Решение № 5565 от 3.9.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 6417/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК. С решение №4367 от 21.03.2023 г., постановено по гр.дело №21686/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 34-ти състав, е осъдена СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с ЕИК 000696327, да заплати на "ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, с ЕИК 121718407, на основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД сумата от 627.20 лв. /с включена сума от 15.00 лв. - ликвидационни разноски/, представляваща престирано на застраховано лице застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за вредите, причинени на лек автомобил "БМВ 530ДХДрайв", с рег.№••••, от настъпило на 27.10.2021г. ПТП - попадане в необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.04.2022г. /дата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното й погасяване, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 750.00 лв., представляваща направени разноски в производството пред СРС. Постъпила е въззивна жалба с оглед направено уточнение с молба от 02.05.2023г. от третото лице-помагач – ДЗЗД "СОФИЯ ЗОНА ТРИ", с Булстат 177369673, представлявано от В.В.Р., състоящо се от "Нивел строй" ЕООД, с ЕИК 113580690, и "Констрол" ЕООД, с ЕИК 204293638, чрез процесуален представител юрисконсулт Д.П., с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва изцяло решение №4367 от 21.03.2023 г., постановено по гр.дело №21686/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 34-ти състав. Инвокирани са доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, постановен в противоречие на материалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Твърди се, че за процесното ПТП не са били сигнализирани органите на МВР, съответно няма съставен официален констативен протокол за настъпилото ПТП, поради което не би могло да се установи времето, часа и мястото на настъпилото ПТП, неговия механизъм, както и липсват доказателства за изправността на водача, управлявал увреденото МПС – дали същият е шофирал по въздействие на алкохол и наркотични вещества. В тази връзка се излага, че по делото не е установен по категоричен начин механизма за настъпилото ПТП и причинно-следствената връзка между механизма на ПТП и причинените щети, предвид на което предявеният иск се явява неоснователен и недоказан. Излага се още, че по делото не са събрани доказателства относно факта с каква скорост се е движил водачът на увредения автомобил, съответно дали същата е съобразена с пътните условия, респективно дали е могъл да предотврати процесното ПТП. Поддържа се, че неправилно СРС е приел, че са били налице основанията в закона за изплащане от застрахователното дружество – ищец на застрахователно обезщетение на собственика на увредения лек автомобил, съответно не са налице предвидените в закона предпоставки да се суброгира в правата на увреденото лице, предвид на което предявеният иск се явява неоснователен и недоказан. Поддържа се още, че по делото няма спор относно обстоятелството, че между СТОЛИЧНА ОБЩИНА и ДЗЗД "СОФИЯ ЗОНА ТРИ" е имало сключен договор от 23.07.2019г. за поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения на територията на Столична община – ІІІ зона, райони "Люлин", "Илинден", "Възраждане" и "Връбница", в които райони попада и участъка на бул."Сливница", където е станало процесното ПТП. Сочи се още, че на 29.10.2021г. е бил изготвен протокол за месечна инспекция на обекта, на който е било възложено на ДЗЗД "СОФИЯ ЗОНА ТРИ" да поддържа и осъществява текущ ремонт, като съгласно констатациите при проверката не са установени забележки относно изпълнението на ремонтните дейности, както и не са били установени незапълнени неравности и деформации по пътната настилка. В тази връзка се излага, че по делото са налице убедителни доказателства, че работата, която е била възложената за изпълнение на ДЗЗД "СОФИЯ ЗОНА ТРИ", касаеща поддръжка и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения на територията на Столична община – ІІІ зона, райони "Люлин", "Илинден", "Възраждане" и "Връбница", в които райони попада и участъка на бул."Сливница", където е станало процесното ПТП, е била изпълнена от изпълнителя - ДЗЗД "СОФИЯ ЗОНА ТРИ", съответно е била приета без забележки от страна на възложителя - СТОЛИЧНА ОБЩИНА, поради което липсва основание в закона да се претендира ангажирането на отговорността на изпълнителя - ДЗЗД "СОФИЯ ЗОНА ТРИ" за причинените имуществени вреди на лек автомобил "БМВ 530ДХДрайв", с рег. №••••, настъпили на 27.10.2021г. о т ПТП - попадане в необезопасена дупка на пътното платно на бул."Сливница", гр.София. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното съдебно решение и постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност относно размера на претендираните от въззиваемата страна – ищец разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Въззиваемата страна – ищец - "ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, с ЕИК 121718407, чрез процесуален представител адв.А. Б., депозира писмен отговор, в който се взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Изложени са доводи, че в резултат на съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон е обоснован крайният извод на първоинстанционния съд относно фактите и обстоятелствата, обуславящи механизма на ПТП и наличието на пряка причинна връзка между него и настъпилите вреди, съответно за наличието на основание в закона за ангажиране на регресната отговорност на ответника. В тази връзка се поддържа, че правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е анализирал релевантните за спора факти и доказателства и е приел, че предявеният иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ във вр. с чл.49 ЗЗД е основателен и доказан и като такъв е уважен в пълния му предявен размер. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция Към представена молба от 27.03.2025г. се прилага списък по чл.80 от ГПК. Въззиваемата страна – ответник - СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с ЕИК 000696327, чрез процесуален представител юрисконсулт Я.П., депозира писмен отговор, в който взема становище за основателност на постъпилата въззивна жалба. Твърди се, че ищецът в първоинстанционното производство - "ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД не е провел при условията на пълно и главно доказване регресната си претенция, поради което неправилно предявеният иск е бил уважен. Поддържа се, че по делото липсват категорични доказателства относно факта на настъпилото ПТП, както и че причинените вреди по процесния лек автомобил са в пряка причинно-следствена връзка с попадането в дупка на пътното платно на участък от уличната мрежа, посочен в исковата молба. При липсата на такива доказателства не може да се обоснове наличие на основание за ангажиране на отговорността на СТОЛИЧНА ОБЩИНА за заплащане на претендираното от ищеца регресно вземане. По горните аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното съдебно решение и постанови друго, с което да отхвърли предявения иск или при условията на евентуалност да намали размера на присъденото обезщетение поради наличие на съпричиняване от страна на водача на увредения лек автомобил. В депозирана молба от 10.03.2025г. е направено възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност относно размера на претендираните от въззиваемата страна – ищец разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Предявен е от "ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, с ЕИК 121718407, срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА /СО/, с ЕИК 000696327, иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ във вр. с чл.49 ЗЗД. С оглед предмета на подадената въззивна жалба на инстанционен контрол подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което е уважен предявения иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ във вр. с чл.49 ЗЗД. СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства. Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. ОСГТК на ВКС). Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения от "ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД срещу СО, иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ във вр. с чл.49 ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност на предявения иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ във вр. с чл.49 ЗЗД, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното: Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 КЗ с плащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.49 от ЗЗД. В случая регресното право срещу ответника – СО, се основава на чл.49 от ЗЗД, регламентиращ отговорността на възложителя за вредите, причинени при или по повод изпълнението на възложена работа. Уважаването на иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. с чл.49 ЗЗД е обусловено от доказване реализирането на няколко предпоставки, които следва да са налице кумулативно. От една страна - наличие на валидно правоотношение по имуществена застраховка между пострадалия и застрахователя - ищец, от друга настъпване на застрахователното събитие и заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя в полза на пострадалия. С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. По отношение на ответника следва да се докажат и предпоставките на чл.49 ЗЗД: противоправно поведение на лица (изпълнители на работа) при или по повод изпълнението на възложена от ответника работа (без да се установява конкретното лице - изпълнител), настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Доказване на виновно поведение не е необходимо, тъй като отговорността по чл.49 ЗЗД е обективна. В конкретния случай въззивният съд приема, че от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че в срока на действие на процесния застрахователен договор - на 27.10.2021г. на територията на гр.София - по бул."Сливница" при движение на застрахования лек автомобил "БМВ 530ДХДрайв", с рег.№••••, настъпва ПТП - лекият автомобил попада в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което са настъпили щети. Не може да бъде споделен доводът на въззивника, че по делото не е установен механизма на настъпилото ПТП. От показанията на разпитания по делегация свидетел К.А.Б., водач на увредения лек автомобил, се установява, че пътният инцидент е настъпил по време на движение в град София, в крайна дясна лента на пътното платно на бул."Сливница" в посока от Сточна гара малко след бензиностанция "Еко", в който участък управляваният лек автомобил "БМВ 530ДХДрайв", с рег.№••••, попада в необозначена, необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, в резултат на което са му причинени имуществени вреди. Правилно първостепенният съд е кредитирал показанията на свидетеля К.А.Б. като дадени в резултат на негови преки и непосредствени впечатления, логично последователни са и не са противоречиви, както и кореспондират с наличния по делото доказателствен материал. На следващо място неоснователно се явява релевираното във въззивната жалба възражение, че по делото не е бил съставен протокол за ПТП, както и не са били уведомени органите на МВР за настъпилия пътен инцидент, поради което не би могло да се установи по категоричен начин времето, мястото и причините за настъпилото ПТП. В настоящия случай не е налице нито една от посочените в чл.125 ЗДвП хипотези, при които се налага задължително посещение на мястото на ПТП от органите на МВР. На следващо място съгласно Наредба №Із-41/12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране на органите на МВР, КФН и ИЦГФ изрично е указано, че в случай на повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, не се изисква посещение на произшествието от органите на МВР – "Пътна полиция" и съставяне на протокол за ПТП. По отношение на доводите, че по делото не се установява с каква скорост се е движил водача на увредения лек автомобил, както и че не е доказана изправността на водача, управлявал увреденото МПС – дали същият е шофирал по въздействие на алкохол и наркотични вещества, при доказателствена тежест за страната, която релевира тези твърдения по делото не се ангажирани доказателства в тяхна подкрепа. Следователно с оглед събраните доказателства съдът намира за установен по делото механизма на ПТП, който отговаря на описанието в подаденото уведомление за щета, като от заключение на изслушаната по делото САТЕ се доказва причинната връзка между този механизъм и настъпилите вреди на лекия автомобил. На следващо място въззивният съд приема, че от доказателствата по делото безспорно се установява обстоятелството, че е налице валидно сключен договор за застраховка "Каско" по отношение на лек автомобил "БМВ 530ДХДрайв", с рег. №••••, към датата на ПТП - 27.10.2021г.. Видно от представените пред СРС доказателства, за претърпените и декларирани от застрахования имуществени вреди, ищецът е заплатил на собственика на автомобила застрахователно обезщетение в размер на 612.20 лв., който факт не е спорен и се установява от събраните по делото доказателства. В заключение, настоящият състав намира, че след като е налице плащане на застрахователно обезщетение от страна на ищеца по валиден договор за имууществена застраховка, от този момент за него възниква суброгационното право по чл.410, ал.1 КЗ да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредите от процесното ПТП, респективно срещу ответника по делото, до размера на платеното обезщетение и ликвидационни разходи, при установяване елементите от фактическия състав на деликта: вреда, противоправност, причинна връзка и вина. На следващо място в случая и с оглед на представените по делото доказателства, неоспорени от ответника в хода на производството пред първата инстанция, настоящият въззивен състав приема, че по делото е установено по несъмнен начин, че вредите са настъпили на посочения в исковата молба пътен участък - бул."Сливница", в гр.София, който е общински път, поради което са налице основанията в закона за ангажиране на отговорността на СО. Правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд по повод факта, че на база събраните по делото доказателства безспорно се доказва, че СО е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск. С оглед установеното в случая настъпване на вреди по застрахования при ищеца автомобил вследствие на преминаване му през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, е установено и бездействие от страна на компетентните служби на ответната административна структура да поддържа и стопанисва процесния пътен участък, както и да сигнализира при наличие на препятствия на пътя /чл.31 във вр. чл.19, ал.1, т.2 във вр. с чл.8, ал.3 от ЗП/, от което са причинени вредите по автомобила. Налице е следователно противоправно бездействие, което е основание за ангажиране отговорността на ответника- СО, възложител на работата при условията на чл.49 ЗЗД, като съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД доказване на виновно поведение не е необходимо. При така изложените съображения претенцията на ищеца по чл.410, ал.1, т.2 от КЗ вр. чл.49 ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане обезщетение за имуществени вреди, които настоящият съд приема за доказани по делото, е установена по основание. По отношение на релевираните във въззивната жалба оплаквания, че липсва основание в закона да се претендира ангажирането на отговорността на изпълнителя - ДЗЗД "СОФИЯ ЗОНА ТРИ" за причинените имуществени вреди на лек автомобил "БМВ 530ДХДрайв", с рег.№••••, настъпили на 27.10.2021г. о т ПТП - попадане в необезопасена дупка на пътното платно на бул."Сливница", гр.София, въззивният съд намира за неотносими към предмета на настоящия спор доколкото по делото няма предявен обратен иск от ответника срещу третото лице – помагач с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД за ангажиране на договорната отговорност на последния. В тази връзка всички наведени във въззивната жалба възражения в горния смисъл не следва да се обсъждат в мотивите на настоящия съдебен акт. Доколкото във въззивната жалба няма изложени други доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, липсват релевирани оплаквания за недоказаност на другите посочени по-горе предпоставки, включени във фактическия състав на нормата на чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. с чл.49 ЗЗД и предвид факта, че съдът е обвързан само с доводите във въззивната жалба и дължи произнасяне по оплакванията в нея по арг. на чл.269 ГПК въззивният съд изцяло препраща към изложените от СРС мотиви, които счита за законосъобразни, обосновани при правилна преценка на събраните доказателства и при правилно прилагане на материалния закон. Претенцията на ищеца по чл.410, ал.1, т.2 КЗ вр. чл.49 ЗЗД във вр. с чл.45 ЗЗД за заплащане на регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на процесния увреден лек автомобил по застраховка "Каско" е доказана по основание и размер. С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на крайните изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение, в т.ч. и за разноските като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК. С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция основателна се явява претенция на въззиваемата страна – ищец за присъждане на разноски на основание чл.81 и чл.273 във вр. с чл.78, ал.1 ГПК. По аргумент на чл.78, ал.10 ГПК третото лице – помагач, което в случая се явява въззивник в настоящото производство, дължи разноски, които е причинило със своите процесуални действия. Следователно въззивника следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна – ищец сторените от него разноски във въззивното производство. Направеното в хода на устните състезания от процесуалния представител на въззивника възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК относно размера на претендираните от въззиваемата страна – ищец разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция съдът счита за основателно. В случая въззиваемата страна – ищец претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 480 лв. с вкл.ДДС за осъществено процесуално представителство и защита по въззивната жалба на третото лице - помагач, за която сума по делото са налице доказателства, че е реално платена. Настоящият въззивен състав счита, че така претендираните от въззиваемата страна – ищец разноски за адвокатско възнаграждение са завишени като с оглед предмета на спора, отчита се липсата на правна и фактическа сложност на делото, както и извършените от процесуалния представител на ищеца действия във въззивното производство, които включват подаден писмен отговор по въззивната жалба, без осъществено процесуално представителство в съдебно заседание, и същите следва да бъдат намалени от претендирания размер от 480 лв. с вкл.ДДС до размер на сумата от 360 лв. с вкл.ДДС. В процесния случай, съгласно решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 и определение № 343/15.02.2024 г. по т.дело № 1990/2023 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О., минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №1/2004г., нямат задължителна сила за съда. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл.101, пар.1 ДФЕС, определените с Наредба №1/09.01.2004г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни за съда. Съобразно материалния интерес на правния спор, съответно действителната правна и фактическа сложност на делото пред въззивната инстанция и извършените от пълномощника на въззиваемия- ищец процесуални действия в настоящата инстанция, съдът намира, че претендираното от въззиваемата страна – ищец адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 480 лв. с вкл.ДДС е прекомерно и следва да бъде редуцирано до размер на сумата от 360 лв. с вкл.ДДС, която сума въззивникът – трето лице - помагач - ДЗЗД "СОФИЯ ЗОНА ТРИ", следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна – ищец - "ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД за сторени разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав