Решение № 732 от 20.7.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 1974/2026 г.

наказателно дело № 20262120201974 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН. Образувано е по жалба на „Б......” ЕООД, ЕИК: ......., против Наказателно постановление № 887707-F878635/12.05.2026 г., издадено от заместник - директора на ТД на НАП - Бургас, с което на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 256 евро, за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредбата). В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. С. Е. от БАК, който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. За административнонаказващият орган се явява юк. Д. Ч....., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна: На 30.03.2026 г., на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че като осигурител е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от КСО, като не е подал в срок данни с декларация образец № 6 в ТД на НАП - Бургас за месец ноември 2025 г. Мястото на подаване на декларация образец № 6 за всяко регистрирано в ТД на НАП - Бургас лице е в сградата на ТД на НАП - Бургас в гр. Бургас, ул. "А............, или по електронен път с квалифициран електронен подпис и персонален идентификационен код. Декларация образец № 6, съдържаща данни за общия размер на осигурителните вноски, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, е следвало да се подаде в срока за подаване на декларация образец № 1, както следва - а) до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните; б) при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок (25-то число) - до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението. Декларацията е следвало да бъде подадена до 29.12.2025 г., а тя е била подадена по интернет с КЕП на дата 08.01.2026 г. и приета с вх. № 30Е006426156. Административнонаказващият орган е счел фактическите констатации за безспорно установени и е издал обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредбата, на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 256 евро. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед на събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Настоящият състав цени писмените доказателства по делото, доколкото те са приобщени по предвидения ред, не са оспорени от страните и напълно хармонират с останалите материали. Показанията на актосъставителя са обективни, логични, безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните в преписката доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка. Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното наказание, и предвид на така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи: Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (НП е връчено на 22.05.2026 г., а жалбата е подадена на 02.06.2026 г.), от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - заместник - директор на ТД на НАП - Бургас, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице - инспектор по приходите в НАП (л. 40 - 42). Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а НП е било издадено в 6-месечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Нарушението е индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, като самите факти правилно са подведени под посочените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на отговорността на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на производството против него. Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че с едновременното подаване на декларации образец № 1 и образец № 6, ако имало някакво нарушение, то било само едно, а не както е приел АНО деянието да осъществява две отделни нарушения. И това е така по следните съображенията. Видно от разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите са длъжни периодично да представят в НАП данни за: осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Наред с това, разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО задължава осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично да представят в НАП данни за: декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица; декларация за сумите за осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се подава и за лицата по чл. 4, ал. 5 и 9. Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на двете декларациите се определя с наредба (чл. 5, ал. 6 от КСО). Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата, работодателите, осигурителите, предприятията по чл. 1, т. 6 и техни клонове и поделения, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица подават в компетентната териториална дирекция на НАП декларации по образец № 1, 3 и 5 съгласно приложения № 1, 2 и 3. В декларациите се вписват: 1. ЕИК по БУЛСТАТ/ЕИК по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) (клона/поделението), служебен номер, издаден от Националната агенция за приходите за осигурители и самоосигуряващи се лица; самоосигуряващите се лица, които са съдружници в търговски дружества или собственици на ЕООД, и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, вписват ЕИК по БУЛСТАТ/ЕИК по ЗТРРЮЛНЦ или служебен номер на дружеството; 2. единният граждански номер, личен номер, личен номер на чужденец (служебен номер), имената по документ за самоличност, дните в осигуряване, осигурителният доход; брутно трудово възнаграждение, задължителните осигурителните вноски за осигурените лица, включително самоосигуряващите се, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", начисленият облагаем доход и начисленият данък за доходи от трудови правоотношения по смисъла на ЗДДФЛ, алтернативният данък по чл. 41а от ЗДДФЛ и други данни, свързани с осигуряване на лицата. Разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Наредбата предвижда, че работодателите, осигурителите, предприятията по чл. 1, т. 6 и техните клонове и поделения, осигурителните каси за своите членове - осигурители, самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 9 от КСО или упълномощени от тях лица подават в компетентната териториална дирекция на НАП и образец № 6 съгласно приложение № 4, в която се вписват: 1. ЕИК по БУЛСТАТ/ЕИК по ЗТРРЮЛНЦ за осигурители, работодатели, предприятията по чл. 1, т. 6, клонове, поделения или ЕГН, ЛНЧ, личен номер или служебен номер, издаден от Националната агенция за приходите за самоосигуряващи се лица и за лицата по чл. 4, ал. 9 от КСО; 2. общият размер на сумите за дължимите вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, включително увеличената осигурителна вноска за фонд "Пенсии" в размера на вноската за универсален и/или професионален пенсионен фонд, здравното осигуряване, фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" за всички лица, подлежащи на осигуряване; 3. общият размер на дължимия данък за внасяне за доходите от трудови правоотношения по смисъла на ЗДДФЛ; 4. общият размер на дължимия алтернативен данък по чл. 41а от ЗДДФЛ. Според нормата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредбата, декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на НАП от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения – за всеки календарен месец: а) до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок – до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението; б) до 25-о число на месеца, следващ месеца на начисляването или изплащането на допълнителни доходи от трудова дейност, начислени или изплатени след 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът; в сроковете за внасяне на осигурителните вноски по чл. 7, ал. 12, т. 1, 2 и 4 от КСО за лицата, на които за осигурителен стаж се зачита времето по чл. 9, ал. 3, т. 1, 2 и 5 от КСО. Съответно, според нормата на чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредбата декларация образец № 6 се подава в НАП от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" - едновременно с подаване на декларация образец № 1. От цитираните норми се вижда, че декларации образец № 1 и образец № 6 имат различно съдържание, различна цел и предназначение, което ги характеризира като самостоятелни правни документи, а обстоятелството, че в повечето случаи (към настоящия момент) се подават едновременно, не променя същността им на отделни декларации, а и те, погледнати в ретроспективен план, са били изначално замислени като такива от Националния осигурителен институт (НОИ). Още преди издаването на Наредба № Н-13 на МФ от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, както при действието на Наредба № Н-8 на МФ от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (отм. през 2020 г.), така и с Инструкция № 1 на НОИ от 11.02.2000 г. за събиране на данни от осигурителите за осигурените при тях лица и от самоосигуряващите се лица (отм. през 2005 г.; вж. също и Инструкция № 1 на НОИ от 09.12.1996 г. за събиране на данни от осигурителите за осигурените при тях лица и от самоосигуряващите се лица за провеждане на държавното обществено осигуряване и здравното осигуряване - отм. през 2000 г.), тези декларации са имали различно съдържание и самостоятелен характер. С тяхното неподаване се препятства установения в държавата правов ред и упражняване правомощията на приходната администрация, респ. своевременното съпоставяне на осигурителните данни от двете декларации. В този смисъл всяко едно нарушение свързано с неподаването им в срок обуславя отделна административнонаказателна отговорност и санкциониране на лицето по чл. 355, ал. 1 от КСО, независимо дали са подадени едновременно или отделно. Техническото организиране на попълването и подаването им (на отделни хартиени бланки, с дискети, с дискове, флаш-памет или изцяло по електронен път с КЕП, с едновременното им или отделно подаване) не променя същността на декларациите като отделни документи и с всяко неизпълнение свързано с подаването им срок се извършва отделно нарушение. Ако възможността за тяхното подаването е с едновременното им генериране в системата на НАП, от страна на подателя-осугурител, ще имаме няколко нарушения извършени с едно деяние и при която хипотеза ще се наложат отделни наказания, които съгласно императивната норма на чл. 18 от ЗАНН ще се търпят поотделно за всяко едно от тях. И това тълкуване е в съответствие с основния принцип за законоустановеност на наказанията и недопустимост на тяхното кумулиране (чл. 18 от ЗАНН). Следователно с неподаването на декларация образец № 1 и декларация образец № 6, в законоустановения срок, се осъществяват от обективна страна съставите на две нарушения и следва да бъде наложена санкция за всяко едно от тях. В производството по налагане на административни наказания е без значение сходната фактическа обстановка, при която са осъществени различните нарушения, нито се прилага нормата на чл. 23 от НК за определяне на едно общо наказание (Решение № 4090/17.06.2022 г. на АдмС - София по дело № 1802/2022 г.). Няма спор, че в конкретния случай жалбоподателят има качеството на осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО, като е следвало да подаде декларация образец № 6 в ТД на НАП - Бургас до 29.12.2025 г. Същият е бездействал и е сторил това на 08.01.2026 г., като по този начин е осъществил състава на вмененото му нарушение, поради което правилно е ангажирана отговорността му. Това деяние правилно е квалифицирано от АНО като нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, и правилно подведено под санкционната разпоредба на чл. 355, ал. 1 от КСО, съгласно която, който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 9 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за ЕТ и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Съдът намира, че в случая е неприложим институтът на маловажния случай. Нарушението е на просто извършване, осъществено е чрез бездействие. Липсата на вредни последици за фиска от несвоевременното подаване на декларацията, също не може да послужи за установяване на признаците на маловажност, защото във фактическия състав на нарушението вредните последици не са елемент от обективната му страна. Липсват други обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, поради което и не са налице основания за отмяна на НП. С оглед на изложеното, съдът намира, че НП е правилно и законосъобразно, а наложената санкция справедлива, поради което и НП следва да се потвърди. С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 63, ал. 4 и 5 от ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи. Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 и 5 от ЗАНН, предвижда, че в полза на учреждението, чиито орган е издал акта (както е в случая), се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 130 до 190 лв. Предвид извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното юрисконсултско възнаграждение се явява сумата от 66,47 евро (130 лв.) Така мотивиран, съдът