Решение № 85 от 16.7.2025 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 32/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване. С Решение № 118/6.12.2024 година по т. д. № 24/2024 година на Окръжен съд Велико Търново Б. А. К. е осъдена да заплати на община Павликени на основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ (Закон за арендата в земеделието) сумата 15 482.43 лева – главница, представляваща общ размер на арендни (наемни) плащания по Договор за аренда на земеделска земя от 20.02.2015 година, дължими за стопанските 2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г. С посоченото решение претенцията за разликата над 15 482.43 лева до размер на 30 964.86 лева (за сумата 15 482.43 лева) и за стопанските 2017/2018 г., 2018/2019 г. и 2019/2020 г. е отхвърлена като погасена по давност. Със същото решение предявения от община Павликени против Б. А. К. иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на сумата 11 240.24 лева – неустойка по чл. 20, ал. 1 от Договор за аренда на земеделска земя от 20.02.2015 година, е отхвърлен като неоснователен. С посоченото решение община Павликени е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Велико Търново сумата 379.90 лева – разноски за възнаграждение на вещи лица съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Със същото решение Б. А. К. е осъдена да заплати на община Павликени сумата 3 196.63 лева – направени по делото разноски съразмерно с уважената част от иска. В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат С. К. – особен представител на Б. А. К., против Решение № 118/6.12.2024 година по т. д. № 24/2024 година на Окръжен съд Велико Търново в частта, с която Б. К. е осъдена да заплати на община Павликени сумата 15 482.43 лева, разноски съразмерно с уважената част на иска. Във въззивната жалба се изтъква, че решението в обжалваната част е неправилно – постановено при съществени процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон, и е необосновано. Цитират се мотивите на Тълкувателно решение № 2/20.07.2017 година на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 2/2015 година на ОСГТК. Сочи се липса на предпоставките за конвертиране на договора за аренда на земеделска земя в договор за наем. В исковата молба и в хода на производството пред първостепенния съд ищцовата страна не се позовава дори при условията на евентуалност на договор за наем на земеделска земя и на неизпълнение от страна на наемателя на неговото задължение за заплащане на наем. Не е изразено по несъмнен начин съгласие от ответницата за превръщане на договора за аренда в договор за наем на земеделска земя, респективно такова не е отразено в доклада, дори да се презюмира. Съставът на Окръжен съд Велико Търново е приложил служебно института на конверсията, поради което решението в атакуваната част е порочно. Излага се, че е недопустимо намаляването на срока, за който е сключен договора, при непредставяне на доказателства за прекратяване на договора за аренда. Развиват се подробни съображения за необоснованост на извода за предаване на процесните земи от ищеца на ответницата, респективно за неизпълнение на задълженията на последната по договор за наем за десет години. Формулирано е искане да се отмени Решение № 118/6.12.2024 година по т. д. № 24/2024 година на Окръжен съд Велико Търново в обжалваната част и да се постанови друго такова, с което да се отхвърлят претенциите на община Павликени за заплащане общо на сумата 15 482.43 лева – арендни (наемни) плащания по Договор за аренда на земеделска земя от 20.02.2015 година; да бъде осъдена община Павликени да заплати и съответните разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат М. М. – пълномощник на община Павликени, в който излага аргументи за нейната неоснователност. В съдебно заседание пред Апелативен съд Велико Търново процесуалният представител на община Павликени оспорва въззивната жалба. Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на процесуалните представители на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по търговско дело № 24/2024 година по описа на Окръжен съд Велико Търново е образувано въз основа на предявени от община Павликени, представлявана от адвокат М. М., против Б. А. Д. искове. Направено е искане съдът да постанови решение, с което: на основание чл. 28, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието да прекрати Договора за аренда на земеделски земи – частна общинска собственост в землището на село Недан, сключен на 20.02.2015 година, вписан в Агенцията по вписванията с вх. рег. № 444/12.03.2015 година; на основание чл. 124, ал. 2 от ГПК и чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите да осъди Б. А. Д. да заплати на община Павликени сумата 42 205.10 лева, от които: 30 964.86 лева – главница, 11 240.24 лева – неустойка, изчислена по съответния ред, ведно с дължимата лихва за забава от момента на подаване на исковата молба до окончателното плащане на дължимото; в полза на община Павликени да се присъдят разноските по делото. В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за аренда на земеделска земя – частна общинска собственост, в землището на село Недан, община Павликени, подробно описани в молбата, вписан в Служба по вписванията. Възпроизвеждат се клаузите на контракта. Сочи се, че договора е сключен за двадесет и пет стопански години. Б. А. Д. не е изпълнявала задълженията по договора, поради което на 21.10.2021 година е отправена покана до нея. Опитите за контакт с ответницата останали без резултат. Последната стопанска година 2022 година/2023 година е приключила на 30.09.2023 година. Изброяват се задълженията по договора на Б. А. Д. към 31.01.2024 година. Във връзка с дадени указания от първостепенния съд за отстраняване на нередовности по исковата молба е депозирана Молба с вх. № 3465/18.03.2024 година от пълномощника на община Павликени. С Определение № 89/20.03.2024 година по т. д. № 24/2024 година на Окръжен съд Велико Търново е оставен без разглеждане предявения от община Павликени против Б. А. Д. иск по чл. 28 от Закона за арената в земеделието за прекратяване по съдебен ред на Договор за аренда на земеделска земя от 20.02.2015 година като процесуално недопустим и е прекратено производството по делото на основание чл. 130 от ГПК. Подаден е отговор на исковата молба от адвокат С. К., назначен за особен представител на Б. А. К., в който изтъква, че Договорът от 20.02.2015 година е нищожен поради неспазване на регламентираната писмена форма с нотариално удостоверени подписи и не е породил правно действие между страните; липсват данни за предаване на арендуваните обекти по опис съобразно чл. 6, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието и чл. 2, ал. 1 от договора; навежда възражение за нищожност на клаузата на чл. 2, ал. 3 от договора; не се установява регистриране на договора в ОЗ „Земеделие“; изтъква, че поканата и съобщенията не са изпращани на адреса, визиран в договора; прави възражение за изтекла тригодишна давност относно претендираните главница, лихва и неустойки; оспорва подписа на Б. А. К., положен на договора; достоверността на справката за задълженията на последната; прави възражение за разглеждане на спора по общия ред. С Определение № 215/26.07.2024 година по т. д. № 24/2024 година на Окръжен съд Велико Търново е постановено спорът да продължи да се разглежда по общия исков ред; предоставен е допълнителен срок на ответника за отговор, съдържащ реквизитите по чл. 131 и чл. 132 от ГПК.. Постъпил е допълнителен отговор на исковата молба от адвокат С. К. – особен представител на ответницата Б. А. К., с който поддържа първоначално направените възражения. В съдебно заседание пред първостепенния съд особеният представител на ответницата Б. А. К. оспорва претенциите. Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи: Решение № 118/6.12.2024 година по т. д. № 24/2024 година на Окръжен съд Велико е валидно. Същото е допустимо в обжалваната част. С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, направеното искане, съдът намира, че предявеният иск за заплащане на сумата 15 482.43 лева – главница, представляваща общ размер на плащания по Договор за аренда на земеделска земя от 20.02.2015 година, дължими за стопанските години 2020/2021, 2021/2022 и 2022/2023, е с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 8, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието. Предмет на сключения между страните договор на 20.02.2015 година са земеделски земи, находящи се в землището на село Недан, подробно описани в договора. Същите са отдадени за възмездно ползване от община Павликени на Б. А. Д. (К.). За ползването на обектите, изброени в чл. 1, ал. 3 от Закона за арендата в земеделието, може да се сключи както договор за аренда, така и договор за наем. Съобразно чл. 3, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието в редакцията към месец февруари 2015 година договорът за аренда се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните (касае се за форма за валидност на сделката); вписва се в нотариалните книги и се регистрира в съответната общинска служба по земеделие. Договорът за аренда е възмезден и арендаторът дължи арендна цена. Договорът за наем на земеделска земя също е възмезден и наемателят заплаща наемна цена, но за действителността на сделката не се изисква спазване на определена форма. С Тълкувателно решение № 2/20.07.2017 година по тълкувателно дело № 2/2015 година на ОСГТК на Върховния касационен съд е прието, че договорът за наем с предмет отдаване за възмездно ползване на земеделска земя, към който са приложими разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, е действителен, независимо от наличието на специална законова регламентация за реда и начина на отдаване за възмездно ползване на обекти, посочени в чл. 1, ал. 3 от Закона за арендата в земеделието. Сключеният не в предвидената в Закона за арендата в земеделието форма договор за възмездно ползване на земеделска земя се конвертира в действителен договор за наем, при наличие на предпоставките за конверсията. В случая не е спазена регламентираната в Закона за арендата в земеделието форма за действителност на Договора за аренда от 20.02.2015 година, но страните са постигнали съгласие за всички съществени условия на договора за наем – предоставяне за временно и възмездно ползване на конкретно описани земеделски земи, размер на дължимото възнаграждение. Следователно съгласно чл. 9 от Закона за задълженията и договорите страните са валидно обвързани от постигнато съгласие за предоставяне за временно ползване на земеделските земи. Правилно е прието от първостепенния съд, че договорът от 20.02.2015 година се смята за сключен за десет години съобразно императивната норма на чл. 229, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите; през стопанските 2017 година/2018 година – 2022 година/2023 година страните са обвързани от действителен договор за наем на земеделски земи. При конвертиране на договор за аренда в договор за наем уговорената насрещна престация се дължи като наемна цена. С чл. 2, ал. 3 от Договора за аренда на земеделска земя от 20.02.2015 година липсата на опис е приравнена на предаване на имотите в състояние, годно за тяхното ползване по предназначение. Същевременно в чл. 6, ал. 5 от Закона за арендата в земеделието в редакцията към месец февруари 2015 година е регламентирана презумпция, че при липса на опис се предполага предаването на обекта, съответно неговото връщане в надлежно състояние. Липсата на опис не е пречка арендаторът да упражнява фактическа власт върху обекта на договора и другите си права по арендния договор. Посочената презумпция не се оборва от доказателствата по делото. Същевременно Б. А. Д. (К.) е осъществила плащания на дължимите суми за стопанските 2014 година/2015 година; 2015 година/2016 година (заключение на експерта Румяна Върбанова Борисова, което съдът приема за законосъобразно и обосновано). Въз основа на изложеното, съдът смята, че доводите на особения представител на Б. А. К. за непредаване на земеделските земи от община Павликени на жалбоподателката (ответник по исковете пред първостепенния съд) са несъстоятелни. При конвертиране на договор за аренда в договор за наем уговорената насрещна престация се дължи като наемна цена. Не се твърди и не се установява Б. А. Д. (К.) да е извършила плащания за стопанските 2020 година/2021 година, 2021 година/2022 година, 2022 година/2023 година в уговорения от страните срок в общ размер на 15 482.43 лева. По изложените съображения, настоящият състав приема, че предявеният иск за заплащане на сумата 15 482.43 лева – главница, представляваща общ размер на плащания по Договор за аренда на земеделска земя от 20.02.2015 година, дължими за стопанските 2020/2021 година, 2021/2022 година и 2022/2023 година с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 8, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието е основателен и доказан. Съдът възприема изцяло мотивите на първостепенния съд и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. Решение № 50010/15.02.2023 година по гр. д. № 1717/2022 година на IV г. о. на Върховния касационен съд, на което се позовава особеният представител на жалбоподателката, е постановено при различна фактическа обстановка (касае различен тип сделки) и е неприложимо в случая с оглед предмета на договора, сключен от страните. Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния съд. Решение № 118/6.12.2024 година по т. д. № 24/2024 година на Окръжен съд Велико Търново в обжалваната част е правилно – във въззивната жалба не са изтъкнати нарушения, обуславящи неговата неправилност, не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми от първоинстанционния съд, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да се потвърди. Доводите на особения представител на Б. А. Д. са неоснователни. С оглед изхода на спора Б. А. К. следва да бъде осъдена да заплати на община Павликени сумата 1 500 лева – депозит за възнаграждение за особен представител за производството пред въззивната инстанция. Възнаграждението на адвокат М. М. – пълномощник на община Павликени, за втората инстанция е договорено, но няма данни да е заплатено реално, поради което не следва да се присъжда. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен съд Велико Търново