Решение № 108 от 16.5.2023 г. на Окръжен съд - Враца по дело № 92/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх.№ 18596/29.12.2022 г. на "Групама Застраховане" ЕАД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: •••, представлявано от изп.директор С. Б., чрез юрисконсулт Д. Д., против Решение № 720/02.12.2022 г. по гр.д.№ 2113/2022 г. на Районен съд-Враца, с което въззивникът е осъден да заплати на К. В. Г., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••, следните суми: на основание чл. 435 вр. чл. 429, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 2 и ал. 5 КЗ сумата от 5 000 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение в размер на застрахователната сума по застрахователна полица № 8501292020146416 по застраховка „Любим дом“ с клауза „Обща гражданска отговорност“, за платено от ищеца на увреденото лице обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 05.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 283, 33 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 14.12.2021 г. до 05.07.2022 г., както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 850 лева - разноски по делото. В жалбата се поддържа, че при постановяване на обжалваното решение районният съд неправилно е приложил материалния закон, неправилно е преценил събраните доказателства и е допуснал процесуални нарушения. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд не се е съобразил с мотивите на решенията, постановени по гр.д.№ 1458/2021 г. по описа на РС- Враца и в.гр.д.№ 392/2021 г. по описа на ОС-Враца, в които е посочено, че още през м.03.2018 г. е установен проблем с комина, но въпреки това ищецът по настоящето дело е продължил да го използва без да го поддържа и почти 3 години след установяване на този проблем и е възникнал пожар в резултат на продължително влияние на температура, газове, изпарения, влага, отлагания (вкл.опушване, сажди, прах и др.подобни), като по този начин е нарушил разпоредбата на чл.223, ал.2 ГПК. Въззивникът прави оплаквания, че районният съд не е разгледал основното му правоизключващо възражение, свързано с изключения риск съгласно Глава 2, Раздел ІV, чл.9.3 от приложимите към застраховката ОУ, а вместо това е обсъдил защо намира тази клауза за неравноправна, като при това е изброил всички посочени в нея основания за отказ, голяма част от които изобщо не са въведени в производството от застрахователя. Навежда доводи, че нормалната житейска логика, както и множеството възможни ситуации и събития не позволяват изрично и поименно изброяване на всички възможни събития, които могат да настъпят, нито да бъде определено конкретно какъв времеви период се разбира под "продължително влияние". Счита, че съдът неправилно е приел тази клауза за неравноправна, тъй като давала право на търговеца да се освободи от договора по своя преценка. Изтъква, че в случая е установено от заключението на пожаротехническа експертиза, че възникналият пожар в комина е вследствие на натрупани сажди, запалването на същите и недобрата поддръжка на комина, т.е. събитието е възникнало в резултат на продължително влияние на температура, газове, изпарения, влага, отлагания (вкл.опушване, сажди, прах и др.подобни), при което отказът на застрахователя не е по негова преценка, а е основан на експертизата и съдебните решения. В жалбата се развиват съображения, че застрахователят не може да избегне плащане, подвеждайки събитието под множество възможности, както е приел съда, тъй като е очевидно, че в случая не са въвеждани основания като наводнение, свличане, слягане, гниене и т.н., поради което не може да се приеме, че клаузата е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП и нищожна на основание чл.146 от същия закон. Развиват се съображения, че посочената разпоредба на ОУ не е нищожна и на основание чл.408, ал.1, т.4 КЗ, тъй като тази разпоредба не е приложима към настоящия правен спор. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и да бъдат отхвърлени предявените искове, както и да бъдат присъдени деловодни разноски за двете съдебни инстанции. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 1796/08.02.2023 г. от К. В. Г., чрез пълномощника му адв. К. Т., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Въззиваемият счита, че районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Намира, че съдът правилно и в съответствие с практиката на ВКС е приел, че клаузата от ОУ, на която се позовава ответникът, е неравноправна, тъй като обстоятелствата, които са от значение за покритите рискове, са формулирани твърде общо. Посочва, че формулировката "влияние на температура, газове, изпарения, влага, отлагания (вкл.опушване, сажди, прах и др.подобни), течове, сухо гниене, слягане (вкл. на сгради и конструкции), свличане, вибрации вследствие на строителна дейност, наводнения" може да бъде приложена към много и твърде разнообразни и разнородни причини за настъпване на щети, а "продължително влияние" е неясен и твърде общ критерий. Счита, че тази спорна клауза позволява на застрахователя да се позове на изключен застрахователен риск по своя преценка при щети, настъпили по всякакви причини, и по този начин да избегне плащане на застрахователно обезщетение. Намира за правилен изводът на районния съд, че това обуславя неравноправния характер на клаузата и с оглед на това, че същата не е индивидуално уговорена, същата е нищожна на основание чл.146, ал.1 ЗЗП. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, както ида му бъдат присъдени направените пред въззивната инстанция съдебни разноски. Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт. При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, въззивният съд констатира, че първоинстанционният съдебен акт е валиден и допустим. За да се произнесе по правилността на обжалваното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното: Районен съд-Враца е сезиран с искова молба на К. В. Г., чрез адв. К. Т., с която са предявени следните обективно съединени осъдителни искове против „Групама Застраховане“ ЕАД: 1/ Иск за сумат а 5 000 лева - главница, представляваща платено от ищеца на увреденото лице обезщетение за претърпени имуществени вреди, в това число присъдени лихва и разноски, до размера на застрахователната сума по застрахователна полица № 8501292020146416 по застраховка „Любим дом“ с клауза „Обща гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 05.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата; 2/ Иск за сумата 283, 33 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 14.12.2021 г. до 05.07.2022 г. В исковата молба се твърди, че между страните е сключен застрахователен договор „Любим дом“ по застрахователна полица № 8501292020146416 за собствения на ищеца недвижим имот: апартамент, находящ се в •••, със срок на действие от 14.11.2020 г. до 13.11.2021 г. Сочи, че освен покритите рискове пожар и природни бедствия е уговорена и обща гражданска отговорност към трети лица за щети, причинени от застрахованото имущество в резултат на покрит по застрахователния договор риск с лимит от 5 000 лева. Посочва се, че ищецът е платил цялата застрахователна премия при сключване на договора. Твърди се също, че на 18.01.2021 г. вследствие на употреба на печка на твърдо гориво в жилището на ищеца е възникнал пожар като се е запалило коминното тяло. Вследствие пожара в ап. 31, собственост на Л. Т. Т., са били нанесени имуществени вреди. Посочва се, че с Решение № 260400/06.07.25021 г., постановено по гр. д. № 1458/2021 г. по описа на РС – Враца, ищецът К. Г. и неговата съпруга Н. Г. са били осъдени да заплатят на Л. Т. сумата от 3 688 лева, представляваща стойността на причинените в жилището й имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 18.01.2021 г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 899, 94 лева – съдебно-деловодни разноски. Сочи се, че „Групама Застраховане“ ЕАД е било конституирано като трето лице – помагач на ответниците по делото. Сочи се също, че решението е било потвърдено с Решение № 107/09.11.2021 г. по в. гр. д. № 392/2021 г. по описа на ОС – гр.Враца, с което ищецът К. Г. и неговата съпруга Н. Г. с а били осъдени да заплатят на Л. Т. разноските за въззивното производство в размер на 450 лева. Ищецът твърди, че е заплатил на Л. Т. сумата от общо 5 348, 38 лева, представляваща сбор от главницата в размер на 3 688 лева, законна лихва за забава върху тази сума в размер на 310, 48 лева, начислена за периода от 18.01.2021 г. до 16.11.2021 г., сумата от 899, 94 лева – разноски за първоинстанционното производство и сумата от 450 лева – разноски за въззивната инстанция. Сочи, че е поискал от ответното дружество възстановяване на платената сума и с писмо изх. № 20-03-2411/16.12.2021 г. ответното застрахователно дружество му е отказало с мотиви, че механизмът на настъпване на пожара попада в изключените рискове съгласно глава 2, раздел IV, т. 9.3. Ищецът счита, че не е налице посочената хипотеза. Оспорва като нищожна клаузата по глава 2, раздел IV, т. 9.3 поради противоречието й с императивната норма на чл. 408, ал. 1, т. 4 КЗ и като неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Счита, че след като е удовлетворил увреденото лице за него като застрахован възниква правото да получи от застрахователя застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната сума, поради което за него се явява правен интерес от предявяването на осъдителни искове за посочените суми. Претендира и присъждане на разноски. В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника „Групама Застраховане“ ЕАД, чрез юрисконсулт Д. Д., с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че между страните е бил сключен договор за застраховка „Любим дом“, в който е уговорен и покрит риск „Обща гражданска отговорност“ с лимит 5 000 лева. Оспорва причинно – следствената връзка между настъпилото събитие и претендираните вреди, както и размерът на иска, като счита, че платеното от ищеца обезщетение в размер на 3688 лева е завишено и не отговаря на действително претърпените вреди. Счита, че е налице изключен риск по глава 2, раздел IV, т. 9.3 от Общите условия, като пожарът е възникнал в резултат на използване на комина, неговата неправилна поддръжка и експлоатация. Оспорва твърденията на ищеца, че клаузата по глава 2, раздел IV, т. 9.3 от ОУ е нищожна и неравноправна. Иска се постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и са приложени гр.д.№ 1458/2021 г. по описа на РС-Враца и гр.д.№ 392/2021 г. по описа на ОС-Враца. След като обсъди доказателствата, поотделно и в тяхната пълнота, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното: По делото не се спори, че в периода от 14.11.2020 г. до 13.11.2021 г. между страните е съществувало застрахователно правоотношение, произтичащо от валидно сключен договор за имуществена застраховка „Любим дом“ по Застрахователна полица № 8501292020146416. Това обстоятелство се потвърждава и от приложеното като доказателство заверено копие от полицата. Безспорно е и това, че обект на застраховката е недвижимо имущество, собственост на застраховащия К. В. Г., а именно - апартамент, находящ се в •••. От приложената застрахователна полица е видно, че в покритите рискове се включва и „Обща гражданска отговорност“ с лимит 5 000 лева. По делото са приложени Общи условия за застраховка „Любим дом“ за застраховане на жилища, обзавеждане, обща гражданска отговорност, злополука за членовете на домакинството и отмяна на пътуване. Не е спорно, а и се установява от приложените граждански дела, че с Решение № 260400/06.07.2021 г. по гр. д. № 1458/2021 г. по описа на Районен съд – Враца, потвърдено с Решение № 107/09.11.2021 г. по в. гр. д. № 392/2021 г. по описа на Окръжен съд – Враца, е ангажирана деликтната отговорност на К. В. Г. и неговата съпруга Н. И. Г., като са осъдени да заплатят на Л. Т. Т. сумата от 3 688, 00 лева, представляваща стойността на нанесени имуществени вреди вследствие на пожар, предизвикан от К. В. Г. и Н. И. Г. на 18.01.2021 г., при който се е запалило коминното тяло на •••, находящ се в ••• и са причинени вреди в ап.31, собственост на увреденото лице. Присъдена е законната лихва върху посочената сума, считано от 18.01.2021 г. до окончателното й заплащане, както и съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното производство в размер на 899, 94 лева и за въззивното производство в размер на 450, 00 лева. В мотивите на посочените съдебни актове е прието, че от заключението на изслушаната по делото експертиза е установено, че причина за пожара е недоброто изпълнение на комина от страна на строителите /замонолитване и фугиране на коминните тела/, недостатъчната поддръжка и ремонт от страна на живущите /замазване, фугиране и редовно почистване на сажди и налепи/ и продължаващата експлоатация на комина, довела до запалване на саждите. Прието е, че въпреки статута на комина на "обща част" по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС и произтичащата от това отговорност за неговия ремонт на всички етажни собственици, основната причина за настъпването на пожара е продължилата единствено от страна на К. В. Г. и Н. И. Г. експлоатацията на комина в негодно за употреба състояние, с което е допуснато нарушение на нормативните изисквания на Наредба № 8121з- 647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, и въпреки знанието им, че още през 2018 г. е констатирано състоянието на комина и е издадената заповед, с която е наложена принудителна административна мярка "спиране експлоатацията на коминните тела". Не се спори, че по посочените дела настоящият ответник „Групама Застраховане“ ЕАД е бил привлечен на основание чл. 219 ГПК и е участвал в качеството си на трето лице-помагач на страната на ответниците К. В. Г. и Н. И. Г.. Безспорно е и обстоятелството, а и от приложеното преводно нареждане се установява, че на 16.11.2021 г. ищецът К. Г. е платил по банков път на увреденото лице Л. Т. обезщетение за причинените вреди, лихва за забава и разноски в общ размер 5 348, 38 лева. Видно от писмо изх. № 20-03-2411/16.12.2021 г. от „Групама Застраховане“ ЕАД до К. Г., последният е подал молба от 29.11.2021 г. до застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, за което била образувана щета № 85012101190/2021 г. Застрахователят е отказал да изплати обезщетение, излагайки мотиви, че от представеното решение по гр.д.№ 1458/2021 г. по описа на РС-Враца и изготвената в хода на делото пожаро- техническа експертиза се констатира, че поради използване на коминното тяло и при горене на твърди горими материали се отделя топлина, димни газове, сажди и фини прахови частици, в протежението на комина температурата се понижава и образувалите се сажди и прахови частици полепват по комина и при силен огън се запалват и горят като отделят висока температура. Според застрахователя, този механизъм на настъпване на събитието попада в изключените рискове по застраховката, съгласно Глава 2, Раздел IV, т. 9.3 от Общите услови я, според която на обезщетение не подлежат вреди или разходи, настъпили в резултат на продължително влияние на температура, газове, изпарения, влага, отлагания (вкл.опушване, сажди, прах и др.подобни). При така възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи: На първо място предмет на разглеждане е искова претенция с правно основание чл. 435 вр. чл. 429, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 2 и ал. 5 КЗ за заплащане на сумата 5 000 лв., представляваща регресно вземане, което ищецът К. Г., като застрахован по застраховка „Любим дом“ с клауза „Обща гражданска отговорност“, претендира срещу ответника "Групама Застраховане" ЕАД, поради това, че е заплатил на трето увредено лице деликтно обезщетение за претърпени имуществени вреди, в това число присъдените лихва и съдебни разноски. Съгласно чл. 435 КЗ, ако е удовлетворил увреденото лице, застрахованият има право да получи от застрахователя застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и на покритието по застрахователния договор и при спазване изискванията на чл. 434. Видно от разпоредбата, правото по чл. 435 КЗ принадлежи само на това лице, което има качеството „застрахован” по застраховка „Гражданска отговорност” и то само ако и доколкото това лице е удовлетворило реално третото увредено лице. В настоящия случай между страните не се спори, че с влязло в сила съдебно решение е ангажирана деликтната отговорност на К. В. Г. и неговата съпруга Н. И. Г., като са осъдени да заплатят на трето за настоящия спор увредено лице Л. Т. Т. сумата от 3 688, 00 лева, представляваща стойността на нанесени имуществени вреди вследствие на пожар, предизвикан от К. В. Г. и Н. И. Г. на 18.01.2021 г., при който се е запалило коминното тяло на •••, находящ се в ••• и са причинени вреди в ап.31, собственост на увреденото лице, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 18.01.2021 г. до окончателното й заплащане, както и съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното производство в размер на 899, 94 лева и за въззивното производство в размер на 450, 00 лева. Не се спори и относно обстоятелството, че ищецът реално е заплатил определеното обезщетение, законната лихва и съдебните разноски. Безспорно е и обстоятелството, че между страните е сключен договор за застраховка "Любим дом“ с клауза за покрит риск „Обща гражданска отговорност“, обективиран в застрахователна полица № 8501292020146416. Основният спорен въпрос пред въззивната инстанция, който е въведен с направените в жалбата оплаквания и по който въззивният съд дължи произнасяне съгласно чл.269, изр.2 ГПК, е дали е налице предвиденото в Глава 2, Раздел IV, т. 9.3 от Общите условия изключение от покрития застрахователен риск "Обща гражданска отговорност". Въпросът кои са покритите застрахователни рискове е основен предмет на уреждане в застрахователния договор, тъй като е негов съществен елемент – част от естественото му съдържание, без което такъв договор не може да има. Поради това разпоредбите на чл.345, ал.1, т.3 и ал.5 КЗ и зискват договорът да съдържа ясно, недвусмислено и изчерпателно посочване на покритите рискове и изключенията от покритие. Описанието на покритите рискове следва да се разбира като посочване на бъдещите опасности, срещу които се извършва застраховането. С оглед свободата на договаряне н яма пречка страните отнапред да определят в договора за кои събития той няма да се прилага или кои вреди той няма да покрива, т.е. да определят изключените рискове. Тези изключени рискове обаче следва да са ясно определени и да не са свързани с неизпълнени от застрахования задължения по договора, тъй като последното може да доведе до други правни последици, а не до промяна на предметното покритие на застраховката. В конкретния случай в Глава 2 "Застраховка на вашата отговорност", Раздел IV "Ограничения на отговорността на застрахователя по застрахователния договор. Изключени рискове", т. 9.3 от Общите условия на застраховка "Любим дом" е посочено, че на обезщетение по застраховката не подлежат вреди, причинени в резултат на продължително влияние на температура, газове, изпарения, влага, отлагания (вкл.опушване, сажди, прах и др.подобни), течове, сухо гниене, слягане (вкл. на сгради и конструкции), свличане, вибрации вследствие строителна дейност, наводнения. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че така посоченото изключение от риска е формулирано твърде общо и може да бъде приложено към много и твърде разнообразни и разнородни причини за настъпване на щети, а посоченото "продължително влияние" е твърде неясен и общ критерий, поради което тази клауза е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.6 ЗЗП, тъй като позволява на застрахователя да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, позовавайки се на изключен застрахователен риск при щети, настъпили по всякаква причина и при неизяснени условия. Доколкото обаче клаузата съдържа известна конкретика специално по отношение на вредите, причинени от отлагания, в т.ч. опушване, сажди и прах, а в конкретния случай е установено, че вредите са настъпили вследствие на пожар, предизвикан от запалване на нередовно почистени сажди и налепи, въззивният съд намира, че следва да се произнесе и по същество на направеното от ответника правоизключващо възражение. От една страна предвиденото изключение касае обективното състояние на имота и протичащи в него физични процеси (неясно е дали става дума за явни или скрити такива) през продължителен период от време (както бе посочено неясно остава и понятието за продължителен период). Добрата застрахователна практика предполага преди сключването на договора застрахователят да се е осведомил за състоянието на обекта на застраховане (било чрез извършване на оглед, било чрез поставянето на писмени въпроси към застрахования), така че договорът да не бъде сключен ако обектът има недостатъци, които самият застраховател е включил към непокритите си рискове в ОУ. В случая в застрахователната полица към покрития риск "Обща гражданска отговорност" застрахователят е поставил въпроси към застрахования, касаещи собствеността и обитаемостта на жилището, състоянието на електрическата и ВиК инсталацията, състоянието на дограмата, годината на основен ремонт на покрива, отстояние от вода, намира ли се имотът в район с регистрирана свлачищна дейност, етажност, охраняемост и РЗП на обекта. Липсват въпроси, свързани с изграждането и експлоатацията на коминната инсталация, макар сред посочените в ОУ изключения да са посочени влияние на температура, газове, отлагания (вкл.опушване, сажди, прах и др.), което означава, че за застрахователя това не са били съществени за риска обстоятелства съгласно чл.362, ал.2, изр.1 КЗ. При това положение следва да се приеме, че в частта относно покрития риск "Обща гражданска отговорност" договорът е бил сключен от страните за описаното в тази част конкретно състояние на сградата и инсталациите, с което са дерогирани всички несъвместими с това състояние клаузи от ОУ, предвиждащи други непокрити рискове. Този извод следва от разпоредбата на чл.362, ал.2, изр.2 КЗ, предвиждаща, че когато застрахователят е поставил въпроси, той не може да откаже плащане на претенция въз основа на обстоятелства, които са били налице преди датата на сключване на застрахователния договор и за които не е поставил писмено въпрос. След като в случая застрахователят е поставил въпроси, но не и относно състоянието на отоплителната система на сградата, то не би могъл да откаже плащане поради изключен риск, свързан с обективните причини за настъпването на вредите, претърпени вследствие пожара от18.01.2021 г., а именно - недобро изпълнение на комина от страна на строителите при замонолитване и фугиране на коминните тела, липсата на ремонт /замазване и фугиране на коминните тела/ и отлагания от сажди и прахови частици. От друга страна, може да се приеме, че предвиденото в ОУ изключение от риска е свързано и с поведението на застрахования, който не е предприел мерки за овладяване и отстраняване на описаните процеси. Съдебната практика (вж Решение № 173 от 22.11.2013 г. на ВКС по т.д.№ 727/2012 г., ІІ т.о., ТК и Решение № 95 от 04.07.2017 г. на ВКС по т.д.№ 1805/2016 г., І т.о., ТК) приема, че правно значимо за отказа на застрахователя да плати обезщетението при настъпило застрахователно събитие е само такова поведение на застрахования, което е последващо спрямо възникването на застрахователното правоотношение и съставлява неизпълнение на произтичащи от закона, договора, респ. ОУ, изисквания за действия или бездействия, насочени към предотвратяване на събитието и на вредите или към ограничаването им. Тъй като преддоговорното поведение на застрахования е релевантно спрямо други права на застрахователя - да откаже сключването на договора или да прекрати или измени договора при узнаване на обстоятелства от съществено значение за риска, които застрахованият съзнателно е премълчал, след като е бил попитан за тях, приема се, че отказът на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при настъпването на застрахователното събитие не може да бъде основан на такива факти от поведението на застрахования, които по естеството си предполагат настъпване или улесняване настъпването на събитието и с оглед на това са значителни за застрахователния му интерес, ако те са съществували при сключването на договора и са му били известни или е могъл да узнае при полагане грижата на добър търговец. В конкретния случай в мотивите на съдебните актове, с които е ангажирана деликтната отговорност на настоящия ищец е прието, че основната причина за настъпването на пожара е продължилата единствено от него и съпругата му експлоатацията на комина в негодно за употреба състояние и въпреки знанието им, че още през 2018 г. е констатирано това състояние на комина и е издадената заповед, с която е наложена принудителна административна мярка "спиране експлоатацията на коминните тела". Така изложените мотиви имат задължителен характер за ответното дружество "Групама Застраховане" ЕАД, което е участвало като трето лице- помагач в процеса, в които са постановени тези съдебни актове – чл.223, ал.2 ГПК. В рамките на настоящето производство и конкретно във въззивната жалба ответникът се позовава на това поведение на ищеца като причина за настъпване на вредите. Както обаче бе посочено, противоправното поведение на ищеца датира от 2018 г., т.е. в период от повече от 2 години преди сключването на процесния застрахователен договор. Следователно фактите от поведението на застрахования К. Г., които предполагат настъпването на вредите и с оглед на това са значителни за застрахователния интерес, а именно – продължаващата няколко години експлоатация на негодния комин и непочистването на същия от сажди и др.отлагания, са съществували преди сключването на договора и са могли да станат известни на застрахователя чрез поставяне на съответните въпроси, което в случая не е сторено. След като застрахователят не е положил грижа на добър търговец и не е поставил въпроси в защита на собствения си интерес за обстоятелства, които са били налице преди датата на сключване на застрахователния договор, той не би могъл по-късно да се позове на тези обстоятелства нито като изключен риск, освобождаващ го по силата на ОУ от отговорността да плати, нито като основание за отказ. Действително пожарът е настъпил около 2 месеца след сключването на договора, т.е. застрахованият е продължил да ползва негодния комин и след сключването на договора, но това не е основание за изключване на риска съгласно Глава 2, Раздел IV, т. 9.3 от Общите условия, тъй като тази клауза изисква продължително влияние на посочените в нея процеси, както бе посочено по-горе в мотивите. Поведение на застрахования след сключването на договора би могло да бъде разглеждано само като неизпълнение на задължението му по чл.395, ал.1 КЗ, според която той е длъжен да спазва предписанията на застрахователя и компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди. В случая обаче застрахователят не се позовава на такова основание за отказ. При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че направеното от ответника правоизключващо възражение е неоснователно и са налице всички законови предпоставки за уважаване на исковата претенция по чл.435 КЗ. На второ място предмет на разглеждане е искова претенция с правно основание чл.86 ЗЗД за присъждане на сумата 283, 33 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода 14.12.2021 г. – 05.07.2022 г. С оглед основателността на основната искова претенция, основателен се явява и този акцесорен иск. По отношение началната дата на забавата и размерът на обезщетението, във въззивната жалба не се излагат конкретни оплаквания, по които въззивният съд да дължи произнасяне. Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея решение – да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен. По разноските: С оглед изхода на спора пред настоящата инстация, право на разноски възниква за въззиваемия ищец, който претендира направени такива за адвокатско възнаграждение в размер на 830, 00 лв., съгласно представен списък по чл.80 ГПК. От представения договор за правна защита и съдействие е видно, че между К. Г. и пълномощника му адв.К. Т. е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 830, 00 лв., за което е отбелязано, че е платено и в тази част договорът има характер на разписка. Водим от горното, Врачанският окръжен съд