Решение № 741 от 9.3.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 31/2026 г.

Производството по чл. 63в от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК. С решение № 562/10.11.2025 г., постановено по АНД № 1016/2025 г., Плевенският районен съд е потвърдил наказателно постановление № Р-005941 от 14.06.2024 г. на директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, със седалище Русе, към ГД "Контрол на пазара" при Комисията за защита на потребителите, с което на „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в град София, район Възраждане, квартал Сердика, [улица], [ЕИК], представлявано от Е. К. П., на основание чл. 45, ал.1 от Закона за потребителския кредит е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лева за извършено административно нарушение по чл. 29, ал. 1 във вр. ал. 4 от Закона за потребителския кредит. Касационна жалба срещу решението на РС е подадена от „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД, като се сочат като касационни основания нарушения на материалния закон. Отрича се извършването на административно нарушение. Според касатора за същото нарушение дружеството вече е санкционирано с друго НП, освен това, за нарушение на чл. 29, ал. 4 от ЗПК законът не предвижда санкция. Твърди се, че потребителят не е изискал информация за прекратяването на договора за кредит или входящия номер на заявлението си за отказ от договора. Прави се алтернативно възражение, че дори и да е извършено нарушението, случаят е явно маловажен. В заключение се иска отмяна на решението на РС и вместо него постановяване на друго решение по същество на спора, с което да се отмени изцяло процесното НП. Претендира се възстановяване на разноските за двете инстанции. В съдебно заседание касаторът не се представлява, депозирано е писмено становище по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба началник на теротирален отдел със седалище в гр.Русе към ГДНП при КЗП в писмено становище, чрез юрк. М., намира касационната жалба за неоснователна, като излага подробни аргументи за законосъобразност на обжалваното решение на РС. Ответникът прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатски хонорар на касатора, като претендира разноски за юрисконсулт на основание чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 150 лв. В съдебно заседание ответникът не се представлява. Представено е писмено становище по съществото на спора, претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касационният състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция. Жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Районен съд - Плевен е потвърдил № Р-005941 от 14.06.2024 г. на директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, със седалище Русе, към ГД "Контрол на пазара" при Комисията за защита на потребителите, с което на „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в град София, район Възраждане, квартал Сердика, [улица], [ЕИК], представлявано от Е. К. П., на основание чл. 45, ал.1 от Закона за потребителския кредит е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева за извършено административно нарушение по чл. 29, ал. 1 във вр. ал. 4 от Закона за потребителския кредит. Неоснователно е твърдението на касатора, че санкция е наложена за нарушение на чл. 29, ал. 4 от ЗПК. Изрично в НП е посочено, че е нарушен чл. 29, ал.1, във връзка с чл. 29, ал.4 от ЗПК, а не, че е нарушен само и единствено чл. 29, ал.4 от ЗПК. Твърдението, че касаторът е наказан два пъти за едно и също нарушение не отговаря на истината. От приложеното към касационната жалба копие от решение № 3336/03.11.2025 г. по к.адм.д. № 722/2025 г. по описа на АдмС – Плевен е видно, че соченото от касатора НП № Р-005943 от 14.06.2024 г. на директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, със седалище Русе, е издадено на основание чл. 29, ал.1 от ЗПК за нарушение по чл. 29, ал. 6 във вр. с чл. 29, ал. 7 от ЗПК. Действително става дума за един и същ договор за кредит, но реално са осъществени две различни нарушения във връзка с този договор - едното по чл. 45, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, и второто по чл. 49, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 6 от ЗПК. Предвидени са самостоятелни санкционни норми в закона за нарушение на всяка от двете материално-правни норми, които са различни алинеи от същия член 29 на закона, т.е. налице са две нарушения, за всяко от които се носи административно-наказателна отговорност. Районният съд е изложил подробни мотиви както за липсата на процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП, така и за съставомерност на административното нарушение и за правилно приложение на материалния закон. Касационната инстанция споделя мотивите на РС, включително относно липса на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Наложената имуществена санкция е определена в обжалваното наказателно постановление на минимума, предвиден в разпоредбата на основание чл. 45, ал. 1 от Закон за потребителския кредит. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно районния съд при тяхната съвкупна преценка е стигнал до правния извод за законосъобразно ангажирана административно-наказателна отговорност на дружеството. Фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд, се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на РС правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание действащата в момента редакция на чл. 63д от ЗАНН, във вр. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, чийто размер с оглед правната и фактическа сложност на делото и обстоятелството, че ответникът е представил само писмено становище, без да се е явил процесуален представител по делото, касационната инстанция определя на 76, 69 евро (равностойност на 150 лв.). С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва да се отбележи, че решението на РС е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. На основание гореизложеното и чл. 63в от ЗАНН и чл. 221 от АПК Плевенският административен съд, първи касационен състав,