Решение № 966 от 23.7.2026 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 534/2025 г.

Производството е образувано по повод искова молба от Л. Й. В., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. П., ул. •••, чрез адвокат В. П. от АК П., със съдебен адрес: гр. П., ул. „М.“ № 5, против Прокуратурата на Република България, представлявана от ИД Главен Прокурор, с адрес: гр. С., бул.”В.” №2 - Съдебна палата. В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на мотоциклет „БМВ Р 850” с рег. № ••••••, и че на 30.10.2023 г., същият, в качеството си на водач на горепосочения мотоциклет се движил по бул. „Х. Б.” от кръстовището образувано с ул. „Л. Б.” към кръстовището с бул. „К. М. Л.” в дясната лента със скорост от 30 км/час. Твърди, че като наближавал кръстовището с бул. „К. М. Л.” пред него в лявата лента се движел лек автомобил „Мицубиши Спейс Стар” с рег. № •••••. Сочи, че в един момент без каквато и да било причина, точно когато се изравнявал с неГ.ата задна част, водачът на този автомобил предприел завой на дясно, като затворил лентата за движение на ищеца, ищецът натиснал рязко спирачката, тръгнал да завива надясно, но нямал никаква възможност да спре или да избегне със спасителна маневра ПТП. Твърди, че моторът се ударил с неголяма сила в неГ.ата задна част, където е средата на задната му дясна врата, повил се и ищецът паднал на земята. Сочи, че водачът на това МПС не спрял на място, за да види какво е причинил, завил на дясно и продължил движението по бул. „К. М. Л.”. Ищецът се понадигнал и видял в далечината, че водачът на автомобила бил спрял, като от МПС от лявата страна слязла една жена, която на бегом дошла при ищеца и го попитала как е. Твърди, че жената била много уплашена, както и че след това ищецът видял, че дошли няколко човека, които били от пожарната и започнали да му оказват помощ. Твърди, че не можел да стои на краката си, както и, че пожарникарите го отвели до бордюра и го оставили да седне на него. В последствие разбрал, че пожарникарите се обадили на тел. 112. Дишал тежко, че е човек с много заболявалия, включително и с диабет. Твърди, че през това време били спирали коли, като изрично сочи, че водачът на лекия автомобил не дошъл при него, нито го бил попитал как е. Посочва се, че след това се били случили доста странни, според ищеца неща, като се твърди, че на мястото на станалото ПТП пристигнали полицейски служители от „Пътна полиция” при ОДМВР-П., един от които бил младши автоконтрольор Е. Т., който категорично отказал да изслуша версията на ищеца за инцидента, както и да разпита пожарникарите, които го били вдигнали от пътното платно и подали сигнал на тел. 112. Посочва, че преди да бъде откаран до Спешна помощ за преглед бил предупреден, че трябва да бъде тестван за наркотици и да не се укрива. Твърди, че бил прегледан в Спешна помощ, като му бил направен скенер и било установено, че няма вътрешни травми, и макар да имал силни болки в областта на гръдния кош, като съвестен гражданин се бил върнал на мястото, където било станало ПТП, отказал да бъде хоспитализиран във връзка с доказана контузия на гръдния кош МКБ S202. Посочва, че след като се върнал мл. автоконтрольор Е. Т. му бил обясниl, че той бил предизвикал ПТП, като непрекъснато го прекъсвал безцеремонно. Изразява се становище, че ищецът му се бил доверил, за което съжалявал. Твърди, че в резултат му бил съставен АУАН GA № 1106360 от дата 30.10.2024 г. и тъй като бил в шок, объркан и притеснен, в този АУАН не бил записал, че има възражение. Твърди се още, че след това бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, като пробата била отрицателна. Бил изпробван и за употреба на наркотични вещества или техните налози, като пробата се оказала положителна. Бил много учуден, тъй като не употребявал наркотици, като заявил, че има грешка и ще представи допълнителни възражения. Твърди, че бил заявил още, че приема медикаменти, тъй като страда от диабет, и най-вероятно те били въздействали. Посочва, че поискал тестът да бъде повторен, но му било отказано, както и, че бил избрал да бъде изследван с медицинско изследване, като дал кръв и урина. Твърди, че му било казано, че ще бъде образувано досъдебно производство против него, което и станало - ЗМ № 897 от дата 30.10.2023 г., като едновременно с това му бил съставен втори АУАН бл. № 109882 от дата 30.10.2023 г., в което било записано, че е нарушил чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, в който бил записал, че има възражение. Твърди, че полицай Е. Т. не възприел възраженията на ищеца и го бил задържал със Заповед за задържане № 312зз-98 от 30.10.2023 г. за 24 часа. Посочва, че в подписана от него декларация за правата на задържано лице, същият изрично записал, че има здравословен проблем - захарен диабет тип 2 и високо кръвно налягане, записал, че желае преглед от лекар и че приема медикаменти за това му състояние. Твърди, че повторно бил откаран в Спешна помощ, където му била взета кръвна проба. Излага съображения, че предприел действия по оспорване на АУАН, за което входирал в сектор „Пътна полиция”-П. с вх. № 100600-20086 от 06.11.2023 г., с което бил представил и доказателства - записи от видеокамери в района. Твърди се още, че на 11.11.2023 г. ищецът и неГ.ият адвокат били повикани в сградата на сектор „Пътна полиция”, където на водача на лекия автомобил С. Г. му бил съставен АУАН, както и че на ищеца и водача на лекия автомобил – Г., били връчени нови Констативен протокол за станало ПТП с вече променени обстоятелства, при което ищецът вече не бил виновният водач за ПТП, така както било записано първоначално в издадения КП от дата 01.11.2023 г., а Г.. Твърди се, че нов шок за ищеца било получаването на писмо от неГ.