Присъда № 15 от 6.2.2026 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 1058/2023 г.

въз основа на закона и доказателствата по делото

МОТИВИ към присъда по НОХД №1058/2023 г. на РС- Благоевград, НО, 7 състав

НОХД 1058/2023 г. по описа на РС – Благоевград е образувано по внесен от РП - Благоевград обвинителен акт против С. Х. П., с ЕГН ••••••••••, за това, че на 04.02.2020 г. около 16.30 часа, в овощна градина, находяща се в гр.С., ул.“О.“ №, чрез нанасяне на удар с брадва в областта на глезена на левия крак е причинил на М. С. М. тежка телесна повреда, изразяваща се в открито трималеоларно счупване на левия глезен с последвал тежък оздравителен процес /неколкократно лечение в болници включително и оперативно, усложнения от незарастване и разместване на счупването, гнойна инфекция с възпаление - оточност и зачервяване, ограничени и болезнени движения, флктуация, резорбтивно-възпалително увреждане на коститеостеоартрит, инфламацио- възпаление, подуване, затопляне и болка с нарушена функция с персистиране за повече от година без особени изгледи за възстановяване на основната функция на крайника за ходене от остеомиелита и анкилозата, които са наложили поставянето на поС.на ортеза за глезен/, довели до осакатяване на левия долен крайник – престъпление по чл.128, ал.2, вр. ал.1 НК.

За съвместно разглеждане в наказателния процес са приети предявените от пострадалия М. М. срещу подсъдимия граждански иск с правно основание чл.45 ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди в размер на 5000 лева от деЯ.ето описано в обвинителния акт, квалифицирано като престъпление по чл. 128, ал. 2 вр. ал. 1 НК ведно със законната лихва от датата на увреждането 04.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и граждански иск с правно основание чл.45 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева от деЯ.ето описано в обвинителния акт, квалифицирано като престъпление по чл. 128, ал. 2 вр. ал. 1 НК ведно със законната лихва от датата на увреждането 04.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

Пострадалият М. М. е конституиран като частен обвинител и граждански ищец по делото.

В проведеното на 19.09.2025 г. открито съдебно заседание в съответствие със съдържащите в Решение на СЕС от 09.11.2023г. по дело С- 175/22г. указания, без да взима отношение по доказателствата и по обоснователността на обвинителната теза, районният съд е разяснил на подсъдимия и неговия защитник правната възможност, без да излиза от посочената от прокурора фактическа рамка на обвинението по обвинителния акт, инкриминираното с обвинителният акт деЯ.е със съдържащите се фактически твърдения да съответства на правна квалификация по чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК или на чл.133 НК, като им е предоставил възможност да се подготвят за вземане на становище по посоченият текст от НК.

В хода на съдебните прения представителят на РП-Благоевград

поддържа повдигнатото обвинение. Излага становището си за установената от доказателствата по делото фактическа обстановка, като счита за безспорно доказано извършването на престъплението от подсъдимия. Счита, че при определяне на вида на нанесената на пострадалия телесна повреда следва да се кредитира заключението на изготвената от д-р З. СМЕ, според която на М. е нанесена тежка телесна повреда, която е причинена по описания в обвинителния акт начин. Сочи, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е предаден на съд и пледира да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изтърпяване да бъде отложено с 3 годишен изпитателен срок.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец поддържа изложената от РП – Благоевград фактическа обстановка. Анализира показанията на пострадалия и прави искане за кредитирането им. Оспорва заключението на назначената в съдебното следствие СМЕ, като счита, че същото се оборва от всички гласни доказателства. Сочи, че от заключението на СПЕ се установяват характеровите особености на подсъдимия, което установява, че той е провокирал процесния инцидент. Акцентира на претърпените от пострадалия болки и страдания, като твърди, че причинената му травма е довела до инвалидизация на М.. Счита, че доказателствата по делото установяват умишлено нанесена от подсъдимия телесна повреда чрез удари с тояга и с режещ инструмент, като не може да бъде прието нанасянето на травмата чрез самонараняване. Сочи, че обясненията на подсъдимия следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност по делото.

Прави искане гражданският иск да бъде уважен в претендирания размер, като бъдат присъдени и направените в хода на производството разноски.

Частният обвинител и граждански ищец М. М. прави искане за налагане на наказание „лишаване от свобода“ на подсъдимия, което да бъде изтърпяно ефективно и претендира обезщетение в размер на 80 000 лева.

Защитникът на подсъдимия оспорва описания в обвинителния акт механизъм на причиняване на телесна повреда на пострадалия, като сочи, че заключението на тройната СМЕ установявала начин на причиняване чрез завъртане, ротация и падане от собствен ръст, съвпадащ с посочения в обясненията на подсъдимия. Излага позиция за достоверност на обясненията на П..

Прави искане предявеният граждански иск да бъде оставен без уважение като неоснователен, тъй като уврежданията били получени в резултат на противоправното поведение на частния обвинител и след това от падането му от собствен ръст.

Счита, че телесната повреда на пострадалия е причинена по непредпазливост в условията на неизбежна отбрана, при която няма превишаване на пределите й, каквото превишаване би имало при умишлено причиняване на телесната повреда.

По изложените съображения прави искане подсъдимият да бъде

признат за невинен и да бъде отхверлен предявеният граждански иск.

Подсъдимият поддържа становището на своя защитник.

В правото си на последна дума иска справедлива присъда, като заявява, че не е докоснал пострадалия, който се контузил сам.

Съдът, като съобрази доводите на страните, обсъди събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, и предвид разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият С. Х. П., е роден на 16.11.1946 г. в гр. С., с ЕГН ••••••••••.

Пострадалият живее в къща, находяща се на адрес гр.С., ул.“О.“ №, като в дворната част на имота му имало овощна градина.

Подсъдимият П. и пострадалият М. живеят в съседство в гр. Симитли. Тъй като отглежданите от П. животни няколко пъти влизали в овощната градина на пострадалия, М. неколкократно му отправял забележки да не допуска животните да влизат в имота му.

На 04.02.2020 г. свидетелят Й. С. изграждал сондаж в двора на пострадалия, който през това време обработвал с тракторче лозето си. Около 16.00 ч. пострадалият влязъл в къщата си, за да се нахрани, а С. отишъл да вземе материали от склад в гр. Симитли. След около половин час М. излязъл от къщата и видял, че в овощната му градина са подсъдимият П. и животните му /кози и кон/, които събирали опадали по земята ябълки.

Пострадалият, който бил употребил алкохол се ядосал и се отправил към подсъдимия като недоволствал, че животните отново са в неговия имот и между двамата възникнал конфликт. Подсъдимият нанесъл удар с дървена пръчка в областта на главата на пострадалия, след което го блъснал с ръцете си. От блъсването М. загубил равновесие и залитнал към П., който го хванал за ръцете и двамата се завъртели и паднали на земята, като тялото на М. било под тялото на подсъдимия.

Докато били на земята, пострадалият нанесъл няколко удара с ръце по гърба на подсъдимия, след което П. успял да стане и заедно с животните си се отправил към къщата си, а пострадалият останал да лежи на земята в овощната градина като викал за помощ.

Междувременно към къщата на пострадалия се връщал свидетелят С., с който бил и свидетелят Й., като двамата срещнали П., който вървял с животните към дома си. При приближаването до овощната градина С. и Й. чули виковете на М., а като го доближили. видели М. да лежи на земята, като имал рани по главата си и открита рана в областта на левия глезен, от която се виждало счупване на костта, като по земята около него имало кръв.

Пострадалият казал на С. и Й., че подсъдимият го е ударил по крака, но не могъл да обясни какво се е случило. С. подал сигнал на тел.112 и на място пристигнал екип на ФСМП Симитли. Шофьор на линейката бил свидетелят Е. Д., който също видял голямата открита рана в областта на левия глезен на пострадалия. Фелдшер К. обездвижила крака в зоната на нараняването.

На място пристигнали и съпругата на пострадалия – свидетелката Х. М. и съпругът на дъщеря им– свидетелят Б. С.. Двамата видели нараняванията по лицето на пострадалия и счупването в областта на левия глезен. Пострадалият казал на съпругата си, че двамата с подсъдимия се разправяли и след като М. се обърнал с гръб към П., последният го е ударил по главата и след като паднал, П. продължил да го удря и му отрязал крака.

С помощта на Х. М., екипът на ФСМП – Симитли качили пострадалия в линейката, след което бил транспортиран до „МБАЛ- Пулс“ АД в Благоевград.

Във връзка с подадения сигнал, на място пристигнали свидетелите Ч. Т. и И. С. – служители на 02 РУ – Благоевград, които разговаряли със свидетелите С., Й., М. и Б. С., от които разбрали детайли за случилото, а свидетелката М. им казала, че пострадалият бил ударен от П..

Т. и С. отишли до къщата на подсъдимия и му обяснили, че трябва да бъде задържан, тъй като ударил пострадалия с балтия в областта на крака. Подсъдимият заявил на полицейските служители, че не е удрял М., а след възникнал между двамата спор го е блъснал, при което М. се спънал и паднал, в резултат на което получил травмата.

Т. и С. не забелязали външни наранявания по подсъдимия и следи от кръв по дрехите му.

Впоследствие подсъдимият бил задържан на основание чл. 72, ал.1, т. 1 ЗМВР.

На място пристигнали и свидетелят Т. М. – служител на ПУ – Симитли и началникът на полицейския участък – В. П.. Двамата разговаряли със свидетелите М., С., Й. и Б. С. и запазили местопроизшествието до пристигането на разследващия полицай.

При прегледа на М. в „МБАЛ- Пулс“ АД в Благоевград е установено открито счупване на левия глезен със замърсена рана /с пръст и трева/ с неравни кожни ръбове, с неправилна форма и стърчащ фрагмент на големия пищял. Пострадалият е приет за лечение от 04.02.2020 г. до 12.02.2020 г. По спешност му е направена операция на счупването на глезена и имобилизация с гипсова шина. В попълнената медицинска документация при хоспитализацията на пострадалия в графа „Обективно съС.ие“ е вписано – мъж на видима възраст, отговаряща на действителната. В нетрезво съС.ие. Объркан, неориентиран.

На 05.02.2020 г. на пострадалия е направен преглед –освидетелстване от съдебен лекар, при което е констатирано охлузване по гърба на носа и съС.ие след оперативно наместване на откритото счупване с изкълчване на лявата глезенна става, с хирургически обработена /зашита/ рана по вътрешната повърхност на левия глезен с дължина около 10 см и наложена с бинтова превръзка имобилизационна шина.

Поради тежестта на открито счупване със замърсяването на раната му протекъл тежък оздравителен процес като на 26.02.2020 г. М. е постъпил за лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“, където е установено заздравяваща от инцидента рана – 10 см, съС.ие след фиксация с кришнерови игли. Извършено е оперативно лечение като са отстранени кришнеровите игли и е извършено повторно наместване на разместената фрактура с фиксация с плака и винтове. Проведено е и консервативно антибиотично лечение и след престой от 8 дни е изписан за продължаване на лечението в домашно- амбулаторни условия с диагноза открито триглезенно счупване на лява глезенна става, съС.ие след фиксация с кришнерови игли пин /гнойна/ инфекция. На 26.05.2020 г. отново е постъпил в същата клиника за продължаване на лечението, като след операция, медикаментозно лечение и престой от 4 дни е изписан с диагноза двуглезенно счупване в ляво, съС.ие след метална остеосинтеза /РСО – репозиция и вътрешна фиксация/.

На 06.08.2020 г., поради затегнат оздравителен процес М. отново е постъпил в клиника по гнойно-септична хирургия при УМБАЛСМ „Пирогов“, където е установена оточност и зачервяване на лявата глезенна става, с ограничени, болезнени движения и наличие на флуктуация, артритни промени с остелиза /резорбтивно възпалително увреждане на костите в глезена/. Проведено е антибиотчино и оперативно лечение и е изписан на 10.08.2020 г. с диагноза остеоартрит на лявата глезенна става .

На 04.12.2020 г. е постъпил за лечение и изваждане на метала в отделение по травматология при „МБАЛ Пулс“ АД, като на 07.12.2020 г. е изписан с диагноза съС.ие след тежко счупване на левия глезен. Инфламацио /възпаление/

На 06.03.2021 г. М. е постъпил на лечение в отделение по ортопедия и травматология „МБАЛ Пулс“ АД с оплаквания за болки в коляното и ограничени болезнени движения. Констатирано е оточност и палпаторна болезненост на лява коленна става, както и данни за вътреставен кръвоизлив и артрозни изменения на костите на колянна става. Извършена е оперативна интервенция, при която е направена едномоментна репозиция и крайникът е имобилизиран в ортеза за коляно.

Съгласно етапна епикриза от 12.12.2024 г. от "Д-р К. С.- ИПСМП по ортопедия и травматология 1“ периодично остеомиелитът се обостря и се провежда антибиотично лечение. През 2023г. октомври след обостряне на инфекцията се провежда лечение. На 08.02.24 г. отново е провеждано лечение с ортеза и НСПВС като към 12.12.2024 г. имал силни болки, оток, зачервяване и невъзможни движения на лява глезенна става.

Съгласно заключението на назначената в хода на досъдебното производство СМЕ М. е получил охлузване по гърба на носа и открито трималеоларно счупване на левия глезен със замърсена рана по вътрешната му повърхност, с дължина 10 см. Според експерта установеното охлузване по гърба на носа се дължи на кос удар с/или върху твърд тъп предмет и може да бъде причинено с удар с тояга в областта на носа към 16ч. на 04.02.2020г. Установеното травматично увреждане на левия глезен се дължи на задпределно натоварване на глезенната става със значителна енергия, като може да бъде причинено от силен удар с твърд ръбест предмет в тази област, какъвто може да е тояга, кирка, или ръбеста, неостра част от балтия. Посочено е, че при нанасяне на удари с предмети с дръжка, каквито са описаните значително се увеличава енергията на удара поради изразеното лостово натоварване и скорост от удрящата повърхност, поради което вещото лице е направило извод, че тази травма отговаря да е причинена чрез нанасяне на удар с тояга или друг предмет с областта на глезена. Не са установени увреждания, от които да се направи извод, че травмата е причинена от предмет с остър ръб, т.е. режеща част на балтия.

Експертът е посочил, че видът на установеното трималеоларно счупване, дължащо се на задпределно натоварване на глезенната става не изключва възможността да е причинено и при значително огъване с ротация на глезенната става, при падане от собствен ръст, но тежестта на счупването сочи, че това падане трябва да е със значителна енергия, придадено от второ лице, като изключва възможността да е причинена само от стъпване накриво.

Според СМЕ установеното трималеоларно счупване на левия глезен е довело до трайно, продължително затруднение на движението на левия долен крайник. Тежестта и вида на травматичното увреждане на левия глезен, обусловили изключително тежък оздравителен процес с последвали усложнения от незарастване и разместване на счупването, гнойна инфекция с възпаление - оточност и зачервяване, ограничени и болезнени движения, флуктуация, резорбтивно-възпалително увреждане на костите- остеоартрит, инфламацио- възпаление, подуване, затопляне и болка с нарушена функция с персистиране за повече от година без особени изгледи за възстановяване на основната функция на крайника за ходене от остеомиелита и анкилозата, които са наложили поставянето на поС.на ортеза за глезен/. Направен е извод, че това увреждане с последвалия тежък оздравителен процес са довели до нарушение на функцията му за ходене без помощни средства, без изгледи за особено възстановяване и по своя медикобиологичен критерий представлява осакатяване на левия долен крайник.

