Решение № 62 от 2.4.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 433/2025 г.

Производство по Глава 21 НПК. С присъда № 2600/18.09.2023г., постановена по НОХД № 120/2021г. по описа на Окръжен съд- Стара Загора подсъдимия Р. Н. С. е бил признат за невинен в това, на 21.11.2017г. в с.М., община С. в лек автомобил „ Ауди А 3“ с чешки рег. № •••••• да е държал оръдия- селективен металдетектор, молекулярно честотен дискриминатор и детектор, за които да е знаел, че са предназначени за търсене на археологически обекти, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.277а ал.7 НК. С присъдата подсъдимия Р. Н. С. е признат за виновен в това, че на 21.11.2017г. в с.М., община С. е държал повече от три археологически обекти по смисъла на чл.146 ал.1 от ЗКН, представляващи движими културни ценности по смисъла на чл.7 от ЗКН, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред в ЗКН и по Наредба № Н-3/03.12.2009г., поради което и на основание чл.278 ал.6 предл.2 и 3 вр.чл.55 ал.1 т.2 б.б и ал.2 НК е осъден на пробация с пробационни мерки- задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от десет месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от десет месеца, както и на глоба в размер на 1500лв. Против присъдата в оправдателната й част е постъпил протест от Окръжна прокуратура- С., както и допълнителен протест, в който са изложени съображения, че неправилно и незаконосъобразно подс. Р. Н. С. е бил оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.277а ал.7 НК поради което се иска осъждането му. В останалата част предлага присъдата да бъде потвърдена. Против присъдата е постъпила въззивна жалба с бланкетен характер от адв.В. Д. като защитник на подс. Р. Н. С., в която се твърди, че осъдителната част на присъдата е неправилна, незаконосъобразна и постановена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което моли да бъде признат за невинен и оправдан и за престъплението по чл.278 ал.6 НК. Подробни съображения в тази насока са представени в допълнителните писмени изложения към въззивната жалба. Прокурорът от Апелативна прокуратура- Пловдив поддържа подадения протест, а жалбата счита за неоснователна. Пловдивския апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и провери правилността на постановената присъда, приема следното: Протестът и жалбата са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни. Въззивната инстанция изцяло възприема фактическите изводи на първоинстанционния съд, които почиват на обстоен, обективен и процесуално издържан анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Апелативният съд също приема, въз основа на събраната и проверена доказателствена съвкупност по делото, за категорично разкрита следната фактическа обстановка: На 21.11.2017г. в дома на подсъдимия Р. С. в с. М. В., обл.Стара Загора, в условията на неотложност е било извършено претърсване и изземване, за което действие е съставен съответен протокол за претърсване и изземване / т. 1, л.30 - л.31 ДП/. Сред множеството иззети предмети, които са приложени и като веществени доказателства по делото, са следните: един брой папка, съдържаща листи формат А4 - „Инструкции за употреба на метален детектор“, намерена в шкаф във всекидневната, един брой каталог за антични монети на френски език, намерен на същото място, един брой жълтеникава монета, намерена в жълта кутия в шкаф до печката, завита в бяла хартийка и кутия картонена, съдържаща множество старинни предмети, с различна форма и големина, намерени в преддверието на прозореца. Намерени са и са иззети още множество старинни монети, както и пита от металотърсач. Протоколът за това действие по разследването е одобрен по надлежния процесуален ред с определение №568/22.11.1017г. по ЧНД №657/2017г. по описа на С.ски окръжен съд. От заключението на назначената повторна комплексна нумизматична, археологическа и оценителна експертиза, изготвена от проф. д-р К. Д. и гл. асистент д-р М. Д., /т.2, л.52 - л.56 ДП/ е установено, че иззетата от дома на подс. С. в с. М. В. жълтеникава монета представлява монета златна, солид на император Теодосий I /379 - 395/ с реверсен тип „Константинополис седнала насреща“, отсечена в монетарницата на Константинопол през периода 383-388, автентична, много добре запазена и същата представлява археологическа движима културна ценност по смисъла на чл.7 ал.1 и чл.53 ал.1 ЗКН. Такъв експертен извод- за златната монета- се съдържа и в първоначално изготвената по време на разследването комплексна съдебно-оценителна и нумизматично-археологическа експертиза на вещото лице Иван С. И./ т.2, л.3-8 ДП /, който е уредник на РИМ в гр.С.. От заключението на повторната експертиза също така се установява, че иззетите старинни предмети, с различна форма и големина, намерени в преддверието на прозореца, представляват два броя пломби, оловни, търговски, ранновизантийски от периода VI-VII в.,деформирани, състоящи се от две пластини, върху едната има следи от латински букви, с полепнала пръст, и един брой тежест, оловна, рибарска, с овална биконична форма, лята с отвора за шнур, ранновизантийска, VI-VII в., с полепнала пръст, както и че същите представляват движими археологически културни ценности по смисъла на горните разпоредби от ЗКН/ за разлика от становището на единичната експертиза за тези предмети /. Заключението на повторната комплексна нумизматична, археологическа и оценителна експертиза е изготвено от специалисти от Националния археологически институт с музей при БАН с компетентност по археология и нумизматика- едното вещо лице проф. д-р К. Д. е специалист по археология и нумизматика, а гл. ас. д-р М. Д. е специалист по нумизматика. При изготвяне на експертното си становище, вещите лица освен със специалните си знания, са се съобразили и с всички събрани по делото материали, включително постъпилите след първоначалното. Извършеният анализ на представените им за изследване предмети, поставени в пликове с номера от 1 до 15, е обстоен, детайлен и научно обоснован, като не остават съмнения или колебания във верността и правилността на експертните съждения- както по отношение автентичността на златната монета, така и на оловните пломби и рибарската оловна тежест. Освен това експертите са били много убедителни и при изслушване на заключението с дадените пред съда разяснения, като еднозначно и без каквито и да е колебания, в.л. Д. е обяснил на въпрос на защитата, че не е необходим спектрален и химически анализ на монетата и оловните пломби и тежест, за да се установи тяхната автентичност. Категоричен е в това си становище и без използване на такъв метод на изследване, който бил изключително скъп и се прилагал само при съмнения за оригиналността на „най-скъпите предмети“, когато трябва да се докаже, че не са копие. Поради изложеното въззивната инстанция също възприема заключението на повторната комплексна нумизматична, археологическа и оценителна експертиза като правилно, ясно и обосновано, изготвено с необходимия професионализъм и научен подход, като експертите са категорични и на едно мнение, че инкриминираните предмети са движими археологически културни ценности и подлежат на идентификация и регистрация по реда на ЗКН и Наредба Н-3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистър на движими културни ценности. В експертното заключение е отразено, че от изследваните обекти само златната монета на император Теодосий I /379-395/- солида, който вещите лица определят като „прекрасно автентичен“, представлява национално богатство по смисъла на чл.54 ал.2 ЗКН. На експертите не са били представени документи за идентификация и регистрация на процесините движими културни ценности. Такива документи не е представил и подсъдимият С.. От приложените в том 3 ДП писма от РИМ в страната, включително и от Нумизматично дружество „Сторгозия“ Плевен се установява, че подсъдимият Р. С. не е подавал искане за идентификация и регистрация на движими културни ценности по смисъла на чл.7 ЗКН и движими археологически обекти по смисъла на чл. 146 ЗКН. В дадените пред въззивната инстанция обяснения подс.Р. С. твърди, че не е виждал нито златната монета, нито оловните „топчета“ и няма никаква представа къде са съхранявани и къде са намерени, а металдетектора ползвал при обработване на земеделската земя, за да му индикира за скали при оранта и така си предпазвал техниката от повреждане. Съдът е положил усилия да установи кой в действителност е упражнявал фактическата власт върху инкриминираните монета, оловни пломби и оловна тежест предвид и на наведеното от защитата възражение, че в този имот подсъдимият живее заедно със съпругата си Р. С.. В тази връзка се твърди от защитниците, че св. С.а е придобила процесната златна монета по силата на саморъчно завещание от своята баба. Като доказателство за това е представено и заверено копие от същото /л. 115 НОХД/ от 21.01.1994г., с което подписаната Р. Г. С. завещава на внучката си Р. Г. С.а цялото си движимо и недвижимо имущество. Тезата на двамата защитници е, че процесната златна монета е част от завещаното на съпругата на подсъдимия движимо имущество. Съдът е изискал служебно от НБДН справка относно обстоятелството на коя дата е починала Р. Г. С. от с. Я., /л.316 НОХД/, от която се установява, че е родена на 15.11.1905г. и е починала на 25.07.1999г. Освен съпругата на подс.С.- св.Р. С., съдът е разпитал като свидетел и дъщеря им- св. А. Р. С., която твърди, че процесната златна монета е наследство от прабаба й и се е намирала сред вещите, които донесли от дома й в с. Я.. Свидетелката обаче си противоречи, тъй като веднага след това казва, че тази монета прабаба й е дала, дарила на майка й през 1998-1999г. преди да почине. Противоречиви са показанията й и за това кога за пръв път е видяла монетата. Първоначално заявява, че е била сред вещите и други монети, които са пренесли от дома на прабаба й в с. Я. /т.е. още тогава я е видяла/, а малко след това твърди, че едва след като прабаба й починала, майка й й е показала монетата и заявила, че ще остане в наследство за детето й. В противоречие с тезата на защитниците за наследената монета, св. Р. С. - съпруга на подсъдимия заявява в показанията си /л.305 НОХД/, че същата й е дарена от баба й като израз на благодарност, защото е полагала грижи за нея, след като се разболяла. Твърди, че на 91 годишна възраст баба й Р. си направила операция на очите и свидетелката полагала грижи за нея по време на операцията и след това. Въпреки че твърди, че лично е получила монетата и я съхранявала в дома им в с. М. В., свидетелката Р. С. заявява, че не може да я опише как изглежда, което прави показанията й неубедителни. В противоречие със заявеното, че е получила като дарение монетата, св. С.а настоява, че е искала да установи, че е нейна собственост, като искала да предаде саморъчното завещание от баба си по досъдебното производство, но й било отказано. Следователно, св. С.а счита, че е придобила монетата по наследство, което изключва твърденията й, че я придобила чрез дарение от баба си. Най-сетне, свидетелката твърди категорично, че баба й била оперирана през 2008г. /респективно тогава е полагала грижите за нея/ и тогава била на 91 години. От посочената по- горе справка от НБДН се установява, че наследодателката Р. Г. С. е починала на 25.07.1999г., което по категоричен начин опровергава показанията на св. С.а за това, че е получила монетата като дарение за това, че през посочения период /девет години след смъртта на баба си/ е полагала грижи за нея. От справката се установява, че Р. С. е навършила 91 г. на 15.01.1996г. Поради констатираната вътрешна противоречивост помежду им, както и с изисканата справка от НБДН, въззивната инстанция също не дава вяра на показанията на свидетелките Р. С. и А. С., още повече, че и двете се намират в най-близка родствена връзка с подсъдимия С. /съпруга и дъщеря/ и са категорично заинтересовани от изхода на делото. Ето защо, съдът намира за недоказано твърдяното от същите обстоятелство, че не подс. Р. С., а съпругата му Р. С. е упражнявала фактическа власт върху намерената златна монета. Относно другите три инкриминирани археологически ценности свидетелите Р. С. и А. С. не заявяват конкретни обстоятелства, които по несъмнен начин да потвърдят, че същите са били оставени в наследство на св. С.а от нейната баба. Излагат твърде общи твърдения за пренесени вещи на наследодателката им от дома й, като основно обсъждат старинни монети. Нито една от двете свидетелки не назовава различни вещи, които да сочат по външни белези на инкриминираните две ранновизантийски оловни търговски пломби, нито на ранно византийската рибарска оловна тежест, а пред настоящата инстанция пък подс.С. несериозно заяви / и онагледи /, че са обикновени оловни тежести за риболов, каквито постоянно използва. Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага категорично извода, че именно подсъдимият Р. С. е лицето, което се интересува от археологически ценности и се занимава с иманярство. Св. Д. А., с когото подсъдимият е поддържал приятелски отношения, сочи в показанията си, дадени в хода на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281 НПК и потвърдени от свидетеля, че „Р. му е казвал много пъти, че е иманяр и се занимава с търсене на различни вещи, заровени в замята и че притежава различни технически средства за търсене на такива вещи“. Неслучайно пак този свидетел установява, че преди потеглянето им за с. М. подсъдимият натоварил в автомобила на свидетеля „багаж“, като разположил част от него в багажника, а друга част на задните седалки. При претърсването на автомобила са иззети с протокол, одобрен по надлежния ред, инкриминираните оръдия за търсене на метал - селективен металдетектор на “AKA INTRONIKA”, марка “AKA SIGNUM MFT”, модел 7272М, молекулярно честотен дискриминатор “FILTER KING PLUS“ и детектор “ОКМ’’, модел “BIONIC Х4”, сериен номер 070912/1. В дома на подсъдимия в с. М. В. пък е иззета пита от металотърсач. Св. А. потвърждава, че преди време пак Р. му бил дал подобен уред за търсене на метал, който все още бил у него. В допълнение, за интереса на подсъдимия към търсене на археологически обекти, свидетелстват и иззетите от дома му в с. М. В. папка, съдържаща листи формат А4 - „Инструкции за употреба на метален детектор“ и каталог за антични монети на френски език. Все в тази насока са и показанията на св.С. И., както и на полицейските служителисвидетелите К. В. и М. С., участвали в оперативната разработка на лицата Р. С., Д. А. и С. И. по направление „Престъпления свързани с културно исторически ценности“, които са имали информация, че същите се занимават с незаконни археологически разкопки и проучват подходящи места, където да търсят антични предмети, участвали са лично в наблюдението над тях и в залавянето им на терен. Освен от тези гласни доказателства, изложената фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства, протоколите за претърсване и изземване, за оглед на веществени доказателства, от самите веществени доказателства, изготвените фотоалбуми, и както стана ясно, от заключението на повторната комплексна нумизматична, археологическа и оценителна експертиза. Въз основа на изложените съображения, въззивната инстанция също приема за доказано по несъмнен начин по делото, че на 21.11.2017 г. в с. М. В., общ. Стара Загора, подсъдимият Р. Н. С. едържал повече от три археологически обекта по смисъла на чл.146, ал.1 от Закона за културното наследство - “движими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се в земните пластове”, представляващи движими културни ценности по смисъла на чл.7 от Закона за културното наследство - “материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, което е от значение за индивида, общността или обществото и има научна или културна стойност”, а именно: 1 бр. златна монета, Римска империя, солид на император Теодосий I /379-395/, с реверсен тип “Константинополис седнала насреща” отсечена в монетарницата на Константинопол през периода /383- 388/, автентична, на стойност 1 000 лв., представляваща национално богатство по смисъла на чл.54, ал.2, т.2 от Закона за културното наследство - “да е с доказана автентичност и да има висока научна и художествена стойност”; 2 бр. пломби, оловни, търговски, ранновизантийски от периода VI-VII в., деформирани, състоящи се от две пластини, на стойност 10 лв. и 1 бр. тежест, оловна, рибарска, с овална биконична форма, лята с отвор за шнур, ранновизантийска, VI-VII в., на стойност 5 лв., които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред - този по Глава VI, Раздел II, чл.96-107 от Закона за културното наследство и Раздел II, чл.8-19 и Раздел III, чл.20-23 от Наредба № Н- 3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности на Министерството на културата и в изпълнение на задължение, произтичащо от разпоредбата на чл.4, ал.1- 3 от същата Наредба, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.278, ал.6, предл.2 и 3 от НК. От субективна страна подсъдимият С. е извършил престъплението при пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици от него. Като занимаващ се от години с археологически ценности несъмнено подсъдимият е съзнавал, че инкриминираните вещи представляват движими културни ценности, както и че златната монета представлява национално богатство. С. е съзнавал, че държи тези предмети без надлежна идентификация и регистрация. При определяне на наказанието, което с протеста не се оспорва като вид и размер, съдът е съобразил както предвидената от закона наказуемост за извършеното престъпление по чл.278, ал.6, предл.2 и 3 от НК, така и наличието само на смекчаващи факти- чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни - семеен и трудово ангажиран, и на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство- дългият срок на проведеното наказателно производство /осем години към постановяване на присъдата/, поради което обосновано е приел, че и най-лекото предвидено от закона наказание се явява несъразмерно тежко, като на основание чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ НК е заменил наказанието лишаване от свобода с пробация. Съдът е наложил на подсъдимия Р. С. двете задължителни пробационни мерки — „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично за срок от десет месеца, както и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от десет месеца, и това наказание в пълнота ще изпълни целите по чл.36 от НК. При условията на чл.55 ал.2 НК подсъдимият Р. С. е осъден и на глоба в размер на хиляда и петстотин лева. По отношение на обвинението за извършено престъпление по чл.277а ал.7 от НК – за това, че на 21.11.2017г. в с.М., община С. в лек автомобил „ Ауди А 3“ с чешки рег. № •••••• подс.Р. С. е държал оръдия- селективен металдетектор, молекулярно честотен дискриминатор и детектор, за които е знаел, че са предназначени за търсене на археологически обекти, съдът е постановил на основание чл.304 от НПК оправдателен диспозитив, който въззивната инстанция намира за правилен и законосъобразен, тъй като при предявяване на обвинението- както на досъдебното производство, така и с обвинителния акт липсва пълния състава на предвиденото от закона престъпление по чл.277а ал.7 НК- държането на инкриминираните металдетектори да е било противозаконно. Такива предмети или оръдия могат да бъдат свободно закупени на пазара, а самото им държане не е противозаконно, като разрешителен режим за тяхното използване, съгласно ЗКН, е необходим само по отношение на лицата, които професионално, на терен, се занимават с археологически разкопки и търсене на археологически обекти. Ако се притежават със същата цел от иманяри, са предмет на престъпление по чл.277а ал.7 НК защото се използват противозаконно. Т.е. при формулиране на обвинението не е налице елемент от обективната му страна, а и е недопустимо изпълнителното деяние на престъпление от особената част на НК да се допълва или запълва по пътя на разширителното тълкуване с оглед на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт. Ето защо оправдателната част на атакуваната присъда се явява правилна и законосъобразна, както и останалата й коментирана част, поради което следва да се потвърди. Предвид на изложените съображения и на основание чл.338 НПК, ПАС