ия застраховател „ЗД Д. Б. ж. и з.” изх. № 6474 от 21.12.2023 г., с което го информирали, че на дата 20.11.2023 г. на С. Г. е била изплатена сумата от 522 лева и срещу ищеца имало заведен иск за връщане на въпросната сума в 7-дневен срок от получаването на писмото. Твърди се, че ищецът отново потърсил адвокатска помощ, при което се били свързали с юрисконсулта на това дружество, като на него му била обяснена ситуацията, и впоследствие на ЗД били изпратени писмени доказателства, че ищецът не бил виновен за това ПТП. Излага подробни съображения. Посочва, че описаната фактическата обстановка, била довела до образуването на ДП № 897/2023г. по описа на РУ П., прокурорска преписка № 6109/2023г. на РП-П., което било образувано и се водело за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, като по това ДП ищецът не бил привлечен като обвиняем, както и че прокурорът изчаквал резултата от химическото изследване на кръвната проба и тази на урината на ищеца, дадени на дата 30.10.2023 г.. Посочва, че точно в тази неизяснена фактическа обстановка на 03.11.2023 г. разследващ полицай Георги Стефанов от РУ П. бил извикал ищеца при него, за да предаде оригинала на СРМПС - голям талон част I, на неГ.ия мотоциклет. Уточнява, че мотоциклетът бил задържан още на дата 30.10.2023 г. и бил откаран за съхранение в тиловата база на ОДМВР П.. Твърди, че със съставения му АУАН бл. № 109882 от дата 30.10.2023 г., в което било записано, че ищецът е нарушил чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП му били иззети СУМПС № 285056557; СРМПС част II № 009352037 и регистрационната табела на мотора.- 1 брой. Твърди, че не му била връчена ЗППАМ, с която да му бъде отнето временно СУМПС. Твърди, че в продължение на много месеци ищецът бил в неизвестност какво се случва с това досъдебно производство, че на запитванията му се отговаряло - чакаме изследванията. Притесненията му били огромни, тъй като считал, че не той е виновен, но трябвало да търпи всички тези вреди и несгоди. Бил изключително притеснен, тъй като без вина бил виновен. Ищецът твърди, че на дата 05.09.2024 г. на домашния си адрес получил писмо от РП П., в което било приложено „Постановление за прекратяване на наказателно производство” на прокурор от РП-П. от дата 02.09.2024 г. - Петя Ташкова. Твърди, че в него било записано още, че в изпратена до РП- П. химико токсикологична експертиза с peг. № И-6010/24 на ВМА, в кръвта и урината на ищеца не се доказвало наличие на наркотични вещества и прокурорът на основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1, във връзка с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, поради липса на извършено престъпление по чл.343б, ал.3б от НК прекратява наказателното производство. Посочва, че с това постановление прокурорът се разпоредил на ищеца да бъдат върнати иззетите веществени доказателства по това ДП - мотоциклет „БМВ Р 850” с ДР№ ••••••, ведно с контактен ключ и СРМПС за него. Ищецът твърди, че неГ.ите мъки продължили, тъй като трябвало да се моли и да чака, както и, че имало многобройни бюрократични спънки, особено при връщането на регистрационния номер на мотоциклета, СУМПС и СРМПС. Ищецът бил принуден да напише молба до началника на сектор „Пътна полиция”, тъй като при тях го нямало прокурорското постановление. Твърди, че на тази неГ.а молба му било отГ.орено едва на дата 18.09.2024 г. с писмо изх. № 100600-17451 от началника на сектор „ПП”-П., че може да отиде и да си вземе обратно поисканите документи. Твърди, че по този начин продължавал да бъде лишен от редица права, включително и това, че мотоциклетът му бил дерегистриран. Твърди, че преди това, на 17.09.2024 г. разследващ полицай Георги Стефанов отново по молба на ищеца, му бил предал мотоциклета, 2 бр. контактни ключове за него и СРМПС голям талон част I, дал му разписка, в която бил записал, че ищецът няма претенции към него като разследващ полицай относно състоянието на вещите, по начина по който са съхранявани. Твърди, че не бил съгласен с този текст, но бързал да си ги вземе. Ищецът твърди, че поради образуването, на досъдебно производство и отнемането на СУМПС въз основа на съставен АУАН, без да бъде издадена и връчена ЗППАМ, бил лишен от възможността да управлява МПС считано от 30.10.2023г. до 18.09.2024 г., както и му били причинени редица неимуществени вреди, изразяващи се в изпадане в състояние на постоянно безпокойство, а от там до стрес и тревожност за продължителен период от време. Имал притеснения, че може да бъда осъден, не можел да спи нормално, появило му се непрекъснато главоболие, настъпили негативни промени в личността му, които му създали проблеми в общуването, изпитвал неблагоприятни психични изживявания. Твърди, че по професия е учител и от 01.09.1999 г. работи като такъв по Трудов договор в ПГ по икономика и мениджмънт в гр. П.. Твърди, че било известно, че гр. П. не е голям град, при което много неГ.и познати разбрали за воденото наказателно производство и то станало обществено достояние. Твърди, че изпитвал срам, тъй като усещал в поведението на хората укоримо отношение към него, изпитвал притеснения за работата му, тъй като могло да бъде уволнен, бил несигурен по време на преподаването му в клас, ограничил социалните контакти, затворил се в себе си и нямал желание да комуникира с никого. Изпитвал стрес от задържането му в ареста и от извършения му личен обиск. Допълнително му било обидно и го депресирал фактът, че посрещнал рождения си ден на това неприятно място. Твърди, че задържането му в ареста наложило да се отмени и планираното тържество, като особено тежко било да обясни на близките и на познатите, които бил поканил преди това, причината, поради която отлага планираното тържество. Твърди, че заради всичкия този допълнителен стрес започнал от дата 30.10.2023 г. се наложило да търси много по-често помощ от личния си лекар. Твърди, че от този момент се отключила и промяната в здравословното му състояние. Посочва, че от години страда от диабет и високо кръвно, които успешно контролирал с медикаменти и двигателни упражнения, като твърди, че с натрупването на напрежението и тревожността, затварянето му вкъщи покрай създалата се ситуация започнал често да вдига кръвно и повишил нивото на кръвната захар. Често получавал и сега получава сърцебиене и ускорен пулс, като се поти обилно. Все по-често получавал и сега получава главоболие и има нарушение в съня. Получавал отоци на прасците и глезените. С увеличаване на кръвната захар започнала да го мъчи жажда, имал чувство за сухота в устата, лесно се уморявал, налагало му се често да уринира. Посочва, че поради спецификата на неГ.ата работа това му носило допълнителен дискомфорт при изпълнение на рутинните му задължения. Твърди, че през месец февруари 2024 г. му се обострил синузитът, който от години бил в ремисия, което наложило да ходи на преглед и има издаден амбулаторен лист. Твърди още, че започнал да чувства изтръпване в областта на лявото стъпало и малкия пръст на лявата ръка. Посочва, че в крайна сметка на 23.08.2024 г. му се наложило да влезе в болница, за да урегулира състоянието си, като в потвърждение на това посочва, че има издадена епикриза. Твърди, че цялостната промяна на физическото му и психическо състояние не останало незабелязано от колегите му, за което сочи, че има свидетели. Твърди, че неправомерното отнемане на личната му собственост, както и неправомерното отнемане на СУМПС довели до коренна промяна на начина му на живот и на някои неГ.и навици. Твърди, че мотоциклетът му бил държан на открито в продължение на повече от 10 месеца при всякакви атмосферни условия, а до момента винаги е бил съхраняван в гараж. Още се установявали щетите, освен видимите. Наложило се да закупи нови акумулатори, както за мотоциклета, така и за личния му автомобил, защото старите били негодни в следствие на дългия престой. Посочва, че прилага фактура № 0000006830 от 25.09.2024 г. за два броя акумулатори на обща стойност 195 лева с ДДС. Твърди още, че с отнемането на СУМПС бил лишен от възможността да управлява личния си автомобил, с който покривал всички свои лични нужди - пазаруване, придвижване до работа, посещение на медицински специалисти извън рамките на населеното място. Налагало му се да ползва услугите на приятели и познати за по-далечните дестинации и при състояние на неотложност, понякога и в късните часове на деня. Придвижвал се основно пеша, като нееднократно бил ползвал услугите на такси. Посочва, че тъй като в работата били на двусменен режим, защото не било възможно програмата му да е компактна, му се било налагало по 2, дори 3 пъти да се придвижва до там и обратно, независимо от атмосферните условия. Посочва, че има дъщеря, която е студентка в С. и бил лишен от възможността да пътува свободно, когато е било наложително да й помогне с пренасянето на багаж при смяна на квартирата или просто да се погрижи за нея. Твърди, че живее и се грижи за възрастната си майка /78 г./, която имала редица заболявания и се било налагало да търся съдействие от различни хора, когато се налагало майка му да посещава медицински специалисти или да постъпи в болница. Твърди, че летните месеци тя обичала да прекарва в лятната им къща на село, защото не й се налагало да изкачва стълбището до 3-тия етаж на жилището им в П., тъй като имала сърдечни проблеми, като тази година била лишена от тази възможност, защото се притеснявал, че няма да може да реагирам навреме в случай на необходимост. Твърди още, че ищецът също бил възпрепятстван свободно да ходи на почивки, когато се откривала такава възможност. Бил лишен от удоволствието да се радва на хобито си - карането на мотоциклет, както и от възможностите за срещи с познати и приятели на сбирките, организирани от мото общността в България. Не на последно място посочва, че било накърнено личното му достойнство от появилите се статии в електронните медии, линковете към които твърди, че бил запазил. Твърди още, че причинените му неимуществени и имуществени вреди били пряка и непосредствена последица от образуваното досъдебно производство и незаконното му лишаване от правото да управлява МПС. Сочи се съдебна практика в подкрепа на подадената искова молба. Въз основа на изложеното в исковата молба, ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск против Прокуратурата на Р. България, за обезщетение на претърпените от него неимуществени и имуществени вреди в резултат от образуваното наказателно производство на 30.10.2023 г. по ДП № 897/2023г., пр. пр. 6109/2023г. на РП- П. за престъпление по чл.343б, ал.3 НК въз основа на съставен АУАН и проведен тест с техническо средство „Дрегер Дрог Чек 5000” с инв. № 0010, който бил отчел, че ищецът е употребил наркотично вещество - амфетамин, поради което моли съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати сумите: 10000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на образуваното и водено срещу него ДП № 897/2023г. на РУ-П.; пр. преписка № 6109/2023г. по описа на прокуратурата; 195 лева - обезщетение за имуществени вреди, а именно направени разноски за закупуване на два броя акумулатори, ведно със законната лихва върху всяка една от сумите, считано от датата на постановяване на Постановление за прекратяване на наказателно производство от 02.09.2024 г до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски. В проведеното съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адвокат П. от АК П., иска от съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски. В срока по чл.131 ГПК, ответникът депозира отГ.ор на исковата молба, чрез прокурор З. И. - прокурор в Районна прокуратура гр. П., в който излага становище, че предявеният иск е недопустим, тъй като в хода на разследването, ищецът не е бил привличан като обвиняем за престъпление по чл.343б, ал.3 НК, не е била взета мярка за неотклонение по НПК, не е бил разпитван и като обвиняем, тъй като нямал такова качество. Твърди се още, че за вреди от 24- часовото задържане по реда на ЗМВР, съставянето на АУАН, отнемането на регистрационната табела на мотора и на СУМПС, без връчена ЗППАМ, т.е. за действия, извършени от административен орган, не съставляващи процесуални действия, осъществени в рамките на наказателното производство, Прокуратура на Република България не е пасивно-легитимирана да отговаря. Твърди се че при тези данни, от формална гледна точка не е бил осъществен фактическият състав за отговорност на държавата по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и предявеният иск е недопустим. Изложено е становище, в случай, че съдът приеме иска за допустим, то същият се оспорвам изцяло по основание и размер. Твърди се, че представените към исковата молба доказателства не установявали наличието на претърпени неимуществени вреди и че те са пряка и непосредствена последица от действията на Прокуратурата. Счита, че наказателното производство е било образувано на 30.10.2023 г. по реда на чл.356, ал.1 от НК като бързо производство с протокол за оглед на местопроизшествие от 30.10.2023 г., че огледът на местопроизшествие е бил извършен от разследващ полицай при РУ-П., а РП-П. е била уведомена за вече образуваното досъдебно производство с уведомително писмо. Сочи се, че в чл.343б, ал.3 от НК има изменение с ДВ бр.67 от 2023г., като било добавено „установено по надлежния ред“ , тоест управлението на моторно превозно средство, след употреба на наркотично вещество следва да е установено по надлежния ред, а според ответника, надлежният ред бил установен в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, която се твърди, че в случая е била изцяло спазена. Твърди се, че въпреки, че било установено чрез извършен тест с техническо средство Dreger Drug Test-5000, № ARPK-0010 на 30.10.2023 г. че ищецът е управлявал мотоциклет „БМВ 850 Р“ с рег.№ РА1501К на същата дата в гр. П., след употреба на наркотично веществоамфетамин, след като бил дал кръв и урина в МБАЛ-П. и не се бил съгласил с установеното, незабавно е била назначена, на 31.10.2023г ., токсикохимична експертиза на ВМА-С. на пробите кръв и урина от лицето, а за наказателното производство с Постановление от 03.11.2023 г. на РП-П., разследването е било продължено по общия ред. Твърди се, че след изготвяне на експертизата от ВМА-С. и установяване, че няма наличие на наркотични вещества в пробите кръв и урина на Л. Й. В. от гр. П., наказателното производство е било прекратено на 02.09.2023 г. с Постановление № 6109/02.09.2023г. на РУ- П., като е било постановено веществените доказателства по него- мотоциклет „БМВ 850 Р“, ведно с контактен ключ и СРМПС за него да се върнат на правоимащия В.. Счита, че след като ищецът не е бил привлечен като обвиняем по наказателното производство, не е бил разпитван като обвиняем, спрямо него не е била взета мярка за процесуална принуда и нямало нито едно действие по разследване срещу лицето, довело до причиняване на твърдените от ищеца неимуществени вреди. Предвид изложеното ответникът оспорва изцяло иска за неимуществени вреди по основание, като недоказан. По отношение на претендираните имуществени вреди, предявени под формата на претърпяна загуба в общ размер на 195 лева - направени разходи за закупуване на 2 бр. акумулатори е изложено становище, че фактурата не доказвала пряка причинна връзка между воденото процесно производство и извършеното плащане. Посочва се, че освен това, пробата за употреба на наркотични вещества, която била дала положителен резултат, е била във връзка с ПТП с мотоциклета на ищеца, който е бил задържан на 30.10.2023г. и съхраняван в база на ОДМВР-П., а не и с неГ. автомобил, за който ищецът твърди, че също е закупил акумулатор. Твърди се, че мотоциклетът е собственост на В. и е бил иззет с протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с контактен ключ, във връзка с разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК. Посочва, че ищецът доброволно бил предал СРМПС, част първа с протокол за доброволно предаване от 03.11.2023 г., както и че в нито един момент от образуването до прекратяването на досъдебното производство не бил поискал да му бъде върнато моторно превозно средство, което е било на съхранение в ОДМВР- П., а след прекратяването му си бил получил с Разписка от 17.09.2024 г., изготвена от разследващия полицай-мотоциклета, два броя контактни ключове и СРМПС, част първа и бил заявил, че няма претенции относно състоянието, в което получава вещите и начинът, по който са съхранявани. Предвид изложеното се оспорва изцяло иска по основание, като недоказан и по размер. По отношение размера на претенцията за неимуществени вреди заявява, че я оспорва по размер, като счита, че същият е прекомерен, с оглед разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Оспорва се изцяло и акцесорната претенция на ищеца за заплащане на дължимата законна лихва, тъй като, според ответника, главният иск бил недопустим, респективно недоказан. Твърди се, че в процесния случай, при доказана допустимост и основателност на претенциите по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, лихвата би била дължима от датата, на която постановлението за прекратяване на наказателното производство е придобило стабилност, а не от 02.09.2024 г., когато е било изготвено постановление за прекратяване на наказателното производство, за която дата не се съдържали твърдения в исковата молба, не са били ангажирани и доказателства. Оспорват изцяло акцесорните претенции за законна лихва от посочената дата в исковата молба - 02.09.2023 г. Оспорва се и искането за разноски по настоящото производство, тъй като такива според ответника не били дължими. В проведеното съдебно заседание ответникът, чрез прокурор З. И., иска от съда да отхвърли исковата претенция. Депозира в предоставения от съда срок писмена защита. Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна: Установява се от представените доказателства, че ДП № 897/2023 г. по описа на РУ П., пр. пр. № 6109/2023 г. по описа на РП П. е образувано за това, че на 30.10.2023 г. по бул. „Х. Б.“ в гр. П. управлявал мотоциклет „БМВ Р 850“ с рег. №••••••, след употреба на наркотично вещество – амфетамин, установено по надлежния ред- чрез извършен тест с техническо средство Dreger Drug Test-5000, № ARPK-0010. Установява, се от приложения по делото АУАН № 109882 от 30.10.2023 г., че ищецът Л. В. на 30.10.2023 г., около 19:10 часа в гр. П., бул. „Х. Б.“ при кръстовището, образувано с бул. „К. М. Л.“ е управлявал мотоциклет „БМВ Р 850“ с рег. №•••••• след употреба на наркотични вещества и техните аналози, установено с техническо средство „Dreger Drug Test-5000, № ARPK-0010, като пробата отчела положителен резултат за „амфетамин“. С АУАН са иззети като доказателства СУМПС № 285056557, СРМПС част II № 009352037 и рег. Табела •••••• – 1 бр. С протокол за доброволно предаване от 03.11.2023 г. ищецът доброволно е предал 1 брой оригинал на големия талон „Свидетелство за регистрация част I“ за горепосочения мотоциклет. Не е спорно между страните, че в резултат на образуваното ДП като веществени доказателства са били задържани един брой мотоциклет „БМВ Р 850“ с рег. №••••••, два броя контактни ключове за горепосочения мотоциклет /иззети с протокол за оглед на местопроизшествие, установява се от постановлението за прекратяване на ДП/ и един брой оригинал на големия талон „Свидетелство за регистрация част I“ на горепосочения мотоциклет. Установява се от приложената по делото разписка от 17.09.2024 г., че вещите са върнати на ищеца, като последният е заявил, че няма претенции относно състоянието, в което ги получава и начина, по който са съхранявани. Със Заповеди № 23-1006-000350/31.10.2023 г. и № № 23-1006-000351/31.10.2023 г. на ищеца са наложени ПАМ по чл.171, т.1, б. "б" от ЗДвП – Временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца и по чл.171, т.2А, б. "б" от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на ППС мотоциклет „БМВ Р 850“ с рег. №•••••• за срок от 6 месеца, считано от 30.10.2023 г.. Не е спорно между страните, че ищецът не е привлечен в качеството на обвиняем, както и че в хода на ДП са извършени оглед на местопроизшествие, разпитани са свидетели, приложени са писмени доказателства и е изготвена химическа експертиза /постановление за прекратяване на ДП/. Отново от постановлението за прекратяване на ДП се установява, че от изготвената токсикологична експертиза рег. № И-6010/24 г. на ВМА е видно, че в кръвта и урината на В. не се доказва наличие на наркотични вещества. Вследствие на експертното заключение с Постановление от 02.09.2024 г. на прокурор от РП П. наказателното производство на основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1 и чл.24, ал.1, т.1 НПК е прекратено. Със същото постановление, прокурорът е разпоредил мотоциклета и контактните ключове за него да се върнат на ищеца. От приложените копия на ДП се установява, че същото е продължило от 30.10.2023 г. до 02.09.2024 г., т.е. 10 месеца и 3 дни. От приложения по делото трудов договор от 01.09.1999 г. се установява, че ищецът е трудово ангажиран, като заема длъжността „учител“ в „Професионална гимназия по икономика и мениджмънт“ гр. П.. От приложената фактура с № 0000006830 от 25.09.2024 г. се установява, че са закупени два броя акумулатори на обща стойност 195 лева. За доказване на претърпените неимуществени вреди ищецът е ангажирала гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М. Й. Б. и Н. А. В.. От показанията на свидетелката М. Б. се установява, че познава ищеца. Посочва, че на 30.10.2023 г., прибирайки се в 20:30 часа, на бул. „Х. Б.“ № 1 видяла, че има паднал мотор и установила, че е ищецът. Същата вечер не е говорила с него, но разбрала, че е бил задържан, както и че му бил съставен АУАН за ПТП. Споделя, че ищецът бил освободен на следващия ден, късно вечерта, когато имал рожден ден, но не имал желание да празнува. Посочва, че след няколко дни пак се опитала да се свърже с ищеца, който първоначално отказал контакт, но след това се видели. ТоГ.а разказал, че не е виновен, че му взели мотора, че не е употребявал наркотици и че му взели книжката и че се чувствал много подтиснат. След известно време, спрял да се обажда на свидетелката и съжителя й, не им отговарял на повикванията и отказвал да излиза. Споделя, че се чувствал много зле, защото е учител и инициалите му били споменати в бюлетина на МВР, в местната преса, и всички били разбрали, че става въпрос за него, в т.ч. и учениците, на които преподавал. Също се оплаквал около месец, че има проблеми с лявата ръка – тази, на която бил паднал. Споделя, че имал проблеми с придвижването, защото той е доста едър мъж и работи далече. Когато имал нужда, свидетелката и нейният приятел са го карали с кола, както и майка му. Заявява, че по нова година още не е искал да излиза, защото им отказал да празнуват заедно. След нова година започнал да вдига високо кръвно, по-често отколкото преди, защото явно тази ситуация определено го карала да се чувства некомфортно. Посочва, че след като излезнала пробата от експертизата се успокоил и когато му върнали книжката, успял да си изчисти името. Свидетелства, че ищецът е бил притеснен, че е обвиняем. По време на висящността на ДП заявява, че ищецът не се чувствал добре и не излизал. Имал проблеми от факта, че няма СУМПС, защото не може да управлява МПС, поради което се придвижвал с колело. Заявява, че ищецът се чувствал зле след ПТП – то, както и след инцидента за положителната проба за наркотици. Не знае дали до излизането на кръвната проба е ползвал болнични, както и дали е искал от прокуратурата да му върнат мотоциклета. Споделя, че ищецът е викан в полицията, като предполага, че като обвиняем. От показанията на свидетелката Николина В.ева се установява, че е колега на ищеца от 20 години. Споделя, че след като е направил катастрофата, за която не бил виновен, тотално се променил. След това бил психически сринат, физически, защото имал травми от падането с мотора, от които дълго време страдал, бил емоционално сринат, авторитетът му бил понижен сред учениците, родителите им и колегите. Загубил чувството си за хумор. Споделя, че ищецът е бил много травмиран от несправедливостта, която била върху него, поради престоя му една нощ в ареста, предстоящите съдебни производства. Авторитетът му бил понижен, имал физическа болка, кръвното непрекъснато му било високо, захарта му също, като това било споделяно от самия ищец. Имал битови неудобства, защото не можел да управлява МПС, поради което многократно е ползвал услугите на мъжа и детето на свидетелката. Имал и финансови затруднения, защото трябвало да ходи до работа с такси или да ходи зиме и лете пеша. Свидетелката уточнява, че горепосочените неудобства и влошаване на здравословното състояние е свързано с ПТП-то, което му се случило. Свидетелства, че не знае, че ищецът е бил обвиняван, че е употребявал наркотици, нито е била свидетел, нито знае такова нещо, нито има такива наблюдения, но впоследствие заявява, че е разбрала от самия ищец, че е направил някакво ПТП, след което е бил проверяван за наркотици и пробата излезнала положителна. Изяснява, че физическите му болки били с месеци, а психическите продължавали и към настоящия момент, като били причинени, както от ПТП, така и от неправилното обвинение, че е употребявал наркотици. Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични и последвоателни. Съдът счита, че не следва да обсъжда останалите писмени доказателства по делото, тъй като същите се явяват неотносими към предмета му. Представените от ищеца медицински документи са изследвани от вещите лица по назначената КСМЕ. От заключението й, което съдът кредитира като компетентно изготвено, даващо отГ.ор на поставените въпроси и неоспорено от страните се установява, че воденото срещу ищеца наказателно производство се отразило в психичен план като тежка тревожност, която е било трудно да контролира и е нарушавала ежедневието му - битово и социално. Вещото лице Н. посочва, че воденето на наказателното производство е довело до усложнения на наличните заболявания на ищеца, а именно на артериалната хипертония, която след образуването на ДП не е могла да се потисне, т.е. не се е повлиявала с антихипертензивни средства. Била получена и хипертрофия на лявата камера в резултат на резистентната на лечението хипертония. По време на ДП се усложнил и захарния диабет с диабетна полиневропатия. Получил е и ритъмни нарушения в сърдечната дейност с почти постоянна синусова тахикардия, т.е. ускоряване на сърдечната дейност и най-сериозното усложнение - белодробната тромбоемболия. Вещото лице е категорично, че тези заболявания са в причинна връзка с образуването на наказателното производство и настъпилото ПТП. В проведеното съдебно заседание вещите лица поддържат заключението си и допълват същото. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Районен съд П. е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Според цитираната норма, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление или поради това, че наказателното преследване е образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. По въпроса за ангажирането на отговорността на Държавата по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за водено досъдебно производство, по което не е повдигнато обвинение в престъпление, макар да са извършвани процесуални действия (разпит на свидетели и заключение на медицинска експертиза) и ищецът да не е имал качеството обвиняем и дори да не е участвал в друго качество в това наказателно производство, когато то е прекратено поради липса на престъпление, е формирана практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, напр.: решение № 341/05.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1310/2011 г., ІV г. о., ГК решение № 187/13.06.2012 г. по гр. д. № 1215/2011 г. на ІІІ г. о. и решение № 425/01.12.2015 г. по гр. д. № 3143/2015 г. на ІV г. о., както и в решение № 353/06.11.2015 г. по гр. д. № 892/2015 г. на IV г. о. и решение № 397/26.11.2015 г. по гр. д. № 6047/2013 г. на IV г. о. Според същата употребеният в чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление“ следва да се тълкува в поширок смисъл за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно-процесуален смисъл. При прекратяване на наказателно производство поради липса на доказателства за извършено престъпление е осъществена хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, макар и да не е повдигано обвинение и уличеното лице да не е привличано в качеството на обвиняем. Когато досъдебното наказателно производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпно деяние, уличеният търпи вреди от наказателното преследване, ако той е бил единственото лице, което е могло да извърши престъпното деяние. В тези случаи ищецът търпи вредите от наказателното преследване от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство. В същия смисъл е решение № 35/16.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5215/2015 г., ІІІ г. о., ГК, както и решение № 50084/30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1961/2022 г., III г. о., ГК, в което е дадено същото разрешение, а именно - Прокуратурата на РБ отговаря по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за неимуществените вреди, причинени от наложените принудителни мерки – „задържане за 24 часа“ по чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР и „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността“ по чл.171, ал.1, т.1, б. "б" ЗДвП, при образувано наказателно производство по чл.343б, ал.3 НК, което е прекратено поради липса на доказателства за извършено престъпление, без да е повдигнато обвинение. Това е така, защото искът по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е деликтен иск за вреди от неоснователно упражнена принуда при или по повод на повдигнато обвинение. Образуването на наказателно производство, както и действията по разследване срещу уличено лице са предварителни и подготвителни действия за събиране на доказателства за вината на уличения и за повдигане на обвинение (чл. 215 и чл. 219 НПК). Предварителните действия са свързани с упражняване на държавна принуда и когато са неоснователни причиняват вреди. По правната си същност искът за вреди от тези действия, дори когато не се е стигнало до повдигане на обвинение, е същия иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, тъй като неоснователно е осъществена принуда във връзка с бъдещо повдигане на обвинение. Разликата в двата случая е в количеството на упражнената принуда, защото не е повдигнато обвинение, но правилото е, че който може по голямото, може и по - малкото. Следователно за неоснователно упражнената принуда срещу уличеното лице, дори когато не е повдигнато обвинение, а наказателното производство е прекратено поради липса на доказателства, ПРБ ще носи отговорност по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Това е частен случай, който се включва в общата хипотеза на правната норма. Неоснователно упражнената принуда в този случай ще обхваща мерките срещу уличеното лице, за които образуваното наказателно производство е необходимо и достатъчно условие за осъществяването им, например - мерки за процесуална принуда срещу уличеното лице, както и принудителните административни мерки. Факта на незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако впоследствие наказателното производство е прекратено, което е основание за ангажиране отговорността на държавата по цитираната разпоредба, съдът счита, че в процесния случай е налице. За извода си съобрази практиката на ВКС, обективирана в Решение № 50009 от 08.02.2023г. на ВКС по гр. д. № 932/2022 г., III г. о., ГК, и цитираните в него актове на ВКС, според която изразът в нормата от ЗОДОВ „обвинение в извършване на престъпление“ трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно процесуален смисъл. Когато наказателното производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, е осъществен съставът по т.3 на чл.2, ал.1 от ЗОДОВ. Лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение. Когато досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпление, което единствено ищецът би могъл да извърши, в този случай той търпи вреди от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние. Въз основана на гореизложеното се явява и неоснователно възражението на ответника, че производството е недопустимо. В конкретния случай ДП № 897/2023 г. по описа на РУ П. е образувано на 30.10.2023 г. за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, като се визира деянието на ищеца Л. В. при извършената му проверка от полицейските служители – управление на мотоциклет, след употреба на наркотични вещества, какъвто резултат е показал направения му тест, т.е. е очевидно, че ищецът е единственото лице, което е могло да извърши деянието, за което производството е образувано, поради което за отговорността на държавата е без значение дали той е привлечен в качеството на обвиняем. Същевременно на ищеца е отнето СУМПС със Заповед за прилагане на ЗППАМ № 350/31.10.2023 г., при което ищецът е търпял вреди. Предвид доказаното основание за ангажиране отговорността на държавата, съдът съобрази чл.4 ЗДОВ, според който отговорността е за всички вреди имуществени и неимуществени, ако са пряка и непосредствена последица от увреждането. Следователно обезщетение се дължи при доказана причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. Съдът счита, че се установява причинно следствената връзка между воденото наказателно преследване и състоянието на ищеца, преценявайки събрания доказателствен материал досежно психическото и физическо му състояние по време на досъдебното производство, които вреди са обичайни за такива случаи. Това са вредите /сочени в съдебната практика напр. в Р. 480/23.4.13 г. по гр. д. № 85/12 г на ВКС/, които се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Нормално е да се приеме, че през периода на наказателно производство лицето изпитва неудобства, да се чувства унизено, притеснено и несигурно; да се накърняват моралните и нравствените му ценности; да се нарушава социалното му общуване. За настъпили вреди в настоящото производство са събрани гласни доказателства. За обезщетяването на вредите, разпоредбата на чл.52 ЗЗД сочи, че размерът на обезщетението се определя по справедливост. В Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС е указано, че справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективните данни, установени по делото - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. В този смисъл с решение № 123/23.06.2013 г. по гр. д. № 254/14 г. на ВКС, III г. о., постановено за уеднаквяване практиката на съдилищата по релевантния за спора материалноправен въпрос като с него е прието, че моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетение. При определяне на дължимото обезщетение така също следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия на живот. Обезщетението трябва да е съразмерно с болките и страданията на пострадалото лице, като се съобразят конкретните данни по делото, както и обществените представи за справедливост. Тази преценка, следва да се направи въз основа на тежестта на повдигнатото обвинение, дали е от общ или частен характер, какво наказание се предвижда за него, дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство, продължителността на наказателното производство, вида на мярката за неотклонение; разгласяването чрез медиите; има ли влошаване на здравословното състояние, конкретните преживявания на ищеца и отражение върху живота му – семейство, професионална и обществена среда. Това е постановено от ВКС в решения по чл. 290 от ГПК – Р № 832/10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г.; Р № 708/14.1.11 г. по гр. д. № 1389/09 г., Р № 407/26.5.10 г. по гр. д. № 1273/09 г. и др. Съдът съобразявайки изброените критерии с конкретно установените по настоящото дело факти, счита иска за основателен за сумата от 3000 евро, предвид следното: образувано е досъдебно производство за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК във връзка извършената проверка на ищеца от полицейските служители – за управление на мотоциклет, след употреба на наркотични вещества, какъвто резултат е показал направения му тест, за което престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева глоба. Това престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, за което е водено наказателното производство срещу ищеца, не се квалифицира като тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК, но срокът на наказателното производство е надхвърлил законово определеният и съответно възприет като разумния такъв – ДП е продължило 10 месеца и 3 дни. От разпитаните по делото свидетели се установи, че лишавайки от СУМПС ищецът е бил лишен от възможността да управлява МПС, свободно да се придвижва, да извършва ежедневните си дейности, в това число да помага на майка си и дъщеря си, тъй като трябвало да пътува с автомобил до тях. Воденото наказателно производство се отразило негативно и на работата му като учител, тъй като авторитетът му бил понижен сред учениците и колегите. Установява се, че след проверката за наркотици, ищецът бил психически и емоционално сринат, загубил чувството си за хумор и не желаел да се събира с приятели. На следващо място се налагало в периода на отнемане на СУМПС да ползва таксиметрови услуги, за да се придвижва до работното си място, за което е заплащал същите. Не на последно място се установи и че наказателното производство се е отразило неблагоприятно и на здравословното му състояние - в психичен план като тежка тревожност, която е било трудно да контролира и е нарушавала ежедневието му - битово и социално и до усложнения на наличните заболявания на ищеца. Предвид изложеното, съдът счита, че иска срещу прокуратурата за неимуществени вреди е основателен за размер на обезщетението от 3000 евро, като над уважения размер до претендирания такъв от 5112,92 евро, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Съдът намира, че това е размер, съответстващ и на жизнения стандарт и на конкретните икономически условия за живот в страната. Върху уважения размер на претенциите се дължи законна лихва от влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство – 21.09.2024г. В т.4 на ТР № 3/22.04.2004г. на ВКС по т.д. № 3/2004 г., ОСГК, е прието, че при незаконни актове на правозащитни органи началният момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва и началният момент на погасителната давност възниква от влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство. Затова искането за присъждане на законна лихва, считано от 02.09.2024 г. до 12.09.2024 г. е неоснователно, а следва да се уважи за периода от 13.09.2024 г.. До този извод съдът стигна след като съобрази, че ищецът признава, че е получил постановлението за прекратяване на 05.09.2024 г., т.е. срокът му за обжалване е изтекъл на 12.09.2024 г.. Относно претенцията за имуществени вреди: Ищецът претендира имуществени вреди в размер на 195 лева, представляващи стойността за закупени два броя акумулатори – единия за процесния мотор, а другия за лекия автомобил на ищеца. По делото не бяха ангажирани никакви доказателства, че причината, поради която са закупени тези акумулатори е именно образуваното ДП. Дори от приложените по делото доказателства – разписка за получени вещи от 17.09.2024 г. се установява, че ищецът не е имал никакви претенции към съхраняването на процесния мотоциклет. На следващо място твърденията, че акумулаторите за закупени във връзка с образуваното ДП се разколебават и от противоречивите твърдения на ищеца – в ИМ посочва, че единият е закупен за лекия му автомобил, а другият за мотоциклета, а в хода по същество заявява, че и двата са за мотоциклета. По изложените съображения тази претенция следва да се отхвърли., в т.ч. и претенцията за законна лихва. На основание чл.78, ал.1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да му заплати сторените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса в размер на 5,11 евро. От представения по делото договор за правна зашита и съдействие съдът намира за установено, че уГ.ореното и заплатено от ищцата адвокатско възнаграждение е в размер на 664,68 евро. Съразмерно на уважената част от исковете в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 387,63 евро. Ответникът също има право на разноски, но такива не претендира. Сторените по делото разноски за възнаграждение на вещи лица по КСМЕ, възлизащи общо на 1244,04 евро, на основание чл.10, ал.3, вр. чл.9а, ал.2 ЗОДОВ, следва да се възложат в тежест на ответника, които да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на РС – П.. По изложените съображения, съдът