Решение № 10 от 21.2.2024 г. на Окръжен съд - Кърджали по дело № 17/2024 г.

Производството е по реда на глава двадесет и първа oт ГПК "Обжалване на определенията", приложима съгласно препращащата норма на чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по жалба вх. N 20240206153502 на „Т-К.О.О.Д., EИK ••••••••••••••, със седалище и адрес на управление в гр.Кърджали, бул.Иван Вазов N 2, представлявано от В.Д.Й. като управител, срещу Отказ с рег. N 20240202101341 от 05.02.2024г., постановен по заявление с вх. N 20240202101341 от 05.02.2024г.. В жалбата се твърди, че отказът за вписване на промени в обстоятелствата по партидата на дружеството – заличаване на Р.Д.Б. като управител на дружеството и вписване на В.Д.Й. като управител на дружеството противоречи на материалния закон и е необоснован. Жалбоподателят сочи, че за да постанови отказа, длъжностното лице по регистрацията е приело, че като основание за вписване е представено решение на общото събрание на дружеството от 04.01.2024г., което не е безспорно и не може да се приеме, че установява заявените за вписване обстоятелства, с оглед спряно с определение N 12 oт 09.01.2024г. по ч.т.д. N 4/2024г. на О.С.-К. вписване на предходно заявление А4, а именно вписване на В.Д.Й. като управител на основание решение на общото събрание от 04.01.2024г. поради предявен иск по чл.74 от ТЗ относно законосъобразността на това решение. Жалбоподателят счита този извод на длъжностното лице по регистрацията за неправилен, защото така посоченото спиране е по заявление образец А4 с вх. N 20240105125755/05.01.2024г., а не по последващи заявления, с който извод длъжностното лице е разширило приложното поле на цитираното определение на съда и е превишило правомощията си. Искането е да се отмени обжалвания отказ и да се укаже на ответника по жалбата да извърши исканото вписване. Компетентният по смисъла на чл.25, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ орган - Агенция по вписванията, постановил обжалвания отказ, е представил отговор на жалбата, с който я оспорва, с искане да се отхвърли, постановеният отказ да се потвърди и в полза на Агенция да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение. Окръжният съд, след като извърши преценка на доказателствата, приложени към обжалвания отказ и към жалбата, във връзка с доводите в подадената жалба и мотивите на постановения отказ от длъжностното лице по регистрацията от Агенция по вписванията – Търговски регистър, приема следното: Жалбата е подадена против подлежащ на обжалване пред съда акт на длъжностно лице по регистрацията към Агенцията по вписвания, от активно легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество. Със заявление с вх. N 20240202101341, подадено от „Т.-К.О.О.Д., ЕИК ••••••••••••••, чрез В.Д.Й., е поискано заличаване на Р.Д.Б. като управител и вписване на управител В.Д.Й., и към заявлението като основание за вписване на обстоятелства относно дружеството е представен протокол от 04.01.2024г. за проведено извънредно общо събрание на съдружниците на „Т.-К.О.О.Д., на което са взети решения за освобождаване на Р.Д.Б. от длъжност управител на „Т.-К.О.О.Д., ЕИК •••••••••••••• и за неосвобождаването му от отговорност в това му качество, както и за избиране на нов управител на дружеството, а именно на В.Д.Й.. С Отказ N 20240202101341/05.02.2024г., по повод на заявление с вх. N 20240202101341 от 02.02.2024г., постановен на основание чл.24 от ЗТРРЮЛНЦ е отказано вписване на заявените обстоятелства при посочване на следните мотиви: Като основание за вписването е представено решение на общото събрание от 04.01.2024г..Видно от партидата на дружествотот с акт на О.С.-К. определение N 12/09.01.2024г. е спряно вписването предходно заявление А4, с което е поискано вписване на В.Д.Й. за управител и заличаване на Р.Д.Б. като управител на основание решение на общото събрание от 04.01.2024г.. Видно от мотивите на съда има предявен иск по чл.74 от ТЗ относно законосъобразността на решение на общото събрание от 04.01.2024г.. Следователно представеното решение на общото събрание от 04.01.2024г. за промяна в управителя на дружеството е подложено на съдебен контрол и към момента няма данни да е приключило това производство. Следователно решението на общото събрание от 04.01.2024г. не е безспорно и не може да се приеме, че то установява заявените за вписване обстоятелства. От приложеното определение N 12 oт 09.01.2024г. по ч.т.д. N 4/2024г. на О.С.- К., вписано по партидата на „Т-К.О.О.Д., EИK ••••••••••••••, в т.ч. и след влизането му в сила на 07.02.2024г. като обжалвано пред А.С.-П., се установява, че е спряно регистърното производство по заявление образец А4 с вх. peг. N 20240105125755/05.01.2024г. за вписване на обстоятелства по партидата на „Т.К. “ ООД, ЕИК ••••••••••••••, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на т.д. N 2/2024г. по описа на ОС – Кърджали. С така посоченото заявление А4 N 20240105125755 от 05.01.2024г., подадено в Търговски регистър от В.Д.Й., е заявено вписване на обстоятелства по партида на „Т.-К.О.О.Д., а именно заличаване на управител Р.Д.Б. и вписване на нов управител В.Д.Й., с приложен протокол от проведено общо събрание от 04.01.2024г.. Така посочените решения се обжалват в О.С.-К., за което е образувано т.д. N 2/2024г. по предявен иск по чл.74 от ТЗ за тяхната отмяна, което е обусловило и спирането на регистърното производство на основание чл.536, ал.1, т.1 от ГПК, във вр. с чл.19, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, във вр. с чл.536, ал.3 от ГПК, и което търговско дело, след справка в ЕИСС, е висящо и понастоящем. Изводът е, че е налице висящ спор по предявен иск по чл.74 от ТЗ по заявените за вписване обстоятелства по взетите на 04.01.2024г. решения за избор на нов управител на търговеца-заявител, които впоследствие идентично са заявени за вписване с процесното заявление. С оглед на горното, обстоятелствата, които са съществували в отношенията между съдружниците и дружеството и са заявени за вписване с процесното заявление, не са новонастъпили обстоятелства, в частност не са променени обстоятелства, и за тях регистърното производство по вписването им е спряно на основание чл.536, ал.1, т.1 от ГПК, във вр. с чл.19, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, във вр. с чл.536, ал.3 от ГПК, до приключването на търговски спор по конститутивен иск по чл.74 от ТЗ, решението по който е условие за вписване или не на тези обстоятелства. С оглед на това и всяко последващо заявление за вписване по партидата на дружеството на същите обстоятелства, произтичащи от същия търговски спор и от същото решение на общото събрание на търговеца, не подлежи на този етап на преценка по същество, т.е. дали да бъде вписано или да бъде отказано вписването, защото вписването на тези обстоятелства е спряно по разпореждане на съд. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ регистърното производство се спира въз основа на акт на съда на основание чл.536 ГПК, както и в изрично предвидените в ТЗ случай. В този случай преди това незабавно се разглеждат по реда на постъпването им всички заявления, постъпили преди заявлението, производството по което е спряно. Възобновяването се извършва незабавно при представяне на доказателства за отпадане на основанието за спиране. Спирането на производството по регистрация въз основа на акт на съда на основание чл.536 ГПК представлява забрана за длъжностното лице по регистрацията да извърши вписвания по партидата на дружеството до отпадане на основанието, въз основа на което е постановено спирането. Налице е идентичност на заявените за вписване обстоятелства по едно и също решение на общото събрание на съдружниците, т.е. с новото процесно заявление не са заявени за вписване нови обстоятелства или такива, за които е постановен предхождащ заявлението отказ, а това означава, че е налице забрана за длъжностното лице по регистрацията да извършва вписвания по партидата на дружеството, щом същите почиват на същото основание, докато не се представят доказателства по партидата на дружеството, че забраната е отпаднала. Преценявайки така изложеното, съдът счита, че постановеният и обжалван от длъжностното лице по регистрация отказ е незаконосъобразен, но по други, различни от изложените от жалбоподателя, съображения. Спирането на регистърното производство за вписване на определени обстоятелства, произтичащи от конкретен правопораждащ юридически факт, означава забрана за развитие на това производство до приключването на обуславящото го друго производство, в случая исково производство по чл.74 от ТЗ, за да бъде зачетен актът по него с оглед изхода на регистърното производство. Т.е. произнасянето по което и да е заявление, идентично с това, по което изрично е постановено определение за спиране на регистърното производство, не е допустимо и без значение е в случая, че в определението на съда за спиране не са посочени обстоятелствата, заявени за вписване и правопораждащият ги юридически факт, защото регистърното производство е охранително по своя характер и обстоятелствата се установяват от съдържанието на подадените в търговския регистър заявления. Регистърното производство съгласно чл.536, ал.1 от ГПК се спира, когато има дело относно правоотношение, което е условие за издаване на искания акт или е предмет на установяване с този акт; или по молбата за издаване на акта възникне гражданскоправен спор между молителя и друго лице, което се противопоставя на молбата. Възобновяването му съгласно чл.19, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ се извършва незабавно при представяне на доказателства за отпадане на основанието за спиране, т.е. след произнасяне от съда по заявения материален спор, защото спирането на охранителното производство е с цел този спор да бъде разрешен преди издаването на охранителния акт, а не охранителният акт да бъде основание за нов спор, което налага длъжностното лице по регистрацията, а и настоящият съд да извърши формална проверка относно висящността на материалния спор. Преди наличието на тези предпоставки, длъжностното лице по регистрацията няма правото да се произнася по същото заявление, макар и подадено отново, под друг номер и на друга дата, с оглед изискването за произнасяне по заявленията последователно, както и с оглед на изискването за представяне на доказателства, изискващи отпадане на основанието за спиране съгласно чл.19, ал.1 и ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ. Такива доказателства не са представени по партидата на търговеца и следователно подаването на последващо идентично заявление за вписване на обстоятелства, заявени с предходно заявление, на същото основание, при спиране на вписването им в посочената вече хипотеза на закона, не представлява самостоятелно основание за вписване на променени обстоятелства, респ. за отказ за вписването им, защото спирането се отнася до производството по вписването на конкретни обстоятелства, а не до спиране на производството по вписване на конкретни заявления. Приемане на противното ще доведе до неефективност на постановеното спиране в противоречие с целта на закона поради неговото заобикаляне, което е недопустимо съгласно чл.3, изр. 1-во от ГПК, вр. чл.540 от ГПК и прокламираните цели на водене на регистъра в чл. 10 и чл. 11 от ЗТРРЮЛНЦ са поддържане на доверие и създаване на публичност относно възникването и актуалността на вписаните обстоятелства. Защитата срещу постановеното спиране е чрез обжалване на определението съгласно чл.536, ал.3 от ГПК, а не чрез заобикаляне на закона. С решение N 176 от 24.11.2017г. по т.д. N 389/2017г. на ВКС, I т.о., е възприето даденото с решение N 109/15.07.2015г. по т.д. N 258/14г. ВКС, І т.о. разрешение, че вписването на подлежащи на вписване обстоятелства, извършено от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията - Търговски регистър, направено след постановено от съда спиране на вписването по реда на чл.536 от ГПК, е нищожно по смисъла на чл.29 ЗТР, като извършено извън правомощията на длъжностното лице по регистрацията поради забрана да извършва вписвания по партидата на дружество до отпадане на основанието, въз основа на което е постановено спирането, като след допускане с предхождащо го определение на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правния въпрос: Постановеното спиране на вписване на обстоятелства по реда на чл.536 от ГПК има ли действие и по отношение на последващи подадени заявления от същия молител за вписване на същите обстоятелства?, е прието, че постановеното спиране на вписване на обстоятелства по реда на чл.536 от ГПК има действие и по отношение на последващи подадени заявления за вписване на същите обстоятелства, възникнали на същото основание. Изложени са съображения, че разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ предвижда, че заявителят може да подаде ново заявление при отказ за извършване на исканото вписване на същото обстоятелство, както и да се ползва от представени вече документи, приложени към заявлението, по което е постановен отказът – ал.2 на същия текст. Допустимостта на подаденото ново заявление след отказ за вписване на същото обстоятелство, изключва подаването на ново заявление за вписване на същото обстоятелство в хипотеза, когато регистърното производство по предшестващото заявление не е било приключило. Изрично в чл.26, ал.1, изр.2 от ЗТРРЮЛНЦ е предписано, че новото заявление се разглежда по реда на постъпването му. Ако се постанови вписване по предшестващото заявление, то по последващото заявление длъжностното лице следва да постанови отказ за вписване, тъй като заявените обстоятелства са вече вписани. В хипотеза на спиране по чл.536 от ГПК на вписване по предшестващо заявление и подадено ново заявление за вписване на същите обстоятелства регистърното производство по първоначалното заявление не е приключило и по същото не е постановен отказ, поради което не подлежи на разглеждане и последващото заявление за вписване. При констатация, че с предшестващо и с последващо заявление е направено искане за вписване на едни и същи обстоятелства, длъжностното лице по регистрацията следва да съобрази постановеното от съда спиране по реда на чл.536 от ГПК на вписването по предшестващото заявление. След възобновяване на регистърното производство по предшестващото заявление и разглеждането му, длъжностното лице се произнася и по последващото заявление. С оглед на горното, длъжностното лице по регистрацията е трябвало да съобрази спирането на вписването на повторно заявените обстоятелства и да не се произнася по последващото заявление, което обуславя правомощие на съда да отмени постановения отказ като незаконосъобразен и да даде указания на Агенция по вписванията да съобрази постановеното определение N 12 oт 09.01.2024г. по ч.т.д. 4/2024г. на О.С.-К., като се произнесе по заявление с вх. N 20240202101341от 02.02.2024г., подадено от „Т- К.О.О.Д., EИK ••••••••••••••, след представяне на доказателства за отпадане на основанието за спиране и след разглеждане на предшестващото го заявление за същите обстоятелства- заявление образец А4 с вх. peг. N 20240105125755/05.01.2024г., съгласно чл. 19, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ. Разноски не се претендират от жалбоподателя, а от ответника по жалбата, като с оглед характера на производството страните нямат и право на такива съгласно чл.25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл.536 от ГПК и чл. 541 от ГПК, а решението, с което се уважава жалбата не подлежи на обжалване съгласно чл.606 от ГПК и Агенция по вписванията няма право на жалба срещу позитивното решение по чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ на окръжния съд по реда на чл.25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ. В този смисъл, както по въпроса за вида на производството и за разноските в същото, са oпределение N 570 от 20.07.2023 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 1068/2023 г., определение N 60340/08.10.2021 г. на ВКС, I т.о., по ч. т. д. N 1250/2021 г., определение N 60341/08.10.2021 г. на ВКС, I т.о., по ч. т. д. N 1603/2021 г. и др.. Мотивиран от горното, Окръжният съд