Решение № 156 от 27.5.2025 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 59/2025 г.

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба срещу ЧАСТ от решение № 53/29.11.2024 г. постановено по електронно дело 2023600900053 (ТД 53/2023 г.) по описа на Окръжен съд – Шумен, с която е отхвърлена претенцията на увредено при ПТП лице Б. Г. Й. за присъждане на отказаното от ЗД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ЕАД застрахователно обезщетение по застраховка Гражданска отговорност за неимуществени вреди, причинено от застрахован автомобилист, за горница над присъдени 40 000лв. до искани 60000лв., ведно със законна лихва от 24.11.2023г. до окончателно плащане и са били определени разноски по делото. Предварителните въпроси по допустимостта на производството и редовното сезиране на въззивния съд са разгледани в определение № 143/17.03.2025, неоспорено след обявяване на страните, ведно с доклада на изложените подробни оплаквания по обжалвания акт. Въззивницата ищца Б. Г. Й., чрез адвокати Д. и Р се позовава на неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД при определяне на справедлив и съответен на актуалните икономически условия имуществен еквивалент на обезщетението за неимуществените вреди за установените телесни увреждания, влошили драстично здравето на пострадалата, и особено на отражението на силния психически стрес и емоционално разстройство, засегнали личността и социалното й функциониране(които не са били изследвани от вещи лица). Оплаквания са изложени и по изводите на съда за основателно съпричиняване на вредите с поведението на самата пострадала, като въззивницата счита за необосновано отчитането на избора на мястото на слизане от автомобила като значимо за настъпилия удар, въпреки че автоекспертът е потвърдил, че към този момент управляваният от застрахования водач автомобил е бил в покой и съответно е липсвало задължение за пътничката да се съобразява с такава опасност. Позовава се и на установената съдебна практика, изискваща пълно доказване на конкретен и значим за вредоносния резултат принос, какъвто неправилно е обоснован с предположение, изведено в заключението на вещото лице. С тези доводи, поддържани и в писмено изложение и пледоария по същество, пълномощниците молят за отмяна на обжалваната част от решението и присъждане на горница на обезщетението до претендиран като справедлив еквивалент размер на неимуществените вреди, без намаляване поради принос на пострадалата. Въззиваемият ответник ЗД„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ЕАД, чрез юрисконсулт П., оспорва оплакванията в цялост. Позовава се на пълното установяване на твърдените значими за справедливото обезщетяване обстоятелства, включително и значението на преживяното ПТП като стресогенно събитие. Поддържат се като правилно установени и фактите по поведението на пътничката, която е пренебрегнала риска от очаквана поява на автомобили на платното и вместо да напусне таксиметровия автомобил и да изведе детето си от дясна страна, е избрала другата страна и така е удължила и престоя си във високо рисковата зона за движение на пътните превозни средства, където е реализиран и вредоносния резултат. В писмено становище по същество се поддържат същите доводи, като юрисконсултът моли за потвърждаване на правилното отхвърляне на претенцията за размер над остойностените вреди, намалени с 20 %, съответно на приноса на пострадалата. Страните претендират насрещно за присъждане на разноските и във въззивното производство. Пълномощниците на въззивника са поискали присъждане на възнаграждение за безплатно предоставена правна услуга в полза на данъчно регистрирания адв. Д., което съдът да определи при отчитане на размери по НМРАВ. Въззиваемият е поискал определяне на юрисконсултско възнаграждение в указан от закона минимум и е оспорил основанието за предоставяне на безплатна услуга на насрещната страна, поради получената вече частична парична компенсация в необжалвания размер. За да се произнесе въззивният състав съобразява следното: Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ на отхвърляне на пряк иск на пострадало от ПТП лице срещу застраховател на автомобилиста, причинил неимуществени щети за горница над 40 000 лв. до само 60 000лв., със съответна лихва. Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на осн.