Решение № 8432 от 26.6.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1515/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и чл. 79 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните (ОРОЗД). Образувано е по жалба от А. Й. Й., [ЕГН], от гр. Варна, подадена чрез адв. Т. Ц. от САК, срещу изричен отказ на „Кредирект“ ЕООД, [ЕИК], да уважи правото на достъп по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 по подадено Заявление за упражняване на право на достъп до информация от 23.05.2025 г. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения отказ. Жалбоподателката изтъква, че непредставянето на всички копия на документите, в които се съдържат лични данни представлява изричен отказ на администратора, което я е мотивирало да подаде жалбата до съда. Правния си интерес за предоставяне на копия от документите от кредитното досие жалбоподателката е обосновала с необходимостта от защита срещу финансови претенции на ответника, с оглед на факта, че при извършена справка в ЦКР на БНБ излизат дължими суми към дружеството ответник. Сочи, че с оглед непредставянето на всички копия на документи се нарушава заложеното в Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, право на жалбоподателката за предоставянето на всякаква информация от страна на администратора на личните данни, която информация от своя страна да послужи за извършването на ефективна проверка от страна на субекта за наличието на законосъобразно обработване на личните му данни от администратора. В подкрепа на изложените доводи се сочи съдебна практика в т. ч. и такава на СЕС по тълкуването на чл. 15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета задължение на администратора на лични данни и по конкретно се позовава на решения на СЕС от 22 юни 2023 г. по дело С-579/21, от 26 октомври 2023 г. по дело С-307/22 и от 04.05.2023 г. на СЕС по дело С-487/21. От съда се иска отмяна на постановения мълчалив отказ на ответника да се произнесе в законовия срок по подаденото заявление на А. Й. Й., както и да бъде задължен ответникът, в качеството му на администратор на лични данни, да се произнесе по подаденото заявление. Алтернативно се иска да бъде отменен изричен отказ, в случай, че длъжностното лице по защита на личните данни има правомощия да извършва волеизявления и да издава актове от името на администратора на лични данни "Кредирект" ЕООД, като дружеството бъде задължено да предостави копия на всички документи от кредитното досие на А. Й. Й., в които се съдържат нейни лични данни. Претендират се сторените по делото разноски. Редовно призована за съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява. В молба с.д. 16917/20.10.2025г. проц. представител на жалбоподателката развива подробни доводи по съществото на спора. Във връзка с представеното от ответника "Кредирект" ЕООД становище, с доказателства, че процесният отговор е издаден от администратор на лични данни, прави допълнително уточнение в жалбата, като моли да се приеме, че същата е подадена срещу изричен отказ от 23.06.2025 г. на "Кредирект" ЕООД. Отправя искане за обявяване на процесния акт за нищожен, поради липса на компетентност на длъжностното лице по защита на данните (ДЛЗД) да издава актове от името на администратора на лични данни, а в условията на алтернативност моли за отмяна на процесния отказ. На осн. чл. 144 АПК вр. чл. 404 ГПК, вр. чл. 527 ГПК отправя искане ответникът да бъде осъден да предаде на жалбоподателката копия от всички документи, в които се съдържат нейни лични данни от кредитното  досие, поддържано и съхранявано от „Кредирект“ ЕООД, включително, но не само копие от договор за обезпечен потребителски кредит, договор за кредит, платежни нареждания за извършени погасителни вноски, общи условия, погасителен план и други. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. С молба с.д. 10694/21.05.2026г. повторно отправя искане за обявяване на процесния акт за нищожен, поради липса на компетентност на ДЛЗД да издава актове от името на администратора на лични данни, а в условията на алтернативност моли за отмяна на процесния отказ. Претендира присъждане на разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по жалбата – „Кредирект“ ЕООД, чрез пълномощника си по делото –юрисконсулт В. В., в представения по делото отговор с.д. 14249/04.09.2025 г., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди се, че подаденото заявление съдържа обща формулировка, в която не се посочват конкретни документи, които заявителят желае да получи. Излага доводи, че администраторът е длъжен да осигури копие от личните данни, каквото в случая е било направено, а не да предоставя пълни копия от всички документи, в частта в която не се съдържат лични данни. Счита, че жалбоподателката в отправената жалба до съда е разширила искането си, което не съответства на първоначално подаденото заявление. Допълнително се посочва, че правото на достъп до лични данни не се отнася до възпроизвеждането на първоначалните документи. Твърди, че жалбоподателката неправилно тълкува практиката на СЕС по дело С-487/21, като в случая искането за получаване на всички документи и цели договори от страна на А. Й. Й. не е обосновано с наличието на необходимост и излиза извън обхвата на правото на достъп, както то е дефинирано в Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета и на практиката на Съда на ЕС. Отделно твърди, че в случая не е налице и мълчалив отказ, тъй като по подаденото заявление е наличен отговор в рамките на срока, предвиден в чл. 15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, като документът е подписан с квалифициран електронен подпис от лице, чието пълно име е посочено изрично в текста на отговора. По тези съображения моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а ако съдът приеме, че правото на достъп е заявено, моли за отхвърляне на жалбата за изричен отказ за предоставяне на всички документи, като неоснователна, тъй като заявлението е изпълнено изцяло и в съответствие с чл. 15 от GDPR, както и за отхвърляне на жалбата за мълчалив отказ като неоснователна, тъй като на заявлението е отговорено в срок. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В молба с.д. 10041/14.05.2026г. повторно отправя искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна, тъй като липсва реално заявено право на достъп по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 – искането преследва изключително гражданскоправни цели, извън обхвата на Регламента. При условията на евентуалност моли за отхвърляне на жалбата за изричен отказ, тъй като администраторът е изпълнил изцяло задълженията си, както и за отхвърляне на жалбата за мълчалив отказ, доколкото на заявлението е отговорено в срок от легитимен представител. Ответникът, редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна: На 10.05.2025 г., жалбоподателката А. Й. Й. е подала по електронен път до дружеството-ответник Искане за предоставяне на пълна информация за кредитни взаимоотношения, с което на осн. чл. 4, ал. 7 от ЗЗЛД и във връзка със ЗЗП моли за предоставяне на пълна и детайлна справка относно всички нейни взаимоотношения с фирмата, както следва: 1. Всички договори за заем /дата, номер, услови/; 2. Предоставени суми; 3. Извършени плащания /дата, размер/; начислени лихви, такси, неустойки; 5. Остатък от главница и дължими суми към момента; 6. Копия от всички договори; 7. Всички документи, свързани с прехвърляне на вземания или начисляване на допълнителни задължения. Отправена е молба информацията в писмен вид да бъде представена в срок от 14 дни от получаване на искането на имейл: •••@•••. На 09.06.2025г. на посочения от жалбоподателката имейл е изпратено писмо, с което се потвърждава, че дружеството обработва личните данни на А. Й., като е посочено, че личните й данни са събрани, обработват се и се съхраняват във връзка с договорното отношение между нея и "Кредирект" ЕООД. В отговора са описани целите на обработката на личните данни, посочено е общо категориите получатели на лични данни на субекта. Посочено е също, че личните данни ще се съхраняват за период от 5 години от началото на календарната година, следваща годината на прекратяване на отношенията между страните. В т. VI са посочени изчерпателно правата на жалбоподателката във връзка с достъпа, корекцията и изтриването на данни. Във връзка със заявено искане за предоставяне на „копие на договори за кредит“ е посочено, че администраторът обработва личните данни, като страна по активен договор за потребителски кредит с № 1294572, изрично потвърдено от жалбоподателката. Посочено е, че в договорите за кредит, лични данни има само единствено на стр. 1-ва, като в останалата част, договорите за кредит не съдържат лични данни. В тази връзка на жалбоподателката с писмото е предоставено копие от обработваните лични данни (стр. 1, II. Категории лични данни. Копие на лични данни). С писмото е изпратено непроменена извадка от договора за кредит, в която се съдържат лични данни (Приложение №1). Посочено е, че в случай, че жалбоподателката установи неточност в същите, може да заяви съответното право, дадено й с Регламент (ЕС) 2016/679, от изрично посочените с настоящия отговор. Изтъкнато е, че извършените плащания, разпределението на получените суми по пера, остатък от главница, не са лични данни, обхванати от заявеното право на достъп. Независимо от горното, горепосочената информация й е предоставена от Кредитора във връзка с нейно искане, съгласно Закон за потребителския кредит, относно единствения нейн активен кредит, а именно: 1294572. Писмото е подписано от длъжностно лице по защита на данните. На 23.05.2025г. жалбоподателката чрез упълномощен адвокат Т. Ц. – САК отправя повторно на електронния адрес на ответника Заявление за упражняване на право на достъп до информация. Moли да му бъде предоставен достъп до всички лични данни, които „Кредирект“ ЕООД обработва, в качеството му на администратор на лични данни, като му предостави всички копия от документи, в които се съдържат лични данни А. Й. Й.. Отправена е молба исканата информация и документи да бъдат предоставени/изпратени на електронна поща – [електронна поща]. На 23.06.2025 г. на електронния адрес на адв. Ц. е получен отговор, подписан от П. Л. – длъжностно лице по защита на данните, в който е посочено, че А. Й. е заявила самостоятелно право на достъп към администратора на 10.05.2025г., на което е изпратен надлежен отговор от 09.06.2025г. С оглед заявеното право на адв. Ц. да представлява А. Й. му се изпраща отговора от 09.06.2025г. Сочи, че повторно заявеното от него право на 23.05.2025г. напълно съответства на заявеното от нея право на 10.05.2025г. Не са налице промени в обработваните лични данни на субекта. Горната фактическа обстановка се установява от представената по делото административна преписка, образувана по повод искането за достъп до лични данни. В хода на съдебното производство от Комисия за защита на личните данни е представено писмо с изх. №ППН-01-1589#1 от 26.09.2025 г. на Председателя на КЗЛД, в което е удостоверено, че след направена служебна справка на 25.09.2025 г. пред Комисията за защита на личните данни не е налице висящо или приключило административно производство, инициирано от А. Й. Й. срещу „Кредисимо“ ЕАД (л. 50 от делото). Жалбата е подадена в Административен съд – Варна, чрез системата за сигурно електронно връчване в съда ведно с приложенията й на 04.07.2025 г. Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът обосновава следните правни изводи: Законът за защита на личните данни урежда на национално ниво два алтернативни начина за защита на субекта на данни при нарушаване на правата му по от Регламент /ЕС/ 2016/679 и по ЗЗЛД: 1. Сезиране на надзорен орган – Комисията за защита на личните данни /чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД/ и 2. Сезиране на съд с жалба срещу действия или актове на администратора на лични данни, която жалба се разглежда по реда на АПК /чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД/. Видно от съдържанието на релевантните правни норми в закона не е предвидено императивно изискване субектът на данни да се обърне към КЗЛД и едва след като изчерпи възможността да защити правата си по административен ред, да се сезира съда. Единственото ограничително условие за съдебна защита, което законодателят поставя, е регламентирано в ал. 4 на чл. 39 от ЗЗЛД, а именно: да няма висящо производство пред КЗЛД, образувано по жалба на същия засегнат субект, при идентичност на нарушението и нарушителя, съответно да не е налице решение на КЗЛД за същото нарушение, което да е обжалвано пред съд. Целта на разпоредбата е да не се допуска идентични спорове да се разглеждат паралелно пред надзорния орган и пред съда. По делото е установено, че пред КЗЛД няма висящо или приключило административно производство, което да е идентично, от гл. т. на предмет и страни, с настоящото съдебно производство, поради което не е налице визираната от закона процесуална пречка за сезиране на съда с процесния спор. Жалбата е процесуално допустима. Насочена е срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и при липса на забраната по чл. 39, ал. 4 ЗЗЛД, от надлежна страна, адресат на акта, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения: Приложимата към процесния казус нормативна уредба се съдържа в Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г., относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО както и в Закона за защита на личните данни. Съгласно легалното определение на § 1, т. 1 и т. 4 от ДР на ЗЗЛД, по смисъла на този закон „лични данни“ e понятието по чл. 4, т. 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679, а „обработване“ е понятието по чл. 4, т. 2 от Регламент /ЕС/ 2016/679. Според чл. 4, § 1 от регламента „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано /“субект на данни“/; физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. § 2 на чл. 4 от регламента гласи, че „обработване“ означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. В § 1, т. 2 от ДР на ЗЗЛД е предвидено, че по смисъла на този закон „администратор“, с изключение на администратора по глава осма, е понятието по чл. 4, т. 7 от Регламент /ЕС/ 2016/679, а съгласно т. 3 от § 1 на ДР на ЗЗЛД „обработващ лични данни“ е понятието по чл. 4, т. 8 от регламента. Съответно според чл. 4, § 7 и § 8 от Регламент /ЕС/ 2016/679 „администратор“ означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка. „Обработващ лични данни“ означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която обработва лични данни от името на администратора. В чл. 15 от Регламент /ЕС/ 2016/679 е предвидено „право на достъп на субекта на данните“, като в § 1 е прието, че „субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните.“ Според чл. 15, § 3 от Регламент /ЕС/ 2016/679, „администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване.“ Според чл. 12, § 3 от Регламент /ЕС/ 2016/679, администраторът предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15-22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. При необходимост този срок може да бъде удължен с още два месеца, като се взема предвид сложността и броя на исканията. Администраторът информира субекта на данните за всяко такова удължаване в срок от един месец от получаване на искането, като посочва и причините за забавянето. Когато субектът на данни подава искане с електронни средства, по възможност информацията се предоставя с електронни средства, освен ако субектът на данни не е поискал друго. По делото не е налице спор, че ответното дружество „Кредирект“ ЕООД е администратор по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗЛД, във вр. с чл. 4, т. 7 от ОЗРД, по отношение личните данни на жалбоподателката, свързани с вземане по договори за кредит. Спорен обаче е въпросът дали обжалвания изричен отказ е подписан от лице, което е компетентно да издаде постановения отказ за удовлетворяване на искането. В случая до жалбоподателката е изпратен по електронен път отговор, в който е посочено, че е от „Кредирект“ ЕООД, като е подписан от П. Л. в качеството на длъжностно лице по защита на данните. Въпреки дадените от съда указания, че ответника следва да представи всички необходими доказателства, по делото няма данни, че на П. Л. е възложено да се произнася от името на администратора на лични данни по подадени заявления по чл. 17, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. При служебна справка в публичния регистър на администраторите и обработващите лични данни, воден от КЗЛД, съдът установи, че П. Л. е вписана като длъжностно лице по защита на данните на "Кредирект" ЕООД ([интернет адрес]), но това обстоятелство не води до друг извод. Правомощията на длъжностното лице по защита на данните са определени в чл. 39 от Регламент (ЕС) 2016/679. Същото подпомага, консултира, дава становища на администратора на лични данни, като правомощия да се произнася по подадени заявления по чл. 17, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 от името на администратора не са предвидени. Такива правомощия няма предвидени и в ЗЗЛД. Съгласно чл. 70, ал. 2 ЗЗЛД, администраторът възлага на длъжностното лице по защита на данните най-малко следните задачи: 1. да информира и да съветва администратора и служителите, които извършват обработването, за задълженията им по този закон и съгласно други нормативни изисквания за защита на личните данни; 2. да наблюдава спазването на този закон и на други нормативни изисквания за защита на личните данни и на политиките на администратора по отношение на защитата на личните данни, включително възлагането на отговорности, повишаването на осведомеността и обучението на персонала, участващ в операциите по обработване, и съответните проверки; 3. при поискване да предоставя съвети по отношение на оценката на въздействието по чл. 64 и да наблюдава извършването й; 4. да си сътрудничи с комисията, съответно с инспектората; 5. да действа като звено за контакт с комисията, включително за целите на предварителната консултация по чл. 65, и при необходимост да се консултира с комисията, съответно с инспектората по въпросите, свързани с обработването на лични данни. Следователно длъжностното лице по защита на данните има спомагателна и консултативна функция, като липсва законова компетентност да издава отговори или актове от името на администратора на лични данни във връзка с подадени заявления за упражняване на права от субектите на данни. Правомощията на лицето, подписало акта на администратора, не са въпрос на вътрешна организация в търговското дружество, когато актът е насочен към трети лица и оказва влияние върху тяхната правна сфера. Самото качество на длъжностно лице по защита на данните не е достатъчно, за да се приеме наличието на правомощия за издаване на актове на администратор на лични данни с властническо съдържание (в т.см. Решение № 4717 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 674/2026 г., V о.). Изводите на съда не се променят от становището на ответника в представения отговор по жалбата, че в рамките на настоящото производство изрично потвърждава, че лицето П. Л. е длъжностно лице по защита на данните и разполага с необходимата легитимация да отговаря на искания по Регламент /ЕС/ 2016/679 на субекти, чиито администратор е дружеството. В случая следва да бъде съобразено, че при упражняване на права от субекта на данни по чл. 12-17 от Регламент /ЕС/ 2016/679, задължен за произнасяне е администраторът на лични данни, чрез неговите представляващи по закон, когато той е юридическо лице. Регламент /ЕС/ 2016/679 не предвижда възможност за делегиране на правомощията или упълномощаване в тази връзка. По исканията, отправени от субекти на данни до администратор на лични данни, който може да е частноправен субект или публичноправен субект, с които искания те упражняват права по чл. 12-17 от Регламент /ЕС/ 2016/679, не може да се произнася и длъжностното лице по защита на данните, предвид чл. 38 и 39 от Регламент /ЕС/ 2016/679 (в т.см. Решение № 5984 от 2.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1494/2026 г., V о.). С оглед изложеното съдът приема, че оспореният акт е издаден при липса на компетентност на лицето, което го е подписало, което представлява нарушение по смисъла на чл. 146, т. 1 АПК и е основание за обявяване на неговата нищожност. Независимо от основанията за обявяване на нищожност на оспорения отказ, съдът намира, че следва да изложи съображения и относно съответствието на този отказ с изискванията на материалния закон. Настоящият съдебен състав констатира, че оспореният акт по смисъла на чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД е издаден в противоречие и с материалните разпоредби по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. В горния контекст спорният въпрос по делото е правен и се свежда до това следва ли в хипотезата на чл. 15 § 3 от Регламент /ЕС/ 2016/679, администраторът на лични данни „Кредирект“ ЕООД да предостави на жалбоподателката поисканите от нея копия на документи, съдържащи личните й данни, които дружеството обработва. Според ответното дружество не съществува задължение за предоставяне на копия на носителите на лични данни на субекта на данни, поради което твърди, че е изпълнило задълженията си да й предостави копие от личните й данни, които са в процес на обработка, съобразно чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679. При разрешаване на спора, съдът съобрази, че едно от основните права на субекта на данни е правото му на достъп, закрепено в чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 като получаване на потвърждение от администратора дали се обработват лични данни, свързани със субекта и ако отговорът е положителен, да се даде информация относно: a) целите на обработването; б) съответните категории лични данни; в) получателите или категориите получатели, пред които са или ще бъдат разкрити личните данни, по-специално получателите в трети държави или международни организации; г) когато е възможно, предвидения срок, за който ще се съхраняват личните данни, а ако това е невъзможно, критериите, използвани за определянето на този срок; д) съществуването на право да се изиска от администратора коригиране или изтриване на лични данни или ограничаване на обработването на лични данни, свързани със субекта на данните, или да се направи възражение срещу такова обработване; е) правото на жалба до надзорен орган; ж) когато личните данни не се събират от субекта на данните, всякаква налична информация за техния източник; з) съществуването на автоматизирано вземане на решения, включително профилирането. Според съда при тази законова регламентация правото по чл. 15, § 1 от Регламента включва и право на достъп до копията от документите, съдържащи личните данни на съответния субект. В подкрепа на изложения извод е Решение по дело С-487/21 на СЕС, според което „Член 15, параграф 3, първо изречение от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) трябва да се тълкува в смисъл, че.... Това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като се подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица.“ В горното решение е посочено, че целта на предоставянето на тази информация е необходимо, за да се позволи на субекта на данните да провери дали свързаните с него данни са точни и дали се обработват законосъобразно, за да може субектът на данните евентуално да упражни правото си на коригиране, правото си на изтриване (право "да бъдеш забравен") и правото си на ограничаване на обработването, които са му признати съответно в членове 16, 17 и 18 ОРЗД, правото си на възражение срещу обработване на неговите лични данни, предвидено в член 21 ОРЗД, и правото си на иск в случай на претърпени вреди, предвидено в членове 79 и 82 ОРЗД (т. 34, 35 от посоченото решение). Предоставянето на копие от документите, за да може субектът на данните да провери точността и пълнотата им, както и за да се гарантира разбираемостта им, е възприето и в Решение на Съда на Европейския съюз от 26.10.2023 г. по дело С-307/22, ECLI: EU: C: 2023: 811. Освен това посочването единствено на данните без документите, в които са вписани не би могло да осигури възможност на жалбоподателката да реализира правата си по ОРЗД. Видно от горното може да се формира извод, че правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица. Непредоставянето на копие от договора, чието сключване е основание за обработване на личните данни на субекта, е нарушение на принципа за прозрачност в дейността на администратора на лични данни, която осигурява и гарантира спазването на принципите на законосъобразност, добросъвестност, точност, цялостност и поверителност. Доколкото заявителката е страна по договор за кредит, същата има легитимен интерес да провери обработването на своите лични данни. Отказът, очевидно не е съответен на чл. 15, § 3 от Регламента и принципа на прозрачност, който стои в основата на правото на достъп. Предвид изложеното, „Кредирект“ ЕООД е следвало да предостави на жалбоподателката копия от документите, съдържащи личните й данни и като не е сторил това е издал акт в противоречие с материалния закон. Оспореният отказ е нищожен, а преписката следва да бъде върната на административния орган за произнасяне чрез отстраняване на допуснатите нарушения по отношение на формата и по същество предоставяне на посочените данни по смисъла на чл. 15, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. По аргумент от чл. 174 от АПК на административния орган следва да бъде определен 14-дневен срок за произнасяне по посочения начин. С оглед изхода на спора и съгласно чл. 143, ал. 1 АПК своевременно направеното искане на жалбоподателката за присъждане на разноски е основателно. От представените по делото доказателства се установява, че същата е направила разноски в общ размер на 40 лева (20.45 евро), от които 10 лева – държавна такса по делото и 30 лева – платена държавна такса по адм. дело №2397/2026г. на ВАС. В съдебното производство оспорващото лице е представлявано от адвокат по оказана безплатна правна помощ. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА разноски за адвокат се дължат за оказаната безплатна помощ при осъществено процесуално представителство, като размерът се определя съобразно Наредбата № 1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба № 1/0.07.2004 г. за процесуално представителство за дела по Закона за защита на личните данни размерът на адвокатското възнаграждение е 900 лева (460.16 евро), което "Кредирект" ЕООД следва да заплати на адв. Т. Ц. Ц. – САК. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във връзка с чл. 173, ал. 2 и ал. 3 и чл. 174 от АПК, съдът