Мотиви към Решение № 16 от 5.2.2024 г. на Окръжен съд - Кърджали по дело № 27/2024 г.

Производството е по реда на чл.44 от ЗЕЕЗА и предмет на разглеждане е постъпилата в Окръжен съд – К. Европейска заповед за арест издадена от съда в гр.Overijssel, Кралство Нидерландия, по отношение на българския гражданин М. З. М., с ЕГН ••••••••••, касаеща изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - К. изразява становище за наличие на законовите предпоставки за предаване на исканото лице М. З. М. на компетентните нидерлански власти, като счита, че ЕЗА отговаря на изискванията на чл.37 от ЗЕЕЗА. Защитникът на М. М. – адв. П.Д. от АК - К. счита, че искането за предаване на доверителят му е неоснователно. Моли, да се откаже изпълнението на ЕЗА и да се постанови прокуратурата да започне изпълнение на наказанието в Република България, тъй като исканото лице е български гражданин, нямало да има езикова бариера, тук било семейството му, майка му и баща му, а имал и дете, за което трябвало да се грижи. Исканото лице М. М. заявява, че не е съгласен да бъде предаден на нидерланските власти и не прави отказ от прилагане на принципа на особеността по чл.61 от ЗЕЕЗА. Моли съда да постанови да изтърпи наказанието в България с оглед на това, че е български гражданин и имал малко четиригодишно дете, родителите му също живеели тук в България. След преценка на материалите по делото и становищата на страните, изразени в съдебно заседание, съдът съобрази следното: Производството по делото е образувано по издадена ЕЗА от 19.12.2023 г. от съдия - следовател на З. по досие № 22-003580-20, въз основа на влязла в сила от 23.05.2023 г. присъда - въззивно решение от 04.05.2023 г. на Апелативен съд - Х., с която се иска предаване на М. З. М., с постоянен адрес - с.Н., ул. „В.“ №•, общ. М., обл.К., за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца и с остатък за изтърпяване от 238 дни. Европейската заповед за арест е съобразена с изискванията на разпоредбата на чл.37 от ЗЕЕЗА за форма и съдържание. Същата е издадена с оглед изтърпяване на наложено с влязъл в сила съдебен акт наказание „лишаване от свобода” за две престъпления, квалифицирани като: „идеална съвкупност на трафик на хора и оказване на помощ на другиго с цел печалба при осигуряване на пребиваване в Нидерландия и друга държава членка на Европейския съюз и предоставяне на това друго лице на възможност и средства за тази цел, при положение, че знае или има сериозни основания да предположи, че това пребиваване е незаконно“. В ЕЗА са посочени приложимите членове, а именно: по чл.197а и чл.55 от Нидерландския наказателен кодекс. Престъпните деяния са описани в ЕЗА по следния начин: „На 19 февруари 2019 г., в Х.В.Х. и близо до Д., лицето е оказало помощ на две лица с иранско гражданство при влизане във или транзитно преминаване през Нидерландия, Германия и Великобритания, като за целта лицето е предоставило на тези лица възможност и средства, и на 19 февруари 2019 г., в Х.В.Х. и близо до Д., лицето е оказало помощ с цел печалба на две лица с иранско гражданство при осигуряване на пребиваване в Нидерландия, Германия и Великобритания, като за целта лицето е предоставило на тези лица възможност и средства, като - е транспортирало лицата с лек автомобил през Германия и Нидерландия в посока Х.В.Х., за да вземат след това ферибота до Великобритания, и - е закупило билети за ферибота от Х.В.Х. до Великобритания и така лицето е подпомогнало транзитното преминаване и транспорта през/до и влизането и пребиваването в Нидерландия, Германия и Великобритания, при положение, че лицето е знаело или е имало сериозни основания да предположи, че такова влизане, транзитно преминаване или пребиваване е незаконно. Относно предвиденото наказание съдът съобрази, че в ЕЗА е посочено, че за тези деяния се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до шест години или глоба от пета категория, като на исканото лице е определено наказание „лишаване от свобода” за срок от осем месеца и от това наказание са останали за изтърпяване – 238 дни. Така представеното в заповедта фактическо изложение сочи, че издаващата държава е дала в необходимата за целите на изпълнението степен описание на деянията, на времето и мястото на тяхното извършване, както и на участието на поисканото за предаване лице в тях. В заповедта е посочена и правната квалификация на престъпленията, за които М. М. е бил признат за виновен, като е цитирана разпоредбата от приложимия материален наказателен закон, както и нейното пълно текстово съдържание, включващо вида и размера на предвиденото наказание, а също и други относими правни разпоредби. За извършеното от М. З. М., квалифицирано от чуждия съд като „подпомагане на незаконно влизане и пребиваване“, не се изисква двойна наказуемост, тъй като същото попада в изчерпателно изброените такива в разпоредбата на чл.36, ал.3 от ЗЕЕЗА. Макар, да не се изисква двойна наказуемост, то следва да се отбележи, че извършените деяния представляват престъпления и по българския наказателен кодекс, а именно такива по чл.280 и чл.281 от НК. Съдът съобрази също, че доколкото наложеното наказание „лишаване от свобода“, за чието изтърпяване се иска предаването на лицето, отговоря на условието по чл.36 ал.1 от ЗЕЕЗА, наложеното наказание е не по-малко от четири месеца „лишаване от свобода“, формални пречки за уважаване на искането, не се констатират. На следващо място, съдът е длъжен да обсъди и прецени освен условията на чл. 36 от ЗЕЕЗА, така и основанията за отказ по чл.39 и чл.40 от същия закон. Абсолютните основания по чл.39 от ЗЕЕЗА за отказ да бъде изпълнена заповедта в случая липсват – престъплението не е амнистирано в Република България /същото попада под нейната юрисдикция, тъй като лицето е български гражданин/, поисканият за предаване не е малолетен, а българският съд не е уведомен, че исканото лице е осъдено за същото престъпление, което е предмет на заповедта, с влязла в сила присъда на българския съд или на съда на трета държава-член на ЕС. Отсъстват по делото данни М. З. М. да е привлечен като обвиняем или да е подсъдим в страната ни преди получаването на заповедта и то за същото престъпление, за което тази заповед е издадена. В представените справки от ОП К. се установява, че към 30.01.2024 година, в Република България срещу М. З. М. не са образувани и няма неприключили към настоящия момент наказателни производства. Следователно, преди получаването на разглежданата европейска заповед за арест в Република България не е било образувано наказателно производство за престъплението, предмет на същата и в този смисъл относителните основания за отказ по т.1 и 1а на чл.40 ал.1 от ЗЕЕЗА не са налице. Освен това, не е налице и хипотезата на т.2 от ал.1 на същата разпоредба, тъй като макар престъплението да е подсъдно и на българския съд съгласно чл.4, ал.1 от НК /поисканият за предаване е български гражданин/, давностният срок за изпълнение на наказанията не е изтекъл съгласно законодателството ни. Не са налице и основания за отказ по чл.40, т. 5 от ЗЕЕЗА, тъй като макар и трансгранично по своя характер, визираното в заповедта престъпление не е извършено нито изцяло, нито частично на територията на Република България, нито на територия, извън тази на издаващата държава. Съдът установи предпоставки за приложение на хипотезата, уредена в разпоредбата на т.4 на чл.40 ал.1 от ЗЕЕЗА, във връзка с което прецени следното: Европейската заповед за арест е издадена за изпълнение на наказание „лишаване от свобода“, наложено с влязла в сила осъдителна присъда-решение на съд в Нидерландия. Поисканото за предаване лице е български гражданин, живеещ постоянно в Република България, в това число и към момента на задържането му за изпълнението на ЕЗА. Същото лице, както и защитникът, отправят искане за приложение на хипотезата в т.4 на чл.40 ал.1 от ЗЕЕЗА, а именно българският съд да приеме привеждане в изпълнение чрез компетентния български прокурор наложеното от чуждия съд наказание „лишаване от свобода“. Това искане съдът прецени като основателно поради следното: Осъдения е български гражданин, декларира, че местоживеенето му е в Република България, където живеят родителите му и има малолетно дете. Всичко това сочи, че поисканото за предаване лице няма никаква социална, културна, езикова или друг вид обвързаност с издаващата държава. Това, преценено на фона на неговата възраст, на личния и на семейството му социален статус, аргументира извода, че изтърпяването на наказанието в чуждата държава би рефлектирало в негативна степен, много по-висока от тази, която предполага тежестта на наложената санкция. Изолирането на М. З. М. не само от обществото, но и от родината му, би довело до поставянето му в чужда езикова и културна среда и би създало силно и нежелано за целите на наказанието лишаване от социално общуване, срещи с роднини, а и до сериозно и нежелано ограничаване на възможностите му за полагане на труд в затворническите условия. Всички тези нетипични и в същото време силно отрицателни последици от наказанието „лишаване от свобода“ биха били избегнати, ако последното бъде изтърпяно в затвор на територията на Република България. В същото време изпълнението на наказанието в България по никакъв начин не бил намалило неговия респектиращ и поправителен ефект и не би застрашило постигането на преследваните санкционни цели, дори напротив – това изпълнение по- ефективно би гарантирало тези цели доколкото изолирането на осъденото лице от обществото за определен срок не е самоцел, а мярка, предполагаща превъзпитателно въздействие чрез прилагане на индивидуални подходи, чиято реализация в достъпна културна и езикова атмосфера безспорно би било много по-постижимо. Ето защо с оглед изложеното по-горе съдът намира, че следва да откаже изпълнението на Европейска заповед за арест, издадена на 19.12.2023 г. от съдия - следовател на З. по досие № 22-003580-20, въз основа на влязла в сила от 23.05.2023 г. присъда - въззивно решение от 04.05.2023 г. на Апелативен съд - Х., с която се иска предаване на М. З. М., с постоянен адрес - с.Н., ул. „•“ №•, общ. М., обл.К., с ЕГН ••••••••••, за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода” и да приеме да се приведе в изпълнение от ОП- К., наказанието „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, с остатък за изтърпяване от 238 дни, наложено с цитираното решение. След влизане в сила на решението, заверен препис от същото следва да се изпрати на Окръжна прокуратура - К., както и на Върховната касационна прокуратура и Министерство на правосъдието. За решението следва незабавно да се уведоми компетентния орган на издаващата държава. Мотивиран от изложеното, съдът обяви решението си. Председател: ________________________ Членове: 1.________________________ 2.________________________