Решение № 4617 от 16.10.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 16656/2022 г.

Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН. Образувано е по жалба на Застрахователно дружество "••••••" АД срещу Наказателно постановление № Р-10-297/14.12.2022 г., издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", с което на Застрахователно дружество "••••••" АД, ЕИК •••••••, на основание чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, предл.2, вр. ал.1, т. 2 от КЗ, вр. § 1, т. 51 от ДР на КЗ, чл. 648, ал. 1 от КЗ, е наложена "имуществена санкция" в размер на 2000 (две хиляди) лева, за нарушение на чл. 108, ал. 1 от Кодекса за застраховането. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на НП, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Изложен е довод за неправилно квалифициране на адм. нарушение като повторно. Претендира и приложение на чл. 28 от ЗАНН. С оглед на тези съображения се иска отмяна на наказателното постановление, а при условията на алтернативност намаляване на наложената имуществена санкция.В съдебно заседание пред настоящата инстанция, дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител. Административнонаказващият орган (АНО), чрез процесуалния си представител юрк. •••••, оспорва жалбата като неоснователна. Пледира за потвърждаване на НП поради осъществен състав на посоченото в НП нарушение. Моли за присъждане на направените разноски за процесуално представителство. Съдът като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното: По повод постъпила в КФН жалба с вх. № 91-02-800/15.09.2022 г. от СИ за забавено изплащане на застрахователно обезщетение по предявена претенция № 2210018893 пред "ЗД ••••••" АД, била извършена проверка от главен експерт от отдел "Правоприлагане" в дирекция "Застрахователен надзор" в КФН - актосъставителя СА. В хода на проверката с писмо на КФН изх. № 91-02-800 от 19.09.2022 г., от "ЗД ••••••" АД били изискани писмени обяснения и заверени преписи от всички документи по претенцията. Отговорът на ЗД е постъпил в КФН с писмо вх. № 91-02-800 на 28.09.2022 г. Въз основа на събрания доказателствен материал: АУАН № Р-06-425/22.11.2022, съставен от главен експерт СА, Жалбата до КФН с приложения – на ползувателя на застрахователна услуга СИ, отговорът – с приложения по запитването на КФН – цитирани по-горе, (вкл и Уведомление за щета от 27.06.2022г.; калкулация на щета от 27.06.2022г. на ЗД „••••••“ АД; писмо изх.№ ОК459221/06.07.2022г. до ползувателя на застрахователната услуга, че до момента не е представила документ, удостоверяващ прекратяването на регистрацията на процесното МПС е Удостоверение от КАТ на МПС „Пежо 206“ с рег.№ •••, което според застрахователя е пречка за преминаване към процедура по плащане на обезщетението; запитване до ОДМВР – ВТърново от 06.07.2022г за прекратяване на регистрацията на това МПС; Удостоверение на ОДМВР – ВТърново, издадено на 07.07.2022г на СИ за статута на л.а. „Пежо 206“ с рег № ••••; Доклад по щета от 01.08.2022г, според който размерът на обезщетението е определен на 1 190, 66 лева; Платежно нареждане от 18.08.2022г., изходящо от ЗД „Бул.Инс“ АД за изплащане на така определеното обезщетението на ползувателя на застрахователната услуга; Жалба от СИ от 15.09.2022г за несъгласие с размера на така определеното обезщетение – с копие до КФН, както и отговорът на застрахователя по тази жалба – писмо от 21.09.2022г. за потвърждаване размера на обезщетението, съдът намира за безспорно установено, че: По повод заведената щета всички изискуеми документи, имащи отношение към основанието и размера на щетата са били депозирани на 08.07.2022г., когато е представено и Удостоверението за дерегистрация на автомобила – прието от служителя на застрахователя ЙР на 08.07.2022г в 10, 30 часа, според съдържанието на самото Уведомление. Така 15-дневният срок е изтекъл на 29.07.2022г. – последната дата, на която застрахователят е можел срочно да изпълни задължението си по чл.108, ал.1 от КЗ. От следващия ден – 30.07.2022г. застрахователят е в забава за изпълнение на задължението си по чл.18, ал.1 от КЗ, т.е. нарушението е довършено на тази дата. Предвид гореизложеното, съдът намира за безспорно доказано, че на 30.07.2022г в София, ЗД „••••••“ АД е нарушило разпоредбата на чл.108, ал.1 от КЗ, т.к. в срок до 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл.106 от КЗ не се е произнесло по застрахователна претенция № 2210018893, предявена пред това ЗД на основание договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективиран в полица № BG/02/121003220064, предявена от СИ – ползувател на застрахователната услуга, по един от двата посочени в т.1 или т.2 от чл.108, ал.1 от КЗ алтернативни начини – като определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или пък като откаже мотивирано плащането. С оглед обстоятелството, че нарушителят е юридическо лице, не се налага да се обсъжда субективната страна на нарушението, тъй като отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна. В резултат на проверката главен експерт СА установила, тази посочена по-горе фактическа обстановка и на 22.11.2022г. в присъствието на пълномощник на дружеството – застраховател (КБ, приложено пълномощно) съставила АУАН № Р-06-425. Актът е връчен на пълномощника и подписан от него без възражения. Възражения не са постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. След образуване на административно наказателното производство (което е станало със съставянето на АУАН), АНО е установил служебно, че в рамките на една година от довършване на това нарушение, същото търговско дружество е било вече санкционирано за друго, предходно нарушение по чл.108, ал.1 от КЗ и това е станало с НП № Р-10- 701/09.09.2021г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ при КФН. Това предходно НП е било обжалвано от ЗД „Лев Инс“ АД, но е потвърдено с Решение № 1233/08.12.2021г на СРС, НО, 135 състав по нахд № 13533/2021г., оставено в сила с Решение № 1799/18.03.2022г по дело № 658/2022г на 06 касационен състав на АССГ. Деянието, предмет на настоящото съдебно производство е извършено преди да е изтекла една година от санкционирането на лицето за друго такова нарушение. Правилен е изводът на АНО за това, че деянието, предмет на обжалваното НП е извършено в условията на повторност, поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл.644, ал.2, вр.ал.1, т.2 от КЗ, предвиждаща имуществена санкция за извършването на нарушение на разпоредбите на КЗ в размер от 2 000 до 40 000 лева. Доколкото размерът на наложената с обжалваното НП имуществена санкция е в минимален размер, липсата на мотиви относно величината на размера не се явява порок на обжалваното НП. Съдът не констатира незаконосъобразно развитие на административно наказателния процес пред АНО. Актосъставителят разполага с необходимата за издаване на АУАН компетентност – в тази връзка е приложена Заповед № З-139/11.05.2022г. на зам.председателя, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ при КФН – актосъставителят фигурира под № 1.2.3 на Заповедта като служител, имащ правото да съставя АУАН за нарушения по КЗ. При съставянето на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила, посочени в чл.чл.36-46 и чл.чл.52-58 от ЗАНН. Наказателното постановление и АУАН са издадени в рамките на сроковете предвидени в чл.34 от ЗАНН. Съдът не споделя довода на жалбоподателя за неправилна правна квалификация на нарушението. Нормата на чл.108, ал.1 от КЗ е приложима по отношение на всички застрахователни претенции за изплащане на обезщетение. Същата систематично е в Раздел "Организация на дейността по уреждане на застрахователни претенции" и урежда начините, по които застрахователят може да се произнесе по предявена претенция – с определяне и заплащане на обезщетение или с отказ за изплащането му. Срокът започва да тече от представяне на доказателствата по чл.106 от КЗ, а ако липсва искане за представяне на допълнителни доказателства по смисъла на чл. 106 – от датата на завеждане на щетата. Нормата на чл.496 от КЗ е специална като не съдържа специални правила, които да дерогират общите такива, доколкото урежда пределният срок за произнасяне на застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и не изключва приложението на чл.108, ал.1 от КЗ при налична претенция по тази застраховка. В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушението и на нарушителя, както и от смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, процесният случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива нарушения, т. е. не е налице маловажен случай. В случая закъснението е в рамките на 18 дни, като това обстоятелство – сравнително кратко забавяне, е отчетено при определяне размера на санкцията да е в минимален размер. Затова съдът намира, че процесният случай не сочи по-ниска степен на обществена опасност, налагаща приложението на чл.28 от ЗАНН. С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, и като такова следва да бъде потвърдено. Съдът, като взе предвид изхода на делото, намира претенцията на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателна. Съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото, както и разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, настоящата инстанция намери, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на АНО юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева. Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът