Решение № 1637 от 23.4.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1731/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от И. М. Д. от [населено място], депозирана чрез упълномощен представител и насочена срещу изричен отказ, обективиран в писмо изх. № ОСВ-13-112#4 от 13.10.2025г. на За Кмет на Община Димитровград. Оспорващият сочи, че от 2020г. е собственик на недвижим имот – къща с дворно място, 2 бр. гаражи и стопански постройки, намиращ се на [улица] [населено място], общ.Димитровград. В крайпътна площ от северната страна на имота на жалбоподателя - общинска собственост, били налични 3 бр. дървета видимо черници, които растели в непосредствена близост до дворната му ограда, гаражите и стопанските му постройки. Вследствие тази близост кореновата система на черниците била повлияла негативно на самата ограда, като същата се наклонила в южна посока. Напукани били и стените на гаражите и стопанските постройки, което предполагало сериозни ремонтни разходи. Кореновата система на едно от дърветата била повлияла и на конструкцията на ВиК - шахтата, вследствие което дори водопроводните тръби били усукани, което наложило тяхната подмяна. С годините черниците растели все повече, кореновата им система се увеличавала и деформациите по оградата и постройките мултиплицирали. Двукратно през 2024г. оспорващия депозирал молби до Община Димитровград за премахване на дърветата, но по първата бил уведомен, че черниците са под особена закрила и към момента не представляват заплаха за живущите на адреса, а на втората не получил отговор. Междувременно черниците продължили да растат интензивно и да увреждат оградата и постройките му. Макар формално черничевите дървета да били определени като особена ценност за стопанството, процесните били много стари и били на разстояние по малко от изискуемото в чл. 52 от Закона за собствеността. Те не се стопанисвали от никого, не се използвала и листната им маса, нито плодовете, ликото или дървесината им. По тази причина през м. октомври 2025г. оспорващия отново поискал от Кмета на Община Димитровград да разпореди задълбочена проверка и въпросните дървета да бъдат премахнати от общински органи или да му бъде разрешено сам да стори това на основание чл. 32 ал.2 от ЗОСИ. В отговор получил оспореното писмо, в което било посочено, че на място е извършена проверка, но не са налице основания посочените 3 бр. дървета да бъдат премахнати. По същество, според жалбоподателя, този отказ бил незаконосъобразен и неоснователен, тъй като въобще не обсъждал посочените от него основания и не бил аргументиран. Безспорно било, че макар формално дърветата да представлявали особена ценност, в действителност те били много стари и не се стопанисвали. Засадени на разстояние по – малко от три метра от имота му в нарушение на чл. 52 от ЗС продължавали да увреждат оградата и постройките му. По изложените съображения се моли оспорения отказ да бъде отменен. Претендират се разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично и чрез процесуален представител. В писмена защита се излагат допълнителни доводи за незаконосъобразност на оспорения отказ. Ответникът – Кмет на Община Димитровград, чрез процесуален представител оспорва жалбата, като счита същата за недопустима и неоснователна. В писмен отговор излага доводи, че оспореното писмо има уведомителен характер и не представлява индивидуален административен акт. По същество, счита че твърденията че сградите в имота на оспорващия са се пропукали от въздействието на дърветата и кореновата им система, е недоказано. Претендира разноски. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите и възраженията на страните и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа страна следното: С нотариален акт за покупко – продажба на недвижим [имот номер], том I рег. № •••, дело № 107 от 04.08.2020 г. на нотариус с район на действие РС-Димитровград, жалбоподателят и съпругата му закупили дворно място с площ от 1 150 кв.м.находящ се в [населено място] [улица] съставляващо УПИ V-518 в кв. 50 по плана на селото, ведно с построените в това дворно място - жилищна сграда на един етаж с разгърната застроена площ 101.00 кв.м., гараж с площ от 24 кв.м и второстепенна сграда с площ 24 кв.м. В молба вх. № ОСВ-13-112 от 13.03.2024 г. до Кмета на О. Д. И. М. Д. посочил, че в близост до имота му в [населено място], общ. Димитровград растат 3 бр. черничеви дървета, които оказват негативно влияние върху дворната му ограда, гаражите и стопанските му постройки. Съобразно изнесеното в молбата поискал извършване на проверка и при потвърждаване посоченото същите да бъдат отсечени или да му бъде позволено сам да ги отсече. В отговор с писмо рег. индекс ОСВ-13-112#1 от 01.04.2024 г.Кметът на Община Димитровград посочил на оспорващия, че към момента на проверката посочените 3 бр. дървета не представляват заплаха за живущите на адреса, както и за преминаващи хора, както и че съгласно чл. 34, ал.1 от Закона за селскостопанското имущество, черниците се намират под режим на особена закрила, поради което искането му за тяхното премахване не може да бъде уважено. С молба рег. индекс ОСВ-13-112#2 от 19.04.2024 г . отправена до Кмета на Община Димитровград, И. М. Д. посочил, че в случая не е извършена обективна проверка, никой не е потърсил с него контакт за извършване на огледа, за да посочи детайлно уврежданията на имота. Посочил, че проверката следва да бъде извършена в насока увреждане на негови сгради, ограда и водопроводна система, така както е изложил в първоначалната си молба. Няма данни за изпратен и получен отговор по молбата. С нова молба рег. индекс ОСВ-13-112#3 от 02.10.2025 г. И. М. Д., като посочил фактическата обстановка касаеща подадените от него до момента молби отбелязал, че черниците продължават интензивно да растат и още повече увреждат оградата и постройките му. Поради това поискал ново извършване на проверка и въпросните дървета да бъдат премахнати или да му бъде разрешено сам да ги премахне. С оспореното в настоящото производство писмо с рег. индекс ОСВ-13-112#4 от 13.10.2025г. За Кмет на Община Димитровград посочил, че е извършена проверка на 09.10.2025 г. от представители на общинска администрация и кмета на населеното място, но към момента на проверката няма основателна причина 3 броя черница да бъдат премахнати. Жалбата е депозирана в съда на 23.10.2025 г. и регистрирана с вх. № 12128 от същата дата. По искане на жалбоподателя по делото са събрани гласни показания чрез разпит в качеството на свидетел на неговата съпруга - св.М. Д.. Свидетелката посочи,че от северната страна на имота им находящ се в [населено място], има общинска площ определена за тротоар, в която крайпътна площ има 3 бр. дървета, находящи се на разстояние по-малко от 1 м.от оградата, видимо черници, чиято коренова система вече е увредила оградата на имота и е нанесла сериозни щети по гаражите и селскостопанските постройки и водопроводните тръби в имота. Касателно оградата пояснява, че същата има бетонна стена, която е висока 1.5м. и същата се е изместила навътре към имота, а на определени места части от бетона са се отделели. Според свидетелката тези повреди се дължат на дърветата. Пояснява че дърветата са доста стари, не са стопанисвани, не се събират плодовете им, нито листната маса, като й се стрували изсъхнали. По делото е допусната и изслушана комплексна съдебно-технико ботаническа експертиза, прита без оспорване от страните. В съдебно заседание вещите лица правят допълнителни пояснения във връзка с представеното заключение. Съдът кредитира заключението на вещите лица като изготвено от лица разполагащи с необходимите специални знания и умения, които пълно и точно са отговорили на поставените им въпроси и подробно са се обосновали, с изключение на извода че (е процесните дървета не представляват особена ценност за селското стопанство и не са част от селскостопански насаждения, които са правни въпроси не от компетентността на вещите лица. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице – адресат на акта. Съдът не споделя възражението на ответника, че жалбата не е депозирана срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, тъй като процесното писмо има само уведомителен характер. Обратно – от съдържанието на писмото, което е в отговор на депозирана молба става ясно че органът е сформирал становище по същество на искането за прехване на находящите се 3 бр. черници пред имота на жалбоподателя, като е счел че е неоснователно. Следователно с процесното се засяга негативно правната сфера на оспорващия и същото представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Не може да се приеме и че в случая вече е бил сформиран изричен отказ за изсичането на дърветата, поради което е недопустимо депозиране на ново искане за това. Това е така, тъй като следва да се отчете спецификата на производството касаещо отсичане на дървета – представляващи насаждения под особена закрила и обстоятелството че изтичането на нов период от време и развитието на развитие на дървесината в хода му е ново обстоятелство което следва да бъде преценено тъй като е напълно възможно дори при първоначално депозираното искане да не са налице обстоятелствата попадащи в хипотезите на ЗОСИ и Наредба № 1, през изтеклия период такива да са настъпили. По тези съображения съдът намира , че жалбата е допустима. Разгледана по същество е основателна. Наличието на основанията визирани в чл. 146 от АПК, води до недействителност на административният акт. За преценка, дали порока от който акта страда води до нищожност или унищожаемост, следва да се изхожда от това дали нарушението на изискването за валидност е съществено, в който случай акта следва да бъде отменен, или особено съществено, в който случай акта следва да бъде обявен за нищожен. Безспорно, акт издаден от некомпетентен орган – било то материална, териториална или по степен винаги е нищожен. Порокът във формата на акта и съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят до нищожност само, ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нищожен поради противоречие с материалния закон би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. издаден е при пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и не е налице възможност, за който и да е орган да издаде акт с това съдържание. Несъответствието с целта на закона би обосновало нищожност, ако актът не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или когато правните последици от акта са нетърпими от правовия ред. Опазването на селскостопанското имущество от повреди, унищожаване, разпиляване, кражби и присвоявания, както и реда за обезщетяване на причинените вреди е предмет на регламентация в Закона за опазване на селскостопанското имущество и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Какъв е предметния обхват на понятието „селскостопанско имущество“ е посочено в чл. 2, ал.1, т.1-т.6 от ЗОСИ, като в т.2 на същата разпоредба изрично е посочено че това са и трайните насаждения, като според ал.3 на чл. 2 от ЗОСИ селскостопанското имущество се опазва по реда на този закон и когато се намира в границите на населените места. Овощните дървета, каквито са процесните черничеви такива са трайни насаждения и попадат в обхвата на ЗОСИ. В случая няма спор между страните по делото, а и се установява от експертното заключение и от уточненията на вещите лица в о.с.з., че в прилежащ към улицата тротоар по северната граница на имота на жалбоподателя находящ се в [населено място], община Димитровград са налични поредица от три черничеви дървета, които са в много добро здравословно състояние, короните им са силно разклонени, като по голямата част на единия дървесен вид отстоящ на 80 см. от границата на имота е обърната на юг и пада върху целия покрив на помощната постройка, а клоните на останалите две дървета, отстоящи от цокъла на телената ограда на разстояние съответно 95 см. и 65 см. са пробили телената ограда на имота на жалбоподателя и са надвесени и над оградата.. Видно е също от заключението на вещите лица че в случая не може с категоричност да се уточни дали дърветата могат да се класифицират като бяла или черна черница, но и двата вида черници са със същите показатели. Вещите лица не са констатирали признаци на повишен риск свързан със стабилността на дърветата, стените на гаражите и стопанските постройки без западната са извън зоната на редицата дървета, пукнатините по тях са деформации във времето, най-често от слягане, плитки основи конструктивни недостатъци, по-голямата част на първото дърво, при растеж и натежаване би могло да доведе до увреждане на покривното покритие. Според вещите лица частичното надвисване на клони не е довело до деформация или компрометиране на оградната конструкция или сторителин елементи на сградите в имота на жалбоподателя., нито са констатирали съществени дефекти на конструкцията на ВиК шахтата в имота и находящия се в нея водомерен възел.Пир необходимост и по преценка на собственика или компетентния орган може да се обсъди извършването на ограничена коригираща резитба с цел намаляване надвисването и частичното засенчване без това да застрашава жизнеността, физиологичния статус и структурната стабилност на дърветата. Черничевите и други изрично изброени дървесни видове, представляващи особена ценност за селското стопанство, се намират под режим на особена закрила – чл. 34, ал. 1 от ЗОСИ. На основание чл. 34, ал. 2 от ЗОСИ министърът на земеделието и хранителната промишленост приел Наредба № 1 за опазване на селскостопанството имущество (Наредба № 1), обн., ДВ, бр. 52 от 29.06.1976 г. В чл. 10, ал.1 – ал.4 от Наредба № 1 е разписан редът, по който може да се разреши отсичането на черничево дърво – от председателя на общинския народен съвет по местонахождението им, ако дърветата са стари, изсъхнали дървета или такива дървета, които не дават доброкачествен плод и то ако собственикът е засадил дърво от същия вид, което се е прихванало – чл. 10, ал.2 и ал.4 от Наредба № 1. В чл.10, ал.3 от наредбата е посочено как се установява дали дърветата са стари, изсъхнали или вече не плододават. В чл. 11 от Наредба № 1 е предвидена възможност за отсичане на ценни видове дървета и без да са налице условията по чл. 10, когато това е наложително по регулационни причини - прокарване на канали, пътища, строежи и др., а за населените места - и по хигиенни съображения. Предвидено е да се състави протокол от комисия, който протокол да се одобри от началника на управление "Земеделие" при съответния окръжен народен съвет по местонахождението на дърветата и въз основа на одобрения протокол съответните органи могат да разрешават отсичането. В ал. 5 е предвидено, че вредите в резултат на отсичането или кастренето се заплащат от юридическото или физическото лице, което е поискало отсичането или кастренето им, на увредения собственик със заповед по чл. 25, ал. 2 от ЗОСИ. Наредба № 1 не е променяна след приемането, което обаче не означава, че е загубила сила. Органът, който е компетентен да издаде разрешението, следва да се определи при проследяване на законодателните изменения, настъпили след 1976 г. Законът за народните съвети, обн., Изв., бр. 95 от 1951 г., е отменен с § 5, т. 1 от ПЗР на ЗМСМА, обн. ДВ, бр. 77 от 17 септември 1991 г., и с оглед привеждане в съответствие със ЗМСМА, правоприемник на председателя на общинския народен съвет по местонахождението на видовете дървета, представляващи особена ценност, следва да бъде кметът на съответната община по местонахождението им. Следователно оспорения административен акт е издаден от компетентен административен орган - от лице на което е възложено със Заповед № РД-06-1601 от 10.10.2025г. на кмета на Община Димитровград(л.35) да изпълнява неговите функции в периода 11.10.2025г.-14.10.2025г. ИАА е издаден в изискуемия писмен вид, съдържа разпоредителна част и подпис на издателя си. Следователно налице е валидно волеизявление на административен орган. Законосъобразността на един административен акт се проверява съобразно изложените в него фактически съображения. Т.е. наличието или липсата им е от значение само за преценка законосъобразността на съответния административен акт. В разглеждания случай в оспореното писмо не се съдържат конкретни фактически и правни съображения, от които да стане ясно на база на какво органът е приел, че не са налице нормативните основания процесните три черничеви дървета да бъдат отсечени – налице са само общи изявления, че няма основателна причина за премахването им. Трайно в съдебната теория и в практиката на Върховният административен съд се приема, че мотивите следва да са конкретни и пряко свързани със съответния казус, всяко общо неиндивидуализирано посочване на факти, които не могат да бъдат конкретно обвързани с диспозитива на съответния административен акт, както в процесния случай се приравнява на липса на мотиви. Фактическите основания за издаване на акта обаче следва да са изложени или в самия административен акт или в други подготвителни документи по издаването му(допустим начин на мотивиране съгласно ТР№16/75г., а на ОСГК на ВС), и същите следва да са конкретни и да са относими към приложимото материално право, а когато актът е издаден по искане на адресата, т.е. издаването му не е предоставено на преценката на административния орган, както е и в конкретния случай, то мотивите следва да кореспондират с искането, поради което в тях трябва да е ясно изразено становището на административния орган, по основателността на отправената претенция на съответното лице.Същевременно оспорения акт не съдържа и препращане към друг подготвителен документ по издаването му, в който да е налице надлежна конкретна мотивировка, от която да станат ясни съображенията на органа за постановеното. Следователно в случая изискването за мотивировка на акта не е изпълнено надлежно от органа, поради което и оспорения акт не отговаря на изискванията на чл.59, ал.2 т.4 от АПК. Липсата на надлежни мотиви в тази част води до невъзможност съдът да извърши адекватен съдебен контрол за законосъобразност на акта, а освен това по този начин се затруднява възможността адресата на обжалваното писмо да разбере по какви причини спрямо него са въведени неблагоприятните последици на последното и оттук на организира правото си на защита. В допълнение следва да се посочи, че е съгласно установената трайна практика на ВАС е недопустимо един индивидуален административен акт да се домотивира в хода на съдебното производство и посредством експертно заключение. Ето защо уведомително писмо, в обжалваната му част, като немотивирано следва да бъде отменено поради наличието на основание по чл. 146, т.2 от АПК. Наред с това оспорения акт е издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 35 от АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата по случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени съответно направени. В случая органът е бил сезиран от жалбоподателя с искане трите броя черничеви дървета да бъдат премахнати, тъй като вследствие растежа им са повлияли негативно на оградата на имота му и са довели до напукване на стените на гаражите и на стопанските постройки в имота, както и са повлияли на конструкциите на ВиК-шахтата в имота му. В искането е обективирано и че не се използва листната маса на черниците , нито плодовете им. За да се приеме, че акта е издаден в съответствие с чл. 35 от АПК е било необходимо да бъде осъществена процедурата предвидена в чл. 10, ал.3, респ. чл. 11 от Наредба № 1, като бъде извършена съответна проверка целяща да установи дали се касае за стари изсъхнали или не даващи доброкачествен плод дървета(поради която причина не се използват плодовете им), или съответно дали пък е необходимо извършване на хигиенна сеч или такава по регулационни съображения. Това не е сторено, като по делото не се представят доказателства, че действително е извършена проверката посочена в оспорения акт, нито какви са установените в хода й обстоятелства и дали те са релевантните съобразно нормативната уредба. Тук е мястото да се посочи, че с цел пълното изясняване на всички факти и обстоятелства съдът е и възобновил съдебното производство като е изискал от ответника представянето на пълната административна преписка по издаване на обжалвания акт. Такава е представена по делото на л.119-л.121, но сред материалите към нея не се установява наличен документ удостоверяващ факта на извършена проверка на процесните 3 черничеви дървета на 09.10.2025г. както се твърди в оспорения акт и установени в хода й факти. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че жалбата,е основателна и оспорения акт като издаден при наличие на отменителни основания по чл.146, т.2 и т.3 от АПК следва да бъде отменен, а преписката върната а ново произнасяне от кмета на Община Димитровград при съобразяване с дадените от страна на съда указания - за провеждане на надлежна процедура за установяване състоянието на дърветата вкл. възможността да плододават, респ. необходимо ли е отсичането им изцяло или частично/а клони / по хигиенни съображения или регулационни такива и издаване на мотивиран акт след като се обсъдят и преценят налице ли са основания по ЗОСИ и Наредба № 1 за опазване на селскостопанството имущество за отсичане на дърветата, респ. налице ли са основанията на чл. 52 от ЗС. При този изход на делото основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото. В полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски общо в размер на 1009.22 евро, от които 1004.11 евро – депозит за възнаграждение на вещи лица и 5.11 евро внесена ДТ. В полза на адв. М. осъществил процесуално представителство по реда на чл. 38 от ЗА, като съобрази правната и фактическа сложност на делото, осъществената от адвоката работа, намира че следва да се присъдят разноски в определен от Наредба № 1/20204г. размер от 511.29 евро Предвид горното, съдът