Мотиви към Решение № 1569 от 3.5.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 16327/2021 г.

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ по НАХД №16327 по описа на СРС-НО, 2-ри състав за 2021г. Софийска районна прокуратура е внесла Постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност спрямо ХР. ЦВ. П. по досъдебно производство №226 ЗМК -951/2021г. по описа на 0 2 РУ - СДВР, пр.пр. №21050/2021г. по описа на СРП, за престъпление по чл.354а, ал.5, вр.ал.3, пр.2, т.1 от НК. Срещу обвиняемата П. е повдигнато обвинение за това, че на 13.06.2021г., около 16: 45 часа, в ХХХ, в чакалнята на Централна автогара – София, без надлежно разрешително, съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, държала високорискови наркотични вещества: коноп /марихуана/, с нетно тегло 5, 50 грама, с процентно съдържание на наркотичния компонент - тетрахидроканабинол - 19%, на стойност 33, 00 лева, като конопът /марихуана/ - високорисково наркотично вещество, което подлежи на контрол съгласно Конвенция на ООН от 1971г. за психотропните вещества, Конвенция на ООН от 1988г. за борба с незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества и са включени в Списък I /Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина/ към чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на основание изменението на чл.3, ал.2 и 3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, като случаят е маловажен - престъпление по чл.354а, ал.5, вр.ал.3, т.1 от НК. Престъплението по чл.354а, ал.5, вр.ал.3, т.1 от НК предвижда наказание "Глоба" в размер до 1000, 00 лева. Х.П. не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел IV от Глава Осма към датата на извършване на престъплението. От деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди /такива не са предвидени и в състава на престъплението/. Поради горното и на основание чл. 252, във вр. с чл. 248, ал.1, т.4 и чл. 376, ал.1 от НПК, настоящият състав разгледа обвинението срещу обвиняемия по реда на диференцираната процедура по чл. 375 и сл. от НПК. В съдебно заседание Софийска районна прокуратура е редовно призована, не изпраща представител. Обвиняемата Х.П. се явява лично. Не дава обяснения. В хода по същество не взема отношение. При упражняване правото си на последна дума апелира за справедливост. Упълномощеният защитник на обвиняемата - адв. Д З, споделя становище за недоказаност на фактическите твърдения, изложени в прокурорския акт и пълна компрометираност на проведеното досъдебно производство. Отправя упрек към съдържанието на постановлението на СРП, с което е инициирана процедурата по глава Двадесет и осма от НПК, като неотговарящо на императивните изисквания за форма на актовете. Съзира пропуск да се представят доказателства за график на дежурните разследващи полицаи при 02 РУ – СДВР и протоколи за избор на водещ разследването при спазване принципа на случайния подбор, установен с нормата на чл.16, ал.1 от ЗМВР, обсъждайки го в конктекста на некомпетентност на разследващите органи. В този аспект възразява и срещу извършването на действия по разследването от органи с полицейски правомощия в разрез с хипотезата на чл.194, ал.4 от НПК, констатирайки сериозни пропуски в съдържанието на постановленията, изготвени на основание чл.218, ал.2 от НПК, с които е възлагано извършването на отделни действия. Критикува информацията, обективирана в писмото, с което Софийска районна прокуратура е уведомена за образуване на досъдебното производство. Защитникът открива нарушения във формата на протоколите за разпит на свидетели, които възпрепятстват разглеждането им като допустими писмени доказателствени средства, включително и предвид обстоятелството, че свид. С, според него, била извършила действия по разследването. Възразява и срещу кредитиране показанията на полицейските служители с аргумента, че те преразказвали беседа с обв. П. към момент, в който тя имала качеството на задържано лице, като по този начин бил заобиколен редът за снемане на обяснения от обвиняемата. Подлага на коментар и протокола за доброволно предаване, оспорвайки в цялост неговата форма и съдържание и обосновавайки невъзможността да се приеме, че към материалите по делото валидно е приобщено като веществено доказателство инкриминираното наркотично вещество. В тази връзка коментира и отсъствието на изрична санкция от страна на наблюдаващия прокурор, която да валидира извършените действия. Защитата критикува и реда за възлагане на експертизи в хода на производството, споделяйки доводи за съществени пороци при пристъпване към реализация на тези действия по разследването, поради некомпетентност на вещите лица, незаконосъобразен подход при разопаковане на изследваните обекти, извършено не в присъствието на поемни лица, липсата на оглед на веществени доказателства. Споделя и съмнение относно автентичността на първоначално предаденото от обвиняемата и веществата, подложени на изследване и впоследствие съхранявани в Централно митническо управление. В резюме защитникът пледира за постановяването на оправдателен съдебен акт. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 13, чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното: ПО ФАКТИЧЕСКИТЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА: Обвинямата ХР. ЦВ. П., ЕГН ••••••••••, е родена наХХХ, в гр.Т, българка, български гражданин, с основно образование, неомъжена, неосъждана. Към месец юни 2021г. тя била ученик в 11 клас в ХХХ – гр. Х. Не била трудово ангажирана, като не разполагала и с недвижима собственост или лични превозни средства. Настоящият й адрес се намирал в гр.Т, ХХХ, като същият съвпадал с постоянния такъв. П. била психически здрава. У нея не били установени качествени отклонения в душевния й живот, респ. придобити или вродени психологически разстройства. Нивото й на интелектуално развитие било съответстващо на образованието и социалния й опит. Не се откривали формирани зависимости към алкохол или наркотични вещества. Налице била обаче епизодична употреба на канабиноиди (марихуана). Липсвали данни за физиологични, когнитивни и поведенчески промени, които да се приравнявали към понятието „психичен недостатък”. Н а 13.06.2021г., около 16: 4 5 ч., обв. ХР. ЦВ. П. се намирала в чакалнята на Централна автогара – София, находяща се на адрес: гр. София, бул.“Княгиня Мария Луиза“№100. Тя била в компанията на своя приятел – Т Н Й. Обвиняемата държала у себе си известно количество коноп /марихуана/. Наркотикът бил поставен в полиетиленов плик. Марихуаната попадала в категорията високорискови наркотични вещества и растения, забранени за притежание и употреба, поради вредния си ефект върху човешкото здраве, като законът изисквал задължително наличието на разрешение (лиценз) за тяхното държане, с каквото П. не разполагала. Тези обстоятелства обвиняемата напълно осъзнавала, но въпреки това упражнявала фактическа власт върху посоченото вещество. Н а 13.06.2021г., около 16: 45 часа, свидетелите Й Д С и Л С Н – полицейски инспектори при 02 РУ - СДВР, назначени в дневна смяна като пътен патрул с позивна ПП 93/1, изпълнявали служебните си задължения по превенция на престъпленията и правонарушенията в района на Централна автогара в гр. София, на горепосочения адрес. Когато навлезли за обход в чакалнята на автогарата, те забелязали обвиняемата и нейния придружител и решили да извършат рутинна проверка на документите им. За целта се приближили към младежите и се легитимирали. След като била установена самоличността на П., в хода на проверката тя споделила с полицейските служители, че държи у себе си наркотично вещество, като пояснила неговия вид. Изразила и готовност да го предаде доброволно на органите на реда. Свидетелите Н и С докладвали за случая в дежурната част към 02 РУ- СДВР и по разпореждане на дежурния офицер задържали Х.П. на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР със заповед на полицейски орган за срок от 24 часа, считано от 13.06.2021г., 16: 50 часа. Съпроводили я до сградата на 02 РУ – СДВР. С протокол за доброволно предаване от 13.06.2021г. обвиняемата предала намиращото се у нея полиетиленово пликче, описано по- горе. В изготвения документ били вписани външните белези на опаковката и съдържимото в нея, словесно представено като растителна маса. Същото било запечатано с картон и силиконови печати на НЕКД – СДВР. Протоколът бил представен на обвиняемата за подпис, като в него тя отразила и писмено твърдение, че към момента на проверката веществото се е намирало у нея и било предназначено за нейна и на приятеля й лична употреба. Подпис бил положен и от приемащия вещите полицейски орган –полицай Й С. По случая било образувано досъдебно производство, в рамките на което били приобщени изготвения протокол за доброволно предаване и вещите към него. Последните били изпратени за извършване на първоначална проверка, резултатите от която били обективирани в криминалистическо заключение, назовано експертна справка №1479-Х/2021 на ОЕКД – СДВР. В хода на делото била изготвена и физико-химична експертиза, материализирана в протокол №516-х/2021г. Видно от нейното заключение, намереното и иззето вещество, предадено от обв. П., било с характеристики на коноп /марихуана/, с нетно тегло 5, 50 гр., с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол - 19, 00%. Съгласно Приложение №2 „Цени на наркотичните вещества, пласирани на улицата, за нуждите на съдопроизводството“ към чл. 1 от ПМС № 23 от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството /обн. в ДВ, бр. 15 от 06.02.1998 г./ стойностно изражение на 1 грам марихуана е 6, 00 лева. Цената на иззетото наркотично вещество, съобразно така приложимата методика за нуждите на съдопроизводството, възлизала на 33, 00 лева при общ грамаж от 5, 50 грама. ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА: Така изложената фактическа обстановка, съдът приема за несъмнено установена въз основа следните доказателства: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите С и Н, дадени в досъдебното производство; писмените доказателства и доказателствени средства: протокол за доброволно предаване, справки за съдимост, протокол за оценка на наркотични вещества, приемо- предавателен протокол №82237/05.11.2021г. на ЦМУ при Агенция „Митници”, извлечение от книга за задържани лица, водена във 02 РУ – СДВР, психолого - педагогическа характеристика, изготвена от класен ръководител на обвиняемата, справка- характеристика, изготвена от Инспектор при Детска педагогическа стая към РУ – Т при ОДМВР - Ловеч, справка от ОДМВР – София, експертизи: заключение на вещото лице по назначените и изготвени физикохимични експертизи, приобщени по реда на чл. 378, ал.2 от НПК, както и допуснатото в хода на съдебното следствие заключение на комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, прието по реда на чл.283 от НПК. Настоящият съдебен състав не констатира противоречия при съвкупната преценка и интерпретация на доказателствения материал по делото, а това обстоятелство не налага неговото детайлно обсъждане /арг. от чл. 373, ал. 3 НПК и per argumentum a contrario от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК/. Въпреки това, с оглед пълнота на изложението и предвид релевираните от защитника възражения по доказателствата и тяхната относимост и допустимост, съдът намира, че следва да изложи аргументи относно приложените доказателствени материали. Съдът от първа инстанция се довери н а и изгради своите фактически изводи въз основа показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели С и Н. Те са непротиворечиви, последователни, кореспондиращи помежду си и с останалите доказателствени материали по делото. С тях свидетелите излагат непосредствените си възприятия относно датата и мястото на реализация на престъплението, предприетите действия по проверка на обвиняемата, предаденото доброволно от П. полиетиленово пликче с тревиста маса, което е било в нейно държане. Не се намират основания за изключването на тези показания от съвкупността на достоверните източници на факти в процеса, доколкото липсват доказателства за заинтересованост на свидетелите от изхода на производството. Пресъздаденото от тях дава ясна представа относно поведението на обвиняемата, държаното от нея вещество, неговия вид и липсата на надлежно издадено разрешение за неговото притежание. Свидетелите описват външните белези на наркотичното вещество, като техните показания са в пълен унисон с отразеното в протокола за доброволно предаване, възлагателните писма за предварителното химическо експертно изследване и оформените като експертна справка негови резултати. Достоверността им се допълва от заключението на изготвената и приета по делото физико-химична експертиза, касателно морфологичните особености на изследвания обект, по-конкретно консистенцията и теглото му и отнасянето на същия към групата на високорисковите наркотични вещества. Полицейските служители са категорични, че П. сама е споменала пред тях за наличието на държано от нея наркотично вещество, сочейки неговия вид – марихуана, като е изразила и готовност да го предостави за нуждите на последващите действия от страна на компетентните органи. В случая не е заобиколен редът за снемане на обяснения от задържано лице, доколкото преди и към момента на признанието на момичето, полицейските органи са извършвали единствено рутинна проверка на граждани съгласно ЗМВР, а обвиняемата не е била задържана. Ограничение спрямо нея е наложено едва след като е уведомила за веществата в нейна фактическа власт и ги е показала, с готовност да ги предаде. Същевременно, двамата свидетели не преразказват нейните обяснения, а излагат хронологията на фактите, касаеща реализираната от тях превантивна дейност, като очевидци и преки участници. Заявеното е последователно и не разкрива съдържателни противоречия, несигурност или тенденциозност. Не са събрани и доказателства, които да го опровергават, поради което следва да бъде кредитирано. Противното разбиране би почивало на погрешна интерпретация на съдържанието на показанията на С и Н като доказателствени източници и би влязло в колизия с установената в нормата на чл.14, ал.2 от НПК гаранция. Наличието на служебна ангажираност на свидетелите в йерархичната структура на МВР, чиито разследващи органи са оправомощени от закона да провеждат дейността по събиране и проверка на относим доказателствен материал, не може да се разглежда a priori като недвусмислен белег за стремеж към изграждане на набедяваща версия, нито да се извежда с предимство пред съществото на техния разказ за настъпилия събития като водеща поведението им аргументация. Тук е мястото съдът да отговори на част от релевираните от защитата упреци досежно реда за събиране и проверка на доказателствата, тяхната относимост и допустимост. Не се наблюдават съществени пороци при оформлението на протоколите за разпит на свидетелите Н и С. Действително, елементи в титулната част от тяхното съдържание са изписани с различни химикални пасти, но последното самостоятелно не е основание да се заподозре подправка на реквизити, която би придала негодност на доказателствените средства, доколкото не са събрани други данни, указващи манипулирано съдържание, кореспондиращо с поправка, добавяне или заличаване. Отразени са в пълнота датата, начален и краен час на действията, пълни лични данни на лицата, позволяващи тяхната индивидуализация, включително, че са разпитвани по реда на НПК по дело, водено пред 02 РУ – СДВР и от служител на МВР, обладаващ правомощията на разследващ орган. В конкретния случай няма съмнение и за какви обстоятелства полицаите са свидетелствали. Дори и да се приеме, че разпитваните собственоръчно са вписали своите показания в бланката на протокола, този подход не следва да се разглежда в аспекта на отклонение от изискуемата форма, доколкото едва с полагането на подписите на разследващия орган и разпитваното лице под документа се удостоверява верността на неговото съдържание и той се счита за съставен. Т.е., при така удостоверено съгласие относно съдържанието му, фактическото изпълнение на текста е без значение. Порок би се проявил, ако съществуваха обективни данни, че такъв разпит на тази дата и за посочените обстоятелства не е бил провеждан или в него не са взели участие посочените в протокола лица, респ. че записаното не отговаря на действително заявеното. В случая установеният ред е следван и дори индиции за неговото накърняване не се извличат от доказателствения материал. Изложеното изключва всякакво съмнение относно довода за компрометирани процесуални действия. Същественото е, че свидетелите са депозирали показания в деня на образуване на досъдебното производство и са дали описание на лицето, което са задържали на инкриминираната дата, обстоятелствата, при които това е станало и забранените за притежание вещи, които то е предало доброволно. Процесуалните действия, по повод на които са съставени двата протокола за разпит, са извършени от компетентен орган и при съобразени императивни изисквания на процесуалния закон. Липсват основания, които да привнасят съмнение в достоверността на съдържанието на цитираните протоколи и по отношение на лицата, които са ги изготвили. Съдът не споделя възражението на защитника на обв. П. относно обладавано от свид. С друго процесуално качество, установяващо конфликт с участието й като свидетел по делото и съответно обуславящо недопустимост на нейния разпит. Безспорно, нормата на чл.118, ал.2 от НПК поставя ограничението лицата, които са извършвали действия по разследването, включително и когато протоколите за тях не са изготвени при условията и по реда, предвидени в кодекса, да не могат да бъдат разпитвани като свидетели. Тълкуването на този законов текст, с оглед конкретиката на казуса обаче не налага изводите, споделени от защитника. Полицейският служител С е участвала в екипа, извършил проверка на обвиняемата и съответно е оформила документа, с който П. е предоставила държаните наркотични вещества. Обстоятелството, че протоколът се ползва като писмено доказателство и именно той е предоставил възможност за по- късното приобщаване на предмета като веществено доказателство обаче не придава стойност на извършените от свид. С действия, като попадащи в обхвата на способ за събиране на доказателства в процеса, към който е пристъпено в хипотезата на чл.212, ал.2 от НПК. С подобна характеристика не се ползва и поведението на органа, предприето съобразно правомощията му за проверка в рамките на реализирана превенция и противодействие на престъпността, произтичащи от специалния ЗМВР и инструкциите по неговото прилагане. Реципрочно на него се явява задължението на гражданите да предават предмети, които могат да имат значение за конкретно производство или за които се предполага основателно, че са предмет на нарушение или престъпление. Именно това е станало и в настоящия случай. П. е изпълнила задължението си по закон. Така очертаното действие е извършено в предходно спрямо наказателното административно производство (по ЗМВР), за което не важат ограниченията на НПК. Самият документ, съставен в случая и удостоверяващ определена инициатива на гражданин да предаде доброволно (без реализирана върху правната му сфера принуда) забранени за притежание вещи, обладава единствено характеристиките на разписка. По изложените съображения по отношение на С не са налице пречките по чл. 118, ал. 2 НПК и същата законосъобразно е била разпитана като свидетел във фазата на досъдебното производство. Този съд се дистанцира и от становището на защитата за отсъствие на компетентност на органите, инициирали досъдебната фаза на производството, респ. участвали в процеса по събиране и проверка на относим доказателствен материал. При проследяване хронологията на извършените процесуални действия, се констатира, че производството е образувано с първото действие по разследването – разпит на свидетеля С, предприето в хипотезата на чл.212, ал.2 от НПК на 13.06.2021г. То е проведено от полицейски орган – Георги Попов, заемащ длъжност „Началник група ОДЧ (Оперативна дежурна част)“, като същият е действал изцяло съобразно разписаното в чл.194, ал.4 от НПК, предл. първо от НПК. Изводът се черпи от буквалното тълкуване на посочения текст, който предвижда като самостоятелна хипотеза делегация ex lege на правомощия за извършване на неотложни действия от полицейски органи на МВР, за които не се изисква нарочна санкция от орган по разследването. В този смисъл и възражението на защитата за отсъствие на изрично възлагане от разследващ полицай не намира процесуална обосновка. Съдът не намира за опорочени и действията по разследване, следващи извършения при неотложност разпит на свидетел С, а именно разпитът на свид. Н и възлагането на първоначалната експертиза, назована „експертна справка“. В момента на пристъпване към тези действия вече е било образувано досъдебното производство по реда на чл.212, ал.2 от НПК, създадена е процесуална среда, в рамките на която възникват и се развиват процесуални отношения, както и се провежда дейността по събиране, проверка и анализ на доказателствените материали, а това е предполагало събиране на допълнителните доказателства по предвидения от НПК императивен ред. В този случай, за да породят правни последици действия по разследването, извършени от органи с полицейски правомощия, следва в материалите по делото да е инкорпориран предхождащ ги по време акт от орган на досъдебното производство, по силата на който реализацията им изрично е указана и възложена. В досъдебната фаза на настоящото дело разпитът на свидетеля Н е проведен от полицейски орган. Назначаването на експертната справка също е възложено с постановление, изхождащо от служител на 02 РУ - СДВР с полицейски правомощия. Тези действия са предприети в хипотезата и изцяло съобразени с условията на чл.194, ал.4, предл. второ от НПК, доколкото в материалите по досъдебното дело (на л.12 и л.32) се откриват като обективни факти и постановления по чл.218, ал.2 от НПК, по силата на които те са възложени от разследващ полицай при 02 РУ - СДВР. Противно на възраженията на защитата съдът не открива дописвания в тези документи, които да опорочават тяхната валидност. Следователно, съществува материализирано властническото изявление от компетентен субект, касаещо изрично овластяване на друг орган, който по правило не разполага с функции по разследването, да извършва конкретни действия по разследването, съобразно дефиницията на това понятие. Последното позволява да бъдат породени правните последици, които законът свързва с извършения разпит на свид. Н и изготвянето на заключение по първоначалната експертиза и разкрива възможност да се ползват резултатите от тези действия по разследването за нуждите на наказателния процес, в частност да се анализират събраните по този ред доказателства като основа за решението на казуса по същество. По изложените аргументи съдът разглежда протокола за разпит на свид. Н к ато годно доказателствено средство, съставено от компетентен орган. Идентични са разсъжденията и относно валидността на възлагането и приемането на заключението на експертната справка, обективирано в протокол №1479-Х/2021г. Противно на аргументите на защитата, обстоятелството, че по делото не са приложени график на дежурните разследващи полицаи при 02 РУ – СДВР за 13.06.2021г. и протокол за разпределение на досъдебното производство по реда на чл.16, ал.1 от ЗМВР, също не опорочава действията, извършени от полицейски орган, овластен по реда на чл.194, ал.4 от НПК, нито дава основание да се коментира липса на правомощия у разследващия полицай „Вирджиния Недялкова“, възложил ги, да изразява воля в тази насока. В конкретния случай не възниква съмнение относно заеманата от Недялкова длъжност в структурата на 02 РУ – СДВР, по силата на която с оглед и разпоредбата на чл.194, ал.3 от НПК тя разполага с компетентност да извършва всякакви действия по разследването и други процесуални действия в рамките на едно досъдебно производство, както и да изисква съдействие в тази насока от други органи по реда на чл.218, ал.2 от НПК, независимо от това дали е спазен принципът за случаен подбор при електронно разпределение на делото в рамките на съответната структура на МВР и съобразно разписаните графици за дежурства. Отклоненията от последните биха могли да се обсъждат като съществени процесуални нарушения в хода на досъдебната фаза единствено в случай на съществуващи основания за отвод на съответния орган по смисъла на чл.53, ал.1, вр.чл.47, ал.1, вр.чл.29, ал.1, т.1, 4-8 и ал.2 от НПК, поради липса безпристрастност, независимост, обективност и ефективност, каквито по конкретното дело съдът не открива, а не се претендират и от защитата. (в този смисъл и Р№233 от 13.02.2017г. на ВКС, по н.д.№760/2016г., II н.о., докладчик съдията Галина Захарова). Както всички органи на МВР, така и разследващите полицаи имат задължението, съобразно Закона за министерство на вътрешните работи, да бъдат на разположение във всеки един момент, за да извършат при нужда действия в едно досъдебно производство, а обстоятелството, дали към този момент са включени в рамките на дежурство или не, не влияе върху законосъобразността на тяхната процесуална дейност. Още повече че по отношение на разследващите полицаи и въобще в досъдебната фаза за органите по разследването не поражда действие принципът на несменяемост. Дали неспазването на заповеди за разпределение на работното време би могло да се приеме като основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност на ръководни кадри или други служители в рамките на съответната структура на МВР, в случая е ирелевантно. Идентични са доводите, с които съдът отхвърля основателността и на твърдението за липса на протокол за случаен подбор на разследващия полицай, провел и приключил разследването – Г. Сезонов, като съществено опорочаващо досъдебната фаза на производството. Съдът не може да се съгласи и с констатацията на защитника за отсъствие на реквизити в съобщението, с което Софийска районна прокуратура е уведомена за образуваното досъдебно производство и следващия от нея извод за съществено опорочаване на цялата процедура. Процесуалният закон не поставя изискване за конкретна форма. Противното разбиране би намерило изражение изрично в нормата на чл.212, ал.3 от НПК, каквото обаче не се открива там. Уведомяването на прокурора е важно действие с оглед обезпечаване на ефективно и качествено ръководство и надзор за законност над разследването. В случая прокуратурата, видно и от положения щемпел с номер на прокурорска преписка, датиран от 14.06.2021г., е била известена в предвидения 24-часов срок, че е започнало производство с първото действие по разследването, посочено като вид- „разпит на свидетел“, вписана е работната правна квалификация и първоначалните фактически установявания, които данни са били напълно достатъчни, за упражняване функциите на прокурора в досъдебната фаза на производството. Отсъствието на конкретизация относно лицето, чийто разпит се визира като поставящ началото на процесуалните отношения, не възпрепятства пълноценното изпълнение на правомощията на ръководно- решаващия в досъдебната фаза орган, не подменя фактите, нито създава съмнение относно идентичността на казуса. Още повече че преценката кое е действието, с което се образува производството е фактическа и тя недвусмислено може да се изведе при съпоставка на протоколите от извършените действия и тяхната последователност при реализация на последващия надзор от ръководния субект. Липсват и доказателства извършените в цялост процесуални действия на досъдебното производство да са били извън контрола на прокурора. Видно и от приложените по делото постановления, всички действия по разследването са представлявали обект на контрол за законност и въз основа на тази преценка прокурорът е упражнил правомощията си по чл. 375 от НПК, като е сезирал съда с предложение обвиняемата П. да бъде освободена от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. В следващ план и противно възраженията на защитата, според този съд отсъства законово изискване за писмена санкция от страна на наблюдаващия прокурор, че одобрява образуваното по реда на чл.212, ал.2 от НПК производство и протоколите за разпит на свидетели или за доброволно предаване, още повече че последният не обективира действие, съдържащо принуда по смисъла на чл.161 и следващите от НПК, а каза се и по- горе, ангажира производството с характеристиките си на разписка, приобщена като писмено доказателство по делото и отразяваща предпроцесуална дейност. Когато ръководно- решаващият орган намира за незаконосъобразно водене на производството, той разполага с правомощия да прекрати същото, каквито, очевидно, в случая не е упражнил. В продължение на анализа на доказателствата, съдът споделя становище за липса на основания да се дискредитира и редът, по който държаното от обвиняемата наркотично вещество е било приобщено като веществено доказателство по делото. Протоколът за доброволно предаване, тъй като е съставен в рамките на предпроцесуална дейност, не носи характеристиките на писмено доказателствено средство (същият не е изготвен по правилата на чл. 128 и чл. 129 от НПК и от компетентни органи на досъдебното производство), но доколкото той е бил приобщен към доказателствената съвкупност по делото към момента на образуване на производството и чрез фактическото му предаване от полицейския орган, изготвил го на дежурния офицер, откъдето е връчен на разследващия орган, то следва да бъде ценен като писмено доказателство. Тук е мястото да се спомене, че законодателят не абсолютизира определени доказателства и средства за тяхното установяване, придавайки им предварително определена сила, уникалност и неповторимост. Затова принципно е възприето, при констатирани недостатъци в хода на реализираните следствени действия, регламентирани в чл. 159-164 от НПК, обосноваващи процесуална негодност на изготвените протоколи, правните последици се свеждат до изключването им от доказателствената съвкупност по делото. В случая обаче тази крайна мярка не налага своето приложение, доколкото макар и на етап предварителна проверка, за всеки гражданин съществува задължение да предаде на съответните органи на реда всички намиращи се у него забранени вещи. В закона няма правен запрет преди да е образувано досъдебно производство от прокурора по реда на 212, ал.1 НПК или при неотложност по смисъла на чл.212, ал.2 от НПК, граждани да представят на органите на реда при извършвани от тях оперативно- издирвателни мероприятия или такива, свързани с упражняване на правомощията им по ЗМВР за реализиране на полицейска проверка, вещи, имащи отношение към извършено противоправно деяние. Документите, които се изготвят, за да удостоверят тези действия, се явяват факт от обективната действителност. Ето защо и обсъжданият протокол е годен с характеристиката си на писмено доказателство. Независимо от своето формално наименование, той следва да се третира не като удостоверяващ способ за събиране и проверка на доказателствен материал, а като обикновена разписка. Преминаването на фактическата власт върху наркотичното вещество от П. към полицейския служител, положил подписа си под протокола, както и последващото му предаване за нуждите на производството, се доказва чрез събраните гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите С и Н. Протоколът отразява мястото, където предаването е предприето, лицата, които са участвали, направените бележки и предоставените вещи. Този документ съдържа подписите на полицейския орган и на обвиняемата, които удостоверяват верността на вписаното съдържание. Доброволно изразеното съгласие за предаване на вещи се ползва с преимущество пред избора да се пристъпи към принудително претърсване или изземване и неговото документално оформяне не изисква спазване на строга форма, стига да позволява проследяване на отделните етапи от извършеното действие по преминаване на фактическата власт върху съответните предмети, без да се накърнява логиката на този процес. Пренесено в конкретиката на казуса, доброволното предаване на инкриминираното вещество от обвиняемата в рамките на предпроцесуална дейност, оформено в протокол и последващото предоставяне на този документ заедно с вещите от полицейския орган за нуждите на разследването не накърнява изискванията за съобразяване на форма и гаранциите за законосъобразно приобщаване на относим доказателствен материал. Този протокол, вещите към него и техните опаковки са станали част от доказателствения материал по делото след образуване на наказателното производство, в рамките на което всеки от така изброените материали е бил подложен на проверка като придобил качеството на писмено или веществено доказателство. Хронологията на извършените действия е ясно проследима и не налага изводи за неустановеност на фактическата връзка между наркотика и обвиняемата. С тези аргументи настоящият съдебен състав намира, че упреците на защитника към процесуалната дейност на органите на досъдебното производство са неоснователни. Установен е и фактът на поставянето на предадения от П. предмет в транспортна опаковка към момента на съставяне на протокола за доброволно предаване. Неоснователни в тази връзка са възраженията на защитата досежно оформлението на документа. Отсъстват поправки, които да компрометират съдържанието на протокола. Достатъчно за гарантиране автентичността на иззетото вещество се явява неговото описание в протокола за доброволно предаване като „тревиста маса“, което не би могло да бъде различно словесно формулирано от отразяване на основния му характеризиращ белег – консистенция, като изискуем минимум от външни особености, позволяващи зрителни възприятия. Отразеното в протокола, че пликът, в който се е намирал наркотикът, надлежно приложен и към делото, е бил запечатан от експерт, не предлага информация за предаване на вещите в този им вид от П., а единствено недвусмислено указва за осигурена допълнителна гаранция чрез етикетирането на вещта, да се изключи съмнението в нейната автентичност при последващо предаване и изследване. В случая, доколкото се касае за предпроцесуално действие, не е имало изискване за присъствие на поемни лица или технически помощник. Впрочем, идентично описание на хронологията от действия и външни белези на веществото, се открива и в свидетелските показания, като кореспонденцията между гласни и писмени доказателства създава сигурна основа за изводите по същество. Не е компрометирана и идентичността на предадения предмет и този, подложен на двукратно изследване в хода на производството, доколкото, видно и от заключението на първоначалната експертна справка, респ. на последващата физикохимическа експертиза, се разкрива пълно съвпадение като вид, характеристики и тегло на веществото, подложено на анализ (разбира се при съобразяване на изразходваното при първото изследване количество от него), включително външни признаци на опаковките, в които то е поставяно. Всяко последващо опаковане на вещественото доказателство, съхраняването му, предаването му за експертно изследване и извършено такова, може да бъде проследено посредством съставените от разследващия орган и експертите актове, в които не се открива противоречиво описание на тези обстоятелства. Същевременно, в нито едно от приетите по делото експертни заключения не е споделено съмнение за установена манипулация върху изследвания наркотик, което да разколебае формираното вътрешно убеждение на съда. Липсват каквито и да е индикации за недобросъвестна намеса и подмяна на веществените доказателства от органите преди предаването им за първоначално експертно изследване до момента на оставянето им за съхранение в Централна митническа лаборатория. Съдът възприе като компетентно и професионално изготвени и заключенията на вещите лица по физикохимичните експертизи по делото, материализирани в протоколи с №1479-Х/2021 на ОЕКД – СДВР (наречен експертна справка) и с №516-х/2021. Затова и изгради фактическите си доводи относно вида, количествените измерения на предмета на престъплението – наркотичното вещество– коноп, въз основа на тези заключения. От тях се установява, че приобщената по делото като веществено доказателство суха тревиста маса, се категоризира като високорисково наркотично вещество, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 19, 00% тегл. Общото тегло на обекта възлиза на 5, 50 грама. Конопът (марихуаната) е наркотично средство и е под контрол съгласно Конвенция на ООН за психотропните вещества от 1971г., Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и е включен в Списък І /Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени в хуманната и ветеринарната медицина/ към чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл.3, ал.2 и 3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Доказан се явява и фактът, че за държането на посоченото високорисково наркотично вещество, обв. П. не е притежавала надлежно разрешително (лиценз), изискуемо по ЗКНВП. Както спомена и по-горе, съдът не намира компрометирано първоначалното изследване на вещественото доказателство в рамките на експертната справка, доколкото тя е възложена от полицейски орган, но обладаващ правомощия за извършване на отделни действия по разследването, възложени му на основание чл.218 от НПК. Тук съдът отново споделя становището си, че възложената на специалист при ОЕКД -СДВР експертна справка №1479-Х/2021 г. има характер на криминалистическо изследване, тъй като отговорът на формулираните от разследващия полицай и обсъждани при нейното изготвяне въпроси, изисква ползването на специални знания и специфични аналитични методи. Действията по разопаковане на веществото в лабораторни условия са надлежно описани, като за тях, противно на възраженията на защитата, законът не предвижда участие на поемни лица, ангажирайки доверието в определените за изследването вещи лица и тяхната отговорност за верността на даденото заключение. Не опорочава доказателствената дейност обстоятелството, че експертизите са възложени на специалисти, ангажирани в лаборатория към СДВР. Важно е да се отбележи, че с оглед вида на изследваната вещ – наркотично вещество, са разписани особени правила за експертно изследване, включително и относно организациите и вещите лица, които следва да бъдат ангажирани с тази дейност. Регламентът е установен в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и Наредба за условията и реда за извършване на експертно изследване на иззети наркотични вещества и прекурсори. Според чл.90, ал.4 от ЗКНВП "Научноизследователските и научноприложните институти и лаборатории към Министерството на вътрешните работи, Агенция "Митници" и Министерството на здравеопазването имат право да извършат експертно изследване на иззети наркотични вещества и прекурсори при условия и по ред, определен с наредба на Министерския съвет." Този подзаконов акт е Наредба за условията и реда за извършване на експертно изследване на иззети наркотични вещества и прекурсори, съгласно чл.2 от която министърът на вътрешните работи, министърът на здравеопазването и директорът на Агенция "Митници" определят със заповеди научните институти и лаборатории, които могат да извършват експертно изследване на наркотични вещества и прекурсори. На това основание и по указания ред са определени институт (НИК) и лаборатории към МВР, в които да се извършва експертно изследване на иззети наркотични вещества и прекурсори, сред които и ОЕКД - СДВР. Тази лаборатория, според ЗМВР и правилника за неговото прилагане, се явява отделно звено в структурното подразделение на МВР – СДВР, като в дейността си тя се съобразява с утвърдени със заповеди на министъра на вътрешните работи правила за работа с растения и вещества от приложения № 1, 2 и 3 към чл. 3 от Наредбата за реда за класифициране на растения и вещества като наркотични и техни препарати, необходими за извършването на научни и лабораторни изследвания в НИК-МВР и химическите лаборатории на СДВР, БНТЛ и НТЛ на ОДМВР. В този смисъл и назначаването на експертизите в ОЕКД – СДВР се явява единствено законосъобразен подход при провеждане доказателствената дейност в настоящия случай. Само за пълнота, съдът намира за необходимо да сподели, че дори и хипотетично установеният по закон ред за възлагане на експертизите на наркотични вещества да бъде игнориран, по делото не се откриват данни, върху които да се обоснове наличието на някое от основанията за отвод на ангажираните за извършване на изследванията на приобщеното по делото наркотично вещество специалисти. Отсъстват съмнения относно тяхната професионална компетентност. Такива не се извеждат и от съдържанието на предложените от тях заключения. Принадлежността им към йерархичната структура СДВР, към която се причисляват и разследващите органи, участвали в процеса по събиране и проверка на относим доказателствен материал, респ. възложили изследванията, не са достатъчно основание, за да се коментира обвързаност помежду им, обосноваваща заинтересованост от изхода на производството на вещите лица или пораждаща основателни съмнения в тяхната безпристрастност. Обстоятелството, че двамата експерти (по първоначалната и последващата химически експертизи) не са включени в списъците на вещите лица, не опорочава техните заключения, нито указва некомпетентността им, още повече че цитираният от защитата Закон за съдебната власт предвижда възможност органът да спре избора си по собствена преценка и върху лица, невключени в съответните списъци (чл.396, ал.2 от ЗСВ). Т.е., регламентът, установен с нормата на чл.396, ал.1 от ЗСВ е препоръчителен, като от значение в случая е дали избраните експерти отговарят на изискванията на чл.147 от НПК - да обладават съответната професионална компетентост и познания, респ. дали за тях се разкриват или не други основания за отвод. В случая заключенията са депозирани от лица с удостоверена квалификация и специалност, поради което се налага извод, че те притежават необходимия научен и познавателен капацитет, за да отговорят обосновано и компетентно на поставените към тях в рамките на експертизите въпроси, като не се пораждат съмнения в изправността на използваната аналитична техника и верификацията на приложените методики. Не се възприемат и възраженията на защитата за неправилен подбор на специалисти. В конкретния случай привличането на химици е съобразено напълно с обема и насочеността на поставените въпроси, интригуващи процеса и налагащи изследването на инкриминираното вещество. За всяко изследване са ползвани научни подходи и е следвана методика, която е възприета като приложима именно в рамките на химически анализ, а не биологично или ботаническо обследване. При внимателен прочит на постановлението за назначаване на първоначалната и последващата експертизи се налага категоричен извод, че се разкрива необходимост от установяване на процентното съдържание на химични активни вещества, а не само на вида на растението по негови морфологични белези. При така установените на съдебното следствие факти, съдът няма основание да счита, че вещите лица нямат необходимите специални знания за изготвяне на експертизи, както и да смята, че изготвените експертни заключения са необосновани или непълни, доколкото изчерпателно е отговорено на всички поставени въпроси. Съдът кредитира напълно приетата по делото комплексна съдебно- психиатрична и психологическа експертиза, от която се установи, че обвиняемата е била психически здрава и с нормално развит интелект към датата на инкриминираното деяние. Когнитивните й възможности и социален опит са й позволявали да осмисли фактите от действителността и тяхната взаимовръзка, за да оцени извършеното като забранена и наказуема постъпка. Не се разкрива наличието на психичен недостатък или развит синдром на зависимост към психотропни вещества у П., независимо от констатираната епизодична употреба на марихуана, поради което липсват пряко повлияващи нейните емоционални изяви и поведенчески нагласи улесняващи фактори. Въз основа на експертното освидетелстване на обвиняемата, преценено в съвкупност с предоставените от самата нея сведения за собствената й личност, както и тези, изводими от приложените по делото характеристики (педагогическа от класния ръководител и изготвена от районния инспектор по местоживеенето й) се установиха нейното семейно положение, образование, характерови особености, отговарящи на приетата за дефинитивна норма. Въз основа на справката за съдимост съдът констатира, че обвиняемата не е осъждана, не е освобожавана от наказателна отговорност. Липсват данни и за други противообществени прояви. Относно оценката на веществото, чиято стойност възлиза на 33, 00 лева, съдът я възприема като правилна и отговаряща на регламента, установен с Постановление на МС от 29.01.1998г. за определяне цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството. Методиката за изчисляване на стойности в посочения акт е заложена по обективни критерии, поради което съдът намира, че се явява безпредметно възлагането на оценителна експертиза, доколкото необходимостта от извършването на проста математическа сметка не налага използването на специални познания в съответната област на науката. Съдът обоснова изводите си и въз основа на писмените доказателства, приложени по делото –приемо- предавателен протокол № 82237/05.11.2021г., справки от различни институции, касаещи личността на привлеченото към отговорност лице, като изготвени и приети по предвидения в процесуалния закон надлежен ред. Те напълно кореспондират с останалите материали по делото и спомагат за допълнително изясняване на фактическите обстоятелства. Не се споделя като резонно в тази връзка възражението на защитата, че предаването на веществените доказателства в Централно миническо управление е било извършено при нарушение на реда, установен с Наредба за условията и реда за съхраняване и унищожаване на наркотични вещества, растения и прекурсори, както и за вземане на представителни проби от тях. Съдържанието на изготвения документ, удостоверяващ предаването, е съставен изцяло в съответствие с приложение №2 към чл.13, ал.1 от цитирания подзаконов нормативен акт. Отсъстват основания за коментар, че веществата са подменени, като обстоятелството, кое лице физически извършва предаването, е ирелевантно, доколкото възлагането на съхранението, видно и от съпроводителното писмо, изхожда от разследващия орган. Допълват фактите по делото и приобщените веществени доказателства – транспортни опаковки, ведно с остатъците след химичното изследване от наркотичните вещества, надлежно съхранявани в ЦМУ. На последно, но не и по значение място, съдът отхвърля и довода на защитата за липса на изискуемата от закона форма на постановлението на прокуратурата, с което е внесено предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемата и налагане на административно наказание. Същото отговоря на изискванията на процесуалния закон за форма и съдържание, съгласно разпоредбата на чл.199, ал.2 от НПК, изчерпателно в него са очертани всички изискуеми обективни и субективни елементи на предявеното на обвиняемата престъпление, като са изложени в последователност приетите за установени фактически обстоятелства, тяхната кореспондираща правна квалификация и доказателствата, върху които ръководно – решаващият орган в досъдебната фаза се е позовал. Същото включва и диспозитив, обективиращ волята на прокурора относно процедурата, която желае да инициира. Обстоятелството, че в заключителната част не е възпроизведено отново съдържанието на постановлението за привличане на обвиняемата, в случая, не мотивира извод за процесуално нарушение. Изискванията за структура на обвинителния акт не се пренасят по аналогия и за постановлението, с което се инициира особеното производство, регламентирано в глава Двадесет и осма от НПК, доколкото отсъства легално разрешение в тази насока, включително нарочна препратка именно към нормите на чл.246, ал.2 и 3 от НПК. Текстът на чл.375 от НПК се е задоволил да въведе изискване единствено за мотивиран акт, с реквизитите по чл.199 от НПК, какъвто в случая е изготвен. След анализ на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към отговорност лице. ОТ ПРАВНА СТРАНА: При така установените фактически положения, настоящият съдебен състав намира, че с поведението си обвиняемата П. на посочената в обвинението дата и място е държала високорисково наркотично вещество, като пряко е упражнявала фактическа власт върху него – на 13.06.2021г. – коноп /марихуана/, под формата на суха зелена растителна маса, поставена в прозрачно полиетиленово пликче, с нето тегло 5, 50 грама, на стойност 33, 00 лв. Марихуаната е наркотично психотропно вещество, включено в Списък I на Конвенция на ООН за психотропните вещества от 1971 г., (ратифицирана от РБ, ДВ. бр.40/1995г.). Касае се за високорискови наркотични вещества, включени в Списък I, Приложение 1 към чл.3, ал.2 на НРКРВН „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”, приета на основание чл.3, ал.2 и 3 от ЗКВНП. Настоящия съдебен състав намира, че е налице изпълнителното деяние на инкриминираното престъпление – „държане” на наркотично вещество. Показанията на свидетелите Н и С са категорични, че обв. П. към момента на осъществената полицейска проверка е споделила за намиращото се у нея полиетиленово пликче с марихуана, фактическата й власт върху което е установена и възприета непосредствено от полицейските служители. Чрез протокола за доброволно предаване и последващото му приобщаване към материалите по делото високорисковото наркотично вещество е обезпечено като веществено доказателство за производството, а фиксираните в този документ особености на веществото, неговата опаковка и лицата, между които то се предава, съответстват на възпроизведените от свидетелите факти. От доказателствата по делото безспорно се установява, че преди да предостави наркотичното вещество на органите на реда, обв. П. го е държала за себе си. Изпълнителното деяние „държане” на престъпния състав на чл.354а, ал.3 от НК, съгласно правния и житейски смисъл на използвания термин, следва да се разбира в смисъл на непосредствено и лично установена фактическата власт върху определен предмет, в случая върху наркотичното вещество. Именно наличието на това отношение между обвиняемата и предмета на престъплението – коноп /марихуана/, категорично и безспорно намира потвърждение в събраните по делото свидетелски показания. От назначената на досъдебното производство физикохимична експертиза – протокол №516- х/2021, се извлича и заключение за относимостта на предмета на посегателството към категорията „високорискови наркотични вещества”. Установен о е неговото общо нетно тегло, съответно съдържанието му и стойността му. Съгласно § 1, т. 11 от ДР на ЗКНВП /обн. ДВ. бр.30 от 02.04.1999 г., в сила от 03.10.1999 г./: "Наркотично вещество" означава всяко упойващо и психотропно вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3. Наркотично вещество е и всяко друго природно и синтетично вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, което може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм". Видно от Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена от МС, въз основа на чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП конопът /марихуаната/ попада в Списък I - Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина. Категорично установено по делото е, че за държането на това вещество на обвиняемата не е била издавана лицензия (разрешително) за придобиване, държане, преработване, съхраняване и употреба на високорискови наркотични вещества по реда и условията на ЗКНВП, като поведението й е дадено в разрез с правния запрет, ситуиран в нормата на чл.30 от ЗКНВП. Безспорно е и че веществото е марихуана, която по своите характеристики се отличава като такова с висока степен на риск за общественото здраве и са включени в списъка по Приложение № 1 към чл.3, ал.2 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл.3, ал.2 и 3 от ЗКНВП. Настоящия състав намира, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК, тъй като извършеното от обвиняемата престъпление представлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК. До този извод съдът достигна, като взе предвид обстоятелството, че П. не е осъждана и спрямо нея не е прилагана нормата на чл.78а от НК. Липсват данни и за други простъпки, макар и санкционирани само по административен ред. Процесното деяние се отличава с невисока степен на обществена опасност, доколкото е установено сравнително малко общо количество наркотично вещество (5, 50 грама марихуана), на обща стойност от 33, 00 лева, която е над осемнадесет пъти по-ниска от минималната работна заплата за страната към датата на деянието. Изложените аргументи навеждат съда на заключението, че извършеното разкрива една сравнително ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на деяния по основния текст, доколкото няма и данни обвиняемата да се занимава с разпространение или да е установена като извършител на предходно идентично по вид престъпление. От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вина пряк умисъл – П. е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е общественоопасните му последици и пряко е целяла настъпването им. Обстоятелството, че наркотичното вещество, е включено в Приложение № 1 към чл.3, ал.2 от ЗКНВП, че същото е с висока степен на риск за общественото здраве и напълно осъзнавано е държано от обвиняемата, са конкретно установени по делото факти, които обективират умисъла и формират укор за вина. Съдът приема, че в конкретния случай не следва да намери приложение разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК и обв. П. да бъде оправдана поради явната незначителност на обществената опасност на деянието. Нормата на чл.354а, ал.3 от НК защитава важни обществени отношения, свързани със здравето на гражданите и това обстоятелство е преценено от законодателя принципно при криминализирането на държането на високорискови наркотични вещества. Нещо повече, законодателят ясно е разграничил отговорността по чл.354а, ал.3 от НК, като е въвел и за това престъпление хипотезата на „маловажен случай”, с което да осигури адекватна реакция на държавата в случаите на по- ниски по своята степен на обществена опасност престъпни посегателства от този вид, при липса на приложима санкция единствено по административен ред. Неслучайно при определяне оценката на наркотичните вещества с акт на Министерски съвет законодателят се е дезинтересирал от процентното отношение на наркотичнодействащия компонент на марихуаната, като по този начин е демонстрирано разбирането, че дори и сравнително ниският процент съдържимо активно вещество е в състояние да увреди човешкия организъм. Животът и здравето са висши блага и тяхното охраняване оправдава законодателната намеса с рестриктивни мерки дори в случаи на увреда на собствената личност. Подобен подход има за своя основна цел превенция спрямо неустойчивите членове на обществото. Не следва да се подмине без внимание в случая значително високият процент на наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол, който обективно засилва влиянието на веществото върху човешкия организъм. Не без значение се явяват събраните и проверени по надлежния ред чрез експертиза данни за епизодична, вредна употреба от П. на наркотични вещества, която практика датира от 15-тата й година (т.е. повече от три години преди деянието) и макар да не обуславя психичен недостатък, се явява обстоятелство, сочещо на недостатъчно изградени критерии за възпиране на личното поведение и ниска степен на проявена отговорност за съобразяване на обществените изисквания към отделната личност и нейните прояви, т.е. не може да се коментира инцидентност в поведението и неосъзнатост. Същевременно младата възраст на обвиняемата не може да обоснове извод за по- ниска степен на обществена опасност, именно защото употребата и държането на наркотичните вещества са разпространени преимуществено сред тази част от българското население. Ирелевантно в случая се явява и обстоятелство за вида на инкриминираното наркотично вещество, доколкото законът не прави разлика в тази насока, в който смисъл е и трайната съдебна практика /в този смисъл решение № 603 от 25.10.2004 г. по н. д. № 213/2004 г., I н.о. на ВКС, докладчик-съдия Елена Величкова: „Високорисковите видове наркотични вещества са изчерпателно посочени в закона, където отсъства понятието „лек” или „по-лек” наркотик, поради това степенуването на някои от тях по сила на въздействие върху здравето, след като те са дефинирани като високорискови, е незаконосъобразно”/. Като допълнителен аргумент следва да се посочи и обстоятелството, че установеното в конкретния случай държане на наркотични вещества, предвид количеството на обекта, указва възможността за повече от еднократна употреба, с което престъплението, предявено на П., в по- съществена степен засяга охранените с нормата на чл.354а, ал.5, вр.ал.3, т.1 от НК обществени отношения и изключва възприемането му като явно малозначителен случай, поради което и степента на обществена опасност не би могла да бъде низвергната при приложението на материалния закон. В духа на горните аргументи съдът приема, че съставът на престъплението, в извършването на което е обвинена ХР. ЦВ. П., е осъществен изцяло от обективна и субективна страна, като е категорично и безспорно установено авторството на деянието, въз основа на събрания доказателствен материал. Затова и на осн. чл.303, ал.2 от НПК съдът признава за виновна обвиняемата за престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК. ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО: За процесното престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК материалният наказателен закон предвижда наказание „Глоба” до 1 000, 00 (хиляда) лева. Налице са основанията за прилагане на разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, доколкото обвиняемата П. не е осъждана и не е била освобождавана от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, раздел 4 от Особената част на НК; липсват имуществени вреди от престъплението, които да са причинени или невъзстановени; за престъплението, в което обвиняемият е признат за виновен се предвижда наказание, което е по-леко от „Лишаване от свобода” – „Глоба”. В конкретния случай приложима е редакцията на чл.78а, ал.1 от НК (ДВ, бр.26 от 2010г.), която предвижда административното наказание да бъде определяно в рамките от 1 000 (хиляда) до 5 000 (пет хиляди) лева. По аргумент от разпоредбата на чл.56 от НК съдът прави извода, че при конкретната индивидуализация на размера на административното наказание следва да бъдат отчетени отново всички смекчаващи и отегчаващи отговорността на обвиняемата обстоятелства. Преценено е, че ниската стойност и липсата на незавършени наказателни производства срещу П., следва да се приемат за смекчаващи отговорността обстоятелства. В този аспект следва да бъде тълкувано и последователното придържане на обвиняемата към съдействащо поведение за протичането на производството в разумни срокове. Като отегчаващо обстоятелство следва да бъде разглеждано количеството на веществото, което разкрива възможност за извличане на повече от еднократна доза, високото съдържание на активния му компонент, неминуемо повлияващо по- съществено върху физическото състояние след прием, както и данните за епизодична употреба на марихуана у привлечената към отговорност, свидетелстващи за трайно установени вредни навици независимо от младата й възраст. Съдът не отчита в тежест на П. отказа й да даде обяснения, доколкото последното се явява проекция на правото й да реализира защита, каквато намери за адекватна, съобразно разкриващите се по делото обстоятелства. Това разбиране следва и от нормата на чл.115, ал.4 от НПК, като позоваването върху това право е недопустимо да бъде санкционирано. Предвид горните аргументи този съдебен състав прецени, че превантивната и превъзпитателната функции в случая биха могли да се постигнат чрез определянето на административно наказание „Глоба” в размер на 1000, 00 хиляда лева. Този размер е съобразен с имущественото положение и финансовото състояние на дееца, както и с абсолютните граници на наказанието в конкретния случай. Последното се мотивира от следното: когато съдът налага наказание за престъпление по чл. 354а, ал. 5 от НК и не са налице основанията по чл. 78а от НК, доколкото не е предвиден минимум на размера на наказанието "Глоба", съществува законова възможност същото да бъде от 100 /сто/ до 1000 лв. /хиляда лева/ съобразно чл. 47, ал. 1 от НК. При условие, че приложението на чл. 78а от НК при наличие на основанията за това е винаги задължително, на обвиняемия се дава процесуална привилегия да не бъде наказан по углавен ред, въпреки че е извършил престъпление, което задължава съда да съблюдава правилата за определяне на административно наказание по чл. 78а, ал. 1 от НК, вкл. и досежно размера на административната санкция, която може да наложи. Поради това в тази хипотеза /случаите на чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК/ административното наказание не може да бъде в друг размер освен "Глоба" от 1000 лв. /хиляда лева/, представляваща минималната предвидена в чл. 78а, ал. 1 от НК и съответстваща на ограниченията по чл. 78а, ал. 5 от НК. Посредством така определеното наказание ще бъдат постигнати целите на наказанието и ще се препятства възможността обвиняемата да извършва подобен род престъпни прояви, същевременно ще се постигне и генералната превенция, заложена като кумулативна предпоставка при оценката справедливостта на едно наказание. ПО РАЗНОСКИТЕ И ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: Съдът в изпълнение на разпоредбата на чл.301, ал.1, т. 11 от НПК, се произнесе и по веществените доказателства, като на осн. чл.354а, ал.6 от НК отнема в полза на държавата наркотичните вещества, описани в приемателно-предавателен протокол №82237/05.11.2021г. и предадени на съхранение в ЦМУ, сектор НОП, като разпорежда унищожаването им по законовия ред. Приложените към делото транспортни опаковки /лист 25 и лист 29/, запечатани в пликове, залепени с картон серия А-0428989 и серия А-0430716, следва да останат на съхранение към материалите по делото след влизане в сила на решението, в срока на пазене на делото, след което да бъдат унищожени по предвидения за това ред в Правилника за администрацията в съдилищата. С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди признатата за виновна обвиняема ХР. ЦВ. П. да заплати в полза на Държавата по сметка на СДВР направените по делото разноски в размер на 68, 25 лева за изготвената експертиза в досъдебната фаза, а на осн. чл.190, ал.2 и чл.416, ал.4 от НПК й възлага да заплати и сумата о т 5, 00 (пет) лева за държавна такса за издаване на един брой изпълнителен лист. За разноските, извършени за приетата в съдебната фаза на производството комплексна експертиза, на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи в тежест на обвиняемата сумата от 600, 00 лева, която следва да бъде внесена по сметка на Софийски районен съд. При тези съображения съдът от първа инстанция постанови своето решение. РАЙОНЕН СЪДИЯ: