Решение № 843 от 24.7.2026 г. на Районен съд - Кюстендил по дело № 3418/2026 г.

Производството е по реда на чл. 130, ал. 3 СК, вр. с чл. 530 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на Ч. П. А., с ЕГН ••••••••••, в качеството му на настойник на запретеното лице Н. И. Д., с ЕГН ••••••••••, да му бъде разрешено да преведе сумата от 211,04 евро, дължима за заплащане на такса за ползване на социална услуга в •••, общ. Кюстендил, за месец юни 2026 г., от които 136,41 евро – 50 % от дохода на лицето, и 74,63 евро – сума, необходима за покриване на разликата до пълния размер на таксата, от сметка с IBAN: ••• по сметка на Община Кюстендил с IBAN: •••. Съдът, след като се запозна с молбата и приложените към нея писмени доказателства, приема следното за установено от фактическа и правна страна: Представени са писмени доказателства за поставянето под пълно запрещение на Н. И. Д. (Решение № ••• от ••• по гр. д. № ••• г. на Окръжен съд – Кюстендил); за настаняването й в •••, общ. Кюстендил (Решение № ••• от •••4 г. по гр. д. № ••• г. на Районен съд – Кюстендил); за представителната власт на настойника (удостоверение, издадено от кмета на Община Кюстендил), както и положително мнение на настойническия съвет за разпореждане с посочената по-горе парична сума. Според чл. 130, ал. 3 СК извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето. По силата на чл. 165, ал. 4 СК разпоредбата на чл. 130, ал. 3 СК се прилага и за поставените под пълно запрещение лица. Целта е съдът да извърши преценка дали разпореждането е в интерес на лицето. Според чл. 2, ал. 1, т. 15 от Тарифата за социалните услуги, финансирани от държавния бюджет лицата, настанени в център за настаняване от семеен тип, заплащат 50% от доходите си като такса за предоставяната социална услуга. Според чл. 4, ал. 1, т. 1 от Тарифата за социалните услуги, финансирани от държавния бюджет такса в размер на действителните месечни разходи за издръжка на едно лице, настанено в специализирана институция или социална услуга в общността от резидентен тип, заплащат лицата, които имат вземания, влогове, дялови участия и ценни книжа, чиято обща стойност надхвърля 500 лв. В чл. 50, ал. 1 ЗСУ е уредено, че таксите за социални услуги, финансирани от държавния бюджет, се събират от кмета на общината или определени от него длъжностни лица. В случая поставеното под запрещение лице ползва социална услуга в общността от резидентен тип. Поради това дължи 50% от месечния си доход. Видно от представеното банково извлечение, общата стойност на сумата по влога на лицето надхвърля 500 лв. (с равностойност 255,65 евро). Претендираната сума за действителна издръжка е в разумен размер и съдът не намира причина да се усъмни в добросъвестността на настойника. Разпореждането е в интерес на запретеното лице. Предвид всичко изложено, съдът намира, че депозираната молба е основателна. Така мотивиран, съдът