чл.432, ал.1 от КЗ, за присъждане на застрахователно обезщетение, поискано, но неизплатено от ответника като справедлив еквивалент за причинени неимуществени вреди на обща стойност 90 000 лв., по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, включващо и дължима от застрахования законна лихва върху главницата, считано от уведомяване на застрахователя на 24.11.2023г. до окончателното им погасяване. Ползващият се от застраховката пътник Б. Й. е основала претенцията си на твърдения за понесени болки и страдания от телесни увреждания в областта на таза(множествено счупване на гръбнака и таза), наложила болничен прием по спешност, наложително обездвижване, изискващо битово обслужване с чужда помощ при движение и хигиена, като възстановяването не е било приключено в рамките на 4 месеца до сезиране на съда, очаквани са били нови интервенции и усложнения, които да пораждат продължително обострящи се болки. Наред с това ищцата е описала изживяване на шок и ужас, довели до влошени характеристики на вниманието и паметта, безпокойство, тревожност и депресия, нежелание за общуване и влошено настроение без видима причина, като тези негативни симптоми на влошават емоционалното функциониране на личността и социалните й характеристики (пострадалата станала избухлива, меланхолична, асоциална, загубила желание за живот, често създава скандали и не полага грижи за семейството), а развилата се страхова невроза се проявява с чести паник-атаки и продължаващи във времето страхове при возене и управление на МПС. Комплексът от тези телесни и психични увреждания са посочени като пряк резултат от предизвикано на 26.07.2023г. в гр. Шумен на ул. „Цвята Кънчева“, № 12 пред ДГ „Щурче“ от застрахован водач М И, при управление на лек автомобил „Ауди-80“, с рег. № Х, който при движение на заден ход блъснал излязлата от такси пътничка. Застрахователят е оспорил в отговора по исковата молба както обстоятелствата, пораждащи отговорност на застрахования, така и конкретно размера на паричния еквивалент за понесените при затискането й между двата автомобила болки и страдания. Наред с оспорване на причиняване на целия обем от негативни изживявания и продължителността на възстановяването пряко от удара при ПТП, ответникът изрично е заявил и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с поведение на самата пострадала, конкретизирано с твърдения за нарушаване на задължението на пътника да се съобрази при излизане от МПС с вече предприето движение на друг автомобил като потенциална опасност на пътя(сигнализирана и с подаден звуков сигнал за опасност от автомобила, в който се е возила до тогава) и продължаване на движението в коридора на приближаващия се застрахован автомобил. Допълнително е обосновано и нарушение на забрана за внезапно навлизане като пешеходец на платно за движение и за въздържане от удължен престой на пътя. Обезщетение над обжалваните размери е било поискано от пострадалата преди предявяване на претенцията в съда. По делото е нямало спор, че към момента на уведомяване на застрахователя за увреждащото събитие, разследването за престъпен характер на вредоносното деяние на автомобилиста не е било приключено, но същевременно срокът за разглеждане на претенцията за обезщетяване на вредите е изтекъл без застрахователят да е съобразил представените от пострадало лице материали от разследването на престъпен характер на вредоносно поведение на застрахования водач, причинило телесни увреждания на пътника. Затова съдът намира за установен интересът на неудовлетворения от застрахователя ползващ се от задължителна застраховка пострадал пътник да търси с иск по чл. 489 ал. 3 КЗ разрешаването на спора за дължимост на застрахователното обезщетение, ведно с акцесорни към него лихви. Решението, в частта, с която е била присъдена дължима застрахователна сума от 40000 лв. като справедливо обезщетение за понесени неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания поради телесно увреждане и психотравма, съпричинени от пострадалата, с лихва от 24.11.2023г. не е обжалвано, поради което въззивният съд зачита стабилното вече установяване както на основанието за възникване на покритата от застрахователя гражданска отговорност на застрахования автомобилист, причинил вредоносно ПТП, така и на отговорността на застрахователя за изплащане на обезщетение. Междувременно, в хода на първоинстанционното дело с влязло в сила споразумение пред наказателен съд е наложено и наказание за непредпазливо престъпно причиняване на средно телесно увреждане, принципно обуславящо гражданската отговорност на виновния застрахован автомобилист, нарушил правила за движение (чл. 40 ал.1 и 2 ЗДвП). Същевременно не е обжалвано отхвърлянето на претенцията за неимуществените вреди над нередуциран размер от 60 000 лв. до предявения първоначално размер от 90 000 лв., което налага и въззвиният съд да се ограничи при отчитането на справедливия еквивалент за комплекса от негативни последици за здравето и психиката на пострадалия до този максимален размер. Обжалваната допустима част от съдебното решение визира както горница над определен от първа инстанция по справедливост еквивалент на неимуществени увреждания до само 50 000лв, така и частта, съответна на 20% от компенсацията, намалена и съответно отхвърлена поради уваженото възражение за съпричиняване на вредоносното събитие от пострадалия пътник. Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК, и представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството намира за установено следното от фактическа и правна страна: Доколкото въззивните оплаквания са сведени единствено до обосноваността на преценката за справедливост по установените обстоятелства по причиненото от застрахования увреждане, въззивният съд възприема като безспорни следните факти: Пострадалата е извела детето си от лява задна врата на спряло в близост до вход на детска градина такси, и при преминаването й зад автомобила, е била притисната от задна дясна част на приближилия се на заден ход лек автомобил „Ауди-80“, управляван от застрахования М И, потеглил от място за паркиране, разположено напречно на пътно платно. При това притискане ищцата е получила телесно увреждане в областта на таза (закрити фрактури без разместване на двете рамена на дясна пубисна кост и фрактура на първи сегмент на кръстцова кост), установени с образни изследвания и потвърдени от съдебно-медицинската експертиза. Пострадалата е лекувана консервативно, като непосредствено след приемането по спешност след настъпилия инцидент, счупените кости са наместени под упойка, но без оперативен разрез, като възстановяването е протекло по обичайния начин без усложнения с принудителното обездвижване на легло за около 36 дена (вкл. начален 10 дневен болничен престой), последвало от изправяне и щадящо ползване на десния крак, изискващо придвижване с помощни средства и рехабилитация за пълно раздвижване, като общо ползвания отпуск по болест достигнал до 96 дни. Видно от събраното от първата инстанция (неоспорено от страните) заключение на назначения експерт, възстановяването на функциите на крайника след изминала година от инцидента е приключило, походката е изцяло възстановена, няма затруднения в движение на ставите и по обясненията на пациентката е останала само непостоянна болезненост на мястото на счупването при продължително натоварване по време на сън, промяна на времето, вдигане на тежести. За въззивния съд няма никакво съмнение в професионалната преценка, извършена от вещото лица при сравнение както на болничната документация и образните находки към момент, непосредствено след инцидента, така и състояние след оперативното лечение и рехабилитацията. Според заключението му, лечението и възстановяването на пострадалата са завършени и тя е клинично здрава, няма нужда от допълнителна рехабилитация, а в поясненията пред съда медикът убедително обоснова с физиологичните особености на фрактурната болест обичайните субективни инцидентни болкови усещания, които съпътстват типичното заздравяване на костта (довършено за тази пациентка в обичайните 3 месеца до степен нужна за понасяне на тежестта на тялото) и затихват с течение на времето. Събраните от близките на пострадалата показания потвърждават същите периоди на принудителното едномесечно пролежаване и нужда от ползване на чужда помощ при обслужване в бита и хигиена, последвани от постепенното раздвижване с патерица в следващите два месеца. По-дълъг петмесечен период св. И. (фактически съжител) свързва с връщането на пострадалата в дома им, където той сам се грижил за малкото им дете дотогава, а св. Т (майка, поела пряко обгрижването след изписване на дъщеря й от болницата в своето жилище), посочва, че именно в първия месец са прилагани медикаменти и пострадалата не е ставала от леглото, а в последствие е започнала да се раздвижва. Впечатленията и на двамата за недостатъчно възстановяване недвусмислено се свързват именно със ситуациите, които експертът е пояснил като причина за остатъчни болкови усещания. По отношение на психичните изживявания на ищцата същите свидетели, предават свои трайни, преки и непосредствени впечатления върху поведението и бита на пострадалата. Описанието на събитията е последователно и безпротиворечиво изложено и кореспондира на заключението на експерта. Затова и въззивния съд не намира причина да отрече доказателствена стойност на тези показания (кредитирани съобразно чл. 172 ГПК). Близките описват значителните промени, които са настъпили в ежедневието на ищцата след изписването й от болницата, където пролежала първите 10 дни след инцидента – изпитваните от нея значителни болки, овладявани с медикаменти, невъзможност за самостоятелно придвижване и хигиена без чужда помощ, ползване на патерици като помощни средства продължили общо около три месеца, провеждани самостоятелно рехабилитации за раздвижване и постепенно адаптиране обратно към обичайната домашна и работна среда до петия месец, когато пострадалата е поела отново собственото си домакинство и грижата за малкото си дете. Свидетелката Т посочва и прояви на особено интензивни в началото и постепенно намаляващи с възстановяване на движението негативни емоционални преживявания на усещането за непълноценност и безпомощност и особено ясно изразени притеснения за тригодишното дете, за което майката не можела лично да се грижи. Св. И., посочва и общо повишена тревожност и притеснения за ежедневието, която е липсвала в поведението на партньорката му преди инцидента. Наред с този дискомфорт, обусловен от обездвижването и усещането за нестабилност при движение и поемане на натоварвания, и двамата свидетели посочват повторяеми натрапчиви страхови изживявания, проявени при движение по улицата, пресичане, возене в автомобил, които са били особено интензивни в района на инцидента, посещаван ежедневно с детето при воденето му на детска градина. Свидетелят признава, че пострадалата не е търсила помощ от специалисти за справяне с тези страхове. При съвкупната преценка на така събраните доказателства, оплакванията на застрахователя по фактическите изводи се оказват неоснователни. Въззивният съд също установява, че ищцата е претърпяла средна по степен телесна повреда, затрудняваща движението на долен десен крайник за срок от около 3 месеца, като самото счупване на две рамена на дясна пубисна кост и сегмент на кръсцова кост не е изисквало сложно оперативно лечение с по-продължителен от обичайното възстановителен процес (приключил с пълно възстановяване на движенията) или други предстоящи в бъдеще интервенции. Тези увреждания пораждат обичайните за такъв вид лечение психически страдания в периода на възстановяване не само на работоспособността (в рамките на 96 дни), но и на самочувствието и убедеността на пострадалата в собствените сили (до 5 месеца), до степен на увереност в способността й самостоятелно да полага грижи за семейството си. Първоначално силно изразени и постепенно намаляващи по интензитет в хода на възстановителен процес болки, съпътствали ежедневието на пострадалата при физическо натоварване, несъмнено са били съчетани с негативните емоционални преживявания на влошено самочувствие и усещане за зависимост, които преминават постепенно в рамките на същия период на физическо възстановяване, тъй като са повлияни пряко от обстоятелствата около принудителното обездвижване, наложило откъсването на пострадалата от домакинството й и особено от полаганите от нея ежедневни грижи за малкото й дете. Остатъчните болки, съпътстващи окончателното запълване на костните структури, не могат да бъдат приравнени на непреодолим в бъдеще функционален дефицит, а обичайните при такива счупвания усложнения, засягащи ставите при тази пациентка не се установяват. Негативно за психиката на пострадалата е въздействал острия стрес, характерен за преживяване на заплаха за физическа цялост с телесно нараняване, чиято интензивност е повишена поради осъзнаването на ситуацията като особено опасна и за детето й (което тя е водила за ръка и е съумяла да избута на безопасно място пред себе си непосредствено преди удара), но съдът преценява (въз основа на свидетелските показания), че със собствените си компенсаторни възможности личността се справя със симптоматиката на тревожност и страхове (типични за постепенно адаптиране към преживяното), като благоприятно въздействат стимулите на възстановяване на физическата и трудовата активност и особено връщането към обичайната функция на грижовна майка. Няма обаче описана от свидетелите или установена в медицинската документация симптоматика, която да насочва към трайно влошаване на социалните възможности на пострадалата, изискващо специфично лечение. Не се установява и трайна промяна в поведенческите нагласи на пострадалата, тъй като по-продължителна във времето проява на реакцията на отрицателния спомен, е ситуативно обусловена от мястото на инцидента. Отчитайки като значими за конкретния случай така изброените последици от нараняването, които са имали макар и доста интензивно, но сравнително кратко въздействие върху психо-емоционалната сфера на пострадалата в живота на сравнително млад човек (33г.), с вече изградена социална роля и стабилна ценностна система, формирана около грижата за дете и семейство, въззивният съд намира за неоснователни оплакванията на необосновано игнориране на извънредни психо-травматични последици извън обичайни болки и страдания от типично протекъл оздравителен период (без открити операционни интервенции) и обичайна адаптация към остър стрес до пълно възстановяване на движенията на крайника и на социалното функциониране. С оглед на така установените по идентичен начин от двете инстанции факти, въззивният съд самостоятелно оценява критериите при приложение на чл. 52 ЗЗД по т. 11 от ППВС 4/68 за справедливо остойностяване на комплекса от негативни последици за пострадалата от причиненото от застрахования водач физическо увреждане и стресогенното събитие. Справедливостта налага отчитане само на среден размер на обезщетението за типично физическо увреждане на долен крайник и типична реакция на остър стрес на това травматично събитие, без остатъчни продължаващи за неопределен бъдещ период дефицити, а това налага определяне на паричен еквивалент не по- висок от усреднен размер за такъв вид закрита фрактура. За прилагане на точната мяра за обществена справедливост съдът съобразява и съдебната практика при определяне на обезщетения при средни телесни повреди от подобен характер, включително и сходна негативна психо- емоционална депресивна симптоматика в периода 2017г. – 2020г., вариращи от 5 000лв. до 40 000лв. (Определение № 593 от 24.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 89/2020 г., I т. о., ТК, Определение № 397 от 29.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 1821/2021 г., II т. о., ТК, Решение № 103 от 11.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 92/2023 г., I т. о., ТК, Определение № 196 от 13.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1523/2020 г., II т. о., ТК, Решение № 50085 от 11.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 727/2021 г., II т. о., ТК, Определение № 50495 от 5.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1690/2022 г., II т. о., ТК, Определение № 50003 от 6.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 150/2022 г., II т. о., ТК, Определение № 50178 от 8.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 1546/2022 г., I т. о., ТК, Определение № 50103 от 27.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3266/2022 г., III г. о., ГК, Определение № 569 от 8.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1850/2023 г., IV г. о., ГК). Динамиката на икономическите процеси след този период налага завишаване на стойностите, съответно на повишаването на жизнения стандарт и инфлационните процеси и затова и въззивният съдът намира за наложително завишаването на усреднения размер, до актуализиране към релевантния за настъпване на увреждането момент на 2022г., съгласно изискванията на чл. 52 от ЗЗД за всестранно отчитане на всички ползвани в практиката критерии (Решение № 103 от 9.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2546/2019 г., II т. о., Решение № 9 от 4.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 185/2021 г., II т. о., ТК и мн.др.). Определеният от първата инстанция до 50 000лв. съответства на усреднен справедлив размер за увреждане от такъв характер и съответства както на приключилия без остатъчни последици за здравето възстановителен процес и стресова реакция с обичайната симптоматика и преодолима депресивна нагласа, обусловена от физическо възстановяване, завишен допълнително поради динамиката на стандарта на живот до релевантния за настъпване на увреждането моментг. През 2023г., съгласно официалните данни на НСИ, средностатистическите показатели за едно лице са за общ годишен доход 10846 лв. за страната (нараствал от 6013 лв. за 2018г. до 7705лв. за 2021г.), като за област Шумен тези стойности са по- ниски. Същевременно, официално обявените данни от НСИ вече индикират съществено спадане на нивата на средно годишната инфлация след овладяване на ръста през 2022г. От 07.12.2018г. и към датата на застрахователното събитие лимитът по чл. 492 КЗ на отговорността на застрахователите за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт е в размер на 10 420 000 лв., независимо от броя на пострадалите лица и не е променян, поради което този индикатор не е значим за спора. При това положение, въззивният съд преценява, че определената сума от 50 000лв. е съобразена с развиващите се икономическите процеси към датата на увреждането през 2023г. и оплакването за нарушение на изискванията на закона в тази насока се оказват неоснователни. Въззивният съд не намира основание да завишава този размер до актуализирани максимални размери, съответни значително по-тежки остатъчни последици(увреждания и на други части от тялото, открити оперативни интервенци, повишаване на риск от ставни заболявания и влошаване на хронични или възрастово дегенертивни тенденции при по-възрастни хора и др.подобни усложнения). Затова в процесния по-лек типичен случай, посочената от първата инстанция сума е напълно достатъчна за справедлива пълна компенсация. По-високата търсена стойност би надхвърлила справедливия размер и би се превърнала от средство, заместващо загуба в средство за извличане на неоправдано обогатяване (ППВС № 4/68 г.) чрез промяна в социалното положение и стандарта на живот на пострадалото лице. Останалата част от оплакванията на въззивницата се концентрират в правната квалификация на поведението на всеки от участниците в настъпилото ПТП и значението му като факторен елемент в причинно следствената верига, довела до удара, нанесъл телесните увреждания на пострадалата. Фактите и обстоятелствата относно противоправното поведение на застрахования водач и механизма на причиняване вече са установени с необжалваната част от решението, като основание за ангажиране на отговорността на застрахователя и затова въззивният съд ги възприема по мотивите на първата инстанция към които препраща: водачът на л.а. „Ауди 80“, с рег. № Х е бил паркирал автомобила си между други МПС със задната част към детската градина на място, обозначено като паркинг напречно на оста на пътното платно от другата страна на улицата срещу входа на ДГ „Щурче“. След като оставили своето дете, водачът и съпругата му пресекли улицата (където е нямало никакво движение), влезли в автомобила си и И е пуснал в ход двигателя. В същият момент по улицата от южна посока покрай паркинга преминал и таксиметров л.а. „Опел“ с рег. № Х, който е преустановил движението на платното непосредствено в отклонение към входа на градината(след края на тротоара, ограден с метални прегради) като задната му лява част е била на около 0.6 м. северно от дясната странична част на л.а. „Ауди 80“. При спирането на таксиметровия автомобил пътуващата на задната лява седалка пътничка Б. Г. Й. е излязла от таксито и извела детето си от автомобила от същата задна лява врата, за да го преведе до детската градина. В момента, в който пътничката е преминала покрай задния ляв калник с детето пред нея (хванато с лявата ръка) е била притисната от придвижвания на заден ход с десен завой, управляван от застрахования И. Спорен между страните е само въпросът доколко изборът на пътничката на мястото на слизане от автомобила на платното е противоправен и доколко спазването на правилата би осуетило настъпилия сблъсък. Константна е практика на касационната инстанция, че на сключеното споразумение по реда на чл. 382 НПК се придава значението на влязлата в сила присъда от наказателен съд, която на основание чл. 300 ГПК има задължителен характер за гражданския съд по въпросите дали е извършено деянието, съставомерно ли е то, неговата противоправност и вината на дееца. При разрешаване на въпроси относно гражданско-правни последици от същото деяние, съдът е длъжен да зачита установените в мотивите на присъдата факти по престъпно причинени вреди (решение № 177 от 06.12.2018 г. по т. д. № 2394/2017 г. на ВКС, І т. о.), а доколкото такива липсват, въззивният съд възприема като установен механизма на причиняване на средната телесна повреда на ищцата от водача на автомобила по квалифициращите престъплението обстоятелства, признати в споразумението - противоправно нарушаване на правилата за съобразяване на планирано движение назад с конкретна пътна обстановка и осигуряване на лице което да сигнализира за нововъзникнали опасности и препятствия. В случая, застрахованият водач е признал, че не е положил необходимата грижа за предотвратяване на опасността, създавана от самия него при маневриране на заден ход, т.е. при приближаване от посока, неочаквана от другите участници в движението. Останалите данни за самата пътна обстановка са били изследвани от допуснатата пред първата инстанция съдебно-автотехническа експертиза въз основа на установените престъпни обстоятелства и фиксираните в огледни протоколи обективни следи. Вещото лице потвърждава, че водачът е имал видимост към вече спрелия след подминаването на паркинга таксиметров автомобил, и че е можел при поглеждане в огледала за задно виждане непосредствено преди потеглянето да го възприеме като препятствие по планираната си траектория и съответно по време на движението си да забележи и слизащата от автомобила на платното пешеходка. Същевременно експертът е определил при отчитане на разстоянията и скоростта при потегляне на паркиралото МПС, че при самото слизане автомобилът още не е бил в движение и не е представлявал опасност, а след като вече е отворила вратата и е започнала да сваля от таксито детето и багажа, вниманието й е било концентрирано върху неговото преминаване по платното и е възможно да не е забелязала завиващия със задна част към нея автомобил. При така установените безспорно факти, въззивният съд на първо място съобразява, че съгласно разясненията, дадени от ВКС с ТРОСТК № 1/2014г., за да се приеме съпричиняване следва да се установи наличие на пряка причинна връзка между конкретно поведение на пострадалия и настъпване на вредоносното събитие или някои от последиците, дали негативно отражение в личната сфера на ползващото се от застраховката увредено лице. Приносът на увредения може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Нито едно от посочените от застрахователя нарушение на правилата за движение на пешеходци (чл. 113 ал.1 т.1 и 2 ЗДвП) не е било доказано: след като таксиметровия автомобил е спрял, отварянето на врата и слизане на пътника не е внезапна за другите участници опасност, преминаването по платното зад спрял таксиметров автомобил от мястото на слизане от задна врата също не е неочаквано от останалите участници в движението поведение и няма данни това преминаване да е било забавено от необичаен престой на пешеходката. При категорично установената липса на опасност в момента на спиране на таксито и отварянето на вратата, се опровергава твърдението за непредпазливо избрано място на напускане на автомобила. Следва да се подчертае, че правилото на чл. 95 ал.2 ЗДвП визира поведение на деца- пътници, а не на всички слизащи от автомобил лица, и затова не може да се квалифицира като неправомерно поведението на майката, която е напуснала таксито от лява врата, при положение, че и от дясната страна тротоар не е имало. Още повече, че връзката на придружаването на детето с причиняването на самото ПТП е само хипотетична(вещото лице обосновава пропускането на вече създадената опасност с предположението, че вниманието й е ангажирано с детето). Напротив, дори и да се отчете задължение за извеждане на детето от другата страна, това не означава, че майката не е имала право да напусне таксито от своята врата, да го обиколи безопасно (при липса на индикация за приближаващ се друг автомобил) и тогава да отвори вратата към входа на детската градина, за да изведе от там детето си. При този вариант, неотчетен от експерта, но напълно възможен, пътничката отново би се оказала на мястото, където е била засегната и затова само по себе си избирането на лявата врата за напускане на автомобила не е достатъчно, за да се обоснове нарушение на предпазливостта, изисквана от чл. 95 ЗДвП, до степен на съпричиняване на удара. Като се ръководи от разясненията, дадени в т. 7 от ППВС 17/63 г. на ВС въззивният съд намира, че липсват предпоставките за прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като оплакванията на въззивницата за отчитане на предполагаем, а не реален принос се оказват основателни. В заключение, въззивният съд намира за основателна претенцията на ищцата за пълен размер на справедливото обезщетение за неимуществените вреди без каквато и да е редукция за съпричиняване и затова присъдената вече главница (в необжалваните части от първоинстанционното решение) следва да се допълни с още 10 000 лв. Само за тази основателна част от претенцията обжалваното решение следва да се отмени. Диспозитивът за отхвърляне на неоснователната горница до 60000 лв. съответства на мотивите на въззивния съд, поради което следва да се потвърди. Промяната на резултата от делото налага ревизиране и на разпределението на отговорността за разноски в първата инстанция. Въззивният съд констатира, че дължимото възнаграждение в полза на адвокат, предоставил договорена в края на 2023г. безплатна услуга на ищцата като материално затруднено лице, е било вече присъдено на осн. чл. 38 ал.1 ГПК в полза на данъчно регистриран адвокат до 2094 лв. При отчитане на правилото на чл. 78 ал. 1 ГПК, тази стойност следва да се приеме за част, която е съразмерна на основателна част от претенцията (40000/90000) от определено от първа инстанция с ДДС възнаграждение за цялостната услуга, което при пресмятане въззвиният съд констатира до 4711, 50лв. Поради липса на сезиране на въззивна инстанция от въззивника с това произнасяне, вече определеният размер не може да се коригира. Съразмерно на допълнително присъдената сума е