Решение № 177 от 2.7.2026 г. на Окръжен съд - Монтана по дело № 183/2025 г.

Искове с правно основание чл. чл. 405, вр.чл. 386, ал. 1 КЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Предявени са от А.А., ЕГН •••••••••• от гр. *, чрез пълномощника си адв. И.Ц., САК, срещу ЗД Б.И. АД, ЕИК*, гр. *, с която са предявени осъдителни искове за заплащане на застрахователно обезщетение и обезщетение за забава. Ищецът твърди, че на 08.07.2021 год. сключил с ответника договор за застраховка на имущество «Административни и търголски обекти» с адрес на застрахованото имущество: гр. *, кв. *, двора на бившето *, представляващо «*». Съставена била застрахователна полица №*/08.07.2021 год., със застрахователна сума 300 000 лева, а покритите рискове съгласно класификацията на ответника били: 01, 01-1, 02, 02-1, 03, 04, 05 и 08. При сключването на договора ищецът заплатил застрахователната премия в размер на 214,20 лева, а на осн. чл. 325А КЗ била съставена и подписана Декларациявъпросник, в който сградата била описана съгласно изискваН.та на застрахователя. На 10.05.2022 год., в 16,45 часа в *та избухнал пожар, в следствие на късо съединение. За пожара сигнализирали съседи и бил потушен от органите на противопожарна защита. Застрахованата сграда била повредена и частично унищожена, със степен на унищожаване 70%. Застрахователят бил уведомен на 11.05.2022 год. и на 13.05.2022 год. негов представител съставил Протокол за оглед на щета №*, в който били описани причинените щети. На 27.05.2022 год. ищецът получил от ответника уведомление, с което се изисква представянето на допълнителни документи във връзка с предявената претенция за заплащане на обезщетение. Исканите документи били представени своевременно и в срок. Въпреки това и въпреки многократните молби, тъй като от възстановяването на обекта зависели бизнесът и прехраната му, в продължение на около 6 месеца ищецът не получил никакви известия от ответника. На 16.11.2022 год. получил по банков път от застрахователното дружество застрахователно обезщетение в размер на 33 840,01 лв., при което не било ясно как е формирана сумата, а на 23.02.2023 год. – 5 000 лв. съгласно полицата за почистване и извозване на отпадъците от пожара. Със заявление до ответника ищецът възразил, че сумата е многократно по-ниска от обезщетението, посочено в полицата и поискал обезщетението да бъде преизчислено. На 08.02.2023 год. ищецът получил от ответника писмо, с което го уведомявали, че обезщетението остава бъз промяна, тъй като съгл. чл. 499, ал. 2 КЗ, «При вреда на имущество обезщетението не може да надвиши действителната стойност на причинените вреди» и Раздел ІV, чл. 6.2 от ОУ «Покрити Рискове», клауза 01-1 «Разходи за отстраняване на развалини и останки, разчистване, наложително събиране или демонтиране в резултат на покрити по полицата събития – лимитът на отговорност е 5 000 лв. Съгласно Декларацията-въпросник, неразделна част от застрахователна полица №*/08.07.2021 год., застраховката е сключена по «действителна стойност». Действителната стойност е тази оценка в парично изражение, срещу която може да се купи същото имущество (с идентични характеристики – възраст, местоположение, конструкция, вид и т.н.), което имайки предвид всичко това възлиза на 33 848,01 лв.». Ищецът счита, че изплатеното от ответника обезщетение е крайно недостатъчно съотнесено с претърпените щети (близки до тоталните) на застрахованото изущество, чиято действителна стойност е доказана и приета от ответника при съставянето на застрахователната полица. Счита, че застрахователят е бил длъжен да изплати действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, определени по пазарна стойност, без коефициент на овехтяване и за това откзът на ответника е бил неоснователен. По предявен от ищеца срещу ответника частичен иск за сумата от 25 000 лв. от общо 266 151,99 лв. – главница и 20 098 лв. – мораторна лихва, с Решение № 160/14.06.2024 год. по гр.д. № 216/2023 год. на ОС *, съдът е осъдил ответника му да заплати сумата 25 000/двадесет и пет хиляди / лева, частичен иск от общо 266 151,99 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди за настъпило на 10.05.2022 г. застрахователно събитие „пожар“ на основание сключен Договор за застраховка на имущество „Административни и търговски обекти“ с адрес на застрахованото имущество: гр. *, кв. * – двора на бившето *, представляващо „*", ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.06.2023 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати сумата 2 632,88 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 08.07.2022 г. до 25.06.2023 г. на основание чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът има интерес да потърси защита за правата си по съдебен ред и затова сезира съда. Иска се: да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата 241 151,99 лева, представляваща застрахователно обезщетение над изплатеното от ответника в размер на 33 848,01 лв. по застраховка „Административни и търговски обекти“ и „Промишлен пожар“, обективирана в полица №*/08.07.2021 год. със срок на валидност от 24,00 часа на 11.07.2022 год., за претърпени имуществени вреди от увреждането на собствеН. на ищеца недвижим имот, представляващ „*“ в гр. *, кв. *, двора на бившето *, в резултат на настъпил на 10.05.2022 год. пожар, ведно с лихва за забава, считано от 08.07.2022 год. до 12.03.2025 год. (датата на предявяване на иска) в размер на 81 968,44 лева, както и законната лихва върху главницата от предявяването на иска. Претендират се и направените по делото разноски. Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника. Ответникът, чрез пълном., адв. А. И., САК, преупълномощен от М. Г., САК оспорва предявените искове по основание и размер. Признава фактическите твърдеН. в исковата молба: че между страните е сключен договор за застраховка, ме на 10.05.2022 год. е възникнало застрахователно събитие, при което е налице частично унищожаване на сградата, със степен на повреждане около 70%. Признава, че след настъпване на застрахователното събитие ищецът е уведомил застрахователя своевременно, като представител на последН. е съставил Протокол за оглед на щета №*, поискал е и е получил допълнителни документи и на 16.11.2022 год. е превел по банков път на ищеца сумата от 33 840,01 лв., която счита за действителната щета, а на 23.02.2023 год. – още 5000 лв. за разходи за почистване и извозване на отпадъци. Твърди, че е представено удостоверение от РСПБЗН *, установяващо, че за обекта не е била декларирана реална стопанска дейност, не са извършвани проверки за пожарна безопасност, не е изисквано или осъществявано съгласуване или контрол по Наредба № Із-1971/29.10.2009 год., с което ищецът не е изпълнил задължеН.та си за осигуряване на противопожарна защита. Затова въвежда възражение за съпричиняване. Счита, че в случая е липсвала противопожарна сигнализация (сигналът е подаден от съседи). Твърди, че общият размер на вече заплатените на ищеца суми от страна на застрахователя, заедно със заявената претенция значително надхвърлят застрахователната сума от 300 000 лева, като се претендира обезщетение за частично погинал имот. Твъди, че ищецът не е доказал допълнителни вреди, надвишаващи вече полученото обезщетение. Това, заедно с твърдяното бездействие на ищеца обосновава и възражението за частична липса на причинно-следствена връзка между вредоносН. резултат и застрахователното събитие, доколкото противоправното поведение на ищеца е допринесло за реализирането му. Затова счита, че в случая застрахователят е изпълнил задължеН.та си добросъвестно и в пълен обем и допълнителната претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Твърди, че при огледа пожарникарите са намерили огнища от изгорени чували с тор, като огнището се е намирало в непосредствена близост до фермата на ищеца, което също може да е причина за пожара. На отделно основание счита, че застрахователят не е в риск по имуществена застраховка, тъй като при сключването на договора за застраховка ищецът е декларирал, че на обекта има СОТ и че се обитава постоянно, но в деня на пожара не е имало нито хора, нито валиден договор за охрана, в който случай пожарът би бил овладян по-бързо и щетите биха били по-малко. Т.е., счита, че ищецът невярно е декларирал пред застрахователя, което от негова страна представлява неизпълнение на договора за застраховка и от там – липсват предпоставките за пълна реализация на застрахователната отговорност, поръди което искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Оспорва и претенцията за лихви, като счита, че застрахователят не е изпаднал в забаваи не следва да дължи лихва за периода 01.07.2022 – 25.03.2023 год., тъй като до 10.01.2023 год. ищецът не е предсавил необходимите документи на застрахователя за изплащане на застрахователното обезщетение. Претендира разноски. Въвежда под условие възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за процесуално представителство и защита. В съдебно заседание ищецът А. А. се представлява от адв. И. Ц., САК, който поддържа исковете и моли да бъдат уважени в цялост като основателни и доказани. Представя списък по чл. 80 ГПК. Ответникът ЗД Б.И. АД се представлява от адв. А. И., САК, който поддържа възражеН.та, въведени с писмеН. отговор. Оспорва размера на претендираното обезщетение, като посочва, че ако бъде то уважено в цялост общата стойност на претендираното обезщетение би надхвърлила уговорената застрахователна сума. Претендира разноски съобразно списъка по чл. 80 ГПК. Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното: От фактическа страна: Между страните не е спорно, че е сключен между тях договор за застраховка, с издадена застрахователна полица с №*/08.07.2021 год. В Декларация-въпросник съгл. чл. 325а от КЗ са посочени застрахованото имущество – *, застрахователната сума – 300 000 лева и покритите рискове, в т.ч. с включени клауза „01“ – пожар, включително последици от гасенето на пожара и клауза „01-1“ – разходи за отстраняване на развалини и останки, разчистване, наложително събаряне или демонтиране в резултат на покрити с полицата застрахователни събития. В декларацията е посочено, че описаните стойности са действителни, обектът е масивна сграда със ЗП 750 кв.м., построена през 1970 година, в добро общо състояние, в т.ч. на инсталациите, като последните ремонтни дейности са от 2018 год. Обитава се постоянно. Пространството е осветено, охранява се и има инсталиран СОТ. Срокът на застраховката е от 00,00 часа на 12.07.2021 год. до 11.07.2022 год. Застрахователната премия от 214 лева с ДДС е платена от ищеца на 08.07.2021 год. С Протокол №*/17.08.2021 год. на ищеца са предадени от трето лице, 3 бр. Пожарогасители с извършено техническо обслужване. На 10.05.2022 год. в застраховаН. обект – * в гр. *, кв. *, собственост на ищеца възникнал пожар. Ищецът уведомил застрахователя и на 13.05.2022 год. негов представител – свид. А.З., в присъствието на собственика – ищецът А. А. съставил Протокол за оглед на щета №*. С исковата молба е представена Комплексна пожаро-техническа и електротехническа експертиза рег. №*/26.07.2022 год., изготвена от специалисти при МВР, ГД ПБЗН, Дирекция „Държавен контрол и превантивна дейност“, отдел „Център за изследваН. и експертизи“, със заключение, че огнището на пожара е разположено в складовото помещение, където се намират кошарите за малки прасенца и главното ел.табло на сградата, в зоната около металната, кръгла колона, разположена в средата на помещението. Найвероятната причина за пожара е възникнал авариен режим (електрическо къси съединение) в електрическата инсталация на обекта. В резултат от заключението на горепосочената експертиза е издадено от Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – * и Удостоверение рег. №*/16.05.2022 год., за това, че на 10.05.2022 год., в 15,45 часа е възникнал пожар в *, кв. *, гр. *. При пожара е унищожено: покривна конструкция, складови и спомагателни постройки и оборудване (като щетите не са изчерпателно изброени). Пожарът е загасен от екипи на РСПБЗН – *. С писмо, изх. №*/27.05.2022 год. ответникът е изискал от ищеца да представи допълнителни документи за вземане на окончателно решение по заведената при него претенция №* по застрахователна полица №*/08.07.2021 год. С писмо от 21.06.2022 год., във връзка с отправено запитване, ЕРМ З. АД е уведомил застрахователя, че на 10.05.2022 год. не е регистрирано изключване на ел.захранването на процесН. обект. След извършена собствена проверка и след заведена жалба от 01.02.2023 год. на ищеца, ответникът го е уведомил – с писмо, изх. № ОК- 91677/08.02.2023 год., че лимита на отговорност по Раздел IV, чл. 62 от ОУ „Покрити рискове“, клауза „01-1“ – разходи за отстраняване на развалини и останки, разчистване, наложително събаряне или демонтиране в резултат на покрити с полицата застрахователни събития лимита на отговорност е 5000 лева, а съгласно Декларацията-въпросник, неразделна част от застрахователната полица, действителната стойност е 33 848,01 лева и по жалбата му, разгледана на експертен съвет на дружеството е взето решение, че размерът на определеното обезщетение остава без промяна. От заключението на съдебно-техническата и оценителна експертиза, изготвена от в.л. С. Р., изготвена след оглед на място на 09.09.2025 год., пазарната стойност на имота към м. Май, 2022 год. е била 331 803 лева. В съдебно заседание вещото лице Ст. Р. допълва, че възстановителната стойност е 1300 лева/кв.м., като общата възстановителна стойност по вещН. метод е 371 00 лева. В момента инвестиционната стойност на сградата е 1309 лева/кв.м. Функционалната и икономическата обезценка се определят на базата на годината на строителство и остатъчН. нормативен живот на сградата. Той е 63%. Към 10.05.2022 год. стойността на цялата сграда е била на стойност 331 803 лева. О т пожаро-техническото заключение, изготвено от в.л. инж. И. Д. след запознаване с материалите по делото и личен оглед се установява, че сградата е била изградена с носеща конструкция от негорими материали, с двускатен покрив от дървена носеща конструкция и керемиди, а в помещеН.та за персонала с етернитови платна. Върху стените има дървени носещи греди. Хоризонтални носещи греди по дължина на помещеН.та, монтирани върху метални колони. Пълно унищожаване на всички компоненти на тези конструкции. Най-вероятната причина за пожара е възникнал авариен режим (електрическо късо съединение) в електрическата инсталация на обекта. Попродължителното горене на юг от складовото помещение се доказва от подълбокото прогаряне на наличните носещи греди. Същите са прекършени на средата, където са прогорели до загуба на носещата способност. В складовото помещение няма горими останки от покрива. Южната преградна стена на складовото помещение е с паднала мазилка, което говори за продължително горене и нагряване до отделянето и от тухлената мазилка. На север от складовото помещение иа запазени носещи дървени греди. Изградените брандмауери между помещението за отглеждане на прасета и помещеН.та, предназначени за персонала са спрели разпространението на пожара в съседната долепена сграда. В сградата не е имало изградена СОТ, но тази система е и неефективна за ранно открИ.е на пожар. Сградата е била изградена в съответствие с нормативните изискваН. (Наредба Iз1971). ВероятН.т първоначален източник (огнище) на пожара е главното ел.табло, разположено в складовото помещение, в зоната около металната кръгла колона, разположена в средата на помещението. Най-вероятната причина е късо съединение в електрическата инсталация. Ориентировъчното време за обхващане на сградата от пожара е около 30 минути. В съдебно заседание вещото лице инж. И. Д. допълва, че късото съединение е станало след ел.таблото. То не се е отразило на електроподаването. От заключението на допълнителната пожаро-техническа експертиза, изготвена от в.л. инж. И. Д. се повтаря първоначалната констатация на експерта относно причините за пожара. Анализирал е положението и състоянието на намиращите се в близост до сградата останки от чували и е стигнал до заключение, че те са се запалили от искри, попаднали върху тях от горящия покрив, а не обратно. Потвърждава извода си, че най-вероятното място, от където е започнало горенето е късо съединение в склад в централната част на сградата. От събраните гласни доказателства: Свид. С.Ц., служител на ответника е лицето, извършило първоначалН. оглед на застрахователя по заведената щета. Той е направил приложените с отговора снимки в присъствието на ищеца. На място установил, че в близост до самата сграда, на около 5 метра имало изгорени чували, изглеждали като чувал за смет. Около тях имало трева, която не била изгоряла. Най-голямата щета бил покривът, той бил изцяло унищожен. Имало щети и по стената. Не си спомня дали е имало разлика в щетите по сградата в близост до тези чували и в останалата част. Сничката на ел.таблото не е направена от него. Не си спомня имало ли е запазени части от обекта. Застрахователната стойност се определя като клиентът заявява колко и на каква стойност иска да застрахова обекта. С влязло в сила Решение № 160/14.06.2024 год. по гр.