Решение № 297 от 28.7.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 319/2023 г.

Производството е по реда на глава ХХІ НПК. С присъда № 29 от 28.11.2022 г. ОС – Благоевград по НОХД № 258/2022г. е ПРИЗНАЛ подсъдимият Г. С. И., ЕГН ••••••••••, роден на •••••••• г. в гр. •••, живущ в същия град, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че в периода от 19.01.2010 г. до 18.09.2014 г. област Благоевград, като бенефициент с УРН ••••••, земеделски производител - физическо лице, използвал не по предназначение получени на 19.01.2010 г. финансови средства - сумата от 19 556.80 лева, представляващи безвъзмездна финансова помощ от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФЗСР/ - предоставени от Европейския съюз на българската държава, представляващи авансово плащане по сключен договор 01/112/02938 от 15.12009Г. с ДФ “Земеделие“ във връзка с подадено заявление за подпомагане по мярка 112 - създаване на стопанства на млади фермери с № 01/112/02938 от 09.02.2009г. и бизнес план към него по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“, като не е развил земеделското стопанство - престъпление по чл. 254б, ал. 1, алт. 2 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК му е НАЛОЖИЛ наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година. Ha основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изтърпяването на така определеното наказание „лишаване от свобода“ за изпитателен срок от 3 /три/ години. На основание чл. 304 от НПК е ПРИЗНАЛ подсъдимият Г. С. И. /с посочена по-горе самоличност/ за невиновен да е извършил горното престъпление при условията на чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК - в съучастие като съизвършител с Г. И. А. и го оправдава по обвинението в тази му част. ПРИЗНАЛ е подсъдимият Г. И. А., ЕГН ••••••••••, роден на •••••••• г. в с. •••, живущ в същото село, българин, български гражданин, женен, със средно образование, пенсионер, неосъждан, за НЕВИНОВЕН в това, че в периода от 19.01.2010 г. до 18.09.2014 г. област Благоевград като пълномощник на бенефициент с УРН ••••••, земеделски производител - физическо лице Г. С. И. и в съучастие с него като съизвършители, използвал не по предназначение получени на 19.01.2010 г. финансови средства - сумата от 19 556.80 лева, представляваща безвъзмездна финансова помощ от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФЗСР/ - предоставени от Европейския съюз на българската държава, представляващи авансово плащане по сключен договор 01/112/02938 от 15.10.2009г. с ДФ „Земеделие“ във връзка с подадено заявление за подпомагане по мярка 112 - създаване на стопанства на млади фермери с № 01/112/02938 от 09.02.2009 г. и бизнес план към него по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“, като не е развил земеделското стопанство - престъпление по чл. 254б, ал. 1, алт. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го E ОПРАВДАЛ по така подигнатото му обвинение. Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен предявения гражданския иск от Държавен фонд „Земеделие” срещу подсъдимия Г. И. А. /с посочена по-горе самоличност/ за заплащане на сумата от 19 556.80 лв. (деветнадесет хиляди петстотин петдесет и шест лева и осемдесет стотинки), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане. Против тази присъда е постъпил протест от ОП – Благоевград и допълнение към него. Излагат се твърдения, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована в оправдателната й част за съучастие на подсъдимия Г. И. с другия подсъдим Г. А. в инкриминираното престъпление, както и в частта за цялостното оправдаване на подс. Г. А.. Прави се искане в тези й части присъдата да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова, с която подсъдимите Г. И. и Г. А. да бъдат признати за виновни в извършването на вменените им с обвинителния акт престъпления по чл. 254б, ал.1, алт.2, вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 от НК. Представителят на държавното обвинение предлага на подс. А., с оглед на чистото му съдебно минало, напредналата възраст, влошеното му здравословно състояние и продължителността на наказателното производство, да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК с тригодишен изпитателен срок. Постъпила е жалба и от гражданския ищец Държавен фонд „Земеделие“, представляван от изпълнителния директор Г. Т. чрез юрисконсулт Д. Х., с искане присъдата да бъде отменена в оправдателната и част, като бъде постановена нова осъдителна и подс.А. да бъде осъден да заплати имуществените вреди на гражданския ищец ведно със законната лихва от датата на увреждането. Подсъдимият Г. И. е изразил недоволство от постановената присъда в осъдителната й част с жалба, подадена от неговия защитник – адв. Б.. Иска се отмяна на присъдата в тази част и постановяване на нова оправдателна такава по отношение на подс. И. по съображения, че осъдителната е неправилна и незаконосъобразна. Подробни доводи за изтъкнатите пороци са изложени в допълнение, изготвено след запознаване с мотивите на атакувания съдебен акт. Според защитата в случая е приложима хипотезата на чл. 14, ал.1 от НК, тъй като и двамата подсъдими не са знаели фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението по чл. 254б от НК. Твърди се още, че подс. И. е бил подведен от консултанти по програмите за финансиране от ЕС, които са го заблудили, че получените средства по мярка 112 ще може да използва за подготвяне на документи за кандидатстване по друга мярка. В съдебно заседание представителят на АП-София не поддържа протеста по изложените съображения в него. Счита обаче, че е допуснато съществено процесуално нарушение в досъдебното производство, с което правата на подсъдимите са били нарушени. Оспорва обвинителния акт като несъответен на изискванията на чл.246 от НПК, поради което го намира за негоден инструмент за формулировка на обвинението. Поставя акцент на това, че формата на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 254б от НК, което се състои в неправомерно използване на получени финансови средства, не е ясно отразена. В тази връзка заявява, че конструкцията на повдигнатите обвинения в диспозитива на обвинителния акт предполага подсъдимите като съзивършители да са осъществили изпълнителното деяние на вмененото им престъпление чрез бездействие, като същевременно обаче в обстоятелствената част на прокурорския акт са отразени множество действия по разходване на средства не по предназначение. Навежда се, че така описаните действия от прокурора не фигурират и в постановленията за привличане, поради което подсъдимите са били поставени в невъзможност да разберат в какво точно са обвинени. Твърди още, че отсъства конкретизация за това как и защо не са използвани съобразно своето предназначение финансовите средства, получени от фондове на ЕС. Излага се, че посочената в обвинителния акт крайна дата на инкриминирания период няма връзка с преустановяването на престъпното деяние. Поради това се настоява, че е необходимо да бъдат повдигнати нови обвинения със съответната правилна конструкция, като бъде преценено каква е формата на съучастие на подсъдимите и дали престъплението е извършено при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК. В този смисъл прокурорът отправя искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд в стадия на разпоредителното заседание. Алтернативно пледира за постановяване на нова присъда, с която двамата подсъдими да бъдат признати за виновни като съучастници по повдигнатите им обвинения, с уточненението подс. А. да бъде осъден като подбудител и помагач, доколкото същият не би могъл да бъде извършител на престъпление по чл. 254б от НК. Защитникът на подс. Г. И. и подс. А. – адв. Б. изцяло поддържа въззивната жалба. Акцентира на това, че вменените на подсъдимите А. и И. деяния са несъставомерни от субективна страна, тъй като е налице хипотезата на чл.14, ал.1 от НК. Пледира да бъде потвърден оправдателният диспозитив на присъдата спрямо подс. А., а по отношение на осъдителната й част моли да бъде изменена и подс. И. да бъде признат за невиновен. Подсъдимият Г. И. в защитната си реч заявява, че не е формирал общ умисъл с дядо си подс. А. за извършването на престъпление. Добавя, че е възстановил по-голямата част от сумата получена като субсидия от ЕС. В последната си дума моли да бъде оправдан, а протеста спрямо подс. А. да бъде оставен без уважение. Подсъдимият Г. А. при предоставената му възможност за лична защита в хода на съдебните прения поддържа казаното от защитника си. Заявява, че не разбира обвинението. В последната си дума моли да не бъде осъждан. Гражданският ищец – Държавен фонд „Земеделие“ е редовно призован, но не се явяват негови процесуални представители. АС-София, след като се запозна с доводите на страните, доказателствата по делото и като сам подложи на цялостна проверка за правилност, обоснованост и законосъобразност атакуваната присъда, намери следното: На 16.08.2018 г. ОП-Благоевград е внесла обвинителен акт срещу подс. Г. С. И. за престъпления по чл. 254б, ал. 1, алт. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 248а, ал.2, пр.1, алт.2, във вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК и срещу Г. И. А. за престъпления по чл. 254б, ал. 1, алт. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 248а, ал.2, пр.1, алт.2, във вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.3 и ал.4 вр. ал.1 от НК, като било образувано НОХД № 415/2019 г. по описа на ОС-Благоевград. С протоколно определение от 08.02.2021 г. на ОС-Благоевград на основание чл. 24, ал.1, т.3 от НПК е било прекратено наказателното производство по отношение на подс. Г. И. и Г. А. по обвиненията им за извършени престъпления по чл. 248а, ал.2, пр.1, алт.2, във вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК /за подс. И./ и по чл. 248а, ал.2, пр.1, алт.2, във вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.3 и ал.4 вр. ал.1 от НК /за подс. И./. Първоинстанционното производство приключило с постановяване на осъдителна присъда № 900538 от 16.04.2021 г. по описа на ОС-Благоевград. За проверка на постановения съдебен акт било образувано ВНОХД № 942/2021 г. по описа на САС, приключило с решение № 104/11.04.2022 г., с което присъдата е била изцяло отменена ПОРАДИ ДОПУСНАТИ СЪЩЕСТВЕНИ ПРОЦЕСУАЛНИ НАРУШЕНИЯ и делото било върнато за повторно разглеждане от друг състав на ОС-Благоевград. Предвид крайния изход на въззивното производство, било образувано НОХД № 258/2022 г. по описа на ОС-Благоевград. На 30.05.2022 г. било проведено разпоредително заседание, като защитата е направила възражения относно начина на изготвяне на обвинителния акт и по-конкретно наличието на неясноти относно време, място и начин на извършване на вменените деяния от двамата подсъдими. Съдът, без да излага някакви съществени съображения преценил, че обвинителният акт отговаря на изискванията на НПК и е оставил искането на защитата за връщане на делото на прокурора без уважение. Първоинстанционното производство е завършило с постановяването на атакуваната в настоящето производство присъда № 29 от 28.11.2022 г. на ОС-Благоевград по НОХД № 258/2022 г. При разглеждането на настоящето дело въззивният съд намира, че са налице основанията на чл.335, ал.2, вр. чл.348, ал.3, т.1 от НПК от НПК за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд поради наличие на отстранимо нарушение на процесуалните правила, които са ограничили правото на защита на подсъдимите. Допуснатото нарушение се свежда до това, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК за пълно, точно и ясно формулиране на обвинението. Обвинителният акт по своята функция съставлява обвинителната претенция на прокурора пред съда. За да изпълни функцията си, обвинението следва да съдържа последователно, ясно и недвусмислено описание на съставомерните факти, участието на обвинените лица в тях, както и правната квалификация – приложимия материален закон. Това са минимално изискуемите условия за неговата валидност. Липсата на ясна и точна обвинителна претенция отнема от валидността на обвинението, респективно неговите пороци неизменно се принасят и към присъдата в случай, че така е произнесена въпреки това. Правилата за съставяне на обвинителния акт съгласно чл. 246 от НПК са уредени не само в интерес на подсъдимите, които трябва да знаят обвинението и да го разбират, за да може да се защитават, но и в интерес на правосъдието предпоставящо съдът да е сезиран с валидна претенция, в съдържанието й като фактически твърдения, и като правна конструкция, така че да може законосъобразно да се произнесе по приложението на закона. Съдът е задължен да изпълни правомощията си по осигуряване на валидна за разглеждане наказателноправна претенция, поради което следва да разгледа гаранциите по чл.246 от НПК. В противен случай, пристъпвайки към каквото и да е решение по същество, би постановил недопустим акт, постановен по неясна обвинителна воля. Недостатъците в обвинението срещу подсъдимите са няколко и са следните: На двамата подсъдими Г. И. А. и Г. С. И. са повдигнати обвинения за престъпления по чл. 254б, ал.1, алт.2, вр. чл.20, ал.2 вр.ал.1 от НК. От обективна стана изпълнителното деяние на престъплението чл.254б от НК се изразява в пренасочване на получените финансови средства от фонд, принадлежащ на Европейския съюз, като същите се употребяват не по предназначението, за което са били предоставени. За това престъпление е характерно, че то винаги съдържа бездействие – или само бездействие или съвкупност от действие и бездействие. Така, на първо място, в обвинителния акт, внесен спрямо И. и А., на няколко места правилно е посочен процесният фонд, който принадлежи на Европейския съюз - „Европейския земеделски фонд за развитие на селските районни“ по мярка 112 „Създаване на стопанства за млади фермери“ и от който финансиране след сключен договор е получил подс. И.. Отбелязано е също така, че на подс. И. по банков път и по личната му сметка с IBAN •••••••••• е била изплатена сумата от 24 446, 00 лева, представляваща първо авансово плащане по програма 112. В предмета на обвинението акуратно са били включени само средствата, отпуснати от европейския фонд - 19 556, 80 лева, а не и тези предоставени от българската държава под формата на съфинансиране в размер на 4889, 20 лева Въпреки коректното отразяване на посочените обстоятелства, настоящият състав констатира сериозни пропуски във формулировката на обвиненията на двамата подсъдими. Видно е, че правната конструкция на въведените престъпления по чл. 254б от НК предполага подсъдимите да са осъществили същите чрез бездействие. Същевременно, макар в диспозитива изпълнителното деяние да е обозначено при тази форма, то в обстоятелствената част на обвинителния акт са били изброени множество действия по теглене поетапно на процесните средства и разпореждането им във връзка с кандидатстване по друга европейска програма – мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства". По- конкретно на стр. 5 от ОА е отбелязано, че двамата подсъдими са ползвали субсидията, като са теглили от сметката, по която е била преведена и са се разпореждали, както следва: Подс. А. теглил на множество различни дати пари от инкриминираната сметка на каса - на 10.02.10г. сумата от 500 лева., на 16.02.2010г. сумата от 500 лева, на 18.02.2010г. сумата от 1000 лева, на 22.02.2010г. сумата от 2000 лева, 25.02.2010г. сумата от 1500 лева, 05.03.2010г. сумата от 1000 лева, на 11.03.2010г. сумата от 1000 лева, на 26.07.2010г. сумата от 400 лева, на 03.08.2010г. сумата от 1100 лева. На 10.08.2010г. сумата от 300 лева, на 11.08.2010г. сумата от 500 лева, на 20.08.2010г. сумата от 500 лева, на 24.11.2010г. сумата от 400 лева, на 18.01.2011г. сумата от 1230 лева, на 24.02.2011г. сумата от 400 лева, на 08.03.2011г. сумата от 400 лева, на 09.03.2011г. сумата от 100 лева. Подс. И. е изтеглил от сметката на каса сумата от 250 лева на 06.01.2011 г. Подс. А. е наредил на 11.03.2010 г. от сметката на подс. И. сумата от 9000 лева към фирмата си „Ал Транс 44“ЕООД с основание, издължаване на заем. Впоследстие е възстановил същата сума като грешен превод. Подс. И. на 11.03.2010 г. е превел сумата от 7800 лева на друга своя лична сметка с IBAN •••••••••• с основание „захранване на депозит“. Подс. А. извършил следните преводни нареждания от сметката на подс. И. - на 08.06.2010г. наредил сумата от 8 449, 20 лева на фирма „Булпроджект“ ООД с основание фактура 28 от 21.05.2009г., на 21.07.2010 г. наредил сумата от 1267 лева на фирма ЕТ „М. Ц.- М- С- ГЕО“ с основание плащане по фактура 31/20.07.2010г., на 03.09.2010 г. е наредил сумата от 240 лева на ЕТ „Пирин Дизайн“ с основание „плащане на генерален проект“, на 23.11.2010 г. е наредил сумата от 1000 лева на ЕТ „С. П. – АФА 2000“ с основание „узаконяване на водоизточници“, на 23.11.10 на три пъти е превел сумата от по 250 лева на „Басейнова дирекция с основание такса за регистрация на кладенци“, на 15.03.2011 г. е наредил сумата от 2000 лева на ЕТ „В. Б. – Пирин Дизайн“ с основание изработване на проект – битова сграда с фактура 169/14.03.2011 г., като непосредствено преди това е превел същата сума по сметката, за да я нареди, на 18.03.2011 г. наредил сумата от 570 лева на Министерство на околната среда и водите с искане за водоползване, на 22.03.2011 г. е наредил сумата от 1200 лева на „Стройконсулт“ ООД за плащане по фактура 57/21.03.2011г., на 25.03.2011 г. е наредил на Община Кресна сумата от 2385 лева такса за одобряване на проект, като непосредствено преди това е захранил сметката със същата сума. На 29.05.2012 г. са получени по сметката от фирма „Пепси-67“ООД 1960 лева и сумата от 500 лева за заплащане на данък МПС за Е8024, Е8133, Е4227, Е2663ВТ, като веднага е изтеглена на каса сумата от 1500 лева от подс. А. и на 04.06.2012г. е изтеглена отново от него на ръка сумата от 800 лева. Изброените по-горе действия, не само че не са били посочени в диспозитива на ОА, но не са фигурирали и в постановленията за привличане на А. и И.. С оглед на съществуващото очевидно противоречие между диспозитива и обстоятелствената част на обвинителния акт по отношение на формата на изпълнителното деяние на въведеното обвинение, настоящият състав се съгласява с отправения от прокурора упрек в пледоарията му пред настоящата инстанция, че правото на подсъдимите да разберат обвинението си и да организират ефективно защитата, е било съществено накърнено. На следващо място, престъплението по чл.254б от НК, което е такова на фактическо или формално извършване, изисква да бъдат изложени факти в какво точно се изразява несъответствието между предназначението, за което е отпусната субсидията и това, за което тази субсидия е изразходвана. Този стандарт не е покрит, като в обвинителния акт и постановленията за привличане на подсъдимите липсва конкретика за това какви са били основните дейности и цели, за които се отпуска финансовата помощ съответната мярка „112“ от европейския фонд. Вместо това прокурорът се е впуснал в излагането на детайли, които обаче са релевантни към другата мярка 121, по която подс. И. също е кандидатствал, но без да успее да получи финансиране, и която не е предмет на разглеждане по настоящето дело. Не са посочени и факти, от които да се извежда по какъв точно начин подсъдимите, разходвайки получените средства, не са постигнали задачите, заложени в одобрения бизнес план и сключения договор по мярка 112. В този смисъл прокурорът се е задоволил да отбележи единствено, че сумата от 19 556, 80 лева, предоставена от ЕС на българската държава, представляваща авансово плащане по сключен договор 01/112/02938 от 15.10.2009 г. с ДФ „ Земеделие“ не е била използвана по предназначение от подсъдимите И. /бенефициент/ и А. /пълномощник на бенефециента/. За това твърдение обаче липсва каквото и да е фактическо обосноваване в настоящия обвинителен акт, от което да личи защо прокурорът счита, че получените средства не са използвани по предназначение от подсъдимите. По-нататък настоящият състав съзира неяснота и по отношение на характеризиращите признаци на приетата форма на съучастие за двамата подсъдими като съизвършители. На стр. 5 от ОА е отбелязано, че същите не са използвали получените аванасово от ЕС средства по предназначение, каквото е описано в бизнес плана и подаденото заявление по сключения след това договор. Според тезата на прокурора двамата подсъдими И. и А. са теглели от преведената инкриминирана сума от банковата сметка и са се разпореждали, като последният е разполагал с пълномощно за това и е действал за чужда сметка. Не са изложени обаче каквито и да е факти, които да обусловят на какво основание на подс. А., сочен като съизвършител на престъплението по чл.254б от НК, му е било вменено да ползва средствата според уговореното от подс. И. предназначение. Извод за подобно задължение на подс. А. не може да бъде обоснован и с пълномощното, с което същият е разполагал, доколкото той не е изразявал своята воля, а тази на своя упълномощител - подс. И.. От това следва, че в обвинението е заложена изначално невъзможна фактическа и правна конструкция. Объркването става още по-голямо, като се отчете и твърдението на прокурора, намиращо се на стр.3 гръб, абз.3 от ОА, че подс. И. е бил „склонен и подпомогнат от дядо си – обв. А. за извършване на дейността по кандидатстване на гореописаните програми“, както и че „обв. И. изцяло разчитал на помощта и подкрепата на дядо си и за целта му бил изготвил и писмени пълномощни“. Очевидно, прокурорът счита, че подс. А. е действал и в качеството на помагач и подбудител, но същевременно и като извършител. При това положение, при изготвяне на нов обвинителен акт е необходимо да бъде прецизирана формата на съучастие между двамата подсъдими и да бъдат отразени по ясен и недвусмислен начин конкретните факти, от които същата да бъде изведена. Настоящата инстанция констатира и сериозен пропуск по отношение на това, че прокурорът в обвинителния акт не се е аргументирал защо приема като крайна дата на инкриминирания период 18.09.2014 г. Тук е мястото да се припомни и утвърденото в съдебната практика разбиране, че крайният срок на инкриминирания период за престъплението по чл. 254б от НК следва да се определя съобразно условията на договора за отпускане на финансовата помощ, сключен с бенефициента, в който е следвало да бъдат извършени инвестициите на получените средства. Наред с това, при прочита на обвинителния акт се установява, че прокурорът е посочил факти за това, че субсидията е била получена въз основа на представени неверни сведения от бенефициента. Така на стр. 4 и стр.5 от ОА е отбелязано, че подс. И. е подал в отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“ при ДФ „Земеделие“, ОД-гр. Благоевград заявление за подпомагане, както и бизнес план към същото, по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“, в което били декларирани неверни данни – подс. И. е вписал, че отглежда 1, 5 декара градински домати в свои имоти, като в действителност не били отглеждани градински домати. Според прокурора подс. И. е сторил това, за да получи парични средства – безвъзмездна финансова помощ от ЕЗФЗСР, както и че в резултат на невярно декларираните данни на 19.01.2019 г., по банковата сметка на същия било преведено първото авансово плащане от безвъзмездната финансова помощ по мярка 112. Така описаните факти в обстоятелствената част на обвинителния акт сочат за осъществен фактически състав на престъпление, различен от този, за в настоящия случай е повдигнато обвинение. Нормата на чл.254б от НК инкриминира използването не по предназначение на финансови средства, принадлежащи на ЕС или предоставени от ЕС на българската държава, за подпомагане на дейности по програми с точно съдържание и цели. За да е осъществен съставът на престъплението по чл.254б от НК се изисква тези средства да са правомерно получени и нецелево изразходвани. При получаването им в резултат на представени неверни сведения се ангажира наказателната отговорност по друг текст на закона, а именно този по чл. 248, ал.5, вр. ал.2 от НК /Решение № 622 от 31.01.2014 г. по н.д. № 1872/2013 г., Н.К., I н.о. на ВКС./ С оглед на това, настоящият състав констатира, че изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти не кореспондират с формулираното обвинение в диспозитива, поради което не е налице единство между фактическо и юридическо обвинение. В обобщение на изложеното настоящият състав счита, че обвинителният акт страда от сериозни пропуски, които са нарушили правото на защита на подсъдимите лица и в този смисъл не позволяват съдът да се произнесе законосъобразно и правилно, постановявайки съдебен акт. Обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК за пълно, точно и ясно формулиране на обвинението и не се вмества в утвърдената съдебна практика и критериите, очертани в ТР 2/2002г.ВКС. При проведеното на 30.05.2022 г. разпоредително заседание от ОС-Благоевград, съдията-докладчик е следвало да констатира посочената неяснота на обвинението в изпълнение на задължението си по чл.248, ал.1, т.3 от НПК, да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора с указание за отстраняването му. Като не е изпълнил правомощието си по чл. 249, ал.1, вр. чл. 248, ал.1, т.3 от НПК, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до постановяването на незаконосъобразен съдебен акт, поради което е необходимо да бъде отменена първоинстанционната присъда и делото да бъде върнато на ОС-Благоевград за изпълнение на тези правомощия. Допуснатото нарушение е съществено и неотстранимо от въззивния съд, но остранимо при новото разглеждане на делото. На отделно основание, настоящият състав намира, че контролираният съд е постановил атакуваната присъда и в отклонение на нормите, разписващи задължения да стори това след обстойна и пълноценна проверка на всички доказателства по делото, поради което следва да се приеме липса на мотиви – абсолютно процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал.3, т. 2 от НПК. Мотивите на съда следва да съдържат фактическите обстоятелства, приети за установени, анализ на доказателствата, въз основа на които са изяснени фактите, правните съображения за взетото решение и отговор на направените от страните възражения. Те следва да са ясни, пълни и непротиворечиви и да разкриват начина, по който съдът е изградил вътрешното си убеждение и е стигнал до взетото решение. В настоящия случай мотивите на съда не разкриват така изискуемото подробно, цялостно и аналитично обсъждане на всички събрани и проверени по делото доказателства. Решаващият съд е бил длъжен прецизно да анализира и обсъди обясненията на подсъдимите, свидетелските показания, да изложи мотиви защо и кои кредитира с доверие, да ги анализира поотделно и в тяхната съвкупност, да анализира. В случая ОС-Благоевград се е задоволил само да ги маркира и да посочи корелацията им с приложените по делото писмени доказателства. Избраният от първостепенния съд процесуален подход при решаване на въпросите за отговорността на подсъдимите по повдигнатите обвинения води до извод за нарушаване на изискването за правилно формиране на вътрешното убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Ето защо изготвеният съдебен акт не дава възможност на въззивната инстанция да проследи вътрешното убеждение на решаващия съд – дали то е формулирано при спазване на принципа на чл.14 от НПК. Изложените от настоящия състав доводи за липса на мотиви на първоинстанционната присъда са само за пълнота към същинските причини за отмяната й, тъй като поначало ОС-Благоевград не е имал процесуалните предпоставки за разглеждане на обвинението му в този вид. Необходимо е да се подчертае, че нарушенията по смисъла на чл.246 от НПК не са с фатален характер и не преклудират възможността на прокурора да ги отстрани. Още повече, че оплаквания за наличие на неяснота и противоречие в обвинителния акт са били релевирани от защитника на подсъдимите и хода на проведеното разпоредително заседание пред ОС-Благоевград. За прецизност и с оглед на заявеното от прокурора в пледоарията пред настоящия състав, следва да се отбележи, че дори такива възражения да не са били въобще поставени за разглеждане на разпоредително заседание, то установената по чл. 248, ал.3 от НПК преклузия бе преодоляна с Решение от 21.10.2021 г. по Дело C-282/20 на Съда на Европейския съюз, с което се прие, че ограничителна процесуална правна норма от вътрешното законодателство, каквато е разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от НПК, не съответства на Правото на ЕС и конкретно на член 6, параграф 3 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Предвид това, АС-София приема, че е налице хипотезата на чл.335, ал.2 от НПК, поради което обжалваната присъда трябва да бъде отменена и делото да бъде върнато на ОС-Благоевград за ново разглеждане от друг състав от стадия на разпоредителното заседание. При новото разглеждане първият и основен проблем, който следва да бъде обсъден, е свързан с това дали обвинителният акт отговаря на изискванията на чл.246 от НПК по начин, че да очертае рамките, в които следва да се развие съдебното производство по делото. Поради изложените съображения в мотивите на настоящото решение и на основание чл.335 ал.2 вр. чл. 348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, Апелативен съд – София