Решение № 2791 от 12.6.2026 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 299/2026 г.

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Г. Г., чрез адв. В. Д. против Решение № 8/23.01.2026 г., постановено по АНД № 179/2022 г. по описа на Районен съд – Панагюрище, с което е потвърдено Наказателно постановление № 36-0000627/11.10.2022 г., с което на Г. Г. Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 500,00 лева за нарушение на член 34, § 6, буква "б" от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт във връзка с чл. 93в, ал. 15, т. 2 предл. 1 от Закона за автомобилните превози. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение. Същото е оспорено като незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон, при съществени нарушение на съдопроизводствените правила. По същество се твърди, че изводите на районния съд не са съобразени с изискванията на ЗAП, подзаконовите актове и законодателството на ЕС. Излага упреци за противоречие с нормата на чл. 78, ал. 2 от ЗАП. Сочи, че е налице изключение предвидено в Регламент (ЕС) № 165/2014 и Регламент (ЕО) № 561/2006. Позовава се на чл. 3 от Регламент (ЕО) № 561/2006. Претендира отмяна на оспореното решение и присъждане на сторените разноски. Ответникът – И.Д. Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ не изразява становище по жалбата. Административен съд – Пазарджик, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна имаща право на обжалване, с оглед което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. От събраните по делото доказателства от фактическа страна се установява, че на 11.07.2022 г. Г. Г. осъществявал обществен превоз на пътници /специализиран превоз/ на път II-37, от гр. Панагюрище в посока към гр. Пазарджик, управлявайки автобус „Мерцедес Интегро“ с рег. № [рег. номер], собственост на „Хебърбус“ АД, гр. Пазарджик. Около 13.10 ч., на изхода от гр. Панагюрище водачът бил спрян за проверка от инспектор към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. При проверка на документите на автомобила и водача било установено, че превозното средство е оборудвано с аналогов тахограф, марка „Kienzie“, тип 1311, както и че в представения тахографски лист от 11.07.2022 г. не бил попълнил мястото и датата на поставянето му. Поради това на място на водача бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 324655/11.07.2022 г. на основание чл. 36, §6, б. „б“ от Регламент (ЕС) 165/2014. Установено било при проверката, че водачът има съставен пътен лист № 0-0215/11.07.2022 г. за превоз по маршрут описан в пътния лист от гр. Панагюрище до гр. Пазарджик и обратно. Водачът бил посочил в пътния лист начален километропоказател 918116 км, като в момента на проверката той бил 918224 км. При отчитане на разстоянието на маршрута Пазарджик – Панагюрище – Пазарджик, е прието, че той е над 50 км, като е констатирано, че не е ползван наличния тахограф. В тази връзка било установено, че водачът не бил надлежните данни. АУАН бил връчен срещу подпис на нарушителя и срещу него било подадено възражение. Въз основа на АУАН № 324657/11.07.2022 г. било издадено процесното наказателно постановление (НП) на основание чл. 93в, ал. 15, т. 2 от ЗАП. За да потвърди обжалваното НП, районният съд е приел, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на процесното административно нарушение, включително като е обсъдил и възраженията на жалбоподателя изложени в хода на съдебното производство. Съставът на РС – Панагюрище постановил оспореното в настоящото дело решение е събрал доказателствата относими към съдебния спор, като ги е ценил в рамките на доказателствената съвкупност. Приел е също така, че при издаване на НП и АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че нарушението е доказано. Решението е валидно, допустимо и правилно. В хода на делото, от съда е била дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани тези, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка и въз основа на събраните по делото доказателства е изградил мотивите на съдебния акт. Първоинстанционният съд е обсъдил доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена аналитична преценка относно приложението на закона. При надлежно установената фактическа обстановка районният съд е извел правилния и логичен извод за неоснователност на подадената жалба досежно извършеното нарушение и е потвърдил оспореното НП. Касационната инстанция споделя фактическите констатации и направените въз основа на тях правни изводи на районния съд, с оглед което препраща към тях на основание чл. 221 АПК и не следва да ги преповтаря. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт. От представените пътен и тахогравски лист е видно, че в последния действително не са попълнени данните за мястото и датата на поставяне на тахогравския. От друга страна от представения пътен лист е видно, че началните показания на километропоказателя на превозното средство са 918116 км. Същевременно от констатациите при проверката от органите на ИА АА става видно, че към момента на проверката показанията са били 918224 км. Тоест разликата в началните километри и изминатите е 108 км. От това следва, че водачът е изминал минимум 108 км. Към момента на проверката и вероятно е щял да продължи пътуването до достигане на повече километри, като се има предвид, че е спрян на изхода на гр. Панагюрище при продължаване на маршрута си към гр. Пазарджик. В тази връзка следва да се посочи, че нормата на чл. 78, ал. 1 от ЗАП предвижда, че при извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, лицата по чл. 24е, превозвачите и водачите спазват изискванията на: Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, наричан по-нататък "Регламент 561/2006" и на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози, съставена в Женева на 1 юли 1970 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 28 от 1995 г.) (обн., ДВ, бр. 99 от 1995 г.; изм., бр. 27 от 2012 г.), наричана по-нататък "AETR" и т. 2. Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт (OB, L 60/1 от 28 февруари 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 165/2014", или AETR. Касационният жалбоподател обаче се позовава на изключението предвидено в ал. 2 на чл. 78 от ЗАП, съгласно който не е задължително оборудването с тахографи на превозните средства, посочени в чл. 13, параграф 1, букви "б", "в", "г", изречение първо, букви "з" "й", "м" и "о" от Регламент 561/2006, при извършване на превози на територията на Република България. Позовава се и на чл. 3 от същия регламент. Последният пък предвижда, че настоящият регламент (Регламент 561/2006) не се прилага към автомобилен превоз с: а) превозни средства, използвани по редовни линии, когато маршрутът на въпросната линия не надвишава 50 километра. Тоест според жалбоподателя не е била необходима и задължителна употребата на тахограф, тъй като разстоянието на маршрута било до 50 км. С оглед горната установеност, а именно изминатите километри, мястото на проверката и посочения маршрут, упреците в горната насока са несподелими. Както прежде бе отбелязано, маршрутът в случая надвишава 50 км. и употребата на тахограф е била задължителна, като не попада в изключенията на чл. 13 от Регламент (ЕО) № 561/2006 и чл. 78, ал. 1 от ЗАП. Щом тахографът е бил задължителен и такъв е бил наличен в процесното МПС, за което не се спори, то водачът е бил задължен да попълни всички негови реквизити. Съгласно чл. 93в, ал. 15, т. 2 от Закона за автомобилните превози водач, който не е попълнил на датата на започване и/или на приключване използването на тахографския лист, се наказва с глоба 500 лв. т. 3 от същия предвижда при непопълване на мястото на започване и/или на приключване използването на тахографския лист, се наказва с глоба 500 лв. В случая на лицето е наложена глоба в размер на 500 лева, въпреки, че е установена липсата на два от реквизитите място и дата. Ето защо, настоящата касационна инстанция намира, че като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила. С тези аргументи, касационната инстанция намира, че обжалваното решение не подлежи на отмяна по чл. 348, ал. 1 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН и като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника по касационната жалба биха се следвали разноски, но предвид липсата на процесуална активност такива не се дължат. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик, ХII-ти касационен състав