Решение № 61 от 9.4.2025 г. на Окръжен съд - Видин по дело № 118/2024 г.

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на Ц. И. Л. против Решение №165 от 30.03.2018г., постановено по гр.дело №3297/2017г. по описа на Вския районен съд.

С Решение № 225/08.04.2024 г. по описа на ВКС, касационната инстанция обезсилва въззивното решение № 108/02.06.2022 по в.гр. дело № 241/2021 на Окръжен съд – В в следните части:

1. Частта, с която е потвърдено Решение № 165 от 30.03.2018 г. по гр. дело № 3297 от 2017 на Районен съд – В в частта му за допускане на делба при равни квоти на дворно място с площ от 390 кв. м., находящо се в гр. В, ул. •••, представляващо имот с индентификатор 10971.504.317 по кадастрална карта на гр. В от 2008 г., заедно с намиращите се в мястото 4 сгради / масивна едноетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 18 кв. м. и стопанска постройка с площ от 12 кв. м. / и 2. Частта, с която е потвърдено Решение № 165 от 30.03.2018 г. по гр. дело № 3297 от 2017 на Районен съд – В в частта му за отхвърляне на иска за делба на дворно място с овощна градина с площ от 1 дка, находящо се в с.

Н, община В, заедно с намиращото се в него дървено бунгало.

С Решението си Върховният касационен съд е отменил решение № 108/02.06.2022 по в.гр. дело № 241/2021 на Окръжен съд – В в частта, с която Ц. И. Л – О е осъдена да заплати на И. Л. Л. разноски за въззивното производство в размер на 300 лева.

Със същото решение Върховният касационен съд е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд- В, като е дал задължителни указания за Окръжния съд. В тях се посочва, че настоящият съдебен състав следва да остави без движение исковата молба подадена от Л Л. и молбата на Ц. Л.а – О, като предостави срок на Л Л. и Ц. Л.а – О да индивидуализират двата делбени имота, съобразно действащия ПУП на гр. В и с. Н, както и да изложат твърдения на какво основание наследодателят им е придобил правото на собственост върху имота в с. Н.

В открито съдебно заседание въззивникът Л. изцяло поддържа своята жалба, представя нови доказателства и моли съда да допусне до делба до процесните два имота, при равни квоти по ½ за нея и въззиваемата страна. В писмена защита детайлно анализира събраните по делото факти и прави анализ върху същите. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание въззиемата страна не се явава, представлява се от адвокат С.. Тя оспорва жалбата. В писмена защита посочва не се противопоставя да бъде допусната делба на имота в с. Н. Посочва за имота в гр. В, че когато е закупуван през 1957 измерванията са се извършвали с въже или обикновенна рулетка и поради тази причина съществува документалната разлика в площа на процесния имот. Претендират се разноски и се прави възражение за размера на поисканите такива от отсрещната страна.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд.

Окръжен съд - В, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

Не са налице и процесуални нарушения, като счита че първоинстанционното решение е допустимо.

По делото са приети следните новооткрити доказателства, съгласно указанията на ВКС: писма на Община В, скици, второ писмо, две скици и извадка от кадастрален регистър на недвижимите имоти /3 листа/, нотариален акт за собственост на недвижим имот заедно със скица, извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти заедно с фактура; нотариално дело №3029/2022г. по нотариален акт №179, том II, рег.№2588 на нотариус ЛЦ с район на действие РС-В, приходна квитанция с №5504001627/13.01.2025г., изд. от Община В и приходна квитанция с №5504001628/13.01.2025г., изд. от Община В.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районен съд доказателства, намира следното:

С решение № 79 от 13.11.2018г. по гр.д.№ 256/2018г. на Окръжен съд- В е потвърдено решение № 165 от 30.03.2018г. по гр.д.№ 3297/2017г. на Районен съд-В, с което, на осн. чл. 69, ал. 1 ЗН, е ДОПУСНАТА СЪДЕБНА ДЕЛБА между Л И Л. - починал в касационното производство, на чието място е конституиран, на осн. чл. 227 ГПК, наследникът му И. Л. Л., и Ц. И. Л., при квоти по 1/2 ид.ч., на следните недвижими имоти, притежавани от съделителите на основание наследяване по закон на И Л. И и ИЦ И., а именно: I.ДВОРНО МЯСТО с площ 390 кв. м., съставляващо поземлен имот с идентификатор 10971.504.317 по кадастралната карта на гр. В, с административен адрес: гр. В, ул. “НП” № 5, при граници: им. 10971.504.315, им. 10971.504.319, им. 10971.504.318, им. 10971.504.309, им. 10971.504.316 и им. 10971.504.311, заедно с построените в същия имот СГРАДИ: масивна едноетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 92 кв. м., с идентификатор 10971.504.317.1; постройка на допълващото застрояване /лятна кухня/ със застроена площ 25 кв. м. с идентификатор 10971.504.317.2; гараж със застроена площ 18 кв. м. с идентификатор 10971.504.317.3; сграда на допълващото застрояване /стопанска постройка/ със застроена площ 12 кв. м., с идентификатор 10971.504.317.4. II. ЗЕМЕДЕЛСКИ ИМОТИ, находящи се в землището на с. И, обл. В., възстановени с план за земеразделяне: 1. имот № 020004 - нива с площ 11.900 дка в местността "П", III-та категория, при съседи: им. 020003 - ПВБ, им. 020035 - наследници МКМ, им. 020034- наследници ПТМ, им. 020033-ПЕВ, им. 020032-наследници БНТ, им. 020005- ПЕВ и им. 000026-полски път; 2. имот № 053025-нива с площ 3.731 дка. в местността “С”, III-та категория, при съседи: им.053026-ПЕВ., им. 053039- ВМТ, им. 053038-наслецници КПМ, им. 053024- ЕТП и им. 000164- полски път; 3. имот № 062009 - нива с площ 8.759 дка. в местността “И”, III-та категория, при съседи: им. 062008 -, , Агро-Бо-Ге” ЕООД, им. 062003-БМГ, им. 062004-ЦЦС, им. 062010-ЕТА и им. 00020 - полски път; 4. имот № 033008 - нива с площ 3.099 дка. в местността “А”, IV-та категория, при съседи: им.033002-ПЕВ, им. 033021-КПК, им. 033007-АЦ Л., им. 000082-полски път и им. 033009- наследници ТВВ.; 5. имот № 063006-нива с площ 5.251 дка. в местността “Б”, III-та категория, при съседи: им. 063005-наследници П И. К., им. 000022-полски път, им. 063007-НАВ и им. 063027- ЦПЦ, както и ЗЕМЕДЕЛСКИ ИМОТ - НИВА с площ от 6.160 дка, находяща се в землището на с. Д, Община В местността “Б”, и е ОТХВЪРЛЕН ИСКЪТ ЗА ДЕЛБА на недвижим имот - дворно място от един декар с овощна градина, находящо се в с.Н, ведно с построено дървено бунгало.

С решение № 65 от 07.06.2021 г., постановено по гр. д. № 4208/2019 г. на ВКС, I ГО по реда на чл. 290 ГПК е отменено решение №79 от 13.11.2018г. по гр.д.№ 256/2018г. на Окръжен съд- В и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

След връщането от касационен съд, Окръжен съд – В се е произнесъл по спора с Решение № 108/02.06.2022 г. постановено по в.гр.дело № 241/2021 г. С Решение № 225/08.04.2024 г. по описа на ВКС, касационната инстанция, потвърждава решението в една част и обезсилва въззивното решение № 108/02.06.2022 по в.гр. дело № 241/2021 на Окръжен съд – В в следните части:

1. Частта, с която е потвърдено Решение № 165 от 30.03.2018 г. по гр. дело № 3297 от 2017 на Районен съд – В в частта му за допускане на делба при равни квоти на дворно място с площ от 390 кв. м., находящо се в гр. В, ул. •••, представляващо имот с индентификатор 10971.504.317 по кадастрална карта на гр. В от 2008 г., заедно с намиращите се в мястото 4 сгради / масивна едноетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 18 кв. м. и стопанска постройка с площ от 12 кв. м. / и 2. Частта, с която е потвърдено Решение № 165 от 30.03.2018 г. по гр. дело № 3297 от 2017 на Районен съд – В в частта му за отхвърляне на иска за делба на дворно място с овощна градина с площ от 1 дка, находящо се в с. Н, община В, заедно с намиращото се в него дървено бунгало.

С Решението си Върховният касационен съд е отменил решение № 108/02.06.2022 по в.гр. дело № 241/2021 на Окръжен съд – В в частта, с която Ц. И. Л – О е осъдена да заплати на И. Л. Л. разноски за въззивното производство в размер на 300 лева.

Със същото решение Върховният касационен съд е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд- В, като е дал задължителни указания за Окръжния съд.

След преценка на събраните по делото доказателства, стари и новонастъпили такива, Окръжен съд – В установи фактическата обстановка на спора.

По делото не е спорно, че съделителите И. Л. Л. (наследник на Л И Л.) и Ц. И. Л. наследяват по равно, при квоти по ½ ид.ч. допуснатите до делба недвижими имоти с обжалваното първоинстанционно решение, като законни наследници на И Л. И, починал на 11.06.2009 г. и ИЦ И., която е починала на 14.01.2014 г. Видно от представените нови доказателства и след изпълнени в срок указания от страните се установява, че спорните по делото имоти са следните:

1. Дворно място с площ от 390 кв. м., находящо се в гр. В, ул. •••, представляващо имот с индентификатор 10971.504.317 по кадастрална карта на гр. В от 2008 г., заедно с намиращите се в мястото 4 сгради / масивна едноетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 18 кв. м. и стопанска постройка с площ от 12 кв. м. /. Сградите са по действащия ПУП ПР на гр. В одобрен с Решение № 31/28.02.2008 г., като имотът е разположен в УПИ III 330, който се намира в регулационен квартал 176. Площта по действащия ПУП е 384, 47 квадратни метра/, а по стария кадастрален план е 388, 19 квадратни метра/, при следните граници от изток – УПИ IV-331, от запад УПИ-II-329, от север – улица „НП“, от юг – УПИ - IX-327, 328. Видно от Удостоверение по Заявление № ТР-06- 09-120/29.11.2016 на Община В административния адрес на имот описан в нотариален акт № 159, том I, нотариално дело № 263 от 1957 има следния адрес – гр. В, ул. ••• 2. Поземлен имот с идентификатор 52283.510.987 (петдесет и две хиляди двеста осемлесет и три, точка, петстотин и десет, точка, деветстотин осемдесет и едем) по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Н, обш. В. обл. В, одобрени със Заповед РД-18-3/18.01.2008г на Изпълнителен Директор на АГКК; адрес на имота: с. Н; площ: 208 кв.м. (двеста и осем кв.м.): трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно позване: ниско застрояване; съеди: 52283.510.512, 52283.510.467, ; 2283.510.469, 52283.510.988, ведно със Сграда 52283.510.987.1 (петдесет и две хиляди и двеста осемдесет и три, точка, петстотин и десет, точка, деветстотин и осемдесет и седем, точка, едно), застроена площ: 17 кв.м. (селемнадесет кв.м.), брой етажи: 1 (един), предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна.

Като основание за претендираното право на собственост върху имота в село Н по делото се установи, че произлиза от предоставянето на имота от Община В през 1973 на родителите на страните в производството, въз основа на нарочно постановление на Министерски съвет и владението му до смъртта на общия им наследодател до 2009 г., след това от една от страните Л Л. до 2020 и до момента от другата страна адв. Л.. По делото е представен констатитвен нотариален акт по нотариално дело №3029/2022г. по нотариален акт №179, том II, рег.№2588 на нотариус ЛЦ с район на действие РС-В, който свидетелства за правото на собственост на страните въз основа основа на давностното владение описано по-горе.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки от съделителите. Следователно, предмет на доказване в тази фаза са съществуването и основанието за възникване на съсобствеността, страните и обектите на делбата, като установяването на тези правнорелевантни обстоятелства е в доказателствена тежест на съделителя, предявил иска.

Делба се допуска само на съсобствени –чл. 34, ал. 1 от ЗС и на сънаследствени – чл. 69, ал. 1 от ЗН имоти. Размерът на частите на съделите в делбата се определя от обема на правото им на съсобственост в имота. По делото безспорно се установи, че страните в производството имат равни прави по ½ идеални части. С оглед представените доказателства - писма на Община В, скици, второ писмо, две скици и извадка от кадастрален регистър на недвижимите имоти /3 листа/, нотариален акт за собственост на недвижим имот заедно със скица, извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти заедно с фактура; нотариално дело №3029/2022г. по нотариален акт №179, том II, рег.№2588 на нотариус ЛЦ с район на действие РС-В, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – В следва, че до делба следва да се допуснат следните имоти, с равни права за съделите по ½ идеални части:

1.

Дворно място с площ от 390 кв. м., находящо се в гр. В, ул. •••, представляващо имот с индентификатор 10971.504.317 по кадастрална карта на гр. В от 2008 г., заедно с намиращите се в мястото 4 сгради / масивна едноетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 18 кв. м. и стопанска постройка с площ от 12 кв. м. /. Сградите са по действащия ПУП ПР на гр. В одобрен с Решение № 31/28.02.2008 г., като имотът е разположен в УПИ III 330, който се намира в регулационен квартал 176. Площта по действащия ПУП е 384, 47 квадратни метра/, а по стария кадастрален план е 388, 19 квадратни метра/, при следните граници от изток – УПИ IV-331, от запад УПИ-II-329, от север – улица „НП“, от юг – УПИ - IX-327, 328. Видно от Удостоверение по Заявление № ТР-06-09-120/29.11.2016 на Община В административния адрес на имот описан в нотариален акт № 159, том I, нотариално дело № 263 от 1957 има следния адрес – гр. В, ул. ••• 2.

Поземлен имот с идентификатор 52283.510.987 (петдесет и две хиляди двеста осемлесет и три, точка, петстотин и десет, точка, деветстотин осемдесет и едем) по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Н, обш. В. обл. В, одобрени със Заповед РД-18-3/18.01.2008г на Изпълнителен Директор на АГКК; адрес на имота: с. Н; площ: 208 кв.м. (двеста и осем кв.м.): трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно позване: ниско застрояване; съеди: 52283.510.512, 52283.510.467, ; 2283.510.469, 52283.510.988, ведно със Сграда 52283.510.987.1 (петдесет и две хиляди и двеста осемдесет и три, точка, петстотин и десет, точка, деветстотин и осемдесет и седем, точка, едно), застроена площ: 17 кв.м. (селемнадесет кв.м.), брой етажи: 1 (един), предназначение: Жилищна сграда- еднофамилна.

По отношение на претендираните разноски, Окръжен съд – В, счита, че в настоящото производство същите не следва да се присъждат.

Според последователната практика на ВКС (определение № 144/24.04.2012 г. по гр. дело № 70/2011 г, решение № 03/06.02.2012 г. по гр. дело № 189/2011 г Определение № 193 от 26.11.2020 г. по ч. гр. д. № 2700/2020 г. на ВКС, II г. о., Определение № 60141 от 19.11.2021 г. по ч. гр. д. № 3096/2021 г. на ВКС, II г. о.), решението по първата фаза на делбата не финализира процеса, поради което присъждането на разноските се прави с решението по извършване на делбата във втората фаза, а не с с настоящия съдебен акт.

Производството по делба е особено исково производство и в ГПК съществува специално разпореждане относно изплащането на разноските в делбения процес. В особеното исково производство каквото е делбата, разноските се присъждат по правилото на чл. 293а ГПК (отм.), което е възпроизведено с разпоредбата на чл. 355 ГПК. По този въпрос се е произнесъл Върховния съд с Постановление № 7 от 28.XI.1973 г., Пленум на ВС, като е постановил, че разноските се разпределят съобразно с признатия дял на съделителите в прекратената общност, когато са направени по необходимост, а когато са направени по повдигнати спорни въпроси - съобразно с общите правила на чл. 64 и чл. 65 ГПК (отм.). Това Постановление датира преди приемането през 1983 г. на изричната разпоредба на чл. 293а ГПК (отм.), който е аналогичен на чл. 355 ГПК. Тази норма посочва, че разноските в особеното исково производство - делбата се определят върху размера на дяловете, а по присъединените искове съобразно разпоредбата на чл. 78 ГПК. Исковете, който могат да се съединят с производството за делба са посочени в чл. 343 ГПК и касаят оспорвания на произход, на осиновявания, на завещания и на истинността на писмени доказателства, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения. В конкретния случай такива искове не са били предявявани за съвместно разглеждане в настоящото производство. Нормата на чл. 293 ГПК (отм.) / чл. 355 ГПК/ предвижда заплащането на дължимите държавни такси и разноски да става съобразно стойността на дяловете, определени с решението по втората фаза на делбата, т. е. с приключването на производството и то във всяка инстанция.

Решението по първата фаза на делбата не финализира процеса, поради което не се дължи и изплащането на разноски, включително и в касационната инстанция. Макар изрично да не е посочено, това законово разпореждане се отнася и за претенциите по сметки. Този извод се налага от предмета на делбеното производство и характера му на особено исково производство.

Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в часта за имота в град В и отменено в частта за имота в село Н.

Воден от гореизложеното, Съдът