Решение № 6474 от 13.6.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 584/2025 г.

Производството е по реда на чл.64, ал.4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалбата на Г. С. Г., [ЕГН], против Заповед № 275/11.03.2025г. на началника на Затвора-Варна, с която на основание чл.64, ал.2 ЗИНЗС е отказано преместването му от Затвора - Варна в място за лишаване от свобода /МЛС/ от открит тип. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед по съображения за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Конкретно сочи, че в заповедта била визирана разпоредбата на чл.65, ал.3 ЗИНЗС, както и че е „със строг режим“, като не е съобразено, че молбата му е била за замяна както на режима, така и на типа МЛС. Твърди, че не е наказван, награждаван е и е изтърпял повече от половината от присъдата в коридор за болни, без да му се дава шанс за работа. Позовава се на разпоредбата на чл.64, ал.1 ЗИНЗС и твърди, че след като е изтърпял повече от половината от общия сбор от двете наказания, не е наказван, награждаван е, не може да работи на заплата, социално слаб е, има завършено средно образование, 5 години не е извършвал противообществени прояви и престъпления, като му се отказва замяна на режима и преместване в ТПО – Варна, началникът на Затвора-Варна нарушава забраната по чл.3 ЗИНС. Моли режимът му да бъде изменен и да бъде преместен в ЗООТ Варна за доизтърпяване на наказанието. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа доводите в жалбата. Относно представите в с.з. от ответника Заповед № 492/08.04.2025г. на н-ка на Затвора–Варна, потвърдена със Заповед № Л-10.107/28.04.2025г., сочи, че същите не следва да бъдат съобразявани, т.к. са издадени след подаване на молбата му за преместване и след постановяване на обжалваната заповед. Сочи неточности в представеното становище с рег. № 12/09.01.2025г. изготвено от М. И. А. – ВПД ИСДВР на ІV-та група при Затвора – Варна. Твърди, че не познава психолога И.Д., не я е срещал лично и поради това за него е неясно защо оценката й за него е съобразявана в случая. Оспорва отразеното в становището – че актуалната му оценка от риск от рецидив и 72т., и не му е ясно как е формирана, при положение че оценката му във връзка с присъдата е по-ниска – 65т. Твърди, че от постъпването му в Затвора-Варна с него не се е работило и на практика като му се отказва работа, не му се дава никакъв шанс за ресоциализация и поправяне. Моли за отмяна на заповедта и уважаване на искането му за преместване на място от открит тип, както и да му бъде сменен режима Ответната страна – Началника на Затвора–Варна, се представлява от инспектор А. А., който оспорва жалбата. Сочи, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в установената форма, в съответствие с процесуалните правила, при спазване разпоредбите на ЗИНЗС и ППЗИНЗС, в съответствие с целта на закона и с целите на наказанието. Началникът на Затвора–Варна се е произнесъл на основание чл.64, ал.1 ЗИНЗНС като е отчел доказателствата за поправянето, визирани в чл.155 ЗИНЗС и чл.439а НПК. В случая оценката на риска от рецидив е във високия регистър на средното ниво. Поправителното въздействие има за цел да приучи осъдения към уважение на законите на страната и добрите нрави, и няма как да има поправяне, ако изтърпяването на наложеното наказание е съпроводено с извършване на закононарушение. Сочи и че в случая л.св. Г. С. Г. на 3 март е извършил дисциплинарно нарушение, за което му е наложено дисциплинарно наказание. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното: Жалбоподателят Г. С. Г. е постъпил в Затвора – Варна на 17.05.2024г. С Протокол № •••/28.06.2024г. по НОХД № ••••/2021г. на Районен съд – Варна, потвърден с Решение № 203/06.08.2024г. по ВЧНД № •••/2024г. на ОС-Варна, на основание чл.70, ал.7 НК е приведена в изпълнение неизтърпяната част от присъдата по НОХД № •••/2014г. на РС-Варна (4 год.) - в размер на 1год., 4 мес., 18 дни, от която е освободен УПО с Протокол № ••/30.01.2019г. по ЧНД № ••/2019г. на ОС-Варна. Наказанието 1год., 4 мес., 18 дни е приведено за изпълнение с начало 17.05.2024г. Считано от тази дата е поставен на строг режим. Към 10.03.2025г. л.св. Г. е изтърпял: фактически – 9м., 23 дни; от работа – 2 дни; всичко 9м., 25 дни; остатък – 6м., 23 дни. След изтърпяване на посоченото наказание, следва да изтърпи наказание 3 мес. лишаване от свобода, наложено му с Присъда № •••/15.06.2023г. по НОХД № •••/2021г. на РС – Варна. Л.св. Г. е разпределен в 4-та група при щадящи условия на 31.05.2024г., като е съобразено, че страда от остро полиформно психотично разстройство с шизофренни симптоми, съпроводено с вредна употреба на алкохол и психоактивни вещества. Има данни за провеждани лечения в психиатрични клиники поради агресивно и конфликтно поведение. От самото начало на престоя в МЛС е поставен на засиленото внимание на всички пенитенциарни служители. С вх. № 6381/18.12.2024г. л.св.Г. подал до н-ка на Затвора - Варна молба да бъде преместен в ТПО Варна, като съобрази, че според чл.57, ал.1, буква „в“ ЗИНЗС и ал.1 – 3 ЗИНЗС присъдата му следвало да бъде с общ режим и са налице всички предпоставки по чл.64, ал.1 ЗИНЗС и чл.66, ал.1 ЗИНЗС. В молбата л.св. посочил, че вече 7 месеца – почти половината от присъдата, е в Затвора - Варна и не му се дава шанс да работи. Направено е искане да бъде преместен в Т.П.О Варна, както и да бъде коригиран режима му на общ. Във връзка с постъпилата на 18.12.2024г. молба, с рег. № 12/09.01.2025г. до Н-ка на Затвора-Варна е представено становище, изготвено от М. И. А. – ВПД ИСДВР на ІV-та група при Затвора – Варна. Според същото към 06.01.2025г. остатъкът от наказанието, което се изтърпява е 8 м., 27 дни, няма данни за незавършени наказателни производства и формалните предпоставки за промяна на правния статут - преместване в заведение от по-лек тип, са изпълнени считано от 17.11.2024г., т.к. е изтърпял посочената в ЗИНЗС от наложеното му наказание съгласно чл.66, ал.1. В становището е посочено, че правният статус на л.св., свързан със замяна на режим от строг на общ, преместване в открит тип и условно-предсрочно освобождаване, е законово обвързан с оценката на риска, регламентирана с чл.155 ЗИНЗС, като в тази връзка е извършен анализ на релевантните в случая обстоятелства – относно личността, емоционалното състояние и качествата на л.св., неговите контакти, вкл. как се отнася към други лишени от свобода и към служителите на затвора, междуличностните и комуникационни умения. Коментирана е корекционната работа с л.св., както и оценката на риска от рецидив, като е посочено, че актуалната такава отчита среден към висок риск - 71 точки, както и че като зони на дефицит за л.св. са отчетени: отношение към правонарушението; управление на финанси и доходи; начин на живот, обкръжение и умения за мислене. При изготвяне на риска от вреди при постъпване на л.св. е отчетен на средно ниво по отношение на „Общество“ – риск в обществото; „Персонал“ – риск в затвора и „Лишен от свобода“ – риск в затвора. Посочено е, че са налице опасения във връзка със самоувреждане и суицид, уязвимост, бягство, въпроси на контрол и нарушение на задълженията, както и че индивидуално – корекционната работа в процеса на пенитенциарно третиране с л.св. Г. продължава с оглед личностните особености и диагностицираните зони в риск. Установени са показани положителни резултати в този кратък период на наблюдение, като е прието, че същите имат принос за изграждане на положителен профил, но към момента все още са недостатъчни за достигане критериите на трайно доказано корекционно поведение, осъзнатост на вината, съпричастност и страдание за компенсиране на вредите от престъпленията. В резултат на извършения анализ е прието, че промяна в правният статус евентуално би могла да се осъществи след като в рамките на атестационния период л.св. демонстрира поведение и отношение, изразяващи реални положителни промени в поведението и мисленето, водещи до понижаване стойностите на оценката от рецидив и вреди. В тази връзка е съобразено експертното психологическо заключение, изготвено от инп.психолот И.Д. на 21.05.2024г., според което прогнозите относно очакваното поведение в МЛС на л.св.Г. не са категорични, възможни са несъответни афективни пристъпи, деструктивно и автодеструктивно поведение. В заключение е дадено становище, че оценката на риска на л.св. Г. не дава достатъчно доказателства за настъпило поправяне по смисъла на чл.439а, ал.2 НПК, поради молбата му за преместване не следва да бъде уважавана. В този смисъл са и становищата на гл.инсп. Г. Н. – НС СДВР при Затвора – Варна, представено с № 37/28.01.2025г. и на гл.инспектор М. И. – заместник началник (РНОД) в Затвора – Варна с рег. № 52/30.01.2025г. Със Заповед № 275/11.03.2025г. началникът на Затвора – Варна, на основание чл.64, ал.1 и ал.2 ЗИНЗС отказал преместването на л.св.Г. С. Г. от Затвора – Варна в МЛС от открит тип, като приел, че към датата на подаване на молбата – 18.12.2024г., л.св.Г. все още е поставен на строг режим, а чл.65, ал.3 ЗИНЗС изисква в затворническите общежития от открит тип да се прилагат два вида режим – общ и лек. Заповедта е връчена на л.св. на 11.03.2025г. С писмо рег. № 167/24/12.03.2025г. заповедта е изпратена на Окръжна прокуратура – Варна. С Резолюция изх. № 1649/18.03.2025г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Варна е прието, че Заповед № 275/11.03.2025г. отговаря на изискванията на чл.64, ал.2 и чл.65, ал.3 ЗИНЗС и се явява законосъобразна. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.64, ал.4 от ЗИНЗС и е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. При извършване на проверката по чл.168, ал.1 и ал.2, вр. чл.146 АПК съдът констатира, че обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган съгласно чл.64, ал.1 ЗИНЗС – началника на Затвора-Варна, спазено е изискването на чл.64, ал.2 ЗИНЗС – преди произнасяне по молбата да се вземат становища от ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа и от заместник-началника по режимно-охранителната дейност относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието, но в нарушение на изискванията по чл.64, ал.2 ЗИНЗС, вр. чл.59, ал.2, т.4 АПК, заповедта не е мотивирана и е постановена при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Съображенията на съда са следните: Съгласно чл.57, ал.1 ЗИНЗС, вр. чл.301, ал.1, т.6 НПК, първоначалният режим за изтърпяване на наказанието се определя от съда, както следва: 1. специален режим – на осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна; 2. строг режим на осъдените на лишаване от свобода: а) за повече от 5 години за умишлени престъпления; б) за умишлени престъпления, когато не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл.66 НК, независимо от реабилитацията; в) за умишлени престъпления, извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания надвишава две години; 3. общ режим – във всички останали случаи. Осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл.43, ал.4, както следва: 1. в затворите - осъдените с първоначално определен специален режим; 2. в затворите или затворническите общежития от закрит тип /ЗОЗТ/ - осъдените с първоначално определен строг режим; 3. в затворническите общежития от открит тип /ЗООТ/ - осъдените с първоначално определен общ режим – чл.58 ЗИНЗС. Съгласно чл.64, ал.1 ЗИНЗС, лишените от свобода с добро поведение, които са изтърпели най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, могат да бъдат премествани по инициатива на началника на затвора или по тяхна молба за доизтърпяване на наказанието в затворнически общежития от открит тип. Началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на началника на съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието и съобразно изискването на чл.43, ал.4 (ал.2). В заповедта за преместване началникът на затвора се произнася и за режима на изтърпяване на наказанието по реда на чл.65 (ал.3). Заповедта подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от връчването й чрез началника на затвора пред административния съд по местоизпълнение на наказанието. Решението на съда е окончателно. Когато съдът не уважи жалбата, последваща молба може да се подаде не по-рано от 6 месеца от влизането в сила на заповедта (ал.4). Съгласно чл.66, ал.1 ЗИНЗС, първоначалният режим може да бъде заменен със следващия по-лек от началника на затвора след изтърпяване, включително със зачитане на работните дни, на една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното или намаленото с помилване наказание, ако лишеният от свобода има добро поведение и покаже, че се поправя. Началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност или на началника на съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Екземпляр от заповедта се връчва на осъдения срещу подпис и се изпраща на прокурора, осъществяващ надзор върху изпълнението на наказанието. Заповедта подлежи на оспорване с протест по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от връчването й пред административния съд по местоизпълнение на наказанието. Решението на съда е окончателно (ал.2). Съгласно чл.152, ал.1 ЗИНЗС, социалната дейност и възпитателната работа са основни средства за ресоциализация на лишените от свобода и са насочени към подпомагане на личностната промяна на осъдените и изграждане на умения и способности за законосъобразен начин на живот в обществото. Според ал.2 на с.р., социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода включват: 1. диагностична и индивидуална корекционна дейност; 2. програми за въздействие, за намаляване на риска от рецидив и риска от вреди; 3. образование, обучение и квалификация на лишените от свобода; 4. творчески, културни и спортни дейности и религиозна подкрепа. С лишените от свобода се осъществява групова и индивидуална социална дейност и възпитателна работа (ал.3). Съгласно чл.153, ал.1 ЗИНЗС, осъдените, обвиняемите и подсъдимите задължително се включват в програма за адаптация към условията в затворите непосредствено след постъпването им в тях. Програмата за адаптация е с продължителност до три месеца (ал.2). При реализирането на програмата за адаптация на лишените от свобода се предоставя информация на достъпен за тях език относно целите и формите на социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода (ал.3). По време на престоя в приемното отделение всеки осъден се включва в програмата за адаптация, изготвя се оценка на риска от рецидив и от вреди, и първоначален доклад – чл.154, ал.1. Според ал.2 на с.р., първоначалният доклад включва: 1. оценка на риска от рецидив и риска от вреди; 2. фактори, формиращи риска от рецидив; 3. предложения за запълване на личностни дефицити и ограничаване на факторите, формиращи риска от рецидив и риска от вреди. За лицата с психиатрични и ментални отклонения, за които е невъзможно да се извършат диагностичните дейности по ал.1, се провежда психиатрично и психологическо изследване (ал.3). Обвиняемите и подсъдимите, настанени в приемното отделение, се включват в програмата за адаптация и за тях се изготвя анализ на риска от вреди (ал.4). Правилата за оценка на риска от рецидив и риска от вреди се утвърждават от министъра на правосъдието (ал.5). Съгласно чл.155, ал.1 ЗИНЗС, оценката на осъдения се променя в зависимост от поведението на лишения от свобода. Въз основа на оценката на осъдения се правят предложения за: 1. промяна в режима на изтърпяване на наказанието; 2. преместване в затворническо заведение от по-лек или в съответно по-тежък тип; 3. условно предсрочно освобождаване (ал.2). Съгласно чл.156, ал.1 ЗИНЗС, след приключване на програмата за адаптация за всеки осъден се изготвя индивидуален план за изпълнение на присъдата, който включва дейности и програми за въздействие за ресоциализация на осъдения. Индивидуалният план за изпълнение на присъдата се изготвя въз основа на: 1. вида и характера на извършеното престъпление; 2. размера на наложеното наказание; 3. оценката на осъдения и факторите, които формират риска от рецидив и от вреди; 4. първоначалното място за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода (ал.2). Индивидуалният план за изпълнение на присъдата има за цел: 1. включване на осъдения в програми и дейности за личностна промяна и отстраняване на факторите, които формират риска от рецидив и от вреди; 2. превеждане за изтърпяване на наложеното наказание в затворническо заведение от по-лек тип; 3. условно предсрочно освобождаване (ал.3). За всеки осъден се изготвя годишен доклад за резултатите от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата. Съгласно чл.439а, ал.1 НПК, доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката за осъдения по чл.155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон, както и от всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието (ал.2). Неприлагането на мерки за поощрение, неучастието в програми и дейности по ал.1, когато такива не са били достъпни за осъдения, или размерът на неизтърпяната част от наказанието не могат да бъдат единствени основания за отказ от постановяване на условно предсрочно освобождаване, без да се изследва цялостно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието (ал.3). От цитираната правна уредба следва, че въпросите във връзка с преместването на лишените от свобода от затвор или ЗОЗТ – в ЗООТ, както и относно замяна на режима на изтърпяване на наказанието в следващия по-лек, са поставени изцяло на преценка на компетентния орган по чл.64 и чл.66 ЗИНЗС – началника на съответния затвор. И в двата случая началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на началника на съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. В случаите на преместване се съобразяват и изискванията на чл.43, ал.4 ЗИНЗС. С молба до н-ка на Затвора Варна с вх. № 6381/18.12.2024г. л.св.Г. поискал да бъде преместен в ТПО Варна, като съобрази, че според чл.57, ал.1, буква „в“ ЗИНЗС и ал.1 – 3 ЗИНЗС присъдата му следвало да бъде с общ режим и са налице всички предпоставки по чл.64, ал.1 ЗИНЗС и чл.66, ал.1 ЗИНЗС. В молбата л.св.Г. посочил, че вече 7 месеца (почти половината от присъдата) е в Затвора Варна и не му се дава шанс да работи, поради което иска да бъде преместен в ТПО Варна и да режимът му се коригира на общ. Както следва от разпоредбата на чл.64, ал.1 ЗИНЗС, преместване от затвор или ЗОЗТ - в ЗООТ, е възможно при кумулативното наличие на две условие: 1. да са изтърпени най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание, и 2. лишеният от свобода да е имал добро поведение. Безспорно преместването в ЗООТ е само една законова възможност, не и задължение за пенитенциарните власти, която се преценява конкретно за всяко осъдено лице, т.е. в случаите на направено искане за преместване на основание чл.64, ал.1 ЗИНЗС, началникът на затвора действа в условията на оперативна самостоятелност, като преценява изпълнението на предвидените в закона формални предпоставки и поведението на осъдения – съобразно оценката по чл.155 ЗИНЗС и критериите по чл.439а, ал.1 НПК. Тази преценка е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, поради което при обжалване на отказ по чл.64, ал.2 ЗИНЗС, съдът проверява само дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове – чл.169 АПК. Оперативната самостоятелност е начин на упражняване от административния орган на предоставената му от закона власт, при която има право в рамките, определени от закона, и целта, поставена от закона, на известна свобода в определяне на предпоставките, условията, времето и начина на действие, да прецени, съобрази и избере начина и средствата за действие и осъществяване целта на закона – да реши дали, как и кога да упражни предоставените му правомощия. Във всички случаи обаче дискрецията е власт, която следва да се упражнява само от органите, на които е предоставена и само въз основа на закона, регулиращ съответните отношения. С ТР № 4/22.04.2004г. по дело № ТР-4/2002г. на Общото събрание на Върховния административен съд – по което е изследван въпроса за съдебната проверка на упражнената оперативна самостоятелност, е прието, че актът се проверява по съдебен ред за неговата законосъобразност, а тя освен преценката дали органът не е нарушил съответните законови рамки, включва в себе си и отговор на въпроса, дали той не е упражнил превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона. Наред с това, граници на оперативната самостоятелност и изискване за законосъобразното й упражняване, са и принципите на административния процес, т.к. никоя оперативна самостоятелност не може да бъде поставена извън принципите на административния процес. Поради необходимостта от извършване на проверка за спазване на изискванията, при които се упражнява дискреционната компетентност, безспорно издаденият при оперативна самостоятелност акт следва да бъде мотивиран – както е прието в цитираното по-горе ТР № 4. Отделно, както приема ВАС в Решение № 4128/29.03.2010г. по адм.д. № 1255/2010г., само мотивите на акта могат да установят спазени ли са границите на свободно усмотрение и изпълнена ли е с акта целта на закона. Така, независимо че отказът за преместване в ЗООТ се постановява в рамките на предоставената от закона дискреционна власт, същият – като индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, следва да отговаря и на изискванията за мотивиране по чл.59, ал.1, вр. ал.2, т.4 АПК. Изрично в разпоредбата на чл.64, ал.2 ЗИНЗС е посочено, че началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед. В тази връзка следва да се има предвид, че задължението за мотивиране представлява съществено изискване за форма, което трябва да се различава от въпроса за обосноваността на мотивите, свързан със законността по същество на оспорения акт. Мотивите трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на административния орган, който го издава, така, че да дадат възможност на засегнатите от акта лица да се запознаят с основанията за издаване на акта, а на съда - да упражни ефективен контрол за законосъобразност. В случая тези изисквания не са спазени като обжалваната заповед не съдържа ясно изложение на фактическите и правни основания за постановеният отказ от преместване. Горното означава, че при произнасяне по реда на чл.64, ал.2 ЗИНЗС, административният орган дължи мотивирана преценка, както относно изпълнението на формалните условия по ал.1 – изтърпяване на съответния срок, така и на поведението на лишения от свобода. Това изискване в случая не е спазено. Видно от обжалваната заповед, единственият аргумент за постановения отказ е, че към момента на подаване и на разглеждане на молбата, жалбоподателят е на строг режим и не отговаря на изискванията за изтърпяване на наказанието в заведение от открит тип, т.к. съгласно чл.65, ал.3 ЗИНЗС, в затворническите общежития от открит тип се прилага общ и лек режим. Безспорно разпоредбата на чл.64, ал.1 ЗИНЗС дава право на административния орган да извърши преценка по целесъобразност на исканото преместване. Законът изисква наличие на конкретни формални предпоставки във връзка със срока на изтърпяното до момента наказание, но е предоставил правомощие при тези предпоставки административният орган да прецени доколко с оглед поведението на лишения от свобода, риска от рецидив и целите на наказанието, това преместване е целесъобразно. В този контекст и противно на възприетото с обжалваната заповед, обстоятелството, че лишеният от свобода изтърпява наказанието си при строг режим само по себе си не е основание за отказ, доколкото разпоредбата на чл.64, ал.3 ЗИНЗС изисква при издаване на заповед за преместване, началникът на затвора да се произнася и за режима на изтърпяване на наказанието по реда на чл.65 - Определение № 365 от 26.06.2023г. по адм.д. № 319/2023г. на Административен съд – Враца. Условията, на които лишените от свобода трябва да отговарят за да може да бъдат преместени в ЗООТ макар формални, са изрично регламентирани в чл.64, ал.1 ЗИНЗС, а именно да са с добро поведение и да са изтърпели най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип. Доколкото съгласно чл.65, ал.2 ЗИНЗС в затворите и ЗОЗТ се прилагат общ, строг и специален режим, следва да се приеме, че регламентирания с чл.64 ЗИНЗС ред се отнася за всички лишени от свобода, изтърпели наложено наказание в затвор или в ЗОЗТ, без значение режима, при който е изтърпявано наказанието Именно в тази връзка разпоредбата на чл.64, ал.3 ЗИНЗС изрично указва, че в заповедта за преместване началникът на затвора се произнася и за режима на изтърпяване на наказанието по реда на чл.65. В този смисъл, когато компетентният орган е сезиран с искане на л.св. за преместване в ЗООТ, при произнасянето си – положително или с отказ, е длъжен да обсъди и се произнесе, и по режима. В случаите, в които уважава молбата за преместване в ЗООТ – да посочи и обоснове мотивите си, какъв режим ще се прилага при преместването, а в случаите на отказ по молба на л.св., поставен на строг режим, защо не са налице основанията за промяна на режима в следващия по-лек, така, че да не отговаря и на изискванията за преместване. В случая доколкото началникът на Затвора – Варна е обосновал обжалвания отказ с режима, на който жалбоподателят търпи наказанието си, е бил длъжен да се мотивира защо не са налице основания за промяна на режима – от строг на общ. Дори да не трябва да се произнася с нарочен акт по искането за промяна на режима – в какъвто смисъл е постъпилото по делото становище С.д. № 7888/13.05.2025г., в случая такава преценка е дължима, т.к. касае въпрос, пряко свързан с преценката за поведението на лишения от свобода – каквато разпоредбата на чл.64, ал.1 ЗИНЗС императивно изисква, а в случая такава преценка изобщо не е извършена от административния орган. Мотиви в тази насока се съдържат в представените становища по чл.64, ал.2 ЗИНЗС, изрично изискани с резолюция от 18.12.2024г. и надлежно докладвани на административния орган, но същите нито са обсъдени от началника на затвора, нито заповедта изрично препраща към тях – в който случай по арг. от Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 година на ОСГК на ВС може да се приеме, че изискването за мотивиране е спазено. Както е прието и в становището на ВПД ИСДВР на ІV-та група, правният статус на лишените от свобода, свързан със замяна на режима от строг на общ, и с преместване от затвор в ЗООТ, е законово обвързан от оценката на риска по чл.155 ЗИНЗС, както и от преценката по чл.439а, ал.2 НПК. Независимо от изразеното становище, преценката относно целесъобразността на промяна на режима, а от там – и на преместването, с оглед поведението на осъдения и риска от рецидив и от вреди, е предоставена изцяло в правомощията на административния орган и се извършва в условията на оперативна самостоятелност. Съгласно чл.169 от АПК, при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. В случая, в административното производство е отчетено, че макар да е налице първата предпоставка, тъй като жалбоподателят формално е придобил право за преместване в заведение от по-лек тип считано от 17.11.2024г., същият не отговаря на изискванията за промяна на типа МЛС защото все още е поставен на строг режим, а съгласно чл.65, ал.3 ЗИНЗС в затворническите общежития от открит тип да се прилагат два вида режим – общ и лек. Не са посочени обаче никакви факти и обстоятелства, въз основа на които у административният орган да е формирано вътрешно убеждение, че поведението на лишения от свобода не изпълнява изискванията за промяна на режима, респ. за преместване в ЗООТ. Безспорно в рамките на дискреционната власт на административния орган е да прецени дали, въпреки че са изпълнени условията по чл.64, ал.1 от ЗИНЗС, лицето следва да бъде преместено в ЗООТ и тази негова преценка не подлежи на съдебен контрол. Независимо от това, фактът, че административният орган разполага с оперативна самостоятелност по отношение промяната на режима и преместването на лишения от свобода, и е действал в пределите на тази оперативна самостоятелност, не е достатъчен постановеният отказ да се приеме за законосъобразен, т.к., както изрично е посочено в чл.169, ал.1 АПК, трябва да са спазени изискванията за законосъобразност на акта – т.е. по арг. от чл.64, ал.2 ЗИНЗС и чл.59 АПК е необходимо извършената в пределите на оперативната самостоятелност на органа преценка, да е надлежно мотивирана, а в случая това условие безспорно не е изпълнено. По изложените съображения обжалваната заповед следва да се отмени, а преписката да се върне за ново произнасяне по молбата на жалбоподателя с вх.№ 6381/18.12.2024г. за промяна на режима и за преместване в ЗООТ. Водим от горното, Варненският административен съд, VIII-ми състав