Решение № 4367 от 7.4.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 2563/2025 г.

Производството е по реда на чл.285 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във вр. с чл.203 от АПК и е образувано по искова молба на К. Н. Б., [ЕГН], изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затворническо общежитие /ЗО/ [населено място] към затвора [населено място], срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ за присъждане на обезщетение в размер на 80 000 /осемдесет хиляди/ лв. заедно със законната лихва от датата на увреждането заради причинени му неимуществени вреди по време на престоя му в посоченото затворническо общежитие от затворен тип за периода от 04.12.2020 г. до 04.12.2025 г.. Твърди се нечовешко и унизително отношение към ищеца – бил е настанен в килия №308, в която имало четири легла, една маса и един стол, поради което общата непокрита площ за четиримата лишени от свобода била общо 5 кв.м. ; нямал достъп до топла вода и се къпел само два пъти седмично; водата от чешмата в килията не била годна за пиене, тъй като имала утайка, поради което го болели бъбреците; имало дървеници и хлебарки, които го хапели постоянно и му създавали дискомфорт; когато трябвало да пътува към Варна с конвой в служебния автомобил нямало предпазни колани за пътуващите ; в ЗО [населено място] лекар и зъболекар идвали само един - два пъти месечно, като лишените от свобода получавали единствено аналгин или темпалгин; поради ограниченото време за ползване на банята /1 час/ във вторник или петък, както и поради недостатъчния брой душове и голямото количество лишени от свобода . Тези условия причинявали на ищеца страдания и му уронвали човешкото достойнство. В първото открито съдебно заседание по искане на ищца съдът допусна изменение на иска и по-специално на неговото фактическо основание относно претендирания период за обезщетяване, а именно измени същия от 04.12.2020г. до 30.10.2025г. Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" , представляван от ст. юрисконсулт Св. С., депозира писмен отговор на жалбата с позиция за недопустимост на предявения иск поради липса на коректно посочен период за обезщетяване , а в условията на евентуалност оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана, излагайки правни доводи в подкрепа на своята теза. Твърди се ,че в производства по чл. 284 ЗИНЗС в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът му е причинил увреждане на правата .Следва да е извършено нарушение по чл. 3 от същия закон, който законов текст забранява жестокото, нечовешкото и унизителното отношение към лишените от свобода и поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържане под стража“. В исковата молба не се сочат противоправни фактически действия и бездействия от страна на служители на ответника, с които да са нарушени разпоредби на ЗИНЗС, ППЗИНЗС и ЕКЗПЧОС. Няма надхвърляне на минималния предел на ограничения, които са пряк резултат от упражнената наказателна репресия за извършеното престъпление. Моли съда да отхвърли ищцовата претенция изцяло .Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участващият в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на предявения иск. Сочи, че преценката на събраните по делото доказателства не обосновава извод за незаконосъобразни действия и бездействия на служителя на ответната страна, още по малко такива, които осъществяват състав на нарушение по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС. На основание изложеното пледира за отхвърляне на иска. Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното: К. Н. Б. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ считано от 14.06.2019г. Ищецът твърди, че през претендирания за обезщетяване период / 04.12.2020г. - 30.10.2025г./ е бил в затворническото общежитие в с Разделна, което е част от структурата на затвора [населено място], но според събрана информация от началника на затвора [населено място] ищецът е бил в затвора [населено място] от 04.12.2020г. до 01.07.2021г. , след което е бил преместен в ЗО [населено място] , където се намира и към настоящият момент /л.50 от делото/. Следователно за първите 8 месеца от претендирания период на нечовешко отношение към Б. в ЗО [населено място] той не е пребивавал в това затворническо общежитие. От представените от ответника писмени протоколи за ДДД обработки – 33 броя , протоколи за извършени услуги, протоколи-инспекционен лист за извършена ДДД обработка и приемо-предавателни протоколи за извършена ДДД обработка – 23 бр., е видно, че периодично е била извършвана дезинсекция и дератизация срещу хлебарки, дървеници, сив плъх, комари, мухи, оси, кърлежи на затворническите помещения в ЗО [населено място] . / л. 54-149 от делото/. През 2016 год. в ЗО „Разделна“ е бил извършен цялостен ремонт със финансиране по Норвежкия финансов механизъм, като във всяко спално помещение е бил изграден самостоятелен санитарен възел с достъп до течаща вода за л.св. /годна за пиене/. За тази цел за посочения период са били извършени регулярни 32 лабораторни изследвания на водата ,за които са изготвени протоколи за изпитване от лабораторен изпитвателен комплекс при РЗИ-Варна, от които е видно, че водите, предназначени за питейно-битови цели – ведомствен водоизточник в [населено място], ЗО Разделна отговарят като качество на БДС стандарти /л. 150-183 от делото/. Според представените по делото сведения от началника на затвора [населено място] по реда на чл. 284, ал.3 ЗИНЗС за процесния период няма давани задължителни предписания от органите на държавния здравен контрол или от медицинската служба на затвора заради здравен риск относно качеството на водата . Съгласно събраните по делото заповеди №114/26.08.2016год., № 31/03.02.2022год. и № 334/06.06.2023год. на началника на ЗО „Разделна“ , издадени на основание чл. 151, ал.1 от ЗИНЗС през претендирания за обезщетяване период е била създадена организация за къпане на лишените от свобода в ЗО [населено място], като на лишените от свобода, които не полагат труд , е осигурено два пъти къпане в седмицата, а на работещите затворници- всеки ден /л. 191-193 от делото/. За обезпечаването на нуждите от топла вода са били осигурени на разположение четири бойлера, всеки от които с вместимост от по 1000 литра. При изпълнението на заповедта относно график за къпане е било подсигурено необходимото количество топла вода за лишените от свобода според събраната информация от началника на затвора [населено място] . За установяване на релевантните факти по делото ответникът представи извлечение от книга за медицински прегледи на лишените от свобода на ЗО [населено място] към затвора -Варна с данни за извършени медицински прегледи на лишените от свобода за периода 14.09.2023 г. до 15.08.2025 г. , включително на ищеца Представени са и извадки от журнала за периода от 04.10.2023 г. до 17.04.2024 г. /л. 259 – 277/, за периода от 03.08.2020 г. до 22.09.2023 г. /л. 279 - 300/, за периода от 30.06.2021 г. до 25.10.2023 г. /л.301- 334/, за периода от 29.08.2024г. до 05.12.2024г. /л.335-343/, за периода от 27.02.2025г. – 03.06.2025г. /л.344-349/, за периода 13.03.2024г.-16.05.2024г. /л.351-352/ и за периода 31.07.2025г.-06.11.2025г. /л.354-355/. Според писмо ИЗ-7749/24.11.2025г. на началника на затвора – Варна във всяка група на л. св. има книга за записване и извършване на медицински прегледи на затворниците , които се водят от постовите надзиратели. В същата тази книга се вписват желаещите за посещение при медицински специалисти в ЗО „Разделна“, а именно за дентална медицина или извършване на медицински преглед. В процесния период л. св. К. Н. Б. е записан общо 199 пъти в книгата за извършване на медицински прегледи. За периода 04.12.2020 год. до настоящия момент л. св. Б. е посетил общо 163 пъти медицински специалист в ЗО „Разделна“. Бил е конвоиран 15 пъти до Затвора - Варна, където са му били извършвани медицински прегледи, видно и от цитираните по-горе писмени доказателства. К. Б. е бил извеждан два пъти до МБАЛ „Света Анна“ - Варна и ДКЦ 4. По отношение на здравословното състояние на л.св. Б. е било изготвено медицинско становище от д-р А. Б. , в което е посочил , че за процесния период от време К. Б. многократно е посещавал медицински кабинет в ЗО [населено място], където са му били предоставени съответните лекарства, според оплакванията му. Бил е конвоиран многократно в затвора - Варна за провеждане на преглед от общопрактикуващ лекар. За Б. три пъти е бил викан екип на спешна медицинска помощ. За периода от 13.07.2023год. до 16.07.2023год. на л.св. Б. е бил издаден болничен лист от доктор Берлин заради травма на ръката. За период от 20 дни считано от 18.10.2023год. е било прекъсвано изпълнението на наказанието на ищеца заради хоспитализация и провеждане на оперативно лечение на абдоминална херния /л. 194-205, 377-378 от делото/. Изложените по-горе данни се потвърждават от представени конвойни писма, заповеди за конвоиране на лишени от свобода, заповеди за конвоиране на ищеца при спешен случай /л.358-376/. От разпита на свидетеля Х. И. Д., който от шест месеца е настанен в ЗО [населено място] , се установява, че познава Б. от престоят им в затвора при предходни осъждания. Килиите в ЗО [населено място] са приблизително с еднаква площ- около три на шест метра и се обитават от трима или четирима затворници. Допреди два месеца Б. е бил в килия № 308 с още двама лишени от свобода. В килията има мивка и чешма за питейна вода, като водата става за пиене и няма мирис . На всеки етаж има баня, както и на партера, която се ползва от работещите. Банята се отваря в 13.30ч. и докато не се изкъпят лишените от свобода не се затваря. Свидетелят твърди, че всички затворници успяват да се изкъпят в рамките на определения от началника график за баня. Докато свидетелят е бил в общежитието , К. не е полагал труд . ЗО [населено място] се посещава от лекар и зъболекар от затвора [населено място]. Медицинската сестра също всяка седмица. Ако възникне нужда от спешна медицинска помощ , затворниците се водят до Варна с конвой. Спешните случаи се водят в затвора или в болници. Лекарят идва един или два пъти в седмица, а в другите дни от седмицата идва мед. сестра. Има тетрадка, в която старшината записва желаещите да ползват медицински услуги. Разпитаният в качеството на свидетел Д. П. И. посочва, че познава ищеца от предходен престой в затвора- [населено място] .Килиите в ЗО [населено място] са еднакви - около 16.8 кв. м. с тоалетната. В момента в килия са по четири човека . Според свидетеля в килиите винаги е имало дървеници , въпреки редовното пръскане от външна фирма, защото ако затворниците от една килия не желаят да се пръска с препарат в тяхната килия , от фирмата за дератизация и дезинсекция, не пръскат помещението . Във всяка килия има вода, която не става за пиене- имало песъчинки и свидетелят поставя марля за пречистване. Къпането на затворниците на третия етаж на ЗО [населено място] ставало по график два пъти в седмицата в зависимост от това дали и къде ходят на работа. Тези ,които работели ,се къпели всеки ден, а тези ,които не работят ,се къпели по график два пъти седмично. В рамките на 60 минути всички трябвало да се изкъпят на четири работещи душа . Душовете в банята на третия етаж били шест или осем, но постоянно работели пет. Имало топла вода, но не всеки път. Лекар и зъболекар идвали, но не се спазвал графика. Обикновено, лекарят казвал ,че няма лекарства и лишените от свобода трябвало да си набавят сами необходимите лекарства. Свидетелят М. В. М. посочва , че познава ищеца от времето, през което е пребивавал в ЗО „Разделна“, понеже е изтърпял наказанието си на 21.11.2025г. Свидетелят бил настанен в килия № 312, а К. бил в килия № 307 или 308, а после се изместил в килия № 309. В килия били първоначално по трима лишени от свобода, а към края на м. юни 2025г. по четирима. Килията на К. била около 16-17кв.м., и имало нормалната площ от четири квадрата за трима или четирима човека. К. не е работил в работническото общежитие, докато свидетелят е бил там. Преди това Б. е работил в цеха за палети към ЗО „Разделна“. Докато свидетелят бил в общежитието , имало медицинска сестра, а в четвъртък идвали лекар и зъболекар. Посещението при доктор ставало чрез записване в специална книга. Според свидетеля във всички затвори имало дървеници вкл. затвора в Бургас, затвора в Сливен и затвора-Варна. По времето на пребиваването му в ЗО „Разделна“, лишените от свобода сами се справили с дървениците като използвали грес и кислол. Свидетелят заяви, че водата в общежитието всеки петък се хлорирала и била годна за пиене. Работещите затворници всеки ден се къпели, а останалите - всеки вторник и петък от 13.30ч. до 14.30ч. В банята на третия етаж от осем душа постоянно се използвали пет. Проблем с топлата вода на третия етаж е нямало. Според свидетеля водата от два големи работещи бойлери, със сигурност е стигала за нуждите на работилницата, кухнята и баните. Свидетелят М. Д. М., работещ като главен надзирател в ЗО „Разделна“ към затвора-Варна , твърди, че познава ищеца. Посочва ,че максимално допустимия брой затворници в килия , е четирима, като във всяка килия има вишка, шкафчета, тоалетна и мивка, а лишените от свобода си поддържат сами килиите. Всички килии са еднакви по площ и лишените от свобода имат осигурено пространство съобразно наредбата. По отношение на водоподаването свидетелят посочва, че общежитието ползва собствен водоизточник, като през летния период е имало проблем с водоподаването заради природата и потреблението. През зимния период имало топла вода постоянно. Работещите затворници се къпели всеки ден, а тези ,които не работят ,се къпели два пъти седмично по график. Постоянно се е извършвала дезинсекция и дератизация в затворническото общежитие, включително на третия етаж, където е бил Б. . От периода на „Ковид“ имало назначен лишен от свобода със заповед на началника на ЗО „Разделна“, който всеки месец се занимава с пръскане срещу гризачи , дървеници и хлебарки . В ЗО „Разделна“ медицинското обслужване се осъществявало от лекар , назначен по граждански договор, който посещава един път седмично ЗО. Медицинската сестра, която е назначена от затвора-Варна , идва в понеделник и вторник. Прегледът при лекаря ставал със записване в книга за медицински преглед, която се водела като дневник. Спешните случаи се преглеждали с предимство пред записаните по ред. Денталната помощ била организирана по същият начин и към настоящият момент имало дентален специалист. Свидетелят заявява , че К. Б. не се е оплаквал за неоказана му медицинска помощ. Къпането на лишените от свобода в общата баня ставало, като им се осигурявало достатъчно време да се изкъпят, след като се върнат от работа. За продължителността на къпане нямало издадена заповед . Отговорникът на банята бил назначен на 4-часов работен ден. Нямало фиксирано време за къпане. Свидетелят М. М. Л., изпълняващ длъжността „стоковед“ на ЗО [населено място], познава ищеца от края на м. ноември 2019г., когато е започнал работа в общежитието. Свидетелят твърди , че лишените от свобода, които работят, се къпят всеки ден след прибиране от работа, а неработещите затворници се къпят два пъти седмично по определен график от началника. В дните ,през които К. е работил, той е имал право да се изкъпе след прибиране от работа. Според свидетеля лишените от свобода имат един час да се изкъпят при осем душа в банята. Свидетелят посочва, че ЗО има собствен водоизточник, водата от който е годна за пиене и готвене , нямало е замърсяване на водата. Водата се изследва на три месеца и протоколите от пробите се изпращат на РЗИ Варна, а качеството на водата е в допустимите стойности. Свидетелят заявява , че откакто работи в ЗО [населено място] , не знае РЗИ да е давало задължителни предписание за дезинфекция на водата. По отношение на дезинсекцията на килиите, свидетелят обяснява , че един път месечно се пръска срещу вредители, като в момента същата дейност се извършва от колега, който е минал обучение за това. Свидетелят заявява , че не му е известно К. Б. да е подавал жалби във връзка с условията в неговата килия и ползването на общата баня. В случай на повреда в банята, свидетелят посочва, че изготвя докладна, а лишени от свобода извършват ремонтите. Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи: Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 от с. з. се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към министерство на правосъдието е юридическо лице / чл.12, ал.2 ЗИНЗС / и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби / чл.12, ал.1 ЗИНЗС/ . Според чл. 12, ал. 3 от с.з. затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията" са териториални служби на ГДИН. В тази връзка за вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията" и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При тази правна рамка Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е надлежен субект с пасивна процесуална легитимация по предявения иск от К. Б. . Законодателят е въвел оборима законова презумпция с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС , а именно до доказване на противното настъпването на неимуществени вреди за лишените от свобода се предполага , но само в случаите по ал.1 от същата правна норма, задължителен елемент от презумптивната предпоставка е допуснато нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС- поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Следователно настъпването на неимуществени вреди не се нуждае от доказване само в случаите на извършено нарушение по смисъла на чл. 3 от посочения нормативен акт и в тежест на ищеца е доказването на нечовешко или унизително отношение от затворническата администрация. Доказването следва да бъде главно , което означава, че следва да създаде убеденост , а не само съмнение за настъпване на твърдяния юридически факт. По категоричен начин от събраните непротиворечиви помежду си доказателствени източници се установи жилищна площ от 4 кв.м. за Б.. Всички разпитани свидетели твърдят приблизително еднаква площ на килиите- около 16 кв.м., а според справката на началника на затвора килия № 308 е с площ от 18.06 кв.м. При четирима затворници в тази килия всеки от тях ползва по 4 кв.м. жилищна площ , което отговаря на законовите. Следва да се съобразят и свид. показания на М. М., че едва от м. юни 2025г. в килията на Б. са били четирима , а преди това са били трима затворници. Според чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода е не по-малка от 4 кв. м. Б. изразява недоволство от свободната площ на килията предвид съществуващото обзавеждане в нея , но затворническата администрация е длъжна да спазва и минимумът обзавеждане на спалните помещения по чл.21, ал.1 от ППЗИНЗС във вр.с чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС - отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване. В този контекст не е налице недостатъчна жилищна площ за подателя на исковата претенция. Ищецът не проведе успешно главно доказване на твърдението си за липса на достъп до топла вода, недостатъчно време за къпане и лошо качество на питейната вода. Началникът на затвора -Варна е издал нарочни заповеди относно графика за къпане на лишените от свобода , отчитайки обстоятелството , че някои от затворниците полагат труд ,като за последните е разпоредил осигуряване на ежедневно къпане, а на останалите затворници- два пъти в седмицата. Това разпореждане не накърнява човешкото достойнство на Б. и сочи за създадена ефективна организация по спазване на правото на лична хигиена от обитаващите ЗО [населено място] . Разпореждането на началника на затвора кореспондира с разпоредбата на чл. 21, ал. 6 от ППЗИНЗС, според която на лишените от свобода се създават условия за къпане не по-малко от два пъти седмично и за изпиране на дрехите, спалното и личното бельо. За пълнота на изложението следва да се посочи, че за процесния период от Б. е полагал труд общо 804 дни предвид справката от началника на затвора -Варна / л. 400/ , което означава осигурено му повече от два пъти в седмицата къпане, а именно всеки ден от седмицата. Няма издаден административен акт за времетраенето на къпането, но е имало определен доброволец от лишените от свобода , който е отговарял за реда, дисциплината и времетраенето при къпане . Ищецът направи признание в съд. производство, че не е подавал жалби до началника на затвора -Варна за недостатъчно време за къпане, като логичното обяснение за подобна пасивност е осигуреното нужно време за къпане. В подкрепа на горното са и показанията на водения от ищеца свидетел Х. И. Д. , който категорично заяви, че докато не се изкъпят лишените от свобода, банята не се затваря, като всички лишени от свобода успяват да се изкъпят по определения график. В същия смисъл са показанията на свидетеля на ищеца М. В. М. , според който проблем с топлата вода на третия етаж е нямало, като водата от двата големи работещи бойлери, със сигурност е стигала за нуждите на работилницата, кухнята и баните. Очевидно оплакванията на ищеца за липса на достатъчно топла вода и време за ползване на баня се опровергават дори и от ангажираните от него гласни доказателства. Горните свидетелски показания, кореспондират и с показанията на свидетеля М. Д. М. / гл. надзирател в ЗО [населено място]/ , който заяви ,че „постоянно има топла вода, като работещите затворници се къпят всеки ден, а другите два пъти седмично по график. За продължителността на къпане няма заповед и всеки може да седи, колкото си иска в банята. Понякога се допуска да се къпят и когато са спортували-събота или неделя. Няма фиксирано време за къпане“. Липсата на осигурена възможност за ежедневно къпане на ищеца и когато не е полагал труд , а само е престоявал в килията , не може да се квалифицира като увреждащо човешкото му достойнство обстоятелство. Двукратно гарантираната му възможност за къпане в рамките на една седмица с цел поддържане на лична хигиена , след като Държавата му е предоставила безплатно топла вода, сапун, дрехи т.е. без никакви разходи от страна на затворника, съдът не счита, че може да се разглежда като страдание с интензитет, надхвърлящ неизбежното ниво при изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“. Безспорен факт предвид събраните писмени и гласни доказателства е наличието на течаща вода в килията на ищеца. Не се доказа по стандарта на главното доказване твърдението на Б., че водата от собствения водоизточник на ЗО [населено място] да е негодна за пиене , тъй като събраните протоколи на РЗИ – Варна сочат за редовни проверки за качеството на водата , а и няма по повод тези периодични проверки издадени задължителни предписания от медицинската служба или от органи на държавния здравен контрол заради установен здравен риск . Причина за липсата на издавани предписания са действията на затворническата администрация всеки петък водата да се хлорира . В тази насока са свид. показания на затворника М. В. М. и на свид. Х. И. Д. . Обстоятелството ,че понякога е имало песъчинки във водата не означава ,че същата не става за пиене , още повече че с подобно качество е водата и във водопроводната мрежа на ВиК Варна . Оплакването на Б. е лишено от основателност, защото самият той не твърди да е настъпило увреждане на неговите бъбреци от приеманата вода . Събраните писмени и гласни доказателства опровергават истинността на ищцовото твърдение за лоши битови условия заради незаконно бездействие на затворническата администрация по дезинсекция и дератизация. Приобщените писмени протоколи свидетелства за общо 54 дезинсекции от външни фирми , а според свид. показания на М. М. и М. Л. освен тези мерки след „ковид“ пандемията всеки месец лишен от свобода е пръскал допълнително срещу вредители . Общоизвестен факт е , че борбата с дървеници и хлебарки изисква постоянство, за да има успешен край . Наличието на вредители, въпреки постоянно полаганите усилия от затворническата администрация за борба с тях, не означава, че всяка периодична обработка на площите е неефективна и некачествена. Напротив, обстоятелството, че периодично се извършват мероприятия в тази насока, сочи на извод, че администрацията не е бездействала. В потвърждение на този факт са показанията на свидетелят на ищеца Х. И. Д. , който твърди , че не е виждал дървеници в килиите. Възможното наличие на дървеници и хлебарки въпреки създадената организация за редовно пръскане е безотговорното поведение на самите затворници. Първо, предвид чл.21, ал.2 от ППЗИНЗС задължението за полагане на грижи и поддържане на хигиена в спалните помещения е възложено на самите лишени от свобода, което би спомогнало за избягване или намаляване на вредители в тези помещения, в какъвто смисъл са и показанията на свидетеля на ищеца М. В. М., който посочи, че лишените от свобода в неговата килия сами са се справили с дървениците. Второ , невъзможността за пълно унищожаване на посочените вредители е поради нежелание на затворници от отделни килии да се пръска в обитаваните от тях помещения – твърдян факт от свид. Д. И.. След като при дезинсекция и дератизация не се пръскат всички килии поради зачитане правата на лишените от свобода , няма незаконно бездействие на затворническата администрация, още повече умишлено бездействие. Съдът в Страсбург определя като “нечовешко” отношение такова , което е умишлено, прилагано е в продължение на часове и е причинило или фактическа телесна повреда, или силно физическо и психическо страдание. Той счита едно отношение за “унизително”, когато то е било такова, че е предизвикало в жертвите усещания за страх, страдание и малоценност, които могат да ги унижат и обидят (виж Kuda v. Poland GC, no. 30210/96, § 92, ECПЧ 2000 XI). Предприетите от администрацията на затвора-Варна действия по периодична дезинсекция от външна фирма, както и допълнително пръскане на килиите всеки месец от лишени от свобода не може да се разглеждат като умишлено поведение , целящо унижаване на К. Б. . Освен това ищецът не твърди изживяно по критериите на цитираната съдебна практика „силно физическо или психическо страдание“, телесна повреда от ухапвания от дървеници или изживяно със силна интензивност унижение . Не се установи и следващото релевирано в исковата молба нарушение - липсата на осигурен достъп до медицинско обслужване. Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1, изр. първо от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лицата. Нормативния акт, който урежда медицинското обслужване на лишените от свобода лица е Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода. Медицинското обслужване се осъществява от медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, които са част от националната система за здравеопазване и медицинска помощ. В медицинските центрове към затворите затворническите общежития и поправителните домове се осъществява дентална помощ, спешна медицинска помощ, първична медицинска помощ, специализирана извънболнична помощ, както и профилактика за укрепване и поддържане на физическото и психическото здраве на лицата. Лишените от свобода се изпращат в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, когато в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение; се налага лечение на инфекциозни заболявания; са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания. Видно от т. 4 на писмо с.д. 2824/11.02.2026г. на началника на затвора -Варна, което е годно доказателствено средство предвид правилото на чл. 284, ал.3 ЗИНЗС през процесния период в ЗО [населено място] е имало назначени на граждански договори специалисти по дентална медицина – от м. 02.2020г. до 18.01.2021г. е бил сключен граждански договор с доктор Н. Я. С.; от 01.04.2021г. до 01.08.2022г. е бил сключен граждански договор с доктор А. Н. Ч.; от 12.12.2022г. до 01.09.2024г. е бил сключен граждански договор с доктор В. Д. Д.. На 03.01.2025г. е бил сключен граждански договор с доктор Д. Г. Р. - специалист по дентална медицина към „Български зъболекарски съюз“ при Районна колегия-Варна за дентално обслужване на лишените от свобода, изтърпяващи наказание лишаване от свобода в затвора-Варна , който осъществява задълженията и до настоящия момент. От 01.12.2021г. до момента е сключен граждански договор с В. С. Р. - „медицинска сестра“ осъществяваща организация и контрол при осигуряване на здравни грижи на лишените от свобода изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“ в затворническо общежитие-Разделна. На 04.01.2021 г. е бил сключен граждански договор с доктор А. Б.- извършващ консултативна помощ и медицинско обслужване на лишените от свобода изтърпяващи наказание лишаване от свобода в ЗО „Разделна“, който осъществява задълженията и до настоящия момент. Следователно дори и при незаети щатни брой по трудов договор ръководството на затвора [населено място] е създало организация по медицинско и дентално обслужване на затворниците посредством сключването на граждански договори. От представената по делото книга за медицинските прегледи на л.св. се установява, че на К. Б. е било осигурено необходимото медицинско обслужване в рамките на процесния период от 5 години , като той е посетил общо 163 пъти медицински специалист в ЗО [населено място]. Именно поради възможността при всеки здравословен проблем Б. да бъде прегледан, той не твърди , че на конкретна дата през периода, за който претендира обезщетение, да не му е била оказана медицинска помощ. Недоволството му е заради посещения от лекар само в определени дни от седмицата, но според събраната информация от началника на затвора при здравословен проблем, когато не е имало медицинско лице в ЗО [населено място], затворниците са били конвоирани за преглед в затвора -Варна или в болници. Така за процесния период Б. общо 15 пъти е бил конвоиран за медицински преглед , което означава осигурена медицинска грижа, дори и без назначен лекар в затворническото общежитие. С. Б. в съдебния процес направи признание, че не е подавал жалби до началника на затвора -Варна за отказано му посещение при лекар или зъболекар. Следователно това оплакване се заявява единствено , за да обслужи преследвана от ищеца цел по присъждане на обезщетение. За пълнота на изложението е нужно да се посочи също ,че нямо от страна на Б. и твърдение за непредоставени му лекарства от медицинския център по изпълнение на издадена му рецепта от лекар-специалист. С оглед на горното за процесния период ищецът е получавал адекватно медицинско обслужване. По арг. от чл. 137, ал. 1 от ЗИНЗС, в случай на несъгласие с определената диагноза или назначеното лечение лишеният от свобода за своя сметка е можел да поиска консултация със специалисти от други болнични заведения. Недоказано остана и последното оплакване на ищеца, че по време на извозването с конвой не е имало обезопасителни колани в служебния автомобил. Видно от отговора по т. 3 от писмо с.д. 2824/11.02.2026г. на 03.02.2026 г. и представен рапорт № 006-20-64/03.02.2026 г. от деловодителя на затвора-Варна в деловодната система на посочения затвор не са намерени подадени и заведени жалби от л.св. К. Н. Б. относно липсата на обезопасителни колани в служебните автомобили, с които се конвоират лишените от свобода. А. Б. е считал , че уронващо човешкото му достойнство е отсъствието на обезопасителни колани за пътниците в конвоиращия автомобил , е необяснимо защо не е сезирал началника на затвора, за да може да се спазят неговите права . Възможното обяснение е , че това твърдение е недостоверно и се заявява, за да послужи като допълнителен довод на исковата му претенция за обезщетение. В обобщение липсват незаконни действия или бездействия на администрацията на затвора-Варна, които да имат за последица унизително или нечовешко отношение към ищеца при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода „ . След като не се доказа съществуване на предпоставките по чл. 3 от ЗИНЗС, оборимата презумпция по чл. 284, ал.5 от същия закон не произвежда правно действие . В тази връзка исковата претенция на К. Б. е неоснователна и съдът следва да я остави без уважение. Независимо от изхода на правния спор допустимото искане на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е лишено от основателност. Съгласно чл. 286, ал. 2, изр. 1 от ЗИНЗС когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 от ГПК, са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т. е. разноски, направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. По аргумент от горните текстове на ГПК и нормата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството. Обратно - при частично или пълно уважаване на иска, ответникът заплаща на ищеца разноски за производството, както и заплатената от него държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Мотивиран от изложените съображения, Административен съд – Варна