РЕШЕНИЕ

№ 1821

гр. Пловдив, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20225330102163 по описа за 2022 година Предмет на производството са предявени от ищеца „Електроразпределение Юг“ ЕАД против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД обективно- съединени искове, с правно основание чл. 432, ал.2, във вр. чл. 498, ал. 3, предл. 2 и чл. 497, ал. 1 т.2 КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1688, 03 лв.- главница, представляваща причинени на ищеца щети на имущество, представляващо част от електроразпределителна мрежа, а именно разположено на кръстовище на ул. „•••“ с „•••“, гр. •••, електронно табло при настъпило ПТП на •••••• г., както и сумата от 36, 11 лв., обезщетение за забава за периода от •••••• г. – •••••• г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от •••••• г. до окончателното изплащане. Претендират се разноски.

Ищецът сочи, че на •••••• г. в гр. •••••• на горепосоченото кръстовище е настъпило ПТП, от което са нанесени щети на описаното имущество, собственост на ищеца. Щетите се причинени от М. С. Д., управлявал лек автомобил „••••••“, модел „••••••“, рег.№ ••••••, рама ••••••. За настъпилото произшествие е съставен протокол за ПТП от същата дата. Съгласно същия дошлите на място представители на Районно управление-А. са отразили, че щетите са нанесени в резултат на удар на автомобила в електронното табло. Относно причината за удара, в протокола е отразено несъобразена скорост с атмосферните условия и пътната обстановка. Твърди, се че за горепосоченото МПС виновният водач е представил застраховка „Гражданска отговорност“ с период на застрахователно покритие •••••• г. Ищецът сочи, че в изпълнение на задължението си за непрекъснатост на снабдяването с електроенергия на клиентите е отремонтирал повреденото електромерно табло в кратки срокове. Описва нанесените щети, като сочи, че за вложени материали и труд за отстраняване на щети е заплатена обща стойност в размер на 1688, 03 лв. Посочва, че новото електромерното табло е закупено от „Никика-90“ ООД, съгласно заявка за доставка от •••••• г. На същото дружество е възложена и заплатена подмяна на повреденото електромерно табло. Ищецът сочи, че на •••••• г. е отправил към ответника писмена претенция за изплащане на причинените на имуществото вреди. На същата дата е отправена писмена претенция до Гаранционен фонд. С писмо от •••••• г. Гаранционен фонд е отказал изплащане на обезщетението на основание съществуването към монета на увреждащото събитие на действаща застраховка „Гражданска отговорност“ на М. Д. С писмо от •••••• г. ответникът също е отказал изплащане на обезщетение, тъй като счита, че застрахователното правоотношение е прекратено преди датата на ПТП-то. Посочва, че е налице спор за наличие на застраховка към датата на ПТП. В тази връзка е отправено искане пред Комисия за финансов надзор, но съответно спорът не е разрешен. С оглед липсата на снимков материал, който се сочи като основание за отказа, са поискани копие от направените снимки от РУ-А., които са представени на застрахователя с писмо от •••••• г., но отново е последвал отказ от ответника. Излагат се правни съображения, като се сочи, че ищецът счита, че към датата на ПТП е било налице действаща застрахователно правоотношение с ответното дружество. Относно прекратяването, отразено в Гаранционния фонд, с основание смяна на собственик, се посочва, че същото има декларативно, а не конститутивно действие, поради което валидността на застраховката следва да се преценява за всеки конкретен случай. С оглед липсата на плащане на обезщетение по заведената претенция ищецът счита, че ответното дружество дължи освен заплатените разноски за отстраняване на щетите и обезщетение а забава в посочения размер и период. Моли да се уважи иска, претендират се разноски.

Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, като не оспорва, че исковата молба е допустима, тъй като е предявена застрахователна претенция и е налице отказ от страна на застрахователя. Оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличие на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП, като излага подробни съображения в тази насока. Твърди, че са налице основания за автоматично прекратяване поради неизпълнение на задължения на застрахования. Относно фактите, счита, че следва да се отдели като безспорно отправянето на писмена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, както и отказа на ответника, с довод липса на валидно застрахователно правоотношение. Ответникът счита, че е изпълнил задължението за подаване своевременно на информация за прекратяване на застрахователно правоотношение и излага становище за валидно прекратяване към посочената дата-•••••• г. Оспорва да са налице предпоставките на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Оспорва верността на представения протокол за ПТП. Оспорва и констатациите в него. Посочва, че цитираният в протокола АУАН не обвързва съда. Счита, че са налице обстоятелствата, които изключват вината на М. Д., в качеството на водач на незастраховано при ответника МПС, без да сочи конкретно тези обстоятелства. Оспорва механизма на ПТП и вината на водача за настъпването му. Оспорва да е настъпило изобщо ПТП по механизма описан в исковата молба. Оспорва вредите по основание и размер и акцесорния иск за обезщетение за забава. Моли исковете да се отхвърлят и претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

От приетата по делото като писмено доказателство застрахователна полица № •••••• г. се установява, че М. С. Д. в качеството му на застраховащ е сключил с ответното дружество в качеството на застраховател задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за МПС- лек автомобил „••••••“, без регистрация, с рама ••••••. Уговорен е срок на договора от ••••••г. до •••••• г., като в този срок е уговорено и застрахователното покритие. Съгласно клаузите на застрахователния договор е предвидено застрахователната премия да се изплаща разсрочено, както следва: сумата от 179, 74 лв. в срок до •••••• г. т.е. на датата на сключване и втората вноска в срок до •••••• г. в размер на 165, 62 лв., която не се оспорва, че не е платена от застрахования. Уговорено е, че при неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия, застрахователният договор се прекратява автоматично с изтичане на 15-дневния срок от датата на падежа на разсрочената вноска в съответствие с чл. 368, ал. 4 във вр. с ал. 2, т. 3 от Кодекса за застраховането. Застрахованият се посочва че е уведомен, че при непредставянето на данни за български номера на застрахованото МПС в срок до 1 месец от началото на валидност на полицата, същата ще бъде прекратена, считано от следващия ден на изтичане на срока.

Приета е като писмено доказателство извадка от системата на застрахователя, в която е отразено, че застрахователният договор, описан по – горе е прекратен на •••••• г. поради промяна на собствеността – автоматична анулация.

Приета е като писмено доказателство справка от базата данни на Информационния център на Гаранционен фонд, в която е отразено, че процесната полица е подадена като прекратена в ИЦ на ГФ на •••••• г., като причина за прекратяването е „Смяна на собственик“ От приетия по делото Протокол за ПТП от •••••• г. се установява, че на •••••• г. в •••••• часа в гр. А., кръстовището на ул. „••••••“ и ул. „••••••“ е установено, че участник 1 – М. Д., управлявал лек автомобил „••••••“, модел „••••••“, рег.№ ••••••, рама •••••• при избиране на скоростта на движение не се съобразява с атмосферните условия и състоянието на пътя, като губи контрол на МПС и се блъска в ел. табло, което се установява, че е собственост на ищцовото дружество. В протокола е отразено, че участник 1 е без сключена застраховка Гражданска отговорност. Отразено е, че е увредено електромерно табло. На водача на автомобила е съставен Акт № •••••• за установяване на административно нарушение, за това, че на •••••• г. в гр. А., на кръстовището на ул. „••••••“ и ул. „••••••“ управлява с посока на движение ЦГЧ, собствения си л.а. „••••••“, модел „••••••“, рег.№ ••••••, като при при избиране на скоростта на движение не се съобразява с атмосферните условия, като губи контрол на МПС и се блъска в ел. табло, като предизвиква ПТП с материални щети, с което виновно нарушава чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Актът е връчен на водача, ката на •••••• г. е съставено Наказателно постановление, което е връчено на •••••• г. С оглед оспорване на приетия като писмено доказателство протокол за ПТП са събрани гласни доказателства в тази насока чрез разпита на св. Н. Ц. – мл. Автоконтрольор в РУ – Айтос, който е съставил и подписал протокола. От приетия като писмено доказателство протокол за разпит на свидетеля по делегация по описа на РС – А., се потвърждава отразеното в протокола. Св. Ц. заявява, че той е съставил и подписал протокола, като не си спомня подробности по инцидента. Заявява, че след като е отразено, че е посетил мястото на ПТП значи така е станало, а относно отразяването за липса на застраховка гражданска отговорност посочва, че е констатирано от него, че водачът няма активна такава.

По делото са приети писмени доказателства, установяващи констатираните щети по ел. таблото и стойността на същите, като съгласно калкулация от •••••• г. щетите се изразяват в подмяна на електромерно табло и са на стойност 2025, 63 лв. с ДДС и 1688, 03 лв. без ДДС.

Приети са като писмени доказателства фактури, заявка за доставка и платежни, издадени за периода от •••••• г. до •••••• г., от които се установява общо заплатената стойност за доставка, монтаж и подмяна на ел. таблото.

На •••••• г. е изпратено от ищеца до ответника писмо, с което се претендира заплащане от ответното дружество в качеството му на застраховател на стойността на имуществените вреди, вследствие на гореописаното ПТП в общ размер от 1688, 03 лв. без ДДС.

На същата дата •••••• г. е изпратено писмо и до Гаранционен фонд със същата претенция – възстановяване на стойността на причинените имуществени вреди, вследствие на гореописаното ПТП в общ размер от 1688, 03 лв. без ДДС.

На •••••• г. е изпратен отказ от Гаранционен фонд до ищеца, за изплащане на обезщетение по образуваната щета за гореописаните имуществени вреди.

Твърди се, че застрахователна полица № •••••• г. е подадена като прекратена, считано от •••••• г., без да е съобразена разпоредбата на чл. 368, ал. 4 КЗ и същата произвежда действие към датата на ПТП. Твърди се, че не е съобразена и разпоредбата на чл. 491 КЗ, като посочва, че липсват данни за смяна на собственика. Посочва, че не са налице условията на чл. 557 КЗ и Гаранционен фонд няма законово основание да изплати претендираното обезщетение.

На •••••• г. е получен от ищеца отказ за изплащане на обезщетение и от ответното дружество, като се сочи, че към датата на настъпване на ПТП-то МПС-то не притежава валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, като се връща преписката в оригинал.

На •••••• г. ищецът е изпратил писмо до ответното дружество за изплащане на обезщетението на основание чл. 499, ал. 4 КЗ поради възникнал спор с Гаранционен фонд за изплащане на обезщетението на увреденото лице, в който случай обезщетението се заплаща от застрахователя. Писмото е получено от ответника на •••••• г., като на •••••• г. е изпратен повторен отказ до ищеца на същото основание.

Вследствие на така постъпилите откази ищецът е сезирал Комисията за финансов надзор, като е подал жалба на •••••• г. В отговор на така депозираната жалба на •••••• г. е изпратено до ищеца писмо от Комисията за финансов надзор, в което е отразено, че е налице първата предпоставка на фактическия състав на разпоредбата на чл. 499, ал.4, изр. 1 -во КЗ, а именно: спор между застрахователя и Гаранционен фонд, но не е налице втората предпоставка, а именно: претенцията да е установена по основание и размер, като се сочи, че застрахователят не е имал възможност да извърши оглед на увреденото електромерно табло, нито са му представени снимки на уврежданията, нанесени върху това имущество вследствие на настъпилото ПТП. Отразена е възможността ищецът да предяви претенция по съдебен ред, което е сторено с образуване на настоящото производство.

Предвид становището на КФН, на •••••• г. ищецът е изпратил до РУ – А. писмо с искане за представяне на снимков материал, от който да е видно състоянието на удареното електромерно табло.

В отговор на писмото на •••••• г. РУ – А. е предоставило на ищеца заверено копие от снимков материал от възникналото ПТП на •••••• г., като на •••••• г. отново е изпратена до ответника претенция за изплащане на обезщетение, ведно с получения снимков материал. В отговор на претенцията на •••••• г. е получен от ищеца поредния отказ за изплащане на обезщетение на основание прекратен към датата на ПТП застрахователен договор.

От приетото по делото заключение на Съдебно – оценъчната експертиза се установява, че ремонтът на електромерното табло е протекъл в няколко етапа, а именно: първият етап е положеният труд по демонтаж на увреденото електромерно табло, вторият етап е ремонта по възстановяване на самото електромерно табло: включващ части и труд и третият етап е положеният труд по монтажа на електромерното табло. Вещото лице установява, че електромерното табло е закупено от „Никика – 90“ ООД, като на „Никс“ ЕООД е възложена и заплатена подмяната на повреденото електромерно табло, като определената цена на материали и труд отговаря на среднопазарната предвид изпълнението и краткия срок. Представените суми по фактурите се сочи, че съвпадат с калкулираните от ищеца материали и труд по цена. Положеният труд по ценоразпис на EVN при работа с ниско напрежение е именно такъв – при условия за отстраняване на нанесените щети на електромерното табло и отговаря на действително вложения. Вещото лице установява, че общата сума за възстановяване на имуществените вреди по процесното електромерно табло възлиза на 1688, 03 лв., а при начисляване на ДДС възлиза на 2025, 63 лв. Установява се, че отремонтирането на електромерното табло вместо замяната му, би отнело значително по – голям от 24 часов период от време, а съгласно чл. 25 от Общите условия на EVN е заложен 24-часов срок за отстраняване на повредите и авариите и възстановяване на електрозахранването към крайните потребители.

Съдът кредитира изцяло приетото по делото заключение, като обективно, пълно, компетентно изготвено и неоспорено от страните по делото.

От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че застраховка „ГО“ на М. С. Д. с № •••••• г. е регистрирана в системата на ответника, като е прекратена на •••••• г. на основание/ причина – „Промяна на собствеността – Автоматична анулация \без регистрационен номер\“. Тези данни са подадени автоматично към Гаранционен фонд. От справката от Гаранционен фонд се установява, че в електронния регистър на ГФ, като причина за прекратяване на ГО е въведена „Смяна на собственик“.

Съдът кредитира изцяло приетото по делото заключение, като обективно, пълно, компетентно изготвено и неоспорено от страните по делото.

С оглед установяване на първата предпоставка за уважаване на претенцията и предвид възраженията на ответника в тази насока, то следва да се разгледат събраните по делото писмени доказателства, касаещи наличието на валидно действащ застрахователен договор към датата на ПТП.

Правилото на чл. 483, ал. 1 т. 1 КЗ свързва задължението за сключване на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите с наличие на регистрация на моторното превозно средство в Република България. Задължение произтича и за приобретателя на моторно превозно средство с чуждестранна регистрация, но текстът на чл. 489, ал. 5 КЗ изрично лимитира периода на покритие на сключената при тези условия застраховка до 30 дена.

В чл. 489 КЗ е регламентиран срок на застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като е предвидено, че същата може да се сключи и за по – кратък срок, но не по – малко от 30 дни в случаите, когато МПС-то има временна или транзитна регистрация. Съгласно чл. 489, ал. 5 от КЗ При придобиване на моторно превозно средство, което е с чуждестранен регистрационен номер, за целите на първоначалната регистрация на моторното превозно средство по реда на действащото българско законодателство задължително се сключва застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за срок от 30 дни по номер на рама на моторното превозно средство, като такава застраховка не може да се издава повторно. Правото на собственост на моторно превозно средство, което е с чуждестранен регистрационен номер, се доказва пред застрахователя със съответните законови документи за придобиване, които следва да се преведат на български език. Чл.7, ал.2 от Наредба № 49/2014 г. определя, че за целите на първоначална регистрация на употребявано моторно превозно средство с чуждестранен регистрационен номер или без регистрационен номер, включително с изтекъл такъв, чл.489, ал.5 от Кодекса за застраховането се прилага съответно.

От горното следва, че застрахователите нямат право да сключват застрахователни договори за "Гражданска отговорност" за срок повече от 30 дни. Касаторът е сключил такъв договор за срок от една година, като е установил в договора задължение за застрахования да уведоми застрахователя в срок от един месец за получените регистрационни номера, като санкция за неизпълнение на това задължение е автоматично прекратяване на застрахователния договор.

Хипотеза на едностранно прекратяване на застрахователния договор е предвидена изрично само в разпоредбата на чл.490 от КЗ, която има отношение към разсроченото плащане на застрахователните вноски по застраховка „ГО ”, където няма регламентирана подобна на процесния случай възможност, която дружеството „е заложило” в клауза към полицата, а не е за подценяване и обстоятелството, че застраховащият е заплатил половината от застрахователна премия за период от една година в момента на сключване на застрахователния договор, и е справедливо да очаква от „добросъвестния застраховател” да носи риска и покритието на договора за целия период.

Освен това застрахователят не е уведомил застраховащия нито за прекратяване действието на сключената застраховка, нито за възможността да получи обратно надплатената от него сума.

В случая застрахователят е заявил в ИЦ на ГФ прекратяване на договора за застраховка на основание смяна на собствеността, каквато не се установява да е налице. Още повече, че съгласно чл. 491, ал.1 КЗ В случай на промяна в собствеността на застрахованото моторно превозно средство договорът за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не се прекратява.

Съгласно чл. 354, ал. 2 КЗ застрахователният договор може да се прекрати и на основания, предвидени в него, когато те не противоречат на правилата на добрите нрави и интересите на ползвателите на застрахователни услуги не се засягат необосновано. В случая съдът счита, че прекратяването на договора без уведомление на основание непредставяне на документи при заплатена половината от застрахователната премия, засяга необосновано интересите на ползвателя на застрахователна услуга.

Налице е и противоречие между отразеното в Гаранционен фонд основание за прекратяване на договора и соченото такова от ответника по настоящото дело.

Освен това в случая към датата на сключването на договора, лекият автомобил няма никаква регистрация (регистрационен номер), както е отбелязано в договора, а самият договор не е сключен за срок от тридесет дни, а за такъв от цяла година. Има разлика в законовия режим на автомобил без регистрация и този на автомобил с налична чуждестранна такава; последните се допускат до движение по пътищата без срок ( срв. чл. 140, ал. от Закона за движението по пътищата и др.). Нормата на чл. 498, ал. 5 от КЗ е изключение от общото правило на чл. 489, ал. 1 от същия кодекс, и затова не може да бъде приложена по аналогия и към нерегистрираните автомобили. ( В този смисъл Решение № 1390 от 11.11.2022 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2321/2022 г.). Дори и да се приеме обратното становище, в случая застрахователят е сключил застраховката за една година, а не за срок от 30 дни, както изисква закона. Следва да се отбележи също така, че платената по договора цена е за период от шест месеца, в които е настъпило застрахователното произшествие, като ПТП-то е настъпила един ден след падежа на втората вноска, но в рамките на 15-дневния срок, обуславящ прекратяване на договора по силата на чл. 490 ГПК.

Не се установи сочената от ответника причина за прекратяване на застрахователния договор, като промяна в собствеността на автомобила не бе установена по делото, но дори да имаше такава, застрахователя може да прекрати договора само в хипотезата на чл. 491, ал. 6 изр. последно, каквато също не се доказва.

Предвид гореустановеното съдът счита, че между ответника и собственика на лекия автомобил, причинил ПТП -то е възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, по силата на който застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

В рамките на срока на действие на застраховката е настъпило застрахователно събитие - възникнала е отговорност на водача на застрахованото ППС за вреди в резултат от причинен от същия инцидент.

За да се уважи исковата претенция следва да се установи освен настъпването на произшествие на сочената дата, причинена виновно от водача на застрахования автомобил, но и настъпването на сочените в исковата молба неимуществени вреди на ищец, както и причинно- следствена връзка между виновното поведение на водача и вредоносния резултат.

Наличието на застрахователно правоотношение към датата на ПТП- то се установява, а относно механизма на настъпване на ПТП-то, то същият се удостоверява от приетия като писмено доказателство протокол и от събраните в тази насока гласни доказателства. Механизмът на пътнотранспортното произшествие е установен от приетия констативен протокол, ползващ се с обвързваща съда доказателствена сила относно удостоверените от органите на МВР действия и изявления, както от приетата по делото автотехническа експертиза, която съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните. По отношение на оспорването на механизма на ПТП от страна на ответника следва да се посочи, че по въпроса дали протоколът за ПТП като официален свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този протокол, е формирана съдебна практика, материализирана в решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I ТО, решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II ТО и решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на ВКС, I ТО. Даденото правно разрешение на въпроса е, че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП.

Установява се настъпването на вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между виновното поведение на водача и вредоносния резултат. От приетото по делото заключение на съдебно оценъчна експертиза се установява наличието на причинно – следствена връзка и размерът на причинените имуществени вреди, които напълно съответстват на претендирания такъв от ищеца. С оглед задължението на ищеца към потребителите, то се установява и необходимостта от бърза реакция и подмяна на ел. таблото с ново, вместо неговото отремонтиране.

По отношение на претенцията за обезщетение за забава следва да се посочи, че същата е основателна и следва да присъди за претендирания период и в претендирания размер. Съгласно съдебната практика, която е относима към настоящия случай началото на течението на срока от 15 работни дни по чл.497, ал.1, т.1 КЗ е обвързано не с момента на завеждане на претенцията по чл.498, ал.1 КЗ, а с този на представяне от увреденото лице на всички доказателства по чл.106, ал.3 КЗ, а това са доказателствата, изискани от застрахователя при условията и по реда на цитираната разпоредба. Когато липсват обстоятелствата, с които законът свързва течението на срока от 15 работни дни по чл.497, ал.1, т.1 КЗ, същият не намира приложение, тъй като не тече. Следователно, когато не се представят от увреденото лице доказателства, поради това, че: 1/ застрахователят не ги е поискал или 2/ поисканите от застрахователя доказателства не отговарят на условията по чл.106, ал.3 КЗ, срокът по чл.497, ал.1, т.1 КЗ е неприложим. В очертаните хипотези се прилага тримесечния срок по чл.497, ал.1, т.2, вр. чл.496, ал.1 КЗ, течащ от предявяване на претенцията към застрахователя, чийто начален момент не е обусловен от представяне на доказателствата по чл.106, ал.3 КЗ. Безспорно, условие за прилагане на този срок е към момента на изтичането му да не е налице непредставяне на доказателства от увредения във връзка с надлежно искане на застрахователя за това по чл.106, ал.3 КЗ. Тази отрицателна предпоставка обаче в посочените две хипотези не може да намери проявление, тъй като при тях, или липсва искане на застрахователя по чл.106, ал.3 КЗ, или има неизпълнение от увреденото лице на ненадлежно искане по чл.106, ал.3 КЗ, приравнено по последици на липса на искане по чл.106, ал.3 КЗ. В тези случаи, при преценка на началния момент на забава на застрахователното дружество няма конкуренция между двата срока по чл.497, ал.1, т.1 и т.2 КЗ. Такава е налице само при представяне от увреденото лице на доказателства, поискани от застрахователя.

В случая не се установява да са искани допълнителни доказателства от страна на застрахователя, като отказът му е свързан с твърдението, че застрахователният договор е прекратен към датата на ПТП, поради което съдът счита, че е приложим тримесечния срок от първоначално предявяване на претенцията, от което следва, че същият е изтекъл още преди началната дата на претенцията за обезщетение за забава, доколкото първата писмена претенция е от •••••• г. На основание изложените доводи искът за присъждане на обезщетение за забава в размер на 36, 11 лв. за периода от •••••• г. до •••••• г. следва да се уважи, като доказан както по основание, така и по размер, като последното се установява служебно от съда по реда на чл. 162 ГПК чрез използване на онлайн калкулатор.

Предвид основателността на претенцията за главница, то следва да се уважи и искането за присъждане на законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й погасяване.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски, съобразно приетия списък по чл.80 ГПК и представените доказателства за извършването им. Ищецът претендира разноски в общ размер от 817, 52 лв., от които 117, 52 лв. за държавна такса, 200 лв. – депозит за СОЕ, 150 лв.- депозит за ССЕ, 50 лв.- депозит за свидетел и 300 лв.- юрисконсултско възнаграждение. Съдът счита, че претендираното юрисконсултско възнаграждение следва да се определи на основание чл. 78, ал.8 ГПК във вр. с чл. 25 от Наредба за заплащането за правната помощ в размер от 150 лв., от което следва, че претенцията за разноски е основателна до размера от 667, 52 лв., до който размер следва да се уважи.

На основание изложените мотиви, съдът