Чл. 489 КЗ
Кодекс за застраховането
Глава четиридесет и седмаРаздел IVв сила52 решения го цитират
Изменен с ДВ, бр. 97 от 23.10.2026, в сила от 23.10.2026. Текстът по-долу още не включва изменението.
Официалният текст на изменението
§ 1. В чл. 489 ал. 4 се изменя така: „(4) Застрахователят не може да откаже сключването на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за срок, по-кратък от срока по ал. 1, но за не по-малко от 30 дни, включително за срок от 30 дни, три месеца или 6 месеца, в следните случаи: 1. за превозни средства с временна или транзитна регистрация – за срока на валидност на регистрацията; 2. за бавнодвижещи се пътни превозни средства; 3. за самоходни машини; 4. за моторни превозни средства от категория L по смисъла на Закона за движението по пътищата; 5. за къмпинг-ремаркета или къмпинг-автомобили.“
Договорът за задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се сключва за един застрахователен период, който е една година, освен в случаите по ал. 2 и 4.
Когато това е уговорено между страните, договорът за задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите може да се сключи за срок до три застрахователни периода, като всеки един от тях е една година. В случаите по изречение първо премията за всеки отделен застрахователен период се определя при сключването на договора.
При многогодишни договори по ал. 2 премията за следващ застрахователен период или първата вноска по нея за следващ застрахователен период се плаща най-късно до 15 дни преди изтичането на текущия период.
Сключването на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за по-кратък срок от този по ал. 1, но за не по-малко от 30 дни, се допуска в следните случаи:
при сключване на застраховката на превозни средства, които имат временна регистрация съгласно действащото българско законодателство; в този случай срокът на застраховката трябва да съвпада със срока на валидност на регистрацията на превозното средство, но за не повече от една година;
при сключване на застраховка на бавнодвижещи се пътни превозни средства;
при сключване на застраховка на самоходни машини;
при сключване на застраховка на моторни превозни средства категория L е съгласночл. 149, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата;
при сключване на застраховка на къмпинг-ремаркета или къмпинг-автомобили.
При придобиване на превозно средство, което е с чуждестранен регистрационен номер, за целите на първоначалната регистрация на превозното средство по реда на действащото българско законодателство задължително се сключва застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за срок от 30 дни по номер на рама на превозното средство, като такава застраховка не може да се издава повторно. Правото на собственост на превозното средство, което е с чуждестранен регистрационен номер, се доказва пред застрахователя със съответните законови документи за придобиване, които следва да се преведат на български език.
Граничната задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите може да се издава за едно превозно средство за срок до 90 дни, като може да се издава повторно, така че общият срок за всички издадени застраховки за това превозно средство да не надвишава 180 дни в рамките на една календарна година.
Страните не могат да уговарят влизане в сила на застрахователния договор по-рано от съответния час на датата на сключване на застрахователния договор.
В случаите почл. 43, ал. 1 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени силии в случаите, когато задължение за застраховане е предвидено по споразумения, по които Република България е страна, застрахователите сключват граничната задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за личните превозни средства на военнослужещите и членовете на цивилния компонент от съюзнически или чужди въоръжени сили, както и на придружаващите ги зависими лица за срок до 90 дни или за сроковете по ал. 1 - 3. Застраховката може да се сключва повторно неограничено, включително във вътрешността на Република България, но за срок не по-дълъг от срока на пребиваване на лицата във връзка с изпълнението на служебните им задължения на територията на Република България.