Решение № 834 от 6.2.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 46/2026 г.

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба на длъжника Л. Б. Т. срещу Протокол на ЧСИ изх. № 10648/26.11.2025 г. по изп. дело № 986 от 2025 г. по описа на ЧСИ А.Д., с който е отказано да се намали приетото юрисконсултско възнаграждение в полза на взискателя, както и приетите такси и разноски по ТТРЗЧСИ. В жалбата се поддържа, че приетите от ЧСИ разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на взискателя в размер на 150 лв. са прекомерни и не съответстват на фактическата и правна сложност на делото и осъществените по същото действия, изразяващи се в подадена молба за образуване на изпълнително дело. Излагат се съображения и че таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ е незаконосъобразно определена, като при нейното изчисляване следвало да се вземат предвид единствено вземанията, които са предмет на изпълнителния лист, но не и таксите и разноските в изпълнението. Не било доказано взискателят да е внесъл авансови такси, поради което незаконосъобразно такива били възложени в тежест на длъжника. Липсвали доказателства и за допълнително строени разноски по т. 31 ТТРЗЧСИ. Иска се намаляване на приетото юрисконсултско възнаграждение за взискателя, както и на приетите такси и разноски по изпълнението. Претендират се разноски. В законоустановения срок е депозирано писмено възражение от взискателя „Топлофикация София“ ЕАД, с което жалбата се оспорва като неоснователна. Излагат се съображения, че таксите и разноските по изпълнителното дело са законосъобразно определени. Иска се жалбата да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски. Постъпили са мотиви на ЧСИ, в които е описана фактическата обстановка по делото. Софийският градски съд, като взе предвид становищата на страните и материалите по делото, намира от фактическа страна следното: Изпълнително дело № 986/2025 г. по описа на ЧСИ А.Д. е образувано по молба на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрк. Г.Н., въз основа на изп. лист от 24.07.2025 г., издаден по гр. дело № 61847/2019 г. по описа на СРС, по силата на който длъжникът Л. Б. Т. е осъден да заплати на взискателя следните суми: 1656,99 лева главница за топлинна енергия, 315,25 лв. обезщетение за забава върху тази главница, 45,50 лв. главница за дялово разпределение, 9,49 лв. обезщетение за забава върху тази главница, ведно със законната лихва върху главниците от 28.10.2019 г. до окончателното им плащане. С молбата взискателят е поискал налагане на запор върху банкови сметки на длъжника и евентуално опис и оценка на движими вещи на длъжника, като на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е възложил на съдебния изпълнител да определи начина на изпълнение. С молбата е представено доказателство за платена такса в размер на 108,00 лева. Видно от изготвена от съдебния изпълнител сметка от 04.09.2025 г. и фактура към нея, по изпълнителното дело са начислени следните такси: 20 лв. на основание т. 1 от ТТРЗЧСИ, 50 лв. на основание т. 2 от ТТРЗЧСИ и 20 лв. на основание т. 5 от ТТРЗЧСИ. На 03.09.2025 г. и 04.09.2025 г. по изпълнителното дело са изготвени следните справки: 1 бр. справка за адреси, семейно положение и родствени връзки, 1 бр. справка за публични задължения, 1 бр. справка за трудови договори, 1 бр. справка за осигурено лице, 1 бр. справка за пенсии и добавки, 1 бр. справка за банкови сметки и сейфове. На 09.09.2025 г. са издадени два броя запорни съобщения - до „Първа инвестиционна банка“ АД и „Централна кооперативна банка“ АД, с които са наложени запори върху всички сметки на длъжника в тези банки. Запорното съобщение до „Първа инвестиционна банка“ АД е връчено на 23.09.2025 г. чрез призовкар при ЧСИ. Запорното съобщение до „Централна кооперативна банка“ АД е връчено на 19.09.2025 г., без да са налице доказателства за начина, по който е извършено връчването. С писма от 29.09.2025 г. и 07.10.2025 г. „Първа инвестиционна банка“ АД и „Централна кооперативна банка“ АД са уведомили съдебния изпълнител, че по запорираните сметки длъжникът няма парични средства, но при постъпване на секвестируеми такива запорът ще бъде изпълняван. Изготвено е съобщение за образуване на изпълнително дело изх. № 7968/09.09.2025 г., в което е посочено, че длъжникът Л. Б. Т. дължи на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 1702,49 лв., ведно със законна лихва в размер на 1156,44 лв. за периода 28.10.2019 г. – 23.09.2025 г., 329,74 лв. мораторна лихва, 150 лв. юрисконсултско възнаграждение и 552,51 лв. такси и разноски съгласно ТТРЗЧСИ. Горепосоченото съобщение е връчено на длъжника, чрез процесуалния му представител, на имейл адрес. Длъжникът е подал възражение срещу приетите от съдебния изпълнител такси и разноски, а взискателят, чрез процесуален представител, е изразил становище по подаденото възражение. С Протокол изх. № 10648/26.11.2025 г. на ЧСИ възражението е оставено без уважение. При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира от правна страна следното: Частната жалба е срещу Протокол изх. № 10648/26.11.2025 г. на ЧСИ А.Д. за разноските по и.д. № 986/2025 г., който протокол представлява по съществото си произнасяне по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, подадена е в срок, поради което е допустима. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на изрично посочените такива, са за сметка на длъжника. В случая не е налице нито една от посочените в т. 1-3 от същата разпоредба хипотези, изключващи отговорността на длъжника за разноски по изпълнението. Отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е ограничена само до размера на реално извършените в производството разноски, които са направени във връзка с изпълнението и са били необходими за принудителното реализиране на вземането. Частната жалба срещу разпореждането на ЧСИ в частта, с която е оставено без уважение възражението на длъжника за прекомерност на приетите за събиране в изпълнителното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение на взискателя, е неоснователна. В случая молбата за образуване на изпълнителното производство е депозирана от юрисконсулт, поради което и предвид изричното искане на взискателя, следва да му бъде присъдено юрисконсулстко възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Размерът на юрисконсулсткото възнаграждение се определя съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП и Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед фактическата и правна сложност на делото и процесуалното поведение на представителя на страната. Съгласно чл. 27, ал. 2 от НЗПП /в редакцията му, обн. ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 01.10.2021 г./ размерът на възнаграждението за процесуално представителство в изпълнителното производство е между 50 и 150 лева, а с изменение на тази норма, обн. в ДВ бр. 53 от 2025 г., в сила от 1.10.2025 г., размерът е от 100 до 190 лв. В случая изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя от 03.09.2025 г., като и към настоящия момент е висящо. Настоящият състав приема, че определеният размер на юрисконсултско възнаграждение за взискателя от 150 лева не е прекомерно висок, предвид цитираната норма и извършените по изпълнителното дело действия от юрисконсултите на взискателя. В хода на изпълнителното производство освен първоначалната молба, с която е сезиран ЧСИ, пълномощник на взискателя е подал становище по възражението на длъжника относно разноските, както и възражение срещу жалбата по чл. 435 от ГПК. Следва да се отбележи и че изпълнителното производство продължава, задълженията към взискателя не са погасени, поради което не е отпаднало и задължението на процесуалните му представители да го представляват. Ето защо, определеното в полза на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД юрисконсултско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 150 лева /равняващи се на 76,69 евро/ не следва да се намалява. С оглед горното, жалбата в тази част следва да се остави без уважение. По отношение на жалбата в частта, с която се обжалва отказът на ЧСИ да намали приетите такси по ТТРЗЧСИ, съдът намира същата за основателна, тъй като таксите по изпълнението са неправилно определени. Задължението на длъжника да понесе разноските по изпълнението е уредено в чл. 79 ГПК. Според тази разпоредба разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл.433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Настоящият случай не попада в тези хипотези, поради което длъжникът следва да понесе отговорността за разноските в изпълнителното производство. В случая е образувано изпълнително дело, извършено е цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника /предвид изготвените справки/ и е изготвено съобщение за образуване на изпълнително дело изх. № 7968/09.09.2025 г., което е връчено на длъжника, чрез процесуалния му представител, на имейл адрес. Следователно, законосъобразно са определени такси по т. 1, т. 2 и т. 5 от ТТРЗЧСИ в общ размер от 108 лв. с ДДС /равняващи се на 55,22 евро/, която сума е била и авансово внесена от взискателя с платежно нареждане от 03.09.2025 г. – л. 4 от изпълнителното дело. На следващо място, по изпълнителното дело са наложени два запора върху всички банкови сметки на длъжника в две банки, поради което на основание т. 9 и забележката към нея от ТТРЗЧСИ е дължима такса в размер на 18 лв. с ДДС /равняващи се на 9,20 евро/. За определяне размера на таксата по т. 26 от Тарифата следва да се съобрази общият размер на дълга по изпълнителния лист, който е 3183,67 лева /с включена законна лихва върху главниците от 28.10.2019 г. до 23.09.2025 г./. Таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е „пропорционална“, а според нормата на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес, който се равнява на размера на присъдената с изпълнителния лист сума. Няма основание таксата по т. 26 да се изчислява и върху възложените в тежест на длъжника разноски по изпълнението за юрисконсултско възнаграждение на взискателя и за такси. В т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ е използван изразът „събраната сума“, но с оглед нормата на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, която е по-висок по степен нормативен акт, съдът, на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА, намира, че таксата по т. 26 от Тарифата следва да се начислява само върху материалния интерес, който се определя от размера на подлежащото на принудително събиране вземане, което в случая възлиза на 3183,67 лв. Следователно, на основание т. 26, б. „в“ от ТТРЗЧСИ дължимата по изпълнителното делото пропорционална такса според материалния интерес е 329,62 лв. с ДДС /равняващи се на 168,53 евро/. Налага се извод, че длъжникът Л. Б. Т. дължи по изпълнителното дело такси по ТТРЗЧСИ в общ размер от 455,62 лв. с ДДС /равняващи се на 232,95 евро/. Този размер не надвишава предвидените в чл. 73а, ал. 1 ГПК размери. Други действия, за които да са дължими такси по ТТРЗЧСИ, не са извършвани. С оглед на горното, обжалваният отказ на ЧСИ да намали приетите за събиране от длъжника такси по изпълнението, обективиран в Протокол изх. № 10648/26.11.2025 г., следва да се отмени, като дължимите разноски за такси по ТТРЗЧСИ се намалят от 552,51 лв. на 455,62 лв. /равняващи се на 232,95 евро/. Относно разноските в настоящото производство: Предвидената в ГПК отговорност за съдебни разноски произтича от принципа за неоснователно предизвикан съдебен спор. Съдебният спор, предмет на настоящото производство, е предизвикан от действия на ЧСИ, поради което последният би бил отговорен за евентуалните вреди от тези действия. Разпоредбата на чл. 81 ГПК предвижда, че във всеки акт, с който приключва делото на съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Разпоредбата следва от принципа, че въпросът за отговорността за съдебни разноски следва да се изчерпи в производството, по което са направени, тъй като разноските не могат да са самостоятелен предмет на друго производство и същият касае само случаите на разпределяне на разноските между страните по делото. Принципът не може да намери приложение по отношение на трети за спора лица, когато с действията са предизвикали правния спор, а в случая законът е предвидил специален ред за ангажиране на отговорността им, включително за направени от страната в изпълнението разноски, когато не са налице основание същите да бъдат понесени от насрещната /чл. 74 ЗЧСИ/. Доколкото става въпрос за разноски, разбирани като вреда, намиращи се в пряка причинна връзка със сочени незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, същите не следва да се понесат от страните в настоящото производство. Ето защо, разноски не следва да се присъждат на никоя от страните. Мотивиран от всичко гореизложено, съдът