Решение № 5744 от 25.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 24677/2025 г.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ. Ищецът – К. И. К., твърди, че на 15.11.2024 г. в •••, с посока на движение от ул. „Осогово“ към ул. „Опълченска“, се движел лек автомобил марка „•••“, модел „•••“ с рег. № •••, управляван от Б. Я. Я., със сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” в З.Б.И.“ АД по застрахователна полица № BG/02/123003803028, валидна към датата на събитието. Същият, в района пред № 158 (вход за бензиностанция •••), поради движение с несъобразена с пътните условия и интензивността на движението скорост, загубил контрол над управляваното МПС и блъснал намиращия се в най-крайна дясна пътна лента, с включен авариен сигнал и поставен предупредителен светлоотразителен триъгълник, лек автомобил марка „•••“, модел „•••“, с рег. № •••. Вследствие на високоенергичния удар лек автомобил „•••“, модел „•••“, с рег. № ••• отскочил напред и ударил в задната лява част, намиращо се пред него МПС. Излага, че при настъпването на ПТП е седял на предна лява седалка, на мястото на водача, в авариралия автомобил „•••“, модел „•••“, с рег. № •••. Счита, че причина за настъпване на автопроизшествието е поведението на водача на лек автомобил марка „•••“, модел „•••“ с рег. № •••, който нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Бил съставен протокол за ПТП № 2024-1022-17394-1, видно от който на виновния водач бил съставен АУАН № GA 3302064. Издадено било наказателно постановление НП № 24-4332-029368/03.12.2024 г., връчено и влязло в сила на 19.12.2024 г. Непосредствено след настъпването на инцидента, на мястото пристигнал екип на ЦСМП – гр. София, който оказвал първа помощ на ищеца. От първичните консултативни прегледи се установило навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб и повърхностни травми по лицето в областта на носа и устната кухина. Твърди, че на 19.11.2024 г., поради нестихващи болки в областта на шията, невъзможност да затвори устата си, невъзможност за извършване на дъвкателни движения и затруднения при говорене, потърсил лекарска помощ в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД. В резултат на извършени прегледи и рентгенови изследвания, били установени следните телесни увреди: тризмуст 2 ст.; луксация на темпоромандибуларната става в дясно; контузия на носа. Постановена била основна диагноза – „Нарушения на темпоромандибуларната става“, което наложило оперативна интервенция под местна анестезия. Излага, че получените вследствие на ПТП травми му причинили болки и страдания, които били със значителен интензитет през първите три седмици от възстановителния период. Травматичните увреждания в областта на шията причинили трайни затруднения и остри болки при всеки опит за движение на главата, което от своя страна наложило спазването на принудителен постелен режим. Луксацията на темпоромандибуларната става създала невъзможност за пострадалия да се храни по естествен начин, като същият бил принуден да приема храни и напитки само чрез сламка. Нараняванията затруднили и попречили на обичайния му ритъм на живот в негативна насока. От ведър, спокоен човек, опора в семейството си, станал сприхав и изнервен без видима причина. Започнал да се страхува от най-малък шум и от автомобилно движение. За дълго време отказвал да шофира поради притеснение. От деен човек, спортуващ активно, за дълъг период преустановил обичайните си занимания. Неспособността да участва и извършва дейностите, които му носели удоволствие се отразила на контактите и самочувствието му. Психологическите последици от инцидента му донесли емоционални страдания, които съпътствали ежедневието му. Излага, че с писмена застрахователна претенция, получена в деловодството на ответника на 08.01.2025 г., депозирал искане за обезвреда. При ответника била образувана преписка по щета № 251000696, но въпреки представените в пълнота документи, ответникът отказал да плати обезщетение. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 5000 лв. (2556,46 евро), частичен иск от вземане в общ размер 20 000 лв. (10225,84 евро), представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на процесното ПТП, ведно със законната лихва от 08.01.2025 г. до плащането. Претендира разноски. Ответникът З.Б.И.” АД в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Не оспорва наличието на сключена застраховка гражданска отговорност при него по отношение на лек автомобил марка „•••“, модел „•••“ с рег. № •••, но оспорва механизма на ПТП, вината на застрахования при него водач, твърдените вреди и причинната връзка между ПТП и твърдените вреди. Оспорва, че автомобилът на ищеца е бил спрял в най-крайна дясна лента на пътното платно, поради настъпила авария, че е бил поставен светлоотразителен триъгълник на 30 метра от автомобила, както и че автомобилът е бил с включени аварийни светлини. Оспорва изложените от ищеца твърдения относно механизма на ПТП, в това число противоправност и вина в поведението на водача на МПС „••• Ц320 ЦДИ“, с рег. № •••. Твърди, че събитието е случайно за водача на МПС, тъй като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването му, като оспорва твърденията за допуснати нарушения на правилата за движение. Оспорва твърденията за настъпили в причинноследствена връзка с твърдения механизъм на ПТП вреди. Прави възражения за съпричиняване на вредите от ищеца, който управлявал МПС „••• *“ с рег. № ••• без или с неправилно поставен предпазен колан, като по този начин значително бил допринесъл за настъпилите увреждания. Счита, че ищецът е нарушил нормата на чл. 137а ЗДвП. Излага, че при правилно поставен предпазен колан вредите или не биха настъпили или биха били в значително по-лека степен. Счита, че вината за ПТП е на ищеца, като твърди, че автомобилът му е бил спрян на забранено за престой и паркиране място и същият в случай, че не бил спрял точно на това място, ПТП изобщо нямало да настъпи. Оспорва твърденията за настъпили в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП неимуществени вреди, техния интензитет и период, през който са търпени. Счита размера на исковата претенция за изключително завишен, прекомерен и некореспондиращ с естеството на травмата, характеристиките на проведеното лечение и срока на възстановяване. Възразява за съпричиняване на резултата от страна на ищеца. Оспорва причинната връзка между събитието и настъпилите увреждания, както и размера на иска. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. Третото лице помагач на страната на ответника – Б. Я. Я., водач на лек автомобил „•••“, модел „•••“ с рег. № •••, оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, твърдените вреди и причинната връзка между ПТП и твърдените вреди. Оспорва автомобилът на ищеца да е бил аварирал, да е бил поставен светлоотразителен триъгълник на 30 метра от автомобила, както и да е бил с включени аварийни светлини. Прави възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, който бил паркирал на булевард, в лента, предназначена за движение на ППС. Счита размера на исковата претенция за прекомерно завишен с оглед вида и степента на твърдените увреждания. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи: Основателността на иска се обуславя от установяване по делото на следните юридически факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, покрит риск по сключения договор, в причинна връзка с което ищецът да е претърпял неимуществени вреди, болки и страдания, причинени от настъпилите от събитието телесни увреждания. По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че е претърпял неимуществени вреди (болки и страдания), в причинна връзка от противоправното деяние на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника водач на МПС, както и размера на претърпените вреди. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на плащане на обезщетението. По релевираното възражение за съпричиняване в тежест на ответника е да докаже факти, чието проявление обуславя съпричиняване на вредите от страна на ищеца. Нормата на чл. 429, ал. 1 КЗ установява, че с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл. 380 КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ – 3 месеца, считано от предявяване на претенцията пред застрахователя (респективно – постановяването на отказ от страна на застрахователя да изплати обезщетението). Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от установяването по делото на следните юридически факти: 1/ сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответното дружество; 2/ всички, посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане (противоправно деяние; което е извършено виновно; настъпване на конкретни вреди и наличие на причинно - следствена връзка между деянието и причинените вреди, като по отношение на вината е налице законна оборима презумпция - чл. 45, ал. 2 ЗЗД). С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 153 ГПК, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на процесното ПТП лек автомобил марка „•••“, модел „•••“ с рег. № ••• е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, както и отправянето от ищеца към ответника на писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 ГПК, получена от ответника на 08.01.2025 г., по която е постановен отказ за плащане на застрахователно обезщетение, както и че до изтичане на 3- месечния срок (предхождащ подаването на настоящата искова молба) не е налице изплащане на застрахователно обезщетение от страна на ответното дружество. От приетия по делото констативен протокол за ПТП № 2024-1022- 17394-1 от 16.11.2024 г., изготвен от Д.Н. – автоконтрольор в отдел ПП на СДВР, се установява, че на 15.11.2024 г. около 21.45 часа, в гр. София е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което лек автомобил „•••“, модел „•••“ с рег. № ••• се движел по бул. „Сливница“, с посока на движение от ул. „Осогово“ към ул. „Опълченска“ и в района на № 158, вход за бензиностанция •••, реализира ПТП със спрелия лек автомобил марка „•••“, модел „•••“, с рег. № •••. Вследствие на удара лек автомобил „•••“, модел „•••“, с рег. № ••• се изместил напред и реализирал ПТП със спрелия пред него лек автомобил „•••“, модел „•••“ с рег. № •••. Като писмени доказателства по делото са приобщени документите, съдържащи се в административно-наказателната преписка във връзка с протокол за ПТП № 2024-1022-17394-1 от 16.11.2024 г., в това число препис от наказателно постановление № 24-4332-029368/03.12.2024 г., издадено въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение, от съдържанието на който се установява, че във връзка с ПТП от 15.11.2024 г., документирано с горния констативен протокол, към виновния водач Б. Я. Я. е взето административно отношение за административно нарушение по чл. 20, ал. 2 и чл. 174, ал. 3 ЗДвП, като са му наложени глоби и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца. Констативният протокол за ПТП, изготвен от органите на МВР в кръга на възложените им правомощия, съставлява официален свидетелстващ документ, поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства, пряко възприети от съставителя му. Такива в случая, релевантни за настоящото производство, са настъпилото на процесната дата и място ПТП, разположението на автомобилите, участници в същото, след ПТП, както и обстоятелството, че водачът на лек автомобил „•••“, модел „•••“ с рег. № •••, е представил застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника, валидна към датата на процесното произшествие. По отношение на описания от съставителя механизъм на настъпване на ПТП протоколът няма материална доказателствена сила, тъй като представлява заключение относно факти, които той не е възприел пряко, поради което съдът не е обвързан от извода на административния орган, а механизмът на произшествието е елемент от предмета на доказване по делото и подлежи на изследване от съда (в този смисъл - Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г., ВКС и Решение № 711/22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г., ВКС). Ето защо съдът анализира удостоверените в протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на неговото настъпване във връзка с приетото и неоспорено от страните по делото заключение на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, според което причината за настъпване на произшествието е поведението на водача на лек автомобил „•••“, модел „•••“ с рег. № •••, който при движение по бул. „Сливница“, с посока на движение от ул. „Осогово“ към ул. „Опълченска“ и в района на № 158, вход за бензиностанция •••, със скорост, при която не е могъл да спре в рамките на опасната зона на превозното средство, без да настъпи удар с намиращия се пред него лек автомобил марка „•••“, модел „•••“, с рег. № •••, реализира ПТП със спрелия лек автомобил марка „•••“, модел „•••“, с рег. № •••. От удара лек автомобил „•••“, модел „•••“, с рег. № ••• се изместил напред и реализирал ПТП със спрелия пред него лек автомобил „•••“, модел „•••“ с рег. № •••. Вещото лице е установило още, че от техническа гледна точка ударът е бил предотвратим за водача на лек автомобил „•••“, модел „•••“ с рег. № •••, ако същият е управлявал превозното средство със скорост, която би му позволила да спре преди мястото на удара, докато водачът на лек автомобил марка „•••“, модел „•••“, с рег. № ••• не е имал възможност да предотврати удара, тъй като автомобилът е бил в спряло състояние. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че с оглед уврежданията по автомобилите, скоростта на лек автомобил „•••“, модел „•••“ с рег. № ••• е била над 50 км. в час. По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля В. Г. П., водач на лек автомобил „•••“, модел „•••“ с рег. № ••• (участник 3), към момента на инцидента, от които се установява, че автомобилът на ищеца е бил аварирал на бул. „Сливница“, близо до ул. „Опълченска“, като свидетелят подавал ток от своята кола към колата на ищеца, когато настъпил ударът. Установява се, че колите на свидетеля и ищеца не са били в движение в този момент, като идващата кола ударила колата на ищеца, която от удара се изместила напред и ударила автомобила на свидетеля, който бил разположен по-напред. Установява се, че в този момент свидетелят и ищецът са се намирали на шофьорските места в своите коли. От показанията се установява още, че автомобилът, в който се е намирал ищецът към момента на ПТП, е бил с включени аварийни светлини, както и че не е бил поставен светлоотразителен триъгълник. Показанията на свидетеля в тези части съдът кредитира, тъй като са последователни, без вътрешни противоречия и пресъздават пряко възприети от свидетеля факти от обективната действителност, като кореспондират и на останалия събран по делото доказателствен материал. В останалата част – относно точното разположение на автомобилите на платното за движение, съдът не кредитира показанията на свидетеля, доколкото са вътрешно противоречиви, а и свидетелят заявява, че не си спомня добре тези обстоятелства. Разпитан е и свидетелят С.Е.Е., показанията на когото съдът цени по реда на чл. 172 ГПК, от които се установява, че водачът на лек автомобил марка „•••“, модел „•••“ с рег. № •••, Б. Я. Я. (третото лице помагач), е споделил със свидетеля, че както е шофирал не е предполагал, че има спрял автомобил там и директно се е ударил в него. Установява се още, че когато свидетелят е отишъл на мястото на ПТП лек автомобил марка „•••“, модел „•••“ с рег. № ••• е бил в лентата до бус лентата, която е най-дясната, като е бил ударен отпред, лек автомобил марка „•••“, модел „•••“, с рег. № ••• е бил под ъгъл в съседната лента от ляво, а лек автомобил „•••“, модел „•••“ с рег. № ••• е бил доста по-напред отишъл. Спрямо лек автомобил марка „•••“, модел „•••“ с рег. № •••, лек автомобил марка „•••“, модел „•••“, с рег. № ••• се е намирал пред него, но в ляво и бил застанал почти перпендикулярно под ъгъл на лентата за движение, като предната част на автомобила сочела към канала. Показанията на свидетеля в тези части съдът кредитира, тъй като са последователни, без вътрешни противоречия и пресъздават пряко възприети от свидетеля факти от обективната действителност, като кореспондират и на останалия събран по делото доказателствен материал, както и на показанията на свидетеля П.. При съвкупния анализ на писмените и гласни доказателства по делото и като взе предвид заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза съдът намира за доказано, че процесното събитие е настъпило по описания в констативния протокол за ПТП механизъм, като вина за същото има водачът на застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ автомобил – Б. Я. Я., в какъвто смисъл е и отбелязването върху съставения констативен протокол за ПТП, че по отношение на посоченото лице е взето административно отношение. В случая, установеното поведение на водача несъмнено покрива състава на нарушение на правилото за движение, инкорпорирано в разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, тъй като не е управлявал МПС със скорост, която да му позволи да спре в рамките на опасната зона на спрялото превозното средство, намиращо се пред него – лек автомобил марка „•••“, модел „•••“, с рег. № •••, поради което е реализирал ПТП. Неоснователно е наведеното от ответника възражение за случайно събитие. Институтът на случайното събитие предполага такова събитие от извънреден характер, което не е могло да се предвиди или е осъществено в резултат на непреодолима сила. За да е приложим соченият институт следва да е налице обективна невъзможност за водача да предвиди опасност на пътното платно или да настъпи смущение в техниката /автомобила/, което обективно да не може да се избегне, т.е. вредоносният резултат да е настъпил следствие единствено и само на независеща от застрахования при ответника непреодолима или непредотвратима сила. В процесния случай обаче вредоносният резултат не може да бъде следствие от случайно събитие, тъй като той се предхожда от виновно поведение на водача, изразяващо се в управление на автомобила с несъобразена скорост, като наличието на автомобили на платното за движение не представлява непредвидима опасност на пътното платно, като от заключението на САТЕ се установява, че няма данни за препятствия, които да са ограничавали видимостта на водача на лек автомобил марка „•••“, модел „•••“ с рег. № ••• към лек автомобил марка „•••“, модел „•••“, с рег. № •••. От представените по делото медицински документи, както и от заключенията на вещото лице по съдебномедицинската експертиза и по допълнителната съдебномедицинската експертиза, които като обективно и компетентни изготвени от специалист в съответната област, съдът кредитира, се установява, че вследствие на процесното ПТП на ищеца са причинени следните увреждания: изкълчване на дясната темпоромандибуларна става; навяхване на шията; повърхностна травма на устните и устната кухина; контузия на носа. Според СТЕ медикобиологичният характер на изкълчването на дясната темпоромандибуларна става е затрудняване на дъвченето и говоренето, медикобиологичният характер на навяхването на шията е временно разстройство на здравето, неопасно за живота, повърхностната травма на устните и устната кухина е довела да болки, контузията на носа е довела до болки. Установява се , че е проведено консервативно лечение, изразяващо се в наместване на изкълчването, като долната челюст е фиксирана с подбрадник за 10 дни. Според вещото лице, лечението е било наложително, тъй като така се е възстановила функцията на долната челюст. Установява се от СМЕ, че получените увреждания са причинили на ищеца болки и страдания за период от около 45 дни, като първите 15 дни болките са били с по-голям интензитет. Вещото лице е разяснило, че при този механизъм на ПТП има два удара – първият е отзад на автомобила, като при този механизъм на увреда настъпва така нареченият „камшичен удар“, тъй като главата е относително свободна в движението си и при удар отзад, тя рязко отива назад, след което рязко се връща напред, при което се получават увреждания в областта на шията; вторият удар е отпред, при такъв удар, вследствие на инерционните сили, възникващи при удара, тялото на водача се придвижва напред и нагоре, при което ако водачът е бил с непоставен предпазен колан, тялото и главата на водача ще се ударят евентуално във волана, тавана и предното стъкло. При наличието на поставен предпазен колан, тялото на водача ще остане прикрепено към седалката. Частите от тялото, които не са фиксирани от колана, най вече главата, ще извърши движение напред и надолу, при което се получават увреждания в областта на шиен отдел на гръбначен стълб с различна тежест в зависимост от интензитета на удара. Вещото лице е категорично, че при наличието на поставен предпазен колан, лицевата травма не би се получила. Установява се по делото, че няма данни за настъпили усложнения и провеждането на допълнителни консултации. Вещото лице посочва, че на ищеца са били направени рентгенови снимки на череп, долна челюст и шийни прешлени – установено e изкълчване на темпоромандибуларната става вдясно. През периода на лечение, ищецът е имал затруднения при хранене и говорене за период от около един месец. Вещото лице разяснява, че клиничните белези за навяхване на шията са болки в областта на мускулите около гръбначния стълб, засилващи се при натиск, напрегната мускулатура, болево ограничение на обема на движение, като няма видими белези, които биха могли да се установят при първоначален оглед/преглед. Клиничните белези на повърхностна травма на устните и устната кухина, контузия на носа, са болки в областта на уврежданията. Вещото лице разяснява, че в следващите няколко часа, може да се появи оток и подкожен кръвоизлив, но няма видими белези, които биха могли да се установят при първоначален оглед/преглед, непосредствено след инцидента. Клиничните белези на изкълчване на дясната темпоромандибуларна става са: болка в областта на ставата, ограничен обем движение на долната челюст, лицева асиметрия, като дясното рамо на долната челюст е по-ниско от лявото. Вещото лице разяснява, че навяхването на шията е получено по механизма на „камшичен удар“, а останалите увреждания са неспецифични по своя характер, получени по механизъм – директен контакт на увреждащият агент в областта на устата и носа. Вещото лице разяснява, че „неспецифични“ означава, че лицевото увреждане може да се получи както при ПТП, така може и при битова травма. Според вещото лице не може да се каже дали изкълчване на дясната темпоромандибуларна става е могло да бъде забелязано от „Бърза помощ“, тъй като се касае за около сантиметър асиметрия. Разяснява още, че отокът и кръвоизливът могат да се появят в рамките на минути или часове, като това зависи от много обективни и субективни причини – температура, време, други лекарства, сила на удара, зона на удара, докато при счупването и изкълчването болката идва веднага т.е. болка няма как да не е имало, но може да не е имало оток. Според вещото лице не може да се каже дали за изминалото време между настъпване на ПТП и идването на „Бърза помощ“ е трябвало да се е проявил отокът, тъй като това зависи от много фактори като: сила на удара, взимане на други медикаменти, състояние на кръвоносна система, показатели на кръвното и т.н. С оглед на гореизложеното и при кредитиране заключенията на СМЕ, неоспорени от страните, не може да бъде споделен доводът, че тъй като при прегледа на ищеца от екип на Спешна помощ не е удостоверено същият да има травми и наранявания, то такива не са били настъпили. От заключенията на СМЕ се установява, че констатираните при прегледа на ищеца и описани в лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 268089/19.11.2024 г., кореспондират на механизма на получаване на уврежданията, като обстоятелството, че лицевата травма принципно може да настъпи и по друг начин, не води до обратния извод. Освен изложеното, установява се, че е било възможно травмите да не са били видими към момента на прегледа от „Бърза помощ“. Обстоятелството, че ищецът не е споделил за болка при прегледа на място може да се дължи, както на шока от произшествието, така и на различния праг на болка и индивидуална чувствителност, който варира според генетиката, пола, емоционалното състояние и много други, като това обстоятелство само по себе си не изключва наличието на установените по-късно увреждания. На следващо място, свидетелят П. излага, че ищецът е споделил с него, че изпитва болка в главата непосредствено след инцидента, а от показанията на свидетеля Д. С. (които ще бъдат обсъдени по-долу), се установява, че ищецът му се е обадил непосредствено след инцидента, като не е можел да говори добре – говорът му се е влачел, а на следващия ден споделил, че много го боли ухото, както и дясната страна на главата, като свидетелят забелязал, че има проблем с челюстта – не можел да си затваря добре устата. Тези оплаквания – затруднения при говорене, ограничен обем движение на долната челюст и болки в областта на уврежданията, видно от СМЕ, са характерни за установената по-късно лицева травма – изкълчване на темпоромандибуларната става вдясно. Темпоромандибуларна става, видно от посоченото в СМЕ „място на увредата“, е пряко и тясно свързана с ухото както анатомично, така и функционално и поради тази близост, проблеми с челюстната става могат да се проявят със симптоми, като тези посочени от свидетеля Стойков – болки в ухото и дясната страна на главата, които съответстват на установеното от СМЕ увреждане на темпоромандибуларната става вдясно. С оглед на изложеното, съдът намира за доказани установените от СМЕ увреждания вследствие на процесното ПТП, като същевременно не се установяват трайни последици от получените увреждания и липсват данни за настъпили усложнения през възстановителния период. Така описаните телесни увреждания съдът намира, че са предизвикали у пострадалия болки, страдания и емоционален дискомфорт. Ето защо, съдът приема, че от събраните по делото доказателства се установяват всички елементи от правопораждащия материалното право на обезвреда фактически състав, поради което следва да бъде разгледан въпросът какъв е размерът на справедливото обезщетение за причинените от ПТП неимуществени вреди. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да съобрази характера и тежестта на причинените вреди, техният интензитет и продължителност на проявление и всички конкретни обстоятелства, в това число и наличието или липсата на съпричиняване от страна на ищеца, които имат значение за репариране на вредите и прилагане на критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. За установяване на обстоятелствата относно претърпените от ищеца болки и страдания, за които свидетелстват представените по делото медицински документи и заключения на СМЕ, са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Д. С. С.. Както се посочи от показанията на свидетеля се установява, че ищецът му се е обадил вечерта на ПТП, за да го помоли за помощ, като не звучал добре, не можел да говори добре – говорът му се влачел, а на следващия ден споделил, че много го боли ухото, като свидетелят забелязал, че има проблем с челюстта – не можел да си затваря добре устата, имал болки и от дясната страна на главата. Свидетелят посочва, че го видял около десет дни по-късно, като ищецът бил с шина. Ищецът отсъствал от работа около месец и половина два. Хранел се с пасирани супи, които му носела дъщеря му. Свидетелят излага, че преди инцидента ищецът спортувал, като почти всяка седмица ходели да тренират заедно, но след инцидента ищецът спрял да посещава тренировките. Ищецът работел с автокозметични салони, поддържане на коли, като му се налагало в работата да се качва на коли, да ги премества, а сега избягвал. Преди бил подвижен, гъвкав, енергичен, но сега имало промяна – станал по-муден, неактивен. Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са житейски логични, последователни и вътрешно непротиворечиви, пресъздават лични впечатления за преживените болки и страдания, които обичайно се придобиват от близки хора, а самите показания кореспондират със събраните по делото други доказателства. Съгласно разпоредбите на чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от неправомерното поведение, а размерът се определя по справедливост от съда. Принципът за справедливо обезщетяване не е абстрактен, а на преценка следва да бъдат подложени конкретни обективно съществуващи обстоятелства. При преценка на справедливото обезщетение, което има за цел да репарира претърпените болки и страдания, съдът следва да подложи на анализ вида и характера на телесните увреждания, периода на възстановяване, продължителността на изпитваните болки и страдания, техния интензитет, нуждаел ли се от чужда помощ пострадалия и до каква степен, в какъв период от време, допълнителното влошаване на здравословното състояние, причинените морални страдания, обстоятелствата при които е извършено деянието. Посочването не е изчерпателно, тъй като всеки случай е индивидуален и съдът е длъжен да съобрази и изходи от конкретните обстоятелства по делото. За определяне на обезщетение е необходимо да бъде съобразена обществено-икономическата конюнктура към датата на увреждането, за да съответства то на социалната справедливост. (В този смисъл Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС; Решение № 28/09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г., ІІ-ро Т. О.; Решение 213/18.04.2000 г. по гр. д. № 1265/99 г. на ВКС). С оглед изложеното, съдът приема, че за справедливото възмездяване на неблагоприятното засягане на здравето, резултат от настъпилото ПТП от 15.11.2024 г., следва да бъдат съобразени следните конкретни обстоятелства: за период от около 45 дни констатираните травматични увреждания са довели до болки, дискомфорт и затруднения в нормалното ежедневие, доколкото са свързани със засягане на жизненоважни части от човешкото тяло – челюст (уста, нос) и врат; инцидентът е засегнал емоционалното и психическото състояние на ищеца по начин, че у него се е породило безпокойство, тревожност, апатия, откъсване от работна среда за период от около месец и половина, откъсване от социална среда, затрудняване на дъвченето и говоренето; възрастта на ищеца към момента на настъпване на травматичното увреждане – 50 години; съдът съобрази и социално-икономическите условия и стандарт на живот през 2024 г. /годината на процесното ПТП, причинило неимуществените вреди/, както и лимитите на ГО за релевантния период, които биха могли да се вземат предвид като косвен критерий за размера на вредите. Съдът съобрази още, че по делото няма данни инцидентът да е предизвикал тежки наранявания с трайни последици и отражения върху здравето на пострадалия. Периодът на възстановяване от физическите увреждания, през който са понасяни болките и страданията, е сравнително кратък (около месец и половина), като болките са били интензивни около 15 дни, проведено е консервативно лечение, като няма данни за настъпване на последващи усложнения в този процес. Предвид изложеното, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищеца във връзка с травматичните увреждания, причинени от процесния инцидент, неимуществени вреди е в размер на 7000 лв., равняващи се на 3579,04 евро. При този извод на съда следва да бъдат разгледани наведените с отговора на исковата молба възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че вина за процесното ПТП има ищецът, който бил спрял на забранено за престой и паркиране място, с което нарушил чл. 98 ЗДвП, и същият в случай, че не бил спрял точно на това място, ПТП изобщо нямало да настъпи, респ., че поради изложеното е налице съпричиняване. Съгласно задължителната за долустоящите на ВКС инстанции практика, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС - решение № 45 от 15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о.; решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о.; решение № 159 от 24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. и решение № 58 от 29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. на ІІ т. о., при преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди следва да се отчита не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. В действителност, по делото се установява, че автомобилът на ищеца към момента на ПТП се е намирал в лента за движение на бул. „Сливница“, но това обстоятелство само по себе си не е допринесло за настъпване на ПТП, доколкото МПС е било спряно на платното за движение поради повреда, като ПТП настъпва поради поведението на водача на лек автомобил „•••“, модел „•••“ с рег. № •••, който се е движил със скорост, която не му е позволила да спре в рамките на опасната зона на превозното средство, намиращо се пред него, без да настъпи удар със спрелия лек автомобил марка „•••“, модел „•••“, с рег. № •••, при отсъствие на причини от техническо естество или техническа неизправност, която да е съществувала като аварийна опасност и да е възникнала внезапно преди и/или по време на конкретното пътнотранспортно произшествие и по този начин да е довела до настъпването му. От заключението на САТЕ се установява, че от техническа гледна точка ударът е бил предотвратим за водача на лек автомобил „•••“, модел „•••“ с рег. № •••, ако същият е управлявал превозното средство със скорост, която би му позволила да спре преди мястото на удара, докато водачът на лек автомобил марка „•••“, модел „•••“, с рег. № ••• не е имал възможност да предотврати удара, тъй като автомобилът е бил в спряло състояние. В този смисъл съдът съобразява практиката на ВКС, обективирана в решение № 21/03.02.2017 г. по т. д. № 437/2016 г., 2, т. о., и цитираните в същото актове по т. д. № 762/2010 г., 2, т. о. и по д. № 1117/2019 г., 2, т. о., че при определяне поведението на пострадалото лице като съпричиняване не е достатъчно да е установено несъответствие на същото със съответни правни норми, а то да е в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпването на конкретните вреди. В случая дори и да е налице нарушение на чл. 94 вр. чл. 98 ЗДвП, не е налице обективна причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Независимо от това дали е спазил правилата за престой и паркиране в случая, не е налице съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил, тъй като, както е посочил и експертът, и е видно от скицата и данните по делото, ударът е настъпил поради недостатъчен контрол над превозното средство и управление с несъобразена скорост от страна на водача на лек автомобил „•••“, модел „•••“ с рег. № •••, който ако беше управлявал превозното средство със скорост, която би му позволила да спре преди мястото на удара, не би ударил авариралия автомобил. Относно възражението за съпричиняване на вредите от ищеца, който управлявал МПС „••• *“ с рег. № ••• без или с неправилно поставен предпазен колан, като по този начин значително бил допринесъл за настъпилите увреждания – нарушение на чл. 137а ЗДвП, съдът намира следното: Не е спорно между страните по делото, че ищецът не е бил с поставен предпазен колан към момента на настъпване на ПТП. От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че МПС „••• *“ с рег. № ••• е фабрично оборудван със следните предпазни колани: два предпазни триточкови инерционни колани на предните седалки, три предпазни триточкови инерционни колани на задните седалки. От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че ако ищецът е бил с поставен предпазен колан лицевата травма е нямало да настъпи. Не се установява обаче извършено от страна на пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата. Съгласно чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N 3 , когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. По делото се установява, че автомобилът, в който се е намирал ищецът към момента на ПТП е бил спрян на платното за движение поради повреда. В практиката на ВКС ясно се разграничава състоянието на превозното средство за целите на чл. 137а, ал. 1 т ЗДвП при тълкуване на понятието „в движение“. Задължението за използване на предпазен колан възниква само когато автомобилът се намира „в движение“. Ако превозното средство е преустановило движението си (напр. поради повреда, авария), пътниците и водачът не нарушават чл. 137а, ал. 1, ако не носят колан в този момент. Анализът на нормите (чл. 137а - 137д) изисква активно движение на МПС, за да се ангажира отговорност за неизползване на обезопасителни системи. Когато автомобилът е спрян на платното поради повреда, липсва противоправно поведение (нарушение на ЗДвП) от страна на пострадалия Съпричиняването изисква обективен принос на пострадалия към вредоносния резултат чрез нарушаване на правила или невземане на мерки за собствената безопасност, които са били дължими към момента. Относно възражението за съпричиняване на вредите от ищеца с твърдения, че не е бил поставен светлоотразителен триъгълник на 30 метра от автомобила, както и че автомобилът не е бил с включени аварийни светлини – нарушение на чл. 97 ЗДвП, съдът намира следното: Според задължителната практика на ВКС – решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от 12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от 02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от 04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 от 24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. В тези случаи намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в помалък обем. В чл. 97, ал. 1 е ал. 2 от ЗДвП, в приложимата редакция, е предвидено задължение за водача на спряло на платното за движение МПС поради повреда, да го измести извън него, ако повредата е станала на път извън населено място и на място, разрешено за паркиране на път в населено място. Но ал. 3 на същата разпоредба предвижда в случите на повреда, когато изместването на превозното средство е невъзможно, водачът е длъжен да обозначи повреденото превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или по друг подходящ начин, така че то да бъде забелязано навреме от водачите на приближаващите се ППС. Според ал. 5 на чл. 97 като допълнителен сигнал за обозначаване на повреденото ППС може да се използва включването на авариен сигнал или габаритни светлини. С оглед установеното в процеса, съдът приема, че в случая е налице хипотезата на чл. 97, ал. 3 ЗДвП, доколкото по делото няма данни спряното на платното за движение поради повреда МПС да е можело да се измести на място, където е разрешено паркирането, или извън платното за движение, а както се посочи изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения – в случая не би могло да се направи предположение, че процесното МПС е можело да се измести, тъй като доказателства за това обстоятелство не са ангажирани от страните, като нито от свидетелските показания, нито от САТЕ или от други, събрани доказателства по делото, може да се направи такъв категоричен извод. Поради изложеното ищецът като водач на аварирало ППС, е следвало да го обозначи със светлоотразителен триъгълник или по друг подходящ начин, така че то да бъде забелязано. Нормата на чл. 97, ал. 4 ЗДвП е диспозитивна и предоставя възможност на водача на повреденото превозно средство да го обозначи и по друг подходящ начин, който да позволява то да бъде забелязано навреме от водачите на приближаващите се ППС т. е. законът допуска да не е поставен светлоотразителен триъгълник, а друго отразяващо светлината тяло или светлини, които да бъдат възприети навреме от попътно движещите се превозни средства. От показанията на свидетеля В. Г. П., пряк очевидец на ПТП, които съдът кредитира в тази част като добросъвестно и обективно дадени, необорени от други събрани по делото доказателства, се установява, че МПС „••• *“ с рег. № ••• е бил с включени аварийни светлини, с което водачът е изпълнил задължението си да обозначи и обезопаси движението, като е спазил разпоредбата на чл. 97, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 ЗДвП, поради което възражението на застрахователя за нарушаване на чл. 97 ЗДвП е неоснователно. Видно от заключението на автотехническата експертиза, неоспорена от страните, по делото липсват данни за препятствия, които да са ограничавали видимостта на водача на лек автомобил „••• Ц320 ЦДИ“, с рег. № ••• към лек автомобил „••• *“ с рег. № •••. Освен изложеното, по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че при поставен светлоотразителен триъгълник вредите не биха настъпили или биха били в помалък обем, а както беше разяснено по-горе, изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а на събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем. Предвид изложените съображения съдът намира, че предявения иск за неимуществени вреди следва да се уважи за сумата от 5000 лв. (2556,46 евро), частичен иск от вземане в общ размер 20 000 лв. (10225,84 евро), представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на процесното ПТП. По претенцията за законна лихва: Ищецът претендира заплащане на законна лихва от датата на депозиране на претенцията си по реда на чл. 380 КЗ до окончателното заплащане на вземането. Съобразно трайната практика на съдилищата, по спорове, основаващи се на деликтна отговорност, не е необходимо претенцията да бъде заявена като отделен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, независимо, че касае период, предхождащ датата на подаване на исковата молба. Независимо, че ответникът не излага възражения във връзка с началния момент за присъждане на законната лихва, съдът намира за необходимо да разясни следното: Спрямо договорите за застраховка на гражданската отговорност са предвидени специални правила, съобразно които застрахователят се задължава: на осн. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ - да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от последния на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а на осн. чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ – да покрие отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение. И в двата случая изрично чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ предвижда, че в застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. Следователно, от една страна отговорността на застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от отговорността на застрахования, включително и по отношение на лихвите за забава, които последният дължи на увредения. От друга страна, за разлика от КЗ / отм./, новият КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, в чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ изрично лимитира включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в застрахователната сума, лихви за забава като ги ограничава до тези, които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования на осн. чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице, или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение /но не и от датата на настъпване на застрахователното събитие – от който момент лихви дължи единствено самият делинквент/. След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ, за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с: 1/ изпадане на самия застраховател в забава – чл.497, ал.1, т.1 и т.2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на осн. чл. 498, ал. 3, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ. В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, в застрахователната сума по чл. 429 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя /не от момента на увреждането/. – Така в Решение №291/27.05.2021г. по т.д. 1343/2020г. на ВКС, I I т.о. и в решение №128/04.02.2020г. по т.д. №2466/2018г. на ВКС, I т.о. Поради изложеното, в процесния случай обезщетението за забава към ищеца – увредено лице, е дължимо от установената по делото най-ранна дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице – 08.01.2025 г., от който същата се претендира и следва да бъде присъдена. По отговорността за разноски: С този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има само ищецът. Същият е направил такива за държавна такса – 200 лв., депозит за СМЕ – 350 лв., депозит за САТЕ – 50 лв. Общо сторени разноски – 600 лв., равняващи се на 306,78 евро. Своевременно е отправена и претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. М. Н.-Т., оказала безплатна правна защита на ищеца в производството пред СРС. На основание чл. 38 ЗАдв, съдът като взе предвид действителната правна и фактическа сложност на спора, реално извършената от процесуалния представител на ищеца работа, множеството ангажирани по делото доказателства, продължителността на производството /4 съдебни заседания/, като съобрази действащата към момента на сключване на договора Наредба 1/09.07.2004 г., чиито разпоредби съдът приема за ориентир в средните пазарни цени на адвокатски услуги, намира, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца възлиза на сумата от 600 евро. Същата следва да бъде възложена в тежест на ответника. Така мотивиран, съдът