Решение № 135 от 9.12.2021 г. на Окръжен съд - Шумен по дело № 413/2021 г.

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №260109 от 13.07.2021г. по гр.д.№83/2021г., Районен съд - гр.Нови Пазар е уважил предявената искова претенция по чл.327, ал.1 от ТЗ, на "СУПЕР" ООД - гр.Кърджали, срещу "ВЕЛИНО" ЕООД гр.Нови Пазар, като е осъдил ответника да заплати на ищеца - 3500 лв. - главница, дължима по данъчна фактура №0001002962/17.05.2020г., за покупко-продажба на трактор Mitsubishi MT22 с товарач, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска-27.10.2020 г., до окончателното изплащане. Със същото решение ответника е осъден да заплати в полза на ищеца деловодни разноски в размер на 640 лева. Решението е обжалвано от ответника. Жалбоподателя намира решението за неправилно и незаконосъобразно по подробно изложени съображения, като моли същото да бъде отменено, и постановено друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена. Въззиваемата страна е подала отговор на жалбата, в който сочат че решението е правилно и законосъобразно, поради което молят да бъде потвърдено. Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима. Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество. Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна. Съдът намира за установено от фактическа страна следното: Видно от представеното по делото заверено копие от данъчна фактура №0001002962/17.05.2020г., издадена от ищцовото търговско дружество, с получател ответния търговец, е издаден счетоводен документ за покупката на трактор Mitsubishi MT22 с товарач, на стойност 10 000 лв., с вкл. ДДС, като е отбелязано, че стоката е получена на 17.05.2020 г. Фактурата е подписана и от двете страни. В нея не е посочен срок за плащане на договорената цена. От изготвената в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза се установява, че фактурата е осчетоводена в ищцовото дружество /в хронологичен регистър от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г., а в ответното дружество не е извършено осчетоводяване, както и заприхождаване отразено в инвентарната книга на трактор Митсубиши с товарач. В счетоводството на ответното дружество били представени два броя платежни документи: Авизо местен превод от 19.05.2020г. за сумата от 5000 лева, и от 27.07.2020г. за сумата от 1500 лева, с които била частично заплатена цената на процесния трактор. В отговора на исковата молба ответника признава преддоговорните отношения между страните и получаването на трактора, като въведението от него възражения са за нищожност на сделката поради липса на изискуемата от закона писмена форма, и за унищожаемост поради измама. Второ възражение се прави с твърдението, че бил подведен от ищеца да сключи сделката, с уверението, че трактора е годен за обработка на площите му и за прикачване на допълнителен инвентар, а се оказало, че трактора бил непригоден за притежавания от ответника инвентар. Въпреки горното, след неуспешни преговори, ответника излага, че се е съгласил със сключената сделка, с намерението след като придобие окончателно собствеността и документите, които я удостоверяват да продаде трактора, за това заплатил и част от сумата - 1500 лева, но в последствие страните отново не постигнали съгласие за приключването и плащането по сделката. Анализът на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: На първо място е необходимо да се отбележи, че съобразно константната съдебна практика /вкл. и такава по чл.290 ГПК - Решение № 56 от 10.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5143/2014 г., I г. о., Решение № 71 от 22.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 11/2009 г., I т. о., ТК /номера на последното дело е грешно посочен в предходното решение като 1120// продажбата на МПС, за което е съставена само фактура, е действителна, въпреки че според ЗДП се изисква писмен договор, или такъв с нотариална заверка на подписите като форма за действителност на сделката. Когато за продавача продажбата представлява търговска сделка, за която са приложими правилата на чл. 293 ТЗ и страните не са оспорвали действителността й, продажбата не е нищожна, макар и да не е била сключена в изискуемата от закона форма. Съгласно чл. 144, ал. 1 ЗДвП за прехвърлянето на нерегистрирани в страната моторни превозни средства /какъвто е процесният трактор/ се изисква писмен договор като условие за действителност на сделката. Когато е налице двустранно подписана фактура също се приема, че е налице спазване на предписаната от закона форма /в същия смисъл и Решение № 485/18.06.2010 г. по гр. д. № 3977/2008 г. на ВКС, IV г. о./. Прието е, освен това, че дори и само по отношение на продавача да се касае за търговска сделка /а в настоящия случай и двете страни са търговци/, следва да се приеме, че тя е действителна при условията на чл. 293, ал. 3 ТЗ и когато фактурата е подписана само от продавача и липсва подпис на получателя, но относно действителността на неговото изявления по делото няма спор, а освен това фактурата съдържа и всички реквизити на продажбата, като вид на стоката, цена, начин на плащане, описание на страните по сделката - т. е изявленията на страните са записани по начин, който позволява да бъдат възпроизведени- чл. 293, ал. 4 ТЗ. Неоснователно е и възражението за унищожаемост на договора поради измама. Измамата е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение. За да се осъществи фактическият състав по чл. 29, ал. 1 от ЗЗД, са необходими следните предпоставки - договор между страните; въвеждане на ищеца в заблуждение относно съществени елементи на сделката или нейните последици, без което същата не би била сключена; изпадането в заблуждение да е вследствие умишлените действия на представител на ищцовото дружество. Самото въвеждане в заблуждение представлява внушаване на неверни представи за обстоятелства свързани със сделката, премълчаване на известни факти, или съзнателно поддържане на неверни представи у участник в сделката. Соченото от ответната страна основание за наличие на измама не е годно да обоснове твърдения порок. От една страна въведените основания не касаят съществени елементи на сделката /не се твърди несъответствие на производствените характеристики на превозното средство с реалните такива, а невъзможност за прикачване на определен, собствен на ответника инвентар/, което само по себе си е достатъчно да обуслови неоснователност на възражението, а от друга е недопустимо да се възлага върху продавача отговорността от небрежното поведение на купувача, който е следвало да провери предварително съответствието на собствения си инвентар, с купувания от него трактор. Независимо от горното, следва да се отбележи и че, е установено по категоричен начин, че купувача е приел изпълнението по договора, подписал е фактурата, получил е трактора и е разполагал с възможността да го ползва за период, достатъчно дълъг за да констатира каквито и да било несъответствия или недостатъци, без да отправи по надлежния ред каквито и да било възражения и искания до продавача. Доколкото продажбата е търговска, и съобразно чл.303а, ал.3 от ТЗ ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане, а ал.4 на същия член сочи, че когато договорът или закон предвижда преглеждане или приемане на стоката или услугата, срокът по ал. 3 започва да тече от приемането или от приключването на преглеждането, ако фактурата или поканата за плащане са получени преди това. Срокът за преглеждане или приемане е 14 дни от получаване на стоката или услугата. В чл.324 ТЗ е уредено задължението на купувача да прегледа стоката и ако не отговаря на изискванията, да уведоми незабавно продавача. Ако купувачът не направи това, стоката се смята одобрена като съответстваща на изискванията, освен за скрити недостатъци. Сам ответника излага, че в крайна сметка се е съгласил с продажбата на трактора, поради което е заплатил и втората вноска от 1500 лева два месеца след като е получил машината, и е констатирал невъзможността да ползва инвентара си с нея, което, дори и да се допусне наличие на унищожаем договор, следва да се възприеме като фактическото му потвърждаване по смисъла на чл.35, ал.2 от ЗЗД. Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд е законосъобразно и правилно, поради което и следва да се потвърди. На въззиваемата страна следва да се присъдят деловодните разноски за въззивната инстанция в размер на 500 лева. Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд