Решение № 165 от 3.4.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 166/2026 г.

Производството е по чл. 25, ал. 4 ЗТТРЮЛНЦ и е образувано по жалба от В. К. П., ЕГН: •••••••••• срещу решение № 6/26.01.2026 г. по т.д. № 47/2025 г. по описа на ОС-Кюстендил /КОС/, с което е потвърден отказ № 20251014080250 от 15.10.2025 г. на длъжностно лице по регистрацията /ДЛР/ към Агенция по вписванията. С него е отказано да се впише заявление № 20251014080250/14.10.2025 г. от адв. Д. К. от АК-Варна за първоначална регистрация в ТРРЮЛНЦ - АВ на Фондация „Виваче“ със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, бул. „България“ № 12, ет. 3. Сочат се доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, а от Софийския апелативен съд /САпС/ се иска да го отмени, като се укаже на ДЛР да извърши исканото вписване за първоначална регистрация на горепосочената фондация. Претендират се разноски. Процесуален представител на Агенцията по вписванията е депозирал писмено становище от 25.02.2026 г. за неоснователност на жалбата и правилност на решението на окръжния съд в Кюстендил. Жалбата е подадена срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, от легитимирано да обжалва лице и в установения от закона срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съдът установи от доказателствата по делото, че производството пред Агенцията по вписванията е образувано въз основа на заявление № 20251014080250/14.10.2025 г. от адв. Д. К. за първоначална регистрация в ТРРЮЛНЦ-АВ на Фондация „Виваче“ със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, бул. „България“ № 12, ет. 3 и с приложени към заявлението документи, изискуеми за първоначалната регистрация на юридическото лице съобразно приложимите норми на ЗЮЛНЦ и ЗТТРЮЛНЦ. По заявените със заявлението обстоятелства за вписване е постановен отказ № 20251014080250 от 15.10.2025 г. от ДЛР към АВ с няколко мотива, най-същественият от които е този, че в учредителния акт на фондацията от 01.10.2025 г. е предвидено, че органите на управление са два – експертен съвет /ЕС/ и изпълнителен директор /ИД/ - чл. 13 от учредителния акт и с правомощия, посочени в същия документ. Чл. 14 обаче предвиждал възможност ЕС да бъде от двама членове, като техният брой можело и да се увеличава, но било допустимо и този брой да бъде от само две лица, което според ДЛР към АВ, нарушавало посочените в отказа му императивни разпоредби от ЗЮЛНЦ. Аргументирал се е и с това, че в приложените към преписката документи, било предвидено първоначалният състав на ЕС да бъдел именно от двама души, докато направеното от длъжностното лице тълкуване на закона е, че този орган следвало да се състои от поне три лица. Отказът е потвърден с решение № 6/26.01.2026 г. по т.д. № 47/2025 г. по описа на ОС- Кюстендил. Основният спорен въпрос по делото е този – когато учредителният акт на фондация предвижда повече от един орган на управление /което е допустимо съгласно чл. 35, ал. 2 ЗЮЛНЦ, но зависи от волята на учредителя/, дали е правно допустимо този друг орган да е двучленен или е необходимо да е от поне три лица? Останалите доводи от потвърдения отказ на ДЛР към АВ не следва да бъдат обсъждани, доколкото отрицателен отговор на предходния въпрос, ще доведе до потвърждаване на решението на КОС, а от там – и на отказа на длъжностното лице по регистрацията. Според настоящия състав на САпС, тълкуването на приложимите разпоредби от Закона за юридическите лица с нестопанска цел е следното: Чл. 35, ал. 1 от закона предвижда, че фондацията има управителен орган, който може да бъде едноличен или колективен. Ал. 2 сочи обаче, че когато учредителният акт предвижда повече от един орган, правилата за общото събрание и управителния съвет на сдружение се прилагат съответно и за другите органи. Няма никакво съмнение, че тези норми са императивни и не могат да бъдат тълкувани разширително, а само стриктно, тъй като са в устройствен закон, какъвто е ЗЮЛНЦ. В приложения към преписката учредителен акт от 01.10.2025 г., учредителката на фондация „Виваче“ В. П. е избрала, юридическото лице да има не един, а два органа на управление, а именно – експертен съвет /ЕА/ и изпълнителен директор /ИД/ - чл. 13. От анализа на разпоредбите на чл. 14 и 15 от учредителния акт следва несъмненият извод, че ИД е управителният орган на фондацията по смисъла на чл. 35, ал. 1 ЗЮЛНЦ. Този управителен орган може да е едноличен или колективен, като В. П. е предпочела той да бъде едноличен, което следва и от самото му наименование. Същевременно с това обаче, В. П. е приела фондацията да има и друг орган на управление, наречен от нея в учредителния акт „експертен съвет“, който бил „колективният върховен орган на фондацията“ /така изрично чл. 14, ал. 1, изречение първо от учредителния акт/. Законът допуска подобна конструкция с нормата на чл. 35, ал. 2 ЗЮЛНЦ и не поставя изисквания относно наименованието на органа. Сочи обаче нещо друго, което е изключително важно, а именно – че когато учредителният акт предвижда повече от един орган, правилата за общото събрание и управителния съвет на сдружение се прилагат съответно и за другите органи. Следователно, законът предвижда „съответно прилагане“ на правилата за ОС и УС на сдружение с идеална цел, т.е. на чл. 24 и следващите за ОС и чл. 30 и следващите за УС на сдруженията от Закона за ЮЛНЦ. Това „съответно прилагане“ по смисъла на чл. 35, ал. 2, предл.последно ЗЮЛНЦ е единствено за другия орган /или другите органи, ако са повече от един/ на фондацията ИЗВЪН управителния орган на фондацията /в настоящия казус, такъв управителен орган на фондацията е изпълнителният директор/, тъй като за управителния орган на фондацията е налице специалното правило на чл. 35, ал. 1 ЗЮЛНЦ, което дерогира останалите общи правила от правния режим на сдруженията. Това „съответно прилагане“ по необходимост следва да се отнася и до броя лица, които трябва да има в този друг орган /или органи/ на фондацията, тъй като в ЗЮЛНЦ са предвидени определени минимуми от брой лица, които следва да са налице, било в Общото събрание на сдружението, било в Управителния му съвет. Прегледът на съотвените относими правни норми от закона дава основание за направата на следните правни изводи: Общото събрание на сдружението се състои от всичките му членове, но сдружение се учредява от три или повече лица, които се обединяват за осъществяване на дейност с нестопанска цел, а ако е за общественополезна дейност – от поне 7 дееспособни физически лица или 3 юридически лица. Що се отнася до Управителния съвет на сдружението, то също се състои от поне три лица – така чл. 30, ал. 1, предл.първо ЗЮЛНЦ. Следователно, без значение дали се разгледат и приложат правилата за ОС на сдружението или на Управителния му съвет, доколкото същите се прилагат „съответно“ за другия орган /другите органи/ на фондацията съгласно препращащата норма на чл. 35, ал. 2 ЗЮЛНЦ, категоричният извод е, че не е юридически допустимо другия орган /другите органи/ на фондацията по смисъла на чл. 35, ал. 2 ЗЮЛНЦ да бъде/бъдат от само двама членове, както е предвидил чл. 14, ал. 1 от Учредителния акт на Фондация „Виваче“, приет на 01.10.2025 г. от В. К. П., а следва да се състои/състоят от поне три лица. Касае се за императивна правна норма от ЗЮЛНЦ, несъответствието с която на приетия Учредителен акт за учредяване на фондация „Виваче“ е основание за отказ за първоначална регистрация на това юридическо лице в АВ. Като са направили подобни правни изводи, ДЛР към АВ и ОС-Кюстендил са спазили материалноправните разпоредби на устройствения закон. С оглед на изложеното, жалбата се явява неоснователна, а атакуваното с нея решение на КОС ще следва да се потвърди.