Решение № 5903 от 23.9.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 4569/2026 г.

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК. Образувано е по две жалба от длъжника И. К. Б., ЕГН •••••••••• срещу постановени по изпълнително дело № 20178440403949 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, разпореждания от 06.03.2026 г. и 16.03.2026 г. С жалба вх. № 38888/27.03.2026 г. длъжникът оспорва отказа да бъде прекратено изпълнителното производство на основанията по чл. 433, ал. 1, т. 5 и т. 8 ГПК. Поддържа, че изпълнителният лист е издаден преди повече от десет години, а изпълнителното дело е висящо повече от пет години без удовлетворяване на взискателя; че през периоди, по-дълги от две години, не са извършвани същински изпълнителни действия; че справките за имущество не прекъсват срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК; както и че не разполага със секвестируемо имущество и получава доходи под защитения минимум. Сочи, че е лице с 42 % трайно намалена работоспособност, живее в общинско жилище и притежаваната от него 1/2 идеална част от земеделска земя не е довела до осребряване. Иска отмяна на отказа и прекратяване на изпълнителното дело, евентуално връщане на преписката на съдебния изпълнител със задължителни указания. С жалба вх. № 38887/27.03.2026 г. длъжникът оспорва отказа да бъде отправено искане до Софийския районен съд за насрочване на заседание по чл. 448 ГПК, в което да декларира цялото си имущество и всички свои доходи. Твърди, че в продължение на години не е открито имущество, от което вземането да бъде събрано, поради което съдебният изпълнител е бил длъжен да задейства посочената процедура. Иска отказът да бъде отменен и съдебният изпълнител да бъде задължен да сезира районния съд. Ответникът по жалбите – взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕАД оспорва жалбите като неоснователни. Поддържа, че от образуването на изпълнителното дело през 2017 г. редовно са искани и предприемани валидни изпълнителни действия, които прекъсват двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради което перемпция не е настъпила. Сочи, че и отправено след настъпила перемпция искане за прилагане на изпълнителен способ поставя начало на ново изпълнително правоотношение. Излага доводи и относно приложното поле на несеквестируемостта, включително спрямо средства с предназначение за допълнително пенсионно осигуряване. Иска жалбите да бъдат оставени без уважение, а действията на ЧСИ – потвърдени като правилни и законосъобразни. При евентуално уважаване на жалбите възразява срещу присъждането на разноски, съответно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. ЧСИ С.Я. е изложил на основание чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви, в които изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбите. Посочва, че през периода 2017–2025 г. са извършвани и редовно искани изпълнителни действия, включително налагане на запори и възбрана, насрочване на опис и насочване на изпълнението към новоустановено имущество, поради което не е налице двугодишно бездействие на взискателя и перемпция не е настъпила. Относно искането по чл. 448 ГПК сочи, че липсата на секвестируемо имущество следва да бъде установена с протокол, а в случая длъжникът притежава възбранена 1/2 идеална част от земеделска нива, за която не е доказана несеквестируемост. Поради това приема, че не са налице предпоставките нито за сезиране на районния съд по чл. 448 ГПК, нито за прекратяване на производството по чл. 433, ал. 1, т. 5 или т. 8 ГПК, и счита обжалваните откази за правилни и законосъобразни. Съдът като прецени събраните по делото доказателства, установи следното: Изпълнително дело № 20178440403949 по описа на ЧСИ С.Я. с рег. № 844 на КЧСИ е образувано на 26.09.2017 г. по молба на взискателя „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД и въз основа на изпълнителен лист от 14.12.2010 г., издаден на основание Заповед за незабавно изпълнение от 06.12.2010 г. по ч.гр.д. № 55343/2010 г. по описа на СРС, 50 състав, подлежаща на изпълнение, с който И. К. Б., ЕГН •••••••••• е осъден да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК 000694959 сумата от 10 010,48 лв. за главница, ведно със сумата от 1260,83 лв., представляваща договорна лихва за периода от 19.02.2010 г. до 11.11.2010 г., както и сумата от 25,86 лв. наказателна лихва, за периода от 19.02.2010 г. пдо 11.11.2010 г., ведно със законната лихва от 12.11.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 797,07 лв. разноски за делото. След образуване на изпълнителното дело, на 27.10.2017 г. е наложен запор на банкова сметка на длъжника в „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД, „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, а на 02.11.2017 г. е вписана възбрана върху притежаваната от длъжника 1/2 идеална част от нива с площ 5,002 дка, шеста категория, в местността „Дял“, землището на с. Драганово, община Горна Оряховица. След прехвърляне на вземането на дата 31.01.2018 г. в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, въз основа на молба от 08.05.2018 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е конституирано като взискател и отново е възложило извършването на необходимите изпълнителни действия по чл. 18 ЗЧСИ. На 19.10.2019 г. е разпоредено запорно изпълнение върху пенсията на длъжника. С молба от 13.02.2020 г. взискателят изрично е поискал запор върху пенсионното вземане, а с молба от 01.02.2022 г. – запор върху сметка в „Зираат Банк България“ АД. С решение № 3833/12.07.2023 г. по в. гр. д. № 7600/2023 г. на Софийския градски съд е оставена без уважение предходна жалба на същия длъжник срещу отказ от 28.04.2023 г. за прекратяване на изпълнителното дело по чл. 433, ал. 1, т. 5 и т. 8 ГПК. В решението е прието, че конкретните искания от 08.05.2018 г., 13.02.2020 г. и 01.02.2022 г., както и наложеният на 19.10.2019 г. запор, не позволяват да се формира двугодишен период на бездействие до разгледания тогава момент. На 25.05.2023 г. взискателя е поискал справки за трудови, пенсионни и банкови вземания и налагане на запори върху установените вземания. С разпореждане от 03.10.2023 г. съдебният изпълнител е насрочил опис и оценка на движими вещи за 28.11.2023 г., който не е проведен поради нередовно уведомяване, и е указал възможността изпълнението върху възбранения недвижим имот да продължи чрез съдебен изпълнител с местна компетентност. На 17.10.2023 г. взискателят е поискал препращане на делото на ЧСИ с район на действие Окръжен съд – Велико Търново за изпълнение върху имота, а на 02.11.2023 г. – запор на сметки в „Общинска банка“ АД. На 07.02.2024 г. е поискано проучване чрез регистъра на банковите сметки и налагане на запори върху откритите сметки. На 01.10.2024 г. са поискани актуални справки и запори върху установени вземания, а на 08.10.2024 г. е наложен запор върху сметки при „Изи Пей“ АД. С молба от 10.07.2025 г. взискателят отново е поискал имуществено проучване и прилагане на изпълнителни способи според резултатите. На 21.08.2025 г. са наложени запори върху новоустановени сметки при „Общинска банка“ АД и „Изи Пей“ АД. След установено трудово правоотношение на 21.11.2025 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при „Вадиас“ ООД. Работодателят е уведомил, че възнаграждението е под размера, от който могат да се правят удръжки. На 02.03.2026 г. длъжникът е поискал прекратяване на делото по чл. 433, ал. 1, т. 5 и т. 8 ГПК и предприемане на процедура по чл. 448 ГПК. С разпореждане от 06.03.2026 г., допълнено с разпореждане от 16.03.2026 г., съдебният изпълнител е отказал прекратяването и отправянето на искане до районния съд по чл. 448 ГПК, като е посочил наличието на възбранен недвижим имот. Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбите и нейния отговор, и се запозна с доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, прие следното: По жалба вх. № 38888/27.03.2026 г.: Същата е подадена от легитимирано лице – длъжника, срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнението. Този отказ подлежи на обжалване по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК. От данните по преписката се установява, че жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, предвид следните съображения: Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, освен в делата за издръжка. Прекратяването настъпва по силата на закона при осъществяване на фактическия състав, а постановлението на съдебния изпълнител има декларативно значение. Според задължителните разяснения в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС срокът се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, както и с искане на взискателя да бъде приложен конкретен изпълнителен способ. Образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, имуществените справки и проучването на имущественото състояние сами по себе си не са изпълнителни действия. Когато обаче с молбата се иска не само справка, а и налагане на запор или друг определен способ върху откритото имущество, е налице искане за изпълнително действие. По делото няма период от две години, през който взискателят да не е поискал изпълнително действие. След възбраната от 02.11.2017 г. следват молбата от 08.05.2018 г. и запорът от 19.10.2019 г.; след това са молбите от 13.02.2020 г. и 01.02.2022 г. След съдебното решение от 12.07.2023 г. са налице исканията от 25.05.2023 г., 17.10.2023 г., 02.11.2023 г., 07.02.2024 г., 01.10.2024 г. и 10.07.2025 г., както и запорите от 08.10.2024 г., 21.08.2025 г. и 21.11.2025 г. Всяко от посочените искания е насочено към конкретен способ – изпълнение върху недвижим имот, движими вещи, банкови сметки, пенсия или трудово възнаграждение – а не към абстрактно проучване. Обстоятелството, че някои запори не са довели до постъпления поради липса на наличност или поради несеквестируем размер на дохода, не заличава характера им на изпълнителни действия и не превръща предхождащите ги конкретни искания в бездействие. За приложението на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е релевантно искането за действие, а не успешното удовлетворяване на взискателя. Неоснователно е и позоваването на датата, на която е издаден изпълнителният лист и на продължителността на производството. Тези обстоятелства не съставляват самостоятелно основание за прекратяване по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Възражението за погасяване по давност на самото изпълняемо право не се разрешава в производството по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, защитата по такова възражение е по исковия ред на чл. 439 ГПК. Следователно към датите на отказите – 06.03.2026 г. и 16.03.2026 г. – фактическият състав на перемпцията не е бил осъществен. Отказът за прекратяване на основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е законосъобразен. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество. Предпоставките са кумулативни. Не е достатъчно конкретен изпълнителен способ да не е довел до събиране, необходимо е да е установена невъзможност за продажба на посоченото имущество и отсъствие на друго секвестируемо имущество. В настоящия случай е установено, че длъжникът притежава 1/2 идеална част от нива с площ 5,002 дка в землището на с. Драганово, върху която е вписана възбрана. Съсобствеността не изключва изпълнението върху идеалната част на длъжника. По делото няма данни имотът да е изнесен на публична продан и продажбата му да се е оказала невъзможна. Напротив, взискателят е поискал изпълнението върху него да продължи чрез съдебен изпълнител с местна компетентност. Неплащането на необходимите авансови такси за конкретно последващо действие може да има последиците, предвидени за това действие, но не доказва само по себе си невъзможност имотът да бъде продаден. Не се установява и несеквестируемост по чл. 444, т. 5 ГПК. Закрилата по тази разпоредба е за земи на длъжник – земеделски стопанин, в посочените от закона граници. Длъжникът не е представил доказателства, че има това качество и че имотът обслужва земеделското му стопанство; в декларацията си е посочил, че не извършва земеделска дейност. Самото предназначение на имота като нива и размерът му не са достатъчни, за да възникне несеквестируемостта. Данните за трайно намалена работоспособност, живеене в общинско жилище и получаване на трудов или пенсионен доход под защитения минимум имат значение за несеквестируемостта на конкретни доходи и вещи, но не обосновават прекратяване на цялото изпълнително производство, докато е налице друго имущество, за което не е установена законова забрана за изпълнение. С оглед гореизложеното, жалбата срещу отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 5 и т. 8 ГПК следва да бъде оставена без уважение. По жалба вх. № 38887/27.03.2026 г.: Доколкото е насочена самостоятелно срещу отказа на съдебния изпълнител да отправи искане до районния съд по чл. 448, ал. 2 ГПК, то същата е недопустима. Изброяването на обжалваемите от длъжника действия и откази в чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК е изчерпателно. Отказът да се инициира помощното производство по чл. 448 ГПК не е сред тях и сам по себе си не прегражда изпълнителното производство. Поради това жалбата в тази част следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от горното, съдът