само част от същата основа, съразмерна на горница (10000/90000), или само 523, 50лв. Следва да се завиши и размера на присъдената в тежест на ответника държавна такса с още 400 лв. по сметка на ОС-Шумен. Възложените в тежест на ищеца разноски също следва да се редуцират в съответствие с новия резултат по същество. Съразмерната на неоснователната претенция част (40000/90000) от общия сбор 1354лв., установени в първата инстанция направени от ответника разходи (за събиране на доказателствата и юрисконсултско възнаграждение) възлиза на само 601, 78 лв. и съответно до този размер разноски могат да се възлагат на ищцата. По разноските в настояща инстанция: Пред настоящата инстанция отговорността за разноски се разпределя според защитата по обжалваната част от претенциите по същество. Въззивницата е била представлявана от адвокат, обявил безплатна услуга за защита на обжалваем интерес 20000лв. Към момента на сезиране на въззивния съд няма данни за частичното изплащане на компенсацията на пострадалата, а и самото й предназначение изключва третирането на сумата като нов доход, поради което не може да се приеме тезата на насрещната страна, че обслужваната доверителка вече не е била финансово затруднена и е можела да авансира плащането на възложеното за следваща инстанция представителство. За да определи възнаграждението за тази услуга, въззивният състав отчита, че нормативният акт допускащ безплатно обслужване, препраща към Наредба, приета от ВАС, чийто задължителен характер е отречен като несъвместим с принципи на Евроинтеграцията (решение на СЕС C-438/22), като споделя подробно разясненото и от първата инстанция тълкуване на принципите на Общностното право. Въпреки това, не може да се игнорира и обстоятелството, че с приемането на НМРАВ управителният орган на адвокатурата е оповестил публично методика за размери, служещи за ориентир, както на гражданите за очаквани съдебни разходи, така и на практикуващите професионалисти за възможните доходи от предоставена адвокатска услуга. В случая, когато данъчно регистрираният адвокат е извършил възложените му по-рано действия по съдебното представителство на ищцата и към момента на приключване на изпълнението(когато е документирано съгласието за безплатното представителство), разумно предвидим нетен размер на хонорара му е бил не по-малък от 2200лв. Затова този размер следва да се съобразява като общоприет за възнаграждение за цялостна защита пред една инстанция с такъв имуществен интерес. Същевременно, точният размер на компенсацията на разходите, предвидими от участниците в процеса, не може да не се съобрази с фактическата и правна сложност на казуса, като основен критерий за определяне на размера на разноските, които следва да се възложат на страната, оспорила основателна претенция на ползвалия безплатна услуга въззивник (т.3 ТРОСГТК 6/2012). В случая оплакванията касаят само един от елементите на правопораждащия фактически състав и насрещното възражение и затова не може да се обоснове, че и във въззивната инстанция услугата се доставя в пълен обем. Макар че са развити и доказателствени искания, те повтарят вече направени в първата инстанция действия и делото на въззивницата не може да се характеризира като особено фактически сложно, а установената трайно съдебна практика по прилагане на закона изключва и високата му правна сложност. Затова, адекватно на конкретно положените усилия е възнаграждение, което не надхвърля 1200лв и затова въззивният съд определя възнаграждение за поетата от адв. Николов безплатна адвокатска защита до размер 1420лв. с ДДС. Съразмерно на неоснователната част от така предявената жалба(10000/20000) в тежест на въззиваемия застраховател следва да се възложи само част от 710лв. До размер от 200 лв. тази страна следва да понесе и невнесена такса за въззивно обжалване по сметка на Варненски апелативен съд. Разноските за настоящата инстанция по неоснователната част от въззивното обжалване следва да се възложат на въззивницата. Искането пред настоящия съд се изчерпва с юрисконсултско възнаграждение, лимитирано в НЗПП в граници между 100 и 540 лв. Обема и сложността на защитата на тази страна е ограничен до оплакванията по жалбата, като и в този случай се отчита невисока правна и фактическа сложност и съдът определя 200лв. като адекватно допълнително плащане за съдебното обслужване на работодателя, на осн. чл. 78 ал. 8 ГПК и ЗПП. Съразмерно на неоснователната жалба, в полза на въззиваемия застраховател въззивния съд присъжда само частта от 100лв. Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 271 ГПК, съставът на Варненски апелативен съд