д. 216/2023 год. на МОС, потвърдено с Решение № 733/30.05.2025 год. по в.гр.д. № 2651/2024 год. на САС и влязло в сила на 05.08.2025 год., е уважен частичен иск на ищеца срещу ответника в размер на 25 000 лева от общо 266 151,99 лева – застрахователно обезщетение за процесната имуществена вреда, ведно със законната лихва върху сумата от 26.03.2023 год. до окончателното изплащане на сумата, както и 2632,88 лева – обезщетение за забавено плащане за периода 08.07.2022 – 26.06.2023 год. . Сумата е изплатена от ответника по изп.д. № 786/2025 год. на ЧСИ М.К., рег. №* в КЧСИ, р-н СГС. При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи: Иска се: да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата 241 151,99 лева, представляваща застрахователно обезщетение над изплатеното от ответника в размер на 33 848,01 лв. по застраховка „Административни и търговски обекти“ и „Промишлен пожар“, обективирана в полица №*/08.07.2021 год. със срок на валидност от 24,00 часа на 11.07.2022 год., за претърпени имуществени вреди от увреждането на собствеН. на ищеца недвижим имот, представляващ „*“ в гр. *, кв. *, двора на бившето *, в резултат на настъпил на 10.05.2022 год. пожар, ведно с лихва за забава, считано от 08.07.2022 год. до 12.03.2025 год. (датата на предявяване на иска) в размер на 81 968,44 лева, както и законната лихва върху главницата от предявяването на иска. Правното основание на предявеН. иск е чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането. Съгласно цитираната норма, при настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговореН. срок. Основателността на този иск срещу застрахователя предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по съответната застраховка, както и размер на вредата. С влязло в сила Решение № 160/14.06.2024 год. по гр.д. 216/2023 год. на МОС е уважен частичен иск на ищеца срещу ответника в размер на 25 000 лева от общо 266 151,99 лева – застрахователно обезщетение за процесната имуществена вреда, ведно със законната лихва върху сумата от 26.03.2023 год. до окончателното изплащане на сумата, както и 2632,88 лева – обезщетение за забавено плащане за периода 08.07.2022 – 26.06.2023 год. Решението по гр.д. № 216/2023 год. на МОС е влязло в сила на 05.08.2025 год., в хода на настоящото производство. С него е формирана СПН досежно спорните и по настоящото дело правопораждащи факти, поради което и в случая основанието на иска е доказано. Съдът следва да разгледа единствено въпроса за размера на вредата и по-специално на останалата част от претендираното вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, но не повече от застрахователната сума. Съобразно чл. 400, ал. 1 КЗ, за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. Ал. 3 на чл. 400 КЗ предвижда, че когато друго не е уговорено, приема се, че застрахователната сума по договора е определена съгласно действителната стойност на имуществото. В приложеното към настоящото гр.д. № 183/2025 год. е приложено гр.д. № 216/2023 год., двете на МОС. Видно от намиращите се в него, л. 45 и следв. Общи условия за застраховка „Административни и търговски обекти“ на ответното дружество. В случая, с договора за застраховка от 08.07.2021 год., сключен между страните обектът „*“, намираща се в двора на бившето * в кв. *, гр. * е договорена застахователната сума – 300 000 лева, както и покритите рискове, в т.ч. клаузи „01“ – пожар, включително последиците от гасенето на пожара и „01-1“ – разходи за отстраняване на развалини и останки, разчистване, наложително събаряне или демонтиране в резултат на покрити по полицата застрахователни събития – с лимит до 5 000 лева. В раздел VIII Застрахователна сума, лимити на отговорност, застраховане и подзастраховане, в т. 25 от ОУ е посочено, че застрахователната сума не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на застрахованото имущество. Ако в застрахователната полица не е уговорено друго, се приеима, че застрахователната сума е обвързана с действителната стойност на имуществото, включително с последствията при подзастраховане или надзастраховане. Съгл. т. 26 в рамките на застрахователната сума, за някои видове имущества или за отделни покрити рискове, може да бъде договорен подлимит, който представлява максимален размер на отговорност на застрахователя за едно събитие или общо за срока н азастраховката. ДоговореН.т подлимит на отговорност задължително се вписва в договора за застраховка. В случая застрахователната сума е 300 000 лева с подлимит 5000 лева и в застрахователната полица не е уговорено друго. Сумата от 5000 лева е част от общата застрахователна сума (а не допълнителна сума върху нея) и нейната стойност се включва в общия лимит на отговорност по полицата. Съгласно трайната съдебна практика, релевантна за определяне на действителната стойност на застрахованото имущество е средната пазарна стойност към датата на настъпване на застрахователното събитие. За определяне размера на дължимото в процесН. случай застрахователно обезщетение настоящият съдебен състав изцяло кредитира заключението на вещото лица по приетата съдебно-техническа и оценителна експертиза, като обективно и компетентно дадено. Според това заключение към 10.05.2022 год. стойността на цялата сграда е била на стойност 331 803 лева., а общата възстановителна стойност по вещН. метод е 371 00 лева. На ищеца са заплатени до момента общо 63 848.01 лева – 5000 лева по клауза 01-1 и 33 848,01 лева – по клауза 01 – доброволно от застрахователя и 25 000 лева след влизане в сила на решението по частичН. иск. Ето защо, съдът намира, че предявеН.т главен иск следва да бъде уважен изцяло, чрез осъждане на ответника да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер от 236 151.99 лв. (тяхната равностойност в размер на 120 742,60 евро), ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 27.03.2025 год., до окончателното изплащане, а за разликата от 5000 лева (2556.46 евро) до претендираните 241 151,99 лева (123 299.05 евро) искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне. По акцесорната претенция за обезщетение за забава: В процесН. случай по делото се установява, че ищецът е уведомил ответното застрахователно дружество за настъпилото събитие на 11.05.2022 год. /л. 177 от гр.д. 216/2023 год./, като е предоставил необходимите документи на застрахователя на 22.06.2022 год. и последН.т е следвало да плати до 07.07.2022 год., поради което от 08.07.2022 год. е изпаднал в забава. Ето защо, от този момент следва да бъде присъдено обезщетение за забава върху главницата за имуществени вреди, което съобразно заявеН. период е от 08.07.2022 год. до 12.03.2025 год. и възлиза в размер на 79 934.63 лв. (40 869.93 евро), изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК чрез използването на лихвеН. калкулатор, публикуван на интернет-страницата на Комисията за финансов надзор, на ел.адрес https://eis.fsc.bg/interest-calculator/546/. По изложените съображеН., акцесорН.т иск се явява частично основателен за сумата от 79 934,63 лв. (40 869,93 евро), до размера на който следва да се уважи, а за разликата над тази сума до предявеН. размер от 81 968,44 лв. (41 909.80 евро) искът следва да бъде отхвърлен за разликата от 1039.87 евро. Относно разноските: И двете страни претендират разноски и представят списъци по чл. 80ГПК. Ищецът е направил разноски в размер на 25 000 лева за адвокатско възнаграждение и 12 925,73 лева държавна такса – общо 37 925,73 лева. Ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер общо на 25 920 лева с ДДС и 1050 лева за експертизи, или всичко 26 970 лева. Ответникът въвежда възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Възражението се преценява като неоснователно. Освен, че то не е мотивирано, но и разноските, заплатени за адвокатско възнаграждение от самия ответник са в по-висок размер от сторените от ищеца. С оглед частичното уважаване на предявеН. иск, съдът намира, че разноските следва да бъдат присъдени съобразно съотношението на уважената към отхвърлената част на иска, което е 97,82% към 2,18%. Следователно ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 37 098.95 лева/18 968.39 евро, а ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 587.95 лева/300.61 евро. След служебно извършена от съда компенсация, ответникът следва да заплати на ищеца 18 667.78 евро – разноски пред тази инстанция. Мотивиран от горното, Съдът