Решение № 212 от 2.5.2024 г. на Окръжен съд - Враца по дело № 281/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление •••, представлявано заедно от управителите И. В. Д. и Д. В. Н. чрез своя процесуален представител адв. Е. Ц. - САК срещу Решение № 129/02.05.2023 г. по гр. д. № 1354/2022 по описа на РС Бяла Слатина, с което е прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит сключен от разстояние № •••/31.01.2022г. между А. К. К. и "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление •••, представлявано заедно от управителите И. В. Д. и Д. В. Н., поради противоречието му със закона на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗП. Жалбоподателят поддържа, че решенето е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, които нарушения са довели до неговата необоснованост, тъй като фактическите и правните изводи на съда не се подкрепят от събраните доказателства. Твърди, че неправилно в обжалваното съдебно решение е прието, че годишният лихвен процент на разходите по кредита не съответства на действителните разходи по кредитите. Твърди, че обезпечаването на договор за кредит чрез поръчителство не е условие за отпускане на договора за кредит. Излага, че възнаграждението договор за поръчителско не следвало да се включва в сумата при определяне на ГПР по кредита. Ответникът не знаел и не бил уведомен за размера на възнаграждението по договора за кредит, поради което и не можел да включи тази сума при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита. Поддържа, че кредитополучателя е уведомен предварително за условията при които може да сключи договор за поръчителство чрез "Ферратум банк" Малта, но не бил задължен да сключва договор за поръчителство точно с "Ферратум банк" Малта, а е можел да го направи и с друго избрано от него лице, а самото обезпечаване на кредита с договор за поръчителство не било условие за отпускане на кредита. Намира заключението на приетата по делото ССчЕ за неотносимо, доколкото вещото лице е отговорило на некоректно поставени въпроси. Оспорва клаузата за обезпечаване на договора за кредит с поръчителство да е неравноправна, доколкото задължението за обезпечаване на кредита било известно на ищеца още при кандидатстването му за отпускане на кредит, изискването на кредитора за обезпечаване на вземането било предвид големия процент на кредити, по които сумите не били връщани в срок от кредитополучателите, което водело до допълнителни разходи и удължаване на срока през който кредиторът не можел да се ползва от сумите. включването на задължението за обезпечаване на кредита с поръчителство съобразявало правата и интересите на страните по договора за кредит. Излага че няма задължение да предоставя само необезпечени кредити, а чл. 16 от ЗПК изрично предвижда възможност за обезпечаване на вземането по договор за кредит. Твърди че е извършил проверка за кредитоспособността на ищеца, за доказване на което представя разпечатка от Централния кредитен регистър, а изискването на обезпечаване на кредита било в резултат на извършената проверка на кредитоспособността на ищеца. Предвид на изложеното моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което съдът да отмени Решение № 129/02.05.2023 г. по гр. д. № 1354/2022 на РС Бяла Слатина. Претендира разноските по делото. В срока за отговор по чл. 263 от ГПК ищцата пред РС Бяла Слатина А. К. К. с ЕГН •••••••••• от •••, чрез пълномощника си адв.Д. М. от САК с адрес за призовки и съобщения ••• е депозирал отговор на въззивната, в който заявява и подробно обосновава становище за неоснователност на въззивната жалба. Твърди, че правилно РС Бяла Слатина е приел че сключването на договор за поръчителство с "Фератум банк" Малта е предпоставка за сключване на договора за кредит, поради което и разходите за сключването на договора за поръчителство следва да се включват при изчисляването на ГПР по кредита. Излага, че е налице свързаност между ответника и поръчителя, която се установява от вписванията в ТРРЮЛНЦ. Моли съда да остави без уважение жалбата на ответника "Фератум България" ООД. Претендира разноските по делото. В съдебното заседание страните не се представляват; изразили са становища в депозирани по делото молби. Във въззивната инстанция не са събирани доказателства. Врачанският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното: По въззивните жалби на страните: Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е от лице с правен интерес в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е насочена против обжалваем съдебен акт. Производството пред Районен съд - Враца е образувано въз основа на искова молба, подадена от А. К. К. с ЕГН •••••••••• от •••, чрез пълномощника си адв.Д. М. от САК, преупълномощен от Еднолично адвокатско дружество "Д. М.", представлявано от адв.Д. М. с адрес за призовки и съобщения ••• против "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление •••, представлявано заедно от управителите И. В. Д. и Д. В. Н., с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД вр.чл.22 от ЗПК, с която е поискала съдът да постанови решение, по силата на което да се обяви нищожността на целият договор за потребителски кредит сключен от разстояние № •••/31.01.2022г. между А. К. К. и "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД вр.чл.22 от ЗПК, като противоречащ на закона. В условията на евентуалност, ако съдът отхвърли първоначалният /главен/ иск, то съдът да обяви нищожността на клаузата на чл.5 от договора за потребителски кредит сключен от разстояние № •••/31.01.2022г. между А. К. К. и "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД на основание чл.22 от ЗПК вр.чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал.1, от ЗЗД вр.чл.22 от ЗПК, вр.чл.11, чл.19 от ЗПК. Поискала е съдът да й присъди направените по делото разноски. В производството пред районния съд са събрани писмени доказателства и са назначена съдебно-техническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните. Първоинстанционният съд е освободил ищцата от задължението за държавна такса и за внасяне на разноски по делото. С обжалваното решение първостепенният съд е приел доводите на ищеца за недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК по съображения, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, тъй като не е посочено кои компоненти точно са включени в него и как се формира конкретният ГПР от 49, 66 %, както и поради нищожност на клаузите за размера на ГПР на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, поради невключване в същата на сумата, представляваща възнаграждение за поръчителство по договора за гаранция (поръчителство), сключен с „Фератум Банк“, с която сума кредитът се е оскъпил, и на клаузата за обезпечение чрез сключване на договор за поръчителство с избрано от ответника-заемодателя дружество „Фератум Банк“, поради противоречие с преследваната от Директива 2008/48/ЕО, транспонирана в ЗПК, цел, поради което и е прогласил нищожността на процесния договор за кредит. При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивните жалби доводи и при извършена служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните. Настоящият съдебен състав намира, че по делото са събрани всички относими и необходими за изясняване на спора доказателства. Изложената и възприета от районния съд фактическа обстановка правилно е установена и изцяло кореспондира с представените по делото доказателства, поради което изцяло се споделя от въззивния състав и с оглед процесуална икономия препраща към нея. Въззивната инстанция споделя изложените от районния съд мотиви, довели до извода за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, и намира, че решението му в тази част е постановено при правилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото, при което на основание чл. 272 ГПК се присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд. В отговор на наведените във въззивната жалба на ответното дружество оплаквания, съдът намира за необходимо да изложи допълнително фактически и правни съображения в подкрепа на извода за недействителност на договора за кредит. В случая по делото няма спор, с оглед твърденията на ищеца в исковата молба и на ответното дружество в отговора, че между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит № ••• от 31.01.2022 г. за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние, по силата на който заемодателят предоставя на заемателя сумата 6000 лв. за срок от 18 месеца, която тя се задължава да върне на 18 месечни вноски съгласно погасителен. Страните не спорят, че договорът е сключен чрез средства за комуникация от разстояние, поради което същият представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от ЗПФУР. Видно е, от представения по делото на хартиен носител договор за кредит № ••• от 31.01.2022 г., че кредитът се олихвява с лихвен процент в размер на 35 % годишна лихва, а възнаградителната лихва, дължима от заемателя е 2100 лв. общо за целия срок на договора, годишният процент на разходите е посочен на 49, 66%. В чл. 5 от договора е предвидено, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“ в полза на заемодателя, като договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът и одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване на заема. Въззивният съд намира, че сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета на ЗПК. Според разпоредбата на чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези на чл. 11, ал. 1, 10 и 11 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. Въззивният съд споделя изводите на районния съд за нарушаването на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК по съображения, че посоченият в договора годишен процент на разходите от 49, 66% не съответства на действителния прилаган. Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя-ответник, че информацията за компонентите на ГПР се съдържа в разпоредбите на чл. 1-3 от договора. Съгласно императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Самият ГПР, както и общата сума, дължима от потребителя намират своята легална дефиниция в разпоредбите на чл. 19, ал. 1 от КПК и § 1, т. 2 от ДР на ЗПК, според които "ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит", а общата сума, дължима от потребителя е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. Общите разходи по кредита също са легално дефинирани посредством разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са "всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия". Възнаграждението за гарант /поръчител/, което се дължи в случая, безспорно съставлява общ разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като е възнаграждение, което е пряко свързано с договора за кредит, съставлява задължителна услуга и е предварително известно на кредитора, доколкото гарантът е предложен от него /т. 4. 3 от преддоговорната информация/ и е отразен в договора за кредит. Разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК не изключва възможността някои от общите разходи по кредита да произтичат от друг договор, стига те да са пряко свързани с договора за кредит. В конкретния случай видно от общите условия по договора за кредит предпоставка за сключването на договора за кредит е сключването на договор с гарант, избран от заемодателя или сключване на договор за поръчителство с физическо лице, избрано от заемателя, но и одобрено е последствие от заемодателя. Доколкото единствената цел на гаранцията /поръчителството/ е да бъде отпуснат кредита, поради което и дължимата за нея такса съставлява общ разход по кредита, който по силата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК подлежи на задължително включване в ГПР. Обстоятелството, че кредитополучателят не е посочил поръчител-физическо лице, а се е съгласил на поръчителство от предложения от кредитора гарант, не освобождава кредитора да отрази таксата за гаранта в ГПР по договора за кредит, още повече, че по смисъла на закона ГПР не е бланкетен, а е индивидуален за всеки договор и изчисляването му се извършва в зависимост от конкретните условия и обстоятелства, при които договора за кредит се сключва. Наведеното обстоятелство, че ищеца е избрал поръчителя си е без значение в случая. Видно от съдържанието на договора и на преддоговорната информация на ищеца е предоставена единствено възможността да избира кой да бъде поръчителят - избрано от него лице или „Фератум Банк”, но при всички случаи условие за сключване на договора е било предоставянето на обезпечение под формата на поръчителство, което се одобрява чрез одобряване на заема. След като ищецът е избрал възмездното поръчителство от „Фератум Банк”, то ответникът е следвало да включи възнаграждението за това поръчителство в ГПР, което обаче не е било сторено. Напълно несъстоятелни са доводите на жалбоподателя-ответник, че договореното възнаграждение за поръчителство не му е било известно и доколкото е предмет на друг договор, той не е имал задължението да го включи в ГПР по кредита. Общите условия на договора за кредит, които са изготвени от самия кредитор, изрично посочват, че гарантът е одобрено от кредитора юридическо или физическо лице, което въз основа на договор за поръчителство гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателя. От своя страна възнаграждението за поръчителство, дължимо на предложения от кредитора гарант е изрично посочено в т. 4.3 от подписаната от кредитора преддоговорна информация е посочена цената на услугата – 5940 лв. Следователно, при сключването на договора за кредит жалбоподателят-ответник не само е знаел за договореното възнаграждение за поръчителство и неговият размер, но и представянето на договора за поръчителство е съставлявало фактическо и юридическо условие кредитът да бъде одобрен. С оглед изложеното въззивният съдебен състав намира, че тъй като при сключването на процесния договор за потребителски кредит не са били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то на основание чл. 22 от ЗПК договорът се явява изцяло недействителен, В предвид изложеното намира приложение разпоредбата на чл. 23 ЗПК, съгласно която потребителят дължи само чистата стойност по кредита. С оглед изложеното, настоящият състав споделя извода на районния съд, че при сключването на процесния договор за кредит не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и на осн. чл. 22 от ЗПК договорът се явява изцяло недействителен. По изложените съображения, въззивния съд намира, че предявеният иск е доказан и следва да се уважи изцяло. Като е прогласил нищожността на договора за кредит районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. По разноските: Въззивникът и въззиваемата не са направили оплакване за сумата на присъдените от първоинстанционния съд разноски, което и обжалването решени следва да бъде потвърдено и в частта за присъдените от прървоинстанционния съд разноски. С оглед изхода на спора, право на разноски за настоящата съдебна инстанция има въззиваемата - ищца. Същата не е направила разноски, но на пълномощника и Еднолично адвокатско дружество "Д. М.", представлявано от адв.Д. М. се дължи адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в хипотезата на чл.38, ал.2 ЗАдв., в размер на 1332 лв. с ДДС, изчислено съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и включващо 20 % ДДС върху възнаграждението от 1110 лв., съобразно представените доказателства за регистрацията на Еднолично адвокатско дружество "Д. М.", представлявано от адв.Д. М.. С оглед неоснователността на въззивната жалба на въззивника-ответник, на същия не се следват разноски за въззивното производство. С оглед цената на иска и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт е подлежи на касационно обжалване. Предвид гореизложеното, Врачанският окръжен съд