Решение № 264 от 16.2.2026 г. на Административен съд - Разград по дело № 209/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 29, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители във вр. с чл. 88, т. 8 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции /Наредба № 3 от 10.03.2023 г./. Постъпила е жалба от „Жътвар“ ЕООД, [ЕИК] против Уведомително писмо изх. № 02-170-2600/2190 от 01.06.2025 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, в частта му, в която са намалени размерите на плащанията по еко схема за запазване и възстановяване на почвения потенциал /Еко-ЗВПП/ и по еко схема за намаляване използването на пестициди /Еко-НИП/ и за кампания 2023 по заявление с УИН 17/240723/30274. Жалбоподателят твърди, че оспореното уведомително писмо е незаконосъобразно като постановено при липса на конкретни фактически и правни основания за издаването му и в противоречие с материалния закон. Счита, че е изпълнил всички нормативни изисквания за получаване на поисканото подпомагане на посочените еко схеми. Моли уведомителното писмо в оспорените части да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне с конкретни указания по прилагането на закона. Претендира разноските по делото. Ответникът изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, представляван от юрисконсулт, счита, че уведомителното писмо е законосъобразно и правилно, поради което моли жалбата срещу него да бъде отхвърлена с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На 19.07.2023 г. „Жътвар“ ЕООД - регистриран земеделски стопанин е подал заявление с УИН 17/240723/30274 за подпомагане по интервенциите, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 - 2027 г., в това число по еко схема за запазване и възстановяване на почвения потенциал - насърчаване на зелено торене и органично наторяване (Еко-ЗВПП) и по еко схема за намаляване използването на пестициди (Еко-НИП) за кампания 2023. По еко схема Еко-ЗВПП е кандидатствал с 3 парцела с обща площ 61,8 ха, при които е приложена екологично насочената земеделска практика по чл. 40, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. /Практика 2/ - използване на външни органични подобрители на почвата съгласно план за управление на хранителните вещества, изготвен от агроном. Исканата сума е 6461.81 лв. Кандидатът е представил план за управление на хранителните вещества по одобрен образец, изготвен от агроном, с приложено копие от дипломата на агронома. В таблица 18.5 от оспореното уведомително писмо са описани площите с констатирани неспазени изисквания по Еко-ЗВПП, като в колона 4 е посочена минималната потребност на културата от количество общ азот, в колона 5 – осигуреното количество общ азот в резултат от внасянето на органичен подобрител, в колона 6 – осигурения азот от органично наторяване - не по-малко от 10% от потребностите на културата, а в колона 7 – общото количество общ азот на парцела, но не повече от 150 кг/ха. Видно от разясненията под таблица 18.5 за съдържанието на колони 4, 6 и 7, данните следва да са от плана за управление на хранителните вещества, но те се различават. В колона 10 срещу два от заявените за подпомагане парцели, засяти със слънчоглед, с обща площ 51,22 ха, е отбелязано, че не отговарят на изискванията за внесено количество азот съгласно чл. 40 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. Поради това тези площи са санкционирани и е определена санкция в размер на 5355,56 лв. (51,22х104,56 - стойност на субсидията в лв/ха). Оторизираната сума е 1106,25 лв. В съдебно заседание е представено Писмо изх. № 10-556/11.07.2023 г. от Министерство на земеделието и храните, изпратено в отговор на направено от ДФ „Земеделие“ запитване за минималните количества внесен азот в заявените площи спрямо потребностите на съответната култура. Към писмото е приложена извадка от действащата номенклатура за кампания 2023, съгласно която минималното количество торов азот за мека пшеница - зимна и слънчоглед е 80 кг/ха. С последващо писмо № 10-677/08.08.2023 г. от МЗХ изискуемото минимално количество внесен азот е актуализирано, като за мека пшеница - зимна и за слънчоглед е намалено на 60 кг/ха. Именно това количество е посочено в колона 4 от таблица 18.5. По еко схема Еко-НИП жалбоподателят е кандидатствал с 10 парцела с обща площ 152,36 ха /л.58-л.59/, като исканата сума е 15 562,05 лв. По отношение на 3 парцела с обща площ 61,8 ха е посочил, че при тях е приложена Практика 1 по чл. 41, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. - при отглеждане на културите не са прилагани продукти за растителна защита, които са тотални хербициди, включително такива, съдържащи глифозат, и да не са прилагани продукти за растителна защита от първа професионална категория за употреба. Останалите 7 парцела с обща площ 90,56 ха са заявени по Практика 2 по чл. 41, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. - при отглеждане на културите не се прилагат продукти за растителна защита от първа професионална категория за употреба и се използват феромонови уловки или разрешени за употреба биологични агенти или продукти за растителна защита на основата на микроорганизми (бактерии и/или гъби). По реда на чл. 46, ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. кандидатът е подал в СЕУ утвърдени от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ декларация и опис по образец на разходооправдателни документи за закупените продукти за растителна защита /ПРЗ/. По отношение на част от ПРЗ е констатирано, че съвпадат с посочените в списъка на разрешените за употреба в България ПРЗ на БАБХ, поради което е счетено, че са подходящи за Практика 1 по чл. 41 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. и е оторизирана сума от 6312,25 лв. (61,8х102,14 – стойност на субсидията в лв/ха). Видно от декларацията по чл. 46, ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. /л. 66/, кандидатът не е представил разходооправдателни документи за закупени феромонови уловки по Еко-НИП за Практика 2 – факт, констатиран в таблица 19.1 от уведомителното писмо. Поради това заявеното плащане е намалено с 9249,80 лв. (90,56х102,14 – стойност на субсидията в лв/ха). Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното: Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата е основателна. В съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК съдът провери оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и я представлява. Съгласно чл. 11а, ал. 1, т. 9 ЗПЗП Разплащателната агенция намалява, отказва изплащането или оттегля изплатената финансова помощ по Стратегическия план /Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 – 2027 г. - чл. 1, т. 9 ЗПЗП/. Административният акт е в необходимата писмена форма, но е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК да изложи ясни фактически и правни съображения за намаляване на плащането по еко схема ЗВПП. Данните за минималната потребност на културата от азот се различават от данните от плана за управление на хранителните вещества, изготвен от агроном. Допълнително представеното от ответника писмо № 10-677/08.08.2023 г. на МЗХ внася известна яснота за основанието, на което органът е определил минималното изискуемо количество внесен азот, но е недопустимо едва в хода на съдебното производство да се разкриват съображенията на органа. Съгласно ТР № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК, ВС, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата до съда или в друг документ към изпратената преписка, но изхождащ от същия орган, който е издал акта. С оглед на горното съдът приема, че е нарушено правото на жалбоподателя да разбере защо е намалено плащането по еко схема Еко-ЗВПП и да се защити, съответно, съдът е поставен в невъзможност да упражни контрола за законосъобразност. В съдебно заседание ответникът представя Решение за поправка на очевидна фактическа грешка изх. № 02-170-2600/2190#6 от 04.09.2025 г., с което на основание чл. 62, ал. 2 АПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в оспореното уведомително писмо, като вместо текста, съдържащ се в Приложение 18, таблица 18.5, да се чете нов текст – таблица от 17 колони и разяснения по всяка колона. С решението за поправка на ОФГ в таблица 18.5 от уведомителното писмо са добавени 7 колони, но е променено и съдържанието на колона 10. В колона 10 на таблицата от решението за поправка е отбелязано, че двата парцела отговарят на изискванията за внесено количество азот по чл. 40 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., докато в първоначалната таблица е вписано обратното. В поправената таблица се съдържат и нови данни: в колона 11 е посочено представянето/непредставянето на разходооправдателни документи за вложените обеми органични подобрители на почвата, а в колона 12 е вписан резултата от проверката за допустимост на използваните препарати съгласно регистъра на Българската агенция по безопасност на храните по чл. 46, ал. 6 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. Съдът счита, че решението за поправка на ОФГ е нищожен административен акт. Издаден е при липса на предпоставките по чл. 62, ал. 2 АПК. По този ред административният орган може да поправи очевидни фактически грешки в акта, каквито по аргумент от чл. 175, ал. 1 АПК са писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. По реда за поправка на очевидна фактическа грешка органът не може да изменя и да допълва акта си. В случая с решението за поправка на ОФГ органът е допълнил и конкретизирал мотивите си за издаване на уведомителното писмо и за намаляване на исканата субсидия по еко схема Еко-ЗВПП. Това решение е изцяло лишено от законно основание за издаването му, което съгласно правната доктрина и съдебната практика обосновава неговата нищожност и съдът го счита за несъществуващо в правния мир. При проверката за приложението на материалния закон съдът намира следното: Относно еко схема Еко-ЗВПП административният орган приема, че е налице неспазване на изискването за внесен азот, който е под минималните количества, посочени в писмо № 10-677/08.08.2023 г. на МЗХ. Въпреки че в мотивите на уведомителното писмо няма позоваване на тази информация, съдът счита за необходимо да я обсъди. Горното писмо не е нито нормативен, нито общ административен акт и не препраща към такива, за да може да се прецени характерът на указаните в него минимални и оптимални количества торов азот – дали са задължителни или само препоръчителни. Правила за торене с азотсъдържащи торове и азотни норми са установени в Методика за прилагане на предварителните условия за подпомагане по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 – 2027 г. (утвърдена със Заповед № РД-09-952 от 5.09.2024 г., издадена от министъра на земеделието и храните, oбн., ДВ, бр. 78 от 13.09.2024 г., изм. и доп., бр. 64 от 5.08.2025 г.), която съгласно чл. 6 е приложима и за интервенциите по Наредба № 3 от 10.03.2023 г. По смисъла на чл. 40, ал. 2, изр. 1 от наредбата внасянето на подобрител в заявените площи не по-малко от 10 % от потребностите на съответната култура следва да се установи от плана за управление на хранителните вещества, изготвен от лице, притежаващо квалификация в областта на селското стопанство. Този специалист в рамките на своята агрономическа и експертна компетентност преценява какво количество азот следва да се осигури от съответен продукт, като взима предвид вида на културите, групата на почвата, разположението на терените, атмосферните условия и останалите критерии по цитираната методика. В Наредба № 3 от 10.03.2023 г. не е включено задължение на ДФ „Земеделие“ да съобразява конкретен акт на друг административен орган, определящ потребностите на съответната култура и минималните количества внесен азот. Единствено е ограничено подпомагането до площи, при които общото количество N (азот) на хектар не надвишава 150 кг - чл. 40, ал. 2, изр. 2 от наредбата. Относно еко схема Еко-НИП административният орган неправилно счита, че след като жалбоподателят не е представил документи за закупени феромонови уловки през стопанската 2022/2023 г., той не следва да получи подпомагане по схемата. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В казуса административният орган е следвало да съобрази разпоредбата на чл. 41, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. (доп. – ДВ, бр. 92 от 2024 г., в сила от 1.11.2024 г.), действаща към момента на издаване на уведомителното писмо, съгласно която Практика 2 по Еко-НИП изисква при отглеждане на културите да не се прилагат продукти за растителна защита от първа професионална категория за употреба и да се използват феромонови уловки или разрешени за употреба биологични агенти или продукти за растителна защита на основата на микроорганизми (бактерии и/или гъби). Съгласно чл. 41, ал. 3 от Наредба № 3 земеделските практики по ал. 1 се доказват чрез проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене и чрез разходооправдателни документи за закупените продукти за растителна защита и/или феромонови уловки и/или разрешени за употреба биологични агенти и/или продукти за растителна защита на основата на микроорганизми (бактерии и/или гъби) за заявените за подпомагане площи. Биологичните средства за контрол на вредители - феромонови уловки, биологични агенти, ПРЗ на основата на микроорганизми - са изброени алтернативно и употребата на едно от тях, заедно с ПРЗ извън първа професионална категория, е достатъчна, за да се докаже прилагането на Практика 2. Списъкът на биологичните агенти, които могат да се прилагат на територията на Република България, е утвърден с приложената по делото Заповед № РД 12-15/28.07.2022 г. на министъра на земеделието и Заповед № РД-701/29.07.2022 г. на министъра на околната среда и водите. В списъка е включен и биологичният агент – трихограма, който жалбоподателят твърди, че е използвал. Следователно, административният орган в изпълнение на чл. 35 АПК е бил длъжен да провери условията за допустимост на подпомагането по Еко-НИП с оглед на действащата правна уредба. В тази връзка е следвало да изиска разходооправдателни документи за закупени биологични агенти или продукти за растителна защита на основата на микроорганизми, да провери дали са разрешени за употреба, дали приложението им е било вписано в дневника за проведените растителнозащитни мероприятия и торене и едва след това да преценява дали е спазено изискването за прилагане на Практика 2. Като не е сторил това, е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело и до неправилно приложение на материалния закон. Уведомителното писмо в оспорените части следва да бъде отменено, а преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне, при което да съобрази горните указания по тълкуване и прилагане на закона. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК жалбоподателят има право на разноски. Те са своевременно предявени и доказани в общ размер на 750 лв., която сума съгласно ЗВЕРБ се превалутира на 383,47 евро. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Неговият размер - 700 лв. съответства на фактическата и правна сложност на делото и е дори под минималния по чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд