Решение № 249 от 23.9.2026 г. на Окръжен съд - Хасково по дело № 638/2026 г.

наказателно дело № 20265600200638 по описа за 2026 година Производството е по чл.14 т.1 б.“а“ от Европейската конвенция за екстрадицията и чл.31 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/. Образувано е по искане от ОП – Хасково, внесено въз основа на молба от съдебните власти на Република Турция, предадени по дипломатически път чрез посолството на Република Турция на Министерство на външните работи на Република България и препратени на Министерство на правосъдието, а оттам – на Върховна касационна прокуратура на Република България, отдел „Международен“, за даване на разрешение за съдене за други престъпления на ••• гражданин Ю. К., род. •••••••••• год. в гр.••• •••, когото Република България е екстрадирала в Република Турция въз основа на предходна молба. Настоящата молба е от Главна републиканска прокуратура Кючюкчекмедже, Република Турция за даване съгласие за изпълнение на съдебно решение №2015/553-К по дело №2014/546-Е на ХVIII-ти наказателен съд от първа инстанция в Кючюкчекмедже, постановено на 4.06.2015 год. и влязло в сила на 4.09.2015 год.за изтърпяване на наложено наказание „съдебна глоба“, превърнато в наказание „лишаване от свобода“ 25 дни по обвинение в престъпление „заплаха“. Посочено е, че срокът за изтичане на давността е 10 години, както и че въз основа на задържане на осъдения на 23.10.2025 год. същият е прекъснат, след като осъденият е бил задържан и изпратен в затвор за изтърпяване на друго наказание и понастоящем изтича на 23.10.2026 год. Сочи се още по молбата, че се отнася за друго престъпление, различно от това, за което Ю. К. е бил предаден по предходна молба за екстрадиция от турските съдебни власти по реда на чнд №650/2025 год. по описа на ОС – Хасково, което е било извършено преди предаването му. Поради това по настоящата молба следва да се произнесе съдът, който е допуснал екстрадицията на лицето. В самото искане се съдържат извадки от турския НК, отнасящи се до цитираните разпоредби относно правната квалификация на деянието и относими към давността, както и описание на факти и обстоятелства, при които е било извършено деянието, даващи възможност за преценка за двойна наказуемост. Горепосочените молби, ведно с приложените към тях документи са внесени от Окръжна прокуратура - Хасково с надлежен превод на български език. Представителят на Окръжна прокуратура- Хасково поддържа, че молбата е неоснователна поради наличието на основания за отказ – размер на наложеното наказание „лишаване от свобода“ по-малък от 4 месеца, изтекла абсолютна давност за изпълнение на това наказание, а и липса на двойна наказуемост с оглед даденото описание на деянието. Предаденото по-рано лице Ю. К. не се явява. Поради това му бе назначен адвокат за оказване правна помощ от вида процесуално представителство в лицето на адв.А. П. от АК - Хасково. Защитникът адв.П. на свой ред изразява становище, че следва да се постанови отказ молбата по съображенията, изтъкнати от прокурора. Хасковският окръжен съд, като се запозна с получената молба за даване на разрешение за изтърпяване на наказание, наложено за друго престъпление и всички приложени документи, като прецени всички събрани по делото писмени доказателства и след преценката им поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, отчитайки и становищата на страните в процеса, намира за установено следното: Приложено е чнд №650/2025 год. по описа на ОС – Хасково. Същото е било образувано по молба от съдебните власти на Република Турция в лицето на ХII-ти тежък наказателен съд – Истанбул, Анадолу за предаване на ••• гражданин Ю. К., тогава установен на територията на Република България, за провеждане на наказателно производство против същия по съдебно досие 2017/45 – Е за престъпления по чл.109-2-3б, чл.149/1д ж и по чл.81/1 от Закон 5237 от Наказателния кодекс на Република Турция – „противозаконно лишаване от свобода“, „организиран грабеж с участие на няколко лица“ и „убийство“. Предаването на лицето е било допуснато по силата на Решение №163/19.08.2025 год. на ОС – Хасково по чнд №650/2025 год. на същия съд, потвърдено с Решение №134/25.09.2025 год. на АС – Пловдив и в сила от същата дата. На първо място съдът констатира, че при съпоставяне с предмета на предходната молба от същата молеща държава Република Турция, отнасяща се до същото лице, не е налице идентичност на исканията. Предходната молба е била за предаване с цел провеждане на бъдещо наказателно преследване на съдебна фаза, което все още не е било завършило с присъда, а сегашната е с предмет даване на разрешение за изтърпяване наказание „лишаване от свобода“ по силата на влязъл в сила съдебен, следователно не е възможна идентичност с предмета на предходното предаване на същото осъдено лице. На второ място, съдът се увери, че двете деянието, за които се отнася настоящата молба, е било извършено преди предходното предаване на лицето на съдебните власти на Република Турция по реда на чнд №650/2025 на ОС – Хасково. По този начин се налага извода, че искането, предмет на настоящата молба, се отнася за друго престъпление, извършено от същото лице Ю. К. преди предаването му въз основа на решение на ОС – Хасково по чнд №652/2020 на ОС – Хасково, което е необходима и законова предпоставка за разглеждане на настоящата молба, която е поради това допустима и има годен предмет. Основанията на отказ – абсолютни и относителни, подлежат на преценка на общо основание. На първо място съдът констатира, че не е налице условие за екстрадиция, респ. е налице основание за отказ, установено още в разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗЕЕЗА, респ. чл.2 т.1 от Европейската конвенция за екстрадицията, а именно – екстрадицията да е поискана за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, наложено в молещата държава за не помалко от 4 месеца. В настоящия случай искането е за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ от 25 дни и то наложено вследствие на замяна на първоначално наложено такова – „глоба“ от 500 турски лири. На следващо място, при преценка наличието на двойна наказуемост – абсолютна предпоставка за даването на разрешение, като съобрази даденото по молбата описание на факти, при които е било извършено деянието, съдът констатира, че същото, и то при съблюдаване нормата на чл.5 ал.3 от ЗЕЕЗА, според която е достатъчно да съвпадат основните признаци от състава на престъплението, може да се приеме, че донякъде отговаря на престъплението по чл.144 ал.1 от българския НК – „закана“. Съгласно разпоредбата на чл.7 т.6 от ЗЕЕЗА /така и по чл.10 от Европейската конвенция за екстрадицията/, абсолютно основание за отказ е изпълнението на наказанието да е погасено по давност и то според законодателството както на молещата, така и на българската държава. За престъплението по чл.144 ал.1 от българския НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до 3 години. Нормата на чл.82 ал.1 т.4 от същия предвижда, че наложеното наказание не се изтърпява, ако са изтекли 5 години в случай, че наложеното наказание е по-малко от 3 години „лишаване от свобода“, както е в настоящия. Съгласно разпоредбата на чл.82 ал.4 пък, независимо от спирането и прекъсването на давността, наказанието не се изтърпява, ако е изтекъл срок, надвишаващ с ½ горепосочения, т.е. за настоящия казус – срок от 7 години и 6 месеца. В случая този срок е изтекъл. Видно от изложеното по молбата, присъдата, по която е било наложено наказанието, за чието изтърпяване се иска разрешение, е влязла в сила на 4.09.2015 год. и понастоящем са изтекли повече от 11 години. Доколкото турската страна навежда доводи, че съгласно тяхното национално законодателство давността е била прекъсната и понастоящем не е изтекла, следва да се съобрази, че редакцията на чл.7 т.6 гласи, че е достатъчно давността да е изтекла по законодателството само на една от двете страни – молеща и замолена, а не и на двете. По изложените съображения молбата се преценява като неоснователна и исканото разрешение не следва да се даде. Мотивиран от изложеното, съдът