Решение № 445 от 9.9.2025 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 74/2025 г.

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 1633 от 09.12.2024г. по гр.д. № 1949/2024 година Районен съд –Велико Търново е отхвърлил предявения от М. П. Д. против „АГРИКОМ“ ЕООД ЕИК 104593232 гр. Велико Търново иск с правно основание чл. 108 от ЗС с искане да бъде прието за установено, че ищцата е собственик на нива с площ от 4, 250 дка, втора категория, находяща се в землището на с. Обединение, Община Полски Тръмбеш, в местността „Гаргалъка“, представляваща имот № 241010 по картата на възстановената собственост /преди плана за земеразделяне/ и нива с площ от 27 000 дка, трета категория, находяща се в землището на с. Обединение, Община Полски Тръмбеш, в местността „Гаргалъка“, представляваща имот № 254017 по картата на възстановената собственост /преди плана за земеразделяне/ като съществуващо към настоящия момент в резултат на придобиването му на основание договор за продажба от 01.04.2016 г., оформен с нотариален акт № 114, том I, рег. № 1657, н.д. № 83/2016 г. на помощник нотариус при нотариус Денчо Денчев, вписан в регистъра на НК с рег.№ 145, с район на действие ВТРС и да бъде осъден ответника да предаде владението върху тези имоти, като неоснователен. Против това решение е подадена въззивна жалба от М. П. Д. чрез адв. Н. Недялкова. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – решението е постановено преди изтичане дадения от съда срок по чл. 149, ал. 3 ГПК за представяне на писмени защита. При постановяване на съдебното решение съдът допуснал и нарушения на чл. 175 и чл. 178 от ГПК при обсъждане на доказателствата, което довело до необоснованост на решението. Допуснато било и неправилно приложение на материалния закон – решението противоречи на чл. 70, ал. 2 във връзка с чл. 112 и чл. 113 от ЗС. Излагат се доводи относно знанието на ответника относно обстоятелството, праводателят му към датата на сключване на договора за покупко-продажба на спорните имоти не е бил собственик. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени това на районния съд и да постанови ново, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло. Жалбоподателя не прави искания за нови доказателства. По реда на чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от ответника „АГРОКОМ“ ЕООД чрез пълномощник адв. А. Ч.. Оспорва жалбата като неоснователна и наведените с нея оплаквания и възражения. Счита решението за правилно, обосновано и постановено с оглед събраните доказателства, при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Излага съображения относно неоснователност на предявения иск. Твърди, че сделката, която е обективирана в Нотариален акт №114, том 1, рег. №1675, дело №83/2016 г. е нищожна като привидна на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, поради това, че е сключена между майка и дъщеря и продажната цена не е заплатена. Сочи, че дори сделката да е действителна, то ответникът по иска е добросъвестен владелец и е придобил имотите на основание изтекла придобивна давност. Моли съда да остави без уважение жалбата и да потвърди решението. В съдебно заседание жалбоподателят чрез своя процесуален представител поддържа жалбата, моли първоинстанционното решение да бъде отменено и искът да бъде уважен. Представя списък на разноските. Въззиваемата страна поддържа отговора на въззивната жалба, моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Представя списък на разноските. Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, приема от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимна страна против обжалваем съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му. При извършване на тези действия съдът намира, че обжалвания съдебен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. Във въззивната жалба е наведено възражение за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до нарушаване правото на защита на ищцата, след като първоинстанционният съд е постановил решението си в срока за представяне на писмена защита, даден по реда на чл. 149, ал. 3 от ГПК. Въззивният съд приема, че възражението е неоснователно, по следните съображения: В последното по делото съдебно заседание пред първата инстанция съдът е дал на ищцата десетдневен срок за представяне на писмена защита. Решението е постановено преди изтичане на този срок, което обаче не е съществено нарушение на процесуалните правила. С оглед тълкуването, дадено в установената съдебна практика, съдържаща се и в мотивите, изложени в Определение № 1731 от 8.04.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 4818/2024 г., 3 г.о., и съгласно приетото в разяснителната част по т. 11 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГТК на ВКС, писмената защита не може да се квалифицира като продължение на устните състезания, тъй като тя само обективира това, което страната е изложила устно пред съда, като даването на възможност за по-точно обосноваване на разбирането по приложението на закона не променя характера на съдебните прения, нито ги прави писмени. Видно от протокола от последното по делото съдебно заседание са проведени устни състезания, по време на които страните са имали възможност и са изложили своето виждане по приложението на закона. Следователно, посоченото от жалбоподателя нарушение на чл. 149, ал. 3 от ГПК не лишава страната от участие в устните състезания, доколкото дадената от съда възможност за представяне на писмени защити, нито представлява част от съдебните прения, нито ги замества. Освен това и с оглед характера на въззивното производство като инстанция по фактите и правото жалбоподателят има право да изложи всичко, което би направил в писмената защита, каквото е и направил като е изразил своето виждане по приложението на закона както в хода на устните състезания, така и с представената писмена защита. Ето защо съдът приема, че дори и да е било допуснато това нарушение на процесуалните правила, то не е от особено съществените такива, че да не може да бъде преодоляно и обезпечено реализиране правото на защита пред въззивната инстнация. След като съдът приема, че не са налице нарушения на процесуалните правила, които да обосновават недопустимост на обжалваното решение, то следва да се премине към разглеждане на спора по същество. Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Велико Търново е бил предявен от ищцата М. Д. против ответника „АГРОКОМ“ ЕООД ЕИК 104593232 иск с правно основание чл. 108 от ЗС, като претендира, че е собственик на описаните в исковата молба недвижими вещи - имоти – две ниви, а именно: нива от 4, 250 дка.- земеделска земя в местността „Гаргалъка“, землището на село Обединение, община Полски Тръмбеш - имот № 2410210 и нива от 27 дка. - земеделска земя в същата местност и същото землище, на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.04.2016г. с нотариален акт № 114, том I, рег. № 1657, нот. дело № 83/2016 година на нотариус Емма Ганка Инджова – помощник нотариус пи нотариус Денчо Денчев с район на действие РС Велико Търново с продавач Димо Николов Йорданов. Ответникът е купил същите ниви от продавача Димо Николов Йорданов на 15.04.2016г. с нотариален акт № 580, том III, рег. № 4066, нот. дело № 398/2016г. на нотариус Татяна Братванова с район на действие РС Велико Търново и по настоящем ги владее и отказвал да ги предаде на ищцата, сочейки себе си за собственик на основание на този нотариален акт. Предвид това моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено спрямо ответника, че е собственик на тези ниви и да го осъди да предаде владението върху тях. Ответникът оспорва предявеният иск, като твърди, че е собственик на двата имота на основание договор за покупко-продажба оформен с нотариален акт № 580, том III, рег. № 4066, нот. дело № 398/2016г. на нотариус Татяна Братванова с район на действие РС Велико Търново. Едва с получаване на поканата за плащане на наем за стопанските 2021г., 2022г. и 2023г. на 28.05.2024г. узнава, че съществува представения от ищцата нотариален акт № 114, том I, рег. № 1657, нот. дело № 83/2016 година на нотариус Емма Ганка Инджова – помощник нотариус пи нотариус Денчо Денчев с район на действие РС Велико Търново с продавач Димо Николов Йорданов и купувач ищцата от 01.04.2016г. Счита, че тази сделка е нищожна на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, тъй като уговорената по нея цена в размер на 3750 лв. е значително занижена спрямо действителната пазарна цена, платена от ответника в размер на 31250лв. Алтернативно твърди, че е придобил правото на собственост по давност въз основа на добросъвестно владение /чл.79, ал.2 от ЗС/, започнало на 15.04.2016 г. и продължаващо досега, тъй като през това време непрекъснато е обработвал и обработва нивите. Не знаел, че праводателят му не е собственик. През всичките тези години е подавал пред ОСЗ гр. Полски Тръмбеш декларации по чл. 69, ал. 1 ППЗСПЗЗ вр. чл. 37б, ал. 1 ЗСПЗЗ. По партидата на двата имота в ОЗСГ Полски Тръмбеш нивите фигурирали декларирани от собственик Димо Николов Йорданов и в последствие от ответника. С оглед тези възражения претендира отхвърляне на предявения иск като неоснователен. Претендирал е присъждане на направените по производството разноски. При горните твърдения първоинстанционният съд правилно е квалифицирал правния спор и предявения от ищцата иск по чл. 108 от ЗС. Установява се следната фактическа обстановка: С нотариален акт № 114, том I, рег.№ 1657, н.д. № 83/2016 г. на помощник нотариус при нотариус Денчо Денчев, вписан в регистъра на НК с рег. № 145, с район на действие ВТРС, за договор за покупко-продажба ищцата е придобила от продавача Димо Николов Йорданов, представляван по договора от упълномощената Маргарита Висарионовна Трофимова, правото на собственост върху нива с идентификатор 53014.241.10 с площ от 4.250 дка, втора категория, находяща се в землището на с. Обединение, Община Полски Тръмбеш, в местността „Гаргалъка“, представляваща имот № 241010 по плана за земеразделяне на землище село Обединение и нива с идентификатор 53014.254.17 с площ от 27, 000 дка, трета категория, находяща се в землището на с. Обединение, Община Полски Тръмбеш, в местността „Гаргалъка“, представляваща имот № 254017 по плана за земеразделяне на землище село Обединение. С договор за продажба от 15.04.2016 г., оформен с нотариален акт № 580, том 3, рег.№ 4066, н.д. № 398/2016 г. на нотариус Татяна Братванова, вписан в регистъра на НКС под № 283, с район на действие ВТРС, ответникът „Агроком“ ЕООД, с ЕИК 104593232, със седалище и адрес на управление: гр.Велико Търново, ул. „Васил Левски“ № 15, ет.7 е купил от същия продавач чрез посочения по-горе негов пълномощник същите земеделски имоти. Безспорно е обстоятелството, че за времето от 15.04.2016 г. до края на м. септември 2024 г., ответното дружество е обработвало непрекъснато двата земеделски имота. Районният съд е допуснал гласни доказателства – разпитани са свидетелите Маргарита Трофимова, Пламен Георгиев и Румяна Пуздрова. Свидетелят Георгиев сочи, че работи като агроном в ответното дружество и е познавал продавачът на земите – Димо Йорданов. Имало е сключен договор за аренда с Йорданов, но след покупката на земята същият не е изпълняван. Сочи, че сделката се е случила през 2017 г. с представител на продавача и от тогава дружеството ответник ги обработва като свои, като никой не е търсил рента за земите до 2023 г. Свидетелят Пуздрева – също служител на ответното дружество на длъжност „специалист земеделие“ сочи, че тя е изготвяла договорите за аренда. Лично с продавача е сключила такъв договор, защото е била пълномощник на дружеството ответник като арендатор. Сочи също, че още пред 2016 г. е започнало да се коментира за продажбата на земята, но няма спомен кой е изготвил скиците и данъчните оценки за имотите. Твърди, че сделката по покупко-продажба на имота е била сключена от нея като пълномощник на ответното дружество и пълномощника на продавача – Маргарита. Нотариусът се е запознал с документите и проверил имотите. Парите от покупката са преведени по банкова сметка на пълномощника на продавача. След сделката Пуздрева вземала нотариалния акт и го регистрирала в Община Полски Тръмбеш. След това тези имоти, които са собственост на ответното дружество, са били подадени в Поземлена комисия по реда на чл. 69 от ППЗСПЗЗ, че са собствени на фирмата и че ги обработва дружеството, и се давало съгласие да се комасират в даденото землище. Свидетелката сочи, че от момента на сделката до момента, никой не е идвал при нея да твърди, че е собственик на тези ниви и да иска рента за тях. Дори поземлената комисия не е уведомявала за проблем с тези имоти, и че не са собственост на дружеството-ответник. Свидетелят сочи, че не познава ищцата и не я е виждала. Показанията на свидетелката се подкрепят и от представените по делото писмени доказателства – копия от регистър на земеделски земи, гори и земи в ГФ, декларация вх. № 80/27.07.2016г. и справките от ОСЗ гр. Полски Тръмбеш за стопанските години от 2017/2018г. до момента на предявяване на иска. Свидетелят Трофимова, която е била пълномощник на продавача по двете сделки твърди, че той й е дал пълномощно да продаде нивите през 2016 година. Купувач е била дъщеря й – ищцата по делото, която не й платила никакви пари. Тъй като не получила никакви пари, продавачът и майка я накарали да отиде във фирмата, от където получаваха рента и да продаде от негово име нивите на фирмата, която ги обработва. Това станало две седмици след сделката при нотариус Денчо Денчев. Твърди, че не са имали уговорка с ищцата, тя да не превежда пари за нивите. Нямало уговорка за определено време тя да преведе пари за нивите. Няма спомен да е казала на хората от фирмата, че тези ниви вече били продадени на дъщеря /ищцата/ преди няколко седмици. За сделката е представила документите, които са на името на продавача. Твърди, че не е говорила с ищцата, че нивите са продадени за втори път, тъй като майка й и баща й казали да не казва, те също не са й казвали. Предвид горната фактическа обстановка, възприета и от двете инстанции, се налагат следните правни изводи: Искът е допустим, но разгледан по същество е изцяло неоснователен по следните съображения: И двете спорещи страни основават своето право на едно и също по своята правна природа основание за придобиване правото на собственост – договор за покупко-продажба като в случая са налице две сделки – договор за покупко-продажба, при които първоначалният собственик чрез свой пълномощник е прехвърлил правото на собственост върху описаните по-горе два земеделски имота. И двама договора са сключени в предвидената от закона форма, при спазване на формалните изисквания за тяхната действителност. И двата договора са сключени последователно – първият на 01.04.2016 година и на същата дата е вписан в служба по вписвания, а втория – титул са собственост на който се позовава ответника е сключен на 15.04.2016г. и вписан в служба по вписвания Велико Търново на същия ден. Очевидно е, че продавачът към 15.04.2016г. вече не е притежавал правото, предмет на втория договор и не е могъл да го прехвърли на ответника. Неоснователно е възражението на ответника за нищожност на договора на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД поради привидност на сделката от 01.04.2016г., поради това, че е сключен между ищцата и нейната майка като пълномощник на продавача за цена много по-ниска от тази, която реално е заплатена в изпълнение на задължението на втория купувач по втората сделка – извод до който е достигнал и районният съд и който изцяло се споделя от въззивната инстанция и на основание чл. 272 от ГПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционното решение. Привидността като основание за недействителност съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 5-то от ЗЗД би съществувала тогава, когато при сключването му страните не са искали да се обвържат с правните му последици според вида му, а само привидно са изразили такава воля, само за да изглежда пред външния свят или определени лица като че са обвързани с тях, а всъщност целят някакъв друг резултат. В конкретния случай не се доказаха такива обстоятелства. Следователно доколкото договорът от 01.04.2016 е абсолютно действителен и предхожда по време както сключването му така и вписването му вторият договор е противопоставим на ответника като купувач по втория договор. Договорът за покупко-продажба от 15.04.2016 година също е действителен и не страда от пороци, които да водят до неговата нищожност или унищожаемост, а и такива твърдения и възражения не са навеждани от страните. Същият обаче не е в състояние да породи целените правни последици – прехвърляне право на собствено, тъй като към 15.04.2016г. праводателят вече не е бил собственик. Този договор обаче от гледна точка на института добросъвестното владение съставлява основание, годно да направи владелеца собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Безспорно установено е, че спорните имоти за били предмет на договор за аренда с арендатор ответникът по делото „АГРОКОМ“ ЕООД и арендодател продавачът по горепосочените две сделки. На 15.04.2016г. съгласно договор за покупко-продажба между тези лица е постигнато съгласие за прехвърляне правото на собственост върху тези имоти в полза на ответника чрез сключването на договор за покупко-продажба. Както се посочи по-горе сключен е абсолютно действителен договор, надлежно вписан на 15.04.2016г. година и от тази дата арендаторът е започнал да владее имотите като свои. Последното е категорично демонстрирано и с преустановяване изпълнение по договора за аренда. Владението е било необезпокоявано и непрекъсвано, демонстрирано е и пред надлежните органи, свързани с декларирането им като обработваеми земеделски земи. Едва през 2024г. ищцата е проявила интерес и е заявила своите права пред ответника. Следователно дружеството е осъществявало непрекъснато фактическа власт върху имотите от деня на сключването на договора до септември 2024г., включително и до дена на устните състезания, изразено в ползването им по предназначение – упражнявал е онези правомощия от състава на правото на собственост, които и самия собственик лично или чрез другиго би упражнявал и е придобил по давност към 15.04.2021г. на основание чл. 79, ал. 2 от ЗС, до какъвто правилен извод е достигнал и първоинстанционния съд. Несъмнено владението, което е упражнявал ответника е добросъвестно по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗС. За квалификацията на владението като добросъвестно съгласно е необходимо фактическата власт да е установена на правно основание /в случая договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 580, том III, рег. № 4066, нот. дело № 398/2016г. на нотариус Татяна Братванова с район на действие РС Велико Търново/ и приобретателят към момента на осъществяване на правното основание да не е знаел, че праводателят му не е собственик /по делото липсват каквито и да било доказателства, че към 15.04.2016 г. ответникът да е знаел, че праводателят му е продал вече имотите, които да предмет на договора от 15.04.2016, с договор от 01.04.2016 г. на друго лице и вече не е собственик/. Обстоятелството, че договорът от 01.04.2015 г., обективиран в нотариален акт № 114, том I, рег. № 1657, нот. дело № 83/2016 година на нотариус Емма Ганка Инджова – помощник нотариус пи нотариус Денчо Денчев с район на действие РС Велико Търново, е вписан и то преди сключения с ответника договор от 15.04.2016 г., само по-себе си е без правно значение, тъй като действието на вписването на актове от един и същи праводател, уредено в чл. 113 ЗС е от значение само, ако страната черпи права от сделката по вписания акт, а оповестителното действие на вписването не опровергава презумпцията на чл. 70, ал. 2 от ЗС. Следователно въз основа на сключения от ответника като купувач договор от 15.04.2016 г. за покупко- продажба, който не е породил вещноправнотранслативния си ефект, тъй като продавачът вече се е бил разпоредил с правата си с предходен договор, ответникът е установил добросъвестно владение върху земеделските имоти от 15.04.2015г., когато се е променило субективното му отношение във връзка с държането, което е имал преди това на основание договорите за аренда като арендатор. В този смисъл е тълкуван закона и в решение № 86 от 30.10.2020 г. по гр.д. № 3076/2019г. на ГК на ВКС, второ ГО, допуснато до касация точно по този правен въпрос. Презумпцията за добросъвестност по чл. 70, ал. 2 от ЗС важи до доказване на противното и не може да бъде оборена с друга презумпция, в случая с тази по чл. 113 от ЗС. Както правилно е приел и районния съд незнанието на добросъвестния владелец, че праводателят не е бил собственик, съдържащо се в понятието добросъвестност, се предполага до доказване на противното. Събраните в хода на делото доказателства не установяват ответникът да е знаел че две седмици преди това праводателят му вече е прехвърлил на друго лице своето право. Нещо повече, бил е напълно убеден, че купува от собственика, който преди това е бил негов арендодател и са обсъждали въпроса предварително. Имайки предвид всичко изложено съдът приема, че ищцата /въззивника/ е загубила правото си на собственост, което несъмнено на 01.04.2016г. е придобила на основание договора за покупко-продажба, поради това, че ответникът го е придобил на основание чл. 79, ал. 2 от ЗС на 15.04.2021 година. Поради изтекла в негова полза придобивна давност. Следователно предявеният иск с правно основание е неоснователен и следва да бъде отхвърлен до какъвто извод е достигна и първоинстанционния съд. Това обосновава, че районният съд е приложил правилно и материалния закон и решението следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба – оставена без уважение. Предвид изхода на делото пред въззивната инстанция в полза на въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде присъдени разноските по делото, направени пред втората инстанция в размер на 1500 лв. платени в брой при. Водим от изложените съображения и на основание на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд