Решение № 13234 от 14.10.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 705/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на И. А. Х., [ЕГН], от гр. Варна, [улица], чрез адв. Г. Г. - САК, срещу Заповед № 8121К-855/05.02.2026 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 4, чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 201, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 200, ал. 1, т. 12 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ е наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“. С жалбата заповедта е оспорена като незаконосъобразна, неправилна и необоснована. Жалбоподателят твърди, че същата е нищожна поради липса на компетентност на наказващия орган. Според него, в хода на проведеното дисциплинарно производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излага доводи, че при издаване на оспорената заповед наказващият орган е нарушил задължението си по чл. 206, ал. 4 от ЗМВР да събере и оцени всички доказателства. Релевира довод, че издадените фишове за превишена скорост са съставени и платени от жалбоподателя в качеството му на собственик на моторно превозно средство /МПС/ по реда на чл. 188, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. Сочи се, че през периода на издаване на фишовете Х. е предоставил ползването на автомобила на Е. Й. К., като е заплатил глобите по съставените му фишове, за да не утежнява положението на К., който през процесния период се нуждаел от безпрепятствена възможност да ползва автомобила. Изложени са твърдения, че впоследствие К. е заплатил на жалбоподателя всички глоби. Отправя се искане за отмяна на оспорената заповед и за присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. С депозирана, чрез процесуалния му представител, писмена молба жалбата се поддържа. Ответникът в производството – Министърът на вътрешните работи, не се представлява. По делото е депозирано писмено становище чрез процесуален представител, с което жалбата се оспорва. Оспорва се представеното пълномощно. Сочи се, че със свидетелските показания не се установява по категоричен начин, че Х. е упълномощил Е. К. да управлява автомобила му. В депозирани по делото писмени бележки с.д. № 11862/04.06.2026 г. са изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата. Отправено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е подадена от лицето, засегнато от оспорената заповед, връчена му на 09.02.2026 г., в предвидения от закона четиринадесетдневен срок, поради което производството е допустимо, респективно съдът дължи произнасяне по същество. Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, като направи проверка по реда на чл. 168 от АПК, от фактическа страна приема за установено следното: Няма спор между страните и се установява от събраните по делото доказателства, че към датата на издаване на оспорената по съдебен ред заповед И. Х. има статут на държавен служител, заемащ длъжност „разузнавач V-та ст.“ в група 01 на сектор „Криминална полиция“ към Първо РУ – Варна при ОД на МВР - Варна. От представените по преписката доказателства се установява, че е извършена предварителна дисциплинарна проверка по реда на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР във връзка със Заповед № 433р-1123/19.05.2025 г. на Началника на Първо РУ при ОД на МВР – Варна. В хода на проверката е установено, че И. Х. е извършил седем отделни нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР – „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, съставомерни по чл. 20, ал. 1, т. 12 от ЗМВР – нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, за всяко едно от които е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание“. Дисциплинарната комисия счела, че служителят е извършил нарушенията в продължение на една година, което ги определя като системни по смисъла на § 1, т. 22 от Допълнителните разпоредби на ЗМВР. Прието е, че това ги квалифицира като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, съставомерно по чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР „системни нарушения на служебната дисциплина“, за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“. Предвид установено е направено предложение проверката, разпоредена със Заповед № 433з-1123/19.05.2025 г. на Началника на Първо РУ при ОД на МВР-Варна, да бъде прекратена и материалите да се изпратят на компетентния дисциплинарнонаказващ орган – Министъра на вътрешните работи. На 22.08.2025 г. е изготвено Предложение рег. № 365р-46857 от Директора на ОД на МВР – Варна до Министъра на вътрешните работи /л. 61-68 от дисциплинарната преписка/. В същото е посочено, че след извършена проверка и изготвена справка рег. № 433р-24659/30.06.2025 г. от дисциплинарна комисия, е констатирано неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР от страна на инспектор И. Х.. Към предложението са приложени материалите по проверка, образувана със Заповед № 433з-1123/19.05.2025 г. на началника на Първо РУ – Варна. Във връзка с депозираното предложение Министърът на вътрешните работи е образувал дисциплинарното производство срещу И. Х. със Заповед № 8121к-10692/17.09.2025 г. /л. 4 и 7 от преписката/, издадена на основание чл. 205, ал. 1 от ЗМВР. Със същата заповед е определен персоналният състав на дисциплинарноразследващия орган в състав от трима членове, един от които председател. Определен е и крайният срок, в който комисията да приключи работата си като изготви писмена справка за резултата от проверката, а именно в четиримесечен срок от издаване на заповедта. Заповедта е връчена на Х. на 29.10.2025 г., видно от отбелязването върху същата /л. 7 от преписката/. Резултатите от извършената проверка са обективирани в справка рег. № 365р-65104/20.11.2025 година /л. 18-27 от преписката/. При проверката комисията е проверила данни, изнесени в докладна записка рег. № 819р-17134/14.05.2025 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, изготвена въз основа на писмо рег. № 3286р-21759/28.04.2025 г. на Заместник директор на Главна дирекция „Национална полиция“. В писмото е посочено, че при обработка на данни за нарушение по смисъла на чл. 21 от ЗДвП засечено с „АRH CAM S1” под № 6661310 от 15.02.2025 г., в 15:21 часа на главен път I-9 в гр. Варна, до хотел „Фрегата“, е установено, че заснетият автомобил е с частично преправен регистрационен номер. На клипа е заснет лек автомобил марка „Тойота Ярис“ с регистрационен номер [рег. номер], който регистрационен номер е издаден за лек автомобил марка „Ауди“. При извършена проверка в информационните масиви на МВР е установено, че автомобилът нарушил скоростните режими е „Тойота Ярис“ с регистрационен номер [рег. номер], собственост на И. А. Х. – служител на ОД на МВР - Варна. Комисията е приела, че тези действия на Х. представляват данни за неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. В хода на проверката е изискана справка от сектор „Човешки ресурси“ при ОД на МВР – Варна. Представена е кадрова справка и удостоверение, че Х. е запознат с типова длъжностна характеристика рег. № 3286р-44881/07.09.2023 г. за длъжност „разузнавач“, както и че е запознат с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. В хода на дисциплинарната проверка е установен и собственикът на лек автомобил с рег. № [рег. номер] – Р. Х. Б., която е дала сведение по случая. Същата заявява, че е собственик на лек автомобил марка „Ауди А3“ с рег. № [рег. номер], който в края на 2024 г. не е бил използван и е бил паркиран в гараж. Б. е получила две известия за нарушаване на скоростните режими на 24.11.2024 г. и 30.01.2025 г. и в тази връзка е посетила сектор „ПП“ – Варна, където е запозната със снимки от камерите, заснели нарушенията. Р. Б. е установила, че регистрационният номер на снимката отговаря на нейния, но е поставен на лек автомобил „Тойота Ярис“. В тази връзка е подала жалба срещу издадени електронни фишове, които впоследствие са анулирани. След извършване на проверка и изготвяне на докладни записки са издадени електронни фишове серия К №10634157 и серия К № 10783507 за извършените нарушения на И. Х., които са му връчени и са влезли в сила. Към проверката са приложени записи на оптичен носител, заснели нарушенията, като при преглед на същите от комисията, назначена със Заповед № 433з-1123/19.05.2025 г. на Началника на 01 РУ – Варна, е установено, че е заснет лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № [рег. номер], като този регистрационен номер е издаден за лек автомобил „Ауди А3 По отношение на нарушението, заснето с „ARH CAM S1” под № 6661310 от 15.02.2025 г., в 15:21 часа на ГП I-9 в гр. Варна, до хотел „Фрегата“, описано в писмо рег. № 3286р-21759/28.04.2025 г., е установено, че при обработката му служител на ГД „НП“ е засякъл манипулация на регистрационния номер и за него не е издаден електронен фиш, а по случая се води проверка ЗМ № 239/2025 г. по описа на Пето РУ при ОД на МВР - Варна, с оглед наличие на извършено престъпление по смисъла на чл. 345а от НК. По проверката е постъпила справка за извършените нарушения от инспектор И. А. Х., от която се установява, че от 16.08.2024 г. до момента на издаване на справката Х. е извършил 14 нарушения по ЗДвП, като две са по чл. 483, ал. 1 от Кодекса за застраховането, а останалите 12 са по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, от което е направен извод, че същият е системен нарушител при управление на МПС. Комисията е приела, че с всяко от описаните в справката нарушения Х. не е спазил изискванията на т. 28, буква „а“ – държавният служител независимо от заеманата длъжност по време на изпълнение на служебните си задължения или извън установеното работно време, или по време на ползване на отпуск, в качеството си на участник в пътното движение се подчинява на:…. нормативно определените правила за движение по пътищата в Република България от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което е основно длъжностно задължение в т. 23 – спазва изискванията на Етичния кодекс - от типовата длъжностна характеристика рег. № 3286р-44881/07.09.2023 г., утвърдена със заповед рег. № 3286з-3308/13.09.2023 г. на Директор ГДНП, с което нарушил чл. 194, ал. 2, т. 4 – неспазване на правилата на Етичния кодекс – от ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР – нарушаване на етичните правила на държавните служители в МВР – се предвижда налагане на дисциплинарно наказания „порицание“. Комисията е посочила, че всички електронни фишове са връчени на Х. и са влезли в законна сила, като по тях не са постъпвали декларации по реда на чл. 188 и чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. С покана рег. № 433р-18863/20.05.2025 г. по описа на 01 РУ при ОД на МВР - Варна е дадена възможност на жалбоподателя да представи писмени обяснения. Поканата му е връчена на 20.05.2025 г., видно от отбелязването върху нея /л.184-185 от преписката/. В предоставения срок Х. не е депозирал писмени обяснения. На 24.06.2025 г. оспорващият е входирал обяснение УРИ № 433р-23716 /л. 86 от преписката/, в което посочил, че е запознат със заповедта и към момента ще се възползва от правото си да не дава писмени обяснения. В хода на проверката е постъпила информация с писмо № УРИ433р-24023/25.06.2025 г., че на инспектор И. Х. със Заповед № 433з-1146/21.05.2025 г. на Началника на 01 РУ при ОД на МВР – Варна е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца, за извършено нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР /л. 194-199 от преписката/. С писмо УРИ 365р-56933/16.10.2025 г. на Директора на ОД на МВР – Варна е изпратен препис от Постановление № 9208/04.09.2025 г. на Районна прокуратура – Варна, с което е отказано образуването на наказателно производство срещу И. Х. поради липса на достатъчно данни за образуване на досъдебно производство по реда на чл. 345а, ал. 1 от НК, съответно преписка № ЗМ 239/2025 г. е прекратена /л. 41-43 от преписката/. На 29.10.2025 г. Комисията, назначена със Заповед № 8121к-10692/17.09.2025 г. на Министъра на вътрешните работи, е приела за относими материалите от проверката, назначена със Заповед № 433з-1123/19.05.2025 г. на Началника на 01 РУ при ОД на МВР – Варна /л. 34-37 от преписката/. С покана рег. №365р-59057/28.10.2025 г. Х. е поканен да се запознае със Заповед № 8121к-10692/17.09.2025 г. на Министъра на вътрешните работи, с обобщената справка и с всички материали по производството, както и му е разяснено правото да прави искания, бележки и възражения, да даде или да откаже даването на обяснения. Поканата е получена от И. Х. на 29.10.2025 г. /л.28-29 от преписката/. С покана рег. № 365р-59059/28.10.2025 г. на жалбоподателя са зададени конкретни въпроси, като му е предоставен срок до 10:00 часа на 07.11.2025 г. за даване на писмени обяснения. Поканата му е връчена на 29.10.2025 г. съгласно отбелязването върху нея /л. 30-31 от преписката/. Съгласно протокол за извършена проверка в деловодната система на ЦАИС ДО рег. № 365р-62704/11.11.2025 г. от И. Х. не са постъпвали писмени сведения, обяснения или други документи, касаещи дисциплинарното производство, образувано със Заповед № 8121к-10692/17.09.2025 г. на Министъра на вътрешните работи /л. 38 от преписката/. Съгласно приложени по преписката писма Комисията е изискала от Четвърто и Пето РУ снимков материал за периода от 01.08.2025 г. до 14.11.2025 г., котгато са заснети предната и задната част на автомобили с рег. № [рег. номер] и № [рег. номер] с технически средства за контрол на скоростта, както и е изискан списък на издадените електронни фишове за този период /л. 44-51 от преписката/. Предвид установеното и направените изводи със справка рег. № 365р-65104/20.11.2025 г. Комисията е направила предложение на И. А. Х. – разузнавач V-та степен в група 01 на сектор „Криминална полиция“ към 01 РУ при ОД на МВР – Варна, да бъде наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“. Жалбоподателят се е запознал с обобщената справка на 25.11.2025 г., съгласно отбелязването върху същата. На 28.11.2025 г. от ДРО е изготвено и становище рег. № 365р-6697 /л. 8-17 от преписката/. След постъпване на материалите при дисциплинарнонаказващия орган до И. Х. е изпратена покана № 8121р-23993/23.12.2025 г. за даване на обяснения и възражения. Със същата е предоставен 24-часов срок след връчването й за представяне на допълнителни обяснения или възражения. Поканата е получена от оспорващия на 08.01.2026 г. /л. 2-3 от преписката – папка 2/. На 08.01.2026 г. от И. Х. са депозирани писмени обяснения рег. № 433000-521 /л. 5 от преписката – папка 2/, в които се сочи, че същият е запознат единствено със справката, но не и с материалите по дисциплинарното производство, както и че не е получил копия от същите. Поискано е да му бъдат представени всички материали и след това да му бъде предоставена възможност за даване на обяснения. По преписката е представена кадрова справка рег. № 365р-2041/09.01.2026 г., както и справка за болничните листове и вида обезщетение за временна неработоспособност на И. Х. за периода 24.10.2024 г. до 09.01.2026 година /л. 7-14 от папка 2/. На 21.01.2026 г. на жалбоподателя е връчена покана № 8121р-1265, с която му е предоставена възможност в 24-часов срок след получаването й да представи допълнителни обяснения или възражения до Министъра на вътрешните работи. Поканата е връчена Х. на 26.01.2026 г. /л. 24-25 от преписката/. На 26.01.2026 г. с приемо-предавателен протокол рег. № 365р-5585 на жалбоподателя са връчени копия на всички материали, приложени по дисциплинарната преписка /л. 18-22 – папка 2/. Съгласно Протокол рег. № 433р-3580/27.01.2026 г. за извършена проверка в деловодната система АИС ДО от инспектор Х. не са постъпили писмени обяснения, искания, предложения и др. материали по дисциплинарното производство /л. 16 от папка 2/. На 05.02.2026 г. Министърът на вътрешните работи е издал оспорената в настоящото производство Заповед № 8121к-855/05.02.2026 година. Със заповедта дисциплинарнонаказващият орган е приел за безспорно установено и доказано от ДРО, че на 18.10.2024 г., 24.11.2024 г., 25.12.2024 г., 29.01.2025 г., 14.03.2025 г. и 05.06.2025 г. И. Х., в качеството си на водач на МПС, не е спазил правилата за движение по пътищата – превишил е стойността на разрешената скорост, като при нарушението от 05.06.2025 г. е управлявал личния си автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № [рег. номер] без сключена застраховка „Гражданска отговорност“. В мотивите на заповедта е посочено обаче, че по отношение на извършените нарушения на 18.10.2024 г., 24.11.2024 г. и 25.12.2024 г. се установява, че едногодишният срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР за търсене на дисциплинарна отговорност от служителя е изтекъл. По отношение на нарушенията, извършени на 29.01.2025 г., 14.03.2025 г. и 05.06.2025 г., е прието, че служителят е извършил три отделни дисциплинарни нарушения, всяко от които е съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР. Изложено е, че нарушенията са извършени в продължение на 1 година при условията на системност по смисъла на § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР и осъществяват състава на дисциплинарно нарушение по чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, с предвидено налагане на дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“. Съобразявайки факта, че не са настъпили съществени вредни последици и с оглед цялостната служебна дейност на Х., дисциплинарнонаказващият орган е наложил наказание за срок от една година, като е приел, че същото съответства на тежестта на извършеното от И. Х. дисциплинарно нарушение. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 09.02.2026 година /л. 31 - папка 2/. От жалбоподателя по делото е представена обобщена справка № 8121р-8312/12.05.2026 г. във връзка с проведено дисциплинарно производство срещу него, разпоредено със Заповед № 8121к-12360/18.11.2025г., изменена и допълнена със Заповед № 8121к-6031/18.03.2026 г. и Заповед № 8121к-7542/21.04.2026 г. на Министъра на вътрешните работи, видно от която Комисията е предложила дисциплинарното производство да бъде прекратено, тъй като не са събрани достатъчно доказателства за извършено от Х. дисциплинарно нарушение. Представено е също така пълномощно от 15.01.2024 г., съгласно което И. А. Х. е упълномощил Е. К. да управлява личния му автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № [рег. номер] безсрочно и безвъзмездно. От ответника е представена Заповед № 8121к-9018/16.06.2026 г. на Министъра на вътрешните работи, с която дисциплинарното производство, проведено по Заповед № 8121к-12360/18.11.2025 г., изменена и допълнена със Заповед № 8121к-6031/18.03.2026 г. и Заповед № 8121к-7542/21.04.2026 г. е прекратено. В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя като свидетел е разпитан Е. Й. К.. От свидетелските показания се установява, че К. и жалбоподателят са в близки приятелски отношения. На свидетеля често се е налагало да използва колата на Х., тъй като неговата е кола е много стара. К. твърди, че е изготвено пълномощно, за да може да използва автомобила, и от 15.01.2024 г. редовно го управлява. Автомобилът, който е използвал, е „Тойота Ярис“, карал го е през целия период на 2024 г. и 2025 година. През периода м.09.2024 г. – м.06.2025 г. и двамата с Х. са използвали автомобила. Свидетелят твърди, че през този период е уведомен от жалбоподателя, че за автомобила са констатирани нарушения на скоростта и са му съставени електронни фишове, но Х. не му е искал пари, тъй като глобите са били малки. От свидетелските показания се установява, че И. Х. му се е обаждал, когато е получавал фиш за превишена скорост, и му е казвал датата на извършено нарушение, като тази дата е съвпадала с ден, в който свидетелят е ползвал автомобила, поради това и свидетелят е сигурен, че нарушенията са извършени от него. Когато сумата по наложените глоби е станала около 600 лева от фишове за превишена скорост К. дал парите на жалбоподателя. Свидетелят не помни точно датите, на които е използвал автомобила, но си спомня за дата 29.01, тъй като на 28.01 дъщеря му е имала рожден ден. При така установената фактическа обстановка и в резултат от проверката за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, от правна страна настоящият състав приема следното: Разгледана по същество, жалбата е основателна. Заповедта е издадена от министъра на вътрешните работи, който е компетентния да наложи дисциплинарно наказание на жалбоподателя, заемащ изпълнителска длъжност, съгласно чл. 204, т. 1 от ЗМВР. Нормата определя, че за всички наказания по чл. 197 за държавните служители на висши ръководни, изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности, без наказанието „уволнение“ за главния секретар на МВР, наказанията се налагат със заповеди от министъра на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице от състава на министерството. Ето защо настоящият съдебен състав намира възражението за нищожност на заповедта за неоснователно. Съдът счита, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е съобразена с изискванията за съдържание, визирани в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Същата е издадена в писмена форма и съдържа всички, предвидени в цитираната правна норма, реквизити, а от посочените в нея фактически и правни основания стават ясни аргументите, въз основа на които дисциплинарнонаказващият орган е обосновал наличието на основания да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на инспектор И. Х.. При така провелото се дисциплинарно производство съдът приема, че са спазени правилата на чл. 205, ал. 1-3 от ЗМВР, при наличието на които се открива и провежда производство за налагане на дисциплинарно наказание. Спазени са сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, вр. чл. 196 от ЗМВР, предвид постъпването на материалите от проверката при дисциплинарнонаказващия орган на 22.12.2025 г. и издаване на обжалваната заповед на 05.02.2026 година. Оспорващият е запознат с изготвената справка и е имал възможност да подаде писмени възражения. Съдът не констатира да са допуснати процесуални нарушения на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, според който дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Изцяло в правомощията на дисциплинарно наказващият орган е да предпочете по кой от алтернативно предвидените начини ще изпълни задължението си по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР – дали чрез назначената комисия /дисциплинарноразследващия орган/ или пряко от него служителят да бъде уведомен, че следва да бъде изслушан или съответно да представи писмени обяснения пред дисциплинарнонаказващия орган. В изпълнение на чл. 207, ал. 10 от ЗМВР на служителя е предоставена възможност да даде допълнителни възражения или обяснения. Спазено е и изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, като преди налагането на дисциплинарното наказание е дадена възможност на служителя да представи пред ДНО писмени обяснения относно вмененото му дисциплинарно нарушение. С оглед на всичко изложено съдът приема, че в хода на проведеното дисциплинарно производство по никакъв начин не е била ограничена възможността на инспектор Х. да участва в това производство и да упражни в пълен обем процесуалните си права, в т.ч. правото на защита. В съответствие с нормата на чл. 206, ал. 4 от ЗМВР наказанието е наложено след събиране и оценка на всички релевантни доказателства, които детайлно и хронологично са описани и обсъдени, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, в крайния акт. Предвид изложеното в хода на проведеното дисциплинарно производство и при издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила като основание по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на оспорения акт. Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед обхваща преценката налице ли са установените от ДНО релевантни юридически факти и доколко същите осъществяват състава на посочените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушения на служебната дисциплина и правилното определяне на вида и размера на наложената дисциплинарна санкция. Както вече беше посочено по-горе, Х. е санкциониран за констатирани три нарушения – неспазване на правилата за движение по пътищата /чл. 21, ал. 1 от ЗДвП/, като по този начин не е изпълнил изискванията на т. 28, буква „а“ от Етичния кодекс поведение на държавните служители в МВР. Според дисциплинарнонаказващия орган жалбоподателя е извършил 3 отделни нарушения, всяко от които е съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР. Съгласно чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР дисциплинарно наказание „порицание“ се налага за нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Разпоредбата на чл. 201, ал. 1, т. 2 дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“ се налага за системни нарушения на служебната дисциплина. Легално определение на понятието „системни нарушения“ е дадено в § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР, съгласно което такива са три или повече нарушения, извършени в продължение на една година. От анализа на посочените разпоредби следва, че законодателят е разграничил самостоятелното нарушение на етичните правила за поведение, за което е предвидено дисциплинарно наказание „порицание“, от случаите, при които поведението на служителя разкрива белезите на системност, обуславяща налагането на по-тежко дисциплинарно наказание. Системността не представлява самостоятелно фактическо деяние, а правна характеристика на множество отделни нарушения на служебната дисциплина, осъществени в определения от закона период от време. За приложението на чл. 201, ал. 1, т. 2 ЗМВР е необходимо да бъдат установени най-малко три конкретни нарушения, всяко от които да осъществява самостоятелно признаците на дисциплинарно нарушение и да е извършено в рамките на една година. Единствено наличието на изискуемия брой нарушения в посочения времеви период не е достатъчно, ако не е доказано, че всяко от тях е осъществено от съответния служител. От събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин извършването на вмененото на жалбоподателя дисциплинарно нарушение. Не е спорно между страните, че на посочените в оспорената заповед дати и място с автоматизирано техническо средство е установено движение на моторно превозно средство с превишена спрямо разрешената скорост, за което са издадени 3 електронни фиша на името на жалбоподателя. Спорният по делото въпрос е свързан с авторството на нарушението, доколкото жалбоподателят твърди, че на процесните дати автомобилът е управляван от Е. К.. В тази връзка следва да се съобрази, че установяването на нарушение на правилата за движение по пътищата посредством автоматизирано техническо средство и ангажирането на административнонаказателната отговорност на собственика на превозното средство не са равнозначни на установяване на лично извършено от него дисциплинарно нарушение. Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП урежда специален ред за реализиране на административнонаказателна отговорност във връзка с нарушения, извършени с моторно превозно средство. Същата допуска санкциониране на собственика, когато не е посочено лицето, на което е предоставено управлението на автомобила. От своя страна разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП предвижда възможност за посочване на действителния водач по установения в закона ред. Следователно не подаването на декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП обуславя предвидените в закона последици в административнонаказателното производство, но не създава необорима презумпция, че собственикът лично е управлявал автомобила към момента на извършване на нарушението. Още по-малко това обстоятелство може да замести необходимостта от установяване на конкретно поведение на държавния служител, когато именно то е посочено като основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Дисциплинарната отговорност по ЗМВР има самостоятелен характер и предпоставя установяването на конкретно нарушение на служебната дисциплина, осъществено от служителя. Когато дисциплинарно наказващият орган е приел, че нарушението се изразява в лично управление на моторно превозно средство с превишена скорост, именно това фактическо поведение подлежи на доказване. Не е достатъчно да се установи, че автомобилът е собственост на служителя или че на негово име е издаден електронен фиш, тъй като тези обстоятелства не са тъждествени с фактическото упражняване на управлението. В случая в подкрепа на твърдението си, че не е управлявал автомобила, И. Х. е представил пълномощно, от което се установява, че е предоставил на трето лице права във връзка с ползването и управлението му в процесния период. Действително този документ, разгледан самостоятелно, не установява кой е бил водачът към конкретната дата и час. Неговото доказателствено значение обаче не следва да бъде преценявано изолирано, а във връзка с останалите събрани доказателства, включително с показанията на разпитания по делото свидетел. Ето защо, макар и пълномощното да е оспорено от страна на ответника по делото, същото не следва да бъде изключвано от доказателствения материал, тъй като съдържанието му се потвърждава от дадените свидетелски показания. Е. К. изрично заявява, че именно той е управлявал процесния автомобил към момента на установяване на нарушенията. При преценката на тези показания съдът съобразява, че същите са непосредствено доказателствено средство за установяване на спорното обстоятелство, доколкото свидетелят твърди лично участие в събитието. При липсата на установени вътрешни противоречия в показанията му, както и на други доказателства, които да ги опровергават, не са налице достатъчно основания същите да бъдат отхвърлени като недостоверни. Действително жалбоподателят не се е възползвал от предвидената в ЗДвП възможност да посочи друго лице като водач на автомобила. Законът не установява забрана обстоятелството кой действително е управлявал автомобила да бъде доказвано със свидетелски показания в производството по оспорване на дисциплинарното наказание, нито обвързва доказателствената им стойност с предварителното подаване на декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. В тази насока следва да се отчете и различният предмет на двете производства. Докато в административнонаказателното производство по ЗДвП отговорността може да бъде реализирана спрямо собственика на автомобила при предвидените в закона предпоставки, в дисциплинарното производство подлежи на установяване извършването на конкретно нарушение на служебната дисциплина от държавния служител. Поради това последиците от не посочването на действителния водач по реда на ЗДвП не могат автоматично да бъдат пренесени при преценката на основанията за ангажиране на дисциплинарната отговорност. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК доказателствената тежест за установяване на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт, е възложена на административния орган. В разглеждания случай това означава дисциплинарнонаказващият орган да установи не само обективния факт на заснетото превишаване на разрешената скорост, но и обстоятелството, че именно жалбоподателят е осъществил управлението на автомобила, доколкото такова поведение му е вменено със заповедта. Не може да се приеме, че тази доказателствена тежест е изпълнена единствено с представянето на електронен фиш, издаден на името на жалбоподателя, при положение, че същият не съдържа данни, позволяващи индивидуализиране на лицето, което фактически е управлявало автомобила, а по делото са събрани и доказателства, сочещи на управление от друго лице. При това положение изводът на дисциплинарно наказващия орган относно авторството на нарушението почива на приравняване на качеството собственик на автомобила с качеството водач към момента на извършване на нарушението. Подобен подход не може да бъде възприет, тъй като води до ангажиране на лична дисциплинарна отговорност въз основа на обстоятелства, които не установяват непосредствено извършването на вмененото деяние. Съдът намира, че съвкупната преценка на доказателствата не позволява да се направи обоснован извод, че жалбоподателят е управлявал процесното моторно превозно средство с превишена скорост. Наличието на електронни фишове на името на И. Х. не преодолява съществуващата неяснота относно самоличността на действителния водач, още повече при събраните в съдебното производство доказателства за управление на автомобила от друго лице. Ето защо, при недоказаност на авторството на вмененото нарушение, не са установени фактическите предпоставки за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя на посоченото в заповедта основание. Оспореният административен акт се явява постановен при неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменен. При този изход от правния спор основателна се явява заявената от жалбоподателя претенция за присъждане на разноски в размер на 415,11 евро, от които 5,11 евро – държавна такса и 410 евро – адвокатско възнаграждение, които на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъдат платени от бюджета на органа, издал отменения административен акт. Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, съдът