Решение № 5737 от 18.9.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 7236/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК (в сила от 01.03.2008г). С Решение № 7943/29.04.2024г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 22284/09.12.2024г. по гр.д. № 12769 по описа за 2023г. на Софийски районен съд, 35-ти състав е отхвърлен иска, предявен с искова молба вх. № 66130/10.03.2023г. по регистъра на СРС, вписана в Агенция по вписвания вх.рег. № 31248/12.05.2023г., акт №38, том 7, дело № 23642 на Столична община, Булстат 000696327 срещу С. П. Г., ЕГН •••••••••• за признаване за установено на основание на чл. 54, ал.2 от ЗКИР, че Столична община е собственик на реална част от поземлен имот с идентификатор 68134.1891.1141, попадаща в УПИ VIII, кв. 20 с площ от 111 кв.м., /защрихована в жълт цвят на скица-проект/ от ПИ с идентификатор 68134.1891.1463 по скица – проект № 15-1397452/01.12.2022г., издадена от СКГГ-гр.София и Заповед № 18-2250/22.03.2023г. На СГКК, представляваща част от УПИ VIII-общ, кв. 20 по действащия регулационен план на местност „Цар Борис III”, одобрен с Решение III 89 по Протокол III 23 от 19.03.2001г. на СОС-маркирана в жълто по скица Приложение № 1 към заключението по съдебно-техническата експертиза с вх. № 376065/29.12.2023г., която е неразделна част от решението и приподписана от съда -лист 122 от делото, за които е съставен акт за частна общинска собственост № 1136/25.11.2022г., като Столична община, Булстат 000696327 е осъдена да заплати на С. П. Г., ЕГН •••••••••• на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 1500лв., представляващи съдебни разноски. Срещу така постановеното е депозирана въззивна жалба вх. № 151718/09.05.2024г. по регистъра на СРС от ищеца Столична община, Булстат 000696327. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочил е, че акта за частна общинска собственост установявал правото му на собственост върху имот с идентификатор 68134.1891.1463 с площ от 1435кв.м., който бил УПИ VIII-общ, кв. 20. Процесните 111кв. били заснети като част от собствения на ответника имот с идентификатор 68134.1891.1141, който бил заснет по стария регулационен план, одобрен през 1971г., но нямало основание за такова нанасяне, защото с Решението на СОС от 2001г. бил приложен новия регулационен план. В кадастралната карта имало несъответствие по западната страна на имота. Първите кадастрален и регулационен план за местността били от 1934г. при действието на ЗБНМ в Княжество България, съгласно който регулационния план имал автоматично отчуждително действие и с дворищната регулация били придобити придадените части от съседния имот-аргумент от чл. 13 и чл. 34, чл. 35, ал. 3 от този закон. Непосредственото отчуждително действие били проведено и в последващите ЗБНМ, ЗПИНМ, ЗТСУ. Уличната регулация от 1977г. Не била изпълнена. Претендирал е разноски. Въззиваемият- ответник по иска С. П. Г., ЕГН •••••••••• е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че решението е правилно. Правилно било прието от районния съд, че регулационния план от 2001г., с който имотът на ищецът застъпвал неговия имот с процесните 111 кв.м. е по време на действието на ЗТСУ, че АОЧС няма правопораждащо действие, а е само констативен и не установява собствеността на ищеца. Основанието за собственост посочен в този АОЧС не било установено по делото. Придобила имота по договора по нотариален акт № 10/1976, регулационния план за този имот бил одобрен през 1971г. Сметките по регулация били уредени, като платила стойността на придаваните й се части от 223 кв.м., което се установявало от нотариален акт № 58/1977г. Претендирал е разноски. Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 66130/10.03.2023г. по регистъра на СРС, вписана в Агенция по вписвания вх.рег. № 31248/12.05.2023г., акт №38, том 7, дело № 23642, уточнена с молба от 21.04.2023г., от 13.09.2023г. и от 24.09.2024г. на Столична община, Булстат 000696327 срещу С. П. Г., ЕГН •••••••••• за признаване за установено на основание на чл. 54, ал.2 от ЗКИР, че Столична община е собственик на основание на чл. 2, ал. 1, т. 9 от ЗОС на реална част с площ от 111 кв.м., /защрихована в жълт цвят на скица-проект/ от поземлен имот с идентификатор 68134.1891.1141, попадаща в УПИ VIII, кв. 20 по КККР представляващи реална част с площ от 111 кв.м. от собствения на СО на основание на чл. 2, ал.1, т. 9 от ЗОС имот с идентификатор 68134.1891.1463 по скица – проект № 15-1397452/01.12.2022г., издадена от СКГГ-гр.София и Заповед № 18-2250/22.03.2023г. на СГКК, представляващ от УПИ VIII-общ, кв. 20 по действащия регулационен план на местност „Цар Борис III”, одобрен с Решение III 89 по Протокол III 23 от 19.03.2001г. на СОС с граници: от изток – УПИ IX-172; от запад - УПИ VII-171; от север- бул. „Цар Борис III”; от юг- УПИ XXIII-общ. и УПИ XXII-общ. Навело е твърдения, че е собственик на УПИ VIII-общ, кв. 20 по действащия регулационен план на местност „Цар Борис III”, одобрен с Решение III 89 по Протокол III 23 от 19.03.2001г. на СОС на основание на чл. 2, ал.1, т. 9 от ЗОС, за което бил съставен АОЧС. Тази регулация била приложена. Ответникът бил собственик на съседния имот с идентификатор 68134.1891.1141 като в кадастралната карта той бил заснет неправилно – навлизащ с процесните 111кв.м. от западната страна в имота на ищеца. Този имот на ответника бил заснет по регулацията от 1971г. В КККР била допусната грешка като процесните 111 кв.м. следвало да се заснемат като собствени на ищеца като част от УПИ по АОЧС от 2002г., а не както били заснети като собствени на ответника за имот 68134.1891.1141. Претендирало е разноски. Ответникът С. П. Г., ЕГН •••••••••• в предоставения срок за отговор е оспорила иска. Посочила е, че придобила имота през 1976г. чрез покупко- продажба и по нотариален акт № 58/1977г. КККР била приведена в съответствие с документите за собственост. Този имот бил с площ от 908 кв.м. по КККР и 910кв.м. по документи за собственост след уреждане на сметките по регулация през 1977г. Имотът на ищеца бил неправилно описан в АОЧС от 2002г. като такъв с площ от 1435кв.м. в противоречие с действащите за него планове. Изменението на КККР от 2012г. било по нейна инициатива в административното производство за същото СО не възразила. АОЧС нямал правопораждащо действие. Претендирала е разноски. Приет е Акт за частна общинска собственост № 1136/25.11.2002г., съгласно който общинска собственост на основание на чл. 2, ал.1, т.9 от ЗОС е УПИ VIII-общ, кв. 20 с площ от 1435 кв.м. с граници: от изток – УПИ IX-172; от запад - УПИ VII-171; от север- бул. „Цар Борис III”; от юг-УПИ XXIII-общ. и УПИ XXII-общ. Приети са комбинирани скици, издадени от ГИС София, съгласно които за местността бул. „Цар Борис III” действащият регулационен план е от 2001г., регулационния план преди това е от 11.12.1971г. За бул. „9-ти септември“, КККР е одобрена през 2010г., изменена през септември 2022г., по действащия регулационен план одобрен на 19.03.2001г. имот УПИ VIII-общ, кв. 20 е с площ от 1449 кв.м., а по плана от 1971г. се състоял от два парцела съответно с площ от 679кв.м. и от 763 кв.м., съседния му от запад имот по плана от 1971г. бил с площ от 897 кв.м. Приета е скица проект за промяна на съществуващи обекти в КККР с идентификатори 68134.1891.1352. с площ от 4075 кв.м. и 68134.1891.1141 с площ от 908 кв.м., като след промяната площ от 111 кв.м. от втория имот се заснемат като имот с проектен идентификатор 68134.1891.1463 с площ от 1449 кв.м. показани на скицата в жълт цвят. Приета е скица на имот с идентификатор 68134.1891.1141 съгласно която по предходен номер това е имот 8а/89, кв. 20, парцел III и е с площ от 908кв.м. записан като собственост на С. Г. по нотариални актове 58/1977г. и № 10/1976г. Приет е нотариален акт № 10/1976г. Сътавен от нотариус при СРС съгласно който на 16.04.1976г. Л.А. е продала на С. П. Г. празно дворно място – парцел III-8а/89, кв. 82 по плана на София с площ от 910 кв.м. с неуредени сметки по регулация за продаваемите 225 кв.м. при съседи: бул. „9-ти септември“, наследници на Х.С., държавно място. Приет е нотариален акт № 58/29.11.1977г. съставен от нотариус при СРС, с който С. Г. е призната за собственик на 223 кв.м. при съседи – имот пл. № -8а на С. Г.; парцел IV, парцел ХIХ-8 и парцел ХХ-8, което се взема от имот пл. № 1 и имот пл. № 8 собственост на СГНС, придобити по регулация по утвърден през 1971 г. регулационен план и заповед от 1975 по плана за местност „ бул. 9-ти септември-4 част“, София, стойността е уредена след служебна компенсация в полза на Г.. Приет е протокол № 63/1977г. На СГНС-Кирковски район съгласно който по молба на С. Г. към имота й III-8а/89, кв. 82 по плана на София придаваемите се площи са: от 34 кв.м. от ивот 8/82; 150 кв.м. от имот 1/89 и 39 кв.м. от имот 8/89 всички собственост на СГНС 8а, а към имот на СГНС парцел IV-1 се придават 112 кв.м. от имота на Г. 8а. Приети са заповед № 18.2250/22.02.2023г. На АГКК, влязло в сила на Решение на АССГ, съгласно които със заповед от 22.02.2023г. Е изменена КККР като се създаван нови обекти: имот 68134.1891.1463 с площ от 1339 кв.м. и за него е АОЧС от 2007г.; имот 68134.1891.1462 с площ от 88 кв.м. за улица прави се промяна в граници на имот с идентификатор 68134.1891.1352 като той остава с площ от 2649 кв.м.; промяна в данни за собственик на 68134.1891.1463 -СО; отказано е изменение за имот 68134.1891.1141 защото имало индиция за спор за материално право поради възражение на Г., с влязло в сила на 02.03.2024г. Решение от 15.02.2024г. по адм.д. № 9600/2023г. на АССГ жалба на СО е отхвърлена. Приети са протокол от 1985г., , разрешение за строеж, съгласно които на 22.05.1985г. на С. Г. е разрешено извършването на строеж в имот III-8а/89, кв. 82 по плана на София, строителна линия е определена. С приетото по делото неоспорено от страните заключение по съдебно- техническата експертиза, вещото лице след запознаване с документи по делото е посочило, че парцел III-8/89, кв. 82 по плана на София с площ от 910 кв.м. по регулационния план от 1971г. със заповед от 07.05.1975г. е преотреден за III-8а/89, кв. 82 по плана на София и с КККР от 201ег. е заснет като имот с идентификатор 68134.1891.1141 с площ от 908 кв.м. По действащия регулационен план от 19.03.2001г. част от този имот с площ от 111 кв.м. са застъпени от УПИ VIII-общ, кв. 20 който целият е с площ от 1435 кв.м. а процесните 111 кв.м. са показани с жълто на комбинираната скица изготвена от вещото лице. за целия УПИ бил съставен АЧОС от 25.11.2002г., но нямало данни за отчуждаването му. Процесните 111 кв.м. попадали в площта от 223 кв.м. по нотариален акт № 58/1977г., нямало данни да са платени сметки по регулация от СО на С. Г. по регулацията от 2001г. По новата регулация от 2001г. за общината се отреждали площи, които включвали процесните 111кв.м. С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата. В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо в обжалваната част. По правилността на решението в обжалваната част: Предявеният иск е по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР - положителен установителен иск за собственост върху 111 кв.м. от имот придобити на основание на чл. 2, ал.1 т. 9 от ЗОС, които части не са заснети като част от собствения на ищеца имот, а като част от съседния имот на ответника. При така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже фактите, от които произтича правният му интерес за предявяване на иска и че е носител на правото на собственост върху имота на основанието посочено в исковата молба, че регулационния план от 19.03.2001г. е приложен, че в кадастрална карта има грешка, установяването на която иска. Следва да докаже и твърденията, с които оспорва възраженията на ответника. В тежест на ответника при така депозирания отговор е да установи по делото, че е носител на право на собственост върху имота на основанието, посочено в отговора на исковата молба – продажба на имота през 1976г. и уреждане на сметките по регулация през 1977г. Заснемане в кадастралната карта на собствения на ищеца имот като част от друг имот, включително и такъв на ответника формира правен интерес за искане за отстраняване на грешка и непълнота на кадастралната карта, защото създава привидност, че тази част действително е собственост на ответника. При спор за материално право, разрешаването на който обуславя отстраняването на такава непълнота, се поражда правен интерес от иск по чл. 54, ал.2 от ЗКИР. Законът за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Документирането на данните се извършва чрез създаване на кадастрални карти и кадастрални регистри, чийто обхват и съдържание са подробно уредени в ЗКИР и в Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещно-правния статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. За отразените в кадастрална карта и регистри данни за носителите на вещни права тази презумпция съществува доколкото следва да бъде зачетен легитимиращият ефект на акта за собственост. Отсъствието или наличието на запис или записи в кадастралния регистър не може да има доказателствено значение или легитимиращ ефект, по-големи от тези на актовете за собственост. Доколкото по делото са представени нотариални актове, АОЧС, като се твърди от всяка от насрещните страни че са собственици на описаните в тях имоти, то в тежест на всяка една от страните по делото е да докаже основанието, на което се е породило правото й на собственост върху имота. В конкретния случай по делото се установи, че на 16.04.1976г. С. Г. е закупила от Л.А. парцел III-8/89, кв. 82 по плана на София с площ от 910 кв.м. по регулационния план от 1971г. със заповед от 07.05.1975г. е преотреден за III-8а/89, кв. 82 по плана на София, като неуредените сметки по регулация за 223 кв.м. са уредени през 1977г. и така на 29.11.1977г. е издаден нотариален акт за собственост и за тях в полза на С. Г., че 111 кв.м. от този имот и то точно от придадените му регулация площи са част от УПИ VIII-общ, кв. 20, за който е съставен на 25.11.2002г. акт за частна общинска собственост, като тази процесна площ по регулационния план от 19.03.2001г. е включен в парцел VIII-общ. Тези обстоятелства се установяват от приетите по делото нотариални актове, протокол от 1977г., АОЧС, заключение по техническата експертиза, което съдът кредитира като вярно и задълбочено, неопровергано от останалите събрани по делото доказателства. При така установеното съдът приема, че през 1977г. ответникът С. Г. е придобила процесните 111 кв.м. по регулация. Основанието на което ищецът твърди, че е придобил процесните 111 кв.м. е посоченото в АОЧС основание за същото – чл. 2, ал.1, т. 9 от ЗОС. Актът за частна общинска собственост е констативен, той не е от естество да породи соченото в него право. При представяне и на двете страни на документи, удостоверяващи правото на собственост и при така въведените от ответника твърдения в тежест на ищеца е било да установи осъществяване на основанието, посочено в АОЧС. Съгласно чл. 2, ал.1 т. 9 от ЗОС в приложимата му към 25.11.2002г. редакция общинска собственост са обектите на инфраструктурата с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване на населението на съответната община. Доказателства по делото, че процесният имот попада в хипотезата на тази разпоредба по делото не са ангажирани. Вещото лице по техническата експертиза е посочило, че по регулационния план от 19.03.2001г. процесните части от имота попадат в имота, описан в АОЧС. В исковата молба ищецът е посочил, че този план е приложен, поради което и КККР следва да го съобрази. Доказателства за тези твърдения на ищеца обаче по делото не са ангажирани. Регулационният план на който се позовава ищецът е от 19.03.2001г., поради което и приложим е ЗТСУ /отм/. Съгласно чл. 110, ал. 1 ЗТСУ дворищнорегулационният план има непосредствено отчуждително действие по отношение на недвижимите имоти (местата с подобренията и насажденията в тях), придадени към парцели на други физически или юридически лица, като това разместване на собственост настъпва още от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния план. Собствеността преминава по силата на самата регулация, но тя получава значение на придобивно основание от деня, когато е приложена. Това е така, защото една от този момент тази регулация ще се съобрази при последващи изменения или нови регулации. При неприложена регулация отчужденията по дотогавашната регулация отпадат с обратна сила, т.е. действието й е подчинено на условие от прекратителен характер. Стабилизирането на последиците от отчуждителното действие на регулацията по отношение на имотите, придадени към парцели на други физически или юридически лица, се свързва с различни изходни предпоставки в хипотезите на чл. 33, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 ЗТСУ в зависимост от различията в основанията за изменение на влезлия в сила дворищнорегулационен план. Хипотезата на чл. 33, ал. 2 ЗТСУ визира изменение на дворищнорегулационния план на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 и 3 ЗТСУ - в обществен интерес във връзка с цели и нужди на градоустройството или защото не осигурява възможност за целесъобразно застрояване по действуващите строителни и технически правила, норми и нормативи за архитектурно-градоустройствените изисквания, което не е обусловено от незаконосъобразност на плана или несъответствието му на действителното положение, а на съображения за техническа и стопанска целесъобразност поради възникнали в последствие нови нужди и обстоятелства. Разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗТСУ предвижда опростена алтернатива за отпадане обратното действие на отмяната на предходната дворищна регулация, от която по принцип като законосъобразна ще се изходи при изработване на новия дворищнорегулационен план - или ако към датата на откриване на производството по изменение на дворищната регулация придадените имоти са били заети по законоустановения ред (чрез доброволно отстъпване по реда на чл. 111 ЗТСУ или чрез въвод във владение след снабдяване с титул за изпълнение - нотариален акт за собственост по регулация на новия собственик след погасяване вземането за обезщетение на правоимащия бивш собственик по давност съгласно чл. 134, ал. 3 ЗТСУ) или чрез заплащане на паричното обезщетение за придаваемите се части. При изпълнение на тези алтернативно предвидени изисквания парцелните граници по предходната регулация се приемат за имотни граници, съобразно които ще се изработи новият план. Посочените условия са важими и при уреждане на отношенията между съсобствениците в образувания по регулация общ парцел, отреден за малко етажно застрояване, в който с оглед изравняването на дяловете им по силата на дворищната регулация и неравното им имотно участие след изпълнението им имотните граници между имотите ще бъдат заличени и парцелът ще бъде отразен като един съсобствен имот при изменение на дворищната регулация. Хипотезата на чл. 33, ал. 1 ЗТСУ предвижда изменение на дворищнорегулационния план при условията на чл. 32, ал. 1, т. 2, 4 и 5 ЗТСУ - при грешка в кадастралния план, при явна фактическа грешка, свързана с регулационните предвиждания и при утвърждаването му при съществено закононарушение. В тази хипотеза се касае или до закононарушение при одобряване на регулацията, или до нарушаване на материални субективни права на собствениците на имотите, поради което за настъпване на ефекта на съвпадение на регулационните с имотни граници при изменение на основанията, визирани в чл. 32, ал. 1, т. 2, 4 и 5 ЗТСУ, са предвидени кумулативно изпълнение на условията за заемане на придаваемите части, както и самото им заемане, като владението върху тях следва да продължи минимум десет години. Тези допълнителни изисквания са обусловени от обстоятелството, че дворищната регулация е незаконосъобразна и не съответства на действителното положение, поради което не би следвало да бъде съобразявана при нейното изменяване и изработване на новия план и трябва да се изхожда от положението на имотите преди нея. След изтичане на десетгодишния срок на владение върху придадените части новият план ще се изработи въз основа на създадените с опорочената регулация парцелни граници, които ще се третират за имотни с оглед усложненията, които биха настъпили след един такъв дълъг период от време от отпадането с обратна сила на отчужденията по отменения план поради фактическите промени, които евентуално са засегнали придаваемите имоти (например извършване на строежи или други подобрения в тях). Следователно приложението на плана е понятие относимо към вярната имотна основа, при която следва да се изработи новият план. В този смисъл е разпоредбата на чл. 86, ал. 2 ППЗТСУ, според която приложеният дворищнорегулационен план става кадастрална основа за последващия, а регулационните линии по предходния - имотни граници за действуващия план на населеното място. В случай, че предшествуващият план не е приложен, се отива към по-ранния, докато се установи приложен план или положението на имотите към първия одобрен дворищнорегулационен план на населеното място. / В този смисъл ТР № 3/15.07.1993г. по тълк.д. № 2/1993г. на ОСГК на ВКС/. ЗУТ зачита регулационните граници на имотите по влезлите в сила и приложени дворищнорегулационни планове като имотни граници. Този извод следва при съоброзяване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗУТ съгласно която урегулирани веднъж поземлени имоти не подлежат на последващо урегулиране, освен в предвидените в този закон случаи. ЗУТ въвежда съществено различен режим за промяна на вътрешните регулационни граници между поземлените имоти и за създаване на нови съсобствени имоти, като налага принципа на т.нар. "доброволна" регулация, защото съгласно чл. 15 от ЗУТ такава се допуска само със съгласието на собствениците на двата имота, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост. Принудително, без съгласието на собствениците, изменение на границите на урегулираните поземлени имоти при действието на ЗУТ се допуска само по изключение - например в хипотезата на чл. 16 ЗУТ.Нововъведения със ЗУТ принцип на регулацията е наложил да бъдат уредени отношенията, възникнали по приети по реда на ЗТСУ (отм.), но все още неприложени дворищнорегулационни планове. Това законодателят е направил с разпоредбите на § 6 и § 8 от ПР на ЗУТ, съгласно които отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се продължава само временно- до изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ, след което това отчуждително действие отпада автоматично, по силата на закона. С изтичането на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота, за който е бил отреден дворищнорегулационния парцел, а придаваемите части се връщат в патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени, съответно създадената по силата на неприложения дворищнорегулационен план съсобственост върху парцел, образуван от два маломерни имота, се прекратява. /В този смисъл ТР № 3/28.03.2011г. по тълк.д. № 3/2010г. на ОСГК на ВКС/. В конкретния случай по делото не е установено в срока по § 6 от ПЗР на ЗУТ регулацията по плана от 19.03.2001г. е приложена по някой от горепосочените начини. Така съдът приема, че тази регулация не е приложена и същата не може да се приеме като основание, на което ищецът да е придобил процесните 111 кв.м. Позоваването във въззивната жалба на закони, действали преди влизането в сила на ЗТСУ нямат отношение към делото, защото не са относими към релевантни по делото факти. Действително към момента на придобиването на мота от ответника е действал регулационния план от 1971г., приет по време на действието на ЗПИНМ. Това обаче няма решаващо значение по делото, защото по делото е установено че сметките по регулация по този план са уредени, а уредбата на действието на дворищно регулационните планове с оглед необходимостта от прилагане на регулацията по двата закона е идентична- аргумент от чл. 39 от ЗПИНМ и чл. 110 от ЗТСУ. С оглед гореизложеното и поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на районния съд, то съдът приема, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено. По отговорността за разноски: С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест въззивника следва да бъдат поставена отговорността за разноски по делото и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия разноски за възнаграждение за адвокат за производството пред СГС в размер на 600лв. Така мотивиран, Софийският градски съд