Решение № 9940 от 29.7.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1329/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН. Производството е образувано по касационна жалба на В. Д. В., [ЕГН], чрез адв. М., срещу Решение № 267/06.03.2026 година, постановено по НАХД № 4086/2025, година по описа на Районен съд-Варна, с което е потвърдено наказателно постановление № 11-01-908/25.04.2025г., издадено от директора на Агенция за държавна финансова инспекция – София, с което на В. Д. В., са наложени петнадесет административни наказания "глоба" всеки в размер на 200 лева /102.26 евро/ на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗАНН. Касаторът навежда възражения за нарушение на материалния закон, като твърди, че неправилно въззивният съд е приел, че жалбоподателят е нарушил Закона за държавния финансов контрол в публичния сектор, тъй като не бил спазил указанията на министъра на финансите. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил възражението на касатора, че тези указания нямат характеристиките на нормативен акт, тъй като по делото не са представени доказателства, че същите са били надлежно публикувани на интернет страницата на Министерство на финансите. Твърди, че след като в дружеството е имало приети и приложени система за двоен подпис, както и вътрешни правила по Закона за обществените поръчки и всяко едно от плащанията по договора е извършено след надлежно издадена, подписана и приета строителна документация, нарушението не е извършено. Извън горното твърди, че за всяко едно от плащанията е издадено възлагателно писмо, изготвен е констативен протокол за извършване на строително-монтажни работи, както и фактурата е била проверявана от отдел „Счетоводство“ от дружеството след полагане на процедурата за двоен подпис, следователно липсва вреда за фиска. В съдебно заседание, процесуалния представител на касатора, поддържа жалбата на посочените в нея основания. Допълнително се позовава на изтекла абсолютна погасителна давност за извършеното деяние по чл.81, ал.3 от НК. Ответникът, не се явява в съдебно заседание. Чрез депозирани писмени бележки от пълномощник, оспорва жалбата. Моли да се остави в сила решението. ВОП, редовно уведомени за делото, не изпращат представител. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна, по следните съображения: ВРС е приел от фактическа страна, че "Водоснабдяване и канализация Варна" ООД, гр. Варна / ВиК - Варна/ е юридическо лице, вписано в Регистъра за търговски дружества на ВОС под партиден № 18 по ф. д. № 8218/1991 г., със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Приморски, [улица] предмет на дейност: Водоснабдяване и канализация; пречистване на водите и инженерингови услуги в страната и чужбина. Капиталът на дружеството е в размер на 1 363 100 лв., 50. 98% от които са собственост на държавата чрез "Български ВиК холдинг" ЕАД, а останалите 49. 02% на Община Аврен, Община Аксаково, Община Бяла, Община Варна, Община Ветрино, Община Вълчи дол, Община Девня, Община Дългопол, Община Провадия и Община Суворово. Органи на управление на дружеството са Общото събрание и Управителят, като последният организира и ръководи дейността представлява дружеството. В периода от 14.08.2012 г. до 31.01.2023 г. дружеството се управлява и представлява от касатора В.. Съгласно чл. 20 от дружествения договор на "ВиК Варна" ООД Общото събрание има правомощията по чл. 137, ал. 1 от Търговския закон , в т. ч. избира управителя, определя възнаграждението му и го освобождава от отговорност. Дружеството е организация от публичния сектор чл. 2, ал. 2, т. 9 от Закон за финансовото управление и контрол в публичния сектор ЗФУКПС / /ДВ бр. 13/12.02.2019 г. /, а управителят му е ръководител по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на същия закон. Съобразно чл. 4, ал. 1 от ЗФУКПС , в горното качество касатора В. е издал Заповед № ВД-30-1/22.02.2019 г., с която е въвел Вътрешни правила за изграждане на система за финансово управление и контрол / Вътрешни правила по СФУК/ във "ВиК - Варна" ООД. При извършена проверка за законосъобразност относно спазване на нормативните актове, уреждащи финансово-стопанската и отчетната дейност при изпълнение на договор № 28-2020/14.08.2020 г. с предмет: "Извършване на СМР на сгради и съоръжения, стопанисвани от В и К ООД, гр. Варна" е установено, че посоченият договор за възлагане на обществена поръчка е сключен в резултат на проведена открита процедура по ЗОП . За "ВиК- Варна" ООД договорът е подписан от касатора В.. Същият е подписал и нареждания за плащане на общо 3514008,31 лв. задължения по издадените по договора фактури за 2021 г., както следва: 1. На 26.02.2021 г., чрез подписване на нареждане за плащане е извършил разход на стойност 291 483,69 лв. без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност: 2. На 31.03.2021 г., чрез подписване на нареждане за плащане е извършил разход на стойност 272 099,77 лв. без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност; 3. На 29.04.2021 г., чрез подписване на нареждане за плащане е извършил разход на стойност 254 577,63 лв. без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност; 4. На 27.05.2021 г., чрез подписване на нареждане за плащане е извършил разход на стойност 151 389,52 лв. без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност; 5. На 30.06.2021 г., чрез подписване на нареждане за плащане е извършил разход на стойност 266 523,05 лв. без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност;6. На 30.07.2021 г., чрез подписване на нареждане за плащане е извършил разход на стойност 351 777,56 лв. без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност; 7. На 26.08.2021 г., чрез подписване на нареждане за плащане е извършил разход на стойност 269 500,46 лв. без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност; за 8. На 31.08.2021 г., чрез подписване на нареждане за плащане е извършил разход на стойност 269 871,4 лв. без да е приложена процедура на предварителен контрол законосъобразност; 9. На 21.09.2021 г., чрез подписване на нареждане за плащане е извършил из разход на стойност 31 532,29 лв. без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност; 10. На 28.09.2021 г., чрез подписване на нареждане за плащане е извършил разход на стойност 286 640,88 лв. без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност; 11. На 19.10.2021 г., чрез подписване на нареждане за плащане е извършил разход на стойност 188 147,79 лв. без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност 12. На 25.10.2021 г., чрез подписване на нареждане за плащане е извършил стойност 249 141,01 лв. без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност, 13. На 05.11.2021 г., чрез подписване на нареждане за плащане е извършил разход на стойност 6 500,16 лв. без да е приложена процедура на предварителен контрол законосъобразност; 14. На 21.12.2021 г., чрез подписване на нареждане за плащане е извършил разход на стойност 332 690,78 лв. без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност; 15. На 31.12.2021 г., чрез подписване на нареждане за плащане е извършил разход на стойност 292 132,32 лв. без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност. Св. И. приел, че тези плащания са били извършени, без за всяко едно от тях да е била приложена процедура по предварителен контрол за законосъобразност, като преценил, че с това свое поведение управителя на дружеството "Водоснабдяване и канализация Варна" ООД е извършил 15 на брой нарушения на разпоредбите на чл. 13, ал. 3, т. 3 вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗФУКПС , поради което и на 04.02.2025 г. св. И. съставил акт за установяване на административно нарушение спрямо него. В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН. На 25.04.2025 г. Директорът на Агенцията за държавна финансова инспекция, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което за всяко едно от 15 – те на брой нарушения на разпоредбите на чл. 13, ал. 3, т. 3 вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗФУКПС, наложил на В., в качеството му на управител на дружеството глоби, всяка от които в размер на102.26евро/ 200 лева, на основание чл.32, ал.1 т.1 от ЗАНН. Въз основа на горните констатации, въззивния съд е приел нарушението за доказано, а съставените за санкционирането му АУАН и НП за законосъобразни. Въззивния съд е изложил подробни мотиви относно съставомерността на нарушенията, които настоящият състав, като касационна инстанция изцяло споделя и не намира за необходимо да ги преповтаря. Въпреки това съставът, намира че са налице основания за отмяна на процесното решение, както и на оспореното НП, макар и по независещи от въззивния съд причини. С оглед препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, в административно наказателните производства следва да се съблюдават разпоредбите на общата част на НК. Така, съгласно чл.80 ал.1 т.5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години. Съобразно чл.81 ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Така в конкретния случай абсолютната погасителна давност се изчислява на четири години и шест месеца. Давностният срок за преследване на нарушенията е изтекъл на 30.06.2026 г., - 4 години и 6 месеца след извършване на последното нарушение на 31.12.2021 г. Това означава, че към момента на обявяване на делото за решаване пред настоящата инстанция давностният срок, за преследване на нарушенията е бил изтекъл. Прилагането на абсолютната давност предвидена в чл.81, ал.3 от НК е в унисон с Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. на ВКС по тълк.дело № 1/2014г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС. Съгласно същото, разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК. В мотивите на решението е прието, че в чл.34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл.81 ал.3, във връзка с чл.80 ал.1 т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН. Водим от горното и на осн.чл.63 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.221 ал.2 от АПК, съдът