Решение № 1930 от 1.11.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 189/2023 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Образувано е по жалба, подадена от Б. М. С., с [ЕГН], с адрес: [населено място], общ. Радомир, против Акт за установяване на задължение /АУЗ/ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 6400/ 14.07.2022г. издаден от М. С. С. – старши инспектор “Проверка, ревизии и контрол“ в Дирекция “Местни приходи“ при Община Кюстендил, потвърден с Решение № 2/ 19.09.2022г. на Директора на Дирекция “Местни приходи“ при Община Кюстендил, и по жалба на Б. М. С., с [ЕГН], с адрес: [населено място], общ. Радомир и Р. Б. М., с [ЕГН], с адрес: [населено място], общ. Радомир против Акт за установяване на задължение /АУЗ/ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 6402/ 14.07.2022г. издаден от М. С. С. – старши инспектор “Проверка, ревизии и контрол“ в Дирекция “Местни приходи“ при Община Кюстендил, потвърден с Решение № 3/ 19.09.2022г. на Директора на Дирекция “Местни приходи“ при Община Кюстендил. В жалбите се излагат общи съображения за незаконосъобразност на оспорените актове. Твърди се, че неправилно е определена такса битови отпадъци /ТБО/ за 2017г., 2018г., 2019г., 2020г. и 2021г. за процесния недвижим имот, доколкото не е съобразено обстоятелството, че оспорващите от години не живеят на адреса, не генерират отпъдъци, и не ползват услугите на Община Кюстендил по предоставяне на ТБО. Отправя се искане за отмяна на обжалвания АУЗ. В съдебно заседание, оспорващите поддържат депозираните жалби. Ответникът – Директорът на Дирекция “Местни приходи“ при Община Кюстендил, чрез проц. си представител – юрисконсулт А., в съдебно заседание, и в писмени бележки, поддържа становище за неоснователност на жалбата. Счита издаденият акт за съобразен с нормативната уредба, касаеща определяне на данъка върху недвижимите имоти /ДНИ/ и ТБО. Прави искане за отхвърляне жалбата, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства, поотделно, и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна: Не е спорно по делото, че оспорващият Б. М. С. и съпругата му Ж. П. С., са собственици на следния недвижим имот: Апартамент, находящ се в [жк], вх. А, ет. 5, ап. 17, с площ от 63 кв.м., ведно с мазе с площ от 3 кв.м., при равни квоти – по 1/ 2 ид.ч. Не е спорно също така, че в хода на висящото съдебно производство, оспорващата Ж. П. С. е починала на 11.12.2022г., като нейни наследници по закон са другия оспорващ /съпруга й/ Б. С., и дъщеря й – Р. М., които и на основание чл. 226 ГПК вр. чл. 144 АПК, са конститурирани като оспорващи в производството, по подадената от нея жалба. С АУЗ № 6400/ 14.07.2022г. издаден от М. С. С. – старши инспектор “Проверка, ревизии и контрол“ в Дирекция “Местни приходи“ при Община Кюстендил, на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, са установени задължения за ДНИ и ТБО на оспорващия Б. С., за следните периоди, и в следните размери: за 2017г.- ДНИ – 5. 58 лв., лихва за просрочие – 2. 75 лв., ТБО – 11. 16 лв., лихва за просрочие – 5. 51 лв.; за 2018г.- ДНИ – 5. 54 лв., лихва за просрочие – 2. 17 лв., ТБО – 11. 07 лв., лихва за просрочие – 4. 35 лв.; за 2019г.- ДНИ – 5. 50 лв., лихва за просрочие – 1. 60 лв., ТБО – 10. 99 лв., лихва за просрочие – 3. 20 лв.; за 2020г.- ДНИ – 5. 45 лв., лихва за просрочие – 1. 03 лв., ТБО – 10. 91 лв., лихва за просрочие – 2. 07 лв.; за 2021г.- ДНИ – 5. 41 лв., лихва за просрочие – 0. 47 лв., ТБО – 10. 83 лв., лихва за просрочие – 0. 95 лв. АУЗ е обжалван по административен ред с жалба подадена до ответника, който с Решение № 2/ 19.09.2022г. го е потвърдил изцяло. С АУЗ № 6402/ 14.07.2022г. издаден от М. С. С. – старши инспектор “Проверка, ревизии и контрол“ в Дирекция “Местни приходи“ при Община Кюстендил, на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, са установени задължения за ДНИ и ТБО на Ж. С., за следните периоди, и в следните размери: за 2017г.- ДНИ – 5. 58 лв., лихва за просрочие – 2. 75 лв., ТБО – 11. 16 лв., лихва за просрочие – 5. 51 лв.; за 2018г.- ДНИ – 5. 54 лв., лихва за просрочие – 2. 17 лв., ТБО – 11. 07 лв., лихва за просрочие – 4. 35 лв.; за 2019г.- ДНИ – 5. 50 лв., лихва за просрочие – 1. 60 лв., ТБО – 10. 99 лв., лихва за просрочие – 3. 20 лв.; за 2020г.- ДНИ – 5. 45 лв., лихва за просрочие – 1. 03 лв., ТБО – 10. 91 лв., лихва за просрочие – 2. 07 лв.; за 2021г.- ДНИ – 5. 41 лв., лихва за просрочие – 0. 47 лв., ТБО – 10. 83 лв., лихва за просрочие – 0. 95 лв. АУЗ е обжалван по административен ред с жалба подадена до ответника, който с Решение № 3/ 19.09.2022г. го е потвърдил изцяло. Не е спорно, че имотът на оспорващите се намира в границите на [населено място], [жк], община Кюстендил, който попада, в определените граници на районите на територията на Община Кюстендил, включени в системата за организирано поддържане на чистотата, в които в периода 2017г.- 2021г. се предоставят услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депо на битовите отпадъци и поддържане на чистотата в териториите за обществено ползване в населените места, като видно от представените по делото заповеди, е определена честотата за извършването на тези дейности. Видно от представените от ответника констативни протоколи и актове за установяване на подлежащи на заплащане видове работи по месеци, за 2017г., 2018г., 2019г., 2020г. и 2021г., е извършвано ръчно метене и почистване на трева на тротоари, регули на улични платна, спирки на градски транспорт, алеи, паркинги, междублокови пространства и др. обществени територии, оборки на междублокови пространства, спортни площадки и други места за обществено ползване. От обобщените констативни протоколи, от актовете за установяване на извършените и подлежащи на заплащане видове работи, съставени поотделно за всеки месец, отчети за извършените дейности, в рамките на разглеждания период, се установява по дни за всеки месец предоставянето на услугата: събиране и транспортиране на отпадъци от контейнери и тротоарни кошчета до инсталация за механично- биологичнно третиране на ТБО на “Е. Б. С.“ – [населено място] или друго съоръжение, посочено от възложителя; събиране и транспортиране на едрогабаритни отпадъци и изхвърлени около контейнерите смесени отпадъци, образувани при извършване на ремонтни дейности от домакинствата и почистване на замърсявания и нерегламентирани сметища, до депо за неопасни отпадъци на “Б. 99“ – [населено място]; събиране и транспортиране на биоотпадъци /хранителни и кухненски/ до инсталация за механично- биологично третиране, а от представените пътни листове, се установяват превозните средства, с които са извършвани съответните услуги. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбите са депозирани в законоустановения срок, от легитимирани субекти – адресати на оспорените индивидуални административни актове и при наличие на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни. Задълженията за ДНИ и ТБО представляват публични общински вземания, изрично регламентирани в чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК вр. чл. 1, ал. 1, т. 1 и чл. 6, ал. 1 б. “а“ от ЗМДТ. По аргумент от чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК, като публични общински вземания, следва да се определят и лихвите за забава на плащането на посочените общински вземания за данъци и такси. Рапоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК предвижда, че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, като приложимият ред относно вземанията за ДНИ и ТБО е регламентираният в ДОПК. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК; обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл. 4, ал. 3 вр. ал. 4 от ЗМДТ в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета, имат правата и задълженията на органи по приходите, а в ал. 5 е предвидено, че ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощия на териториален директор, вкл. предвидените в чл. 107, ал. 4 от ДОПК. Редът за установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по ЗМДТ е също този по чл. 4, ал. 1, с оглед препращащата разпоредба на чл. 9б от ЗМДТ. Компетентността на органа по приходите е установена в закон - чл. 107, ал. 3 от ДОПК вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ. Длъжностното лице от Общинска администрация – Кюстендил: М. С. С. – старши инспектор “Проверка, ревизии и контрол“ в Дирекция “Местни приходи“ при Община Кюстендил, издало оспорения АУЗ, е надлежно определено като орган по приходите с представените Заповед № РД-00-1506/ 01.12. 2014г., Заповед № РД-00-1253/ 18.11.2019г., Заповед № РД-00-350/ 12.03.2020г. и Заповед № РД-00-1331/ 18.10.2021г. на Кмета на община Кюстендил, в съответствие с чл. 4, ал. 4 и чл. 9б от ЗМДТ. От друга страна имотът, за който са обективирани в правната действителност оспорените АУЗ, се намира на територията на Община Кюстендил. Жалбите срещу АУЗ са разгледани, първо по административен ред, в съответствие с изискването на чл. 156 от ДОПК, също от надлежно компетентния орган – Директора на Дирекция “Местни приходи“ при Община Кюстендил. С оглед гореизложеното, съдът приема, че оспорените актове и потвърждаващите ги решения са издадени от териториално и материално компетентни органи, т.е. същите не са нищожни, а са валидни административни актове. На следващо място, от посочените в актовете фактически основания могат да се установят юридическите факти, от които органът черпи конкретно упражненото от него субективно право. В АУЗ е посочено, че задълженията на Б. С. и Ж. С., произтичат от притежаваните от тях ид.ч. от процесния недвижим имот по чл. 14 от ЗМДТ, като при извършена проверка е установено, че дължимите за тях задължения по вид, период, размер, лихви за просрочие и правно основание за ДНИ и ТБО не са платени. Посочено е и правното основание за издаването на акта – чл. 107, ал. 3 от ДОПК вр. чл. 9б от ЗМДТ. В този смисъл не е налице съществено нарушение на изискванията във връзка с формата на актовете, което да представлява самостоятелно основание за отмяната им. Съдът не установява и наличие на съществено нарушение на административно- производствените правила - такова, чието наличие би довело до различно произнасяне по същество на спорния предмет, доколкото органът се е произнесъл след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, и при спазване на процесуалните правила. Съгласно чл. 107, ал. 3 от ДОПК органът по приходите /в случая съответния общински служител/ издава акт за установяване на задължението служебно, в случаите, когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. С оспорените актове за установяване на задължения по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК са определени дължимостта и размерът на задълженията на С. и С., за ДНИ и ТБО, за 2017г., 2018г., 2019г., 2020г. и 2021г., като са начислени и съответните лихви за неизпълнение в срок на това задължение /лихви за просрочие/. В разпоредителната част на АУЗ са посочени задълженията по вид, период /по години/, правно основание и размер. По отношение дължимостта на данъка върху недвижими имоти /ДНИ/, съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, с ДНИ се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания и т.н. В този смисъл е дължим данък върху недвижимите имоти, на основание чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, доколкото не са налице изключенията по ал. 2, 3 и 4 на чл. 10. Чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ определя данъчнозадължените лица за местни данъци и такси, и това са собствениците на облагаеми с данък, недвижими имоти. Оспорващите са собственици на процесния недвижим имот /Б. С. на основание правна сделка и наследяване от Ж. С., а Р. М., на основание наследяване от Ж. С./, поради което данъчната оценка на притежавания от тях имот /ид.ч./, се определя по правилото на чл. 20 от ЗМДТ, съгласно Приложение № 2, в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването. Съдът намира, че при правилно приложение разпоредбите на ЗМДТ, от страна на органа по приходите, на собствениците, като субекти по чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, са установени задължения за ДНИ за процесния жилищен обект, находящи се на територията на [населено място], в съответния размер – 1. 4 %о, който е правилно определен за всяка една от годините, в конкретно посочен размер на задължението. Като данъчнозадължени субекти, оспорващите дължат заплащане на посочения данък, което не са сторили /изпълнили/. Данъкът е дължим, независимо дали недвижимите имоти се използват или не – чл. 13 от ЗМДТ, доколкото не са налице основанията по чл. 24 от ЗМДТ, за освобождаване от неговото заплащане, поради което доводите в жалбата, че не е ясно как и защо е определен размера на данъка, са неоснователни. Незаплатения ДНИ е изискуем на основание чл. 28, ал. 1 от ЗМДТ, и поради неизпълнение на законовото задължение, оспорващите са в забава, предвид което дължат и законовата лихва /за просрочие/ в посочения в акта размер. По отношение дължимостта на ТБО, съдът съобрази следното: Таксата за битови отпадъци е съвкупност от три различни услуги - сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци. Заплащането на такса за тяхното ползване възниква при наличието на различни предпоставки, доколкото трите вида услуги имат различно предназначение. За да възникне задължение за такса за сметосъбиране и сметоизвозване е необходимо да са изпълнени при условията на кумулативност следните законовоустановени предпоставки: правният субект да има качеството на лице по чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ, услугата да е посочена като предоставяна от общината в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, имотът да попада в границите на района, в който общината предоставя реално услугата, и размера на таксата, да е определен с решение на общинския съвет. При отсъствие на някое от така посочените изисквания таксата не се дължи – арг. чл. 71, ал. 1 от ЗМДТ. Не е спорно между страните, че притежавания от оспорващите имот - апартамент, представлява жилищен обект, находящ се в [населено място], [жк], и попада в строителните граници на населеното място и има предназначението по чл. 8, ал. 1 от ЗУТ, включен е в територия на която, съгласно заповедите по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ на Кмета на общината за 2017г., 2018г. 2019г., 2020г. и 2021г., е организирано сметосъбиране и сметоизвозване. За така предоставяната услуга, оспорващите, като субекти по чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ, дължат заплащане на ТБО, определена с решение на ОбС в размер на 1. 4 %о върху данъчната оценка за имота, за всяка от процесните години, разпределена по следния начин - за компонента - сметосъбиране и сметоизвозване – 0. 7 %о от данъчната оценка; за компонента- поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване – 0. 3 %о и за компонента - обезвреждане на битови отпадъци – 0. 4 %о. Таксата е дължима, доколкото услугата сметосъбиране и сметоизвозване, е фактически предоставена с издадените по реда на чл. 63 от ЗМДТ заповеди /извършени са разходи от община Кюстендил за тези услуги, съобразно одобрената от ОбС план- сметка, платени са суми по фактури на извършващата тези дейности фирма/, поддържа се депо за обезвреждане на генерираните отпадъци, като на основание чл. 66, ал. 1, т. 3 от ЗМДТ се осъществява поддържане на чистота. С оглед изложеното, предвид местоположението на имота на оспорващите – територията на [населено място], в границите на регулационния план, в който район има организирано сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на депо за обезвреждане на битови отпадъци, както и поддържане на чистота, които са правопораждащите юридически факти, то по силата на чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ, Б. С., и той заедно с дъщеря си Р. М., като наследници на Ж. С., като субекти по чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ, дължат такса битови отпадъци, в размер определен с решенията на общинския съвет. Доколкото по изложените съображения, административният орган правилно е определил основата за начисляване на размера ТБО, като за такава е приел данъчната оценка на имотите, съгласно правилото разписано в чл. 20 и чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ и определянето на конкретния размер за всяка от предоставените услуги, и конкретно определен период, е въз основа влезли в сила решения на ОбС, при спазване изискванията по чл. 67, ал. 1 и ал. 4 от ЗМДТ, при конкретно приета формула за нейното изчисление, то оспореният акт е издаден, и в съответствие с материалния закон, и при вярно изчислен размер в лв. на дължимите ДНИ и ТБО за 2017г., 2018г., 2019г., 2020г. и 2021г., общо в размер на 106. 54 лв.- от които главница- 82. 44 лв. и 24. 10 лв.- лихви за просрочие по всеки от двата АУЗ. Правилно е определена и дължимата лихва за просрочие, съобразно падежа на всяка една от дължимите вноски, която като акцесорно задължение, следва главното задължение, което не е изпълнено. Неоснователни са доводите на оспорващите, че не дължат заплащане на ТБО, защото не са ползвали имота от години и не живеят там. С разпоредбата на чл. 71, т. 2 от ЗМДТ е регламентирана недължимост на услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота. Разпоредбата на чл. 22 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Кюстендил предвижда, че не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване на територията на Община Кюстендил, когато данъчнозадължените лица до 31 декември на предходната година са заявили в Общинска администрация, че имота няма да се ползва. В ал. 2 от същата разпоредба се допълва, че освобождаването от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване по чл. 22, ал. 1 се извършва въз основа на подписана от всички собственици декларация по образец, утвърдена със заповед на Кмета на община Кюстендил, в която се описват партидния №, вида и точния адрес на имота, както и годината през която той няма да се ползва. По делото не се установява собствениците на имота – Б. С. и Ж. С., да са подали подобни декларации, за всяка от процесните години – до 31.12., че имотът няма се ползва през цялата следваща година, което води на извода, че не са налице предпоставките за освобождаване на същите от незаплащане на ТБО, нито по чл. 71 от ЗМДТ, нито по чл. 22 от цитираната по- горе наредба на ОбС - Кюстендил. Не е налице и несъответствие с целта на закона. АУЗ са издадени с единствената цел да бъдат установени и събрани дължимите от собствениците публични общински вземания за ДНИ и ТБО, дължими във връзка с притежавания недвижим имот. Постигането на тази цел – установяване и събиране на публични вземания от органите по приходите, е изрично уредено в чл. 1 от ДОПК, а конкретно установяването на публично задължение по данни от декларации служебно от орган по приходите е уредено в чл. 107, ал. 3, изр. трето, предл. последно от ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 1 – 5, чл. 9б от ЗМДТ. В случая крайната цел на оспорените индивидуални административни актове, както и на правните норми на ЗМДТ и ДОПК, е да въздействат по максимално ефективен начин върху обществените отношения, свързани с установяване и събиране на публичните общински вземания за местни данъци и такси, а непосредствената цел на същите е установяването на дължимите от оспорващите ДНИ и ТБО за 2017г., 2018г., 2019г., 2020г. и 2021г., по отношение на притежавания от тях недвижим имот, което представлява целеният законоустановен резултат, който трябва да се постигне чрез изпълнението на съдържащото се в тези административни актове волеизявление. При този изход на правния спор, предвид направеното своевременно искане и на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК, съдът намира, че на Община Кюстендил, която е юридическото лице, в чиято структура е включен издателят на оспорения акт, следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, изчислено съобразно чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 400 лв. за настоящата инстанция.