Решение № 1137 от 2.10.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 1400/2026 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Съдът е сезиран с въззивна жалба подадена от Животозастрахователна компания „Съгласие“ АД, ЕИК 175247407 чрез юрк. И. П. срещу Решение № 1803/ 20.04.2026г., постановено по гр.д. № 16176/ 2025г., по описа на Районен съд- Пловдив, I- ви гр. с-в, с което жалбоподателят е осъден да заплати на всеки един от ищците в първоинстанционното производство– А. Д. С., ЕГН •••••••••• и А. А. С., ЕГН ••••••••••, действаща лично и със съгласието на своя баща А. Д. С., двамата с адрес: гр. ••• сума от по 3451, 22 евро (равняваща се на 6 750 лева), представляваща застрахователно обезщетение по покрит риск „смърт от заболяване, вкл. акутно“ за починалия наследодател на ищците – Д.Ц. С., ЕГН •••••••••• и дължимо по силата на Договор за обществена поръчка № ВВС-15855/28.12.2023 г. и Застрахователен договор № 70003047 сключени между Висш съдебен съвет и Животозастрахователна компания „Съгласие“ АД, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на отправяне на застрахователната претенция – 19.08.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сума от 276, 10 евро, представляваща сторени разноски в рамките на първоинстанционното производство за държавна такса. С цитираното решение жалбоподателят е осъден да заплати по реда на чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата сумата от 260 евро в полза на адв. Р. П. П., представляваща адвокатски хонорар за осъществена дейност по процесуално представителство на ищеца А. Д. Стойност и сумата от 260 евро в полза на адв. Д. П. П., представляваща адвокатски хонорар за осъществена дейност по процесуално представителство на ищцата А. А. С., действаща лично и със съгласието на своя баща А. Д. С.. Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Излагат се и съображения, че процесното застрахователно събитие е извън покритите рискове по Застрахователен договор № 70003047, сключен между Животозастрахователна компания „Съгласие“ АД и Висш съдебен съвет. Поддържа се, че заболяването, което е основна причина за настъпване смъртта на застрахованото лице е констатирано още през м.03.2023г., което е преди периода на застрахователно покритие по процесния договор за застраховка. В тази връзка се акцентира върху текста на чл. 4, ал. 1, т. 22 от приложимите към застрахователното правоотношение общи условия, съобразно който застрахователят не носи отговорност за събития причинени или дължащи се на предшестващи заболявания или злополуки. Тоест, след като към дата 01.01.2024г. (началото на застрахователното покритие по процесния договор) заболяването вече се е проявило, то се касае за хипотеза на изключен застрахователен риск и съответно не се дължи заплащане на застрахователно обезщетение. Жалбоподателят не споделя и изложените мотиви от първоинстанционния съд досежно наличието на предпоставки за дерогиране приложението на чл. 4, ал. 1, т. 22 от общите условия, предвид наличието на клауза от застрахователния договор предвиждаща по- благоприятни условия за застрахованите лица по отношение на покритите рискове, в сравнение с тези по общите условия. Излага се становище, че в договора за застраховка не е налице клауза, която да изключва приложението на общите условия, както и че същите са иманентна част от застрахователното правоотношение. Възразява се и срещу изложените съображения от първоинстанционния съд по отношение на неравноправния характер на клаузата на чл. 4, ал. 1, т. 22 от общите условия и следващата от това необходимост същата да бъде оставена без приложение на осн. чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Поддържа се, че починалото застраховано лице не притежава качеството „потребител“, доколкото е застраховано предвид осъществяваната от него професионална дейност и във връзка със заеманата длъжност в съдебната система на Р. България. Предвид изложеното, иска се въззивният съд да отмени изцяло обжалваното решение на Районен съд- Пловдив и да постанови ново по същество на правия спор, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени. Претендират се сторените разноски в първоинстанционното и въззивното производство. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите А. Д. С. и А. А. С., действаща лично и със съгласието на своя баща А. Д. С., подаден чрез упълномощените им процесуални представители адв. П. и адв. П.. Излага се становище за неоснователност на подадената въззивна жалба и се отправя искане до въззивния съд за потвърждаване на обжалваното решение. Поддържа се, че заболяването констатирано през м. 03.2023г., което е коментирано в Епикриза ИЗ № 4676/ 2023г. издадена от МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД- гр. Плевен не е непосредствената причина за настъпване смъртта на застрахованото лице Д. С.. Причината за смъртта на С. е ясно отразена в съобщението за смърт и е „дихателна недостатъчност, състояние след ВАТС и плевроза, плеврален излив, карцином на бял дроб“. Въззиваемите поддържат, че такава диагноза не е поставяна на Д. С. през м.03.2023г., съответно тези състояния не са диагностицирани преди сключването на процесния договор за застраховка. Сочи се, че медицинското състояние, което е довело до смъртта на застрахованото лице е намерило своето проявление по време на застрахователното покритие, осигурено по процесния договор. В рамките на действието на процесния договор е настъпило и самото застрахователно събитиесмъртта на Д. С., поради което и за застрахователя се поражда задължението да заплати на наследниците на С. застрахователно обезщетение. Акцентира се и върху текста на чл. 63, ал. 2 от договора за обществена поръчка, съобразно който при противоречие между разпоредби от приложимите към правоотношението общи условия и отделни клаузи от договора за обществена поръчка и сключения договор за застраховка, приоритетно приложение следва да намерят последните. Доколкото в сключения договор за застраховка, за покрития риск „смърт от заболяване, вкл. акутно“ не се съдържат други условия за изплащане на застрахователно обезщетение, то следва да се приеме, че единствената предпоставка е настъпване на застрахователното събитие в периода на действие на застрахователния договор. Предвид изложеното, моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Моли се на всеки един от процесуалните представители на страните да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата. Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, счита за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срок, произтича от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на самостоятелно обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Първоинстанционното производсто е образувано по повод на искова молба, подадена от А. Д. С. и А. А. С., действаща лично и със съгласието на своя баща А. Д. С. срещу Животозастрахователна компания „Съгласие“ АД, с която са предявени субективно съединени искове с правно основание чл. 459, вр. чл. 441, ал. 2, вр. 448, ал. 1 от Кодекса за застраховането, за осъждане на ответника да заплати на всеки един от ищците сума от по 3451, 22 евро (6750 лева), представляваща застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие - смъртта на Д. Ц. С., наследодател на ищците и което застрахователно обезщетение е дължимо по силата на Договор за обществена поръчка № ВВС-15855/28.12.2023 г. и Застрахователен договор № 70003047 сключени между Висш съдебен съвет и Животозастрахователна компания „Съгласие“ АД, ведно със законната лихва от датата на отправяне на застрахователната претенция - 19.08.2025 г. до окончателното й изплащане. Ответникът с отговора по реда на чл.131 ГПК е оспорил предявените искове с твърдения, че настъпилото вредоносно събитие е извън покритите рискове по процесния договор за застраховка и съответно не се дължи заплащане на застрахователно обезщетение на наследниците на починалото лице. В тази връзка са развити съображения, че чл. 4, ал. 1, т. 22 от приложимите към застрахователното правоотношение общи условия изключват като покрит риск случаи като процесния, при които заболяването довело до смъртта, е намерило проявление и е констатирано преди сключване на договора за застраховка. С обжалваното решение районният съд е изложил подробни съображения в насока неприложимост в конкретния случай на текста на чл. 4, ал. 1, т. 22 от общите условия, доколкото са налице клаузите на раздел II, чл. 7 от Договор за обществена поръчка № ВСС- 15855/ 28.12.2023г. и на т. 5 от таблица на „Покрити рискове и застрахователни суми“ от полица по Застрахователен договор № 70003047, сключени между жалбоподателя и ВСС, предвиждащи по- благоприятни условия за застрахованите лица по отношение на покритите рискове в сравнение с тези по общите условия. Първоинстанционният съд е изложил съображения и че заболяването, което е довело до смъртта на застрахованото лице е акутно (внезапно възникнало и бързо протичащо) и се е проявило за пръв път по време на действието на процесния договор за групова застраховка „Злополука“ . Предвид това, както заболяването, така и смъртта на застрахованото лице са настъпили в рамките на осигуреното по застрахователния договор покритие и на наследниците – ищци в първоинстанционното производство, се дължи заплащане на застрахователно обезщетение в рамките на посочената в договора застрахователна сума - 6902, 44 евро (13 500 лева) или по 3451, 22 евро (6 750 лева) за всеки един от двамата наследници на починалото застраховано лице. При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът счита, че същото е валидно и допустимо и при постановяването му не е било допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. „2- ро“ от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи. Между страните не съществува спор, поради което и с доклада в първоинстанционното производство са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: Д.Ц. С., в качеството на ••• е била застраховано лице по Договор за групова застраховка „Злополука“, сключен между Висшия съдебен съвет и въззивника Животозастрахователна компания „Съгласие“ АД (договорът за групова застраховка е сключен във връзка с Договор за обществена поръчка № 15855/28.12.2023 г. и е обективиран вПолица по застрахователен договор № 70003047, със срок на действие от 00:00 ч. на 01.01.2024 г. до 24:00 ч. на 31.12.2026 г.); ищците в първоинстанционното производство А. Д. С. и А. А. С. са наследници по закон на Д.Ц. С., починала на 12.07.2025 г.; наследниците са предявили извънсъдебно претенция пред ответното дружество с искане за заплащане на застрахователно обезщетение по процесната групова застраховка „Злополука“ във връзка с настъпилата на 12.07.2025 г. смърт на застрахованото лице Д. С., по която претенция застрахователят е отказал изплащане на застрахователно обезщетение. Спорът между страните в настоящото производство е изцяло правен и се концентрира досежно въпроса дали смъртта на застрахованото лице Д.Ц. С. представлява покрит риск по смисъла на процесния договор за групова застраховка „Злополука“. Съобразно чл. 4, ал. 1, т. 22 от приложимите към застрахователното правоотношение общи условия, застрахователят не носи отговорност за събития, причинени от или дължащи се на предшестващи заболявания или злополуки, освен ако не е договорено друго. В конкретния случай, от прочита на раздел II, чл. 7, т. 5 („смърт от заболяване, вкл. акутно“) от Договор за обществена поръчка № ВСС- 15855/ 28.12.2023г. и на т. 5 („смърт от заболяване, вкл. акутно“) от таблица на „Покрити рискове и застрахователни суми“ от полица по Застрахователен договор № 70003047, сключен между жалбоподателя и ВСС се налага разбирането, че между застраховащия (в лицето на ВСС) и застрахователя е „договорено друго“. С цитираните текстове от договорите са предвидени по -благоприятни условия за застрахованите лица по отношение на покритите рискове, в сравнение с тези по общите условия, доколкото не съществуват каквито и да било условности по отношение вида на заболяването довело до смъртта на застрахованото лице, момента на диагностицирането му или момента на проявление на първите симптоми. Впрочем, правилно въззиваемите страни се позовават и на чл. 63, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от Договор за обществена поръчка № ВСС- 15855/ 28.12.2023г., съобразно който при противоречие между различни разпоредби или условия, съдържащи се в договора и приложенията, се прилагат следните правила: (1). специалните разпоредби имат предимство пред общите разпоредби; (2). разпоредбите на приложенията (с изключение на Общите условия) имат предимство пред разпоредбите на договора; (3). предложението за изпълнение и разпоредбите на договора имат предимство пред Общите условия. Съвместният прочит на горецитираните текстове налага разбирането, че разпоредбите на общите условия биха били приложими само ако няма договорено друго в договора за обществена поръчка и договора за застраховка (в тази връзка- Определение № 2687 от 17.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 84/2024 г., II т. о., ТК). В случая, както вече бе посочено, в договора за обществена поръчка и полицата, досежно покрития риск „смърт от заболяване, вкл. акутно“ не фигурира модалитет какъвто се сочи от застрахователя (заболяването, което е довело до смъртта да не е предшестващо сключването на застрахователния договор). Предвид това, приложение следва да намерят индивидуално договорените клаузи в договора за обществена поръчка и договора за застраховка, които са и по- благоприятни за застрахованото лице. Изложеното е в съответствие и с нормата на чл. 348, ал. 1, изр. „последно“ КЗ, съобразно която при несъответствие между застрахователния договор и общите условия има сила уговореното в договора. Същото заключение следва и от текста на чл. 3, изр. "последно" от Договор за обществена поръчка № ВСС- 15855/ 28.12.2023 г., сключен между ВСС и Животозастрахователна компания „Съгласие“ АД, съобразно който при несъответствие между застрахователния договор и общите условия има сила уговореното в договора и неразделните му части, в това число и техническата спецификация (приложение № 1 от договора). Отделно от гореизложеното, не би могло да бъде споделено и възражението на жалбоподателя, че заболяването непосредствено довело до смъртта на застрахованото лице Д. С. е констатирано още през м.03.2023г., когато е постъпила за лечение в клиника по неврохирургия към МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД- гр. Плевен – съобразно Епикриза ИЗ № 4676/ 2023г. издадена от МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД- гр. Плевен (л. 65- л. 66 от първоинстанционното производство). Посочената епикриза е съставена във връзка с проведено лечение на застрахованото лице Д. С. в периода 07.03.2023г.- 10.03.2023г. по клинична пътека 211.2- „Гръбначни и гръбначно- мозъчни оперативни интервенции с голям и много голям обем и сложност- с невронавигация и интраоперативен 3 D контрол“. Същевременно, в съобщението за смърт № 176/ 12.07.2025г. на Д. С. (л. 63 от първоинстанционното производство), като причина за смъртта е отбелязано „лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на бронха или белия дроб“, като състоянието непосредствено довело до смъртта е „дихателна недостатъчност“. Останалите констатирани причини („състояние след ВАТС и плевродеза, плеврален излив, метастатично ангажиране на двата бели дроба, карцином на бял дроб“) са съпътстващи състояния, които не би могло да доведат до приложение на изключението по чл. 4, ал. 1, т. 22 от общите условия към договора за застраховка. Съобразно цитирания текст от общите условия застрахователят не носи отговорност за събития причинени от или дължащи се на предшестващи заболявания или злополуки. Тоест, нужно е съответното състояние освен предшестващо, също така и непосредствено да е довело до смъртта на застрахованото лице. В случая, през м. 03.2023г. не е констатирано медицинско състояние на Д. С., което да отговаря на непосредствените причини довели до смъртта й през м.07.2025г. Впрочем, съдът споделя и виждането на въззиваемите изложено в отговора на въззивната жалба, че евентуалното възприемане на тезата на застрахователя за наличието в общите условия на допълнително изискване за заплащане на застрахователно обезщетение, а именно- заболяването да е възникнало за пръв път в периода на действие на процесния договор за застраховка, поставя в невъзможност лицата, за които двете обстоятелства са се осъществили на границата на периода на действие между два застрахователни договора, изобщо да могат да бъдат обезщетени при настъпване на застрахователно събитие. Отнесено към настоящия казус, това на практика би означавало, че застрахователят по договора валиден към момента на установяване на заболяването на С., би отказал плащане на застрахователно обезщетение, тъй като покритият риск- „смърт“ е настъпил след изтичане на договора. От своя страна, застрахователят по договора валиден към датата на настъпване на застрахователното събитие – „смърт от заболяване“ (в случая Животозастрахователна компания „Съгласие“ АД), би отказал да заплати застрахователно обезщетение, тъй като заболяването, за което твърди да е довело до смъртта се е проявило за пръв път преди сключване на застрахователния договор. По този начин би се достигнало до хипотеза, при която нито предходният, нито настоящият застраховател ще покриват риска от настъпване на застрахователното събитие „смърт от заболяване“ на застрахованите лица, което би било в противоречие с нормата на чл. 224, ал. 2 ЗСВ, съобразно която съдиите, прокурорите и следователите задължително се застраховат срещу злополука за сметка на бюджета на съдебната власт. Съобразно гореизложеното, изводът на първоинстанционният съд за дължимост на застрахователното обезщетение е изцяло съобразен със закона и събраните по делото доказателствени материали. Правилно е определен и дължимият размер на застрахователното обезщетение. Съобразно раздел I I , чл. 7, т. 5 („смърт от заболяване, вкл. акутно“) от Договор за обществена поръчка № ВСС- 15855/ 28.12.2023г. и т. 5 от таблица на „Покрити рискове и застрахователни суми“ от полица по Застрахователен договор № 70003047, при настъпване на покрит риск „смърт от заболяване, вкл. акутно“, застрахователната сума възлиза на 6902, 44 евро (13 500 лева), която в случая следва да бъде заплатена на наследниците по закон на застрахованото лице. Съобразно приетото в рамките на първоинстанционното производство удостоверение за наследници, правоприемниците на починалата Д. С. са именно въззиваемите А. С. и А. С.. Предвид това, правилно първоинстанционният съд е присъдил в полза на всеки един от тях застрахователно обезщетение в размер от по 3451, 22 евро (6 750 лева). Предвид гореизложеното, обжалваното решение постановено от Районен съд- Пловдив следва да бъде потвърдено в своята цялост. Предвид разпоредбите на Закон за въвеждане на еврото в Република България и Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, всички суми присъдени с настоящото решение са посочени в евро. За яснота и с цел осъществяване на връзка с начина на формулиране на претенциите в исковата молба, в мотивите на решението е отразена и левовата им равностойност. По сторените от страните разноски в настоящото производство: При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемите се поражда право да бъдат възмездени за сторените в процеса разноски. В рамките на настоящото производство, на въззивамената страна А. Д. С. са предоставени правни услуги от адв. Р. П., като съобразно Договор за правна защита и съдействие от 10.09.2026г. /л. 42 от въззивното дело/, е договорено възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 Закон за адвокатурата. По отношение на размера на хонорара, който следва да се определи в полза на адв. П., то следва да се съобрази нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Предвид това и на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на адв. П. следва да се определи възнаграждение в размер от 498, 51 евро, което да бъде заплатено от жалбоподателя Животозастрахователна компания „Съгласие“ АД. В рамките на настоящото производство, на въззивамената страна А. А. С., действаща лично и със съгласието на своя баща А. С., са предоставени правни услуги от адв. Д. П., като съобразно Договор за правна защита и съдействие от 10.09.2026г. /л. 43 от въззивното дело/, е договорено възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 1 Закон за адвокатурата. По отношение на размера на хонорара, който следва да се определи в полза на адв. П., също следва да се съобрази нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Предвид това и на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на адв. П. следва да се определи възнаграждение в размер от 498, 51 евро, което да бъде заплатено от жалбоподателя Животозастрахователна компания „Съгласие“ АД. Така мотивиран, съдът