Решение № 1200 от 19.5.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 6184/2025 г.

Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Образувано е по искова молба вх. № •••/••• г. от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Бургас, ЕИК 1210150560314, със седалище и адрес на управление: гр. Б. ••••, представлявано от директора – А. Р. К., срещу И. И. С., ЕГН ••••••••••, с адрес в гр. Б. ••••, с която се иска от съда да приеме за установено между страните, че ответницата дължи на ищцовата дирекция сумата от 150 лева, представляваща главница, дължима съобразно заповед № •••/••• г. на директора на ДСП - Бургас за възстановяване на получена еднократна помощ за ученици, записани в осми клас, по реда на чл. 10б от Закона за семейните помощи за деца, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – ••• г. до окончателно изплащане на вземането, сумата от 31,43 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, дължима за периода от ••• г. до 23.04.2025 г., за които в полза на ищцовата дирекция е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № •••/2025 г. по описа на БРС. Претендират се сторените разноски в исковото и заповедното производство. В исковата молба се твърди, че въз основа на декларация вх. № •••/••• г. за отпускане на еднократна целева помощ по чл. 10б от ЗСПД за детето М. Г. М., записано в осми клас за учебната 2023/2024 г., била издадена заповед № •••/••• г. на директора на ДСП – Бургас, с която била отпусната помощ в размер на 300 лева. Половината от размера на отпуснатата помощ била изплатена на осн. чл. 10б, ал. 6 от ЗСПД вр. чл. 34г, ал. 1 от ППЗСПД по банков път на ••• г. След извършена последваща служебна проверка се установило, че детето има допуснати 40 неизвинени отсъствия за м.ноември 2023 г. Предвид това и на основание чл. 14, ал. вр. чл. 10б, ал. 7, т. 3 от ЗСПД и чл. 34е, ал. 1, т. 3 от ППСЗПД била издадена заповед № •••/••• г. на директора на ДСП - Бургас за възстановяване на получена еднократна помощ за детето М.. Заповедта била връчена на адресата на ••• г. и влязла в сила на ••• г. като необжалвана. Въпреки отправяни до ответницата покани за доброволно плащане и сключване на споразумение за разсрочено плащане на задължението, не били предприети действия от нейна страна, предвид което за ищеца възникнал интерес да се снабди със заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Такава била издадена в негова полза по ч.гр.д. № •••/2025 г. по описа на БРС и за процесните суми, но предвид извършеното връчване на същата по реда на чл. 47, ал. 2 от ГПК, е възникнало процесуалното задължение за заявителя да установи вземанията си по исков ред, в какъвто смисъл е и депозираната искова молба. В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от назначения на ответницата особен представител – адв. Ж. Б. от БАК. Ищецът не изпраща представител в проведеното по делото открито съдебно заседание. Ответницата се представлява в съдебно заседание от назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител – адв. Ж. Б. от БАК, който оспорва исковата молба и моли за отхвърлянето като неоснователна и недоказана. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна: От приетото за послужване ч.гр.д. № ••• по описа за 2025 г. на Районен съд - Бургас, се установява, че в полза на заявителя Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Бургас е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № •••/••• г. и за описаните в исковата молба суми. Последната е била надлежно връчена на длъжницата-ответница чрез ДСИ Т.М. и по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК при събрани данни от длъжностно лице по връчванията, че длъжницата не пребивава на вписаните в НДБН постоянен и настоящ адрес. Предвид удостовереното от ДСИ връчване заповедният съд със свое разпореждане № •••/••• г. е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията си, като е спрял изпълнението по изп.д. № •••/2025 г. по описа на ДСИС при БРС. В дадения от съда едномесечен срок е предявен искът с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, който има за предмет вземания, идентични на тези, предмет на издадената заповед. Поради изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е допустим. Предявените по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 от ГПК обективно съединени искове са с правно основание чл. 14, ал. 3 вр. чл. 14а, ал. 2 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/ и чл. 86 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от /ЗСПД/ предвижда, че в определени случаи директорът на дирекция „Социално подпомагане“ издава мотивирана заповед за възстановяване на получената семейна помощ заедно със законната лихва. На основание чл. 14а, ал. 2 от ЗСПД принудителното изпълнение на заповедта по чл. 14, ал. 3 ЗСПД се допуска по искане на дирекция „Социално подпомагане“ по реда на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. В този смисъл и съгласно определение № •••/••• г., съдът с предварителния доклад по делото, обявен за окончателен с протоколно определение № •••/••• г. при отсъствие на възражение от страните, е указал на ищеца пълното и главно доказване на следните правопораждащи факти: наличието на валиден влязъл в сила административен акт, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища, размера на задължението на ответницата, както и датата на настъпване на изискуемостта му, периода на сочената забава и размера на претендираната мораторна лихва. От съдържащите се по приложеното за послужване ч.гр.д. № •••/2025 г. по описа на БРС писмени доказателства – заявление-декларация вх. № •••/••• г., удостоверение изх. № •••/••• г. на директора на ПГ по транспорт – гр. Бургас, 2 бр. заповеди на директора на ДСП – Бургас от ••• г. и ••• г., писмо, покана за доброволно изпълнение, обратна разписка и заповед за възстановяване на помощ, получена по реда на чл. 10б от ЗСПД № •••/••• г. на директора на ДСП Бургас /л. 4-12 от заповедното производство/ се установява, че въз основа на заявление на ответницата – майка на детето М. Г. М., обучаващо се в VIII-ми клас за учебната 2023/24 г., ищцовата дирекция е отпуснала еднократна семейна помощ в размер на 300 лева, прекратена със заповед от ••• г. поради допуснати отсъствия от 5 учебни часа. На ••• г. и чрез пълнолетен член от домакинството на ответницата е връчена процесната заповед за възстановяване на помощ, получена по реда на чл. 10б от ЗСПД № •••/••• г. на директора на ДСП Бургас, издадена вследствие прекратената семейната помощ, като с покана, получена по същия начин на ••• г. на ответницата е предоставена възможност за доброволно плащане в 14-дневен срок на сумата от 150 лева. В приложение на исковата молба са представени извлечение от ел.система на МОН за натрупани над 40 бр. отсъствия на детето М. Г. М. към м.ноември 2023 г., както и платежно нареждане за извършено към сметка на ответницата плащане от дирекцията на сумата от 150 лева от датата ••• г. Обсъдените писмени доказателства не са оспорени от ответната страна и налагат за съда извод за доказаност на главната претенция по основание и размер. Безспорно ответницата е провела административна процедура по заявяване и получаване частично на семейна помощ по реда на чл. 10б от ЗСПД в качеството си на родител и настойник на учащата в осми клас М. Г. М. и за учебната 2023/2024 г. Съгласно разпоредбата на чл. 10б, ал. 6 от ЗСПД помощта се изплаща на два пъти, като 50 на сто от нейния размер се изплаща след влизане в сила на заповедта за отпускането , а остатъкът се изплаща в началото на втория учебен срок, ако детето продължава да посещава училище. Същевременно, от приложената от ищеца справка със системата на МОН се установява, че детето М. е допуснала през първия срок на учебната година и в м. ноември над 40 бр. неизвинени отсъствия, което съставлява основание по закон за прекратяване на отпуснатата помощ и възстановяване на предоставената такава по смисъла на чл. 14, ал. 3 вр. чл. 10б, ал. 7, т. 3 от ЗСПД. Няма спор, че през месец октомври 2024 г. в полза на ответницата е извършено плащане по банков път на половината от размера на помощта – сумата от 150 лева, което обстоятелство се потвърждава и от представено от ищеца преводно нареждане. Издадената заповед за възстановяване на помощ, получена по реда на чл. 10б от ЗСПД № •••/••• г. на директора на ДСП Бургас от своя страна съставлява валиден административен акт, надлежно връчен на ответницата по реда на чл. 18а, ал. 8 и ал. 9 от АПК – чрез нейния съпруг и на декларирания от нея настоящ адрес – на ••• г., респ. при отсъствие на данни за обжалването по посочения в нея ред или отмяната , следва да се приеме за влязла в сила на ••• г. /присъствен ден/. Съгласно чл. 17, ал. 2 от ГПК в настоящото производство съдът не дължи произнасяне по въпроса за законосъобразността на издадения административен акт, включително относно наличието на предпоставките за издаването му, но при осъществяването на косвения съдебен контрол за валидност и на база изложените съображения съдът не констатира наличието на пороци, обосноваващи неговата нищожност. Въз основа на изложеното съдът намира, че установителния иск за главница се явява основателен, поради което следва да бъде изцяло уважен, вкл. досежно претендираната върху главницата законна лихва от датата на заявлението. Що се касае до установителния иск за лихва за забава за периода от ••• г. до 23.04.2025 г. /датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК/ съдът намира същият за неоснователен. Съгласно задължителните в правораздавателната дейност на съдилищата постановки на т. 4а от Тълкувателно решение № 4 от 18. 06. 2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС не може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение за законната лихва върху вземането за периода от датата на падежа до подаване на заявлението. По реда на чл. 417 от ГПК предмет на заповедта за незабавно изпълнение на парични задължения могат да бъдат акцесорни вземания, но само в случай, че основанието на тези вземания да е предвидено в документа /уговорена неустойка или лихва/, а размерът е определен в самия документ или определяем по посочен в него начин /например като процент/. Не такъв е процесният случай, доколкото в административния акт /заповед № •••/••• г. на директора на ДСП Бургас – документ по чл. 417 от ГПК/ отсъства съдържание в горепосочения смисъл относно начина на формиране на законната лихва за забава върху главницата за периода от датата на падежа до подаване на заявлението, предвид което и изначално не е било налице основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение за сумата от 31,43 лева. За пълнота следва да се отбележи и противоречие в заявения от ищеца падеж на вземането и представените доказателства за предоставен срок за доброволно изпълнение на ответницата, считано от получаване на поканата /02.04.2025 г. – л. 7 от заповедното производство/. В обобщение, съдът приема, че акцесорният установителен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищецазаявител се следват съдебни разноски, съразмерно на уважената част от претенцията или в общ размер от 413,38 лева, от които 392,71 лева за исковото и 20,67 лева за заповедното производство /арг. от т. 12 от ТР 4/2013г. на ВКС, ОСГТК/. На основание чл. 12 и чл. 13 от Закон за въвеждане на еврото в Република България, приетите за основателни парични вземания следва да бъдат служебно превалутирани от съда с настоящото решение и съгласно Фиксираните валутни курсове за валутите на държавите от еврозоната към еврото на БНБ – 1,95583 лева за 1 евро. Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд