Решение № 219 от 15.6.2026 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 126/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН . Производството е образувано по жалба на В. С. С. от гр.Септември, обл.Пазарджик, подадена чрез адв.И. М. от АК- Пазарджик, против НП №26- 0340-000003 от 06.01.2026г., издадено от Началник група в РУ- Септември, ОДМВР- Пазарджик, с което за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания "Глоба" в размер на 102,26 евро /равняващи се на 200 лева/ и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца. В жалбата са изложени възражения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното НП. Жалбоподателят твърди, че НП е издадено след изтичане на преклузивния срок по чл.34 ал.4 от ЗАНН. Счита, че е допуснато нарушение при прилагане на материалния закон. Намира, че деянието е следвало да бъде квалифицирано по чл.175 ал.3 пр.2-ро от ЗДвП, тъй като процесното МПС е било регистрирано, но е нямало поставени регистрационни табели. Настоява за отмяна на атакуваното НП и присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се явява лично и с пълномощника си адв.М., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения, доразвити в изложеното становище по съществото на спора. Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законен или процесуален представител. По делото е получено писмено становище от пълномощник на директора на ОДМВР-Пазарджик, с което моли за потвърждаване на обжалваното НП, като в тази насока излага бланкетни съображения. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендираното адвокатско възнаграждение от ответната страна и иска присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Районният съд, като провери основателността на жалбата и съобрази становищата на страните, съгласно закона, по вътрешно убеждение и след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 22.05.2025г., около 20:53 часа, в гр.Септември по ул.Каваците, е управлявал МПС- мотоциклет КТМ с № на рамата ABTSHEL971B112202, без регистрационни табели, доколкото същото не било регистрирано по надлежния ред. Деянието е квалифицирано от АНО като нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, съгласно който по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Процесното нарушение било установено от намиращия се в непосредствена близост до мястото на негово извършване полицейски автопатрул при РУ- Септември, ОД на МВР-Пазарджик в състав, включващ полицейските служители- св.И. И. и колегите му- П. М. и В. Г.. По посоченото в НП време тримата изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътя, когато забелязали по ул.Стефан Стамболов в гр.Септември управлявания от жалбоподателя мотоциклет без регистрационни табели, който се насочвал в посока към ромската махала на населеното място. По тази причина св.И. го последвал и преминавайки по по-пряк маршрут, го пресрещнал на кръстовището между ул.Кокиче и ул.Каваците. Забелязвайки полицейския автопатрул, жалбоподателят спрял незабавно, след което мотоциклетът изгаснал и повече не могъл да запали. След като установил самоличността на водача, св.И. поискал чрез ОДЧ съдействие. В тази връзка на място бил изпратен полицейският служител- св.А. У.. При пристигане на ул.Кокиче, той провел разговор с колегите си, от които получил информация относно факта на управление на процесното МПС. След извършена справка чрез РСОД по рамата на мотоциклета св.У. установил, че същият не е регистриран по надлежния ред, поради което и няма как да има поставени регистрационни табели. По тази причина св.У. пристъпил към съставяне на АУАН №3911903/22.05.25г. срещу нарушителя, като извършеното от последния деяние било квалифицирано като нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен срещу подпис на нарушителя. Междувременно на място дошъл и неговият баща- св.Стефан С., както и приятелят му- св.Б. З.. Впоследствие АУАН бил изпратен в РП-Пазарджик с оглед преценка за извършено престъпление по чл.345 ал.2 от НК. С Постановление от 30.06.25г на прокурор при РП- Пазарджик било образувано досъдебно производство, в хода на което били извършени редица действия по разследване. Най-сетне, с Постановление от 10.10.25г. наказателното производство било прекратено на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК, а материалите по ДП били изпратени на РУ- Септември при ОДМВР-Пазарджик за преценка относно ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя по реда на ЗДвП. По този повод и на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН, било издадено атакуваното НП. То било връчено лично на нарушителя на 19.01.2026г., а жалбата против него била подадена чрез АНО на 23.01.2026г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което същата се явява процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП пред компетентния районен съд. Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени /материалите по АНП, събраните в хода на съдебното следствие и тези от ДП, приобщени по делото/ и гласни /показанията на св.И. и св.У./ доказателства, които съдът кредитира, доколкото същите са непротиворечиви и взаимно се допълват касателно обективните признаци на процесното деяние. Съдът дава вяра на показанията на полицейските служители- св.И. и св.У.. Въпреки тяхната служебна обвързаност с АНО, по делото не възникнаха съмнения за проявена от тези свидетели заинтересованост или предубеденост. В същото време, съдът не кредитира обясненията на жалбоподателя. Действително, същите имат роля както на средство за защита, така и на важен доказателствен източник по делото. Съпоставени обаче с показанията на полицейските служители, обясненията на нарушителя са голословни, логично непоследователни и вътрешно противоречиви. Жалбоподателят дори не отрича факта, че е управлявал процесното МПС в рамките на населеното място, както и това, че след като е забелязал полицейския автопатрул, знаейки, че извършва нарушение, е тръгнал в друга посока, за да не бъде спрян от тях. В същото време той твърди, че това не се е случило на ул.Каваците в гр.Септември, така както е посочено в АУАН. В този смисъл са и показанията на неговия баща- св.С. касателно мястото на извършване на нарушението. Очевидно изложеното от двамата представлява предварително съгласувана защитна позиция с цел оспорване на мястото на извършване на нарушението, доколкото същото е от съществено значение за обективната съставомерност на деянието. Предвид изложеното по-горе относно показанията на полицейските служители, които кореспондират в пълна степен със съдържанието на събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за установено по делото, че деянието е извършено именно на посочените в АУАН и НП време и място. При така приетата за установена фактическа обстановка, разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: На първо място, при издаване на атакуваното НП не са допуснати процесуални нарушения. Съгласно чл.34 ал.1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от открИ.е на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. По настоящия казус АУАН е бил съставен в деня на извършване на нарушението. В същото време, съгласно нормата на чл.34 ал.4 от ЗАНН, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. В настоящия случай обаче по повод извършеното нарушение е била сезирана РП- Пазарджик и е било образувано ДП за престъпление по чл.345 ал.2 от НК, разследването по което е завършило с Постановление за прекратяване на наказателното производство. По тази причина атакуваното НП е било издадено по специалния ред на чл.36 ал.2 от ЗАНН, а не въз основа на съставения срещу нарушителя АУАН. Предвид изложеното, правилото на чл.34 ал.4 от НК за изчисляването на срока за издаване на НП в случая не намират приложение. Поради това възражението на жалбоподателя в този смисъл е неоснователно. По-нататък, атакуваното НП е издадено от компетентен орган и съдържа всички реквизити, предвидени в нормата на чл.57 от ЗАНН. В обстоятелствената част на НП са изложени факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение /управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и без поставени рег. табели/, посочени са обстоятелствата при които то е извършено, както и нарушената законова норма, като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Както вече беше посочено, по делото е доказано, на посочените в НП дата и място, същият е управлявал МПС е управлявал процесното МПС, което не е било регистрирано по реда на Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. За да достигне до този извод, съдът дължи излагане на своите аргументи относно съществения въпрос дали с оглед техническите характеристики на процесното превозно средство същото въобще е подлежало на регистрация, както и ако това е така, то дали същото е било управлявано по път за обществено ползване. Съгласно §6 т.11 от ЗДвП, „Моторно превозно средство” е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства, а съгласно §6 т.14 „Мотопед” е дву- или триколесно пътно превозно средство, което има двигател с работен обем до 50 куб. см. и чиято максимална конструктивна скорост не надвишава 50 км/ч. Съгласно разпоредбата на чл.149 ал.1 от ЗДвП за нуждите на одобряването на типа, превозните средства се делят на следните категории, обозначени с латински букви, като в т.1 е посочено, че към категория L спадат моторни превозни средства, определени в чл.4 от Регламент (ЕС) №168/2013, съгласно който към категория „L2е“ спадат мотопедите, които са моторни превозни средства с три колела и конструктивна максимална скорост не по-голяма от 45 км/ч. Разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП е императивна, което ясно личи от липсата на законодателни отклонения и изключения от нея, т.е. след като МПС се намира на път, отворен за обществено ползване, то следва да бъде надлежно регистрирано и с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Действително, съгласно чл.1 ал.3 от Наредба №I-45 от 24.03.2000г., не подлежат на регистрация определени категории превозни средства, сред които и МПС предназначени за състезания по затворен маршрут. В случая дори да е установено, че управляваното МПС е било предназначено за спортни цели, респ. същото не подлежи на регистрация, то това обстоятелство е ирелевантно, доколкото то следва да се използва само за такива цели и то по предвидените за това затворени маршрути. Движение извън тях е забранено и ако водачът е искал да управлява процесното МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, то е бил длъжен да го регистрира. В този смисъл макар наредбата за регистрацията да изключва от приложното си поле МПС-та, предназначени за състезания по затворен маршрут, то това не означава, че за тази категория превозни средства е позволено да се движат без регистрация и регистрационни табели по пътищата, отворени за обществено ползване. Обратното тълкуване, според което, след като е изключено от регистрационния режим по Наредбата, превозното средство може да се движи навсякъде без регистрация, изцяло противоречи на целта на ЗДвП. и подзаконовите актове по приложението му. По делото безспорно бе установено, че управляваният от жалбоподателя мотопед не е бил регистриран и не е имал регистрационни табели, следователно същият е нямал право да го управлява по път, отворен за обществено ползване, какъвто несъмнено представлява процесната улица, посочена в НП. Доколкото отговорност за нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП носи водачът на процесното МПС, съгласно санкционната норма на чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, какъвто по делото е доказано, че е бил жалбоподателят, то без значение е обстоятелството чия собственост е бил мотопедът. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че към датата на извършване на нарушението жалбоподателят е бил правоспособен водач, съгласно посоченото в издаденото му макар и по-късно българско СУМПС/л.15/. В последното е отразено, че считано от 09.02.2024г., същият е придобил в Кралство Великобритания категория АМ, даваща му право да управлява мотопеди от вида на процесния. Най-стене, не са налице предпоставки и за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В конкретния случай обществената опасност на деянието не е по-ниска от нарушенията от този вид. Още повече, че движението на такива нерегистрирани по съответния ред ел.мотопеди по пътищата, отворени за обществено ползване, създава по-високи рискове от ПТП поради самото им техническото състояние и липсата на преминат технически преглед, който да гарантира техническата им годност. Следва да се отчете и обстоятелството, че движението на нерегистрирани МПС е инкриминирано в нормата чл.345 ал.2 от НК като състав на престъпление, което също навежда, че законодателят принципно третира тези деяния, като такива с по-висока степен на обществена опасност. Липсата на вредни последици от деянието, при положение, че нарушението е формално и настъпването на вреди не е елемент от фактическия му състав, макар и смекчаващи отговорността обстоятелства, не могат да допринесат за квалифициране на деянието като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като такова с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от този вид. Вярно е това, че НП е издадено на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН , което е изрично отбелязано и в обстоятелствената част на самото НП- след като от РП- Пазарджик е била извършена проверка за наличие на данни за престъпление по чл.345 ал.2 от НК, завършила с постановление за прекратяване на НП, в което се съдържат мотиви за несъставомерност на деянието. Ноторно известно е в правната теория и практика, че когато деянието засяга един и същи кръг обществени отношения, правилното и точно прилагане на закона предпоставя реализация на отговорност или за административно нарушение, или за престъпление, но не и за двете едновременно, като административнонаказателната отговорност следва да се ангажира, само ако деянието не представлява престъпление. В този смисъл не е налице основание да се приеме, че приключилото с акта на прокурора разследване представлява основание да се изключи последващо ангажиране на административнонаказателната отговорност за същата деятелност на лицето, съставляваща нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, като в този случай АНО не е обвързан по никакъв начин с изводите на прокурора. Съгласно разпоредбата на чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. В конкретния случай, АНО законосъобразно и в съответствие с приложимата санкционна разпоредба на чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, е наложил на жалбоподателя наказание глоба в размер на 102,26 евро /равняващи се на 200 лева/ и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца. При определяне размера на наложените административни наказания АНО се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията им, като същите са опреде лени при пълен превес на смекчаващите обстоятелства в размер на минимума от 200 лева и 6 месеца, с което целите, визирани в чл.12 от ЗАНН ще бъдат постигнати. Предвид всичко, изложено дотук, обжалваното НП се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото и предвид обстоятелството, че пред въззивната инстанция АНО бе представляван от юрисконсулт, който депозира писмено становище по съществото на спора, с което се прави искане за присъждане на разноски, настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.63д ал.3 от ЗАНН следва да присъди такива. Юрисконсултското възнаграждение следва да се определи в размер, съгласно чл.37 от ЗПП, към която препраща разпоредба на чл.63д ал.5 от ЗАНН. Поради това, заплащането на правната помощ е необходимо да е съобразено с вида и количеството на извършената дейност, като конкретния размер се определи съобразно предвиденото в чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ - от 130 до 190 лева. Настоящото производство се разгледа в две съдебни заседания, но без лично явяване на юрисконсулта, и не е с фактическа или правна сложност, поради което на последния следва да бъде определено и присъдено минимално възнаграждение в размер на 130 лева, равняващи се на 66,47 евро. Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН , съдът