Решение № 760 от 19.2.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 1089/2025 г.

Производството е по реда на чл. 148 и сл. АПК във вр. с чл. 89 ЗЗБ. Образувано е по жалба на О. К. против Констативен акт за резултатите от проверка, извършена на основание чл. 87 от Закон за защита при бедствия № КА-ПБЗН-СЗО-19-6 от 23.09.2025 г., съставен от Т. Ш. – инспектор по ЗН в група "Превантивен контрол и превантивна дейност" на сектор "Превантивна и контролна дейност" към РДПБЗН – Стара Загора. Оспорването е основано на твърдения за незаконосъобразност на оспорения акт поради допуснати съществени нарушения административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Поддържа се, административният акт бил издаден при пълна липса мотиви. Органът не бил установил дали в заливаемите територии, определени съгласно аварийния план за обекта, попадат строежи по чл.137ал.1 т.1 б“ г“ и „д“ от ЗУТ. Даденото предписание не съответствало на аварийния план и на констативните протоколи от 2023 г. и от 2025 година. О. К. била изпълнявала всички свои задължения. Твърди се, че констативният акт не съдържа посочване на адресата - лицето, спрямо което са насочени дадените предписания. Отправя се искане за отмяна на оспорения констативен акт. Ответникът – инспектор по ЗН в група "Превантивен контрол и превантивна дейност" на сектор "Превантивна и контролна дейност" към РДПБЗН – Стара Загора, изразява становище за неоснователност жалбата, като намира издадения КА за законосъобразен. Отправя искане за отхвърляне на жалбата,. Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна: Язовир „Шейново 2“ се намира върху [ПИ] по КККР, землище на [населено място], община Казанлък, област Стара Загора. Собственик е О. К.. Със Заповед № АП-07-30-17 от 03.04.2020 г. на областния управител на област Стара Загора, на основание чл. 138а, ал. 3 от ЗВ, вр. с чл. 141б от ЗВ и чл. 10 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние /НУРОТБЕЯССТОКТС/ е назначена комисия, на която е възложена задача да извърши категоризация на язовири на територията на област Търговище по степен на потенциална опасност. За Язовир „Шейново 2“ е определена първа категория по степен на потенциална опасност. Съгласно т. III от приобщения към доказателствения материал авариен план застрашени от заливане зони при провеждане на висока вълна, при недостатъчен обем на язовира през облекчителните съоръжения с обем, надхвърлящ проектните ХТС при авария, свързана с изпускането на големи количества вода, са [населено място] – хора, жилищни сгради, общинска улична мрежа. В точка 3.1.1 е пояснено, че образуването на висока вълна може да се дължи на продължителни валежи, при снеготопене, както и при протичане на двете явления, чиито водни количества могат да надхвърлят проектната документация на ХТС, в следствие на което има риск от преливане през короната и изнасяне на земни маси от язовирната стена и разрушаването й. В точка 4 от същия авариен план е предвидено, че при възникнало наводнение на речната система, но без очаквана заплаха за целостта на язовирната стена, е необходимо оповестяване на собственика, на компетентните органи и на населението, което може да бъде засегнато от контролираното и неконтролираното изпускане на води от язовира. Язовир „Шейново 2“, включен в списък на обектите, подлежащи на контрол по ЗЗБ на територията на РДПБЗН – Стара Загора /така график от 31.01.2025 година - стр. 25 и следващи от делото/. Язовир „Шейново 2“, представлява язовир от първа висока степен на потенциална опасност съгласно чл. 141, ал. 1 от ЗВ според изготвеното заключение на междуведомствената комисия от 16.11.2020 година. По отношение на язовир „Шейново 2“ е приложим критерият по т. 1. 1 от Приложение № 1 към чл. 10, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние (НУРОТБЕЯССТОКТС), приета по реда на чл. 141, ал. 2 от ЗВ, а именно: заплаха за човешки жертви, пряко засегнати хора в заливаемата зона; язовирът е в район, за който съществува значителен потенциален риск от наводнение от първа и втора категория, по смисъла на чл. 2/ ал.5 т.1/ и чл. 4, ал. 5 от Наредба № 1 и номенклатурата за видовете строежи /така изготвеното заключение на междуведомствената комиси - стр. 80 от делото/. Извършената категоризация е актуална към момента на извършването на проверката по силата на чл. 10, ал. 4, предложение първо от НУРОТБЕЯССТОКТС. С КА № КА –ПБЗН-СЗО-19-6 от 23.09.2025 година са дадени предписания на О. К. да изгради локална система за оповестяване за осигуряване на ранно предупреждение на персонала, компетентните органи и населението, осигуряваща възможност, съгласно изискванията на чл. 35, ал. 3, т. 5 от ЗЗБ, и чл.36 от Наредбата за условията и реда за функциониране на национална система за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и населението при бедствия и оповестяване на въздушна опасност. За да издаде оспорения в настоящото производство констативен акт, прието е от административния орган, че разпоредбата на чл. 35, ал. 3, т. 5 от ЗЗБ регламентира законово задължение за юридическите лица, собственици на обекти, осъществяващи дейност в обекти, представляващи строежи по 137, ал. 1, т. 1, буква "д" от ЗУТ, която представлява опасност за възникване на бедствие, да изграждат и поддържат локални системи за оповестяване (ЛСО). Съгласно изискването на чл. 35, ал. 3, т. 5 за язовира трябва да бъде изградена и поддържана ЛСО за осигуряване на ранно предупреждение на персонала, компетентните органи и населението. Условията и редът за изпълнението на изискванията са определени в Наредбата за условията и реда за функциониране на Националната система за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и населението при бедствия и за оповестяването при въздушна опасност, приета с Постановление № 48 от 01.03.2012 г. За обекта не са налице изключенията по чл. 35, ал. 5 от ЗЗБ, тъй като съгласно аварийния план на обекта водите му застрашават населено място – [населено място] . Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Жалбата е процесуална допустима, като подадена в срок от лице с правен интерес като пряко засегнато от оспорения административен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Този извод се налага по следните съображения: Съгласно чл. 168 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът следва да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона. Оспореният акт е издаден от компетентен орган - инспектор по ЗН в група "Превантивен контрол и превантивна дейност" на сектор "Превантивна и контролна дейност" към РДПБЗН – Стара Загора, който съгласно Заповед № 8121з – 812/17.07.2019 г. на министъра на вътрешните работи и Заповед № 1983з – 941/03.12.2024 г. на гл. комисар в ГД "Пожарна безопасност и защита на населението е оправомощен с правата по чл. 89 от ЗЗБ - даване на задължителни предписания по спазване и прилагане на приложимата нормативна уредба. Горното обуславя извод за компетентност на административния орган, респ. за липса отменително основание по чл. 146, т. 1 АПК. Оспореният акт е издаден в писмена форма и съдържа нормативно установените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Посочени са обективно и пълно фактическите основания за неговото постановяване. Изложените в акта факти съответстват на приложените по делото писмени доказателства. Не се установява порок във формата по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, който да обуславя отмяна на акта. Изводите в оспорения акт са формирани въз основа на приложения и приобщен в административната преписка доказателствен материал. Посредством свои фактически констатации обосновано е посочено действителното правно положение, не се установява непълнота на фактите, а след анализ и проверка на същите съдът приема, че те са и реално осъществени. Волята на административния орган е ясно изразена, не съществуват пропуски или грешки, което е предпоставка за правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на оспорващия да организира адекватно защитата си във висящия съдебен процес. Мотивирането на акта следва да бъде разгледано в съответствие с правилата за провеждане на процедурата пред административния орган, доколкото същественото им нарушаване води до ограничаване правото на защита и правото на участие в административния процес, респ. до отмяна на издадения акт – арг. чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 от АПК. В разглежданата хипотеза преценката на административния орган е направена след обсъждане на всички релевантни за случая факти и обстоятелства, в изпълнение на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК, изискващи индивидуалният административен акт да се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Съобразно служебното начало в административния процес от административния орган са събрани всички необходими доказателства, извършена е надлежна проверка на същите, а окончателният правен резултат е в съответствие с приетите фактически установявания. Не са допуснати съществени процесуални нарушения, обусловящи неправилно приложение на материалния закон, тъй като фактите вярно са подведени под съответните материалноправни разпоредби. В случай че жалбоподателят не се е запознал с всички събрани по преписката доказателства, това процесуално право той може да упражни в пълен обем в съдебния процес, като оспори писмените доказателства или представи нови такива. Основният спор между страните по делото се свежда до правилното приложение на материалния закон. Категоризацията на язовир „Шейново 2“ е извършено от междуведомствена комисия, назначена със заповед Заповед № АП-07-30-17 от 03.04.2020 г. на областния управител на област Стара Загора. Липсват подадени възражения за категоризация на язовира. Приобщен към доказателствения материал по делото е изходящ от ответника документ - утвърден от същия авариен план, съгласно който процесния обект представлява язовир, който съгласно класификацията си е от първа степен на потенциална опасност, поради което и собственикът му е задължено лице съгласно ЗЗБ. Задължението за изграждане на локална система за оповестяване за осигуряване на ранно предупреждение на персонала, компетентните органи и населението е нормативно регламентирано от разпоредбата на чл. 35, ал. 3, т. 5 от ЗЗБ, като именно О. К. е задължена да извърши горното съобразно чл. 35, ал. 3 вр. ал. 1 от ЗЗБ. Съгласно чл. 89, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗБ при осъществяване на контрол по спазването на този закон или на подзаконовите нормативни актове по прилагането му министърът на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица дават предписания, които органите на изпълнителната власт, юридическите лица и едноличните търговци са длъжни да изпълняват. В разпоредбата на чл. 7 от НУРОТБЕЯССТОКТС, издадена на основание чл. 141, ал. 2 от ЗВ, изрично е регламентирано задължението на собственика да отговаря за изпълнението на всички изисквания по Закона за водите и за осигуряването на безопасна експлоатация на язовирите. Съгласно чл. 57, ал. 1 и ал. 2 от НУРОТБЕЯССТОКТС аварийните планове на язовирите се изготвят от собственика/оператора по реда на чл. 35 от ЗЗБ и чл. 138а, ал. 1 и 2 от ЗВ, като специфичните изисквания за формата и съдържанието на аварийните планове на язовирите се определят с Наредбата. Съобразно т. 4. 8. от Приложение № 2 към чл. 57, ал. 2 от Наредбата аварийният план съдържа карти на уязвимите от заливане зони, които се изготвят за язовирите от първа висока степен на потенциална опасност съгласно чл. 141б от Закона за водите. Степента на потенциална опасност се определя съгласно Приложение № 1 към чл. 10, ал. 2 от Наредбата, като в настоящия случай язовирът е класифициран като такъв от първа степен на потенциална опасност. Съгласно посоченото в т. 4. 8. от Приложение № 2 към чл. 57, ал. 2 от Наредбата основната цел на картите на уязвимите от заливане зони е да се определят териториите, които ще бъдат наводнени от високата вълна при разрушаване на язовирната стена или от изпускане на водни обеми от язовира в аварийни условия, като тези карти са необходими, за да се улесни навременното уведомяване и евакуацията на райони, потенциално засегнати от разрушаване на язовирната стена или преминаване на висока вълна. Това води до извода, че първо се изготвят аварийни планове с карти на уязвимите от заливане зони на всеки обект, а след това се съставят планове за управление на риска от наводнения в целия район, в който може да има множество водоеми и водностопански съоръжения. Процесният язовир е класифициран от първа степен на потенциална опасност, предвид което собственикът е задължен да изготви авариен план за обекта, като изготви и приложи към същия и карта на уязвимите от заливане зони, което е и направено. В тази насока задължение на собственика на язовира е да изготви и локална система за оповестяване на ранно предупреждение на персонала, компетентните органи и населението, осигуряваща възможност съгласно изискванията на чл. 35, ал. 5 от ЗЗБ. По изложените съображения се налага изводът, че оспореното предписание, дадено с процесния констативен акт, е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването му, като съответства и на целта на закона, поради което не са налице основания за неговага отмяната. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК, Административен съд - Стара Загора