Решение № 2097 от 1.5.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 2128/2023 г.

Производството е за съдебна делба във фазата на извършването . С решение № ............, постановено по гр. дело № 2128/2023 г. по описа на РС – гр. Пловдив, XIII състав, е допусната между страните по делото делба на недвижими имоти: жилище – апартамент №.........., находящ се в гр. П... на ул. „Д..........., ведно с принадлежностите, и гараж № .........., находящ се на същия адрес на ет. ........... Решението е влязло в законна сила. Съделителката Ю. В. е взела становище, че делбата на имотите следва да се извърши чрез изнасянето им на публична продан. Съделителят С. В. е взел становище, че делбата следва да се извърши чрез разпределение на апартамента и гаража по реда на чл. 353 от ГПК, като нему с предостави в дял апартаментът. Неудобството за теглене на жребие според този съделител се изразява в обстоятелството, че той имал жилищна нужда, а насрещната страна нямала такава. В първото по делото открито заседание след допускането на делбата и двете страни са предявили по реда на чл. 346 от ГПК претенции по сметките, които са приети за съвместно разглеждане: Ю. В. е предявила против С. В. иск с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС (молбата е уточнявана, като за меродавни следва да се приемат твърденията и размерите по последното уточнение с вх. № ............., л. 147-148 от делото) за заплащане на ........ (половината от ..........– с еврова равностойност ..........), представляваща стойността на подобренията, извършени от ищцата в допуснатия за делба апартамент в периода....... С. В. е предявил против Ю. В. следните претенции: на първо място, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС да му заплати парична сума в размер на 4800 лева, представляваща припадащата се съобразно квотата на ищеца в съсобствеността част от получавания само от ответницата наем, плащан от трето неучастващо лице за ....., за периода от ......, ведно със законната лихва от предявяването на претенцията – ....... до окончателното плащане; на второ място, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС да му заплати парична сума в размер на ..... представляваща обезщетение за лишаването му от ползването на допуснатите за делба ......... съобразно правата му в съсобствеността за периода от ......... съизмерима с разликата между получавания от Ю. В. наем и средномесечния пазарен за ........., ведно със законната лихва от предявяването на претенцията – 15.04.2024 г., до окончателното плащане; и на трето място, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС да му заплати парична сума (уточнение в молба, находяща се на л. 174-177 от делото) в размер на .........., представляваща обезщетение за лишаването му от ползването на допуснатите за делба ......съобразно правата му в съсобствеността за периода от датата на писменото поискване – ......... (датата на предявяване на претенцията), ведно със законната лихва от 15.04.2025 г. до окончателното плащане. Съделителите са извършили взаимно оспорване на предявените претенции по сметки като неоснователни. Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното: Относно начина на извършване на делбата: За поделяемостта на допуснатите до делба недвижими имоти и тяханата средна пазарна стойност по делото е назначена съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице С. Д. (л. 70-77 от делото) пазарната стойност на апартамента с прилежащите части възлиза на ........, а тази на гаража – на .............Вещото лице дава заключение, че ........,..... са реално неподеляеми. Събрани са и други неотносими доказателства. Съсобствеността във втората фаза на делбеното производство се прекратява по един от посочените в закона способи: чрез възлагане на неподеляемо жилище, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, или чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребие (чл. 352 от ГПК), а в случай че имотът е неподеляем и не може да се възложи никому от съделителите - чрез изнасяне на имота на публичн продан (чл. 348 от ГПК) . В настоящия случай не са налице предпоставки за възлагане на процесните недвижими имоти по реда на чл. 349 от ГПК. При съобразяване на принципа за приоритет на снабдяването с дял в натура на всички съделители (чл. 68, ал. 2 от ЗН), съдът намира, че делбата следва да се извърши чрез теглене на жребие. Това е предпочитаният способ за извършване на делба, като разпределение по чл. 353 от ГПК се допуска само ако съставянето на дяловете и тегленето на жребия е невъзможно или много неудобно. Съгласно постановките на ППВС № 7 от 28.11.1973 г. тегленето на жребие е невъзможно, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите са различни, а тегленето на жребие трябва да се счете много неудобно например в случаите, когато преди делбата съделителите са били във владение на отделни имоти и всеки е направил във владения имот значителни подобрения, като построяване на сгради, големи пристройки, надстройки и преустройства, и въобще когато възлагането чрез жребие може да породи значителни имуществени спорове между съделителите. Последователно в практиката на ВКС се приема, че изброяването на хипотезите, в които тегленето на жребий се явява неудобно е примерно, като преценката за наличието на такива обстоятелства е конкретна за всеки отделен случай (в този смисъл напр. решение № 166/03.12.2018 г. по гр. дело № 28 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о.). В този случай не са налице обстоятелства от посочения по-горе характер, които да обосновават извършване на делбата по чл. 353 от ГПК – съсобственическите квоти на съделителите са равни, образуването на дялове е възможно и удобно. Не може да се възприеме виждането на ищцата В., че отделната ....... съставлява принадлежност към жилището и следва да се пристъпи към изнасяне и на двата имота на публична продан. Касае се до две недвижими вещи, които са годни за самостоятелно ползване и не са функционално или архитектурно свързани по начин, който да не позволява разпореждането и експлоатацията на всеки от тях, независимо от другия. Публичната продан при това положение би нарушила принципа за преимуществено снабдяване на съделителите с реални дялове. Не може да възприеме и виждането на съделителя В., че жилищната му нужда обосновавала неудобство за теглене на жребия. Налице е недопустимо смесване от този съделител на фактическите предпоставки, поставяни за преценка от съда при избор на способ за извършване на делбата. Жилищната нужда се преценява единствено при извършване на делбата по чл. 349 от ГПК, като за способа по чл. 353 от ГПК е ирелевантна. Тя не е обстоятелство от характера на визираните в ППВС № 7 от 28.11.1973 г., включително в конкретния случай. Предвид изложеното и като съобрази обстоятелството, че страните не са изложили никакви възражения по съставения и предявен им в открито заседание на 27.03.2026 г. проект за разделителен протокол, съдът намира, че следва да обяви същия за окончателен. Относно претенцията на Ю. В. против С. В. с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС: На първо място, за яснота следва да се посочи, че съдът е дал правна квалификация на предявения иск по чл. 30, ал. 3 от ЗС, тъй като е съобразил трайната практика на ВКС по въпроса за квалифицирането на исковете за подобрения между съсобственици, в хипотеза в която всеки от тях е действал като владелец на своята идеална част и държател на идеалните части на другите съсобственици, обективирана напр. в решение № 242/21.12.2015 г. на ВКС по гр. дело № 3664/2015 г., I г. о., определение № 143/16.03.2017 г. на ВКС по ч. гр. дело № 643/2017 г., IV г. о., и обстоятелството, че ответникът В. не само не е оспорил, че подобренията са вършени с негово знание и без неговото противопоставяне, а и като защитна теза е посочил, че е участвал в извършването им. Изложеното идва да рече, че при установяване на извършването на съответните подобрения от ищцата В. по всяка от претенциите, ней се полага стойността им, а не по-малката измежду тази стойност и увеличената стойност на имота във връзка с направата им. Във връзка с установяване на извършените в имота подобрения на Ю. В. са разпитани трима свидетели – при призоваване К. У., а при довеждане – С...С........и В. К........ Показанията на св. У. са общи, характеризират се с липса на конкретика и не съдържат данни за релевантните обстоятелства, поради което съдът не основава изводите си на фактите за тях. Показанията на св. С....... и св. К........ – без родство, са логични и безпротиворечиви, кореспондират с останалите събрани по делото доказателства и включително при съобразяване на разпоредбата на чл. 172 от ГПК, се кредитират от съда за релевантните обстоятелства. Свидетелката ............съобщава, че Ю. В. е финансирала извършването на ремонта на имотите гр. П......., който е започнал през м. ......., завършил е към м. ........ и се е състоял в поставяне на плочки на пода и стените в банята, бойлер, шкафче под мивката, душ кабина с остъкляване, премахване на стена в коридора с цел преместване на мивката обратно в банята, шпакловка и боядисване на стените и таваните на жилището, поставяне на подова настилка – ламиниран паркет, поставяне на т. нар. кухненска линия с вградени електрически уреди, поставяне на ел. инсталация. Свидетелката К......... съобщава, че ремонтът на имотите е извършен с лични средства на Ю. В. през ......., а самата тя е присъствала при избора на плочки за банята. Тук е мястото да се отбележи, че претендираните като „подобрения“ движими вещи – кухненски шкафове, кухненски електроуреди, т. нар. „зареждане на баня“ с поставяне на моноблок, батерия, мивка, душове, кабина – не следва да се присъждат по реда на сметката по чл. 30, ал. 3 от ЗС. Това е така, тъй като същите не са трайно прикрепени към жилището по начин, който не позволява вдигането им от подобрителя, нито пък при евентуалното им вдигане ще се наруши целостта на апартамента по начин той да не е годен за ползване по предназначение. Искът за тях подлежи на отхвърляне, в който смисъл е трайната практика на ВКС, обективирана напр. в определение № 2078 от 11.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4736/2022 г., I г. о., ГК, и там цитираните съдебни актове, в което е прието изрично следното: „Претендираните като подобрения душове, мивки, батерии, кухненска мебел и домакинска техника нямат характеристиката на трайно прикрепени към апартамента, отделянето на които ще доведе до „съществено повреждане на главната вещ“. По делото е прието заключение от в. л. С. Ж. за оценка на подобренията (л. 267-281). Съгласно заключението, което се кредитира от съда като пълно и компетентно изготвено, стойността на вложените труд и материали за извършване на подобренията, заварени от него при огледа на място, които са установени от свидетелите, без нетрайно прикрепените вещи, възлиза на ........../евровата равностойност на .......... Вещото лице е включило в оценката си единствено окабеляването и монтажа на осветлението в жилището, поради което в тази част заключението му се кредитира изцяло, понеже същият не е оценявал нетрайно прикрепените осветителни тела. Събрани са и други неотносими доказателства. При съобразяване на събраните относими гласни доказателства и експертното заключение, съдът намира, че е доказано извършването на следните претендирани от Ю. В. подобрения, които и понастоящем съществуват в имота: фина шпакловка и боядисване на всички стени и тавани в апартамента, настилка във всички сухи помещения на апартамента с ламиниран паркет, настилка на баня и тоалетна на апартамента с теракот, поставяне на плочки по стени и направа на таван в баня с тоалетна на апартамента, преустройство на коридора в апартамента с уширение, окабеляване и монтаж на осветление в апартамента и гаража, шпакловка и боядисване на стени в гаража, изтъркване и полиране на замазка на пода в гаража и поставяне на цокъл към стена, поставяне на плочки на под и стени в санитарно помещение в гаража. При тези фактически констатации, следва частично да се уважи искът по чл. 30, ал. 3 от ЗС на Ю. В. до размера на .......... – стойността на направените подобрения в съсобствените имоти. За горницата до пълния претендиран размер от ........ претенцията следва да се отхвърли. Недоказани останаха възраженията на С. В., че е платил припадащата му се част от подобренията още към извършването. Свидетелските показания на К. М., Г.... Т......., Д... В....... за това обстоятелство са общи, от същите не може да се направи категоричен извод, че този съделител е заплащал суми за подобренията при извършването им, още по-малко – че е заплатил именно припадащата му се съобразно правата му в съсобствеността част от стойността им. Недоказано остана и възражението на С. В., че довършителните работи в процесните имоти били луксозни и не следвало да се присъждат на Ю. В.. Вещото лице Ж., което има дългогодишен богат опит като оценител на подобрения, е категорично, че заварените при огледа и оценени от него строително-ремонтни работи не са луксозно направени, а са със стандартно изпълнение. Този извод не може да се разколебае от ангажираните в тази насока оскъдни гласни доказателства, понеже субективното виждане на свидетелите относно качеството на подобренията е ирелевантно. Относно претенциите на С. В. против Ю. В. за граждански плодове от делбеното имущество и лишаването му от ползване на същото съобразно правата му: На първо място, ще се разгледа искът на С. В. на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС Ю. В. да му заплати парична сума в размер на ......... представляваща припадащата се съобразно квотата на ищеца в съсобствеността част от получавания само от ответницата граждански плод от общата вещ - наем, плащан от трето неучастващо лице за апартамента и гаража, за периода от ..........до .........., ведно със законната лихва от предявяването на претенцията – 15.04.2024 г., до окончателното плащане. За да бъде уважен този иск ищецът следваше да докаже при условията на пълно и главно доказване, че за процесния период ответницата е предоставила за ползване съсобствените вещи на трето лице, от което е получила граждански плодове (наем). Това не беше сторено. Пространната доказателствена активност на С. В. се намира от съда да не е дала резултат – нито един от неговите свидетели не дава конкретни показания относно наличието на договорно правоотношение с обект ...... на ул. „Д...“ № ... в гр. П..... между конкретни лица за конкретен период и с конкретна цена. Отделно от изложеното, насрещното доказване, проведено от ответницата по тази претенция, което по естеството си не е нужно да бъде пълно, се намира за успешно – водените от нея свидетели са посочили, че за обитаване на жилището лица са допускани само със съгласието на С. В. и то не при условията на наем, а на заем за послужване, т. е. без извличането на доход. Предвид изложеното, тази претенция ще се отхвърли изцяло като недоказана в основание. На второ място, ще се разгледа искът на С. В. на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС Ю. В. да му заплати парична сума в размер на .........., представляваща обезщетение за лишаването му от ползването на допуснатите за делба ........ съобразно правата му в съсобствеността за периода от ..........., съизмерима с разликата между получавания от Ю. В. наем и средномесечния пазарен за .........., ведно със законната лихва от предявяването на претенцията – 15.04.2024 г. до окончателното плащане. Съдебната практика е потвърдила правото на съсобственика, който не ползва общата вещ съобразно правата си, ако тя се отдава под наем от друг съсобственик, но на цена, по-ниска от пазарната, да поиска да му се плати припадащата му се част от разликата между уговорения наем и среднопазарния такъв (ТР № 7/2012 г., ОСГК на ВКС). Това право се брани по реда на чл. 31, ал. 2 от ЗС. То не е различно от класическата хипотеза на тази претенция, при която се отправя искане до съда за осъждане на ответника да плати в цялост на ищеца обезщетението за лишаване от ползването на общата вещ съобразно правата му, без да са налице твърдения за получаван добив от вещта за същия период. Ето защо, за да бъде уважено това искане, нужно е да е била отправена преди началото на периода, за който се отнася претенцията, писмена покана от неползващия съделител към ограничаващия ползването съделител. В настоящия случай тази материална предпоставка за уважаване на иска не се установява от ангажираните от С. В. доказателства – покана има (л. 87-90 от делото), но тя е получена от Ю. В. едва на 19.06.2023 г. Само поради това искът подлежи на отхвърляне като неоснователен за периода от 16.04.2021 г. до 15.04.2023 г., като е безпредметно да се обсъждат събраните доказателства за останалите елементи на фактическия състав на чл. 31, ал. 2 от ЗС. Безпредметно е да се обсъждат и събраните доказателства за размера на иска. На трето място, ще се разгледа искът на С. В. на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС Ю. В. да му заплати парична сума в размер на........., представляваща обезщетение за лишаването му от ползването на допуснатите за делба апартамент и гараж съобразно правата му в съсобствеността за периода от датата на писменото поискване – .........(датата на предявяване на претенцията), ведно със законната лихва от 15.04.2025 г. до окончателното плащане. За да бъде уважен иск правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, ищецът следва да установи пълно и главно, че е лишен от ответника от ползването на общата вещ в съответствие с правата си в съсобствеността, както и че писмено е поканил същия да му предостави ползването на вещта. Съгласно приетото в цитираното по-горе ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС: „Лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове.“ В същия тълкувателен акт е прието, че обезщетение за лишаването от ползването на общата вещ съобразно правата на съсобственика-ищец не се присъжда, ако е налице не лишаване, а отказ от ползване. Такъв би бил налице, ако на ищеца е предоставена възможността да ползва вещта с оглед правата си (напр. има ключ за недвижимия имот), но същият по своя преценка не пристъпва към ползването й. Съделителят В. е ангажирал гласни доказателства за обстоятелството, че с поведението си В. го препятства да ползва имотите в периода ......... тъй като му е отнела ........- показанията на св. Д.... В......... за това обстоятелство са изключително и подробни логични и се подкрепят от казаното от св. Г...Т.VVVVVV респ. се кредитират от съда. Доказателствената стойност на тези показания не може да бъде оборена от показанията на доведената от г-жа В. свидетелка В. К........, понеже по отношение на това обстоятелство последните са чисто декларативни. Установява се, следователно, че за периода от ......... С. В. е бил лишен от възможността да ползва делбените имоти в съответствие с правата си. Съделителката В. е направила своевременно възражение за извършен самоволен отказ от ползването на процесните ....... от С. В.. Това възражение обаче е останало недоказано – по делото са налице единствено твърдения на гжа В. (вкл. и в писмен вид в представения отговор на покана, находящ се на л. 80 от делото), че същата е предоставила на съсобственика си възможността за се ползва от делбените имоти съобразно правата си. Като съобрази горните фактически констатации, както и вече споменатата писмена покана от ......., съдът намира, че искът с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС на С. В. против Ю. В. за периода от .........е доказан по основание. Що се касае до неговия размер, съдът намира следното: по делото е прието заключение за средномесечната пазарна наемна цена за делбеното имущество за периода от ........, изготвено от вещото лице И. Г., което съдът кредитира като обективно и правилно (л. 160-173 от делото). При съобразяване на обстоятелството, че на ищеца В. се пада съобразно дела му в съсобствеността половината от посочената от експерта-оценител стойност, съдът намира, че искът следва да се приеме за доказан до размера на ............с еврова равностойност ......../. Тази сума ще се присъди със законната лихва от предявяването на иска до окончателното плащане – тя съставлява правоувеличаваща последица от това действие и искането за присъждането й е заявено своевременно. По разноските: На основание чл. 355 ГПК и чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 4 % съобразно стойността дела му. Следва да се осъдят съделителите, съобразно изхода от претенциите по сметките, да заплатят в полза на бюджета и държавна такса в размер на 4% от уважената, съответно – отхвърлената част от исковете. Относно искането на С. В. да му се присъдят разноски съобразно списъка по чл. 80 от ГПК, представен в последното открито заседание на тази инстанция, съдът намира следното. Вярно е, че за претенциите по чл. 346 от ГПК се прилага общият режим на отговорността за разноски по чл. 78 от ГПК, но с оглед изхода от спора искането е основателно само за възнаграждението за вещо лице по експертизата за пазарния наем на имотите, възлизащо на......., и за частта от възнаграждението на вещото лице по счетоводната експертиза (цялото в размер на ........., съответстваща не отхвърлената част от иска по чл. 30, ал. 3 от ЗС, а именно – ................. Доказателства за платен адвокатски хонорар в размер на ........ не се представят. Свидетелят на С. В. при призоваване остана неразпитан и няма основание другата страна да му заплаща разноските за него. Мотивиран от горното, съдът