна полица за застраховка за риск „Трудова злополука" с №711523213000048/25.01.2023 г и анекс към нея от 14.11.2023г., трудов договор на работника С. Й. с жалбоподателя от 31.10. 2023г на длъжност „маневрист“, доказателства за компетентност на административнонаказващия орган и останалите приобщени към материалите по делото документи. По отношение на правната страна по делото: При така установеното като факти - от правна страна съдът прие, че жалбата е неоснователна. НП следва да бъде потвърдено, тъй като при извършената от съда проверка се установи, че АУАН и обжалваното НП са съставени от компетентни длъжностни лица и в съответствие с изискванията на ЗАНН по отношение необходимото съдържание на документа и сроковете за съставянето му и при издаването на обжалваното НП не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, налагащи отмяна или изменение на постановлението. Според приложения с НП чл. 413 ал.2 КТ - работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. А съгласно чл. 52 ЗЗБУТ - ал.1 - Работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска "трудова злополука" за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

2

При определяне на условията и реда по ал. 1 се отчитат осъществяваната икономическа дейност на предприятието и средното за страната ниво на коефициентите за честота и тежест на трудовите злополуки. Според пар. 1 т.1 ДР ЗЗБУТ „ Здравословни и безопасни условия на труд" са такива условия на труд, които не водят до професионални заболявания и злополуки при работа и създават предпоставка за пълно физическо, психическо и социално благополучие на работещите лица. Според чл. 2 ал.1 от приетата на осн. чл. 52 ал.1 ЗЗБУТ Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука" - на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. Съобразно изложеното и установеното по делото, че жалбоподателят, в качеството на работодател, в нарушение на посочените разпоредби допуснал нает от него работник да извършва работа, при която съществува опасност за живота и здравето му, без да е изпълнил задължението си да застрахова работника за риска "трудова злополука" за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с приетата с акт на Министерския съвет Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука" - обосновано с НП е прието, че е осъществен съставът на административното нарушение по чл. 413 ал. 2 КТ. Според посочената разпоредба - работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв. Нарушена в случая се явява и общата разпоредбата на чл. 414 ал.1 КТ, предвиждаща еднаква отговорност за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание - имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а за виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. Но съобразно дефиницията на пар. 1 т.1 ДР ЗЗБУТ за „ Здравословни и безопасни условия на труд" за приложима в случая съдът прие специалната разпоредба на чл. 413 ал.2 КТ относно задълженията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Съобразно изложеното относно обстоятелствата на нарушението и като взе предвид вида на търговска дейност, правноорганизационната форма и обусловеното от тях имущественото състояние на жалбоподателя, съдът прие за изцяло необосновано възражението за прекомерен размер на наложената санкция. За неоснователни съдът прие и възраженията за нарушено право на защита, тъй като в протокола за процесната проверка и във връчения на жалбоподателя акт за установяване на нарушението е изложено описание на обстоятелствата от значение по делото, индивидуализиращи в пълна степен нарушението, за което се налага административна отговорност. Съдържанието на акта е възпроизведено и в обжалваното НП, поради което несъстоятелни са възраженията, че жалбоподателят не е могъл за разбере кое е нарушението и основанието за административното наказване. По изложените съображения съдът прие, че НП следва да бъде изцяло потвърдено. По отношение на разноските:

–

На осн. чл. 63д ЗАНН, чл. 143 ал.3 АПК и Тълкувателно решение № 3 / 2010 г. на ВАС, т. д. № 5/2009 г., в тежест на жалбоподателя следва да се възложи заплащането на разноски за възнаграждение за участие на юрисконсулт на административно- наказващия орган по делото в съответствие с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ - в минимален размер 80лв По тези мотиви на основание чл. 63 ЗАНН съдът

Цитирани разпоредби

10