Решение № 509 от 24.4.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 1469/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на “ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу т.I , т. II и т. III от Решение № 328/07.11.2024 г. на Комисия за регулиране на съобщенията /КРС/. С жалбата се иска прогласяване на нищожността на решението в оспорваните части, алтернативно се иска отмяната му, като незаконосъобразно - постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и целта на закона. В с.з. оспорващия се представлява от адв. Вътов, който поддържа жалбата. Съображения са изложени и в писмени бележки. Не се претендират разноски.

Ответникът – Комисия за регулиране на съобщенията чрез процесуалните си представители оспорва жалбата като неоснователна. Съображения са изложени в писмени бележки. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

СОП не прави искане за встъпване в производството.

Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на оспорване са т. I – III от Решение № 328/07.11.2024 г. на КРС, с които на основание чл. 42в, ал. 1 във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 5 и чл. 35, ал. 6, т. 2, предл. последно от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/, Комисията

I.Налага временни задължения на „ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД на пазара на едро на достъп до пасивна (физическа) инфраструктура:

1.Налага на „ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД задължение за предоставяне на достъп до пасивната (физическа) инфраструктура, както следва:

1.1.Да запази предоставения от „ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД достъп до пасивна инфраструктура (подземна канална мрежа) по сключени от „ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД индивидуални договори.

1.2. Да предоставя достъп до пасивна инфраструктура на други предприятия за целите на изграждане на електронни съобщителни мрежи.

1.3. Да води добросъвестно преговори с предприятия, искащи достъп до пасивна инфраструктура.

1.4. „ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД се задължава да уведомява писмено и мотивирано предприятията, с които води преговори за сключване на договор и предоставяне на достъп до и ползване на пасивна инфраструктура и/или за предоставяне на услуги, регламентирани във вече сключен договор, когато не може да сключи договора и/или да предостави услугата в срока и при условията, регламентирани респективно в действащата нормативна уредба, Типовото предложение за достъп до пасивна инфраструктура и/или сключения договор.

1.5.При липса на физическа и техническа възможност за предоставяне на достъп до пряко трасе в подземната канална мрежа между всеки две заявени точки в трасето, „ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД се задължава да предостави достъп до алтернативно трасе между заявените точки, за които не може да предостави пряко трасе. При определяне на алтернативно трасе „ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД следва да предложи най-краткото възможно трасе между исканите точки.

1.6.Когато липсва физическа и техническа възможност за предоставяне на достъп до пряко трасе, в отговора на подадената заявка „ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е задължено да предостави цялостната информация за всички възможности за предоставяне на заявената услуга.

2.Налага на „ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД задължение за равнопоставеност, както следва:

2.1.Да прилага равностойни условия при равностойни обстоятелства на други предприятия, предоставящи еквивалентни електронни съобщителни мрежи и/или услуги.

2.2 Да предоставя услуги и информация на други предприятия, предоставящи еквивалентни електронни съобщителни мрежи и/или услуги, при същите условия и със същото качество, както и за собствените си поделения, дъщерни дружества или партньори.

3.Налага на „ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД задължение за прозрачност, както следва:

3.1 Задължава „ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД на всеки три месеца да предоставя в КРС информация за постигнатите стойности на ключовите показатели за изпълнението и съответните нива на обслужване, определени от КРС, както следва:

3.1.1.заявяване на услугата:

-общ брой заявки за предоставяне на достъп до пасивна инфраструктура, включително вътрешни заявки, в това число информация и за: брой удовлетворени заявки по населени места; брой неудовлетворени заявки по населени места;

-средно време за предоставяне на информация за: организацията и трасетата на първичната и вторична подземна канална мрежа, включително географско разположение на елементите й - канални тръби, защитни тръби, шахти, колектори и други, включително информация за свободен капацитет в подземната канална мрежа за трасето; за други възможности за достъп при липса на алтернативно трасе;

3.1.2 предоставяне на услугата:

-средни срокове за предоставяне на достъп до пасивна инфраструктура включително за вътрешни доставки;

3.1.3 качество на обслужване, включително повреди:

-процент отстранени повреди на пасивна инфраструктура от „ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД - съотношение на броя на отстранените повреди към броя на заявените повреди;

-брой жалби, свързани с предоставяне и ползване на услугата достъп до пасивна (физическа) инфраструктура;

3.1.4 време за отстраняване на повреди:

-средно време за отстраняване повреди по каналната мрежа от „ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

3.2.„ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД се задължава в срок до три месеца от получаване на настоящото решение да представи в КРС информацията по т. 3.1.

4.Налага на „ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД задължение за изготвяне и публикуване на Типово предложение за достъп до пасивна инфраструктура, както следва:

4.1 „ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД се задължава да изготви и публикува Типово предложение за достъп до пасивна инфраструктура, като КРС определя минималното му съдържание, както следва:

4.1.1 Описание на услугите за достъп до пасивна (физическа) инфраструктура, включително описание на елементи на пасивната инфраструктура - описание на конструкцията и елементите на първичната и вторична канална мрежа (канални тръби, защитни тръби, шахти, колектори и др.);

4.1.2.Условия за достъп до пасивната инфраструктура:

а) информация за организацията и трасетата на първичната и вторична подземна канална мрежа - канални тръби, защитни тръби, шахти, колектори и др.; информация за свободен капацитет в подземната канална мрежа; информация за алтернативни трасета в подземната канална мрежа в случай на липса на физическа и техническа възможност за предоставяне на достъп в заявено трасе; информация за заявки за трасета в каналната мрежа, които са в процес на обработка. Информацията може да се предоставя само на заинтересовани лица с оглед гарантиране сигурността на мрежата;

б) технически условия, свързани с достъпа до и ползването на пасивната (физическа) инфраструктура, изисквания по отношение на приложими технически характеристики, стандарти и технически спецификации, мрежови съоръжения и кабели, изисквания за маркировка на положените кабели и др.;

в) ограничения за предоставяне на достъп до пасивната (физическа) инфраструктура, включително свързани с необходимост от осигуряване на технологичен резерв, и условия за отказ на предоставянето на достъп;

г) условия за осигуряване на достъп на служители на конкурентни предприятия до пасивната (физическа) инфраструктура, с оглед полагане на кабели;

д) правила за разпределяне на пространството в пасивната (физическа) инфраструктура, когато то е ограничено;

е) условия за проверка от конкурентни предприятия на местата, в които съществуват възможности за предоставяне на достъп до пасивна (физическа) инфраструктура, или на местата, където този достъп е отказан поради липса на физическа и техническа възможност.

4.1.3 Условия за достъп до информационни системи или бази данни за предварителни заявки, предоставяне, заявяване, обслужване и искания за ремонт;

4.1.4 Условия за предоставяне на достъп до пасивната (физическа) инфраструктура:

а) срокове и условия за подаване на заявки и за отговор по тях, за всяка от услугите;

б) процедури и условия за предоставяне на достъп до пасивната (физическа) инфраструктура;

в) процедури и условия за прекратяване на вече предоставен достъп до пасивна (физическа) инфраструктура;

г) процедури за установяване и отстраняване на повреди в пасивната (физическа) инфраструктура;

д) типови договорни условия, включително обезщетения при неизпълнение на задълженията по предоставяне на услугите;

е) цени и механизъм за калкулиране на цените за достъп до пасивната (физическа) инфраструктура в съответствие с наложените с този документ специфични задължения;

ж) друга относима информация, необходима за предоставяне на достъп до пасивната (физическа) инфраструктура.

4.2 „ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД се задължава да внесе в Комисията Типово предложение за достъп до пасивна (физическа) инфраструктура, съобразено със задълженията, определени в настоящото решение. Проектът на Типово предложение следва да бъде внесен в срок до два месеца от уведомяването за приемане на настоящото решение.

4.3 В срок до един месец от одобряване на Типовото предложение от КРС, „ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД се задължава да приведе действащите договори в съответствие с него.

4.4 Задължава „ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да уведоми незабавно Комисията за изпълнение на задължението по т. 4.3.

5.Задължения за разходоориентираност:

5.1 Налага на „ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД задължение за прилагане на разходоориентирани цени, както следва:

5.1.1 „ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД определя разходоориентирани цени за месечен абонамент за ползване на канална тръба въз основа на модел на КРС, описан в Приложението към настоящото решение.

5.1.2 Цените за канална тръба, определени съгласно т. 5.1.1., са основа за определяне на крайните цени, които се заплащат за предоставения достъп до каналната мрежа. При определяне на крайната цена се отчита ефективно заетата площ. Ефективно заета площ се определя по формула, както следва: S = {(Dтp./k*1,6)/2}2* π

Където: S е сечението на защитна тръба или кабел, положени в канална тръба Dтр./к. е диаметър на защитна тръба/кабел 6 е коефициент, обуславящ разполагането на защитните тръби/кабелите в каналната мрежа при технически допустими условия π =3,14

5.2 Формулата по т. 5.1.2. се прилага върху цените за ползване на канална тръба съобразно ценовата листа на одобреното Типово предложение за достъп до пасивна инфраструктура.

5.3 До определяне на цени за услуги, съгласно одобрено Типово предложение за достъп до пасивна инфраструктура, „ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД прилага следните ценови условия:

УСЛУГА

ЦЕНА

(в лева)

Първоначални цени

1.1

Техническо проучване на подадено заявление с дължина на трасето до 1 км, включително

33,00

1.2

Изискване и съгласуване на работен проект

35,00

1.3

Цена за достъп и контрол при полагане на кабели за трасе с дължина до 1 км, включително

25,00

2.

Месечен абонамент за ползване на трасе от каналната мрежа

лв./линеен

метър

2.1

За ползване на цяла канална тръба:

2.1.1

С положени от „ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД защитни тръби

0,46

2.1.2

Без положени от „ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД защитни тръби

0,43

2.2

За ползване на защитни тръби на база ефективно заета площ от канална тръба с диаметър до Ф110:

2.2.1

За защитна тръба/кабел с диаметър 0 40 без положени от „ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД защитни тръби

0,21

2.2.2

За защитна тръба/кабел с диаметър 0 40 с положени от „ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД защитни тръби

0,22

2.2.3

За защитна тръба/кабел с диаметър 0 32 без положени от „ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД защитни тръби

0,13

2.2.4

За защитна тръба/кабел с диаметър 0 32 с положени от „ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД защитни тръби

0,14

2.2.5

За защитна тръба/кабел с диаметър 0 25 без положени от „ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД защитни тръби

0,08

2.2.6

За защитна тръба/кабел с диаметър 0 25 с положени от „ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД защитни тръби

0,09

2.2.7

За защитна тръба/кабел с диаметър 0 20 без положени от „ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД защитни тръби

0,05

2.2.8

За защитна тръба/кабел с диаметър 0 20 с положени от „ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР'БЪЛГАРИЯ“ ЕООД защитни тръби

0,06

2.3

За положен оптичен кабел извън защитна тръба

0,13

2.4

За положен кабел извън защитна тръба, коаксиален или симетричен кабел и оптичен кабел в канална тръба с диаметър 0 50

0,05

Други услуги

3.1

Приемане и обработка на заявление за допълнителни услуги

6,00

3.2

Цена за посещение на служител в работно време до обекта с включен транспорт за предоставяне на допълнителни услуги

35,00

3.3

Цена за посещение на служител в извънработно време до обекта с включен транспорт за предоставяне на допълнителни услуги

53,00

3.4

Осигуряване на достъп до подземната канална мрежа с присъствие на служител на „ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за време до 1 цял час, в работно време

5,62

3.5

Осигуряване на достъп до подземната канална мрежа с присъствие на служител на „ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за време до 1 цял час, в извънработно време

7,50

3.6

Приемане, обработване и отговор на Заявление за предоставяне на информация за подземна канална мрежа

35,00

II При прехвърляне на пасивната (физическа) инфраструктура на друго свързано дружество преди изтичане на сроковете по т. III, временните задължения по настоящото решение се прехвърлят към това дружество. В тези случаи „ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД следва да уведоми КРС незабавно.

III Временните задължения по т. I се налагат до определяне, анализ и оценка на съответен пазар по реда на чл. 150 и следващите от Закона за електронните съобщения, но не по-късно от 2 (две) години от влизане в сила на настоящото решение.

От събраните по делото доказателства се установява и не е спорно, че 13.08.2024 г. в Агенция по вписванията е вписано преобразуване чрез отделяне, при което част от правата и задълженията на „Виваком България“ ЕАД са прехвърлени на ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР по решение на едноличния собственик на капитала на двете дружества – Словения Броудбанд С.а.р.л., като в патримониума на оспорващото дружество са преминали каналната и оптичната мрежа, собственост на „Виваком България“ ЕАД.

Между Юнайтед Файбър България“ ЕООД и „Виваком България“ ЕАД (Виваком) е сключено споразумение № 58320/13.08.2024г., , с което „Юнайтед Файбър България“ ЕООД предоставя на „Виваком България“ ЕАД (Виваком) под наем като отделни съоръжения всичките си оптични кабели, муфи и други съоръжения, чрез които “Виваком България“ ЕАД изгражда и поддържа обществена електронна съобщителна мрежа за предоставяне на услуги на дребно на собствените си крайни клиенти и предоставя тези услуги.

В мотивите на оспорваното решение административният орган се позовава на Решение № 220/30.07.2024 г., с което на „Виваком България“ ЕООД са наложени специфични задължения, като приема, че същите следва да бъдат приложени и към ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР предвид извършеното отделяне и прехвърляне на пасивната инфраструктура от „Виваком България“ ЕАД в самостоятелно дружество – ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР.

На съдът е служебно известно, че с Решение № 220/30.07.2024 г., на основание чл. 30, т. 1- 4, чл. 150, ал. 1 във връзка с чл. 166, ал. 1 и ал. 2, т. 1, 2 и 6, чл. 167, ал. 1, ал. 4 и ал. 6, чл. 168, чл. 169а, чл. 170, чл. 220, ал. 1 и във връзка с чл. 35, ал. 6, т. 2 от Закона за електронните съобщения, във връзка с Методиката за условията и реда за определяне, анализ и оценка на съответните пазари и критериите за определяне на предприятия със значително въздействие върху пазара (Обн., ДВ, бр. 89 от 13.11.2012 г., в сила от 13.11.2012 г., изм. и доп., ДВ. бр. 101 от 7.12.2018 г., поел. изм. и доп. ДВ. бр. 2 от 7.01.2022 г.), както и въз основа на извършения от Комисията анализ, съгласно приложение, което е неразделна част от решението и във връзка с проведена процедура на обществено обсъждане, съгласно чл. 151, ал. 2 и 3 във връзка с чл. 36, ал. 1-4 от ЗЕС, открита с Решение № 41/22.02.2024 г. на КРС и приключена с Решение № 169/12.06.2024 г. на КРС и във връзка с проведена процедура на нотификация на проекта на решение до Европейската комисия, съгласно чл. 32 от Директива (ЕС) 2018/1972 за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения и чл. 42, чл. 42а и чл. 426 от ЗЕС, както и на основание чл. 35, ал. 6, т. 2 от ЗЕС във връзка с чл. 60, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, КРС е определила пазара на едро на достъп до пасивна (физическа) инфраструктура като съответен пазар, подлежащ на ex-ante регулиране, като приема, че "Виваком България" ЕАД („Виваком") е предприятие със значително въздействие на пазара. С решението КРС налага на дружеството специфични задължения, съгласно Закона за електронните съобщения за предоставяне на достъп до пасивна (физическа) инфраструктура - подземна канална мрежа; равнопоставеност, прозрачност, задължение за публикуване на типово предложение и разходоориентираност на прилаганите цени за достъп.

След служебно извършена справка, съдът установи, че Решение № 220/30.07.2024г. на КРС е обжалвано и е било предмет на разглеждане по адм. дело № 1023/2024г. по описа на АССО, по което е постановено Решение № 772/09.06.2025г. С Решение № 11840/21.11.2025г., постановено по адм. дело № 8741/2025г. по описа на ВАС, II отд. е отменено Решение № 772/09.06.2025г. и делото е върнато за ново разглеждане. Образувано е адм. дело № 1291/2025г. по описа на АССО, което към момента е висящо. Това обстоятелство не се оспорва и от страните.

Съобразявайки, че с Решение № 220/30.07.2024 г., пазара на едро на достъп до пасивна (физическа) инфраструктура е определен като пазар, подлежащ на ех-ante регулиране и че „Виваком България“ ЕАД е определено като предприятие със значително въздействие върху пазара и след анализ на този пазар КРС е установила липса на ефективна конкуренция на същия е прието , че с цел осигуряване на условия за развитие на ефективна конкуренция, следва да се наложат специфични задължения за предприятието със значително въздействие върху пазара.

КРС е постановила процесното решение във връзка с извършеното отделяне на пасивната инфраструктура от „Виваком България“ ЕАД в самостоятелно дружество – това на ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР, обстоятелството, че едноличен собственик и на двете дружества е Словения Броудбанд С.а.р.л. и изготвения пазарен анализ, поради което е налице необходимост от налагане на временни задължения с цел гарантиране на конкуренцията на пазара на едро на достъп до пасивна инфраструктура и е налице изключителна ситуация, налагаща упражняване на регулаторните ѝ правомощия, позовавайки се на чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗЕС

Видно от представените констативни протоколи № С-МБ-041/28.08.2024 г. и № С-МБ-042/28.08.2024 г. /л. 248 - л. 251 от том I към делото/, служителите на КРС са извършили проверки на ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР. От същите се установява, че в резултат на отделянето на активи от „Виваком България“ ЕАД на ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР не се обособяват две отделни мрежи и ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР не може да предоставя електронни съобщителни услуги само с прехвърлената от „Виваком България“ ЕАД инфраструктура.

Установява се още, че по отношение на опорната мрежа: на ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР са прехвърлени оптичните кабели, без MAN/DWDM устройствата; по отношение на абонатната FTTH мрежа: на ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР са прехвърлени, както оптичните кабели, така и оптичните линейни терминали (OLT); по отношение на абонатната FTTB мрежа: на ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР са прехвърлени и комутатори тип АСС; по отношение на мобилната мрежа: на ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР са прехвърлени отделни оптични кабели; по отношение на медната мрежа: няма прехвърлени активи.

Установено е също така, че електронните съобщителни услуги, предоставяни от „Виваком България“ ЕАД се предоставят съвкупно чрез двете части на една електронната съобщителна мрежа разделени между двете дружества, като прегледът на събраните от проверката материали потвърждава, че каналната мрежа е преминала изцяло към ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР.

Видно от представените с административната преписка доклади с изх. № Pe1-533/26.09.2024 г. и № Ре1-555/09.10.2024г. /л. 86 - л. 97 от том I/, същите са разгледани от КРС преди постановяване на атакуваното решение.

Докладът за налагане на временни задължения е разгледан на заседание на КРС, обективирано в протокол № 51 от 07.11.2024 г.

Адм. орган след установеното вписване в Агенция по вписваниятаq поставя начало на адм. производство по издаване на оспорваното решение.

С писмо с изх. № 10-00-717/11.10.2024 г. Комисията уведомява дружеството, че започва административно производство по реда на чл. 26 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по издаване на индивидуален административен акт по реда чл. 42в, ал. 3 от ЗЕС., като на същото е даден 7-дневен срок за становище, съобразно чл. 34, ал. 3 от АПК.

С писмо с вх. № 10-00-717-1/21.10.2024 г. от ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР, дружеството иска да му бъде предоставена възможност да се запознае с конкретните доказателства и мотивите, обосноваващи необходимостта от инициирането на производството и налагането на временни задължения от страна на КРС, като се иска достъп до преписката по реда на АПК.

С писмо с вх. № 10-00-717-1/21.10.2024 г., дружеството изразява становище по отношение започналото на административно производство.

С писмо с изх. № 10-00-717-3/28.10.2024 г., на ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР е указано време и място за запознаване с преписката, като е даден нов срок - до 05.11.2024 г. за изразяване на становище.

На 30.10.2024 г. упълномощен представител на дружеството се е запознал с предоставената преписка, като е получил копия на хартиен носител на исканите от него документи. От страна на дружеството, в протокол, е посочено, че няма други искания по чл. 34, ал. 3 от АПК.

В писма с вх. № 10-00-717-2/22.10.2024 г. и с вх. №10-00- 10-00-717-4/06.11.2024 г. , дружеството е изразило становище във връзка с откритото производство.

Становището на дружеството е обсъдено от органа в оспорвания акт и е прието за неоснователно.

При тези данни е постановено процесното решение.

Решението е съобщено на 11.11.2024 г., а жалбата е подадена на 25.11.2024 г.

По делото е допусната СИЕ, като от заключението на същата се установяван, че в наложения модел за ценообразуване от Комисията не включва конкретни разходи за изграждане и поддържане на актуалността на информационни системи или бази данни, чрез които да осигурява услугата достъп до канална мрежа, включително подаване на заявки за трасета и искания за ремонт, касаещо закупуване и опериране със специфична ИТ-инфраструктура и поддържане на актуалността на информацията за заявки за услуги, предоставени вече услуги за достъп и съответно искания за ремонт, считаме този въпрос за относим към определяне на разходите за предоставяне на услугата достъп до канална мрежа.

Според вещото лице на Дружеството е вменено задължение да включи в Типовото предложение условия за достъп до информационни системи или бази данни за предварителни заявки, предоставяне, заявяване, обслужване и искания за ремонт, като изпълнението на това задължение изисква наличие на ИТ системи/инфраструктура, които да поддържат модули напр. за регистрация на заявки за достъп, заявяване на инциденти, визуализация на трасета (на база ГИС/кадастър, а за да се визуализират свободни/заети трасета е необходимо да се прави инвентаризация на каналната мрежа и съответната информационна система да бъде захранена с тези данни. Според вещото лице разходите, свързани с тези дейности не са остойностени количествено в модела, т.е. не са взети предвид за целите на ценообразуването.

Според вещото лице към датата на постановяване на оспорваното решение административният орган е разполагал с разходите за достъп до същата канална мрежа (тогава собственост на „Виваком България" ЕАД) за 2022 г., които разходи са с около 18% по-високи от наложените на ЮФБ цени, без да са изисквани разходи на Виваком за предходната финансова година 2023 г.

В решението си съдът обсъжда и документи посочени като търговска тайна от страните. Доколкото страните не са направили обосновано искане по чл. 12 от Закона за защита на търговската тайна (ЗЗТТ), съдът не е постановявал определение по чл. 12,ал.3 от ЗЗТТ.

При тези фактически установявания от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване административен акт. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

За да постановени решението адм. орган се е позовал на нормите на чл. 42в, ал. 1, във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 5 и чл. 35, ал. 6, т. 2 (предл. последно) от Закона за електронните съобщения.

С оспорваното в настоящото производство решение Комисията: I. Налага временни задължения на ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР на пазара на едро на достъп до пасивна /физическа/ инфраструктура: 1. Налага на дружеството задължение за предоставяне на достъп до пасивната (физическа) инфраструктура, включително запазване на съществуващ достъп, предоставяне на нов достъп, водене на добросъвестни преговори и осигуряване на алтернативни трасета при техническа невъзможност; 2. Налага задължение за равнопоставеност чрез прилагане на еднакви условия спрямо всички предприятия, включително спрямо свързани лица; 3. Налага на дружеството задължение за прозрачност, включително периодично предоставяне на информация до регулатора относно заявки, срокове, качество и повреди; 4. Налага задължение на дружеството за изготвяне, съгласуване и прилагане на Типово предложение за достъп до пасивна инфраструктура и привеждане на договорите в съответствие с него; 5. Налага задължения на дружеството за прилагане на разходоориентирани цени за достъп до пасивна (физическа) инфраструктура, определени по модел и формула, утвърдени от комисията, както и прилагане на конкретно определени ценови нива до одобряване на типовото предложение; II. При прехвърляне на пасивната /физическа/ инфраструктура на друго свързано дружество преди изтичане на сроковете по т. III от решението, налага временните задължения по настоящото решение да се прехвърлят на другото дружество, като КРС следва да се уведоми незабавно от ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР; III. Временните задължения по т. I се налагат до определяне, анализ и оценка на съответен пазар по реда на чл. 150 и сл. от ЗЕС, но не по-късно от 2 г. от влизане в сила на решението.

Съдът приема, че оспореното решение е прието от компетентен държавен орган, в предвидената от закона форма, в рамките на предоставените му с чл. чл. 30, ал.1,т.5 ЗЕС правомощия, като Комисията с оглед това си правомощие по изключение налага обосновани и пропорционални временни специфични задължения в случаите, предвидени в този закон, в случая с оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 42в, ал.1 от ЗЕС, като законодателя не ограничил това правомощие до конкретен субект.

Не се установяват и други пороци от такъв характер и степен, които да обосноват извод за нищожност на акта. Наведените в жалбата възражения касаят евентуалната му незаконосъобразност, но дори да бъдат приети за основателни, те не биха могли да доведат до извод за нищожност. В този смисъл, съдът не споделя довода на жалбоподателя за нищожност на акта, като постановен при липса на компетентност.

Съдът намира, че актът е постановен в изискуемата от закона форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Не се констатират нарушения на материалния закон от такъв характер, които да водят до нищожност, макар да са налице основания за преценка относно неговата законосъобразност.

Съдът намира на неоснователни възраженията на жалбоподателя, по отношение на процесуалната законосъобразност на акта и твърдяното нарушение на чл. 34, ал. 3 и чл. 35 от АПК, както и относно целта на закона.

В тази връзка съдът съобразява, че по отношение на възраженията за неспазване на правото на участие в производството и ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя, от мотивите на процесното решение се установява, че административният орган е уведомил дружеството за започналото производство, по реда на чл. 26 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по издаване на индивидуален административен акт по реда чл. 42в, ал. 3 от ЗЕС, като на същото е даден 7-дневен срок за становище, съобразно чл. 34, ал. 3 от АПК. На дружеството е дадена възможност да се запознае с преписката и да вземе становище. Упълномощен представител на жалбоподателя се е запознал с предоставената преписка, като е получил копия на хартиен носител на исканите от него документи. От страна на дружеството, в протокол, е посочено, че няма други искания по чл. 34, ал. 3 от АПК. Дружеството е изразило становище във връзка с откритото производство. При това положение съдът приема, че правото на защита е било гарантирано в пълен обем, като са били осигурени всички процесуални възможности за становища и възражения.

Неоснователно е и възражението, че е следвало да бъде предоставен предварително проект на решението, доколкото нито АПК, нито ЗЕС е веведено подобно задължение при производство по чл. 42в от ЗЕС, което по своя характер е извънредно и с цел защита на конкуренцията и интересите на ползвателите при спешност.

По отношение на твърденията за преюдициална зависимост между настоящото производство и производството по Решение № 220/2024 г. на КРС, съдът споделя извода на административния орган, че двете производства са самостоятелни, с различен предмет, адресати и правно основание. Първото е резултат от пазарен анализ по чл. 150 и сл. от ЗЕС, докато настоящото е свързано с извънредно упражняване на правомощие по чл. 42в от ЗЕС. Следователно липсва процесуална обвързаност, която да препятства издаването на процесния акт.

Спорният въпрос по делото е дали ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР се счита за оператор и предприятие, предоставящо електронна съобщителна мрежа, както и дали са налице предпоставките на чл. 42в от ЗЕС за налагане на временни задължения.

По въпроса дали ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР представлява предприятие, предоставящо електронна съобщителна мрежа и съответно е оператор по смисъла на ЗЕС, съдът намира за неоснователни възраженията, че дружеството не осъществява дейност по предоставяне на електронна съобщителна мрежа, а притежава единствено пасивна инфраструктура извън обхвата на ЗЕС.

Правилно в решението си КРС е приела, че елементите, прехвърлени на ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР отговарят на дефиницията за електронна съобщителна мрежа, тъй като съгласно § 1, т. 15 от ДР на ЗЕС „електронна съобщителна мрежа“ е съвкупност от преносни системи, включително неактивни мрежови елементи, които позволяват пренос на сигнали посредством оптични или други електромагнитни способи.

От събраните по делото доказателства се установява, че ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР е собственик на оптични кабели, муфи, разпределителни съоръжения и други елементи, изграждащи опорна, свързваща и абонатна мрежа, чрез която се осигурява свързаност между населени места, базови станции и крайни точки. Тази съвкупност от елементи представлява преносна система, която обективно позволява пренос на електронни съобщителни сигнали. Обстоятелството, че част от мрежата има характер на пасивна инфраструктура и съответства на физическия слой от OSI модела, не изключва квалифицирането ѝ като електронна съобщителна мрежа, доколкото законодателят изрично включва в обхвата на понятието и неактивните мрежови елементи.

Видно от решението за преобразуване чрез отделяне, както и от събраните доказателства, включително констативен протокол № С-МБ-041/28.08.2024 г., част от правата и активите на „Виваком България“ ЕАД са прехвърлени на ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР, което обстоятелство не се и оспорва. Така ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР става собственик на цялата оптична инфраструктура в нейните пасивни елементи. Чрез тази инфраструктура се осъществява свързаността на мрежата в национален мащаб, включително опорната мрежа, отклоненията към базови станции и абонатната мрежа.

Частта от електронната съобщителна мрежа, собственост на ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР, представлява пасивна мрежа, която се активира чрез поставяне на активно оборудване, включително от „Виваком България“ ЕАД. Това обстоятелство обаче не променя нейния характер на електронна съобщителна мрежа по смисъла на § 1, т. 15 от ДР на ЗЕС, нито води до извод, че дружеството не участва в предоставянето ѝ. Същевременно, частта от мрежата, останала във „Виваком България“ ЕАД, представлява активна мрежа, функционираща на по-високите слоеве от OSI модела, която използва оптичната инфраструктура на ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР. Всяка от двете части поотделно отговаря на законовата дефиниция за електронна съобщителна мрежа, независимо от разпределението на собствеността и предоставеното ползване.

Допълнителен довод е и сключеното споразумение № 58320/13.08.2024 г. /приложено към делото в том III – търговска тайна/, от което се установява, че ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР предоставя на „Виваком България“ ЕАД временно право на ползване върху активите си срещу възнаграждение, като това право е изрично уговорено като неексклузивно (чл. 9). В чл. 4, ал. 1 от същото е предвиден срок на действието му 12 месеца, считано от влизането му в сила или до пристъпването към предлагане и предоставяне на едро на електронни съобщителни услуги от ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР, което от тях настъпи по-рано. Дружеството запазва възможността да използва същата инфраструктура, включително като клиент на „Виваком България“ ЕАД, както и да предоставя достъп на трети лица (чл. 2). Допълнително, съгласно чл. 10, „Виваком България“ ЕАД се задължава да ползва наетите активи по начин, който създава възможност за предоставяне на достъп на трети страни, включително предоставяне на достъп на ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР. Това обстоятелство изключва извод за пълно прехвърляне на контрола върху икономическото използване на мрежата.

Нещо повече, тази инфраструктура е годна да бъде използвана самостоятелно за предоставяне на електронни съобщителни услуги чрез инсталиране на активно оборудване както от ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР, така и от трети предприятия, търсещи достъп. В този смисъл, мрежата не е функционално зависима единствено от „Виваком България“ ЕАД, а притежава самостоятелен икономически и технически потенциал за предоставяне на услуги.

Неоснователни са доводите, че липсата или ограниченото наличие на активно оборудване препятства квалифицирането на активите като електронна съобщителна мрежа. Законът не изисква наличието на оборудване за комутация или маршрутизация във всички случаи, а само когато е приложимо, като е достатъчно съвкупността от елементи да позволява пренос на сигнали. В случая тази възможност е налице, включително чрез предоставяне на услуги като „тъмно влакно“, при които чрез добавяне на активно оборудване от ползвателя се осъществява пренос на сигнали.

От доказателствата по делото се установява също, че чрез притежаваната мрежа могат да се предоставят услуги на едро, включително „тъмно влакно“ и „необвързан достъп до абонатна линия“, за които не е необходимо наличието на активно оборудване от страна на доставчика на инфраструктура. Тези услуги представляват форма на предоставяне на електронна съобщителна мрежа по смисъла на § 1, т. 44 от ДР на ЗЕС, доколкото включват осигуряване на достъп до такава мрежа. В допълнение, в абонатната част на мрежата са налични и елементи на активно оборудване, като оптични линейни терминали, което допълнително потвърждава възможността за предоставяне на услуги.

Следва да се отчете и че ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР разполага с реална възможност да придобие и инсталира необходимото активно оборудване и да предоставя пълен набор от електронни съобщителни услуги, докато изграждането на еквивалентна оптична инфраструктура от страна на „Виваком България“ ЕАД би изисквало значителен времеви и ресурсен капацитет.

Изводът за обективната възможност дружеството да предоставя електронни съобщителни услуги се потвърждава и от изявленията на самия жалбоподател, съдържащи се в представената по делото кореспонденция с КРС /писмо от ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР до КРС с изх. № 2/04.10/2024 г., л. 260 от том I към делото/.

От същата се установява, че сключеният с „Виваком България“ ЕАД договор за временно възмездно ползване на оборудване има изрично срочен характер, като целта му е да осигури преходен период, в който ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР да разработи и внедри модели за предоставяне на услуги на едро. Посочено е също, че дружеството планира извършване на анализи и инвестиции в допълнително оборудване с оглед предоставяне на пълен набор от услуги.

Тези изявления опровергават тезата, че дружеството е лишено от възможност да предоставя електронни съобщителни услуги, като напротив – сочат на съзнателно планиран преход към такъв вид дейност. Обстоятелството, че към определен момент дружеството не осъществява фактическа дейност или заявява, че не планира незабавното ѝ започване, не изключва наличието на качеството „оператор“, когато съществува реална и обективна възможност за предоставяне на електронна съобщителна мрежа или услуги.

В този смисъл съдът приема, че правната квалификация на дружеството не може да се поставя в зависимост единствено от текущото му търговско поведение, а следва да се извежда от притежаваните активи, функционалните характеристики на мрежата и възможността за нейното икономическо използване.

С оглед изложеното съдът приема, че притежаваната от ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР съвкупност от елементи представлява електронна съобщителна мрежа по смисъла на § 1, т. 15 от ДР на ЗЕС, която има характер на обществена електронна съобщителна мрежа, доколкото се използва за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги. Следователно, дружеството предоставя електронна съобщителна мрежа и има качеството „оператор“ по смисъла на § 1, т. 42а от ДР на ЗЕС.

Съгласно § 1, т. 15 от ДР на ЗЕС електронна съобщителна мрежа включва съвкупност от преносни системи, включително и неактивни мрежови елементи, предназначени за пренос на сигнали. От събраните доказателства се установява, че ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР е собственик на пасивна /физическа/ инфраструктура, което не изключва нейното качество на електронна съобщителна мрежа, доколкото законодателят изрично включва и неактивни елементи в обхвата на понятието. Мрежата е функционално способна да осигурява пренос на електронни съобщителни сигнали, включително чрез предоставяне на услуги като „тъмно влакно“, което допълнително потвърждава нейния характер.

Съдът отчита и че след преобразуването чрез отделяне е налице фактическо разпределение на елементи от една интегрирана мрежа между свързани дружества под общ контрол, като част от инфраструктурата е преминала към ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР, но продължава да функционира в рамките на единна технологична система. Това обуславя извод, че дружеството участва в предоставяне на електронна съобщителна мрежа и има качеството на оператор по смисъла на § 1, т. 42а от ДР на ЗЕС.

При този извод правилно КРС е приела, че за ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР възникват задълженията, произтичащи от закона, включително тези, свързани със сигурността на мрежите и възможността за налагане на временни мерки при наличие на предпоставките по чл. 42в от ЗЕС.

С оглед приетото по-горе, че ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР представлява предприятие, предоставящо електронна съобщителна мрежа и съответно има качеството „оператор“ по смисъла на ЗЕС, съдът намира, че същото попада в персоналния обхват на правомощията на КРС за налагане на регулаторни задължения, включително временни такива.

Съгласно чл. 42в, ал. 1 от ЗЕС, в изключителни случаи и при наличие на спешна нужда от действие за защита на конкуренцията и интересите на ползвателите, комисията може да налага обосновани и пропорционални временни задължения. От тази разпоредба следва, че за законосъобразността на мярката е необходимо кумулативното наличие на три предпоставки: изключителен случай, спешна нужда от намеса и съразмерност на наложените задължения.

В конкретния случай съдът намира, че тези предпоставки са налице.

Налагането на временни задължения представлява инструмент за предотвратяване на неблагоприятни последици за конкуренцията и за крайните ползватели в хипотези, при които съществува риск от нарушаване на пазарното равновесие преди приключване на съответните пазарни анализи или регулаторни производства. Тези мерки имат преходен характер и целят запазване на съществуващото положение на пазара до окончателното произнасяне на регулаторния орган.

Изключителният характер на хипотезата се извежда от извършеното корпоративно преобразуване и прехвърлянето на съществени елементи от оптичната електронна съобщителна мрежа към ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР, което води до структурна промяна в контрола върху ключова инфраструктура с национално значение. Това обстоятелство създава нова пазарна ситуация, която не е била предмет на предходна регулаторна оценка и която обективно може да засегне установените условия за достъп.

С оглед на това, съдът счита за правилна преценката на административния орган, че е налице и спешна нужда от регулаторна намеса. В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че в резултат на извършеното преобразуване и прехвърляне на съществени елементи от оптичната мрежа към ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР е налице обективна възможност за засягане на условията за достъп до електронната съобщителна мрежа, включително по отношение на услуги на едро като „тъмно влакно“ и „необвързан достъп до абонатна линия“. Тези услуги имат съществено значение за други предприятия, които предоставят електронни съобщителни услуги на крайни ползватели, поради което всяка промяна в условията за достъп би могла да доведе до незабавно и трудно поправимо отражение върху конкуренцията на пазара на дребно. Именно рискът от такова неблагоприятно въздействие обосновава необходимостта от незабавна намеса, без изчакване на приключването на пазарен анализ или друго регулаторно производство.

Съдът приема, че КРС правилно е идентифицирала този риск като реален, а не хипотетичен, доколкото той произтича пряко от промяната в собствеността и контрола върху мрежата, както и от възможността на оператора да влияе върху условията за достъп до съществена инфраструктура.

На следващо място, съдът намира, че наложените временни задължения са и съразмерни. Същите са насочени към гарантиране на недискриминационен достъп, прозрачност и запазване на съществуващите условия за ползване на мрежата, като по този начин се цели съхраняване на пазарното равновесие до извършване на цялостна регулаторна преценка. Мерките имат временен характер, не въвеждат трайни ограничения и не надхвърлят необходимото за постигане на преследваната цел, поради което съответстват на принципа на пропорционалност.

В тази връзка следва да се отчете, че при упражняване на правомощията си по чл. 42в от ЗЕС КРС действа в условията на оперативна самостоятелност, свързана с извършването на сложна експертна и икономическа преценка относно състоянието на пазара и риска за конкуренцията.

Неоснователни са възраженията, че липсват предпоставки за налагане на такива мерки, доколкото те са обвързани именно с установеното качество на дружеството като оператор и с обективната му възможност да влияе върху достъпа до съществена електронна съобщителна мрежа. В този смисъл не е необходимо да е налице вече настъпило нарушение или злоупотреба, а е достатъчно наличието на реален риск от такова, какъвто в случая е обоснован от фактическите данни по делото.

Предвид изложеното съдът приема, че оспореното решение в частта, с която са наложени временни задължения по т.I,т.1,т.2,т.3 т.4 е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с неговата цел. Поради това жалбата в тази част следва да бъде отхвърлена.

Съдът намира за неоснователни и възраженията за несъответствие на акта с целите на закона. Целите на ЗЕС, уредени в чл. 4, ал. 1, са свързани с гарантиране на ефективна конкуренция, развитие на свързаност и защита на интересите на ползвателите. В конкретния случай налагането на временни мерки е именно насочено към предотвратяване на риск от нарушаване на конкурентната среда, произтичащ от структурна промяна в собствеността върху съществена инфраструктура. Поради това съдът приема, че актът съответства на целта на закона.

В допълнение съдът не споделя и възражението, че липсата на вписване в регистъра по чл. 33 от ЗЕС изключва приложимостта на регулаторните правомощия на КРС. Регистрацията има уведомителен характер и не е конститутивен елемент за възникване на качеството „предприятие“. Противното разбиране би довело до възможност за заобикаляне на регулацията чрез формално неподаване на уведомление, при положение че дейността по предоставяне на достъп до инфраструктура фактически се осъществява.

Неоснователни са и възраженията за липса на изключителен случай и спешност по смисъла на чл. 42в от ЗЕС. Наличието на уредба в Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура не изключва възможността за прилагане на извънредни регулаторни мерки по ЗЕС, тъй като двата закона имат различен предмет и интензитет на намеса. Докато ЗЕСМФИ установява общ режим на достъп, разпоредбата на чл. 42в от ЗЕС предоставя инструмент за незабавна намеса при риск за конкуренцията. В конкретния случай структурната промяна, изразяваща се в отделяне на инфраструктурата от вертикално интегриран оператор и прехвърлянето ѝ на отделно дружество, обосновава именно необходимостта от такава временна намеса с превантивен характер.

По отношение на възраженията, че не е необходима регулаторна намеса с оглед уредбата на достъпа до физическа инфраструктура в правото на Европейския съюз и в Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, съдът намира следното:

Действително, уредбата по Директива 2014/61, транспонирана в националното право чрез ЗЕСМФИ, има за цел да улесни разгръщането на мрежи чрез осигуряване на достъп до съществуваща физическа инфраструктура. Тази уредба обаче не изключва, нито ограничава възможността за прилагане на секторни регулаторни мерки по ЗЕС.

Съгласно чл. 1, ал. 3 от ЗЕСМФИ задълженията, наложени по реда на ЗЕС, не могат да бъдат ограничавани във връзка с достъп до и съвместно ползване на електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура по смисъла на ЗЕС. Както бе отбелязано по-горе, двата закона уреждат различни по характер обществени отношения – ЗЕСМФИ въвежда общ режим на достъп до инфраструктура, докато ЗЕС предвижда ex ante инструменти за въздействие върху пазарната структура. Поради това тяхното приложение не е взаимоизключващо се, а може да бъде кумулативно, когато това е необходимо за постигане на целите на регулацията.

Обратното тълкуване би довело до лишаване на регулатора от възможността да реагира при наличие на риск за конкуренцията, включително в хипотеза по чл. 42в от ЗЕС, което не съответства нито на националната, нито на европейската правна рамка. Поради това съдът приема, че възраженията в тази насока са неоснователни.

По отношение на възражението, че на ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР неправомерно са наложени идентични мерки с тези спрямо „Виваком България“ ЕАД, съдът намира, че релевантен е не правният субект, колкото пазарната функция и характерът на инфраструктурата. Прехвърлянето на активи не води до отпадане на необходимостта от регулация, доколкото се запазва съществената роля на същата инфраструктура за достъп до пазара. Приемането на противното би позволило чрез корпоративни преобразувания да се заобикалят вече наложени регулаторни механизми.

По отношение на възраженията, свързани с ценовия модел и твърдението, че определените цени са под разходите, съдът намира следното:

Съдебно-икономическата експертиза следва да бъде ценена като доказателствено средство, но не може да дерогира дискреционната преценка на регулаторния орган, когато последният действа в рамките на нормативно установена методология. Изборът на параметри като среднопретеглена цена на капитала (WACC), премия за пазарен риск (ERP), амортизационни срокове и безрискова норма на възвръщаемост по принцип попада в рамките на експертната преценка на КРС и допуска вариации в определени граници, включително чрез използване на референтни стойности на ниво Европейски съюз.

Независимо от това, съдът намира, че в конкретния случай административният орган не е изложил достатъчно ясни и конкретни мотиви относно начина на формиране на ценовите равнища и по-конкретно относно: избора на конкретните стойности на използваните икономически параметри; съобразяването им с националните пазарни условия и начина, по който са отчетени релевантните разходи на предприятието, включително разграничението между текущи и бъдещи разходи.

Липсата на такава конкретизация препятства осъществяването на ефективен съдебен контрол за съразмерност на наложените ценови задължения, доколкото съдът не може да провери дали определените цени действително отразяват баланса между защита на конкуренцията и недопускане на неоправдано засягане на икономическите интереси на оператора.

В тази връзка следва да се отбележи, че макар производството по чл. 42в от ЗЕС да има извънреден и ускорен характер, това не освобождава административния орган от задължението да мотивира в достатъчна степен съществените елементи на наложените мерки, когато те засягат ценови условия с пряко отражение върху стопанската дейност на адресата.

Ето защо съдът приема, че оспорваното решение в частта по т.I.5 страда от порок по чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК – недостатъчност на мотивите и невъзможност да се извърши пълна преценка за съответствие с принципа на съразмерност.

Този порок обаче не засяга законосъобразността на самото решение по отношение наложените мерки по т.I,т.1,т.2,т.3 т.4 за налагане на временни задължения, нито наличието на предпоставките по чл. 42в от ЗЕС, които, както бе изложено по-горе, са доказани и правилно преценени от КРС.

На следващо място, съдът намира за незаконосъобразна т. II от оспореното решение, съгласно която при прехвърляне на пасивната (физическа) инфраструктура на друго свързано дружество временните задължения се прехвърлят върху това дружество.

Така предвиденото „прехвърляне“ на задължения представлява по съществото си разширяване на персоналния обхват на административния акт спрямо лица, които не са негови адресати към момента на издаването му. Съгласно общите принципи на административното право индивидуалните административни актове пораждат права и задължения само за изрично посочените в тях адресати. Разпростирането на действието им спрямо трети лица е допустимо единствено в изрично предвидени от закона случаи, каквато уредба в Закона за електронните съобщения липсва.

На следващо място, в действащата нормативна уредба не съществува правно основание, което да допуска автоматично прехвърляне на вече наложени временни регулаторни задължения при последващо прехвърляне на активи, включително в хипотеза на прехвърляне между свързани лица. Налагането на задължения по чл. 42в от ЗЕС е обусловено от конкретна преценка относно качеството на съответното предприятие, пазарната му позиция и наличието на предпоставките за спешна намеса. Тази преценка е строго индивидуална и не може да бъде заместена с предварително предвиден механизъм за автоматично обвързване на бъдещи, неопределени субекти.

Не на последно място, следва да се отбележи, че регулаторният орган може да реагира при промяна в релевантните обстоятелства като образува ново производство и наложи съответни мерки спрямо новия субект, при наличие на предпоставките за това.

Доколкото се отменя т. I, т. 5, то и т.III от оспорваното решение, в частта относно временните задължения по т.I.5 следва да бъде отменена.

В останалата част, решението е законосъобразно и жалбата следва да бъде отхвърлена.

Жалбоподателя не претендира разноски и такива не му се следват.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК следва присъждане в полза на ответника – Комисия регулиране на съобщенията претендираното възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт в размер на 153,39 евро /300 лева/, определено на основание чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ.

Въз основа на изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – София област, втори състав