При проведеното лично изслушване на СМЕ, д-р З. посочва, че когато има увреждане на кости с посечно оръжие се получава нацепване на самите кости с гладки ръбове, каквито посичания не са установени от рентгенографията, като в случая се касае за открита фрактура, причинена от огъване на ходилото навън и завъртане, при което медиалният малеол на тибията излиза навън и прокъсва отвътре навън раната, поради което не е с охлузени ръбове и прилича на прорезна. Разяснява, че зоната на травмата не е типична зона за нанасяне на удар с предмет, тъй като е защитена от другия крак.

Пояснява, че по-вероятният механизъм на причиняване на счупването е от падане и усукване, като вероятно има удар с предмет по външната повърхност на глезена, за да придаде сила, като фрактурата не съответства да е от директен удар с режещ предмет, и е невъзможно да бъде причинена от нанесен удар с тъп предмет в легнало положение на пострадалия ако кракът не е фиксиран. Травмата не може да бъде получена и при скачане върху крака му, но е възможно да се получи при блъскане от друго лице и падане на неравен терен. Без развитието на гнойната инфекция не би довело до осакатяване на крака. Пояснява, че от медицинската документация не се установяват данни за неспазени правила при провеждане на лечението.

В хода на съдебното следствие е назначена тройна СМЕ, изпълнена от вещи лица със специалност съдебна медицина, образна диагностика и ортопедия и травматология. Съгласно заключението на тройната СМЕ на пострадалия е причинено открито /с кожна рана/ триглезенно счупване на лява глезенна става, съчетано с изкълчване на крака в ставата, което само за себе си му се отнася към критериите на медико-биологичния признак трайно /за повече от 30 дни от датата на инцидента/ затруднение на движенията на левия долен крайник. Обяснено е, че след подобно счупване, при благоприятно протичане на оздравителен процес средностатистически, функционално възстановяване настъпва за около 3—4 месеца.

В конкретния случай поради вида и локализацията на увреждането и най-вече това, че се касае за открито счупване със замърсяване с почва на раневата повърхност, независимо от лечението е настъпило контаминиране и развитие на бактериална ранева инфекция. Провежданото от деня на инцидента антибиотично лечение в болнични условия, така и неколкократното провеждане на оперативно лечение не са успели да предотвратят прогресията на инфекцията и развитието на тежко гнойно възпаление на костите формиращи глезенна става - хроничен остеомиелит. Въпреки че от лечението е настъпило санирането на възпалителния процес от него са настъпили установими от клиника и обарзни изследвания артрозни изменения на глезенната става и се е развила анкилоза /обездвижване/ на ставата в областта на вътрешен глезен. Посочва се, че за да се приравни едно увреждане на загубата на крайник, функцията на крайника трябва да е изгубена до степен, равняваща се на липса на съответния крайник.

В конкретния случай настъпилото посттравматично усложнение води до поС.но, съществено нарушение на ходилната функция на левия долен крайник с обездвижване на глезенната става, което обаче не обуславя пълната загуба на функция, тъй като при пострадалия не липсва опорна, а при съхранени движения в останалите стави на крака и ходилна функция, респективно от травмата не е налице пълно отнемане на функционална способност и липса на възможност за ходене.

Предвид горното е направен извод, че доказано настъпилото във връзка с травмата посттравматичното усложнение, само за себе си причинява и се отнася към критериите на медико-биологичния признак поС.но разстройство на здравето неопасно за живота.

Експертите са приели, че регистрираната травма е причинена индиректно от механично действие на твърд тъп предмет с голяма травмираща сила, натиск по надлъжната ос на подбедрицата съчетан с извиване и ротация на крака в плантарна флексия на ходилото.

Установената при извършения на 05.02.2020 г. преглед от съдебен медик травма в областта на носа на пострадалия /охлузване 4/2 см покрито с тънка, неравна червеникава на цвят коричка, разположено надлъжно по гърба на носа в ляво от срединна линия с леко коса посока - долен край насочен леко наляво/ се отнася към критериите на медико-биологичния признак болка и страдание.

Съгласно описанието на това увреждане, предвид липсата на оток и кръвонасядане в областта е прието, че е причинен от допирателно действие на твърд тъп предмет с ограничена по площ контактна повърхност и с неголяма травмираща сила. Травмата може да се причини от допирателно действие от върхова част на „тояга” при опит за удар с нея в областта на носа, по време и начин съобщени от пострадалия.

Разяснено е, че раната, която се получава при открито счупване на глезенната става е от вътрешната страна на глезенната става и се получава от разкъсване на кожата отвътре - навън от големия пищял, при изкълчването на ставата.

Механизмът на получаване на този вид увреда на глезенна става е усукване в областта на ставата, след загуба на равновесие и падане. Съобразно разположението на раната от вътрешната страна на ставата и получаването й по така нареченият механизъм „от вътре навън“, тоест при изкълчването, според експертите големият пищял е разкъсал отвътре кожата и се е показал над нея, на който механизъм отговаря и морфологията на самата рана, описана в медицинската документация. Счупването на малкия пищял е закрито и е от външната страна на глезенната става.

Като са отчели отчита вида на установената травма с възможен механизъм за травмиране, наличното описание на локализация и вид на раната /описана е като разкъсно-контузна с неравни замърсени ръбове/ и анализа на наличните данни от образни изследвания - при детайлно разглеждане под увеличение по костите на лявата глезенна става, дисталната част на подбедрицата и тарзалните кости, експертите не установяват белези на посичане, порязване от травматичното въздействие на остри режещи ръбове на предмети /секира/, както и на чужди, рентген позитивни тела и изключват причиняване на увреждането като посечно нараняване - по механизъм на удар с остра част на брадва, копач и др. подобни.

Пояснено е, че наличните данни за увреждането изключват и травмиране по механизъм само с удар с твърд тъп предмет в момент в който пострадалият е бил изправен. Причиняването на такова травмиране съчетаващо триглезенно счупване и изкълчване, изисква фиксиране на ходилото по вертикална ос спрямо крака в момент на възникващо травматично въздействие, водещо до увреждането и според тройната СМЕ увреждането не е възможно да се причини при легнало на земята положение. Допълнено е, че ако се приеме за достоверно твърдяното от пострадалия, за удари и скачане върху крака му е възможно единствено да се обсъди допълнително настъпване на усложнение на вече получената травма от допълнително разместване на счупени кости и замърсяване на причинената от травмата рана.

Съгласно заключението за причиняване на травмата е необходима значителна травмираща сила, която може да се породи и от падане от тежест на тялото от собствен ръст. С оглед тежестта на травмата изискваща значителна кинетична енергия и рязкост на въздействие, обаче е необходимо и придадена кинетична енергия на падащото тяло, което може да се причини от блъскане, удар, но и от движение /ходене , тичане/ със „стъпване накриво” преди падането. Евентуално падане на нападателя съвместно с и върху пострадалия увеличава травматичната сила въздействала на опорен крак и респективно може по-добре да обясни тежестта на травмата.

При личното изслушване на СМЕ и след дадени в присъствието на вещите лица допълнителни показания от пострадалия и обяснения от подсъдимия, експертите поясняват, че удар с тъп предмет би довел до травма със счупване на глезенната става, но не и до причинената рана - напречно разположена хоризонтална рана в областта на глезена и гръбната повърхност на ходилото.

Допълват, че е възможно нараняването да бъде причинено при фиксирано ходило и при залитане, усукване и съвместно падане на подсъдимия и пострадалия, като предвид това че счупването е високо енергийно е логично да има допълнително усилие, като корпулентността на пострадалия подкрепя направените в СМЕ изводи.

Счупването е причинено след надпределно извиване на крака в глезенната става, като при настъпилото увреждане освен счупване е настъпило скъсване на ставата и разкъсване на кожата и на ставните връзки, изискващо доста значима кинетична енергия. При наличните данни, експертите категорично приемат, че разкъсването е станало отвътре навън, заради описаното движение на крака. Придадена допълнителна кинетична енергия може да се получи от блъскане или дърпане на пострадалия, като съвместно падане с друг човек също придава по-голяма кинетична енергия. Подчертават, че ротирането и блъскане довежда до причиненото увреждане.

Поясняват, че счупването е едномоментно и е протекло на няколко етапа. При прегледа на наличните по делото рентегенографии не са установени данни за посичане на нито една кост, която формира глезенната става, което е характерно за остър предмет доколкото такова нараняване /порезно/ с посичане, трябва да остави белег от острието по костта. Не била установена и съответстваща на посечно нараняване рана на кожата.

Сочат, че настъпилият впоследствие остеомиелит се дължи на откритото нараняване и замърсяването на раната, като двете в своята съвкупност са довели до поС.но разстройство на здравето. Допълват, че не е налице осакатяване на крайник предвид запазените основни функции на крайника – ходилна и опорна.

Посочват, че по делото липсват обективни данни за скачане върху крака на пострадалия, каквито биха били охлузвания, кръвонасядания и хематоми от противоположната страна.

Разясняват, че удар с тъпата част на брадвата представлява удар с твърд тъп предмет на ограничена площ, като върху меките тъкани той ще се отпечата по определен начин и ще има специфично увреждане, като кръвонасядане. Причинената голяма разкъсно-контузна рана не може да се получи по този начин, при който и счупването на костта би било съвсем различно от констатираното. При директен удар, счупването се получава в мястото на удара, което е различно от полученото счупване от другата страна на глезена.

Съгласно заключението на назначената в съдебното следствие СПЕ непосредствено след инцидента подсъдимият е имал подредено поведение. П. е с диагностично уточнено същинско психично разстройство- рецидивиращо депресивно разстройство, отключено след остра психотравма. Заболяването му е с голям давност и протичало единствено с умерено тежки депресивни епизоди. След 2012 г. е в терапевтична ремисия на поддържаща терапия, като е лекуван амбулаторно и стационарно. При изследването на подсъдимия не е установено към правнорелевантния момент да е бил в депресивен период, както и да е бил повлиян от алкохол или ПАВ. Не е установено и непосредствено преди, към или непосредствено след инкриминирания момент да е бил с продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието. Бил е в обичайната си кондиция, възприемал правилно случващото се, като мислите му и възприятията му не са били проникнати от психопатологични преживявания, повлияващи поведенческите му изяви и емоциите му. Не са установени и данни към инкриминирания момент да е изпаднал в силно раздразнение, покриващо параметрите на физиологичен афект, доколкото не са установени характерните за това съС.ие вегетативни проблеми, стесняване на съзнанието, дезориентация и ескалация на емоцията, предизвикала неочакван отговор на раздраза му, както и характерните за фазата на изчерпването на физиологичния афект симптоми /отпадналост, изчерпаност, дезориентация, чувство за вина/.

При личното изслушване на СПЕ експертът пояснява, че към инкриминирания момент подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си

Причиненото на М. увреждане и настъпилите усложнения довели до изключително продължителен оздравителен и възстановителен период, като в началото изпитвал интензивни болки, наложили прием на обезболяващи. Изпитваните болки и нарушената функция на крака довели до невъзможност да изпълнява трудова дейност, каквато извършвал до 2020 г. /управление на фадрома/, като в първите месеци било невъзможно без чужда помощ да извършва ежедневните си хигиенни рутини и изпитвал затруднения при извършването на елементарни битови дейности. Било затруднено и социалното му общуване, като настъпила осезаема промяна в емоционалното и психическото му съС.ие, станал изнервен и изпитвал унижение от нанесената му телесна повреда. Независимо, че към 2025 г. може да ходи без помощно средство все още са налице флуктуации, свързани с болезненост и оточност в областта на глезенната става.

Приложените по делото медицински документи и снимков материал съдържат данни за констатираното при прегледите здравословно съС.ие на пострадалия.

От справката за съдимост, съдът установи чистото съдебно минало на подсъдимия.

По доказателствата:

Изложената и приета от съда фактическа обстановка се установи от събраните в хода на наказателното производство доказателствени материали, обсъдени от съда по реда на чл. 107, ал.5 НПК:

1.Гласните доказателства, съдържащи се в обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите М. М., Й. С., Д. Й., Ч. Т., И. С., С. Н., А. Р., Т. М., В. П., К. К., Х. М., Б. С., Е. Д. и Р. М.

2. писмените доказателства и доказателствени средства : писмо от 02 РУ при ОД на МВР Благоевград УРИ 785200-2963/10.11.2023 г., приложение справка от Централизираната автоматизирана информационна система за документооборот от 09.11.2023 г., Етапна епикриза от 12.12.2024 година, епикриза от отделение по ортопедия и травматология МБАЛ Пулс АД от 2020 година, Амбулаторен лист № 000167/19.01.2021 година, Амбулаторен лист № 003477/02.12.2020 година, Амбулаторен лист № 000167/19.01.2021 година, Амбулаторен лист № 003477/02.12.2020 година, Амбулаторен лист № 000167/19.01.2021 година, Амбулаторен лист № 003477/02.12.2020 година, списък с брой операции на М. М., Констативен протокол регистрационен № 1133, акт № 44, том 1 от 11.02.2025 година по описа на нотариус И. К. с приложени към същия снимки, писмо от УМБАЛСМ Пирогов, ведно с диск с образни изследвания на М. М., Писмо от ПУЛС АД, ведно с образни изследвания на М. М. - СД 4 бр., справка за съдимост рег. № 446484/14.10.2025 г., писмо от МБАЛ Благоевград, писмо от 02 РУ на МВР Благоевград, с приложени Заповед за задържане, протокол за обиск на лице - 2 бр., фиш от Център за спешна медицинска помощ, писмо от ЦСМП гр. Симитли, ведно с копие на Книга за повикванията на посещения на адрес на ФСМП Симитли, документи, установяващи извършени разходи, Том 1: протокол за оглед на местопроизшествие от 04.02.2020 г., фото албум от 04.02.2020 г., албум за оглед на веществени доказателства от 05.02.2020 г., справка за съдимост на С. П.,писмо от ЦСМП Благоевград, ведно с ксерокопие на книга за повиквания и посещения на екипи на адрес на ФСМП Благоевград, ксерокопие на книга за повиквания и посещения на екипите на адрес на ФСМП – Симитли и ксерокопие на „Фиш за спешна медицинска помощ“, писмо от МБАЛ Пулс, ведно с копие н История на заболяването и 2 бр. дискове, протокол за доброволно предаване от 07.01.2021 г., резултати от кръвни изследвания на М. М., Епикриза на М. М. от Клиника от гнойносептична хирургия, Епикриза на М. М. от Клиника от отделение по ортопедия и травматология, Епикриза КМ 217.1 на М. М. от оперативни процедури с голям обем и сложност на таза и долния крайник, Епикриза КМ 219 на М. М. от оперативни процедури с голям обем и сложност на таза и долния крайник, епикриза от Отделение по ортопедия и травматология на М. М., медицински протокол на ЛКК, амбулаторен лист на М. М., Докладна записка от С. Н., Докладна записка от ПИ Т. М., Докладна записка от И. С., разписка от 074.02.2020 г. за предаване на веществени доказателства. Том 2: справка за регистрация в централния полицейски регистър на лице – БГ, декларация за семейно и материално положение и имотно съС.ие на С. П..

3.заключението на СПЕ и СМЕ.

При установяването на фактическата обстановка съдът съобрази, че на конфликта между подсъдимия и пострадалия, при който е причинено телесното увреждане на М., освен двамата, не са присъствали други лица - очевидци на случилото се. Същевременно обясненията на подсъдимия и показанията на пострадалия следва да бъдат подложени на критичен анализ като бъде отчетено процесуалното им качество и заинтересоваността им от изхода на делото.

Предвид горното достоверността на обясненията на П. и показанията на М. следва да бъде преценена в контекста на приложените по делото писмени документи и кредитираната част от заключенията на СМЕ и показанията на свидетелите.

Като взе предвид двойствената природа на обясненията на подсъдимия като доказателствено средство и средство за защита и съпоставянето им с останалата част на доказателствената съвкупност, съдът намира, че обясненията на П. следва да бъдат кредитирани частично.

Като достоверни първата инстанция приема обясненията на подсъдимия в частта, съдържаща данни за навлизането на животните му в овощната градина на пострадалия, възникналия по този повод конфликт между двамата, нетрезвото съС.ие на пострадалия, съвместното им падане на земята, при което подсъдимият паднал върху пострадалия, както и че след изправянето си подсъдимият не е скачал върху крака на пострадалия.

В посочените части обясненията на подсъдимия са последователни и не съдържат вътрешни противоречия при проведените му разпити. Наред с посоченото тези части от обясненията на подсъдимия съответстват на медицинските документи, интерпретирани от експертите, извършили СМЕ и кредитираните части от двете СМЕ, установяващи механизма на причиненото на пострадалия нараняване. По отношението на скачанете на подсъдимия върху крака на пострадалия с вече настъпило счупване, съдът съобрази установената при тройната СМЕ липса на обективни данни за такива действия, каквито биха били охлузвания, кръвонасядания и хематоми от противоположната страна.

Обясненията на П. не следва да бъдат кредитирани в частта, че е ударен от пострадалия с дървена тояга в областта на главата. Данни за такъв удар не са установени в останалата част от доказателствената съвкупност доколкото подсъдимият не е съобщил за нанесен му удар на разговарялите с него полицейски служители и при прегледа му във ФСМП – Симитли /л. 431/. Същевременно никой от комуникиралите с него полицейски служители не е забелязал външни наранявания по него, каквито несъмнено биха се получили при удар с дървена тояга с такава приложена сила, която да доведе до счупване на самата тояга. Посоченото обстоятелство е особено важно и при преценката за извършено нападение от пострадалия спрямо П..

Предвид опровергаването им от показанията на пострадалия и свидетелите Х. М. и Р. М., медицинските документи и заключенията на двете СМЕ, съдържащи данни за нараняване на пострадалия в областта на носа и посоченото, че механизмът на причиняването му съответства на допирателно действие от върхова част на „тояга” при опит за удар с нея в областта на носа, по време и начин съобщени от пострадалия, съдът не се довери и на обясненията на подсъдимия, че не е удрял пострадалия в областта на главата.

Районният съд не приема за достоверни и обясненията на П. в частта им за съвместното му падане с пострадалия без да е блъскал пострадалия /М. залитнал към него, при което подсъдимият го хванал с двете си ръце и двамата се завъртели и паднали на земята/. Горното съдът приема като част от защитната позиция на пострадалия, като съобрази, че непосредствено след самия инцидент, при разговора му с полицейските служители Т. и С., подсъдимият заявил, че не е удрял М. с брадва в областта на крака, а само го е блъснал .

Горното, наред с установения в тройната СМЕ механизъм на причиняване на травмата на пострадалия /придадена допълнителна кинетична енергия и ротация/ мотивира първоинстанционния съд да приеме описания при установената фактическа обстановка механизъм на причиняване на телесното уврежда на М..

С оглед установения от тройната СМЕ механизъм на причиняване на телесна повреда на пострадалия, кредитираната част от обясненията на подсъдимия и показанията на Т. и С., съдът не кредитира показанията на М., съдържащи данни за нанесен от подсъдимия удар с балтия /шумарка/ в областта на крака му и скачане от страна на подсъдимия върху крака му. Предвид липсата на установена обективна находка за травма в областта окосмената част, тилната или теменната на главата пострадалия, не следва да се кредитират и показанията му в частта им за това, че след като разговарял с подсъдимия се обърнал да отиде в къщата си, при което в гръб бил ударен от подсъдимия в областта на главата.

Съдът приема, че установеното нетрезво съС.ие на пострадалия към времето на конфликта му с подсъдимия /обясненията на подсъдимия и съставената при прегледа в ЦСМП – МБАЛ Пулс – Благоевград медицинска документация/, шокът от претърпяната силна болка и заинтересоваността му от изхода на делото променя отношението му към фактите от значение за предмета на доказване.

Предвид горното и доколкото свидетелите Х. М., Р. М. и Б. С. не са били очевидци на конфликта между подсъдимия и пострадалия, при който е причинена телесната повреда на последния, а пресъздават споделеното им от М., то показанията им, касаещи начина, по който е причинено триглезенно счупване на лява глезенна става, съчетано с изкълчване на крака в ставата на М., също не следва да бъдат кредитирани.

Останалата част от показанията на пострадалия и свидетелите Х. М., Р. М. и Б. С., независимо от тяхната заинтересованост от изхода на делото с оглед процесуалното качество на пострадалия и близките му родствени връзки с останалите свидетели, следва да бъдат приети за достоверни, поради подкрепата им от писмените документи по делото и заключенията на СМЕ. Частта от показанията на тази група свидетели, която съставът на първата инстанция кредитира са доказателствен източник за повода на конфликта между подсъдимия и пострадалия, както и проведените на пострадалия медицински интервенции, настъпилите усложнения, продължителността на провежданото му лечение и възстановителен период, изпитваните от него болки, настъпилата невъзможност да изпълнява ежедневните си дейности и трудови такива и промяна в емоционалното и психическото му съС.ие. Като при определянето на интензитета и продължителността им съдът отчете близките им отношения с пострадалия и високата степен на съпреживяване.

Първоинстанционният съд се довери на показанията на свидетелите Й. С., Д. Й. с оглед липсата на данни за заинтересованост от изхода на делото, хронологичната последователност на показанията и липса на опровергаващи ги доказателства. Показанията на двамата свидетели съдържат данни за възприетото от тях съС.ие на пострадалия непосредствено след причинената му телесна повреда, заявеното им от М., обстоятелството, че срещнали подсъдимия, идващ от имота на М., както и че след като по-късно се върнал до имота на пострадалия, последният му казал „Виж, какво ме направи“. Последното косвено установява и съпричастността на подсъдимия към нанесената на М. телесна повреда.

С оглед установеното по делото, че свидетелят Б. Р. е извършвал разузнавателни беседи с подсъдимия, на основание чл. 118, ал.2 НПК, неговите показания следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност по делото.

Посочената забрана обаче не е приложима по отношение на останалите полицейски служители, разпитани в качеството на свидетели в досъдебното и съдебното производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗМВР, разузнавателната беседа е един от способите за извършване на оперативно- издирвателната дейност от оперативно-издирвателните органи. От мотивите към законопроекта за изменение на НПК е видно, че с чл. 118, ал. 2 от НПК се разширява кръгът на лицата, които не могат да бъдат свидетели по делото, "като се предвижда да се изключи възможността да се допускат показания на оперативни работници, провели извъпроцесуална беседа със заподозряно лице, тъй като по този начин се заобикаля правото на обвиняемия, ако бъде привлечен в хода на разследването като такъв, да откаже да даде обяснения“, като длъжностни лица от тази категория /оперативни служители/ не могат да бъдат свидетели съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от НПК.

Свидетелите Ч. Т. и И. С. са полицейски органи, извършващи охранителна дейност и в правомощията им не се включва извършване на оперативно-издирвателна дейност по разкриване на престъпления, поради което същите не са имали правомощия д а извършват разузнавателни беседи по смисъла на ЗМВР, нито по делото е установено да са провеждали такива. Не е установено разузнавателни беседи да са извършвани и от свидетелите С. Н., А. Р., Т. М., В. П. и К. К..

От друга страна по делото не са установени данни за заинтересованост на някой от тези свидетели от изхода на делото, като при анализа на показанията им не са констатирани индикации за недобросъвестност, дискредитираща доказателствената стойност на показанията им.

Показанията на Т. и С. са последователни и непротиворечиви, като установяват липсата на външни наранявания по подсъдимия, непосредствено след конфликта между него и пострадалия, както и че заявил пред тях, че не е удрял, а само е блъснал М..

Показанията на Т. М., В. П. и К. К. са производен доказателствен източник за заявеното им от установените на местопроизшествие свидетели Х. М., Б. С., Й. С. и Д. Й..

Показанията на Н. и Р. установяват посещението им в МБЛАЛ – Пулс, за да бъде установено съС.ието на М. и представляват производен доказателствен източник за обясненото им от пострадалия, че е ударен от подсъдимия в областта на левия глезен. Действително Н. заявява липса на спомен за това дали са разговаряли лично с М., като за същото обстоятелство е налице противоречие в показанията на Р., дадени в досъдебното производство и тези в съдебната фаза. Горното намира своето обяснение в обема на служебните им задължения и изминалия период от време, което обаче е преодоляно с прочитането на показанията му по предвидения с НПК и не дискредитира показанията на двамата свидетели.

С оглед тяхната последователност, непротиворечивост и логичност Районният съд кредитира и показанията на свидетеля Е. Д., които съдържат данни за съС.ието на пострадалия при посещението на екипа на ФСМП - Симитли

Писмените доказателства, надлежно приобщени към материалите по делото изясняват обстоятелства, релевантни към предмета на делото като същите кореспондират с кредитираната част на обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите.

Като компетентно изготвено и отговарящо пълно на поставените въпроси съдът кредитира и заключението на тройната съдебномедицинска експертиза.

Като съобрази квалификацията на експертите и обосноваността на отговорите им първата инстанция приема именно установения с тази СМЕ механизъм на причиняване на травмата и медикобиологичния признак на нанесената на пострадалия телесна повреда.

При изготвянето на заключението вещите лица са се основали на клиничното съС.ие на пострадалия, проследяващите здравословното му съС.ие медицински документи, приложените по делото дискове, съдържащи рентгенови изследвания, както и личните им възприятия за структурата на тялото на пострадалия и подсъдимия.

Медицинските документи и рентгенографиите, поставени в основата на заключението на тази СМЕ, съдържат констатациите на лекари, извършили съответните прегледи на пострадалия, установеното при компютърните томографии, проведените изследвания, хирургически интервенции и медикаментозни терапии.

Съдът приема, че в конкретния случай телесната повреда на пострадалия не е причинена от удар с режеща повърхност /в каквато насока са и разясненията на вещото лице, извършило назначената в досъдебното производство при проведеното в хода на съдебното следствие изслушване/. При отговора на въпроса за следи от посичане, от рентеговите изследвания вещите лица установяват само счупване на трифрагмента фрактура, която е трималеоларна. Аргументират се, че при костите отсичането върху глезенната става трябва да носят белега на това посичане, а такъв белег не е установен, като настъпилото счупване на костта не е възможно да заличи следите от посичане. Сочат, че не са установени характерните особености при посичане на костите, като разясняват, че посечните наранявания върху костта са с характерна и специфична форма, като не е установена и съответстващи на посечно нараняване рана на кожата.

Заключението на тази СМЕ установява и че наличните данни за увреждането изключват и травмиране по механизъм само с удар с твърд тъп предмет в момент, в който пострадалият е бил изправен, който удар би довел до травма със счупване на глезенната става, но не и до причинената рана - напречно разположена хоризонтална рана в областта на глезена и гръбната повърхност на ходилото.

С оглед заключението на СМЕ и направените при личното изслушване разяснения, съдът приема, че травмата на пострадалия е причинена от надпределно извиване на крака в глезенната става, като при настъпилото увреждане освен счупване е настъпило и скъсване на ставата и разкъсване на кожата и на ставните връзки, изискващо доста значима кинетична енергия, като разкъсването е станало отвътре навън, заради описаното движение на крака. Придадена допълнителна кинетична енергия може да се получи от блъскане или дърпане на пострадалия, като съвместно падане с друг човек също придава по-голяма кинетична енергия.

От заключението на тази СМЕ се установява и липсата на обективни данни за скачане върху крака на пострадалия, каквито биха били охлузвания, кръвонасядания и хематоми от противоположната страна, както и нараняване в теменната или тилната част на главата му.

Съставът на съда приема и за определена в съответствие със задължителните указания на Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС, медикобиологичната характеристика на причинената на пострадалия телесна повреда като поС.но разстройство на здравето неопасно за живота. Експертите посочват, че настъпилото посттравматично усложнение води до поС.но, съществено нарушение на ходилната функция на левия долен крайник с обездвижване на глезенната става, което обаче не обуславя пълната загуба на функция, тъй като при пострадалия не липсва опорна, а при съхранени движения в останалите стави на крака и ходилна функция, респективно от травмата не е налице пълно отнемане на функционална способност и липса на възможност за ходене.

Този извод е подкрепен и с личните възприятия на вещите лица и съдебния състав за запазената опорна и ходилна функция на левия крак на пострадалия при свидетелстването в ОСЗ, в което същият ходи без помощни средства и без придружител.

Основание за кредитиране на заключението на тройната СМЕ са и разясненията на вещото лице д-р З. при направения по искане на страните оглед на дисковете, съдържащи рентгенографии на пострадалия, че на същите не се установяват надрязвания, специфични при порезно оръжие и следи от външно въздействие с остър или с тъп предмет, както и удар с предмет със специфична повърхност.

Предвид горното районният съд не кредитира заключението на изготвената от д-р З. СМЕ, в частта й за медикобиологичните характеристики на причинената на М. телесна повреда, както и че същата може да бъде причинена от силен удар с твърд ръбест предмет в тази област, какъвто може да е тояга, кирка, или ръбеста, неостра част от балтия. В останалите й части не са налице противоречия между СМЕ от досъдебното производството и тройната такава, назначена в хода на съдебното следствие.

Двете СМЕ установяват механизма на причиненото телесно увреждане по носа на пострадалия, давността на причинените увреждания, настъпилите усложнения и възпалителни процеси от трималеоларно счупване на левия глезен, провежданото лечение и хирургически интервенции.

Заключението на СПЕ установява, че независимо от диагностично уточненото същинско психично разстройство- рецидивиращо депресивно разстройство, отключено след остра психотравма, към инкриминирания момент подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Не са установени и данни към инкриминирания момент да е изпаднал в силно раздразнение, покриващо параметрите на физиологичен афект

Вещото лице професионално е обосновало заключението си, както на извършеното изследване, така и на данните за външните поведенчески изяви на подсъдимия към инкриминирания момент, поради което заключението на назначената в хода на съдебното следствие СПЕ следва да бъде изцяло кредитирано.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът прие, че подсъдимият С. П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.133, вр. чл. 129, ал.2 НК.

В случая съдът разполага с възможността да осъди подсъдимия, без направено изменение на обвинението доколкото следва да се приложи закон по-леко наказуемо престъпление. Правото на защита на подсъдимия е гарантирано в пълна степен като в съответствие със задължителните указания на СЕС по Решение на СЕС от 09.11.2023г. по дело С-175/22г., без да взима отношение по доказателствата и по обоснователността на обвинителната теза, РС- Благоевград е разяснил на подсъдимия и неговия защитник правната възможност, без да излиза от посочената от прокурора фактическа рамка на обвинението по обвинителния акт, инкриминираното с обвинителният акт деЯ.е да съответства на правна квалификация по чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК или на чл.133 НК, като им е предоставена възможност да се подготвят за вземане на становище по посоченият текст от НК.

От обективна страна подсъдимият на 04.02.2020 г. около 16.30 часа, в овощна градина, находяща се в гр.С., ул.“О.“ №, чрез блъскане с ръце в областта на тялото на М. С. М., от което М. загубил равновесие и паднал му причинил по непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се в открито трималеоларно счупване на левия глезен с последвал тежък оздравителен процес, усложнения от незарастване и разместване на счупването, гнойна инфекция с възпаление, ограничени и болезнени движения, резорбтивно възпалително увреждане на костите, развитието на хроничен остеомиелит и анкиолоза на ставата в областта на вътрешния глезен, довело до поС.но съществено нарушение на ходилната функция на левия долен крайник с обездвижване на глезената става, реализиращи медикобиологичния признак- поС.но разстройство на здравето, неопасно за живота.

От доказателствения материал по делото несъмнено се установява извършването на посоченото престъпление и авторството му в лицето на подсъдимия.

Причиненото на пострадалия телесно увреждане е резултат именно от блъсването на М. от подсъдимия, довело загуба на равновесие и падане на земята.

Посоченото несъмнено се установява от кредитираната част на обясненията на подсъдимия, показанията на Т. и С. и кредитираната част на показанията на пострадалия и свидетелите Х. М., Р. М. и Б. С., заключението на тройната СМЕ и кредитираната част от заключението на СМЕ, назначена в досъдебното производство.

Ето защо съдът прие, че полученото от пострадалия травматично увреждане, се намира в пряка причинно - следствена връзка от действията на подсъдимия, нарушаващи телесния интегритет на пострадалото лице.

С т.13 на Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС е разяснил подробно, че поС.но разстройство на здравето, неопасно за живота, представлява такова увреждане на човешкия организъм, при което се намаляват неговите жизнени или съпротивителни сили. То може да засегне определени части на тялото, отделни органи или да предизвиква ограничаване на функциите им, както и да засегне целия организъм с предизвикване на болестно съС.ие, като разстройството на здравето трябва да бъде от такъв характер, че в никой период да не създава опасност за живота на увредения.

В конкретния случай поС.но разстройство на здравето на пострадалия, неопасно за живота му се установява от заключението тройната СМЕ, което по изложените вече съображения, се кредитира от съдебния състав.

Съгласно указанията на т. 6 на Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС, осакатяването н а крак представлява такова увреждане, при което, макар този крайник да не е напълно отнет от тялото, функция м у е загубена в най-съществената й част, да е довело до неподвижност на крайника. и загуба на способността му да изпълнява основната си функция

С оглед горното и като съобрази установеното от тройната СМЕ, че не е настъпила пълната загуба на функция, на левия крак, тъй като при пострадалия не липсва опорна, а при съхранени движения в останалите стави на крака и ходилна функция, съдът приема, че от травмата не е налице пълно отнемане на функционална способност и липса на възможност за ходене, поради което телесното му увреждане не може да бъде определено като осакатяване на крак.

Предвид горното, първоинстанционният съд категорично установи медикобилогичния признак на причиненото на М. увреждане като поС.но разстройство на здравето, неопасно за живота, предпоставящо преквалифицирането на телесната повреда като средна такава по смисъла на чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК.

От субективна страна, настоящият съдебен състав счита, че деЯ.ето е извършено по непредпазливост. Доказателствата по делото установяват, че след словесния конфликт между двамата, подсъдимият е блъснал с ръце пострадалия, в резултат на което М. загубил равновесие и залитнал към П., който го хванал за ръцете и двамата се завъртели и паднали на земята, като тялото на М. било под тялото на подсъдимия. Действията на подсъдимия не сочат да е целял или допускал причиняването на триглезенно счупване на крака на пострадалия. Н о предвид конкретната обстановка, осъзнаваната от него нестабилност в движенията на пострадалия с оглед пияното му съС.ие и неравната повърхност е бил длъжен и е могъл да предвиди тези последици.

Предвид горното първата инстанция намира, че престъплението е извършено по непредпазливост, поради което и следва да се преквалифицира по чл. 133 НК.

Съставът на първата инстанция намира за неоснователно възражението действията на подсъдимия да представляват неизбежна отбрана.

С разпоредбата на чл.12, ал.1 НК законодателят е регламентирал, че не е общественоопасно деЯ.ето, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели

В Постановление № 12 от 29.XI.1973 г. по н. д. № 11/73 г., Пленум на ВС е разяснено по задължителен за съдилищата начин, че нападението е непосредствено не само когато е започнало увреждането, но и когато е създадена реална и непосредствена опасност за увреждане на държавни и обществени интереси, личността или законните права на гражданите. Неизбежна отбрана обаче не е допустима при предполагаемо, бъдещо или завършило нападение.

В съответствие с изложените в доказателствения анализ аргументи, съдът приема, че в конкретния случай не се установява непосредствено нападение от страна на М.. Ето защо решението на подсъдимия да блъсне пострадалия, без преди това да е нападнат от него, не е възможно да бъде прието като извършено в условията на неизбежна отбрана.

С оглед изложеното по-горе и възприетото от правна страна , Районен съд – Благоевград приема, че деЯ.ето на подсъдимия осъществява състава на престъпление по чл. 133 НК.

За това престъпление законодателят е предвидил лишаване от свобода до една година или пробация. Предвид датата на извършване на престъплението – 04.02.2020 г., съдът установи, че към момента на постановяване на присъдата е изтекла предвидената с чл.81, ал.3, във вр. с чл. 80, ал.1, т.5 НК абсолютна давност от 4 години и 6 месеца за погасяване на наказателното преследване.

С оглед направената констатация за изтичане на давностния срок и при извършена преквалификация на деЯ.ето, съдът призна подсъдимия за виновен в причиняването по непредпазливост на средна телесна повреда на пострадалия, изразяваща се в открито трималеоларно счупване на левия глезен с последвал тежък оздравителен процес, усложнения от незарастване и разместване на счупването, гнойна инфекция с възпаление, ограничени и болезнени движения, резорбтивно възпалително увреждане на костите, развитието на хроничен остеомиелит и анкиолоза на ставата в областта на вътрешния глезен, довело до поС.но съществено нарушение на ходилната функция на левия долен крайник с обездвижване на глезената става, реализиращи медико-биологичния признак- поС.но разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.133, вр. чл. 129, ал.2 НК, като на основание чл. 81, ал.3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т.5 НК, поради изтекла абсолютна давност не го наказа, като го призна за невиновен и на основание чл.304 НПК го оправдава по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 128, ал.2 вр. ал.1 НК

В този смисъл е и Решение № 208 от 27.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 742/2017 г., II н. о., НК, съгласно което в случаите, когато се констатира изтичане на давността, но не за престъплението, за което е повдигнато обвинение, а за по-леко наказуемо такова, е напълно безпредметно да се предоставя възможност на подсъдимия да заявява желае ли производството да продължи или да се прекрати. Когато по първоначалното обвинение давността не е изтекла, първоинстанционният съд по необходимост изследва въпросите по чл. 301, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и едва след това установява основанията за погасяване на отговорността на извършителя поради изтичането на давността (в контекста на т. 3 - подлежи ли подсъдимият на наказание), които въпроси неизбежно се решават с присъдата. Въззивният съд също се произнася по основателността на жалбата, респ. протеста, с които е сезиран. А щом съдът по необходимост взема отношение по съществото на обвинението, очевидно волята на подсъдимия е без значение, защото производството протича по обвинение за първоначалното по-тежко престъпление, за което давността не е изтекла. Ефектът на давността за преквалифицираното деЯ.е (както и в хипотезите на чл. 305, ал. 5 от НПК) се проявява чрез ненаказване на дееца. Този резултат е единствено възможен, тъй като наказателната отговорност на извършителя е погасена.

По гражданските искове:

Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другимо. Тази отговорност се поражда при наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вредни последици, които са пряка и непосредствена последица на деЯ.ето.

1. По отношение на иска с който се претендира обезщетение в размер на 50000 лева за причинени неимуществени вреди от деЯ.ето, квалифицирано с обвинителния акт като престъпление по чл. 128, ал.2, вр. ал. 1 НК.

С предявения граждански иск се претендират неимуществени вреди, които са парично неизмерими, поради което размерът на следващото се за тях обезщетение се определят от съда по справедливост.

По аргумент от чл.52 ЗЗД, размерът на обезщетението за доказаните по основание претърпени неимуществени вреди, следва да бъде определен от съда по справедливост. Ето защо при установена основателност на предявения иск, размерът на обезщетението се определя след извършване на преценка на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, като начин и обстановка при осъществяване на деЯ.ето, възраст на пострадалия, характера на вредните последици и тяхната продължителност и интензитет.

В настоящия случай са налице предпоставките за ангажиране на гражданската деликтна отговорност на подсъдимия за извършения от него деликт по отношение на ищеца – доказано е извършването на деЯ.е, което е противоправно, виновно, от което са причинени вреди, като е налична и необходимата причинна връзка.

По несъмнен начин е доказано и че именно от поведението на подсъдимия, гражданският ищец е претърпял неимуществени вреди, които са пряка последица от извършеното от П. престъпно деЯ.е.

Извършените прегледи от лекари на пострадалия и заключенията на двете СМЕ установяват причинените му от П. травматични увреждания. По делото е доказано причиняване на следните травматични увреждания: охлузване по гърба на носа и открито трималеоларно счупване на левия глезен със замърсена рана по вътрешната му повърхност, с дължина 10 см.

Поради тежестта на открито счупване със замърсяването на раната му е протекъл тежък оздравителен процес, наложил петкратна хоспитализация, няколко оперативни намеси и много продължително домашно лечение, изискващо редовна смяна на превръзки и медикаментозна терапия. В хода на провеждането лечение са получени усложнения от незарастване и разместване на счупването, гнойна инфекция с възпаление, ограничени и болезнени движения, флуктуация, резорбтивно-възпалително увреждане на коститеостеоартрит, и възпаление. Настъпилото посттравматично усложнение е довело до поС.но, съществено нарушение на ходилната функция на левия долен крайник с обездвижване на глезенната става.

Причиненото на пострадалия увреждане и настъпилите усложнения довели до изключително продължителен оздравителен и възстановителен период, като в началото М. изпитвал интензивни болки, наложили прием на обезболяващи. Изпитваните болки и нарушената функция на крака довели до невъзможност да изпълнява трудова дейност, каквато извършвал до 2020 г. /управление на фадрома/, като в първите месеци било невъзможно без чужда помощ да извършва ежедневните си хигиенни рутини и изпитвал затруднения при извършването на елементарни битови дейности. Настъпила съществена промяна и в социалното му общуване, в емоционалното и психическото му съС.ие, Независимо, че към края на 2025 г. М. е в съС.ие да ходи без помощно средство все още са налице флуктуации, свързани с болезненост и оточност в областта на глезенната става.

Съгласно заключението на СМЕ травматичното увреждане представлява поС.но разстройство на здравето неопасно за живота

При определянето на размера на обезщетението съдът съобрази и обстановката, при която е нанесена телесната повреда – в границите на собствения му имот, като причинената телесна повреда впоследствие е станала доС.ие и на множество лица, което неминуемо е засегнало чувството за лично достойнство на пострадалия.

Като съобрази изпитваното унижение от претърпяната физическа агресия, вида, интензитета и продължителността на претърпените от пострадалия неимуществени вреди, както и настъпилото съществено нарушение на ходилната функция на левия долен крайник с обездвижване на глезенната става, съдът приема, че предявеният срещу подсъдимия граждански иск е доказан по своето основание, като следва да бъде уважен в размер на 15338.76 евро - еврова равностойност на 30 000,00 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.02.2020 г. до окончателното й погасяване, като бъде отхвърлен над тази сума до предявения му размер от 50 000,00 лева като неоснователен.

2. По отношение на иска с който се претендира обезщетение в размер на 5000 лева за причинени имуществени вреди от деЯ.ето квалифицирано с обвинителния акт като престъпление по чл. 128, ал.2, вр. ал. 1 НК.

Първата инстанция приема, че предявеният иск следва да бъде уважен до размера на направените разходи за диагностика и лечение на телесното увреждане, за които по делото от страна на гражданския ищец, чиято е доказателствената тежест са представени доказателства за реалното им извършване.

В случая по делото са представени доказателства за заплатени суми в общ размер на 1061.95 евро - еврова равностойност на 2076.99 лв представляващи заплатени прегледи, такси за хоспитализация, образни и лабораторни изследвания, предписани за лечението му медикаменти и превързочни материали и заплатена сума за тубуларна плака за глезен. Част от представените докумуенти са нечетливи в степен препятстваща установяване на основанието и размера на направения разход, поради което не са включени в определеното обезщетение.

Претърпените загуби представляват реални вреди, изразяващи се в намаляване актива на увреденото лице - разликата между имуществото, което пострадалият би имал, ако не беше настъпило увреждането и това каквото е към момента. Доказва се и причинно-следствената връзка между направените разходи и причиненото му от подсъдимия увреждане на здравето, доколкото извършените разходи са свързани с проведеното лечение.

При определяне размера на обезщетението за нанесени имуществени вреди, съдът не включи представените доказателства за заплатено гориво, доколкото по делото не са ангажирани доказателства за собствеността на автомобила, в който е заредено горивото, така и такива, установяващи каквато и да е била връзка между конкретното закупено гориво и транспортиране на пострадалия във връзка с провежданото му лечение и прегледи.

Ето защо съдът осъди подсъдимия да заплати на пострадалия сумата от 1061.95 евро - еврова равностойност на 2076.99 лв, представляваща обезщетение за претърпените от М. имуществени вреди за причинената му телесна повреда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършеното деЯ.е – 04.02.2020г. до окончателното й изплащане, като отхвърли предявения граждански иск за сумата над 2076.99 лева до предявения размер от 5000 лева.

При тези съображения първоинстанционният съд постанови присъдата си.

06.04.2026 г. Съдия при Районен съд - Благоевград: