Решение № 100 от 15.5.2026 г. на Районен съд - Монтана по дело № 8/2026 г.

Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН. Образувано е по жалба, подадена от И. Е. И. от град Монтана, с ЕГН •••••••••• против Наказателно постановление № 25-0996-001709/ 23.12.2025г, издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР- Монтана, с което на основание чл.175а, ал.1 пр.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева /1533.88 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. В жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на постановлението и се иска неговата отмяна. Излагат се доводи, че не е извършено деянието, за което е наказан, както и че са допуснати процесуални нарушения от страна на административнонаказващия орган. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен защитник, който заявява, че поддържа жалбата, оспорва свидетелските показания на всички полицейски служители. В депозираната писмена защита твърди, че при издаване на наказателното постановление са допуснати процесуални нарушения изразяващи се в това, че с действията си административнонаказаният не е застрашавал други участници в движението или паркирали МПС, както и че липсва умисъл за извършване на твърдяното нарушение. Излага доводи за неправилност и необоснованост при описание на фактическата обстановка и категоризиране на паркинга като път. Моли наказателното постановление да бъде отменено. Административнонаказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител. В съпроводително писмо на л.2 от делото взема становище за неоснователност на жалбата и моли атакуваното НП да бъде потвърдено. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна: На 19.11.2025г. в 22.15 часа жалбоподателят, движейки се по бул. „Трети март“ с посока на движение от магазин „Кауфланд“ към магазин „Лидъл“, управлявал МПС марка „Мерцедес Ц200“, с ДКН ХХХХХХХ, по време на движението поднесъл два пъти автомобила. Същевременно бил забелязан от полицейски служители, които го последвали със служебния си полицейски автомобил. Водачът влязъл на паркинга на магазин „Лидъл“, бул.“Трети март“ № 137А. В автомобила го придружавала пътничка. Повода да се намира на паркинга е желанието му да се види с негов приятел – свидетелят Н. К.К., който го чакал там. Водачът-жалбоподател започнал да форсира безпричинно и умишлено двигателя на автомобила с цел превъртане на задните задвижващи колела, с което променил праволинейното движение на автомобила /дрифт/, като се завъртял. Непосредствено след влизането на жалбоподателя на паркинга, влиза и полицейския автомобил, в който били свидетелите Н. Д. А. и Г. Ж. Т., като възприели движенията на автомобила. Полицейските служители описват движенията като „завъртане, дрифтене“. Това ги мотивирало да видят какво се случва. От мястото, където се намирали имало пряка видимост към паркинга и към автомобила, управляван от жалбоподателя. Имало паркирани МПС на паркинга, като с изпълнение на движенията по поднасяне и завъртане на автомобила, жалбоподателят ги застрашавал. По време на извършената проверка, жалбоподателят заявил, че лекият автомобил не е негова собственост и „не е свикнал“. На жалбоподателя му бил съставен АУАН за извършено нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП. В срока по чл.44 от ЗАНН било подадено възражение /л.6-7 от делото/ от административнонаказания против съставения АУАН, като се оспорват констатациите, но не е подкрепено с доказателства. В изпълнение на процедурата по чл.52 ал.4 от ЗАНН наказващият орган е поканил жалбоподателя за даване на сведения, като същият отказал да се яви - арг.л.11 от делото. Прегледана била видеоинформацията, съдържаща се на видеофайл на техническо средство /кар камера/, намираща се на предно панорамно стъкло на служебно МПС, заснемащо зоната пред автомобила. Предвид това, че нарушението е извършено на паркинг пред хипермаркет, където има монтирани охранителни камери, наказващият орган е изискал записите от тези камери – арг.л.13 от делото. Наказващият орган след като се е запознал с възраженията на нарушителя, както и със съдържанието на записите от кар камерата и охранителните камери на паркинга е приел, че жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна нарушението, за което му е съставен акт за нарушение, приел, че актосъставителят правилно е възприел фактическата обстановка, правилно е дадена правната квалификация на нарушението и издал атакуваното наказателно постановление – арг.протокол л.11 от делото. Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да обжалва постановлението, в законоустановения 14-дневен срок, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на 23.12.2025г, а жалбата срещу него е подадена на 29.12.2025 г. При правилно установената фактическа обстановка, правилно е приложен материалния закон. Съгласно вменената за нарушена норма на чл.104б т.2 от ЗДвП, водачите нямат право да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Съдебната практика на Административните съдилища в цялата страна е последователна в разбирането, че пътят се използва за други цели освен в съответствие с предназначението му, когато с МПС се извършват такива действия, операции, техники и маневри, които са непривични и неприсъщи на МПС, което извършва движение с цел превоз на пътници и товари. Такива действия, които сочат на използване на пътя не по предназначение са: форсиране на двигателя и рязко подаване на газ, последвано от умишлено въртене на гуми или презавИ.е и извършване на кръгови движения с МПС; съзнателно блокиране движението на колелата на МПС; преднамерено извеждане на МПС от сцепление, което води до поднасяне и отклонение на предната или задната му част по равнината на движение /в ляво или дясно/ и необходимост водачът да предприеме резки маневри за да овладее контрола върху него. Разглеждани в тяхната съвкупност тези действия представляват т. нар. „дрифт“, като еманация на използването на пътищата не по предназначение. „Дрифт“-ът, като комбинация от гореизложените техники и действия е типичната хипотеза на приложното поле на чл.104б т.2 от ЗДВП, но трайната практика е също така категорична, че деянието би било съставомерно, ако се установи ползването на пътя не по предназначение за придвижване от едно място до друго, независимо: дали са изпълнени всички техники, характерни за дрифта, дали изпълнението им е успешно и професионално и дали МПС разполага със здравината, мощността и оборудването за дрифтиране. Следва обаче да се проведе разграничение между използване на пътя не по предназначение и използване на пътя за придвижване при груби нарушения на правилата на ЗДвП. Във втория случай, колкото и грубо да е нарушението по ЗДвП, дори и да осъществява състав на престъпление, щом пътят е използван по предназначение за придвижване от едно място на друго, деянието би осъществявало друг състав на нарушение или престъпление, но би било несъставомерно по чл.104б т.2 от ЗДвП. Типични примери за гореизложеното са управление на МПС с много висока скорост, след употреба на алкохол, на технически неизправно МПС, без правоспособност на водача или пренебрегване и на най-елементарните правила на безопасност на движението. Предвид виновния характер на административнонаказателната отговорност (чл.7 от ЗАНН) от съставомерните по чл.104 т.2 от ЗДВП деяния следва да се отграничат случаите, при които до някои от гореописаните резултати (въртене на гуми, поднасяне на автомобила, загуба на сцепление с пътя и други) се достига не поради виновните действия на водача, а поради особеностите на пътната обстановка (например хлъзгав терен, радиус на завоя) и други обективни фактори. В тези случаи деянието е несъставомерно по чл.104б т.2 от ЗДвП. Поради гореизложеното при преценка дали извършеното е съставомерно по чл.104б т.2 от ЗДвП, във всеки конкретен случай следва съвкупно да се отчитат: вида и характера на предприетите действия, маневри и техники с МПС и дали те по своето естество са присъщи на нормалното движение по пътищата с цел превоз на пътници и товари; дали тези действия, техники, маневри се дължат на умисъл или непредпазливост на водача, или пък на обективни фактори от средата. Не на последно място при преценка за съставомерност на деянието следва да се има предвид, че законодателят не поставя изискване за минимална продължителност на използването на пътищата не по предназначение, като е напълно възможно: деецът първоначално да се движи правомерно по пътя, отворен за обществено ползване; да достигне до мястото, където е решил да извърши намислената дрифт маневра; да я изпълни, след което отново да продължи да използва пътя по предназначение, а именно, за да се върне към мястото, от което е дошъл. В този случай деянието е съставомерно по чл.104б т.2 от ЗДвП, доколкото: е налице момент (независимо от неговата продължителност), в който пътят е използван не по предназначение; като предходното и последващо използване на пътя по предназначение е функционално обусловено от извършването на нарушението, доколкото пътят е използван, за да се достигне до мястото на извършване на забранените маневри и техники. Точно такъв е процесния случай, в който при доказателствения анализ вече се установи, че първоначално жалбоподателят е управлявал лекия си автомобил „Мерцедес Ц200“ нормално, като пред магазин „ДМ“ го привел в покой, след което потеглил, като в района на входа на магазин „Мат стар“ предприел ляв завой, ускорил внезапно скоростта, при което автомобилът се поднася и започва влачене по пътната настилка. Вследствие на влаченето, в 22:04:29 часа, МПС-то се завърта около напречната си ос и последвало леко движение на заден ход и привеждане на автомобила в покой. В 22:04:29 часа на охранителните камери е забелязан и патрулен автомобил на МПС. Свидетелят Т. е категоричен, че лично е възприел тези действия на наказания, като сочи, че лично е видял как жалбоподателят „…занасяше автомобила, променяше праволинейното движение…“. Според съда, загубата на сцепление неколкократно, на няколко пъти не може да бъде извършено нито неволно, нито непредпазливо, а с единствената цел извършване на „дрифт“ и то не веднъж, а многократно с необходимото за това подаване на газ в пълна степен. Извършените от жалбоподателя действия по обективните си характеристики съставляват техниката дрифт, която се субсумира под понятието „използване на пътя за цели, различни от предназначението му“. В показанията на разпитания по делото свидетел Н. К.К. – приятел на жалбоподателя, се съдържат противоречиви твърдения. Същият не е шофьор, но знае, че жалбоподателят не е правил дрифт. Знае, че водачът е „дал газ на колата“ и тя „леко се е поднесла“. Твърди, че наказаният е отивал на паркинга, за да се види с него. Съдът кредитира показанията на този свидетел частично само в частта за причината за отИ.е на паркинга и подаването на газ от страна на водача. Свидетелят Е. И. Петров е баща на жалбоподателя. Същият свидетелства, че синът му е търсен от полицейския служител В., за да се яви в сектор „ПП“, но е отказал, което е потвърждава и от показанията на св. В., като в тази част съдът ги кредитира с доверие. В останалата им част, депозираните показания нямат отношение към извършената проверка и констатираното нарушение, поради което настоящият състав ги намира за неотносими. Съдът кредитира показанията на свидетелите Т. и А. в цялост, тъй като те напълно съответстват на събраните в хода на производството писмени доказателства. Липсва и индиция за заинтересованост. Съдът дава вяра и на свидетелските показания на Е. Н. и В. В. – и двамата в унисон свидетелстват за видяното от записите от видеокамерите и последващото протоколиране, като са възприели привеждането на автомобила в покой и последващото поднасяне на автомобила. Съдът споделя изцяло изложеното от двамата свидетели, същите не са заинтересовани лица, възприетото от тях изцяло кореспондира с фактическата обстановка, установена от проверяващите и изложена в АУАН и впоследствие в НП. Следва да бъде отбелязано и че с АУАН и НП е вменено умишлено извършване на тези действия. Според настоящия съдебен състав тези твърдения в АУАН и НП се установяват и от доказателствата по делото. В тази връзка следва да се съобрази трайната съдебна практика по наказателни дела, която следва да намери субсидиарно приложение в процесния случай на основание чл.84 от ЗАНН, според която формата на вина се извежда не от вербалните изявления на виновното лице, а от характера на реално, обективно извършените действия и обстановка на тяхното проявление. В случая според съда от вида и последователността на установените обективни действия на нарушителя, категорично говорят за умисъл на действията му, т.е. за вменено в АУАН и НП „умишлено и безпричинно“ използване на път, отворен за обществено ползване не по предназначението му за превоз на пътници и товари, а с цел извършване на намислените дрифт маневри, които имат място само на обозначените за това места, но не и на пътя. Съдът намира, че се касае за специфична техника на шофиране, чиито цел и резултат са именно умишленото извеждане на автомобила извън контрол чрез загуба на сцепление на задните колела. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено. Посочени са датата на административното нарушение, мястото на извършването му, подробно и изчерпателно са описани обстоятелствата, при които е осъществено. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби, съобразено е с целта на закона. Не се споделят отправените възражения от процесуалния представител на административнонаказания, че паркингът не следва да бъде приет за „път, отворен за обществено ползване“. Следва да се отбележи, че начинът, по който е посочено мястото на нарушението - паркинг, категорично, а и безспорно води до извода, че същото е път за обществено ползване, съгласно легалната дефиниция на понятието път, съдържащо се в § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, според която разпоредба, „Път“ е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Всеки има право да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като спазва установените правила за движение – чл.2 ал.2 от ЗДвП. В случая важи забраната по чл.104б т.2 от ЗДвП, тъй като до паркинга се стига от улица и същият е свързан с нея, като е достъпен и отворен за обществено ползване. Този паркинг е достъпен свободно от всяко лице, без ограничения чрез бариери, пропуски, табели „частна собственост“ и др. Това означава, че по отношение на него важат всички правила за движение по пътищата визирани в ЗДвП. В унисон с изложеното е и разпоредбата на чл.7 ал.2 т.3 от Наредба № РД-02-202 от 28.08.2018 г. за проектиране на пътищата съгласно която безопасността на движението се осигурява по цялата дължина на пътя чрез удобно и безопасно разполагане на пътните кръстовища и възли, на аварийни площадки, паркинги и други, а съгласно чл.8 ал.2 т.7 от същата наредба, с проектирането на пътищата се осигуряват паркинги, предназначени за спиране на автомобили, превозващи опасни товари. От своя страна, чл.102 ал.1 от Наредбата указва, че при проектирането на пътищата с две отделни платна за движение се предвиждат площадки за обслужване на пътуващите, МПС и инфраструктурата, като ал. 2 пък определя видовете площадки, между които са и всички видове паркинги – за товарни МПС, за автобуси, за леки МПС, за служебни МПС. Т. е. безспорно се установява, че паркингът представлява част от пътната мрежа, която е обозначена със съответните пътни знаци и маркировка, които са задължителни за спазване, и чийто правила за ползване се регулират от ЗДвП. Без значение е обстоятелството чия собственост е паркингът. По отношение организация на движение на ППС, той е подчинен на общите правила. С оглед на изложеното, установеното нарушение се явява доказано по несъмнен начин от обективна страна. В този смисъл е и Решение № 947/08.10.2025г. по КАНД № 279/2025г. на АдмС-Монтана, с което потвърдено решение на РСМ при идентична фактическа обстановка и постановено от същия съдия-докладчик. Съгласно чл.175а ал.1 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца и глоба от 3 000 лева /1533.88 евро/ водач, който организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Наложените административни наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба в размер на 3 000 лева /1533.88 евро/ са в съответствие със законовите изисквания. Не на последно място следва да се отбележи, че случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от подобни нарушения по ЗДвП, доколкото не са изложени твърдения, а не са представени доказателства, за наличие на обстоятелства, които да я понижават, поради което и чл.28 от ЗАНН е неприложим. Дори обществената опасност е завишена, за която сочат времето – в тъмната част на денонощието, и механизма на извършване на нарушението. Невъзможността за приложението на чл.28 от ЗАНН може да се изведе и от това, че жалбоподателят е нарушител на правилата за движение по пътищата. Същият е наказван с влезли в законна сила НП и фишове, арг. справка за нарушител л.26-27 от делото. Предвид гореизложеното, издаденото наказателно постановление е законосъобразно, съответстващо на материалния и процесуалния закон и следва да се потвърди. При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна – административно наказващия орган, но няма доказателства да сторени такива, няма такова искане, съответно съдът не дължи произнасяне. Предвид гореизложеното, и на основание чл.63 ал.9 във връзка с ал.2 т.5 от ЗАНН, съдът